О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1279
град
Плевен, 21.06.2023 година
Административен
съд – Плевен, втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
като разгледа докладваното
от съдията Господинов административно дело № 360 по описа на Административен
съд – Плевен за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кнежа 5835, ул „Марин Боев“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г.,
със съдебен адрес ***, против Разпореждане за забрана № 000076/13.04.2023г. на
инспектори в ОДБХ-Добрич.
По делото от ответника е постъпило Писмено
становище вх. рег. № 3494/06.06.2023 год., в което е посочено, че пробите от
извършените изпитвания са със съответстващи резултати, поради което контролният
орган с Констативен протокол от 28.04.2023 год. (Образец КХ № 13) е отменил
наложената забрана за търговия и пускане на пазара на слънчогледово семе,
наложена с обжалваното разпореждане, за което е изпратено Уведомление №
1003/28.04.2023 год. на Агенция „Митници“, ТД Митници – Варна, МБ Добрич, за
освобождаване на пратки със зърно, внос от Украйна, вносител на което е
жалбоподателя. Изложени са доводи, че с оглед отмяната на оспореното
разпореждане от ответника следва да бъде оставена без разглеждане подадената
жалба против Разпореждане за забрана № 000076/13.04.2023г. като процесуално
недопустима, тъй като е налице оттегляне на оспорения адм. акт по смисъла на
чл.156, ал.1 от АПК. Към становището са приложени като писмени доказателства
Констативен протокол от 28.04.2023 год. (Образец КХ № 13), Уведомление №
1003/28.04.2023 год. до Агенция „Митници“, ТД „Митници“ – Варна, МБ Добрич и 2
бр. заверени копия от протоколи за изпитване.
Препис от горното е изпратен на
жалбоподателя, който е депозирал Становище с вх. рег.№ 3929/21.06.2023 год., в
което е изложил доводи, че за него не е отпаднал правния интерес от разглеждане
на делото, направил е искане да се продължат съдопроизводствените действия и
съдът да се произнесе по правния спор. Алтернативно е посочено, че в случай на
прекратяване на производството, в полза на „Олива“ АД следва да се присъдят
направените до момента разноски – внесена държавна такса и адвокатски хонорар,
който е съобразен с минимума, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004
год. За горните е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът е депозирал Молба вх. рег. №
3763/14.06.2023 год., в която е изложил доводи, че жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено, тъй като
оспореният адм. акт е оттеглен. За оттегляне на адм. акт не е необходимо
съгласие на жалбоподателя, тъй като то е сторено преди първото съдебно
заседание, в който смисъл е разпоредбата на чл.156, ал.2 от АПК. Ответникът
твърди, че с подадената жалба не са претендирани разноски, към нея не са приложени
доказателства за заплатена държавна такса и за направени разходи за
упълномощаване на адвокат, т.е. към датата на оттегляне на оспорения АА няма
данни същият да е направил разноски във връзка със съдебното производство,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Алтернативно е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След съобразяване на събраните по делото
писмени доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Налице е оттегляне на оспорения адм. акт
по смисъла на чл.156, ал.1 от АПК, което съставлява основание подадената против
него жалба да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно
производство да бъде прекратено, в който смисъл е разпоредбата на чл.159, т.3
от АПК
По делото няма заинтересовани страни, за
които оспореният акт да е благоприятен, а оттеглянето е извършено преди първото
по делото заседание, поради което и по аргумент от чл.156, ал.2 от АПК не е
необходимо ничие съгласие за извършеното оттегляне, вкл. и това на
жалбоподателя. За жалбоподателя не е налице твърденият правен интерес от
продължаване на съдебното производство. С жалбата против оспореното
разпореждане за забрана не е съединен иск за обезщетение на вреди по реда на
чл.204, ал.1 и сл. от АПК, а единствено е направено искане за неговата отмяна.
Ето защо с оттегляне на оспорения АА от ответника, целеният от жалбоподателя
резултат е постигнат.
По отношение на претендираните от жалбоподателя
разноски, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, подателят на жалбата има право на
разноски и при оттегляне на оспорения административен акт. Разноските са
претендирани с постъпилото по делото Становище с вх. рег.№ 3929/21.06.2023
год., към което са приложени списък по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ от
20.04.2023 год. и разписка за изплащане на договореното адвокатско
възнаграждение от същата дата.
Неоснователни са доводите на ответника, свързани с
обстоятелството, че разходите за адвокатско възнаграждение са направени след
оттегляне на оспорения акт. Оттеглянето на същия е обективирано
в Констативен протокол от 28.04.2023 год., т.е. след датата на сключване на
договора за правна помощ и заплащане на договореното адвокатско възнаграждение,
а държавната такса в размер на 50 лв. е внесена във връзка с дадени указания от
съда, неизпълнението на които биха довели до оставяне без разглеждане на
подадената жалба.
Както бе посочено по-горе, разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от АПК указва правото на
жалбоподателя на разноски при оттегляне на адм. акт. Горната разпоредба не
регламентира допълнителни условия или преклузивен срок, в който следва да бъде
направено искането за присъждане на разноски, нито пък въвежда забрана за
присъждането на такива, ако същите не са били претендирани с първоначално
подадената жалба, а с отделно заявление. Ограничения за упражняване
на правата по чл.143, ал.2 от АПК не може да се извлекат и от правилата,
посочени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, в т.11 на което е предвидено, че претенцията за разноски може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая, поради оттегляне
на оспорения АА производството няма как да бъде разгледано в открито съдебно
заседание, а претенцията за разноски е направена преди приключване на делото
със съдебен акт.
Задължението на ответника да заплати
направените разноски на жалбоподателя произтича от неоснователно предизвикания
правен спор, а несъмнено АА е обжалван в указания в самия него срок и
оттеглянето му, както и уведомяването на жалбоподателя за горното, са направени
след образуване на съдебното производство и след датата на сключване на
договора за правна помощ и плащането на договореното възнаграждение по този
договор.
Съдът обаче намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение. Претендираните разноски са в общ в размер на 1050 /хиляда и
петдесет/ лева, от които 1000 /хиляда/ лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв.
заплатена държавна такса. Адвокатското възнаграждение е заплатена за
„оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и
депозиране на жалба пред родово компетентния административен съд, както и
осъществяване на процесуално представителство пред компетентния административен
съд до приключване на делото на първа инстанция“, което е видно от представения
от жалбоподателя договор за правна защита и съдействие. В конкретния случай,
макар в титулната част на жалбата да не е посочено, че същата се изготвя и
подава чрез адвокат и да не е подписана от последния, предвид договорения обем
правна помощ в договора за правна защита и съдействие, съдът приема, че
упълномощеният от жалбоподателя адвокат е изготвил депозираната пред съда
жалбата против оспореното разпореждане. Упълномощеният адвокат е депозирал и
становище в хода на размяната на книжа между страните, но не е осъществил
процесуално представителство по делото, тъй като производството се прекратява с
настоящия съдебен акт преди провеждане на съдебно заседание.
Ето защо на жалбоподателя се следват
разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в настоящото
производство, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. във връзка
с §1 от ДР на Наредбата във връзка с чл.9, ал.1 от същата, както и 50
/петдесет/ лева държавна такса за подаване на жалбата. За разликата над
присъдения размер до пълния претендиран размер искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя следва да се отхвърли
като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.159,
т.3 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА датата и часа на насроченото съдебното заседание по делото – 27.06.2023
год. от 10,30 часа, за което да бъдат уведомени страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Олива“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Кнежа, ул. „М. Боев“ № 1, представлявано от изп.
директор А.Г., против Разпореждане за забрана № 000076/13.04.2023г., издадено
от инспектори към ОДБХ – Добрич.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 360 по описа на
Административен съд Плевен за 2023 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция по храните –Добрич да заплати полза на „Олива“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа 5835, ул „Марин Боев“
№1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., със съдебен адрес ***,
направените по делото разноски в размер на 800 /осемстотин лева/, от които 750
/седемстотин и петдесет/ лева възнаграждение за един адвокат, представлявал
жалбоподателя в настоящото производство и 50 /петдесет/ лева държавна такса за
подадената жалба.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кнежа 5835, ул „Марин Боев“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г.,
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
присъдения размер от 750 /седемстотин и петдесет/ лева до пълния претендиран
размер от 1000 /хиляда/ лева.
Определението подлежи на оспорване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен
съд.
Определението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: /п/