Решение по дело №1675/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.

Образувано е по жалба на „ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: р-н „Южен“, [улица], ***, представлявано заедно и поотделно от управителите В. Д. К. и М. Я. К., депозирана чрез адвокат П., против Заповед № РД-09-443 от 25.07.2024г. на Кмета на район „Западен“ при община Пловдив, с която на чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ, чл. 57а, ал. 1. г. 2, предл. второ, т. 3, т. 4, т. 6 във вр. с чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. второ, т. 3, т. 4 и т. 6 във вр. с 46, ал. 4 от НРППОУТДОДЕГОТОП, в изпълнение на Заповед № 240А-971/24 04.2024 г. на Кмета на Община Пловдив, е наредено премахването на преместваем обект: „Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене", поставен на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ въз основа на Разрешение за поставяне № 1/10.01.2006 г. на кмета на Район „Западен" -Община Пловдив върху поземлен имот с идентификатор 56784.511.9530 по КК и КР на гр. [област] - публична общинска собственост, находящ се в района на спирката на масовия градски транспорт (МГТ) север-юг на [улица], пред Студентски общежития, собственост на "Е. 1999" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Централен", [улица], ***, представлявано от управителя Ю. Д. Х., и "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Южен", [улица], ***, представлявано от управителите В. Д. К. и М. Я. К..

В жалбата се инвокират оплаквания за недопустимост, респективно за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Претендира се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.

Ответникът – Кметът на Район „Западен“ при община Пловдив, лично и чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.

Претендира се отхвърлянето на жалбата като неоснователна и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът установи, че протоколно определение №8509/08.10.2024г. Административен съд [област], постановено по АД № 1402/2024г. п описа на съда, с което е оставена без разглеждане жалбата на „ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ***, представлявано от управителя В. Д. К. против индивидуален административен акт, обективиран в Писмо изх. № 2001-610/21.06.2024 г. на Кмета на Община [област], Район „Западен“ и производството е прекратено, е оставено в сила с Определение № 13395/10.12.2024г. на Върховния административен съд, постановено по АД № 11528/24г.

При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирана страна.

За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съставен е Констативен акт /КА/ № 18/19.07.2024 г. /л. 57/ на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и въз основа на Заповед № РД-09-438/19.07.2024 г. на кмета на р-н „Западен“ /л. 40 по делото/ от инж. М. З. - главен инспектор СК в Район „Западен" - Община Пловдив. Същият е съставен след извършена проверка на място и пред свидетелите Н. С. - главен архитект в Район „Западен" - Община [област] и Т. В. - ст. специалист в Район „Западен" - Община Пловдив.

В КА са обективирани резултатите от извършена на 19.07.2024 г. проверка на преместваем обект: „Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене", находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56784.511.9530 по КК и КР на гр. [област] - публична общинска собственост, в района на спирката на масовия градски транспорт (МГТ) север-юг на [улица], пред Студентски общежития.

Констатирано е следното: Обектът „Павилион за обществена хранене-заведение за бързо хранене" е с идентификатор 56784.511.9530.2 по КК и КР на [населено място]. Павилионът е поставен в ПИ с ИД 56784.511.9530 по КК и КР на гр. Пловдив, който имот е публична общинска собственост, вид на територията - урбанизирана, НТП - за второстепенна улица, в обхвата на спирката на масовия градски транспорт (МГТ) № 389, [улица], пред Студентски общежития.

Установено е, че преместваемият обект попада в рамките на концесионната площ на спирката на масовия градски транспорт (МГТ) № 389 - север-юг на [улица], пред Студентски общежития, ПИ с ИД 56784.511.9530 по КК и КР на [населено място]. Съгласно Договор за предоставяне на концесия от 03.07.2003 г., неразделна част към който са допълнително споразумение от 10.06.2005 г. и споразумителен протокол от 16.06.2005 г., концесионер е "Е. 1999" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Централен", [улица], е***, представлявано от управителя Ю. Д. Х..

Собственици на обекта са "Е. 1999" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Централен", [улица], е***, представлявано от управителя Ю. Д. Х., и "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Южен", [улица], ***, представлявано от управителите В. Д. К. и М. Я. К. (договор за предоставяне на концесия от 03.07.2003 г., ведно с приложения; договор за наем от 01.06.2005 г., сключен между "Е. 1999" ЕООД, от една страна като наемодател, и "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД, като наемател; разрешение за поставяне № 1/10.01.2006 г., издадено от кмета на Район „Западен" - Община [област]). Установено е, че за обекта има издадено Разрешение за поставяне № 1/10.01.2006 г. от кмета на Район „Западен" - Община Пловдив /л. 96 по делото/, с което на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 142, ал.6, т.1 от ЗУТ на "Е. 1999" ЕООД и "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД е разрешено да се извърши строителство на обект пета категория : Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене'' в района на спирката на МГТ север-юг на [улица], пред Студентски общежития, [жк], [населено място] със ЗП 76,08 кв.м.

Съдът установи, че в Разрешението за поставяне №1 от 10.01.2006г. изрично е посочено, че е платена такса за одобряване на проекти и за разрешение за поставяне.

В хода на административната проверка е установено, че за обекта има издадено Удостоверение № 55/16.12.2010 г. за въвеждане в експлоатация на временно преместваемо съоръжение - строеж пета категория /л. 138 по делото/. В Удостоверението е изрично е посочено, че е валидно до възникване на инвестиционни намерения по реализиране на предвиждането на ПУП.

Съдът установи, че в Удостоверение № 55/16.12.2010 г. за въвеждане в експлоатация на временно преместваемо съоръжение- строеж пета категория е отразено, че строителството е изпълнено в съответствие с одобрени проекти от 16.11.2005г.; Разрешение за поставяне №1/10.01.2006г. / за което се каза по-горе, че е за одобряване на проекти и за разрешение за поставяне/ и изискванията към строежите, Акт обр.№15 от 01.09.2010г., съгласно чл. 169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

В хода на проверката е установено, че павилионът представлява затворена дървена навесна конструкция към съществуващ метален павилион и съществуваща ламаринена козирка, със заета площ 76,00 кв. м. и височина 3.80 м., неправилна форма в план и приблизителни максимални размери - 7.66 м/12.74 м съгласно документацията. Покривът е дървен едноскатен, покрит с ЛТ ламарина. В площта на обекта са обособени зала за посетители, санитарен възел, съществуващият павилион с място за подготовка на храни. Обектът не се ползва по предназначение. Прозорците на обекта са с прозрачни стъкла, от които е видно, че в обекта няма вещи, същият е напълно опразнен. Обектът е захранен с електроенергия и вода.

Констатирано е, че преместваемият обект попада в обхвата на предвиденото разширение на [улица]. Видно от Разрешение за строеж № 82/03.04.2024 г. /л.75 по делото/ за обект: „Реконструкция на [улица]в участък от [улица]до [улица]ЕТАП 1, влязло в сила на 15.04.2024 г., и за същия обект - Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на техническата инфраструктура от 24.04.2024 г. /л. 76 по делото/, са започнали и се извършват строително-монтажните работи по разширението на [улица].

Отразено е от проверяващите, че съгласно Удостоверение № 55/16.12.2010 г. за въвеждане в експлоатация, поставянето на преместваемият обект е със срок до възникване на инвестиционни намерения по реализиране на предвиждането на ПУП.

От РС № 82/03.04.2024 г. за обект: „Реконструкция на [улица]в участък от [улица]до [улица]ЕТАП 1., влязло в сила на 15.04.2024 г., както и за същия обект - Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на техническата инфраструктура от 24.04.2024 г., и от РС № 227/23.09.2022г. /л. 87/ за обект: „Реконструкция и изграждане на канализационната и водопроводна мрежа на гр. [област]" на Община Пловдив, Заповед № 9/08.02.2024 г. за допълване на разрешението за строеж на Община [област] и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на техническата инфраструктура от 01.03.2024 г., са започнали и се извършват СМР по разширението на [улица], вкл. и дейностите по реконструкцията и изграждането на канализационната и водопроводната мрежа на [населено място] в участъка на [улица]. Посочено е, че правното основание за поставяне на обекта е отпаднало, вкл. е изтекъл и срокът на разрешението за поставяне. Прието е, че са налице хипотезите на чл. 57а, ал. 1, т. 2. предл. второ и т. 6 ЗУТ и чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. второ и т. 6 от Наредба на Общински съвет - Пловдив за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /НРППОУТДОДЕГОТОП/.

Констатирано е още, че обектът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, тъй като несъответства на предвижданията на ОУП във връзка с извършващото се разширение на [улица]и на транспортно-комуникационната схема към ОУП. Наличието на обекта възпрепятства реконструкцията и изграждането на канализационната и водопроводната мрежа на [населено място] в участъка на [улица], следователно са налице хипотезите на по чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ и чл. 46, ал. 1, т. 3 от НРППОУТДОДЕГОТОП, а именно: обектът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията.

Установено е, че металните конструктивни елементи на козирката на обекта са силно корозирали и деформирани, което застрашава безопасността и здравето на гражданите, преминаващи покрай обекта. От наличната документация и устни сведения от граждани е установявено, че през зимните месеци в обекта се пали огън и по този начин се създава опасност от възникване на пожар в обекта и се замърсява атмосферния въздух в района, следователно са налице хипотезите на чл. 57а, ал. 1, т. 4 вр. чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ и чл. 46. ал. 1. т. 4 от НРППОУТДОДЕГОТОП, а именно: обектът не съответства на основните изисквания към строежите, определени в приложение 1 на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (OB, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за: 1. механично съпротивление и устойчивост; 2. безопасност в случай на пожар и 3. хигиена, здраве и околна среда.

КА е връчен на дружествата собственици на обекта като е съставен Протокол за връчване –л. 62 по делото. Оформена е служебна бележка за съобщаване на КА и по реда на §4 от ДР на ЗУТ / л.65 - 69 по делото/.

Постъпило възражение с вх. № 2-7000-693/22.07.2024 г. от "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД /л. 263 по делото/.

С Решение с изх. № 2-7000-693-/1/ от 25.07.2024г. /л. 265 по делото/ и на основание чл. 46, ал. 3 от НРППОУТДОДЕЕОТОП кметът на Район „Западен" - Община Пловдив е оставил без уважение като неоснователно възражението и е постановил отказ за преразглеждане на констативния акт.

Последвало е издаването на Заповед № РД-09-443 от 25.07.2024г. на Кмета на район „Западен“ при община Пловдив, с която на чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ, чл. 57а, ал. 1. г. 2, предл. второ, т. 3, т. 4, т. 6 във вр. с чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. второ, т. 3, т. 4 и т. 6 във вр. с 46, ал. 4 от НРППОУТДОДЕГОТОП, в изпълнение на Заповед № 240А-971/24 04.2024 г. на Кмета на Община Пловдив, е наредено премахването на преместваем обект: „Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене", поставен на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ въз основа на Разрешение за поставяне № 1/10.01.2006 г. на кмета на Район „Западен" -Община Пловдив върху поземлен имот с идентификатор 56784.511.9530 по КК и КР на гр. Пловдив - публична общинска собственост, находящ се в района на спирката на масовия градски транспорт (МГТ) север-юг на [улица], пред Студентски общежития, собственост на "Е. 1999" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Централен", [улица], ***, представлявано от управителя Ю. Д. Х., и "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Южен", [улица], ***, представлявано от управителите В. Д. К. и М. Я. К..

В хода на съдебното производство се установи, че процесният обект е премахнат от неизвестен извършител, отразено в протокол от с.з. от 21.11.2024г.

В хода на съдебното производство е приет отговор с вх. № 6137 от 09.04.2025г. от трето неучастващо лице - „[област] АСФАЛТ“ ООД, в който изрично е посочено, че дружеството не разполага с възлагателно писмо от кмета на р-н „Западен“ при община Пловдив и от кмета на община [област] за премахване на преместваем обект: „Павилион за обществено хранене-заведение за бързо хранене“, поставен въз основа на РП №1/10.01.2006г. на кмета на р-н „Западен“ при община Пловдив.

Съдът следва изрично да посочи, че обстоятелствата, свързани с премахването на процесния обект от неизвестен извършител не са предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си Съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.

Производството, развило се пред административния орган, е производство по реда на чл. 57а от ЗУТ, уреждащ премахването на преместваеми обекти със заповед на кмета на общината.

Съдът намира, че процесната заповед е постановена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Същият е упълномощен от кмета на община [област] със Заповед № 24ОА-971 от 24.04.2024г. да издава заповеди по реда на чл. 56, чл.56а, чл. 57 и чл. 57а от ЗУТ. Обжалваната заповед е издадена в необходимата писмена форма и е мотивирана.

Атакуваната заповед е издадена при спазването на процедурата, определена в чл. 57а от ЗУТ и третира преместваем обект: 1. Преместваемият обект, предмет на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен. Издаването на заповедта се е предхождало от съставянето на Констативен акт № 18/19.07.2024 г., който представлява задължителен етап в административната процедура, съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.

Административният орган, издател на атакуваната заповед, се позовава на фактите установени с Констативния акт, като по този начин КА е инкорпориран в съдържанието на административния акт и го мотивира. Следва да се има предвид, че констативният акт има за цел да установи фактическото съществуване на обстоятелствата, при които се премахват обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Фактическите основания, посочени в мотивите на процесната заповед отговарят на установената по делото фактическа обстановка, тъй като административният орган приема, че процесният преместваем обект е обвързан с условията, посочени в Разрешението за поставяне №1 от 10.01.2006г., където изрично е посочено, че е платена такса за одобряване на проекти и за разрешение за поставяне. Освен това се е позовал и на Удостоверение № 55/16.12.2010г. за въвеждане в експлоатация на временно преместваемо съоръжение - строеж пета категория /л. 138 по делото/. Съдът установи, че в Удостоверението изрично е посочено, че е валидно до възникване на инвестиционни намерения по реализиране на предвиждането на ПУП. Следователно експлоатацията на разрешения обект е под условие. Реализацията на инвестиционните намерения е вече факт, което се установи от РС № 82/03.04.2024 г. за обект: „Реконструкция на [улица]в участък от [улица]до [улица]ЕТАП 1., влязло в сила на 15.04.2024 г., както и за същия обект - Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на техническата инфраструктура от 24.04.2024 г., и от РС № 227/23.09.2022г. /л. 87/ за обект: „Реконструкция и изграждане на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Пловдив" на Община [област], Заповед № 9/08.02.2024 г. за допълване на разрешението за строеж на Община Пловдив и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на техническата инфраструктура от 01.03.2024 г. Не се спори, че се извършват СМР по разширението на [улица], вкл. и дейностите по реконструкцията и изграждането на канализационната и водопроводната мрежа на [населено място] в участъка на [улица].

Както се коментира по-горе от Удостоверение № 55/16.12.2010г. се установи, че същото се отнася за въвеждане в експлоатация на временно преместваемо съоръжение - строеж пета категория и че строителството е изпълнено в съответствие с одобрени проекти от 16.11.2005г. и Разрешение за поставяне №1/10.01.2006г., за което се установи по-горе, че е за одобряване на проекти и за разрешение за поставяне.

Безспорен е и фактът, че процесният обект е поставен върху поземлен имот с идентификатор 56784.511.9530 по КК и КР на гр. [област] - публична общинска собственост, находящ се в района на спирката на масовия градски транспорт (МГТ) север-юг на [улица].

Процесният обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, тъй като несъответства на предвижданията на ОУП във връзка с извършващото се разширение на [улица]и на транспортно-комуникационната схема към ОУП. Наличието на обекта възпрепятства реконструкцията и изграждането на канализационната и водопроводната мрежа на [населено място] в участъка на [улица], следователно са налице хипотезите на по чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ и чл. 46, ал. 1, т. 3 от НРППОУТДОДЕГОТОП, а именно: обектът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията.

Съгласно чл. 46 ал.1 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /Наредбата/, преместваеми обекти минали или настоящи, поставени в отклонение на изискванията на наредбата се премахват. Според чл. 46 ал.1, т.1 от Наредбата преместваемите обекти се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало.

В случая безспорно се установи, че правното основание е отпаднало.

Фактите, установени от административния орган не се опровергаха в хода на съдебното оспорване. От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че за процесния обект не е валидно вече Удостоверение № 55/16.12.2010г. за въвеждане в експлоатация на временно преместваемо съоръжение - строеж пета категория, тъй като са възникнали и се реализират инвестиционни намерения по реализиране на предвиждането на ПУП. Само това основание е достатъчно за издаването на атакуваната заповед.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не представя Разрешение за поставяне на преместваем обект и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на временно преместваемо съоръжение, което да е издадено при други, различни от коментираните, условия.

При това положение съдът приема за доказано, че процесният обект е преместваем такъв по смисъла на т.80 от § 5 на ДР на ЗУТ, съгласно която «преместваем обект» е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Съдът намира, че атакуваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане ( спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници идруги), въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Ал.5 на същата разпоредба постановява, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

В случая нито едно от тези изисквания не е изпълнено, тъй като са отпаднали условията, при които жалбоподателят може да ползва преместваемият обект.

Налага се изводът, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. /, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 215 ал.7 от ЗУТ и чл. 172 ал. 2 от АПК Административен съд-Пловдив, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: р-н „Южен“, [улица], ***, представлявано заедно и поотделно от управителите В. Д. К. и М. Я. К., против Заповед № РД-09-443 от 25.07.2024г. на Кмета на район „Западен“ при община Пловдив

ОСЪЖДА „ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: р-н „Южен“, [улица], ***, представлявано заедно и поотделно от управителите В. Д. К. и М. Я. К. да заплати в полза на Район „Западен“ при община Пловдив сумата в размер на 100лв. /сто лева /.

Решението е окончателно на основане чл. 215, ал.7 от ЗУТ и не подлежи на обжалване.