№ 5111
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш.
при участието на секретаря Г.Х.
като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110131302 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “.......................... против АН.
В. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 1 855,79 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 18.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 246,41 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
2.2.2021 г., сумата от 53,15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
18.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,42 лв. за
периода от 3.3.2018 г. до 2.2.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от
24.02.2021 г. по гр. д. № 9727/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че
между него и ищеца не е налице облигационно отношение, понеже не е собственик на
имота; друго лице е ползвател на имота. Оспорва дължимостта на сумите за дялово
разпределение, както и да е поставен в забава относно тях. Оспорва дължимостта на
лихвите върху главницата за доставена ТЕ, понеже фактурите не са публикувани. Не
оспорва вземанията за главници по размер и се позовава на давност. Моли да не бъдат
назначавани експертизи. Позовава се на чл. 62 ЗЗП.
В първото с.з. ответникът сочи, че не оспорва исковете по размер.
Във второто и последно с.з. ответникът отново сочи, че не оспорва исковете по
размер. Не оспорва и фактурите на л. 44-46, приложени към исковата молба.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С приетия доклад по делото, приет за окончателен при липса на възражения, е
отделено като безспорно, че до топлоснабдения имот с адрес: ......................................,
аб.№ ......................., в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с
1
уговореното качество, количество и цена; ответникът не оспорва размера на вземането
за главница за доставена ТЕ и за дялово разпределение.
В тежест на ищеца е да докаже, че в исковия период между страните е
съществувало облигационно отношение; че ответникът е собственик или ползвател на
процесния имот. По исковете за вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже
и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил
падеж/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответникът спори да е собственик на процесния имот в
исковия период, както и да е потребител на ТЕ. Сочи, че друго лице е ползвател на
имота в исковия период. Установява се от писмените доказателства обаче, че в исковия
период 1.5.2017 г. - 30.4.2020 г. именно ответникът АН. В. М. е собственик на
процесния топлоснабден имот. С нот. акт от 26.09.1974 г. по описа на Първи нотаруис
на гр. София родителите на ответника /видно от удостоверението за наследници/ са
придобили в режим на СИО правото на собственост върху ап. № 18, на четвърти етаж,
вх. Б, бл. 212, на .......................... Този ап. е с площ 114 кв.м. Видно от удостоверението
за наследници бащата на ответника е починал като вдовец през 1996 г., когато ап. № 18
с площ 114 кв.м. е станал собственост по наследство при равни квоти на ответника и
сестра му. Ищецът е предявил срещу сестра си иск за делба на ап. № 18 с площ 114
кв.м. през 2016 г., като е образувано гр.д. № 75236/2016 г. по описа на СРС, 64 ссътав.
В исковата молба, подписана лично от ищеца, той сочи, че ап. № 18 с площ 114 кв.м. е
разделен на два по-малки апартамента – ап. 18 и ап. 18 А. С одобрена на 28.11.2018 г.
съдебна спогодба по горепосоченото дело в дял на ответника АН. В. М. е поставен
процесният ап. № 18 А с площ 49,80 кв.м. Именно ответникът АН. В. М. е подал
заявление за откриване на партида на негово име относно процесния ап. № 18 А, като е
приложил скица, от която е видно разделянето на големия ап. на два по-малки. Аб. №
88169 се е отнасяла за големия ап. с площ 114 кв.м., а за процесния ап. № 18 А с площ
49,80 кв.м. по повод на заявлението е отреден аб. № ........................ Заявлението е
подадено от ответника на 29.01.1999 г. Поради това отделянето на партидите е
извършено много преди началото на процесния период. Подаването на заявлението
също така съставлява извънпроцесуално признание на ответника, че е собственик и
потребител на ТЕ относно процесния ап. № 18 А в исковия период 1.5.2017 г. до
30.4.2020 г. Ап. е дарен от ответника на сина му, но това е станало след исковия
период, а именно на 26.06.2020 г. с нот. акт за дарение. Ответникът си е запазил
правото на ползване върху имота. С оглед на посочените до тук писмени доказателства
съдът намира за установено по категоричен начин, че в процесния период собственик
на топлоснабдения имот с адрес: ......................................, аб.№ ......................., е именно
ответникът, като той е подал и заявление за откриване на партида на негово име още
през 1999 г.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна,
че желае да закупуват доставяната ТЕ.
2
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Неоснователно е възражението по чл. 62 ЗЗП. Придобиването на правото на
собственост или правото на ползване върху имот, находящ се в сграда в режим етажна
собственост, до която се доставя топлинна енергия, за което е изразено съгласие,
придава на ответника качеството потребител на топлинна енергия. В този смисъл е и
ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което в ЗЕ е запазен
принципът за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажните собственици
само по искане на собствениците, притежаващи квалифицирано мнозинство, при което
не е налице противоречие със ЗЗП. В ТР е аргументирано, че въведеният принцип е
„решение на мнозинството“, който е присъщ на етажната собственост, като в сградата
има общи части и не се отнасят конкретно към никой самостоятелен обект.
Ответникът не оспорва исковете по размер; не оспорва и фактурите на л. 44-46,
приложени към исковата молба /изрично изявление в тази връзка/.
Установява се от фактурите, че за процесния период 01.05.2017 г. до 30.4.2020 г.
общо дължимата сума по партидата е в размер на 1 855,79 лв. /=574,98 лв. по фактура
от 31.07.2018 г. + 710,75 лв. по фактура от 31.07.2019 г. +570,06 лв. по фактура от
15.10.2020 г./, колкото се и претендират.
Служебно известно на съда е, че ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г., относими към процесния период, са надлежно обнародвани и са влезли
в сила. Поради това съдът намира, че ответникът дължи суми за главница за
доставената до имота в процесния период ТЕ. Не е извършено плащане, а и ответникът
не твърди подобни факти.
Основателно е възражението за давност за част от периода. Според чл. 32, ал.
1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ
се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ
настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението е подадено на
18.02.2021 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 18.02.2018 г.
Погасени по давност са сумите до 31.12.2017 г. включително. Дължимите за м.
12.2017 г. суми са станали изискуеми на 14.02.2018 г., която дата предхожда датата
18.02.2018 г.
Искът е основателен за сумите за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г. По
първата фактура от 31.07.2018 г. като непогасени по давност са дължими 267,40 лв.
/=278,36 лв. за месеци януари, февруари, март и април 2018 г. минус по изравняването
на сумата от 10,96 лв./. Общо сумата по изравняването е в размер на 32,87 лв. за
връщане на абоната, като за всеки месец тя се равнява на 2,74 лв. /= 32,87 лв. делено на
12 месеца/. За месеци януари, февруари, март и април 2018 г. изаравняването е 10,96
3
лв. /=4х2,74 лв./. По тази начин за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г. общо
дължимата сума е в размер на 1 548,21 лв. /=267,40 лв.+ 710,75 лв.+ 570,06 лв./, за
която искът е основателен.
За периода 15.9.2018 г. до 2.2.2021 г. законната лихва върху сумата от 1 548,21
лв. е в размер на 204,83 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК. За тази
сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно приложимите ОУ от 2016
г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
неоспорената справка за периода 01.01.2018 г. до 30.4.2020 г. дължимата сума за
дялово разпределение е в размер на 49,28 лв. /8,75 лв. +40,53 лв./ Погасени по давност
са вземанията за м. 01. и м. 02.2018 г. в размер на 3,50 лв. Искът е основателен за
сумата от 45,78 лв. за периода 01.03.2018 г. - 30.04.2020 г.
За периода 3.3.2018 г. до 2.2.2021 г. се претендира законната лихва върху сумата
от 45,78 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата
дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана. Искът
следва да бъде отхвърлен за сумата от 9,42 лв.
По разноските. И на двете страни дължат разноски, представят списък по чл. 80
ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 83,05 лв. дт, дължат се и 100 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът ищецът е
заплатил дт в размер на 43,30 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50
лв. Съгласно уважената част от претенцията на ищеца се дължат в заповедното пр-во
77,53 лв. разноски. В исковото пр-во са дължими 152,11 лв. разноски.
Ответникът е упълномощил адвокат при условията на чл. 38, ал. 11 т. 2 ЗА, като
е декларирал съответните обстоятелства с декларация. Дължимото възнаграждение
съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ е в размер на 381,53 лв., което ищецът следва да бъде
задължен да заплати на адвоката в исковото пр-во. Възнаграждение в размер на 300
лв. се дължи и за зап. пр-во, по кориците на което отново е представен договор и
декларация – чл. 7, ал. 2, т. 1 вр.чл. 7, ал. 7 НМРАВ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.......................... ЕИК
.......................... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
против АН. В. М. ЕГН **********, с адрес ......................................, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86,
4
ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 1 548,21 лв.
– главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.01.2018
г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: ......................................, аб.№
......................., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /18.02.2021 г./ до окончателното й погасяване, както
и сумата от 204,83 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
02.02.2021 г., сума в размер на 45,78 лв. – главница за дялово разпределение за периода
01.03.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /18.02.2021 г./ до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата
до пълния предявен размер от 1 855,79 лв. лв. и за периода 01.05.2017 г. - 31.12.2017
г., за главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от
53,15 лв. и за периода 01.01.2018 г. – 28.02.2018 г., както и иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 246,41
лева и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
9,42 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 02.02.2021 г.- в цялост.
ОСЪЖДА АН. В. М. ЕГН **********, с адрес ......................................, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „.......................... ЕИК .......................... със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 77,53 лв. разноски по
гр. д. № 9727/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, както и сумата от 152,11 лв. –
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „.......................... ЕИК .......................... със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв.
С.К. К., САК, сумата от 381,53 лв. лв. - адв. възнаграждение в исковото производство
и сумата от 300 лв. - адв. възнаграждение по гр. д. № 9727/2021 г. по описа на СРС, 66
състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Бруната България“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5