Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2451
16.07.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18308 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е претенция
с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС от С.С.Г. срещу Д.И.Д..
Ищецът твърди,
че с ответника и трети лица притежават по ¼ ид.ч. от два имота находящи
се в землището на село Д.. Земите били отдадени под аренда по договор от 2013г.
сключен от И.Д. Б.. След неговата смърт половината от плащанията по договора
били получени от ответника. Намира, че като собственик на 1/4 ид.ч. от имота
ответникът му дължи ¼ от получените от него суми за периода 2014-2018г.,
в размер на общо 2233.23 лева. Иска установяване на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. С него се признава
претенцията до размер на 678.25 лева поради наличието на завещания за
процесните имоти. Наред с горното ответникът намира, че не дължи и тази сума
поради наличието на насрещно задължение на ищеца за извършената от неговия
наследодател чужда работа без пълномощно. Твърди, че не е станал причина за
завеждане на делото. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
решение № ****. на ПК П. в полза на наследниците на Д.И.Д. e
възстановено правото на собственост върху нива от 28.517 дка, местност Я.,
имоти № ***** и нива от 24.700 дка, местност К.-К., имот № ***** по плана на
землището на село Д..
От представеното удостоверение за наследници е видно, че Д.И. Д.е
починал на ****. и е оставил за свои наследници съпругата си И.П.Д. и децата си:
И.Д. Б., Д.Д.Г. и Д.Д.М.. Предвид горното, всеки от наследниците е придобил по
1/4 ид.ч. от имотите. На ****. е починала Д.М., като е оставила за свой
наследник майка си- И.П.Д.. На ****. е починала Д.Г.и е оставила за свои
наследници С.Г.- съпруг, Д.Г. и С.Г.- деца. На ****. е починала И.П.Д., като от
удостоверението за наследници е видно, че е била наследена от сина си- И. Б. и
по реда на заместването- чл. 10, ал. 1 ЗН, от низходящите на починалата преди
нея дъщеря Д.Д.Г.- а именно Д.Г. и С.Г..
При това наследяване И. Б. е получило по наследство от баща си 1/4
ид.ч. и по наследство от майка си 1/4 ид.ч. от имотите. Д.Г.е получила 1/4
ид.ч. по наследство по своя баща, а останалата 1/4 ид.ч. е била наследена от
нейните низходящи по реда на заместването.
На 16.07.1992г. И.П.Д. е направила завещателно разпореждане в полза на
сина си- И. Б., по отношение на всички нейни и наследствени ниви, където и да
се намират те. Саморъчното завещание на общия на страните наследодател
съдържа завещателно разпореждане със земеделски земи- ниви. С оглед характера
на разпореждането с конкретни имоти, индивидуализирани родово като ниви, се
касае до завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН- разпореждане с определено имущество . Заветът поражда своя транслативен ефект,
само ако имуществото е част от наследството на завещателя. В противен случай, разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗН установява недействителност на завета по отношение на вещи, които
към момента на откриване на наследството не са принадлежали на наследодателя. В
този смисъл са разясненията на т. 3 Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК и Решение № 1393 от 1.12.2008
г. на ВКС по гр. д. № 243/2008 г., I г. о., ГК
В случая, И.Д.е починала на ****., а процесните имоти са били възстановени
след това, с решение от 04.01.1996г. След като към момента на откриването на
наследството няма завършена процедура по възстановяване собствеността на
конкретен земеделски имот с решение на поземлената комисия, то заветът е
недействителен и не обхваща това имущество. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, или в нови реални граници има конститутивно
действие (ТР № I/97 г. ОСГК на ВКС).
Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗН не може да бъде приложена, защото
заветът е направен за всички ниви независимо
къде се намират, а не за определено количество родово определени вещи.
Ето защо правото на собственост се определя единствено от наследственото
правоприемство, както бе посочено по-горе. И.Д. Б. е починал на *****. и е
оставил за наследници децата си- Д.И.Д. (ответник) и Г. И. Д. Д.Д.Г. е починала
на *****. и е оставила за свои наследници съпруг (починал 15.11.2008г.) и две
деца- Д.Г. и С.Г. (ищец). Предвид така описаното наследствено правоприемство,
страните по делото се легитимират като собственици на по 1/4 ид.ч. от имотите
по решението на ПК.
От представения договор за аренда от 09.08.2013г. се установява, че
имотите са били предоставени за възмездно ползване на трето лице от И. Б.. След
неговата смърт на ****. в правоотношението са встъпили наследниците му. Така за
процесния период за двата имота ответникът е получил сумата от общо 5426 лева-
лист 54. Сумата представлява половината от рентата, тъй като останалата
половина е получавана от друг наследник- Г. Д. Посочените от ищеца по-високи
стойности на годишните плащания, не се установяват. Видно от представеното
удостоверение, записаните в исковата молба годишни плащания включват и рента за
имоти, които не са предмет на предявената претенция.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е
извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна
част от нея.- Решение № 212 от 10.09.2012
г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., IV г. о., ГК.
Ето защо ответникът дължи на ищеца като негов съсобственик 1/4 от
получената сума или 1356.50 лева. За разликата искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 54.26 лева за разноски за д.т. и 121.48 лева за адв.
възнаграждение по съразмерност. Не следва да се присъжда адв. възнаграждение за
заповедното производство, тъй като към момента на подаване на заявлението и
издаването на заповедта същото не е било платено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 235.55 лева за разноски за адв. възнаграждение в
настоящото и заповедното производство по съразмерност.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на страните, че Д.И.Д.,
ЕГН **********, дължи на С.С.Г., ЕГН
**********, сумата от 1356.50
лева,
представляваща 1/4 от стойността на рента, получена от Д.И.Д. за периода 2014
г.-2018г. за съсобствени земи, а именно: нива
от 28.517 дка, местност Я., представляваща имот № **** и нива от 24.700 дка,
местност К.-К., представляваща имот № **** и двете по плана на землището на
село Д.; ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда–
03.09.2019 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 1356.50 лева ДО 2233.23 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14305 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, да заплати на С.С.Г., ЕГН **********, сумата от 175.74 лева- разноски за
д.т. по настоящото и заповедното производство и за адв. възнаграждение по
настоящото производство, по съразмерност.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН **********, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 235.55 лева- разноски за адв.
възнаграждение в настоящото и заповедното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.