Р Е Ш
Е Н И Е
№ 191 / 04.04.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Златка Кеменчеджиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 392 по описа за 2018
година; взе предвид следното:
Предявени са на 28.11.2017 г. от "АМК-2002" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, ул.
„Димитър Благоев" № 15, представлявано от управителя К. Ц. Д.; солидарно против "ДиЖи - Транс" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. "Липа" № 16А,
представлявано от управителя Н. И. Д., и против Д. Т. Д. с ЕГН ****** от гр. ******** – обективно и
субективно съединени искове с правни основания чл.327 ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че между него и ответниците налице бил
рамков договор за продажба на енергийни продукти /горива/ от 17.06.2015 г., по
който първият ответник бил купувач, а вторият – негов поръчител. По силата му,
ищецът доставил и продал на първия ответник гориво – дизел Б6, моторно масло и
други продукти, необходими за експлоатацията на МПС, за което му издал следните
фактури:
- фактура №
**********/14.04.2017 г. за 1 604,26 лв., с ДДС;
- фактура №
**********/31.05.2017 г. за 1 766,42 лв., с ДДС;
- фактура №
**********/16.06.2017 г. за 2 489,91 лв., с ДДС;
- фактура №
**********/30.06.2017 г. за 744,35 лв., с ДДС;
- фактура №
**********/15.07.2017 г. за 737,02 лв., с ДДС;
- фактура №
**********/31.07.2017 г. за 727,51 лв., с ДДС; и
- фактура №
**********/15.08.2017 г. за 366,92 лв., с ДДС;
всичко общо в размер на 8 436,39 лв. Тези фактури материализирали
продажбите на подробно описаните в тях стоки, които ищецът по силата на
рамковия договор доставил на първия ответник, който от своя страна ги получил
на свой обект – бензиностанция в гр. Хасково. Сумите по тях следвало да бъдат
заплатени чрез банкови преводи на посочените във фактурите банкови сметки и на
съответния падеж. С ответника били водени нееднократни разговори за заплащане
на описаните суми, но въпреки обещанията, плащане не постъпило при ищеца. От
известно време, ответникът престанал да отговаря на обажданията на ищеца, който
му изпратил и покана по телепоща от 26.10.2017 г., извънсъдебно и доброволно да
уредят отношенията си, но плащане отново не последвало към датата на
предявяване на иска. Вторият ответник бил поръчител по рамковия договор, като
гарантирал пълното, точно и своевременно заплащане на получените стоки.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди двамата ответника, солидарно да му заплатят сумата от
общо 8 436,39 лв., включваща подробно описаните по-горе главници по фактури;
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и направените по делото разноски. В открито съдебно
заседание ищецът изпраща свой процесуален представител, който поддържа
предявените искове, но признава извършено от ответниците частично плащане след
предявяване на иска в размер, посочен в отговора на исковата молба, констатиран
и от вещото лице. Това плащане следвало да се приспадне от общата дължима сума,
като остатъкът и направените по делото разноски следвало да се присъдят на
ищеца.
Ответниците депозират общ отговор на исковата молба в
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като я намират за
частично основателна. Според приложени писмени доказателства, по процесните
фактури първият ответник заплатил на ищеца сумата от общо 4 370,66 лв. Ето
защо, за този размер по отношение и на двамата ответника искът следвало да се
отхвърли като неоснователен, като им се присъдят направените по делото
разноски. Ответниците не се явяват и не се представляват в открито съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Актуалните състояния на ищцовото и на ответното дружества
са видни от приложените по делото извлечения от Търговския регистър /л.18 и 19/.
Между ищеца, като продавач, и ответното дружество, като купувач, е сключен договор
за продажба на енергийни продукти /горива/ от 17.06.2015 г. Предмет на договора
е покупко-продажбата на горива с цел потребление или реализацията им от
купувача в страната, с посочен произход на горивата, с уговорени количества,
качество, условия на доставка и цена. Страните са уговорили разсрочено плащане
на доставените количества, а именно – горива, заредени от 1-во до 15-то число, да
се заплащат до 30-то число същия месец, а тези, заредени от 16-то до 31-во
число – до 15-то число на следващия месец /т.8.1./, като заплащането се
извършва по банкова сметка *** /т.8.2./. Поръчител на дружеството – купувач по
ангажиментите му по този договор е вторият ответник в настоящото производство,
задължен като физическо лице солидарно с купувача за всички последици от
неизпълнение на задълженията му по договора, включително и за разноските по
събиране на вземането /т.8.5./. Договорът е сключен за срок от една година от
датата на подписването му, след което и при липса на изявено желание за
прекратяването му, той става безсрочен /т.11/. Същият е подписан от
представители на двете дружества и от поръчителя. Като писмени доказателства по
делото ищецът представи и се приеха процесните фактури
- фактура № **********/14.04.2017 г. за
1 604,26 лв., с ДДС;
- фактура № **********/31.05.2017 г. за 1
766,42 лв., с ДДС;
- фактура № **********/16.06.2017 г. за 2
489,91 лв., с ДДС;
- фактура № **********/30.06.2017 г. за
744,35 лв., с ДДС;
- фактура № **********/15.07.2017 г. за
737,02 лв., с ДДС;
- фактура № **********/31.07.2017 г. за
727,51 лв., с ДДС; и
- фактура № **********/15.08.2017 г. за
366,92 лв., с ДДС.
Всички те са издадени
от ищцовото дружество, като доставчик, на ответното, като получател, на подробно
описани горива, моторно масло и други продукти, необходими за
експлоатацията на МПС – дизелово гориво В6, АД БЛУ 1л, Приста лидер 10W40 1L,
подробно описани по количества и единични цени. Във всяка от фактурите е
посочено, че датите на данъчното събитие, на получаване на стоката и на падежа
съвпадат със съответната дата на издаване на фактурите. Те съдържат начин на
плащане – чрез банка, както и подпис на представител на дружеството – продавач
и негов печат. Ищцовото дружество е изпратило до ответното писмо по телепоща с изх.№ 11/26.10.2017 г. от ПС-Стара
Загора, че търсената в настоящото производство обща сума по процесните фактури
не е изплатена, като е отправена покана за издължаване в 3-дневен срок. Същата
е била получена на 27.10.2017 г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300
00SJLL 7. В подкрепа на възраженията си по делото, ответниците представиха
писмени доказателства
– преводни нареждания за кредитни преводи по банков път от
ответното дружество към ищцовото, а именно - от 08.12.2017 г. за извършено
плащане по фактура № 3276 за сума 1 604,26 лева, от 12.12.2017 г. за извършено
плащане по фактура № 3409 за сума 1 766,42 лева и от 18.12.2017 г. за извършено
частично плащане по фактура № 3467 за сума 1 000 лева.
За цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. От проверка в счетоводствата и на двете дружества е
установено, че процесните сочени от ищеца фактури са осчетоводени и при двете.
Ищецът доставил, а ответното дружество е получило описаните във фактурите
стоки, които били осчетоводени при ответника, като регистрирани били възникване
на задължение към доставчик, разход на материали и ползване на данъчен кредит
по всички фактури. Същите били включени в дневниците на двете дружества,
съответно за продажби и за покупки, и в декларациите им по ЗДДС. Вещото лице е
установило, че задълженията по процесните фактури били в размери, както следва:
- фактура № **********/14.04.2017 г. за
1 604,26 лв., с ДДС;
- фактура № **********/31.05.2017 г. за 1
766,42 лв., с ДДС;
- фактура № **********/16.06.2017 г. за 2
489,91 лв., с ДДС;
- фактура № **********/30.06.2017 г. за
744,35 лв., с ДДС;
- фактура № **********/15.07.2017 г. за
737,02 лв., с ДДС;
- фактура № **********/31.07.2017 г. за
727,51 лв., с ДДС; и
- фактура № **********/15.08.2017 г. за
366,92 лв., с ДДС;
всичко общо от
8 436,39 лв., от които заплатени били:
- на 08.12.2017 г. по фактура № **********/14.04.2017 г.
– 1 604,26 лева;
- на 12.12.2017 г. по фактура № **********/31.05.2017 г.
– 1 766,42 лева;
- на 18.12.2017 г. по фактура № **********/16.06.2017 г.
– 1 000 лева и
- на 12.01.2018 г. по същата фактура №
**********/16.06.2017 г. – 500 лева;
всичко
общо платено в размер на 4 870,68 лв., при което неизплатеният остатък по
процесните фактури възлиза на сумата от общо 3 565,71 лв., разпределена,
както следва:
- по фактура № **********/16.06.2017 г. –
остатък от 989,91 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/30.06.2017 г. -
744,35 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/15.07.2017 г. -
737,02 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/31.07.2017 г. -
727,51 лв., с ДДС; и
- по фактура № **********/15.08.2017 г. -
366,92 лв., с ДДС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно
и субективно съединени искове:
По категоричен начин по делото се установи, че страните по
делото са в трайни търговски взаимоотношения, въз основа на сключен между
ищцовото и ответното дружества договор за продажба на енергийни продукти
/горива/ от 17.06.2015 г., поръчител за купувача по който е вторият ответник.
Не е спорно по делото, че след изтичане на уговорения срок по договора, същият
не е бил прекратен, и според уговорката между страните, се е превърнал в
безсрочен. По съществото си процесният договор представлява търговска сделка –
продажба, по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ, с предмет покупко-продажбата на горива с цел потребление или реализацията им от
купувача в страната. Въз основа на него, са издадени процесните седем броя
фактури за доставката на съответни продукти, осчетоводени и при двамата
съконтрахенти. Не се спори, че ищецът, като продавач по сделката, е предал на
ответното дружество, като купувач, стоките; но последният и поръчителят му не
са изпълнили в срок задължението си да заплатят договорената цена /чл.327 ал.1
от ТЗ/. Към датата на предявяване на иска 28.11.2017 г. неизплатена от ответното
дружество, като купувач, и от втория ответник, като негов поръчител, е била
цялата претендирана обща сума, а именно:
- фактура № **********/14.04.2017 г. за
1 604,26 лв., с ДДС;
- фактура № **********/31.05.2017 г. за 1
766,42 лв., с ДДС;
- фактура № **********/16.06.2017 г. за 2
489,91 лв., с ДДС;
- фактура № **********/30.06.2017 г. за
744,35 лв., с ДДС;
- фактура № **********/15.07.2017 г. за
737,02 лв., с ДДС;
- фактура № **********/31.07.2017 г. за
727,51 лв., с ДДС; и
- фактура № **********/15.08.2017 г. за 366,92
лв., с ДДС;
всичко общо от
8 436,39 лв. В деня на предявяване на исковете, по искане на ищеца, е било
допуснато обезпечението им с определение № 299/28.11.2017 г. по гр.дело №
732/2017 г. на РС-Гълъбово, обезпечителната заповед по което е била получена на
04.12.2017 г. Едва след това ответното дружество е предприело частично
изплащане на задължението си към ищеца, а именно:
- на 08.12.2017 г. по фактура № **********/14.04.2017 г.
– 1 604,26 лева;
- на 12.12.2017 г. по фактура № **********/31.05.2017 г.
– 1 766,42 лева;
- на 18.12.2017 г. по фактура № **********/16.06.2017 г.
– 1 000 лева и
- на 12.01.2018 г. по същата фактура №
**********/16.06.2017 г. – 500 лева;
всичко
общо платено в размер на 4 870,68 лв. Тези обстоятелства съдът приема за доказани по категоричен
начин, както предвид всички събрани по делото писмени доказателства и
назначената по делото експертиза, така и с оглед липсата на оспорване от
ответната страна. Извършеното в хода на настоящия процес от ответното дружество
към ищеца частично плащане, съдът взема предвид като факт от значение за
спорното право, на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното, понастоящем неизплатеният
остатък по процесните фактури възлиза на сумата от общо 3 565,71 лв.,
разпределена, както следва:
- по фактура № **********/16.06.2017 г. –
остатък от 989,91 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/30.06.2017 г. -
744,35 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/15.07.2017 г. -
737,02 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/31.07.2017 г. -
727,51 лв., с ДДС; и
- по фактура № **********/15.08.2017 г. -
366,92 лв., с ДДС.
До този общ размер
искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването
му 28.11.2017 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от общо 8436,39лв.,като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
На основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 859,90
лв., в т.ч. и разноските по образуване на изпълнително дело № 1280/2017 г. на
ЧСИ с рег. № 766 по допуснатото в настоящото производство, по искане на ищеца,
обезпечение на предявения иск, съобразно т. 5 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6 по описа за
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДиЖи - Транс" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. "Липа" №
16А, представлявано от управителя Н. И. Д., и Д. Т. Д. с ЕГН ****** от гр. *********; ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "АМК-2002" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, ул. „Димитър Благоев" № 15,
представлявано от управителя К. Ц. Д.; сумата от общо 3 565,71
лв., представляваща задължение, както следва:
- по фактура № **********/16.06.2017 г.
– остатък от 989,91 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/30.06.2017 г. -
744,35 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/15.07.2017 г. -
737,02 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/31.07.2017 г. -
727,51 лв., с ДДС; и
- по фактура № **********/15.08.2017 г. -
366,92 лв., с ДДС;
ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 28.11.2017 г. до окончателното изплащане; както и
направените по делото разноски от общо 1
859,90 лв., в т.ч. и разноските по изпълнително дело № 1280/2017 г. на ЧСИ
с рег. № 766; като искът за разликата до пълния предявен размер от общо 8
436,39 лв., респ. за следните задължения:
- по фактура № **********/14.04.2017 г.
за 1 604,26 лв., с ДДС;
- по фактура № **********/31.05.2017 г.
за 1 766,42 лв., с ДДС; и
- по фактура № **********/16.06.2017 г.
за 1 500 лв., с ДДС; ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен от съобщението и връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!!!
Секретар:К.С.