Решение по дело №294/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 3
Дата: 1 февруари 2024 г.
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20234410200294
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. ЛЕВСКИ, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.а
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Административно
наказателно дело № 20234410200294 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от “***, гр.Левски, против Наказателно
постановление №738470-F727946/15.11.2023г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл.185,
ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата се твърди, че визираната административно-наказателна
разпоредба предвижда няколко състава на административни нарушения, като
конкретната хипотеза не е уточнена словесно и правно. Наведен е довод, че в
процесния случай липсва точно посочване на изпълнителното деяние на
нарушението. На следващо място нарушението било квалифицирано правно с
нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС без да бил отразен задължителния признак,
визиран в нея – че нарушението не води до неотразяване на приходи. Сочи се,
че административно-наказващият орган в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН
не бил проверил обосноваността на АУАН. Наведен е допълнителен довод, че
1
в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Ведно с
възраженията на жалбоподателя срещу АУАН били представени паспорта на
ФУ и дубликат на същото, предвид на което нарушението се явявало
маловажно. Моли да бъде постановено решение, с което наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД
се представлява от управителя на дружеството В.П.И., който изразява
становище за неоснователност на наложената имуществена санкция. Сочи, че
с деянието не е ощетена държавата, фискалното устройство е работело по
време на проверката, паспортът по време на проверката се е намирал в мазето
на проверявания обект – в кутията на ФУ, което било установено вечерта след
проверката. Моли съдът да отмени наказателното постановление.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, се представлява от юрисконсулт М.Ж.. Моли да бъдат кредитирани
показанията на разпитаните свидетели и счита нарушението за доказано от
събраните гласни и писмени доказателства. Навежда доводи, че са спазени
всички изисквания на ЗАНН относно съставянето на АУАН, неговото
предявяване, връчване на издаденото наказателно постановление. Излага
съображения, че санкционираното юридическо лице е системен нарушител на
данъчното законодателство, въпреки което с оглед вида на извършеното
нарушение административно-наказващият орган наложил имуществена
санкция в минимален размер. Моли съда да постанови решение, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно и в полза на ответника по жалбата да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално-легитимирано лице,
предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „***, гр.Левски стопанисвал търговски обект –
ресторант „***“, находящ се в ***. В търговския обект продажбите се
2
регистрирали и отчитали през монтираното и въведено в експлоатация
фискално устройство модел „ELTRADE B3 KL” с индивидуален номер
ED303365, ИН на фискалната памет 44303365 и номер на потвърждението за
регистрация в НАП: 4484172/28.04.2023г.
На 13.09.2023г., около 12,21 часа, свидетелите И. Н. Б. – ст. инспектор
по приходите в НАП при ЦУ и И. Т. Т. – инспектор по приходите към ГД
„Фискален контрол“, „Оперативни дейности“ – Велико Търново, НАП,
извършили проверка в стопанисвания от дружеството жалбоподател обект. В
хода на проверката бил изискан паспорта на фискалното устройство. По
време на проверката присъствал управителя на дружеството, който започнал
да търси паспорта, но не успял да го открие и да го представи до края на
проверката.
На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН
№F727946/13.09.2023г. за това, че паспорта на описаното фискално
устройство не се съхранява в стационарния търговски обект – нарушение на
чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти ,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. В АУАН
жалбоподателят вписал като възражение, че разполага с паспорт, но до края
на проверката не успял да го намери.
В законоустановения срок било подадено писмено възражение срещу
АУАН, в което било посочено, че в деня на проверката след извършването й
дружеството извадило дубликат на паспорта, след което намерил същия. Към
възражението са представени копие на паспорта и копие на извадения
дубликат на същия паспорт.
На 15.11.2023г. въз основа на съставения АУАН административно
наказващият орган Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал
обжалваното Наказателно постановление №738470-F727946/15.11.2023г., с
което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС,
вр. чл.118, ал.4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Н. Б. и И. Т.
3
Т., както и от приетите писмени доказателства – Протокол от извършена
проверка от 13.05.2023г., АУАН №F727946/13.09.2023г., възражение срещу
АУАН №F727946/13.09.2023г., копие на паспорт, дубликат на копие на
паспорт, Наказателно постановление №738470-F727946/15.11.2023г., Заповед
№ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Даде се вяра на показанията на разпитаните свидетели, като
последователни, безпротиворечиви помежду си и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Кредитирани бяха и писмените
доказателства, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност, както и частни документи,
неоспорени от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден,
са съставени в предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34
от ЗАНН, както и от компетентни лица, съгласно представената Заповед на
ИД на НАП.
Основателни са наведените в жалбата доводи за липса на надлежно
описание на нарушението.
Същото е квалифицирано като такова по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
В чл.185, ал.1 ЗДДС е предвидена административна санкция за
неиздаване на документ по чл.118, ал.1 ЗЗДС.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба извън случаите по ал.1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.
Съгласно изр.2 на ал.2, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1.
В процесния случай на жалбоподателя е вменено нарушаване на
задължение по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, която се явява нормативен
акт по прилагането на чл.118, ал.1 ЗДДС – съгласно чл.118, ал.4 ЗЗДС.
Основателен е довода, че при посочване правната квалификация на
деянието не е конкретизирана хипотезата на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС,
предвиждаща привилегирован състав на чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС и съответно
различна административно-наказателна отговорност с различни по размер
4
наказания, макар наложената на жалбоподателя административна санкция да
е в такъв размер. Налице е и непълнота в словесното описание на
нарушението, където липса посочване на фактическите признаци, запълващи
привилегирования състав – нарушението да не е довело до неотразяване на
приходи. Описани са факти, запълващи само състава на нарушената
разпоредба на чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата, но не и на препращата към нея и
приложена на практика санкционна разпоредба на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС.
Допуснати са процесуални нарушения, които са довели до неяснота
относно фактическите и правни рамки на вмененото нарушение и са
накърнили правото на защита на санкционираното лице. Формалността на
административно-наказателното производство изисква прецизност при
описание на административното нарушение, като следва да е налице
конекситет между фактическата и правната част, с оглед осигуряване правото
на защита на санкционираното лице.
На следващо място, налице е и материална незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ паспорта
на фискалното устройство следва да бъде съхранявано в търговския обект.
Установява се, че действително по време на проверката паспортът на
фискалното устройство не е бил открит в търговския обект и представен на
проверяващите. Съдът приема за основателен довода, че с оглед установените
в процесния случай факти административно-наказващият орган е следвало да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Макар формално да може да се
приеме, че е изпълнен състава на нарушението по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., поради така установената фактическа обстановка деянието
се явява маловажен случай на процесното нарушение, който съществено се
отклонява от типичните случаи на нарушение от този вид, с оглед на
причините за извършване на нарушението и смекчаващите отговорността
обстоятелства, съпоставени с целта на законовата разпоредба. Установява се,
че паспорта на ФУ се е намирал в мазето на проверявания търговски обект,
като още на същия ден е бил открит от представляващия дружеството, макар
по време на проверката да не е бил намерен и представен. Установява се, че
още в деня на проверката представляващия дружеството е извадил дубликат
на паспорта с оглед изпълнение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. и предвид неоткриването на първообраза към този момент,
5
с цел преустановяване на нарушението. Посочените обстоятелства не се
опровергават от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал. Така наведените факти се потвърждават от представените още с
възражението срещу АУАН копие на първообраза и извадения дубликат на
паспорта на процесното фискално устройство. Предвид така установените
смекчаващи отговорността обстоятелства деянието се явява с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, като приложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление, с
което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №738470-F727946/15.11.2023г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***, ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6