РЕШЕНИЕ
гр. С., 15.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при секретаря Ц.
Павлова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Великова гр. дело № 690 по
описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 119/01.08.2016 г. по гр. дело № 912/2015 г. по описа на Районен съд- гр. И., първоинстанционният съд е признал за установено по предявения от ищцата П.Т.П. срещу Р.В.С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че П.П. не е собственик на поземлен имот, находящ се в строителните граници на махала Б., кметство Б., общ. И., съставляващ имот пл. № 11, с площ от 382 кв.м., като част от дял V, целият с площ от 720 кв.м., разпределен на наследодателката на ищцата с решение по гр.д. № 75/1991 г. и постигната спогодба по гр.д. № 437/1991 г. по описа на РС- гр. И., като е отхвърлил и претенцията на ищцата за предаване на владението на процесния имот. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника и сторените от последния деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищцата П.Т.П., чрез процесуалния й представител- адв. Т.. Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство безспорно се е установило, че ищцата е собственик на процесния имот- част от дял V от наследствения имот, до който извод е достигнал и съдът в мотивите си, като е приел и че ответникът владее имота- ПИ пл. № 11, част от дял V. Въпреки това, неясно от кои от представените доказателства и твърдения по делото съдът е приел в мотивите си, че ищцата не е доказала, че е придобила имота си на основание придобивна давност, които изводи на съда са в противоречие с констатациите му, че правото на собственост на ищцата произтича от наследство и завещание. Твърди се, че ответникът не е успял да докаже, че владее имота на правно основание, доколкото изложените от него доводи не са се потвърдили. В тази връзка по делото не се е доказало твърдяното от ответника споразумение между праводателите на страните в производството, уреждащо ползването на процесния имот. Поддържа се, че неправилно съдът е интерпретирал събраните в хода на делото гласни доказателства във връзка с владението на процесния имот от страна на ответника, което непрекъснато и необезпокоявано владение на имота със знанието на ищцата е обусловило правото на праводателя на ответника да придобие по давност част от имота на ищцата, съставляваща, съгласно представената по делото скица, поземлен имот пл. № 11. Действително по делото се установило, че праводателят на ответника е обработвал обособена част от двора пред находящата се в имота къща, но следва да се приеме, че това всъщност е прилежащата към къщата земя, която се равнява на 1/3 от височината на къщата съгласно Приложение № 1 към Наредба № 7 от 2003 г. Доколкото по делото никой не е оспорвал правото на собственост на ответника върху къщата, то признато е и правото му на ползване върху прилежащите към къщата части от дворното място, в което е построена. В тази връзка представителят на ищцата счита, че съдът е кредитирал избирателно и е интерпретирал неправилно твърденията на свидетеля С., като е приел, че доказването на владението на обособената част от двора пред къщата (пространство не повече от 12 кв.м.) доказва владението на целия поземлен имот пл. № 11, който извод счита за необоснован. В жалбата се твърди, че е налице неправилно разпределение на доказателствената тежест от страна на съда, доколкото в тежест на ищеца било да обори констатациите в представения по делото констативен нотариален акт, което обаче е относимо към случаите, когато ищецът не разполага с документ за собственост, какъвто не бил процесния случай, доколкото по делото ищцата се е легитимирала с документ за собственост, което е било установено и от съда. Предвид изложеното счита, че в тежест на ответника е било да докаже констатациите в констативния нотариален акт, което обаче той не е направил. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да признае за собственик ищцата и да осъди ответника да й предаде владението върху процесния недвижим имот, като претендира и сторените от доверителката му разноски в производствата пред двете инстанции. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Ответникът по иска и въззиваема страна- Р.В.С., е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв. О., в който се твърди, че същата е изцяло неоснователна. Пълномощникът поддържа, че съдът законосъобразно е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху процесния имот, доколкото същото не се установява от представените от нея доказателства, които не я легитимират като такъв. Отделно от това съдът обосновано и аргументирано бил приел, че праводателят на ответника е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение, тъй като от доказателствата по делото се установило, че В.Х. е владял имота с намерение да стане собственик повече от двадесет години. Твърди се, че по делото се е установило наличие на споразумение между праводателите на страните в настоящото производство, по силата на което праводателката на ищцата е отстъпила част от припадналия й се при разпределението недвижим имот (дял V), като в замяна на това праводателят на ответника й е преотстъпил част от разпределената му част- дял IV, което се потвърждавало и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, видно от която имот с пл. № 11 и имот с пл. № 12 съставляват общо 720 кв.м. и съответстват на положението и площта на заменените части от разпределените имоти. Предвид доброволното предаване на фактическата власт върху спорния имот от праводателката на ищцата на праводателя на ответника в замяна на предаденото й от последния място в дял IV, което е частта извън имот пл. № 12, в случая била приложима презумпцията по чл. 69 ЗС и за ответника дори не било налице задължение да доказва, че упражняваната фактическа власт е с намерение за своене на имота. Въпреки това по делото се е установило, че в продължение на повече от 20 години праводателят на ответника е осъществявал непрекъснато владение за себе си, като по явен и недвусмислен начин е показал публично, че счита себе си за собственик. По делото не се е установило ищцата да се е противопоставяла или да е пречела на упражняваното фактическо господство от праводателя на ответника, като предвид постигнатото между него и праводателката на ищцата съгласие, владението му не е било скрито, с оглед което не е било нужно да демонстрира спрямо ищцата намерението си за своене на имота. С оглед тези доводи, процесуалният представител на ответника по жалбата счита, че изводът на съда, че спорният имот е придобит по давност от праводателя на ответника, респ. от ответника като негов частен правоприемник, се явява законосъобразен. Предвид изложеното моли въззивния съд да приеме жалбата за неоснователна и да потвърди обжалваното решение, като присъди на доверителя й разноските по делото. В отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Въззивният съд с определение, постановено в разпоредително заседание по реда на чл. 267 ГПК, предвид твърденията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, е указал на жалбоподателката, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. С оглед на горното съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 154 ГПК е указал, че в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да обори констатациите в представения от ответника констативен нотариален акт, като й е дал възможност да ангажира доказателства за това в първото по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуалния си представител- адв. Влайков, който поддържа подадената въззивна жалба. В същото съдебно заседание пълномощникът е представил допълнителни писмени доказателства- Постановление за назначаване на експертиза от 31.01.2017 г. по ДП № 74/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел, пр.пр. № 1826/2015 г. по описа на РП- гр. И. и Протокол за извършена почеркова експертиза № 55/2017 г., които доказателства не бяха приети от въззивния съд, доколкото изготвената в хода на друго производство експертиза е негоден доказателствен материал и не може да служи на съда при изграждане на изводите му. За да остави доказателственото искане без уважение, въззивният съд съобрази и обстоятелството, че издаденото на представителя на жалбоподателката удостоверение е следвало да му послужи единствено за снабдяване с доказателства за образуваното досъдебно производство и неговия характер, като такива не са били представени. Наред с това въззивният съд остави без уважение и искането за прилагане по настоящото дело на горецитираното досъдебно производство, доколкото същото не е от значение за изясняване на обстоятелствата по гражданското производство. По същество пълномощникът поддържа основателността на подадената жалба по мотивите изложени в нея, като в определения от съда срок е представил писмена защита.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. О., която оспорва подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по съображенията, развити в отговора. Претендира разноски за въззивното разглеждане на делото, като представя и списък по чл. 80 ГПК. В дадения й от съда срок е представила и писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните гласни
и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК (решението е получено от процесуалния представител на ищцата на 07.09.2016 г., а жалбата е входирана в деловодството на РС- гр. И. на 21.09.2016 г.), от процесуално легитимирано лице- адв. Т., с надлежно учредена представителна власт, като е съобразена и с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на жалбоподателката и по-конкретно твърденията за необоснованост на
постановения съдебен акт, а и с оглед допълнително събраните в хода на
въззивното разглеждане на делото доказателства, достигна до следните изводи от
фактическа страна.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ищцата
П.Т.П., в качеството й на наследник на М.С. С., срещу Р.В. Х.. В исковата молба
ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в строителния
полигон в махала Б., с. Б., общ. И., целият с площ от 720 кв.м., който е
придобит от нея на основание наследствено правоприемство и завещателно
разпореждане. Твърди се, че при опит да си извади скица за имота, която да й
послужи при съставяне на констативен нотариален акт, ищцата е разбрала, че
имотът представлява понастоящем имот пл. № 11, записан като собствен на Р.В.С.,
нанесен в строителния полигон с нов строителен номер на основание Заповед №
394/15.04.2015 г. на кмета на Община И.. Твърди се, че ответникът Р.С. владее
имота без правно основание, доколкото сделката, от която той черпи правата си-
покупко-продажба на имота от В. С. Х. (негов баща), не е породила целения от
страните вещно-прехвърлителен ефект, тъй като прехвърлителят към момента на
продажбата не е бил собственик на процесния имот. На праводателя на ответника,
съгласно Решение по гр.д. № 75/1991 г. на РС- гр. И., се е паднал в наследствен
дял от цялата наследствена маса, предмет на делба по съдебното производство,
дял четвърти с граници, описани подробно в приобщеното към делото заключение и
скицата към него. Твърди се, че процесният имот се е паднал в дял пети на
наследодателката на ищцата, която е владяла имота от влизане на решението в
сила до смъртта си през 1995 г. Твърди се, че от откриване на наследството до
настоящия момент ищцата е упражнявала правата си на собственик на имота, за
който още през 1998 г. й е била открита партида в Данъчната служба в гр. И..
Твърди се, че понастоящем ответникът владее недвижимия имот, като нарушава
правото на собственост на ищцата. С оглед на горното моли съда да признае, че
тя е собственик на процесния имот и да осъди ответника да й предаде владението
върху него.
Ответникът- Р.С., в
срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва същата,
като твърди, че ищцата не собственик на процесния имот, тъй като нейната наследодателка
не е била негов собственик. Оспорва истинността на представеното с исковата
молба саморъчно завещание. Твърди, че е собственик на недвижимия имот,
доколкото е придобил същия от своя баща, който е владял имота от 1992 г. до
прехвърлянето му на ответника, за което обстоятелство е бил издаден и
констативен нотариален акт. Твърди, че след извършеното разпределение на
ползването с решението на РС- гр. И., наследодателката на ищцата и праводателят
му са се споразумели последният да получи владението на частта от имота,
включена в дял пети на М. С., разположена в източната му част и отграничена на
място с ограда, която част съвпада с имот пл. № 11, а вместо това тя да получи
част от имота, включен в дял четвърти на В.Х., разположена в югозападната му част
от скицата на вещото лице от 10.05.1991 г., която част остава извън имот пл. №
12 по приложената към отговора скица № 2/18.02.2015 г. Твърди се, че замяната е
била продиктувана от обстоятелството, че сградите- едноетажна паянтова жилищна
сграда и навес, макар и да се намират в имота от дял пети, са били разпределени
в дял четвърти на В.Х., а също и с оглед на това, че общият им наследодател
приживе е бил предназначил това място с къщата и постройките до нея за сина си В.,
който се е грижел за него. На база на разпределеното ползване и споразумението
между праводателите на страните за замяна на посочените части, праводателят на
ответника е владял процесния имот за себе си, като е декларирал имота като свой
още през 1992 г., извършил е съществени подобрения в него, обработвал е
дворното място, като през 2015 г. е предприел и действия по нанасянето му в
строителния полигон на местността. Твърди се, че през цялото това време ищцата
никога не е посещавала имота и никога не е отправяла претенция за владението
или ползването му, като не е афиширала каквато и да е принадлежност или интерес
към него.
От Удостоверение за
наследници изх. № 187/03.05.2016 г. се установява, че С. Х. Х. е починал на
27.10.1984 г., като е оставил наследници както следва: Х. С. Х.-син, починал на 23.08.1996 г. и оставил и свои наследници,
А. С. Х.- син, М.С. С.- дъщеря, починала на 12.02.1995 г. и оставила като наследници П.Т.П.- дъщеря, и Й.Т. С.- син,
починал на 11.11.2003 г. и оставил като свои наследници Н.Н.С.- съпруга, и Т.
Й. С.- дъщеря, Д. С. Г.- син, и В. С. Х.- син.
|По делото е представен препис от Решение от
28.05.1991 г., постановено по гр.д. № 75/1991 г. по описа на РС- гр. И., в
производство по чл. 32 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения по
наследство от С. Х. Г. (Х.) имот, находящ се в околовръстен полигон в с. Б.,
махала Б., одобрен със заповед № 84 от 11.08.1987 г. на ОНС- гр. С., между
наследниците му Х. С. Х., А. С. Х., М.С. С., Д. С. Г. и В. С. Х.. Съдът е разпределил
ползването, като е обособил пет дяла съобразно подробното заключение на вещото
лице, ведно с представената към него скица, в която дяловете са оцветени в
червен, жълт, син, кафяв и черен цвят (по делото е представено ксерокопие от
скицата), като в същата последователност на изброяване на цветовете са и
дяловете на съсобствениците. С оглед даденото от страните съгласие и
възприемането на заключението на вещото лице, съдът е разпределил ползването
както следва:
1.
Дял първи с квадратура 593 кв.м: в границите между числата 3, 4, 5, 18,
19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 3, оцветен в червен цвят по
скицата, включващ и ползването на 1/3 от изградената в него къща, означена с №
14 по скицата, цялата с площ от 50 кв.м.; ½ от изградената в него
барака, означена с № 15 по скицата, цялата а с площ от 15 кв.м.; ½ от
изградената в него баня, означена с № 16 по скицата, цялата с площ от 6 кв.м.;
целият гараж, изграден в дял пети и означен с № 11 по скицата, с площ от 18
кв.м.; 1/5 от навес вход, означен с № 3 по скицата, изграден в дял пети, с площ
от 15 кв.м.; цялата кошара, изградена в дял пети и означена с № 7 по скицата,
цялата с площ от 25 кв.м.; както и 1/3 от пътеката между дял първи и пети и
достигаща до дял трети, означена с № 19 по скицата, цялата с площ от 144 кв.м.,
общо квадратура 714 кв.м.- разпределен за ползване от Х. С. Х.;
2.
Дял втори с квадратура 750 кв.м: в границите между числата 17, 18, 5,
6, 24 и 17, оцветен в жълт цвят по скицата, включващ и ползването на 1/3 от
изградената в дял първи къща, означена с № 14 по скицата, цялата с площ от 50
кв.м.; ½ от изградената в дял първи барака, означена с № 15 по скицата,
цялата с площ от 15 кв.м.; ½ от изградената в дял първи баня, означена с
№ 16 по скицата, цялата с площ от 6 кв.м.; целият навес за гараж, изграден в
дял пети и означен с № 10 по скицата, с площ от 13 кв.м.; 1/5 от навес вход,
означен с № 3 по скицата, изграден в дял пети, с площ от 15 кв.м.; както и 1/3
от пътеката между дял първи и пети и достигаща до дял трети, означена с № 19 по
скицата, цялата с площ от 144 кв.м., общо квадратура 842 кв.м.- разпределен за
ползване от А. С. Х.;
3.
Дял трети с квадратура 639 кв.м: в границите между числата 24, 6, 7,
32, 33, 34 и 24, оцветен в син цвят по скицата, включващи и ползването на 1/3
от изградената в дял първи къща, означена с № 14 по скицата, цялата с площ от
50 кв.м.; 1/5 от навес вход, означен с № 3 по скицата, изграден в дял пети, с
площ от 15 кв.м.; цялата работилница, изградена в дял пети и означена по
скицата с № 4, с площ от 22 кв.м., цялата кошара, изградена в дял пети и
означена по скицата с № 6, с площ от 21 кв.м.; целият навес за гараж, изграден
в дял пети и означен по скицата с № 9, с площ от 17 кв.м.; 1/3 от пътеката
между дял първи и пети и достигаща до дял трети, означена с № 19 по скицата,
цялата с площ от 144 кв.м.; както и ½ от пътеката между дял пети и трети
и достигаща до дял четвърти, означена с № 20 по скицата, цялата с площ от 30
кв.м., общо квадратура 825 кв.м.- разпределен за ползване на Д. С. Г.;
4.
Дял четвърти с квадратура 658 кв.м.: в границите между числата 31, 32,
7, 8, 9, 10 и 31, оцветен в кафяв цвят по скицата, включващ и ползването на 1/5
от навес вход, означен с № 3 по скицата, изграден в дял пети, с площ от 15
кв.м.; целият навес, изграден в дял пети и означен по скицата с № 2, с площ от
10 кв.м.; цялата едноетажна паянтова жилищна сграда, изградена в дял пети и
означена по скицата с № 1, с площ от 48 кв.м., целият навес за гараж, изграден
в дял пети и означен по скицата с № 8, с площ от 12 кв.м.; както ½ от
пътеката между дял пети и трети и достигаща до дял четвърти, означена с № 20 по
скицата, цялата с площ от 30 кв.м, общо квадратура 746 кв.м.- разпределен за
ползване на В. С. Х..;
5.
Дял пети с квадратура 458 кв.м.: в границите между числата 1, 2, 15,
16, 24, 34, 35, 36, 12, 13, 14 и 1, оцветен в черен цвят по скицата, включващ и
ползването на 1/5 от навес вход, означен с № 3 по скицата, изграден в него, с
площ от 15 кв.м., цялата паянтова работилница, изградена в него и означена по
скицата с № 5, с площ от 12 кв.м.
В
заключението си, скицата към което е неразделна част от решението за разпределение
на ползването, вещото лице е указало, че дял пети осигурява право за преминаване
и ползване на дялове първи, втори, трети и четвърти. По пътека, означена с № 19
по скицата, с широчина 2,50 м. ще се обслужва двуетажната жилищна сграда,
изградена в дял първи и разпределена за ползване в дял първи, втори и трети. По
пътека, означена с № 20 по скицата, с широчина 2,00 м., ще се обслужват дялове
трети и четвърти. През навес вход, означен с № 3 по скицата, изграден в дял
пети, ще се обслужват дялове първи, втори, трети, четвърти и пети.
Решението
е влязло в сила на 05.06.1991 г., видно от направеното отбелязване.
Видно
от представения по делото Протокол от 24.07.1991 г. по гр.д. № 437/1991 г. по
описа на РС- гр. И., между съделителите е било образувано производство по делба
на съсобствения им недвижим имот. В протокола е обективирано и протоколно определение
за одобряване на спогодба между съделителите за доброволно разделяне имота
както следва:
1. На Х. С. Х. 1/5 идеална
част от дворното място, цялото с площ от 3600 кв.м., заедно с такива части от
построените в него две къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, находящи
се в махала Б., с. Б., С. област, при съседи: улица, И.В. и Н. С. и ДЗС;
2. На А. С. Х. 1/5 идеална
част от дворното място, цялото с площ от 3600 кв.м., заедно с такива части от
построените в него две къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, находящи
се в махала Б., с. Б., С. област, при съседи: улица, И.В. и Н. С. и ДЗС;
3. На Д. С. Г. 1/5 идеална
част от дворното място, цялото с площ от 3600 кв.м., заедно с такива части от
построените в него две къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, находящи
се в махала Б., с. Б., С. област, при съседи: улица, И.В. и Н. С. и ДЗС;
4. На В. С. Х. 1/5 идеална
част от дворното място, цялото с площ от 3600 кв.м., заедно с такива части от
построените в него две къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, находящи
се в махала Б., с. Б., С. област, при съседи: улица, И.В. и Н. С. и ДЗС и
5. На М.С. С. 1/5 идеална
част от дворното място, цялото с площ от 3600 кв.м., заедно с такива части от
построените в него две къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, находящи
се в махала Б., с. Б., С. област, при съседи: улица, И.В. и Н. С. и ДЗС.
В протокола с подписите си страните са декларирали, че с това изчерпват
спорните си имуществени отношения относно наследството, оставено им от баща им С.
Х. Г., и че нямат други претенции, а относно ползването на имота в бъдеще ще се
съобразяват с постигнатата между тях спогодба по гр.д. № 75/1991 г. по описа на
РС- гр. И..
От представеното по делото копие от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и делба на наследство № 71, том I, дело № 191/1992 г. от 24.03.1992 г., на
районен съдия от РС- гр. И., се установява, че М.С. С. е призната за собственик
по наследство и делба на наследство на следния недвижим имота, а именно: 1/5 идеална
част от дворното място, находящо се в с. В., махала Б., С. област цялото с площ
от 3600 кв.м., неурегулирано, ведно с такива части от построените в него две
къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, при съседи: улица, И.В. и Н. С.
и ДЗС.
От представеното по делото копие от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и делба на наследство № 72, том I, дело № 192/1992 г. от 24.03.1992 г., на
районен съдия от РС- гр. И., се установява, че В. С. Х. е признат за собственик
по наследство и делба на наследство на следния недвижим имота, а именно: 1/5 идеална
част от дворното място, находящо се в с. Б., махала Б., С. област цялото с площ
от 3600 кв.м., неурегулирано, ведно с такива части от построените в него две
къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, при съседи: улица, И.В. и Н. С.
и ДЗС.
С Декларация, подадена от В. С. Х. за оценка на недвижим имот, облагаем
с данък, вх. № 05-219 на Данъчната служба- И., от 17.03.1992 г., в Община И. са
били декларирани като собствени на В.Х. следните недвижими имоти, а именно:
навес с площ от 13 кв.м., навес за гариране с площ от 12 кв.м., къща с площ от
48 кв. и дворно място с площ от 746 кв.м., всички находящи се в с. Б., м. Б..
По делото е представено
копие от Удостоверение № 09.104 от 19.03.1992 г., издадено от Данъчна служба- И.
на В. С. Х. в уверение на това, че има следните имоти в с. Б., м. Б., а именно:
дворно място с площ от 746 кв.м., къща с площ от 48 кв.м. и навес с площ от 25
кв.м.
От представеното по
делото копие от Удостоверение за наследници изх. № 6211/27.10.2015 г. се установява,
че ищцата П.Т.П. е наследник по закон от първи ред на починалата на 13.02.1995
г. М.С. С., заедно с
съпругата на брат си- Й.Т. С. (починал на 11.11.2003 г.)- Н.Н.С. и дъщеря му- Т.
Й. С.. Макар и датата на смъртта на М.. Стоилова да се различава в двете
представени по делото удостоверения, същото не е от значение за изхода на
делото.
От представеното по
делото копие от Саморъчно завещание се установява, че на 20.05.1994 г. М.С. С.
е направила общо завещателно разпореждане в полза на дъщеря си П.Т.П., като й е
завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, влогове, вземания и изобщо
всичко, което притежава, както и нейната част от апартамента на третия етаж,
ул. „Попова шапка“ № 56. По отношение на така представеното завещателно
разпореждане е открито производство по чл. 193 ГПК за оспорване на истинността
му и по-точно автентичността му, като от приетото като компетентно изготвено и
отговарящо научнообосновано на поставените му въпроси, заключение на вещото
лице по назначената съдебно-графическа експертиза, се установява, че подписът,
положен след „завещател“ в саморъчното завещание, е положен от М.С. С., както и
че ръкописният текст в саморъчното завещание е написан от лицето М.С. С..
По делото е представено
заверено копие на цялата преписка за имот пл. № 11, находящ се в строителния
полигон на махала Б., кметство Б., общ. И., област С., образувана в Община И..
От същата се установява, че производство е образувано със Заявление вх. №
АС004244/30.10.2014 г. за допълване (поправка) на кадастрален план и изменение
на подробен устройствен план, подадено от В. С. Х.. Към заявлението са приложени
обяснителна бележка, документ за собственост, комбинирана скица, анкета за
определяне границите на дворното място, скица-проект за изменение на
кадастралния план, геодезическа снимка- номера на подробни точки, полски
измервания, изчисления и координатен регистър на изходите и подробните точки,
удостоверение за правоспособност по ЗКИР и диск- цифров носител. Със Заявление
вх. № АС004244/09.03.2015 г. заявителят е приложил преработен проект от
геодезическо заснемане на имот пл. № 11. В преписката се съдържат и два броя
копия от Акт за непълноти и грешки съответно от 15.01.2015 г. за нанасяне на
пл. № 11 и 12, съдържащ отбелязване „актът не е актуален“, и забележка „Не са
се явили всички заинтересовани страни! И не са положени подписите.“ и от 19.03.2015 г. за нанасяне на пл. № 11 и
сгради ПЖ, ПЖ и МЖ, подписан от съседите П. С.ова П., М. Й. Г.а, Д. С. Г., А. С.
Х., П.Т.П. и Х. П. М.. Със Заповед № 394/15.04.2015 г. на кмета на Община И.
въз основа на решение на ОЕС, протокол № 2 от 08.04.2015 г., заключение № II-1 и на основание § 4, ал.
1 от ПЗР на ЗКИР е одобрен проектът на лицензиран геодезист за нанасяне на
поземлен имот с проектен № 11 в строителния полигон на махала Б., км. Б., с
площ от 382 кв.м. и сгради ПЖ, ПЖ и МС в имота, като е посочено, че заповедта е
влязла в сила на 04.05.2015 г.
С Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследяване по закон и
самостоятелно давностно владение № 108, том I, рег. № 721, дело № 85/22.05.2015 г. на нотариус
Соня В., рег. № 13 на НК, В. С. Х. е признат за собственик на следния недвижим
имот, придобит на основание наследяване по закон и самостоятелно давностно
владение, а именно: поземлен имот (дворно място) с площ от 720 кв.м., находящ
се в строителен полигон в махала Б., общ. И., област С., съставляващ имот с пл.
№ 11, включен в строителния полигон на същото населено място, като имотът е
нанесен в полигона с нов проектен номер на основание Заповед № 394/15.04.2015
г. на кмета на Община И., ведно с построените в същия поземлен имот паянтова
жилищна сграда с масивно мазе, със застроена площ на жилищния етаж 48 кв.м. и
паянтова второстепенна постройка със застроена площ 25 кв.м., както и ведно с
всички други трайно закрепени към поземления имот подобрения, при граници
(съседи) на имота: от север- улица, от изток- имот на П. С.ова П., от юг- път и
имот на Д. С. Г., и от запад- имот на А. С. Х..
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 109. том I, рег. № 722, дело № 86/22.05.2015 г. на нотариус
Соня В., рег. № 13 на НК, В. С. Х. и съпругата му С.ка Х.а Х.а са продали на
техния син Р.В.С. имота, предмет на горецитирания констативен нотариален акт.
По делото е представена
и копие от Скица на ПИ № 11 в строителния полигон по плана на махала Б., км. Б.,
издадена от Община И. Дирекция „АС“ № 218/07.05.2015 г., от което се
установява, че имот с пл. № 11 е с площ от 382 кв.м. и е записан като собствен
на В. С. Х..
По делото представено
Удостоверение за наличие или липса на тежести, издадено на основание чл. 87,
ал. 6 ДОПК, в уверение на това, че към 09.12.2014 г. В. С. Х. няма задължения
за местни данъци и такса битови отпадъци към Община И.. Представени са и копия
от приходни квитанции за платени в общ. И. данъци за сграда и земя в с.
Средищна (старото име на с. Б.), съответно от 1998 г., 1999 г. 2000 г. 2002 г.,
2003 г., 2007 г. и 2009 г.
В хода на първоинстанционното
производство е изслушано и заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза- инж. Йордан Пашунов, от което се установява,
че между претендирания за собствен на ищцата дял от общата наследствена маса и
имота, за който праводателят на ответника се е снабдил със Скица №
218/07.05.2015 г., има частично съответствие, като, видно от комбинираната
скица, представена заедно със заключението, новозаснетият ПИ 11 изцяло попада в
границите на дял пети, отреден през 1991 г. за наследодателката на ищцата.
Установява се, че новозаснетият ПИ 12 с площ от 340 кв.м. представлява част от
разпределения дял четвърти на праводателя на ответника с решението по гр.д. №
75/1991 г. на РС- гр. И.. Установява се, че процесният ПИ 11 е застроен с
паянтова къща (постройка № 3 по скицата към заключението), склад (постройка №
2), склад (постройка № 3) и навес-вход (постройка № 4), който са съществували и
през 1991 г., като понастоящем са обитавани и стопанисвани от ответника Р.С.. В
имота са направени и следните подобрения: 1. Септична яма зад улицата от север;
2. Тоалетна с баня в мазето на къщата, свързани чрез септичната яма чрез
отводнителен канал през улицата; 3. Саниране на северната фасада на къщата; 4.
Ремонт на покрива, комина и стените,
подмяна на входната врата на къщата; 5. Отводнителни канавки около къщата; 6.
Бетонови пътеки пред южната фасада. Освен на къщата ремонти на покривите и
стените са извършени и на останалите постройки в ПИ 11. От заключението се
установява, че подходът към имота (черен път), както и дворните места на ПИ 11
и ПИ 12 са поддържани (подравнени, затревени, окосени и дренирани), засадени са
и фиданки в двете дворни места. Съдът възприе изцяло заключението на вещото
лице, което безпристрастно, обективно, изчерпателно и научнообосновано е
отговорило на поставените му въпроси, като се позова на него при изграждане на
изводите си.
Приетите пред въззивния
съд писмени доказателства не следва да бъдат анализирани, доколкото същите бяха
във връзка с твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката
относно наличието на досъдебно производство, касаещо извършеното нанасяне на
имот пл. № 11 в кадастралната карта, доказателства за което не бяха ангажирани
в дадения на страната срок.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите, разпитани пред
първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция.
От показанията на
свидетеля Г. А.ов С., доведен от ищцата, братовчед на ищцата и ответника, се
установява, че неговият баща А. Х., чичовците му- Х., Д. и В., и леля му- М..,
са си разпределили ползването на имота с решение от 1991 г., като на чичо му Х.
се паднал дял първи, на баща му- дял втори, на чичо му Д.- дял трети, на чичо
му В.- дял четвърти, а на леля му- дял пети. Твърди, че никой не е имал
претенции към имота на леля му, като той самият се е занимавал с косенето на
имота. По-конкретно твърди, че чичо му В. не е заявявал претенции към мястото,
като единствено е ползвал къщата, построена в дял пети, която се е паднала на
него, като е садял в градината пред нея. Установява се, че свидетелят и баща му
са искали да прехвърлят дял втори на името на свидетеля, като след разговор с
длъжностното лице, което занимавало с отразяването на имота, установили, че
първо е необходимо да бъде извършено заснемане от геодезист. Свидетелят завел
лицата, с които граничи дял втори, и геодезиста на мястото и, след като те се
разписали установил, че дял пети го притежават чичо му В. и братовчед му Р.,
тъй като се били снабдили с нотариален акт. Когато отишъл отново при
длъжностното лице, тя му показала папката с документите за дял пети, като в нея
имало и документ с положени от съседите на имота (дял пети) подписи, за които
свидетелят заявил, че не са положени от тях. Установява се, че от снабдяването
му с нотариален акт ответникът си коси имота, като е ограничил достъпа на други
лица до имота, въпреки че съгласно разделителния протокол този, който притежава
дял пети, следва да осигури достъп на другите, тъй като местата са в полигон и
няма улици. Твърди, че след смъртта на леля му М.., братовчедка му П. е продължила
да ползва имота, като не е имал проблем с достъпа до 2015 г.
От разпита на свидетеля
П. П. К. се установява, че същият се познава със страните, тъй като са от едно
село. Установява се, че свидетелят е познавал и бащата на ответника, както и
дядо му- баща и на наследодателката на ищцата, който ходел при дядото на
свидетеля. От разговорите между дядото на ищцата и ответника и дядото на
свидетеля, свидетелят К. е разбрал, че децата на С. „са се разделили“, като
теглили чоп и разделили имота по парцели. Установява се, че до смъртта си С.
(дядо на ищцата и ответника) е живеел в къщата, в която сега живее ответникът,
като за него се е грижел бащата на ответника- В.. След смъртта му В. е
продължил да живее в нея, като направил ремонт, в който се включил с помощ и
свидетелят. Ремонтирал е и мазето, като направил баня и тоалетна, сложил
плочки, ограда, направил тротоар, като това е станало пред 1990 г. Установява
се, че В. и М.. са имал много добри отношения, като много пъти свидетелят си е
говорил с бащата на ответника да се разбере с М.., като й даде част от неговия
дял от имота, а тя да му даде земята, върху която е изградена къщата, като
предполага, че са се разбрали, защото след смъртта на М.. В. си е обработвал
мястото. Установява се, че М.. е ходела в имота, като е имала и стая в къщата
на В. и заедно с него са обработвали земята до къщата. Макар че се преместил да
живее в гр. И., свидетелят твърди, че не е виждал ищцата да ходи в имота след
смъртта на М.. .
От разпита на свидетеля
С.П. К. се установяват роднинските връзки между страните в производството.
Твърди, че приживе наследодателят на В. и М.. им е разпределил имота, като на
който се паднела къщата на него щяла да бъде и земята. Установява се, че от
2000 г. свидетелят живее в гр. И., като преди това не е виждал в имота Г. С., М..
или П.. Твърди, че от В. знае, че се е споразумял с М.. да заменят част от имот
11 с неговия имот 12, като имота в северната част да си остане. Твърди, че е
разбрал от ответника, че последният има проблеми с роднините си. Съдът не даде
вяра на показанията на този свидетел, доколкото същите съдържат вътрешни
противоречия, касаещи това на кого се е паднал имота, доколкото веднъж свидетелят
заявява, че на който се е паднала къщата за него е и имота, после твърди, че В.
и М.. са се уговаряли да правят замени. Наред с това следва да се отбележи и
обстоятелството, че свидетелят, говорейки за имотите, си служи с числата „11“ и
„12“, като твърди, че В. се споразумял с М.. да замени част от имота си 12 с
част от нейния имот 11. Тези номера са дадени за първи път едва с изменението
на кадастралната карта през 2015 г., като имот е 11, видно от заключението на
вещото лице, е само част от имота, съставляващ дял пети, респ. имот 12 е част
от имота, съставляващ дял четвърти, което поражда съмнение в достоверността на
показанията на този свидетел.
В хода на въззивното
разглеждане на делото, предвид извършеното от въззивния съд разпределение на доказателствената
тежест, беше изслушан свидетелят Х. В. Х.- първи братовчед на ищцата и брат на
ответника. От показанията на свидетеля се установява, че дворът пред къщата се
ползвал от цялата фамилия, тъй като там били гаражите, където се паркирали
колите, като се е използвал и за маневриране, особено през зимата, предвид
липсата на улици. Свидетелят не знае на кого е записано дворното място, като
предполага, че е на името на всички свидетели.
Пред въззивния съд беше
разпитан и свидетелят А.Т.В., от показанията на който се установява, че е приятел
с ответника, като от 1990-1991 г. е започнал да посещава имота в с. Б., като
ходел там заедно с ответника за почивните дни. В имота свидетелят е виждал и М..,
с която бащата на ответника В. бил в много добри отношения, като не са се
карали за имота. Установява се, че бащата на ответника е ползвал къщата в
двора, който е бил ограден, като земята след оградата също била на семейството.
Свидетелят е разбрал от разговори, водени между В. и М.., че при извършена
между тях делба на М.. се е паднал дворът, в който е построена къщата, поради
което с В. са се разбрали да направят замяна, като тя вземе част от двора,
който се е паднал на него. Установява се, че бащата на ответника е обработвал
градинка пред къщата, където имало домати, краставици, чушки и две овошки-
праскова и дрян. Установява се, че не е виждал ищцата в имота, като не е
разбрал дали тя оспорва собствеността върху двора.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е изцяло валидно, като постановено от законен състав, носещо подписа на
постановилия го съдия и изготвено съобразно изискуемата от закона писмена
форма. Първоинстанционното решение е и изцяло допустимо като постановено при
наличие на изискуемите положителни процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, респ. липса на отрицателните
процесуални предпоставки, осуетяващи упражняването му.
При сходни на
изложените по-горе фактически изводи, първоинстанционният съд е приел, че
ищцата е доказала основанията, на които претендира правото си на собственост.
Въпреки това, първоинстанционният съд е отхвърли иска, като е приел за доказано
направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност. Същото
е приел за установено както с оглед обстоятелството, че праводателят на
ответника е отблъснал владението на наследодателката на ищцата, както и на
останалите съсобственици на дялове, така и с оглед представения по делото
констативен нотариален акт, оборването на констатациите в който, съобразно
даденото в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС разрешение, е
в тежест на ищцата. Съдът се е позовал и на присъединяване на владението на
праводателя на ответника към това на
самия ответник, като е приел, че 10-годишния давностен срок е изтекъл, с оглед
което имотът, предмет на спора, е придобит от ответника. Наред с това съдът е
приел, че ищцата не е доказала другото основание, на което твърди да е
собственик на имота, а именно-придобивна давност, с оглед което е отхвърлил
иска по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху имота, признавайки за установено
по предявения иск на ищцата срещу ответника, че последната не е собственик на
процесния имот.
Тези изводи на
първоинстанционния съд не се споделят от настоящата въззивна инстанция.
Предявен е петироен иск с правно основание чл. 108 ЗС,
с предмет- спорния имот. Чрез този петиторен иск ищцата иска от съда със сила
на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ,
че правото на собственост върху вещта, включващо правомощието владение като част
от това сложно право, принадлежи на ищцата и въз основа на това установяване да
се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно
основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. Следователно,
фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното
притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три
юридически факта- две положителни и една отрицателна материална предпоставка.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищцата принадлежи правното задължение да
установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че
ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът
е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и
главно.
От
доказателства по делото не се установява твърдяното от ищцата право на
собственост
върху процесния недвижим имот пл. № 11, възнкнало на основание наследствено правоприемство и завещателно
разпореждане, извършено в нейна полза. За да бъде придобито едно право на основание наследствено паравоприемство,
респ., за да е налице материална
легитимация за завещателя да се разпорежда с него (като се изключи хипотезата
на завет, който може да бъде извършен и с вещ, която не е била в патримонума на
заващателя приживе), необходимо е това право да е било в патримониума
наследодателя, респ. завещателя към момента на смъртта му. От доказателствата по делото се установява обаче, че праводателката на ищцата е
била собственик на 1/5 иделана част от дворното място, находящо се в с. Б. (макар и в
констативния нотариален акт от 1992 г. погрешно да е посочено с. В.), махала Б.,
С. област цялото с площ от 3600 кв.м., неурегулирано, ведно с такива части от
построените в него две къщи, работилница, кошара, два навеса и плевня, при
съседи: улица, И.В. и Н. С. и ДЗС. Установява се, че разпределението на
ползването на дворното място с площ от 3600 лв., ведно с построените в него
сгради, е извършено в производство по спорна съдебна администрация на
гражданските отношения, като на основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът, съобразявайки
се със заключението на вещото лице, е разпределил ползването на имота между
съсобствениците. При това разпределение в дял (за ползване) на праводателката
на ищцата се е паднал дял пети, който несъмнено се установява от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че обхваща и
процесния недвижим имот пл. № 11, с площ от 382 кв.м., находящ се в полигона на
с. Б., махала Б., и който е предмет на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание наследяване по закон и самостоятелно
давностно владение № 108, том I,
рег. № 721, дело № 85/22.05.2015 г. на нотариус Соня В., рег. № 13 на НК, респ.
на прехвърлителната сделка, извършена между праводателите на ответника и самия
ответник. Представеното по делото и одобрено от съда споразумение в
производството по делба пред РС- гр. И. по гр. д. № 437/1991 г. не е довело до
ликвидиране на съсобствеността между съделителите, доколкото видно от същото с
него са били съдебно потвърдени квотите на всеки един съделителите, без реално
да е извършена делба между тях. Обстоятелството, че страните са положили
подписите си, декларирайки, че че с това изчерпват спорните си имуществени
отношения относно наследството, оставено им от баща им С. Х. Г., и че нямат
други претенции, а относно ползването на имота в бъдеще ще се съобразяват с
постигнатата между тях спогодба по гр.д. № 75/1991 г. по описа на РС- гр. И.,
не води до извод, а не би могло да породи целения от съделителите ефект- да се
прекрати съсобствеността между тях. Със споразумението (което не е следвало да
бъде одобрявано, доколкото с него не са се изчерпали въпросите, които следва да
бъдат разрешени в производството по делба)
страните още веднъж са признали извършеното разпределение на ползването
между всеки един от съсобствениците, но не са постигнали ликвидирането на
съсобствеността, както се твърди в исковата молба.
Налице е съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съгласно
която съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата
съсобствена вещ без да има основание за това, тъй като основанието да се владее
имота е обусловено от обема на притежаваното право (Решение № 822 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 146 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 238/2009 г. на II гр.
о.). Тази практика
обаче е неприложима в настоящия случай, доколкото в посочените решения е даден
положителен отговор на въпроса относно възможността единият съсобственик да
предяви иска по чл. 108 ЗС срещу другия съсобственик (или съсобственици),
когато той владее целия съсобствен имот без да има основание за това. Доколкото
обаче ищцата претендира предаването на реална част от имота, съсобствеността
върху която, както беше посочено, не е била ликвидирана, посоченото разрешение
не намира приложение, респ. искът й следва да бъде оставен без уважение.
Доколкото
основанието, от което ищцата извежда правото си на собственост върху имот пл. №
11, находящ се в строителните граници на махала Б.,
кметство Б., общ. И., с площ от 382 кв.м., е придобиването му по силата на наследствено правоприемство и завещателно
разпореждане, недопустимо е било първоинстанционният съд да разглежда и въпроса
придобит ли е имотът по давност. Такива твърдения не са наведени в исковата
молба, като единствено на стр. 2 от нея, в края на първия абзац е посочено, че
праводателката на ищцата е владяла в качеството си на собственик описания имот
от влизане на решението на РС- гр. И. по гр.д. № 437/1991 г. до смъртта си на
12.02.1995 г., което обаче не може да обуслови довод за придобиване на имота по
давност. С оглед на изложеното настоящия въззивен състав намира, че не следва
да разглежда въпроса налице ли са предпоставките обуславящия придобиването на
имота по давност, доколкото произнасянето по този въпрос би било в нарушение на
чл. 6 ГПК, предвиждащ диспозитивността като основен принцип в гражданското
производство.
Доколкото възражението
на ответника за придобиване на имота по давност, произнасянето по което не се
ползва със сила на пресъдено нещо, е обусловено от основателността на
твърденията на ищцата, че е собственик на процесния недвижим имот, настоящия
въззивен състав счита, че не следва същото да бъде разглеждано по същество.
Този извод се извежда от характера на това правопрекратително възражение като
процесуално средство за защита срещу предявения иск, а не като самостоятелна
претенция, предявена с насрещен или с инцидентен установителен иск, по която
съдът би дължал произнасяне, в случай обаче че тази претенция не е обусловена
отново от изхода на делото по главния иск.
Следва само да се
отбележи, че обстоятелството, че един или няколко от съсобствениците са
снабдили с констативни нотариални актове, не прегражда правото на защита на
ищцата, в случай на предявяване на иск за делба, или такъв по чл. 108 ЗС,
съобразно горецитираната съдебна практика, в който случай обаче, съобразявайки даденото в Тълкувателно решение №
11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС разрешение, в нейна тежест би било да обори
констатациите в титулите за собственост, с които се легитимират останалите
съсобственици.
Тук е мястото да се
посочи, че при предявен иск по чл. 108 ЗС силата на пресъдено нещо между
страните обхваща само заявеното от ищеца основание за принадлежността на
правото на собственост, за разлика от отрицателните установителни искове с
предмет вещни права, където е необходимо да бъдат изчерпани всички основания,
на които ответникът може да се позове, за да докаже собствеността си. Съгласно
даденото в т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК задължително тълкуване, при предявен осъдителен
иск по чл.
108 ЗС, съдът
следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на
ищеца. Видно от мотивите на същото
тълкувателно решение обаче такъв установителен диспозитив се дължи тогава,
когато съдът установи принадлежността на правото на собственост на ищеца, което
обуславя и разглеждането на претенцията за ревандикация на имота, като е
случай, че се установи, че ответникът не владее имота, или го владее, но на
правно основание, съдът следва да признае за установено правото на собственост
на ищеца и да отхвърли иска за предаване владението на имота. Когато обаче по
предявения по чл. 108 ЗС иск не бъде установено правото на собственост на ищеца
върху процесния имот, съдът следва да отхвърли и двете искания за защита, в
който случай произнасянето с отделен установителен диспозитив, че ищецът не е
собственик (какъвто се дължи при предявен отрицателен установителен иск, обаче
по отношение на ответника), се явява недопустимо. Този извод на въззивния съд
се подкрепя и от постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, след приемане на
горепосоченото тълкувателно решение, с които са отхвърляни искове по чл. 108
ЗС, като напр. Решение № 164 от 26.01.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 5800/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 139 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2165/2016 г., II
г. о., Решение
№ 183 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 702/2016 г., I г. о., ГК и др., видно от които диспозитивът е един
„ОТХВЪРЛЯ”, без изрично формулиране и на установителен диспозитив, че ищецът не
е собственик. В настоящия случай, доколкото крайните изводи на
първоинстанционния съд относно неоснователността на иска по чл. 108 ЗС се
споделят от въззивния съд, решението следва да бъде потвърдено, но съобразно
посочената форма на диспозитива, изключваща произнасянето с отделен
установителен диспозитив, че ищцата не е собственик на процесния недвижим имот,
което е било сторено от първата инстанция.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски, за които процесуалният представител- адв. О., е представила списък по чл. 80 ГПК. Видно от същия страната претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., които съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие са платени изцяло в брой, като в тази си част договорът следва да се третира като разписка за направеното плащане, което от своя страна прави основателно искането за присъждане на разноските по делото.
Съобразявайки
предмета на делото, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК решението подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
119/01.08.2016 г. по гр. дело № 912/2015 г. по описа на Районен съд- гр. И., с
което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.П., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Р.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на основание наследствено правоприемство и завещателно разпореждане и
за предаване на владението на поземлен имот, находящ се в строителните граници
на махала Б., кметство Б., общ. И., съставляващ имот пл. № 11, с площ от 382
кв.м., нанесен в строителния полигон с нов строителен номер на основание
Заповед № 394/15.04.1015 г. на кмета на Община И..
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 750 лв., представляваща сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.