РЕШЕНИЕ
№137 15.07.2019
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на първи юли през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1089 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на Етажната
собственост на сграда с идентификатор *******по КККР на гр.Несебър, с адрес:
гр.Несебър, КК *******, к-с „*******”, Булстат № *******, представлявана от А.А.Т., в качеството му на Председател на Управителния съвет,
против М.М., гражданин на А., роден на *** г.,
БУЛСТАТ ******, със заявен адрес в гр. Несебър, КК „*******”, западна част,
комплекс „*******”, ет.*, ап.***. Твърди се, че ответникът бил собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********по КККР на гр.Несебър, представляващ студио № ***, с площ от 32 кв.м., и 9,32 кв.м.ид.ч. от
общите части на сградата, находящ се на пети етаж в к-с "*******", к.к.*******-
запад. На 06.11.2017г.
било проведено Общо събрание на етажната собственост в комплекса, на което били
взети редица решения, между които и тези за приемане на бюджет на ЕС за сезон
2018г., ред за разпределяне на вноските във фонд "Ремонт и
обновяване", разходи за управление и поддръжка, начало и край на
финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси за
разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. Твърди се, че по
силата на взетите на ОС решения, ответникът- етажен собственик, дължал сумата в
общ размер на 385,99 лв.- първа вноска с падеж 01.04.2018 г., представляваща
половината от общо дължимата от него сума за цялата година в размер на 771,98
лв. Предвид обстоятелството, че на основание чл.40, ал.2 от ЗУЕС не била
поискана отмяна на взетите на проведеното на 06.11.2017г. ОС на ЕС решения,
ищецът твърди, че същите са влезли в законна сила и представляват валидно
основание за претендиране на приетите с решения на ОС суми от неплатилите ги
собственици. Заявява се, че по силата на решенията на ОС, ответникът дължал
сумата в общ размер на 771,98 лв. (първа и втора вноска), образувана, както следва:
сумата от 52,69 лв., представляваща вноска за фонд "Ремонт и
обновяване"; сумата от 475,70 лв., представляващи други разходи,
определени с решение на ОС на основание чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС; сумата от
85,59 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка на основание чл.51
от ЗУЕС; сумата в размер на 76,80 лв., представляваща разходи за вноска във
фонд „Непредвидени разходи", и сума в размер на 81,17 лв., представляваща
разходи за вноска във фонд „Резервен". Съгласно решението по т.8 от
дневния ред, тези суми е следвало да бъдат заплатени на две равни вноски: първа вноска- в срок до 01.04.2018г., и втора вноска- в срок до 01.09.2018г. Твърди
се, че въпреки изтичането на сроковете за доброволно изпълнение и макар
залепване на уведомление за дължими към ЕС суми на входната врата на жилището
на ответника, изпълнение от негова страна не последвало. Изпълнение не
последвало и след проведен разговор със същия, което продължавало и към
настоящия момент. Това мотивирало ищцовата ЕС да подаде заявление за издаване
на заповед по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
555/2018 г. по описа на РС- Несебър, по което била издадена Заповед №
322/08.06.2018 г. досежно дължимите суми, съставляващи първата вноска в общ
размер от 385,99 лв., разпределена както следва: 26,35 лв., представляваща
вноска за фонд "Ремонт и обновяване"; сумата от 237,85 лв.,
представляващи други разходи, определени с решение на ОС на основание чл.50,
ал.4, т.3 от ЗУЕС; сумата от 42,80 лв., представляваща разходи за управление и
поддръжка на основание чл.51 от ЗУЕС; сумата в размер на 38,40 лв.,
представляваща разходи за вноска във фонд „Непредвидени разходи"; сумата в
размер на 40,59 лв., представляваща разходи за вноска във фонд „Резервен";
сумата от 5,80 лв., представляваща лихва за забава върху цялата главница за
периода от 02.04.2018 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2018 г. Предвид на това, че заповедта била връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, се моли да бъде прието за установено
съществуването на вземане в полза на заявителя, за което била издадена
цитираната заповед.
В срокът по чл.131 от ГПК, от назначеният
особен представител постъпи писмен отговор, с който се оспорват предявените
претенции. Оспорва се материалната и процесуалната правосубектност
на ответника предвид липсата на доказателства, че същия бил собственик на
сочения имот, и оттам, че за него съществувало задължение за заплащане на
сочените суми. Заявява се, че представеният по делото протокол на общо събрание
на етажните собственици нямал изискуемото по чл.16 от ЗУЕС съдържание и
приложения, поради което и не можело да се приеме, че този документ се ползвал
с обвързваща материална доказателствена сила за верността на удостоверените в
него факти, тъй като на практика не можело да се провери дали правопораждащите
исковата претенция решения на общото събрание на етажните собственици били
взети. В тази връзка се оспорва верността на представения протокол на общо
събрание на собствениците, като се твърди, че същият бил с невярно съдържание,
а именно, че не е провеждано общо събрание на собствениците в етажната
собственост. Навеждат се доводи, че общото събрание не било свикано и проведено
по установения в чл.12, чл.13, чл.14, чл.15, чл.16 и чл.17 от ЗУЕС ред. Липсвал
подпис на лицата, взели участие в общото събрание, като се твърди, че лицата,
посочени в протокола, с изключение на председателя и секретаря, не били
присъствали на общо събрание. Взетите в протокола решения на общото събрание на
собствениците били по въпроси извън предварително обявения дневен ред в
нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУЕС. Протоколът не бил разгласен по предвидения в
закона ред в нарушение на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Председателят на управителния
съвет (управителят) в срока по ал. 6 на чл.16 от ЗУЕС не бил поставил на видно
и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола
и не бил съставен протокол за това съгласно същата разпоредба. Не било ясно чия
била инициативата за свикване на общото събрание и с оглед на това дали била
спазена разпоредбата на чл.12 от ЗУЕС. Не бил спазен реда за свикване на общото
събрание по чл.13 от ЗУЕС. Не била съставена и отправена покана до
собствениците с посочени дневен ред на общото събрание, датата, часът и мястото
на провеждането му съгласно изискването на чл.13, ал.7 от ЗУЕС. Лицата,
действали в качеството си на пълномощници, нямали представителни права по
отношение на лицата, които представлявали /липсват пълномощни/. Взетите решения
по чл. 17, ал.2, т.7 от ЗУЕС били невалидни, тъй като не били взети с
мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост- т.11 и т.12. Наред с това ответникът не бил уведомен по реда на
ЗУЕС за взетите решения в протокола от 03.11.2017 г. Налице било и друго самостоятелно
основание за незаконосъобразността на взетите от общото събрание решения, което
правело същите нищожни, тъй като не можело да бъдат изчислени въз основа на
взетите решения дължимите от всеки един от собствениците, включително и
ответника суми. М. не бил уведомен за размера на дължимите от него суми. В тази
връзка липсвали данни за размера на притежаваните идеални части на всеки един
от собствениците в етажната собственост. Именно с оглед на определяне на
процента идеални части припадащите на всеки един самостоятелен обект, съотв. на всеки собственик, било изготвено ново площообразуване на сградата, за което ответника не бил
уведомен и не му било известно какъв е процента на припадащите му се идеални
части от общите части на сградата, тъй като не му бил връчен нито протокола,
нито приетото с протокола ново площообразуване на
сградата, а в нотариалния му акт липсвал посочен процент идеални части от
общите части на сградата. Оспорва се разпределението на разходите по чл.51,
ал.1 от ЗУЕС и дължимостта на претендирания размер
тъй като били изчислени на кв.м., а не на брой обитатели. Заявява се, че
сочените от ищеца договорни задължения не били изпълнявани.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 6,
ал.1, т.8 и т.10, вр. чл. 11, ал.1, т.5 вр. чл.38, ал.1, вр. чл.48, ал.3
и ал.8, вр. чл. 50, ал.1 от ЗУЕС, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За
установяване на твърденията си ищецът е представил протокол от 03.11.2017 г. и 06.11.2017
г. от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 51500.506.80.1, с адрес в гр. Несебър,, КК „*******”, комплекс „*******”,
проведено при предпоставките на чл.15, ал.3 от ЗУЕС. От същият е видно, че
общото събрание е гласувало бюджет за 2018 г., включващ фонд „Ремонт и
обновяване”, обхващащ капитална част на фонда, фонд „Непредвидени разходи” и
фонд „Резервен”. В бюджета са включени разходи по чл.50, ал.4, т.3 и чл.51,
двата от ЗУЕС. Взети са били решения разходите по чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС да
се разпределят съобразно ид.ч. на собствениците, а
разходите по чл.51, ал.1 да се разпределят според броя на собствениците,
ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от
етажа на които живеят. Взето е било и решение заплащането на дължимите вноски
от всеки собственик да се извършва само и единствено по банковата сметка на ЕС,
на две равни вноски, както следва: 1-ва вноска- в срок до 01.04.2018 г., 2-ра
вноска- в срок до 01.09.2018 г.
По
делото е представен и нотариален акт № 24, т.ІІ, рег.№ 989, н.д. №
167/28.03.2016 г., съгласно който ответникът е закупил студио № ***,
съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********по КККР на гр.Несебър, с
площ от 32 кв.м. и 9,32 кв.м.ид.ч. от
общите части на сградата, находящ се на пети етаж в к-с "*******", к.к.*******-
запад.
От страна на ищецът се твърди, че
решенията на общото събрание са влезли в сила, което бе оспорено от страна на
особеният представител на ответника, навеждайки доводи за незаконосъобразност при
свикването и провеждането на общото събрание. Така наведените възражения на
ответникът не следва да бъдат споделени. По делото няма данни, че решенията на
общото събрание, обективирани в цитирания протокол,
са били атакувани по съдебен ред. Представен бе единствено протокол, с който е
направена корекция в съдържанието на протокола от общото събрание, която не е
съществена и релевантна за настоящото производство. От страна на ответникът не
бяха ангажирани доказателства, от които да се следва обратния извод, поради
което следва да се приеме, че решенията на общото събрание са влезли в сила и
следва да се зачетат. Изложените съображения относно незаконосъобразността на
свикване и провеждане на общото събрание не могат да бъдат разглеждани в
рамките на настоящото производство. Те следва да бъдат предмет на специално инициирано
производство по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, което се провежда в определени от нормата
срокове, които важат и относно възражения за нищожност на взетите решения,
каквито са направени от страна на ответника. Както бе изложено по- горе такива производства
не са били провеждани. ЕС се управлява от общото събрание на етажните
собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията
на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на
многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици
са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които
по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този смисъл Решение № 39
от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г., I гр.о. на ВКС.
С оглед на така изложеното следва да се
приеме, че за собствениците в етажната собственост, какъвто безспорно е и
ответника, е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно
гласуваното от общото събрание решение. Тук е мястото да се посочи, че на общото
събрание законодателят не е възложил задължение да приема решения за дължимите
от всеки един собственик поотделно суми, като е достатъчно да се приемат общи решения
за разходите в етажната собственост, както е сторено в случая. По делото се
представи уведомление/фактура, в която ЕС е индивидуализирала задълженията на
ответника по всеки от параграфите по решенията на общото събрание. От
показанията на св. Н., които съвпадат с представеният протокол от 01.12.2017
г., се установява, че въпросната фактура е била поставена на вратата на
собствения на М. имот, с което следва да се счита, че управителният съвет е
предприел действия по изпълнение решенията на ОС. По делото няма доказателства,
че ответникът е предоставил електронен адрес, по който да се води
кореспонденцията му с етажната собственост.
Съгласно
т.8 от протокола от общото събрание падежите за плащане на дължимите вноски са
били определени, поради което първата вноска е станала изискуема на 01.04.2018
г., като същата е била платима до тази дата без да се налага изпращане на
покана до ответника.
С
оглед на всичко гореизложено се налага извода за основателност на претенцията в
сочените в исковата молба размери, съвпадащи с издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 555/2018 г. по описа на РС- Несебър.
Твърденията за неизпълнение на задълженията от страна на ЕС във връзка с
исканите суми, не влияе на крайният извод за дължимост на сумите. В случая не
се претендират суми на договорно основание за да се изследва въпроса дали е
налице надлежно изпълнение на задълженията на ищеца.
Размерът
на търсените задължения е определен правилно съобразно начина, посочен от ищеца
в становището му по отговора на исковата молба.
С
оглед неплащане на задълженията от страна на ответника, съставляващи първата
вноска в размер на общо 385,99 лв. до датата на падежа- 01.04.2018 г., същият е
изпаднал в забава, поради което и на основание чл.86 от ЗЗД, дължи лихва за
забава в размер на 5,80 лв. за периода от 02.04.2018 г. до 25.05.2018 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, на ищецът следва да бъдат
присъдени сторените разноски, които възлизат на сумата от 25 лв.- държавна
такса по заповедното производство, и сумата от 875 лв.- разноски в исковото
производство. Последната сума съставлява сбор от сумата от 75 лв.- държавна
такса за настоящото производство, 300 лв.- заплатено възнаграждение за особен
представител на ответника, и сумата от 500 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът намира, че не следва да бъде уважавано. На първо място искането е
немотивирано като от страна на особения представител не се наведе нито един
мотив защо счита, че същото следва да бъде намалено. На следващо място с
отговора на исковата молба се наведоха множество възражения, по които адвоката
на ищеца взе становище включително ангажира и доказателства по повод
направеното оспорване на писмено доказателство. В този смисъл настоящата
инстанция счита, че така заплатеният адвокатски хонорар съответства на
извършената защита от страна на адв. Ч.. Не без
значение е и обстоятелството, че предявените претенции са повече от една, като
за всяка се дължи минимум заложения в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на
вземане на Етажната собственост в сграда с идентификатор *******по КККР на
гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, КК *******, к-с „*******”, БУЛСТАТ *******,
представлявана от А.А.Т., в качеството му на
Председател на Управителния съвет, против М.М.,
гражданин на А., роден на *** г., БУЛСТАТ ******, със заявен адрес в гр.
Несебър, КК „*******”, западна част, комплекс „*******”, ет.*, ап.***, в размер
на общо 385,99 лв., съставляваща първа вноска за 2018 г., разпределена както
следва: 26,35 лв., представляваща вноска за Фонд "Ремонт и
обновяване"; 237,85 лв. представляващи други разходи, определени с решение
на ОС на основание чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС; 42,80 лв., представляваща разходи
за управление и поддръжка на основание чл.51 от ЗУЕС; 38,40 лв., представляваща
разходи за вноска във фонд „Непредвидени разходи"; 40,59 лв.,
представляваща разходи за вноска във фонд „Резервен", както и сумата от
5,80 лв., представляваща лихва за забава върху цялата главница, за периода от
02.04.2018 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане, за които е била издадена Заповед
№ 322/08.06.2018 г. по ч.гр.д. № 555/2018 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА М.М., гражданин на А.,
роден на *** г., БУЛСТАТ ******, със заявен адрес в гр. Несебър, КК „*******”,
западна част, комплекс „*******”, ет.*, ап.***, да заплати на Етажната
собственост в сграда с идентификатор *******по КККР на гр.Несебър, с адрес:
гр.Несебър, КК *******, к-с „*******”, Булстат № *******, представлявана от А.А.Т. в качеството му на Председател на Управителния съвет,
сумата от 25 лв., представляваща разноски по заповедното производство, и сумата
от 875 лв.- разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
След влизане в сила на решението, на адв. Ж. И. да бъде заплатена сумата от 300 лв. за положения
труд като особен представител на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: