Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети
септември през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 6357 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.10.2019г. по гр. д. №
63549/2018г. по описа на СРС, 54 с-в „П.С.П.“ АД е осъдено да заплати на „Г.Ф.“
ООД, на основание чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, сумата 16 655. 40 лв.,
представляваща наемна цена на снимачна техника за периода от 17.02.2017г. до
29.06.2017г., за която наемна цена е била издадена фактура № 578/28.09.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2018г.
до окончателното ѝ плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
1 698. 06 лв., предсталвяваща обезщетение за забава върху главницата в размер
на законната лихва за периода от 29.09.2017 г. до 30.09.2018 г.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „П.С.П.“ АД, в която са изложени
съображения за неговата неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че страните са били в нормални
търговски отношения и в комуникация за установяване на точния размер на
взаимните им задължения. Сочи, че въпреки че е признал предявения иск, е навел
под условие и възражение за прихващане на негови вземания срещу задълженията си
към ищеца, както и насрещен иск за присъждането им. Излага съображения, че
неправилно първоинстанционният съд не е приел за разглеждане наведеното
възражението за прихващане. Излага доводи, че признанието на иска не го лишава
от възможността да използва това защитно средство. Поддържа, че неправилно не е
допуснато и разглеждането на насрещния иск за присъждане на вземанията на
ответника и по този начин той е бил лишен от защита по делото. Твърди, че не е
дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски по воденето
му. Моли съда да отмени обжалваното решение
и да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
„Г.Ф.“ ООД в депозиран от него отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа,
че правилно първоинстанционният съд не е допуснал за съвместно разглеждане
предявения от ответника насрещен иск, като правото на защита на ответника не е
накърнено, доколкото неговите вземания са предмет на друго дело, образувано
пред СРС – гр.д. № 56567/2019г. Сочи, че СРС правилно не е разгледал и
наведеното възражение за прихващане, с оглед направеното признание на иска. Твърди, че е недопустимо
съединяването на насрещен иск с възражение за прихващане. Поддържа, че ответникът
е бил в забава преди подаването на исковата молба и като не е заплатил
задълженията си, е дал повод за завеждане на делото, като е бил уведомен за
задължението си с получаването на съобщение за наложеното обезпечение. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Производството е образувано по предявени
от „Г.Ф.“ ООД срещу „П.С.П.“ АД иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл.
първо от ЗЗД за заплащане на сумата 16 655. 40 лв., представляваща наемна цена
на снимачна техника за периода от 17.02.2017г. до 29.06.2017г. по неформален
договор, съгласно издадена фактура № 578/28.09.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2018г. до окончателното
ѝ плащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1 698. 06
лв., предсталвяваща обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода от 29.09.2017 г. до 30.09.2018 г.
В отговора на исковата молба е направено
изрично изявление за признание на иска и съществуването на вземането на ищеца. Излагат
се подробни съображения, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
не следва да носи отговорността за разноски. При условията на евентуалност в
отговора е направено възражение за прихващане, с доводи, че ответникът има
вземане срещу ищеца на обща стойност 35 900 лв., съгласно описани в
отговора фактури.
С допълнение на отговор на искова молба
и уточнение на насрещен иск, както и молба за обезпечение на насрещния иск,
ответникът е заявил насрещно вземане срещу ищеца в общ размер на сумата
23 900 лв.
С разпореждане от 30.09.2019г. на СРС
насрещният иск е отделен и докладван за образуване на отделно производство,
като е образувано гр.д. № 56567/2019г. на СРС, 53 с-в, приключило с решение от 06.11.2020г. за
уважаване на иска. Решението на СРС е обжалвано с въззивна жалба, по която е
образувано висящо гр.д. № 1263/2021 г. по описа на СГС, IV-Б /служебно извършена справка/.
Предвид изложеното, жалбата е изцяло
неоснователна. Предмет на настоящото въззивно производство е наличие на
процесуалните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска от
страната. Всички доводи в жалбата относно наличие на възражение за прихващане,
по което СРС не се е произнесъл, са
неотносими , отделно неоснователни.
По отношение доводите в жалбата за
неправилно процедиране от СРС относно
отделянето на насрещния иск в отделно производство, следва да се отбележи, че
определението, с което не се приема за съвместно разглеждане предявен насрещен
иск, не подлежи на обжалване – т. 7 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС и доводите в тази връзка са ирелевантни в настоящото
производство.
С направеното изявление за признание на иска, което по арг. от чл. 237, ал. 4 ГПК е
неоттегляемо, ответникът се е отказал от възможността си да прави
материалноправни възражения по предявения иск. Ето защо поддържаната от
ответника в хода на производството защитна теза, че след направено признание на
иска може да бъде предявено евентуално възражение за прихващане, е изцяло в
противоречие с процесуалния закон. Възражението за прихващане е
материалноправно средство за защита на ответника по предявения срещу него иск,
който последният оспорва, а в случая искът вече е бил признат от ответника.
Извън горното, при установеното по
делото, че вземането на ответника вече е предмет на отделно висящо производство
по предявения от него насрещен иск, е процесуално недопустимо същото вземане да
бъде предмет на възражение за прихващане в настоящото производство, каквито са
доводите в жалбата.
Други оплаквания не са релевирани от
въззивника.
Предвид изложеното и с оглед направеното
от ищеца искане, в случая са били налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и първоинстанционният съд правилно е постановил решение при признание на
иска, като е уважил изцяло предявените претенции. Не се твърди и не са налице и
пречките за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237, ал.1, т. 1 и 2 ГПК.
Предвид съвпадението на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят претендираните и
доказани разноски в размер на сумата 1100 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие.
С
оглед търговския характер на спора, решението не подлежи на касационен контрол.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
11.10.2019г. по гр. д. № 63549/2018г. по описа на СРС, 54 с-в.
ОСЪЖДА „П.С.П.“ АД, ЕИК ******** да заплати
на „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
1 100 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.