Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Варна, ………..2020
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в,
в публично съдебно заседание на осми септември 2020г,
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1365 по описа на ВОС за
2020г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произовдството
е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА вх. № 30845/26.05.2020г срещу решението на ВРС № 1195/06.03.2020г по гр.д. №
17287/ 2019г в частта му, с която е осъдена
да заплати на Г.К.П. ЕГН ********** *** сумата от 1561,70лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 1.10.2016г.
до 30.09.2019г, получени в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143; както и сумата от 208,55лв–обезщетение
за забавено изпълнение, начислено считано първо число на месеца, следващ
изтичането на съответния тримесечен период от 30.10.2019г; и сумата от 334,92лв - съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 ал. ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. №
37128/15.06.2020г от Г.К.П., в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и
затова моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на сторените разноски
за въззивното производство, в това число и заплатено адв.възнаграждение.
Производството
е образувано по предявен от Г.К.П. *** иск с правно основание чл.178 ал.1 т. 3 вр.чл.187
ал.5 т.2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1724,53лв,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 227,05 часа /съобразно сбора от посочените в ИМ по тримесечния
положен извънреден труд/ за периода от 01.10.2016г до 30.09.2019г,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
23.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
284.00 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че за процесния период е полагал
труд на длъжността „младши инспектор“ в сектор “Пътна полиция”, който
структурно е подчинен на ОД на МВР - Варна. Ищецът е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил 1446 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициента 1.143 възлизал на 1652,78 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 206,78 часа, който счита, че
следвало да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума следвало
да бъде в размер от 1724.53лв. С оглед това отправя искане за присъждане
на посочената сума, ведно със сторените в производството разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът ОД на МВР-ВАРНА е представил отговор, с който оспорва
изцяло предявените искове по основание и
по размер.
Признава,
че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.
Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Освен
това,
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8
часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден
труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл
при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за
неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Затова счита
за неоснователни предявените искове за заплащане на процесната сума за
допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от
22:00 часа до 06:00 часа в размера, посочен в исковата молба за процесния период,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
„1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Моли за
отхвърлянето на предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от
страна на ищеца.
Така предявените в
условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 4.12.2019г, обявен за окончателен в
с.з. на 10.02.2020г, между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че за периода 1.10.2016г-30.09.2019г ищецът е
заемал длъжност “младши автоконтрольор в група „ОДПКПД” към сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД МВР-Варна.
От приобщените по делото платежни бележки /л.18-53-І/ се
установява, че ответникът е начислил на ищеца за периода 1.01.2017г до 30.09.2019г възнаграждение за положен нощен труд, както
следва: през м.10.2016г–64часа, през м.12.2016г–80часа, през м.03.2017г-128часа;
през м.06.2017г-160часа; през м.09.2017г-160часа; през м.12.2017г-144часа; през
м.03.2018г–152часа; през м.06.2018г-184часа; през м.09.2018г-192часа; през
м.12.2018г-144часа; през м.03.2019г-192часа; през м.05.2019г-96часа; през
м.06.2019г-56часа; през м.07.2019г-56часа; през м.08.2019г-60часа и през
м.09.2019г-47часа.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 1.10.2017г до 30.09.2019г ищецът е
положил общо 1915ч нощен труд, които,
преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат
общо на 2189ч. Установява се, че ответникът не е преобразувал нощния труд
към дневен, при което на ищеца не са
заплатени 277часа извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните
възлиза общо в размер на 1947,38лв,
както следва: за четвъртото тримесечие на 2016г–126,19лв; за първото тримесечие
на 2017г–115,99лв; за второто тримесечие на 2017г–140,41лв; за третото
тримесечие на 2017г–140,41лв; за четвъртото тримесечие на 2017г–128,20лв; за
първото тримесечие на 2018г–160,83лв; за второто тримесечие на 2018г–190,07лв;
за третото тримесечие на 2018г–204,69лв; за четвъртото тримесечие на 2018г–153,51лв;
за първото тримесечие на 2019г–225,18лв; за второто тримесечие на 2019г–176,93лв
и за третото тримесечие на 2019г–184,97лв.
По делото
няма спор, че положените часове нощен труд са били заплатени като такива по
тарифната ставка за нощен труд-0,25лв/час.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са
доказани твърденията, че за процесния период 1.10.2016г до 30.09.2019г ищецът е положил общо 1915 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен
труд възлизат общо на 2189 часа, от които незаплатени са останали 277 часа, чиято парична равностойност е равна на 1947,38лв.
Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва
да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца,
умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода на исковата претенция е
действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ
от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално
определение на понятието „нощен труд“. Със
заповед № 8121з-791/28.10.2014г
на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание
и следва да бъде уважена,
съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане
на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса за производството и възнагражде ние
за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, както и в полза на ищцовата страна сторените
разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид своевременно
отправеното искане и представените доказателства за това – договор за правна
защита и съдействие за сумата от 300лв, сключен на 4.09.2020, който обективира
и разписка за реалното й заплащане към него момент. Затова приложимите
материално правни норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020,
обнар. ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.1 от Наредбата
установеният минимален размер е 300лв.
При това положение в конкретния случай възражение за
прекомерност не е било заявено, но дори и да бе направено такова, би било
неоснователно с оглед изложеното по-горе.
Ето защо следва да бъде присъдена сумата от 300лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС №
1195/06.03.2020г по гр.д. № 17287/2019г в частта му, с която ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА е осъдена да
заплати на Г.К.П. ЕГН ********** *** сумата от 1561,70лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 1.10.2016г
до 30.09.2019г, получени в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143; както и сумата от 208,55лв–обезщетение
за забавено изпълнение, начислено считано първо число на месеца, следващ
изтичането на съответния тримесечен период от 30.10.2019г; и сумата от 334,92лв-съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА да заплати на Г.К.П., ЕГН ********** ***, сумата от 300лв
/триста лева/ - разноски за въззивното производство,
на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението в отхвърлителната му част за сумата над
1561,70лв до 1724,53лв не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3
т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде
установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита
за извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по
делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови
смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови смени
фактически е полагал труд над нормативно установената продължителност на
служебното време, който не бил компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко
положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез
умножаване с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с
допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения
труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че
ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ.с допълнително
възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142
ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни служители, чийто статус се
урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се
урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът на
служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена и са
обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия
изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР,
заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории
полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението
от една страна, и държавните служители от друга, законодателят продължава да
придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2 ЗМВР статуса, с който се
ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на
ЗМВР.
Нормата на
чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е
посочено, че „работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради
спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и
6-часова смяна. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00
часа, се явява нощен.
Нормата на
чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на
ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на
по-стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби,
съдържащи се в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон
въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през
деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с работното време за работниците и
служителите по трудови правоотношения, установени по КТ. В последния,
съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното
работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие
се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на
престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред
и пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата
по чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява
обществения ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо
място. Необходимо е да се прави разграничение
между нощен и извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на
чл.187 ал.7 /в редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на
изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия
член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден
труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно,
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и
размерът им е регламентиран в различни нормативни актове.
В нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на вътрешните работи да
определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно
работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На
осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите
в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като
работните часове не следва да надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период,
което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се
остойностява в съответствие със Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т.1, 2
и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол–приложение № 5 към
чл.32 ал.1 и чл.33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките
на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова
се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение
следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на
КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква
– от по 8 часа.
В допълнение
може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което
се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на
трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния
труд /за да не бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко
ТВ от този , който е работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ. Да се мисли противното /като се
преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и получените допълнителни
часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до поставяне в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение
на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния период е
работил на 12/24-часови смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното
време се отчита в часове, което се сравнява с нормата за съответния месец,
получена при умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато
отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен
труд. Само в случай, че е отработил в повече от нормата, тогава часовете в
повече следва да бъдат компенсирани с възнаграждение за извънреден труд.
По делото се
установи, че на ищеца са били заплатени
всичките часове нощен труд, остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява ищецът да е положил часове
труд над установената норма за процесния период.
Следва да се
посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не
твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а
претендира само преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките
на 12/24-часовите му дежурства по график.
Изложеното
дотук налага извода за неоснователност претенцията на ищеца, тъй като не се установи да е работил реално извън установеното за него работно време по график, т.е. да
е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е лимитиран,
съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен период и
280 часа годишно.
Поради
изложеното претенцията се явява неоснователна.
Съдия-докладчик:……………….
Д.Георгиева