РЕШЕНИЕ
№ 1554
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211699 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул."Р", бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №42-
0000104/14.01.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-гр.София, с което на
основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба
№34/06.12.1999 г. на МТ; и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно издадено. Твърди, че същото не му връчено и не е
запознат с неговото съдържание. Разбрал е за издаденото НП, когато е
посетил сградата на РД „АА“-гр.София, за му бъде върнато иззетото на
30.12.2020 г. удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, но
въпреки това и тогава същото не му е било връчено. Счита, че горното е
нарушило правото му на защита, поради което съставлява основание за
1
отмяна на санкционния акт.
Отделно от горното, навежда доводи, че не е извършил твърдяното в
АУАН нарушение, както и че АУАН е съставен при пълно игнориране на
обстоятелствата, които е съобщил на актосъставителя.
Прави особено искане, изразяващо се в това да му бъде върнато
иззетото на 30.12.2020 г. УВЛТА №1001433, тъй като работата му като
таксиметров шофьор е основен източник за препитание.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата: РД „АА“-гр.София, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище по наведените възражения в жалбата
и по същество на делото. В придружаващото изпратената преписка писмо,
прави доказателствени искания и възражение на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар в
случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. По делото няма данни процесното наказателно постановление
да е било връчено лично на жалбоподателя, поради което срокът за
обжалване следва да се отчете като спазен в негова полза. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия А-2021, №284061 на 30.12.2020 г., от компетентно
длъжностно лице: Юл. Сп. Б., заемащ длъжността: инспектор в РД „АА“-
гр.София, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на
2
нарушението и при съставяне на акта – Люб. Ст. М., против жалбоподателя К.
Д. Г., за това, че на 30.12.2020 г., около 16:20 часа, в гр.София, на
ул.“Макгахан“ до №51, с посока на движение ул.“Уошбърн“, управлява лек
таксиметров автомобил „Ш А, с рег.№ собственост на Б Д А, ЕГН **********
и адрес гр.С, ул.“У“, бл., вх., ап., с поставен и открит знак „такси“ и изключен
електронен таксиметров апарат с фискална памет, без:
1.След предоставянето на работа, водачът да е поставил на предното
стъкло дясно на автомобила табела „Не работи“ и да е свален и/или закрит с
калъф знака „такси“, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.46, ал.1,
пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;
2. Да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС,
с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне – 30.12.2020 г., срещу подпис и без възражения
по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи писмени възражения пред
наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок от връчване на АУАН.
На основание така направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице, заемащо длъжността: директор на РД „АА“-гр.София,
издал НП №42-0000104/14.01.2021 г., с което наложил на жалбоподателя две
административни наказания за две административни нарушения, както
следва:
1.На основание чл.105, ал.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;
2.На основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля М., които съдът кредитира с доверие като логични,
непротиворечиви, кореспондиращи на данните от приложените писмени
доказателства, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
3
възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от
приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
два броя писма до жалбоподателя за явяване в РД „АА“-гр.София за връчване
на издадено НП; длъжностна характеристика за заемане на длъжността:
инспектор в РД „АА“-гр.София, връчена на 08.05.2020 г. на Ю.Б.
/актосъставител/; Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед
№589/31.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител
на ИА "АА", РД "АА"–гр.София, имащо правомощия за това ex lege, по
силата на чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от
компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г.,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП
компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП,
като сред тях е и директорът на РД „АА“, като част от структурата на ИА
„АА“.
На следващо място, съдът намира, че както АУАН, така и НП са
издадени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, а именно: тримесечен
срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на
нарушението - за съставяне на АУАН, и шестмесечен срок от съставяне на
АУАН – за издаване на НП. АУАН е съставен на 30.12.2020 г. за
констатираните на същата дата две нарушения, т.е. в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, а НП е издадено на 14.01.2021 г., т.е. в
законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на
чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, за което на основание чл.105, ал.1 от ЗАП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП за първото
4
констатирано нарушение – тази на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба
№34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, предвижда задължение
за водачите на таксиметрови автомобили, при преустановяване на работа да
отразяват приключването в пътния лист, а ако е приключила смяната –
приключва пътния лист, поставя на предното стъкло в дясно на автомобила
табела „Не работи“ /приложение №13/ и сваля или скрива с калъф знака
„Такси“. От направеното описание в АУАН и НП на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, не става ясно кое точно задължение
жалбоподателят, като водач на лек таксиметров автомобил, не е изпълнил. От
направеното описание маже да се изведе само извод, че след като не е
поставил надпис на автомобила си „Не работи“ и не е свалил и/или закрил с
калъф табелата „Такси“, водачът е осъществявал таксиметрова дейност и е
могъл да бъде нает от клиенти. В АУАН и НП, обаче, не са посочени
причините, поради които тези изисквания не са били изпълнени от водача.
Едва от свидетелските показания на свидетеля М. се установява, че АУАН е
съставен против жалбоподателя за това, че след приключване на работната
смяна, същият не е премахнал или покрил с табела знака „такси“ и не е
представил в дясно на предното табло табела „не работи“. По делото не са
ангажирани никакви писмени доказателства, че в деня на проверката,
жалбоподателят е приключил работната си смяна, съответно преустановил е
работа си, които обстоятелства да не е отразил в издаден пътен лист. Такива
обстоятелства не са описани, нито от актосъставителя, нито от наказващия
орган, поради което напълно неизяснена, а и неподкрепена с доказателства,
остава формата на изпълнителното деяние, с което е осъществено вмененото
на жалбоподателя първо нарушение, съобразно дадената правна
квалификация, а именно: да не е отразил приключването на работата в пътния
лист, при преустановяване на осъществяваната таксиметрова дейност.
Констатираната празнота в направеното описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, представлява допуснато съществено
по тежест нарушение на процесуалните правила, предвидени в разпоредбите
на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, до степен последното да не
може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Това е така, тъй като
направеното фактическо описание на нарушението не изпълва фактическия
5
състав на вмененото нарушение на сочената като нарушена разпоредба на
чл.46, ал.1, пр.1 от цитираната Наредба, а именно: при преустановяване на
работа, водачът да отразяват приключването на работа в пътния лист. В
конкретния случай, такива твърдения не са наведени в санкционния акт, като
въобще не са ангажирани и доказателства, че водачът е преустановил
работата си по време на проверката. Предвид изложеното, съдът намира, че в
тази част, процесното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно
издадено, без да се разглежда спора по същество.
По отношение на третото вменено нарушение на жалбоподателя - на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява в задължение на
водачите на МПС да носят СУМПС и контролния талон към него. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е
носил у себе си и не е представил на проверяващите органи контролния талон
към СУМПС. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба във фиксиран размер
от 10 лева водач, който не носи определените документи, един от които е
контролният талон към СУМПС. С оглед на горното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
второто вменено му с процесното НП административно нарушение. Деянието
е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
за установения ред на държавно управление, в сравнение с други нарушения
от същия вид, поради което случаят не може да бъде квалифициран като
маловажен, както правилно е отразил наказващия орган в процесното НП.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тази му част, обжалваното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по
жалбата. Правоимащата страна не прави изявление в този смисъл и не
ангажира доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.5, във вр. с чл.58д,
т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0000104/14.01.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-гр.София, в частта, в
която на К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Р", бл., вх., ет., ап., на
основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба
№34/06.12.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.6, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0000104/14.01.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-гр.София, в частта, в
която на К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Р", бл., вх., ет., ап., на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7