Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10816 по описа на съда за 2014
г., взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483 от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по подадена от „И А.Б.Л.“ ЕАД искова молба, с която моли съдът да
признае за установено, че В.Г.Й. и Т.И.Й. му дължат, в качеството си на авалисти,
сумата от 22 591.41 евро по запис на заповед от 09.12.2009 г., ведно със
законната лихва от 11.10.2013 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 15.07.2008 г. „И Е.Д.Л.“ ЕАД, Л.одател и „Ф.-Г“ ООД, Л.ополучател
сключили договор за финансов Л., според който Л.одателят се задължавал да
придобие и предостави на Л.ополучателя за възмездно ползване описания в
договора Л.ов обект. Между страните било подписано и споразумение, според което
„Ф.-Г“ ООД като собственик на движимата вещ се задължавал да прехвърли
собствеността върху нея на „И Е.Д. Л.“ ЕАД, а новият собственик да отдаде вещта
на Л. на предишния. В споразумението бил описан и начина на заплащане на
продажната цена. С договор за продажба от 17.07.2008 г. вещта била прехвърлена
на ищеца.
На
09.12.2008 г. страните подписали анекс № 1 за промяна на погасителния план,
според който Л.ополучателят следвало да изплаща задълженията си по договора за Л.,
както и нов погасителен план. На същата дата „Ф.-Г“ ООД издал и запис на
заповед на стойност 66 153.80 евро, платим на предявяване, но не по-късно
от 20.08.2011 г. Менителничният ефект бил авалиран от В.Г.Й. и Т.И.Й..
На
07.07.2011 г. страните подписали споразумение № 2 към договора за Л., с което
предоговорили сроковете за заплащане на задълженията на Л.ополучателя, както и
нов погасителен план и Общи условия. „Ф.-Г“ ООД не изпълнило задълженията си да
заплати дължимите вноски, поради което Л.одателят му изпратил нотариална
покана, получена от Л.ополучателя на 19.12.2012 г. С поканата бил определен
тридневен срок за заплащане на просрочените задължения и предявен за плащане
издаденият във връзка с договора запис на заповед. Плащане в указания от ищеца
срок не постъпило, поради което договорът за Л. бил развален.
Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу издателя „Ф.-Г“ ООД и авалистите на ценната книга В.Г.Й. и Т.И.Й. за
сумата от 22 591.41 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане и за присъждане на разноските по
делото – 1 953.92 лева. По образуваното в РС – Видин ч.гр.д. № 2111/2013 г.
била постановена заповед по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжниците възразили.
Поради това предявява иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта.
С влязло
в сила определение от 14.03.2016 г. производството срещу ответника „Ф.-Г“ ООД е
прекратено на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ – прието вземане на ищеца в
образуваното срещу дружеството ответник производство по несъстоятелност.
Ответниците
В.Й. и Т.Й. са подали отговор, в който оспорват иска. Твърдят, че процесният
запис на заповед е нищожен поради липса на валидно определен падеж и отклонение
в изискванията на чл. 486, ал. 1 от ТЗ. Освен това менителничният ефект не им
бил предявен. Поради обстоятелството, че искът бил предявен след срока по чл.
147 от ЗЗД, отговорността им като поръчители не следвало да бъде ангажирана.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните, че на 11.10.2013 г. „И А.Б.Л.“ ЕАД е подал срещу „Ф.-Г“
ООД, В.Г.Й. и Т.И.Й. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 22 591.41
евро главница по запис на заповед от 09.12.2009 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 1 953.92
лева разноски по делото.
Срещу постановената
заповед за незабавно изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 2111/2013 г. по описа
на РС – Видин постъпило възражение от длъжниците, поради което заявителят
предявява иск за установяване на задължението по заповедта.
Настоящият съдебен
състав е валидно сезиран от ищеца с установителен иск и е компетентен да се
произнесе по съществото на спора. Възражението на ответниците за местна
неподсъдност е преклудирано като ненаправено в срока за отговор, каквито
указания съдът изрично е дал в разпореждане до ответниците от 09.03.2015 г.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга (запис на заповед) от 09.12.2009
г. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да
е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити
съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и
редовността на записа на заповед е постановено задължително за съдилищата ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на
заповед от външна страна означава документът да е наименуван „запис на
заповед”, като този израз следва да се съдържа и в текста, от който да се
извлича и безусловно задължение за плащане на определена по размер и валута
парична сума. В конкретния случай тези изисквания са налице. Процесният запис
на заповед има и другите задължителни реквизити – дата и място на издаване
09.12.2009 г. в гр. София), място на плащане (бул. „ЦА.*********, район
„Средец“, София), име на лицето, на чиято заповед следва да се плати (И Е.Д.Л.“
ЕАД) и подпис на издателя (И.Т. Й., представител на „Ф.-Г“ ООД).
Правото
на ищеца „И А.Б.Л.“ ЕАД (с променено наименование от „И Е.Д.Л.“ ЕАД съгласно
вписване в Търговски регистър от 01.02.2013 г.) срещу ответниците В.Й. и Т.Й. произтича
от менителнични поръчителства по ценната книга, поети чрез положени подписи
върху лицевата част на процесния запис на заповед.
Менителничното
поръчителство се дава с полагане на подпис и се изразява с думите „като
поръчител“ или с друг равнозначен израз. В случая са изпълнени и двете условия.
На лицевата част на записа на заповед ответниците са положили подписи като
авалисти.
Неоснователно е
възражението на ответниците, че правата по ценната книга са изгубени поради
непредявяването й за плащане в предвидения в нея срок. Съгласно нормата на чл.
537 от ТЗ вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ, падежът на записа на заповед може да бъде
на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след
издаването и на определен ден. В записа на заповед от 09.12.2009 г. изрично е
посочен падежът, като това е сторено чрез определянето му на предявяване, а
срокът за предявяване за плащане е не по-късно от 20.08.2011 г. По този начин
срокът е определен на предявяване по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
В горецитираното
ТР № 1/28.12.205 г. на ВКС са дадени задължителни указания относно значението
на предявяването за плащането и последиците от неговото пропускане.
Предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение и не съществува като правно задължение изискване
за предявяване на записа на заповед за плащане. От разпоредбата на чл. 514, ал.
1 от ТЗ следва, че предявяването за плащане е предпоставка само за поставянето
на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за
изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в
срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните
лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на
заповед и неговия авалист. Именно с поемането на менителнични поръчителства
ответниците са придобили качеството на авалисти на издателя и в този смисъл В.Й.
и Т.Й. са преки длъжници. За ангажиране на отговорността им не е необходимо
предявяването на ценната книга за плащане. Непредявяването на записа на заповед
за плащане в сроковете по чл. 491 от ТЗ преклудира правата на кредитора по
записа на заповед срещу регресните длъжници (джирантите), но не и срещу преките
длъжници - издателят на ефект и неговите авалисти. Поради това доводът на
ответниците, че записът на заповед не е предявен за плащане е неоснователен.
Неоснователно
е и позоваването на нормата на чл. 147 от ЗЗД от страна на ответниците. За
разлика от договора за поръчителство по чл. 147 от ЗЗД, менителничното
поръчителство е едностранно волеизявление на авалиста и има самостоятелен
характер спрямо главното задължение, което обезпечава. Според чл. 485, ал. 2 от ТЗ задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е
дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък
във формата. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 решение № 26/24.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о. на ВКС. Уредбата на менителничното
поръчителство не позволява аналогия с поръчителството в гражданското право. Възраженията
за липса на валидно главно задължение, както и за изключване на отговорността
на поръчителите при непредявяване на иск срещу главния длъжник в шестмесечния
срок са неприложими.
Авалистът
не може да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения, които Б.могъл
да му предостави нейния издател. Изключение от това правило са абсолютните
възражения, свързани с формата на менителничния ефект. Основателността им обаче
не се доказа в настоящото производство.
Що се
отнася до личните възражения – тези, произтичащи от каузално правоотношение
между приносителя и хонората, такива са допустими, само ако авалистът също е
страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или
е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по
каузалното правоотношение с хонората.
Ответниците
не твърдят да са страна по каузалното правоотношение, обезпечено с издадения
запис на заповед. Ищецът сочи обезпечителната функция на записа на заповед
спрямо каузалното правоотношение, поради което дължи да докаже вземането си,
основано на менителничния ефект. В този смисъл са указанията на ВКС в т. 17 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Единствено
установена недобросъвестност Б.изключила правото на приносителя, ищец в
настоящото производство да иска изпълнение от авалиста. Ответниците не ангажират
и доказателства ищецът, като приносител на ценната книга да е недобросъвестен
или да е извършил злоупотреба с право, като знае за наличието на лични
възражения от издателя на ценната книга, произтичащи от съществуващата между
поемателя и хонората каузална сделка.
Ответниците
не ангажират и доказателства, че въз основа на съдебно признато изпълняемо
право в полза на приносителя – издаден изпълнителен лист, вземането е събрано
по реда на изпълнителното производство от издателя, но предявява претенция за
осъждане и на авалистите да заплатят получената вече сума.
Не се
установи и вземането на ищеца да е погасено – изцяло или частично, чрез
получено от издателя на записа на заповед плащане, поради което неговата
дължимост следва да бъде установена в настоящото производство. В този смисъл е
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, според
която просрочените и неплатени задължения възлизат на 29 697.71 евро.
По
изложените съображения съдът намира предявеният иск за за доказан.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат 3 510.36 лева
разноски по гр.д. № 10816/2014 г. по описа на СГС и 1 953.92 лева разноски по
ч.гр.д. № 2111/2013 г. по описа на РС - Видин.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483, ал. 1 от ТЗ, че В.Г.Й., ЕГН ********** и Т.И.Й., ЕГН **********, и двамата с адрес ***,
в качеството си на авалисти, дължат на „И А.Б. Л.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 22 591.41 евро,
представляваща част от главница по запис на заповед от 09.12.2009 г. за сумата
от 66 153.80 евро, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2111/2013 г. по описа на РС – гр.
Видин, ведно със законната лихва от 11.10.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.Г.Й., ЕГН ********** и Т.И.Й., ЕГН **********,
и двамата с адрес *** да заплатят на „И А.Б. Л.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 3 510.36 лева разноски в
настоящото производство и 1 953.92 лева разноски по ч.гр.д. № 2111/2013 г.
по описа на РС – гр. Видин.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: