№ 711
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20231001000745 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 796 от 20.06.2023 г. по т.д. № 156/ 2023 г. на Софийския
градски съд, Търговско отделение, VІ – 2 състав по иска с правно основание
чл.74, ал.1 от ТЗ, предявен от Л. Н. Г. срещу „Гелини Трейд“ООД е отменено
като незаконосъобразно следното решение на общото събрание на
съдружниците на „Гелини Трейд“ООД, взето на заседание провело се на
25.11.2022г., което има за съдържание :
на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ да се предявят искове на дружеството
срещу бившия управител – Л. Н. Г., както следва : по чл. 145 ТЗ за сумата в
размер от 155 384,06 лв., респективно частично предявяване за част от нея,
представляваща претърпени вреди, произтичащи от констатирани липси на
стоки и парични средства при инвентаризация, съгласно Констативен
протокол от 15.03.2022 г.; и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
сумата предявена по чл.145 ТЗ, считано от 15.03.2022 г. до датата на
предявяване на исковата молба.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Гелини Трейд“ООД, в
1
която се твърди, че е недопустимо и неправилно, като постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на
материалния закон и необосновано, в подкрепа на което са изложени
следните съображения.
Твърди се, че с решение на общото събрание на съдружниците,
проведено на 03.02.2023г. съдружникът Л. Н. Г. е изключена като съдружник
на „Гелини Трейд“ООД на основание чл.126, ал.3 от ТЗ и участието в
дружеството е прекратено, като изключването на ищцата съдружник било
вписано в ТР на 30.03.2023г.
Поддържа се, че факта на изгубването на членството в дружеството в
хода на настоящия процес представлява процесуална пречка за разглеждане
на иска поради липсата на активна процесуална легитимация да оспорва
решенията на общото събрание, вкл. и такива които са били приети до
изключването му като съдружник, ако същите са били вече изпълнени,
какъвто характер имало и процесното решение за ангажиране отговорността
на ищцата за предявяване срещу нея на иска с правно основание чл.145 ТЗ за
вредите причинени от дейността й като управител.
Поддържа се и че дори и решенията взети на ОСС, проведено на
25.11.2022г. да бъдат отменени в сила ще останат решенията, взети от
съдружниците на ОСС, проведено впоследствие на 19.04.2023г., с което са
взети абсолютно същите като вече оспорените решения за предявяване на
искове по чл.145 ТЗ срещу вече бившия управител Л. Н. Г..
Искането към съда е решението да бъде обезсилено, а ако въззивният
съд приеме, че е сезиран с допустим иск, решението да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответникът по въззивната жалба Л. Н. Г. в писмения отговор я оспорва
като неоснователна поради съображения изложени в писмения отговор.
Молбата й е решението да бъде потвърдено като правилно.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав
съобрази следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и
2
право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено
следното.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба
на Л. Н. Г., в която е изложила твърдения, че е съдружник и управител в
ответното дружество „Гелини Трейд“ООД заедно с другите двама
съдружници Л. С. и С. Х.. По споразумение между съдружниците на ищцата
било възложено като вътрешно разпределение на функциите тя да
осъществява комуникация с държаните органи, както и с чуждестранните
партньори доставчици на стоката – месо, както и осигуряване на вътрешни
пазари за пласиране на закупената стока. Сочи се в исковата молба, че към
края на 2021 г. се стигнало до влошаване на отношенията между ищцата и
другите двама съдружника. Опитите за доброволно уреждане на
дружествените отношения между тях не завършили с благоприятен резултат.
От другите двама съдружника бил направен опит за ограничаване дейността
на ищцата, като управител в дружеството. Последвало насрочване и
провеждане през м. 02 и 03.2022 г. на две общи събрания, като на второто от
тях ищцата била освободена с незаконосъобразно решение, като управител на
дружеството. По-късно през годината, а именно на 25.11.2022 г. също било
насрочено за провеждане общо събрание на дружеството, като доколкото за
него ищцата била поканена едва на 19.11.2022 г., то не било налице спазване
на императивния срок разписан в чл. 139 ТЗ и Устава на дружеството за
свикването му, което мотивирало ищцата да не посещава същото, в т.ч. за да
си спести негативните изживявания от контакт с другите двама съдружника, с
които тя вече не била в добри отношения. Изтъква, че на 10.01.2023 г. й била
връчена искова молба с ищец - „Гелини Трейд“ООД, с която се ангажирала
отговорността й на бивш управител на дружеството за заплащане на вреди по
чл. 145 ТЗ. Сочи се, че в съдържанието на тази искова молба присъствало
твърдение, че решението да се търси отговорност от бившия управител е било
взето от въпросното общо събрание на дружеството провело се на
25.11.2022г. и на което тя не отишла. Според ищцата именно това бил и
момента, когато узнала за така взетото решение. Сочи се, че последното е
3
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 74
ТЗ, защото са нарушени повелителни норми на закона, в частност
процедурата по редовно свикване на общото събрание състояло се на
25.11.2022 г., когато е било взето.
В срока за отговор по чл. 367, ал.1 ГПК ответното дружество „Гелини
Трейд“ООД е възразило, че предявения за разглеждане иск с правно
основание чл.74 ТЗ е недопустим, евентуално неоснователен. Сочи се като
аргумент в подкрепа на казаното, че към момента на подаването на отговора
на исковата молба ищцата вече е била изключена и като съдружник в „Гелини
Трейд“ООД, поради което и с факта на прекратяването на членственото
правоотношение с ответника за нея повече не съществувал правен интерес
поради липса на активна процесуална легитимация да обжалва решенията на
общото събрание, вкл. и процесното, с което е взето решение да се ангажира
отговорността й като управител. В подкрепа на своите твърдения ответникът
се е позовал на съществуваща съдебна практика на касационната
инстанция.Макар и към момента на вземане на оспорваното решение
/25.11.2022 г./ ищцата да е разполагала с качеството на съдружник, то тя го е
изгубила към момента след 03.02.2023 г., когато е взето решение за
изключването й като съдружник и от този момент, независимо че още не е
било вписано, то проявява действие във вътрешните отношения между
съдружниците и дружеството, което следвало да се съобрази при преценката
дали понастоящем за ищцата съществувал правен интерес от провеждането на
исковата защита по чл.74 ТЗ. Подробни съображения за това са изложени в
отговора на исковата молба.
От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка на спора :
Между страните не се спори, а и се установява от служебна справка в
ТР, че от 22.02.2022г., както и към датата на провеждане на общото събрание
на 25.11.2022г., съдружници в ответното дружество са били Л. Н. Г., Л. Й. С.
и С. Р. Х., като управители са били първите двама, които са представлявали
дружеството заедно и поотделно.
Видно от представения по делото и обявен в ТР дружествен договор в
актуалната му редакция към 25.11.2022г., че съгласно чл.25, ал.3 и ал.5 от
същия общото събрание на съдружниците се свиква на редовно или на
4
извънредно заседание, чрез писмено съобщение, изпратено поне 7 дни
предварително. Предвидено е, че в съобщението за свикване се посочват
денят, часът и мястото на провеждане на заседанието, както и неговият
дневен ред. В чл. 26, ал. 1 пък е предвидено, че заседанието на ОС е редовно,
ако всичките членове са редовно поканени и на него присъстват
съдружниците или техните представители, притежаващи такова дялово
участие в капитала, колкото е необходимо за образуване на мнозинство по
въпросите, предвидени в дневния ред.
Видно от представената по делото и приета като доказателство покана
изхождаща от Л. С. в качеството му на вписан управител на „Гелини
Трейд“ООД,която е отправена до ищцата и съдружник в цитираното
дружество се установява, че същата има за предмет да осведоми съдружника
за свиканото извънредно заседание на общото събрание на ответното ООД. В
нея е посочен денят, мястото и часа на провеждане на заседанието, а така
също са възпроизведени точките от дневния ред, в т.ч. и проекти на решения
по тях. От извършеното вписване върху лицевата страна на поканата и по
конкретно в долната й част се констатира удостоверяване на факта, че
поканата е получена от адресата й Л. Г. на датата 19.11.2022 г., като това
изявление е придружено с положен подпис от лицето.
Видно е от представения по делото и приет като доказателство
протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „Гелини
Трейд“ ООД състояло се в гр. София на 25.11.2022 г., че на посочената дата в
11,00 часа в гр. София на адрес – р-н Слатина, ж.к. Слатина – Булгарплод,
бул. „проф.Цветан Лазаров“, склад 238 , в офиса на склада се е провело
извънредно заседание на общото събрание на дружеството, на което са
присъствали двама от общо тримата съдружника, а именно – Л. С. и С. Х.. За
съдружника – Л. Г. е направено вписване, че е редовно поканена за
събранието, но не се е явила и не е изпратила представител. По т.1 от
заложения дневен ред е взето решение на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ
да се предявят искове на дружеството срещу бившия управител – Л. Г., както
следва : по чл. 145 ТЗ за сумата в размер от 155 384,06 лв., респективно
частично предявяване за част от нея, представляваща претърпени вреди,
произтичащи от констатирани липси на стоки и парични средства при
инвентаризация, съгласно Констативен протокол от 15.03.2022 г.; и по чл. 86,
5
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху сумата предявена по чл. 145 ТЗ, считано
от 15.03.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба. Така взетото
решение е подкрепено от двамата присъстващи на заседанието съдружника Л.
С. и С. Х..
В производството пред настоящата инстанция не са събрани нови
доказателства.
При тези факти правните изводи са следните :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от
същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата
молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
С предявяването на иска по Чл.74 от Търговския закон се реализира
постестативното право на съдружника или акционера да иска отмяна на
решенията на общото събрание на дружеството ,когато то противоречи на
повелителни норми на закона или на устава на дружеството,което право може
да бъде упражнено при спазване на преклузивните срокове по ал.2 на Чл.74 от
Търговския закон.В настоящия случай искът е предявен в предвидения от
Търговския закон преклузивен 14 –дневен срок и от надлежна страна-
съдружникът Л. Г.. Въззивният съд при съображенията, изложени по-долу в
мотивите на решението, намира че началният момент за предявяване на иска
при условията на чл.74, ал.2 ТЗ е започнал да тече от момента, в който ищцата
е узнала за взетото от общото събрание решение за ангажиране на
отговорността й чрез предявяването на иска по чл.145 ТЗ, а това е
получаването на препис от исковата молба с която е предявен иска за вреди.
Видно от съдържанието на искова молба с вх.№ 80339/25.11.2022г. е
посочено, че на 25.11.2022г. са били взети решения на основание чл. 137, ал.1,
т.8 от ТЗ от общото събрание на съдружниците на „Гелини Трейд“ ООД да
предявяват искове на дружеството срещу бившия управител Л. Н. Г., както
следва : по чл.145 ТЗ за сумата от 155 384,06 лева, респ. частично
предявяване за част от нея, представляваща претърпените вреди,
произтичащи от констатирани липси на стоки и парични средства при
6
инвентаризация, съгласно Констативния протокол от 15.03.2022г. и по чл.86,
ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху сумата, предявена по чл.145 ТЗ, считано
от 15.03.2022г. до датата на предявяването на исковата молба.
Видно е от представеното по делото копие от съобщение за връчване по
реда на чл.367 ГПК на препис от исковата молба Л. Г. е получила препис от
тази искова молба на 10.01.2023г., следователно това е датата на която най-
рано тя би могла да бъде уведомена за взетото от общото събрание процесно
решение за ангажирането на отговорността й за вредите причинени на
дружеството вследствие на дейността й като управител. Исковата молба, с
която е предявен иска на Л. Г. за отмяната на взетото от общото събрание на
съдружниците решение от 25.11.2022г. на което е взето решение за
ангажирането на отговорността й като бивш управител на дружеството, е
подадена в регистратурата на съда на 24.01.2023г., т.е непосредствено преди
изтичането на 14 дневния преклузивен срок. Не е пропуснат и общия три
месечен срок, считано от деня на провеждане на общото събрание, чието
изтичане би било на 25.02.2023г.
Неоснователен е и не може да бъде споделен доводът на въззивния
жалбоподател, че първоинстанционното решение е недопустимо поради това,
че искът за отмяна на решението на общото събрание от 25.11.2022г. е
предявен от лице, което не притежава активна процесуална легитимация да
предяви иска, произтичащо от прекратяването на членственото му
правоотношение с ответника. Относно наличието на процесуална
легитимация от значение е ищцата да е имала качеството на съдружник към
момента на вземането на оспореното от нея решение- 25.11.2022г., като
правният й интерес произтича от обстоятелството, че това решение пряко я
засяга като съдружник поради това, че е прието да се ангажира
имуществената й отговорност в качеството й на вече бивш управител на
дружеството. Сочената от въззивника съдебна практика на ВКС е превратно
цитирана от него- в нея се сочи за липсата на правен интерес да се оспорват
решения на общи събрания, които те са взети не преди, а след прекратяването
на членственото правоотношение със съдружника, какъвто случай не е точно
настоящият. Напълно ирелевантен за преценката за наличието на правен
интерес е дали решението на общото събрание е изпълнено тъй като може да
се атакува по отношение на неговата законосъобразност всяко едно решение
на върховния орган на дружеството с ограничена отговорност като при
7
отмяната му ще подлежат на заличаване с обратна сила последиците на така
взетото решение.
Доказателствената тежест по иска с правно основание Чл.74 от
Търговския закон е на ответника-той следва да докаже предпоставките за
свикване и провеждане на общото събрание, а също и на останалите
изисквания по закона и устава, сочещи за наличието на материална
законосъобразност на самото решение за изключване на съдружника.
В настоящия случай основното нарушение поддържано от ищцата е че
тя не е била своевременно уведомена за свиканото на 25.11.2022г. общо
събрание, на което е взето оспореното решение, като според нея е приложима
старата, а не актуалната редакция на чл. 25, ал.3 от дружествения договор, т.е
уведомяването е трябвало да бъде извършено в 30 дневен срок преди датата
на събранието. В този смисъл тя се позовава на липсата на взето решение от
общото събрание за приемане изменение на дружествения договор, поради
което и независимо от обстоятелството, че в ТР е вписан новия дружествен
договор, по отношение на процедурата за свикване на общото събрание ще е
приложима старата редакция на договора. Това твърдение на ищеца е
неоснователно тъй като на първо място видно от представения по делото и
приет като доказателство протокол от заседание на общото събрание на
съдружниците на „Гелини Трейд“ ООД от 18.02.2022г. е взето единодушно
решение от всички съдружници, в т.ч. и ищеца, да бъде приет нов дружествен
договор на дружеството, в който ще се отразят поправките, вкл. и тези които
са относими към процедурата по свикване и провеждане на общи събрания.
Дори и ищецът да твърди, че такова решение въпреки отразеното в протокола
никога да не е било вземано, т.е да твърди вписването на едно
несъществуващо обстоятелство, то до успешното провеждане на иска с
правно основание чл.29 от ЗТТРЮЛНЦ за прогласяване недействителността
на вписаното/обявено в регистъра обстоятелство, в отношенията между
съдружниците ще е приложима актуализираната, вписана в регистъра версия
на дружествения договор, която предвижда по-кратък от първоначалния 7
дневен срок от уведомяването на съдружника преди датата на общото
събрание. Това разрешение относно срока за покана за участие в ОС
кореспондира изцяло на законовата норма на чл. 139, ал.1 ТЗ, която
предвижда, че всеки съдружник трябва да бъде уведомен най-малко 7 дни
8
преди датата на провеждане на заседанието.
Въпреки горното, видно е от представената по делото разписка за
куриерска услуга, с която на ищцата е връчена поканата за участие в общото
събрание на 25.11.2022г., същата е получена от ищеца на 19.11.2022г., т.е не
преди изтичането на 7 дневния срок от датата на заседанието, а
уведомяването е станало на шестия ден педи изтичането на срока, което сочи
на неспазването на предвидения в актуализираната редакция на чл. 25, ал.3 от
дружествения договор срок за уведомяване. Както е разяснил и
първостепенният съд допускането на очертаното процесуално нарушение при
свикването на процесното общо събрание на дружеството провело се на
25.11.2022г. и с което е взето решение за ангажирането на отговорността на
ищеца за вредите причинени на дружеството вследствие дейността му като
управител, е напълно достатъчно да се направи извода за
незаконосъобразност на така взетото решение, което пък обуславя и извод за
неговата отмяна на това заявено с исковата молба основание.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция също достига до
правния извод за основателност на предявения иск, с правно основание чл. 74,
ал. 1 ТЗ, поради което обжалваният съдебен акт, като правилен и постановен
в съответствие със закона, следва да се потвърди, а въззивната жалба да
остане без уважение.
Предвид изхода на делото в тежест на въззивника следва да се
присъдят направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на
625 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 796 от 20.06.2023 г. по т.д. № 156/ 2023 г.
на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ – 2 състав по иска с
правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ, предявен от Л. Н. Г. срещу „Гелини
9
Трейд“ООД, с което е отменено като незаконосъобразно решение на общото
събрание на съдружниците на „Гелини Трейд“ООД, взето на заседание
провело се на 25.11.2022г., като правилно.
ОСЪЖДА „Гелини Трейд“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.“Слатина“, бул.“Проф. Цветан Лазаров“№13,
склад 238 да заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, гр.***, бул.“***.“№*, вх.*,
ет.*, ап.** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 625лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10