№ 309 / 17..8..2020 г..
Р Е Ш Е Н. И Е
гр..М..
17..08..2020г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М.., Първи граждански състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р.. МИХАЙЛОВА
При секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр..д.. №2907 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл..45, ал..1 ЗЗД и чл..52 ЗЗД..
Ищецът М..В..И.. xxx, чрез пълномощника си адв..А..К..,xxx поддържа в исковата си молба, че през учебната 2015 г.. - 2016 г.. , в гр.. М.. завършил успешно ХІІ клас, в Природо - математическа профилирана гимназия /ПМГ/ ,,С.. О.. М.... През последната учебна година, както и предходните, оценките на ищеца, по съответните предмети, вкл.. и английски език, винаги са били ,, отличен 6”.. Към датата на провеждане на държавния зрелостен изпит /ДЗИ/по английски език - 20..05..2016 г.., в училище - Професионална гимназия по техника и електротехника ,, Х.. Б..” М.., вече притежавал сертификати по английски език, а именно:
ESOL- сертификат на Кеймбридж, ниво 1, съгласно ЕЅОІ.... Интернешънъл” Първи сертификат по английски език,.. Ниво В2, с изрично отбелязване, че това ниво се отнася до националната квалификационна рамка на Обединеното Кралство, с дата 19..07..2013 г..
Протокол от IELTS / Международна система за изпитване по английски език/, с признато ниво по общата европейска референтна рамка за езици /CEFR/; В2 от 05..11..2015 г..
Твърди, че ответникът по исковата молба през учебната 2015 год.. - 2016 год.. и до настоящия момент е директор на Професионална гимназия по техника и електротехника ,, Х.. Б..”, М.... Правомощията му в качестовото му на директор на училище, в което на дата 20..05..2016 г.., се провежда ДЗИ по английски език, са уредени в чл..23 от Наредба №3 от 17..05..2004 г.. За организация и провеждане на държавните зрелостни изпити, на училищно равнище, отм.. с пар..6, т..2 от ПЗР на Наредба № 11 от 01..09..2016 г.., в сила от 20..09..2016 г.. Санкционна норма в посочената Наредба № 3/2004 г.., действала по време на провеждане на ДЗИ, на дата 20..05..2016 г.., е чл..27 ал..6, с фактически състави в т..т..1-5.. Позовава се и на следващата разпоредба-чл..27, ал..7 от Наредбата..
На 20..05..2016 г.. твърди, че се явил на ДЗИ по английски език, в сградата на Професионална гимназия по техника и електротехника ,, Х.. Б..”М.., от 8..00 часа сутринта.. След около 1 час от започване на изпита, в залата се чуло звук от получено по телефон съобщение.. Квесторът, който бил в залата, веднага попитал от чии телефон е звука, като заявил, че звукът от камерите е изключен.. Никои от присъстващите в залата обаче не съобщил, че е получил съобщение по телефон..Тогава, ищецът се сетил, че в него има телефон, разбира се изключен, който поради напрежението по повод изпита, бил забравил да го предаде при започване на изпита.. Веднага, доброволно го предал на квестора, който установил, че е изключен и че ищецът не е получавал съобщение по него.. Дори му казал, че няма проблем..
Ответникът, който вече влязъл в залата, обаче заявил, че по повод непредадения навреме телефон, работата му се анулира, поради което следва да напусне училището..Не приел обясненията, че телефонът е изключен, че по него няма получени съобщения и че доброволно го е предал, макар и със закъснение.. Заявил, че ненавременното предаване на телефона е основание за отстраняването му от залата и анулиране на изпита..
Така, поради разширителното и произволно тълкуване от ответника, на санкционните норми на Наредба № 3/ 2004 г.., и незачитане на фактите, свързани с доброволното предаване на телефона на квесторите, а не с изземването му от тях, по разпореждане на ответника, в качество на директор на учебното заведение, в което се провеждал изпита по английски език, ищецът е отстранен от залата за изпити, без да е преписвал от хартиен носител, без да е преписвал от данни, съдържащи се в технически устройства, вкл.. мобилни телефони, калкулатори, таблети и др.., без да е преписвал от работата на друг зрелостник, без да е използвал мобилен телефон или друго техническо средство за комуникация или пък да е изнасял извън залата изпитни материали или информация за съдържанието им, какъвто предмет имат санкционните фактически състави на чл.. 27, ал..6, т..т..1,2,3,4,5 от Наредба № 3/ 2004 г..
По подадена от ищеца жалба до министъра на образованието и науката, е получено писмо - отговор от зам..министъра на образованието и науката, че поради нарушаване на чл..27 ал..6 т..4 от Наредба № 3/ 2004 г.., т..е.. поради използване на мобилен телефон за комуникация , както и поради непредаване на мобилния телефон, с което е нарушена заповедта на министъра на образованието и науката № РД 09-537/26..04..2016 г.., правилно е отстранен и му се отказва явяване на матура в периода 26..05..2016 г..- 01..06..2016 г.. Поддържа, че не е запознат с документа за отстраняването му, но ако той съдържа разпоредби за отстраняване на зрелостник от ДЗИ, извън тези, посочени в Наредба № 3/2004 г.., в тази част, същият е нищожен, поради противоречие със закона..
Тъй като до настоящия момент не е запознат и със съдържанието на Протокола на комисията по провеждане на ДЗИ на дата 20..05..2016г.., за отстраняването му от залата за провеждане на изпита по английски език и анулиране на изпитната му работа , както и няма знание за лицата, които са го подписали и данните, които са изпратени, въз основа на този протокол до МОН от РИО, М.. заявява, че претенциите за обещетение за причинени неимуществени вреди не са на основание незаконни действия на административни органи, а към физическото лице Д..С..А.., без длъжностно качество..
В тази връзка ищецът се позовава на гр..д.. № 143/2017г.. по описа на РС-М.., образувано по подадена от ответника Д..С..А.. искова молба, ГК, ІV с-в, с която оспорва претенции на „В и К”оператора за дължими суми за вода и където е написал: „Проблемите ми започнаха, след като в училището Професионална гимназия по техника и електротехника ,, Х.. Б..” М.., на което съм директор, бяха проведени Държавни зрелостни изпити /ДЗИ/.. Синът на управителя на В и К М.. беше разпределен да полага ДЗИ в същото това училище.. Откритата агресия на това семейство се насочи спрямо мен след проведения ДЗИ, на който изпит синът на управителя на В и К М.. - М..В..И.., БЕШЕ ЗАЛОВЕН от квесторите с мобилен телефон......, а в писмените бележки, представени по същото дело, ответникът написал : ,, За да не преповтарям фактите по делото, ще акцентирам само, че проблемите започнаха, след като синът на управителя на дружеството беше заловен ДА ПРЕПИСВА на ДЗИ”.. В исковата молба е заявено, че тези твърдения са различни от факта за несвоевременно ЛИЧНО предаден мобилен телефон, без данни ищецът да е бил заловен с телефон, без данни за ползване на този телефон в деня на изпита и без данни за преписване, които твърдения счита за неверни и които го позорят..
Следователно, предмет на настоящата искова молба, подадена пред гражданския съд, е на основание чл..45 ЗЗД , а не е претенция по ЗОДОВ, която се реализира по друг ред и съд, с искане за обезщетение за причинени неимуществени вреди от ответника, в качеството му на физическо лице по повод последвалите, позорни негови твърдения , че съм „заловен от квесторите с мобилен телефон” и че съм ,,преписвал”, написани на хартиен носител, разпространени по гр..дело № 143/2017 г.. МРС, ГК, ІV състав..
Ищецът твърди, въпреки отказът на Министъра на образованието и науките за явяване на ДЗИ в периода 26..05..2016 г.. - 01..06..2016 г.., успял да се яви на ДЗИ през м.. септември 2016 г.., успешно издържал изпита по английски език, както и успял да представи необходимите документи, за да се запише редовен студент в Университета на РЕДИНГ, АНГЛИЯ, през учебната 2016/2017 година..
Поддържа, че спомените за преживения от него кошмар на 20..05..2016 година, с отстраняването му от залата за изпити и анулиране на зрелостната му работа без основание, както и последвалите от страна на ответника откровени лъжи и подмяна на фактите, с позорни за него твърдения че е „бил заловен с телефон”, че ,,е преписвал на ДЗИ” го съпътстват и до днес.. Те са съпроводени с болки и страдания по повод причиненото му незаслужено унижение, което е поставило на изпитание този млад човек относно това, къде и как в бъдеще, завършил с отличен резултат и получил степен Бакалавър на науките в университета на Рединг, Англия, записал вече магистърска степен и защитил право на степендиант в университета, ще реализира възможности и знания, след приживяното унижение в Родината му, в която до посочената злополучна дата е получавал само отлични бележки по всички предмети, вкл.. по английски език.. Необяснимо недоверие и унизително отношение към един млад, дисциплиниран и можеш човек, защитил достойно възможности и оценен в чужда държава..
С оглед на изложеното и на основание чл..45 ЗЗД, се обръща към съда с искане:
Да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Д..С..А.., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 5000 лв.., представляваща обещетение за неимуществени вреди, по повод разпространени, на хартиен носител позорни обстоятелства, по гр..дело № 143/2017г.., МРС, ГК, ІV състав, заедно с дължимата законна лихва от датата на входиране на исковата молба по гр..дело № гр..д..143/2017 г.., на МРС, до окончателното изплащане на присъдената сума..
От ответника Д..С..А.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, адрес за призоваване и съобщения: с.. Б. общ..М.., у.. ,.” № 1 е подаден писмен отговор в рамките на указания срок по чл..131 ал..1 от ГПК чрез пълномощник- адв.. Р..Т..-САК/съдебен адрес/..
Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен.. Заявява, че изложените в исковата молба факти не кореспондират на действителното фактическо положение.. Установено е от г-жа Л. В. - /тогава помощник директор и председател на комисията за ДЗИ/ и г-н. И. Д., с които ответникът отишъл в зала № 7, след сигнал от квесторите в същата, че мобилният апарат на зрелостникът М..В..И.. е позвънял със сигнал за получено съобщение, както и че същият не е предал мобилния си апарат въпреки, че ищецът е положил подпис в лявата част на квесторския протокол, че е предал телефона си.. Ето защо възразява срешу твърдението в исковата молба, че ищецът е забравил да предаде мобилния апарат, тъй като за същото действие ищецът се е подписал в квесторския протокол.. По този начин ищецът е извършил нарушение на инструктажа на зрелостника, утвърден със Заповед № РД 09-677/03..05..2016 г.. на Министъра на образованието и науката.. Това е причината ищецът да бъде отстранен от залата, където се провеждал изпита /ДЗИ на 20..05..2016 год../.. Г-н. И. Д. веднага информирал началника на РИО - г-жа Т., коята от своя страна се обадила до МОН.. След сигнализирането за проблема, остраняването от залата и уведомяването на МОН ищецът бил отстранен от изпита..
След отстраняването на М..И.. с Л. В. слезли в неговия кабинет.. След 10 минути по мобилния му телефон се обадила жена, представяща се за майка на ищеца и му заявила, че ще има проблеми занапред и че ще го съдят.. Този разговор се провел на високоговорител и свидетел на него станала г-жа В... Непосредствено след тази случка той се сдобил с дела, свързани по една или друга линия с ищеца и семейството му.. Това го накарало да смята, че заявеното по телефона става реалност.. Това било и поводът по гр..дело 143/2017г.., по описа на РС-М.. в писмения отговор и бележки да заяви възприетия от него първоизточник на проблема, а именно отстраняването на ищеца от изпита, които твърдения не са неистински, а представляват факти от обективната действителност..
Изложен е довод за това, че субективното възприятие на ищеца на изложените на хартиен носител обстоятелства и твърдения като позорни и обидни сами по себе си не могат да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието обективно не е противоправно.. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното да е унизително, т..е.. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно или позорно, но в настоящия случай съдържанието на написаното от ответника не се характеризира с посочените оценъчни критерии..
Моли да бъде прието, че в случая по отношение на ищеца не са изнесени позорни твърдения от страна на ответника.. На следващо място не са доказани и твърденията на ищеца за настъпили вреди, доколкото не е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между изложеното на хартиен носител от ответника и твърдените от ищеца вреди..
Ето защо, моли да бъде прието, че в конкретния случай липсва противоправно поведение от страна на ответника, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което да е основание за ангажиране отговорността му, поради което не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.. 45 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло..
Моли да му бъдат присъдени, направените в производството разноски, в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл..80 ГПК..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.. Допусната е и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д..З....
Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл..235 от ГПК, с оглед доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М..В..И.. на 20..05..2016г.. се явил на ДЗИ по английски език, който се провеждал в „Професионална гимназия по техника и електротехника Х.. Б..” гр..М.., с начало на изпита 8..00 часа сутринта.. Установява се, че след приключване на първия модул „слушане”, който се осъществява на затворени врати на изпитната зала, в 9..00 часа започнал втория модул на изпита по английски език, който се осъществява на отворени врати.. В рамките на не повече от 10 минути от началото на втория модул в залата за изпит се чул звук от мобилен телефон за получен СМС.. Квесторът поканил да се идентифицира зрелостника с този телефон.. В рамките на около 2 до 3 минути след това, ищецът сещайки се, че не е предал телефона си при влизане в залата, веднага, доброволно е направил това, а квесторът е категоричен и констатира това, че телефонът е в самолетен режим, както и че в него няма получени съобщения.. Квесторът в изпитната зала казал на квестора в коридора, който извикал инспектора от РИО М.. И. Д., старши експерт по ПНЕ, и в присъствието на директора на училището, ответника по делото, бил съставен протокол, подписан от директора и квесторите в изпитната зала..
В съставения протокол №1 е констатирано, че въпреки, че е инструктиран срещу подпис в лявата част на квесторския протокол, зрелостникът М..В..И.. не е предал мобилния си телефон на квестора, с което е извършил нарушение на инструктажа на зрелостника, утвърден със Заповед № РД 09-677/03..05..2016г.. на Министъра на образованието и науката.. В протокола също е отразено, че в съответствие с чл..27, ал..6, т..4 от Наредба №3/ 17..04..2004г.. за организация и провеждане на държавни зрелостни изпити, ищецът И.. е отстранен от залата от квесторите в присъствието на директора, а изпитната работа е анулирана..
От показанията на разпитаните по делото свидетели, подписали Протокол № 1 за анулиране на писмената работа на ищеца се установи, че подписите си, положени по този протокол, в качеството им на квестори са техни.. Същите потвърждават, че работата на ищеца е анулирана и той е бил отстранен от залата, тъй като не е предал мобилния си телефон на квестора при влизане в залата, с което е нарушил инструктажа в заповедта на министъра на образованието - № РД 09- 677 от 03..05..2016 г.. за предаване на мобилните телефони при влизане в изпитна зала.. Това дало основание на комисията да приложи чл..27 ал..6, т..4 на Наредба № 3 от 17..04..2004г.. за организация и провеждане на ДЗИ, а именно зрелостникът да бъде отстранен от залата..
Свидетелите заявяват, че само няколко минути след звука за получено по телефон съобщение, 2 до 3 минути, ищецът предал сам, доброволно телефона си, който констатирали, че бил включен на самолетен режим, като предаването е заснето и е видно от видеонаблюдението в залата.. Също така свидетелстват, че в залата е имало много повече зрелостници, отколкото предадени телефони, но никой друг не е предал телефон след звука от СМС, освен ищеца.. Разпитаните свидетелки са категорични, че ищецът не е комуникирал с телефона си и ако е сторил това, ще бъде видяно от тях, още повече че в изпитната зала има и видеонаблюдение..
В представеното по делото заключение по СТЕ, неоспорено от страните, вещото лице Д..З.. дава отговор на въпросите, свързани с възможностите на м..телефон, когато е в „самолетен режим”.. Екпертьт е категоричен, че този режим деактивира всички безжични функции на телефона: няма мобилна връзка със съответния оператор, не се осъществяват повиквания, не могат да се изпращат текстови съобщения или да се използват мобилни данни за достьп до интернет..
От гореизложеното се извежда категоричния извод, че в деня на провеждане на ДЗИ и отстраняването на ищеца от залата за изпити с анулиране на изпитната му работа, че е налице безспорно установен факт за доброволното предаване на телефона, след звука от получен в залата СМС от нечии телефон.. Безспорно установен факт е, че непредаването на телефона от ищеца при влизането му в изпитната зала, е нарушение на инструктажа, даден в заповедта на Министъра на образованието и науката № РД 09- 677 от 03..05..2016 г.. за предаване на мобилните телефони при влизане в изпитна зала.. Със Заповед № РД 09-537/26..04..2016г.. на Министъра на образованието и науката е наредено на директора на училището, което провежда ДЗИ, да събере преди започването на изпита от всички квестори мобилните устройства, квесторите в съответната зала изискват от всеки зрелостник да остави на видно място отпред пред чиновете всички излишни връхни дрехи, чанти, мобилни устройства, електронни часовници и други лични вещи, които не са позволени и не са му необходими по време на изпита..
С категоричност се налага извода, че с непредаването на мобилния телефон преди започване на изпита ищецът е извършил нарушение на заповедта на министъра, което послужило като основание за отстраняването му и анулиране на изпитната работа..
В подкрепа на този извод са многобройните писмените доказателства, както и гласните, показанията на разпитаните свидетели..
Предмет на делото обаче е предявен против ответника иск с правно основание чл..45 ЗЗД, за последващи негови изявления на хартиен носител, позорящи ищеца, а именно срещу физическото лице Д..С..А.., че след отстраняването на ищеца от ДЗИ, в подадена от ответника до Районен съд М.. искова молба, по гр..д.. № 143/2017г.., с която оспорва претенции на „В и К” ООД М.. за дължими суми за вода, написал: „Проблемите ми започнаха, след като в училището Професионална гимназия по техника и електротехника Х.. Б.. М.., на което съм директор, бяха проведени Държавни зрелостни изпити /ДЗИ/.. Синът на управителя на В и К М.. беше разпределен да полага ДЗИ в същото това училище.. Откритата агресия на това семейство се насочи спрямо мен след проведения ДЗИ, на който изпит синът на управителя на В и К М.. - М..В..И.., БЕШЕ ЗАЛОВЕН от квесторите с мобилен телефон......”, а в писмените бележки, представени по същото дело, ответникът написал: „За да не преповтарям фактите по делото, ще акцентирам само, че проблемите започнаха след като синът на управителя на дружеството беше заловен ДА ПРЕПИСВА на ДЗИ.. Ищецът поддържа, че това са твърдения на хартиен носител, различни от факта за несвоевременно ЛИЧНО предаден мобилен телефон, без данни за това да е бил заловен с телефон, без данни за ползване на този телефон в деня на изпита и без данни за преписване, които твърдения ищецът счита за неверни и които го позорят..
Или твърденията в исковата молба, че след отстраняване на ищеца от залата за изпити и анулиране на изпитната му работа, ответникът в предявена от него искова молба по гр..дело № 143/2017 г.. МРС, за недължими суми към „В и К” оператора, с управител Валери И.., баща на ищеца, собственоръчно и неоспоримо написал неверни, позорящи за него твърдения, цитирани по-горе: „беше заловен от квесторите”, „беше заловен да преписва”..
Ищецът твърди, че претърпените и търпящи и до днес болки и страдания, извън тези, свързани с неоснователното му отстраняване от ДЗИ и анулиране на изпитната му работа, на дата 20..05..2016 година, а тези свързани с последвалите от страна на ответника неверни твърдения, че „телефонът е бил иззет от квесторите” и твърдението, че ищецът „е преписвал на ДЗИ”, са в пряка причинна връзка с поведението на ответника, целящо унижение и злепоставяне на ищеца, които същият оценява на 5000 лева, в какъвто смисъл е и петитумът на исковата молба..
Съгласно разпоредбата на чл.. 45 от ЗЗД, каквото е основанието на предявения иск, всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму..С оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие или бездействие на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са му били причинени твърдяните имуществени вреди.. Съставът на чл..45 от ЗЗД изисква да се установи не само фактът, че ищецът е претърпял вреди, но да се установи и причинната връзка на тези вреди с противоправното поведение на ответника, т.. е.. казано по друг начин, за да възникне отговорност по чл..45 ЗЗД, е необходимо не само да се установи наличие на претърпени вреди, но и да се установи, че тези вреди са резултат от противоправно и виновно поведение на дееца..
В случая ищецът приема, че ответникът чрез хартиен носител, искова молба и писмени бележки по гр..дело № 143/2017г.. на РС М.. е разпространил позорни обстоятелства по отношение на него, относно факта, че е отстранен от изпит заради ползване на мобилен телефон и че същият е преписвал по време на изпит, което поведение според ищеца се явява противоправно, тъй като накърнява както собствената оценка на даденото лице, така и оценката на другите за него.. Този извод на ищеца е неправилен и необоснован, тъй като наличието на позорни твърдения се обосновава с разгласяваието за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото.. Освен това тези твърдения следват да бъдат и неистински, т..е.. да не съществуват в обективната действителност..
В настоящия случай изнесените от ответника твърдения по гр..дело №143/2017г.. сами по себе си представляват възприетата обективна действителност от страна на ответника, същият посочва от своята гледна точка източника за „проблемите” си.. В този смисъл позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него, още повече че в случая не е спорно обстоятелството, че самият ищец, засегнал се от твърдението на ответника, е бил наистина отстранен от изпит поради използване на мобилен телефон.. Следователно, щом изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал засегнат.. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе е видно, че поведението на ответника-деликвент не може да се окачестви като противоправно по см.. на чл..45 от ЗЗД..
Следва да се приеме, че субективното възприятие на ищеца на изложените на хартиен носител обстоятелства и твърдения като позорни и обидни сами по себе си не могат да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието обективно не е противоправно, т..е.. наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното да е унизително, т..е.. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно или позорно, но в настоящия случай съдържанието на написаното от ответника не се характеризира с посочените оценъчни критерии..
В случая по отношение на ищеца не са изнесени позорни твърдения от страна на ответника.. Позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско.. Само по себе си твърдението, че ищецът е отстранен от изпит поради използване на мобилен телефон е факт, който е категорично доказан по делото..
На следващо място не са доказани и твърденията на ищеца за настъпили вреди, доколкото не е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между изложеното на хартиен носител от ответника и твърдените от ищеца вреди..
В тази насока е разпитана свидетелката Иванка К.. Истаткова, допусната по молба на ищеца, която изнася твърдения за психологическото състояние на ищеца М..В..И.. по повод отстраняването му от ДЗИ по английски език, а именно, че се чувствал неудобно от съучениците си, защото е отличник, ходил е 10 години на курсове по английски език и не му е било нужно да преписва.. Поддържа, че до последно не искал да отиде на бала със съучениците си, бил в много депресивно състояние, но накрая отишъл с „много предумвания” и т..н...
Със свидетелските показания на Иванка Истаткова се доказват настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в страдания, притеснения и неудобства от съученици, близки и приятели, по повод отстраняването му от изпитната зала на ДЗИ по английски език и анулиране на изпитната му работа, което ищецът свързва с противоправното поведение на ответника..
В случая обаче се претендират вреди от поведението на ответника, а именно твърдения на хартиен носител по гр..дело №143/2017г.. на РС М....
От доказателствата по делото не се установява наличието на причинно следствена връзка между твърденията на ответника по посоченото гражд..дело, което следва да е и виновно и противоправно, и от друга страна твърдените от ищеца вреди от неимуществен характер..
Напротив, видно от представените към исковата молба доказателства, ищецът има положително развитие и успех в сферата, в която се развива, за което свидетелстват приложените удостоверения..
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че в конкретния случай липсва противоправно поведение от страна на ответника, вреди и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди за ищеца, което да е основание за ангажиране отговорност му, поради което не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.. 45 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло..
Законът изисква поведението на дееца да е виновно, за да е налице и отговорността.. Съгласно чл..45, ал..2 ЗЗД “При всички случаи........ вината се предполага до доказване на противното”.. Вината е позитивен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, т.. е.. при този тип отговорност вината е специфично понятие, важащо само за деликтната отговорност.. От друга страна вината винаги отразява субективно отношение на един субект - в случая ответника - към неговото поведение..
Съдът намира, че в конкретния случай не се установи виновно, противоправно поведение на ответника, което да е в причинна връзка с твърдените вреди..
Съобразно горния изход на делото и съгл.. разпоредбата на чл..78, ал..3 от ГПК, ищецът следва да заплати направените от ответника разноски, съобразно представения списък по чл..80 от ГПК, л..106 от делото, в размер на xxxx лева адвокатско възнаграждение..
Водим от гореизложените мотиви, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М..В..И.. ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес xxx, пълномощник адв..А..К..,xxx против Д..С..А.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес за призоваване с..Б., обл..М.., у..М. №. иск с правно основание чл..45, ал..1 вр.. с чл..52 от ЗЗД за сумата от 5 000..00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод разпространени на хартиен носител позорни обстоятелства по гр..дело №143/2017г.. на РС М.., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба по горното гражданско дело до окончателното изплащане на сумата, изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА М..В..И.. ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ на Д..С..А.. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от xxxx (хиляди и двеста) лева разноски в производството за адвокатско възнаграждение..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд М.. в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: