ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
27.03.2019 г. гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
2. ПЕНКА КОСТОВА
Секретар: Дорета Атанасова
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева адм.дело №1073 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.191 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на С.А.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Ю.Л.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, против чл.4, т.8а от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково, в частта относно думите: „вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в … не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звукът се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие“.
В жалбата се твърди, че правният интерес на жалбоподателя от оспорването се пораждал от обстоятелството, че бил с постоянен адрес ***, живеел на територията на Общината, поради което и бил адресат на въведената с атакуваната разпоредба от Наредбата забрана. Жалбоподателят считал оспорената разпоредба за нищожна – издадена от Общински съвет Хасково при отсъствието на материална компетентност.
Излагат се доводи, че съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, общинските съвети можели да регулират обществените отношения, свързани с шум, породен единствено от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. За дейности извън предметния обхват на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, общинският съвет не разполагал с компетентност. Цитира се съдебна практика на ВАС в този смисъл. Сочи се, че отделно от това оспорената разпоредба засягала и правото на вероизповедание, което не можело да бъде предварително ограничавано от общинския съвет с нормативни разпоредби. За целта при необходимост Законът за вероизповеданията предвиждал нарочно производство, което се развивало пред СГС. Общински съвет Хасково нямал компетентност да урежда обществени отношения, касаещи свободата на вероизповеданията.
Претендира се да се прогласи нищожността на оспорената част от разпоредбата на чл.4, т.8а от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково.
Ответникът, Общински съвет Хасково, чрез пълномощника си адв.Зоя З., излага становище за недопустимост на оспорването, като навежда подробни съображения относно липсата на пряк личен интерес за жалбоподателя да оспорва разпоредбата на подзаконовия нормативен акт. Претендира жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Алтернативно излага доводи за неоснователност на оспорването и за отхвърляне на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище, че оспорването е процесуално допустимо и основателно. Счита, че местният законодател недопустимо е надхвърлил законовата делегация, като е регламентирал правила и санкции в област, в която има законова регламентация, поради което оспорената разпоредба от общинската наредба следвало да се отмени.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на лична карта (л.4), жалбоподателят С.А.С. *** и има постоянен адрес ***.
Видно от препис-извлечение от Протокол №14 от 20.10.2000 г. (л.49-51), на проведено на същата дата редовно заседание на Общински съвет Хасково е разгледана Докладна записка от Кмета на Община Хасково (л.48) за приемане на Наредба и с 35 гласа „за“, 0 – „против“ и 1 – „въздържал се“ е прието Решение №193/20.10.2000 г. (л.35), с което се приема Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково (л.36-47), по-нататък за краткост само „Наредбата“.
Според от препис-извлечение от Протокол №13 от 16.09.2016 г. (л.56-58), на проведено на същата дата редовно заседание на Общински съвет Хасково е разгледана Докладна записка от Кмета на Община Хасково (л.54-55), с която се предлагат изменения и допълнения в текста на Наредбата, включително и на чл.4, т.8а от същата.
Съгласно представената разпечатка от интернет страницата на Общински съвет Хасково (л.59), визираната Докладна записка (л.60-61) е била публикувана в интернет като проект за изменение и допълнение на Наредбата на 26.08.2016 г.
В проведеното на 16.09.2016 г. заседание на общинския съвет, по т.7 от дневния ред, след поименно гласуване на присъствалите 37 от общо 41 общински съветника, с 36 гласа „за“, 1 глас „против“ и 0 гласа „въздържал се“ е прието Решение №248/20.10.2000 г. (л.52). Със същото се изменя и допълва Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, като съгласно §1 от решението се изменя и текста на чл.4, т.8а от Наредбата.
Представена е актуалната редакция на текста на Наредбата (л.17-34), в която чл.4 има следното съдържание:
„Чл.4 За осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява:
…
8а Озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и нежилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината.“
(маркираният в тъмно текст е обжалваната част от разпоредбата)
В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, като прецени представените доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:
На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. Безспорно процесната Наредба представлява приложим за територията на община Хасково подзаконов нормативен акт, който (чл.1) има за цел осигуряване поддържането и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково.
В случая предмет на оспорване са отделни части (текстове) от разпоредбата на чл.4, т.8а от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, които съдържат подзаконови правни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. също притежават характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.
В конкретния случай не се установява оспорената част от разпоредба, касаеща въведени забрани за вдигане на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, включително храмове на религиозни общности, пряко и непосредствено да засяга правни интереси на жалбоподателя като гражданин, което да породи правния му интерес от оспорване на същата.
Правният интерес по смисъла на чл.186, ал.1 АПК за оспорване на подзаконовите нормативни актове не може да възникне предварително и по принцип, единствено по силата на обстоятелството, че едно лице има регистриран постоянен адрес на територията на съответната община, каквито са твърденията на жалбоподателя. Правният интерес се поражда в зависимост от въздействието, което подзаконовият нормативен акт оказва в правната сфера на оспорващия, който трябва конкретно да обоснове връзката между акта и неговата гражданскоправна сфера, за да има право да го оспорва. В случая мотивирането на правен интерес от страна на С.А.С. е изцяло формално, като той не се е позовал на данни, от които да се изведе засягане на негови права, или създаването на задължения, в резултат на уредените с подзаконовия нормативен акт обществени отношения. Твърденията на оспорващия са единствено в насока, че бил с постоянен адрес ***, живеел на територията на Общината и поради това бил адресат на въведената с оспорената разпоредба от наредбата забрана, която е обща и се отнася до всички жители на общината. В случая липсва обоснован правен интерес от оспорването, от което следва, че такъв не е налице.
Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на жалбата.
За да съществува пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпила, или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или се предотврати настъпването на такава. Тоест интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да подава жалбата в защита на други правни субекти, или на общия нормативен ред. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. В мотивите на Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013 г. по т.д. №1/2012 г. на ВАС същото становище е възприето и по отношение на оспорването на административни актове като нищожни, доколкото е посочено, че „правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността“, както и че „във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси“.
По мнението на настоящия съдебен състав, общата забрана за вдигане на шум на публични места на територията на общината, сама по себе си не води нито до пряко, нито до хипотетично засягане на права, свободи или законни интереси на оспорващия и не поражда за същия конкретни субективни задължения, обосноваващи правния му интерес да иска прогласяване нищожността на оспорената разпоредба.
Изложеното налага извода, че жалбоподателят не разполага с право на оспорване по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК и на основание чл.159, т.4 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК, жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени по делото разноски, представляващи заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.А.С. ***, против чл.4, т.8а, в частта: „вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в … не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие“ от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1073/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на Общински съвет Хасково разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.