Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Велико Търново, 31.3.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и втора година , в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., разгледа
докладваното от съдия Костова а адм.
дело № 760/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 171, т.2а, б „б“ от ЗДвП.
.
Образувано е по жалба на Р.П.Е. ***, чрез *** П.П. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ №
21-0311-10014/28.11.2021г. издадена от мл. Автоконтрольор А.Х., с която на
основание чл. 171,т.1,б“б“ от ЗДвП е отнето временно СУМПС до решаване въпроса
с отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В
жалбата се твърди, че в хода на административното производство по издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени на административно производствените
правила и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона.
Намира,че липсват мотиви в ИА, включително и
описание на установените от органа факти, което също представлява
съществено процесуално нарушение, така и приложимата правна норма, като не е
посочено от кой нормативен акт е същата. Счита, че административното обвинение
не е доказано, като съставеният АУАН, връчения му талон за кръвно изследване и
Протокол за извършване на проверка на употреба на алкохол от 28.11.2021г.не
установяват безспорно факта на употреба на алкохол при управление на лекия
автомобил. Изцяло е била нарушена и процедурата по Наредба № 30 от 27. Юни
2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС, тъй като е приложена новата такава № 1, която не е
била в сила към датата на извършване на нарушението. От съда се иска да отмени
обжалваната Заповед по направените в жалбата оплаквания .
В
о.з. не се явява, представлява се от ***
П., който поддържа така подадената жалба. Допълнително навежда довод, че същата
е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, а именно младши
автоконтрольор, който е извършил проверката на пътя, като същият няма
правомощия да издава Заповеди за налагане на ПАМ. Оспорваният ИАА няма
предвидените в закона реквизити.
Ответникът – Младши
автоконтрольор в РУ на МВР гр. Павликени, редовно призован не се явява, не изпраща
представител, не заема становище по спора.
Съдът, като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено от
фактическа страна следното:
По делото липсва спор за факти, което се
установява от приложената административна преписка по издаване на оспорената
заповед, в която не е приложен и Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GА № 57065228.11.2021г.,
но същият се цитира в обжалваната заповед и от страна на жалбоподателя не се
спори, че такъв е съставен.
На 28.11.2021г. около 0,50 часа в гр
Павликени, бул.“Княз Дондуков Корсаков“, жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил *** – модел Лада
Нива под въздействието на алкохол, което
е установено с АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР -7410, който е отчел 1,72 промила алкохол в
кръвта, измерена чрез обема на издишания от водача въздух с проба № 858. На
водача е издаден талон за медицинско изследване № 088071/28.11.2021г. , като по
делото липсват доказателства какъв е резултатът от взетата кръвна проба. На същата дата на нарушението, ответникът е
издал процесната заповед, като същата е връчена на жалбоподателя на
28.11.2021г.В административната преписка се съдържа и справка за нарушенията ,
извършени от водача на МПС- стр. 11-13.
С оглед на така установеното, АО е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 –
управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация на кръвта над 0,5
промила, което само по себе си му дава право да издаде процесната ПАМ. Въз основа на АУАН е издадена тази Заповед с
правно основание чл. 22 от ЗАНН
и чл. 171, т. 1
б.“б“ от ЗДвП.
По делото е представена и Заповед УРИ
366з-659/26.2.2021г. на Директор ОД на МВР В. Търново, в която в т.2, да
издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП са
оправомощени съответните служители – младши автоконтрольори в РУ , вкл.РУ
Павликени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, следното от правна страна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедна е налице отбелязване
за датата, на която е връчена 28.11.2021г.а жалбата пред Административен съд Велико Търново чрез
органа на 7.12.2021г. т.е.. в преклузивния по чл. 148, ал.1 от АПК срок. Следователно жалбата се явява
процесуално допустима, а разглеждана по същество -неоснователна.
Съобразно разпоредбите на чл. 168 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, независимо от наведените от жалбоподателя оплаквания.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т . 5, буква „а", т. 6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица . Със Заповед УРИ 366з-659/26.2.2021г. на Директор ОД на МВР В. Търново, в която в
т.2, да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП са
оправомощени съответните служители – младши автоконтрольори в РУ , вкл.РУ
Павликени. След като ответникът се явява длъжностно лице, на които е делегирано налагането на ПАМ,
включително по чл. 171, т.1б“б“от ЗДвП, то следователно оспорваният
индивидуалният административен акт е издаден от компетентен административен
орган.В този смисъл оплакването на жалбоподателя , че ИАА е нищожен като
издаден от неоправомощен орган е неоснователно.
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително да уведоми
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение
на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил
констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, но при несъблюдаване
на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за
прилагане на ПАМ - да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая -
както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Като всяка принудителна административна мярка, процесната ПАМ има
преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на
съответното административно нарушение, законът изисква предприемане на
незабавни фактически действия, в случая отнемане на СУМПС. Тази незабавност на
предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на
заинтересованите лица съгласно разпоредбата на чл. 22 от АПК. Следователно
настоящата инстанция не установява наличието на административно- процесуални
нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на жалбоподателя
и да представляват самостоятелно основание за отмяна на ИАА Не се доказва
твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 35 от АПК, изразяващо се в
неустановяване на обективната истина, тъй като с жалбата са оспорени съставения
АУАН, Протокол за извършена проверка с дрегер и Медицинско направление.
Напротив редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват
основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува
административно-наказателно производство по Раздел II, Глава трета на
ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН.
Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на
водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда
актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1
и чл. 189 ЗДвП,
с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и
VII ЗДвП,
вр. с чл. 36 ЗАНН).
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване. Процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Неоснователно е направеното възражение от страна на жалбоподателя, че в
същата липсва реквизити. В Заповедта подробно е описано извършеното от него
нарушение, начинът за неговото установяване, чрез съставяне на АУАН, както и
правната норма, въз основа на която се налага ПАМ чл. 171, т.1 , б“б“ от ЗДвП.
Твърдението, че не е посочено нарушението на 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и по този
начин заповедта се явява опорочена не се споделя от настоящата инстанция,
доколкото изрично в Заповедта е посочен съставеният АУАН, в който изрично е
посочена нарушената правна норма. След като АО препраща към АУАН, то съгласно
Тълкувателно решение № 16/13.3.1975 г. на ВС, ако в друг акт, съпътстващ
административната преписка са изложени съображения относно фактите и правото,
то не е налице порок във формата на ИАА.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното :
Следва да се има
предвид, че производството по налагане
на ПАМ е самостоятелно производство,
различно от това по ангажиране
отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол.
Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на
водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната
му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към
заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не
съставлява административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на
ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни)
органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със
съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на
опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без
санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели -
административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата
глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а
цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно
естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен
акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира
от нормите на АПК.
Както се посочи по- горе
редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно
отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват
основание за прилагане на ПАМ по силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и трайната практика на ВАС
напр. . Решение № 5367
от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2014 г., VII Решение № 15040 от
14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2013 г Решение № 12333 от 8.10.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 2711/2012 г. В този смисъл
твърденията за незаконосъобразност на АУАН не могат да станат причина за
отмяна на Заповедта, доколкото законът само изисква АУАН да бъде редовен от външна страна и да не
е опровергано наличието на алкохол в кръвта над 0,5 промила. б.
Нито в жалбата пред съда нито пред органа
съставил АУАН са се оспорвали
констатациите, отразени в АУАН или в обжалваната заповед.
Жалбоподателят не твърди, че не е
извършил нарушението, заради осъществяването на което му е наложена процесната
ПАМ. Твърдят се единствено допуснати нарушения на процедурата вкл. И на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачи
на МПС, същата не е действаща към момента на извършване на нарушението, тъй
като е отменена на 29.9.2017 Правилно концентрацията на алкохол в кръвта е
установена чрез използване на техническо средство – АЛКОТЕСТ със съответния
фабричен номер, и съгласно концентрацията на алкохол в издишания въздух е установено
наличие на алкохол от 1,77 промила.
Следователно, след като е установил
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен
ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена по разписания в закона ред, то АО правилно е приложил закона. .
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на
доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата,
които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от
ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз от които черпи права
като обори констатациите относно стойности на концентрацията на алкохол в
кръвта, измерени с техническо средство, начин допустим по закона От друга
страна жалбоподателят не отрича, че е употребил алкохол, което е установено от
контролните органи. .
Доводите за нарушение на
принципа на съразмерност при действията на административния орган са
неоснователни, тъй като административният акт е издаден при обвързана
компетентност при правилно изяснени факти за прилагане на принуда съобразена с
целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК.
Предвид изхода от спора и поради липса на искане за
присъждане на разноски, такива не се следват.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съдът Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.Е.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ №
21-0311-10014/28.11.2021г. издадена от мл. Автоконтрольор А.Х., с която на
основание чл. 171,т.1,б“б“ от ЗДвП е отнето временно СУМПС до решаване въпроса
с отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: