№ 76
гр.****, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. А.
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Яна В. А. Въззивно гражданско дело №
20252300500082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. И. С. от гр.****, подадена чрез
пълномощника адв. М А. от АК- Сливен, против Решение № 51 от 03.02.2025 г. на
Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 3048/2024 г. по описа на този съд, с което
предявеният от нея иск с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на ответницата И. И.
И. от гр.**** да й заплаща месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, е отхвърлен като неоснователен и на основание 78, ал.3 ГПК П.
С. е осъдена да заплати на И. И. сумата от 200.00 лева– разноски по делото.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Въззивницата поддържа, че в обжалваното решение
са изложени факти и обстоятелства, но не е посочена тяхната относимост към предмета на
спора и значението им при формиране на крайните правни изводи. При обсъждане на част от
гласните доказателства- показанията на майката на ответницата, съдът избирателно е
възпроизвел части от тях, а други, които са съществени за спора, е игнорирал. Счита, че при
извършване на преценката относно това налице ли е особено затруднение на родителя да
предоставя издръжка на навършилата пълнолетие ищца, ЯРС бланкетно и в противоречие с
доказателтвата по делото е извел извод, че след прекратяване на брака качеството на живот
на ответницата от материална гледна точка се е влошило, без да е изложил мотиви, от които
да е видно въз основа на какви доказателства е достигнал до този извод. Като необосновани
и неподкрепени с доказателства са оспорени изводите на първоинстанционния съд за
влошено здравословно състояние на ответницата, при липсата на представени актуални към
момента медицински документи, а в същото време са игнорирани представените от ищцата
писмени доказателства за здравословното й състояние- хронично заболяване, изискващо
1
продължително лечение, периодични прегледи и наблюдение от специалисти, както и
внасяне на здравни осигуровки с оглед възможността въззивницата да ползва правата на
здравно осигурено лице. Изтъква се, че при постановяване на обжалваното решение съдът е
възприел собствените си предположения относно материалното състояние на ответницата,
като неправилно и необосновано е приел, че бъдещото му подобряване не би могло да се
вземе предвид поради растящите цени на стоките и услугите в страната. Твърденията си за
материална незаконосъобразност на обжалваното решение въззивницата обосновава с
установените от съда в производството законови предпоставки за уважаване на иска, които
обаче съдът не е обсъдил, а е игнорирал. Не е обсъдил доказателствата, сочещи на получени
от ответницата допълнителни парични средства през 2024 г. извън възнаграждението й-
допълнителен ежемесечен бонус в размер на 300.00 лв., допълнителен годишен бонус в
размер на 1500.00 лв., застрахователно обезщетение в размер на 14 167.95 лв. Сочи се, че
съдът е игнорирал напълно безспорно установен факт по делото- увеличение на трудовото
възнаграждение на ответницата, считано от м. януари 2025 г., в резултат на което чистата
сума, която ответницата ще получава ежемесечно възлиза на 3 890.00 лв. При този месечен
доход на въззиваемата, след приспадане на дължимата от нея издръжка в размер на 300.00
лв. за непълнолетния й син и претендираната от въззивницата месечна издръжка в размер на
500.00 лева, остатъка от 3090.00 лева според жалбоподателката осигурява възможност на
същата да покрива месечните си разходи без да бъдат накърнени собствените й
законоустановени права. По тези съображения въззивницата моли за постановяване на
решение от въззивния съд, с което обжалваното решение на ЯРС да бъде отменено изцяло, с
постановяване на ново решение по спора, с което предявения иск като основателен и
доказан да бъде уважен, с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата И. И. И., в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв.
В. С. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения,
според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване
на процесуалните правила и е обосновано, тъй като правните изводи на съда са изградени
въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото. Споделят се изцяло като
правилни и законосъобразни изводите на ЯРС, че не е налице една от предпоставките за
уважаване на предявения от ищцата иск, а именно плащането на издръжка да не съставлява
особено затруднение за ответницата. Поддържа се, че самата ищца е заявила в исковата
молба, че участва в концерти, за които се заплащат високи хонорари, изготвя записи, които
се разпространяват в социалните мрежи и които също носят доходи, при което се счита, че
ищцата може сама да се издържа или поне да се подпомага финансово. Изтъква се, че
въззивницата е склонна към луксозни условия на живот, наела е чрез посредническа фирма
при заплащане на висока комисионна такса луксозно жилище, което не съответства на
изискванията на скромна студентка при разделени родители, а в хода на проведеното пред
първоинстанционния съд съдебно дирене е установено, че наетото от ищцата двустайно
жилище е с цел редовно пребиваване на нейните баби, които да поддържат домакинството й.
Твърди се, че при получаваното от въззиваемата брутно трудово възнаграждение в размер на
около 2 400.00 лв., дори и при евентуално увеличение на същото, тя не би имала
възможност да покрива нужди, извън собствените си и да заплаща издръжка на
непълнолетния си син в размер на 300.00 лв., както и да го подпомага с допълнителни
средства, да заплаща телефонните разходи на децата си ежемесечно, да създаде ново
домакинство, закупувайки си най-необходимите вещи, като не притежава и собствено
жилище. Предвид характера на работата си ответницата заплащала ежемесечно
застрахователни премии по застраховки живот, сключени в полза на децата й, като сумата,
получена като откуп по застрахователната полица е използвана като застрахователна премия
по нов застрахователен договор, по който ползващи лица са отново децата й. Изложени са
твърдения, че ответницата е с влошено здравословно състояние- сакрална асоциация на
няколко гръбначни прешлена с дегенеративни изменения на дискове и стави- III степен,
2
налагащо постоянно медикаментозно и редовно санаториално лечение, свързано отново със
сериозни разходи, като се считат за правилни и обосновани изводите на първостепенния съд,
че за лечението си ответницата не е длъжна да ползва само услугите, осигурени от
санаториуми към МО, а такива, които биха й осигурили по- качествени здравни услуги.
Според въззиваемата, предявеният иск освен неоснователен, е лишен и от морал, предвид на
това, че ищцата е прекратила всякакви контакти с майка си, въпреки настояването на
последната да поддържа такива, да й депозира редовно парични суми, да й прави подаръци,
да иска срещи с нея. Блокирала е единствената връзка с майка си- тази по телефона, а в
съдебно заседание е демонстрирала това си отношение, заявявайки, че не желае майка й да я
безпокои и да участва въобще в живота й. С оглед на това, въззиваемата счита, че
материалното й участие в издръжката на пълнолетната й дъщеря при пълното й игнориране
като родител, се явява напълно лишено от морал и е в противоречие с добрите нрави. По
изложените в отговора доводи, въззиваемата настоява жалба да бъде оставена без уважение,
а решението на ЯРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заявена е
претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата- адв. М.
А. от АК- Сливен по съображенията изложени в нея.
Въззиваемата И. И., чрез процесуалния си представител адв. В. С., пледира за
потвърждаване на решението на ЯРС като нестрадащо от пороците, посочени във въззивната
жалба.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирани страни и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:
С подадената на 04.10.2024 г. до ЯРС искова молба пълнолетната П. И. С. е
предявила против своята майка И. И. И. обективно съединени искове по чл. 144 СК- за
заплащане на месечна издръжка в размер на 500,00 лева, считано от предявяване на иска,
заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска и иск по чл. 149 от СК- за заплащане
на издръжка за минало време в размер на 300,00 лева, за периода от 04.11.2023 г. до
30.09.2024 г. Исковите и претенции ищцата обосновала с това, че е навършила пълнолетие
на 23.04.2022 г. и към момента на подаване на исковата молба е студентка в първи курс в
Бургаски свободен университет, специалност психология, редовна форма на обучение.
Разходите на ищцата за дипломирането й, абитуриентски бал и подготовката й за кандидат-
студентските изпити били поети от нейния баща, а след приемането й в посоченото по- горе
висше учебно заведение разходите за семестриални такси, квартира, компютър и посрещане
на ежедневните и нужди от храна, облекло, обувки, транспорт, също били заплащани от
баща й. Освен това ищца е посочила, че се занимава с музика, изпълнител е песента
„Мъглата“, във връзка с която бил създаден видеоклип, заел първо място в телевизионни
класации, по повод на което били направени допълнителни разходи, поети също от нейния
баща. Поддържала е, че няма имущество и доходи, от които да се издържа. По отношение на
ответницата е посочила, че работи във Военно формирование- с. Кабиле, получава брутно
трудово възнаграждение в размер на 2 400,00 лв., демонстрира финансови възможности и
добър стандарт на живот, осигурявайки си почивки, посещения на ресторанти, заведения,
хотели и санаториуми с мъжа, с който съжителства към момента. Според ищцата,
ответницата е получила и допълнителен доход в размер на 14 167,95 лева във връзка със
сключена преди това застраховка, която сума по предварителни уговорки между родителите
й е следвало да бъде използвана за образованието на ищцата и брат й, но ответницата
използвала за себе си и новия си партньор. Ищцата е поддържала, че ответницата има
задължение за заплащане на издръжка единствено на непълнолетния й брат П.С. в размер на
3
300,00 лв. месечно. При изложените фактически твърдения ищцата счита, че ответницата
като нейна майка е в състояние без особени затруднения да й заплаща месечна издръжка в
размер на 500,00 лв., които средства са й необходими, за да продължи образованието си и да
поема разходите си през периода на обучение във висшето учебно заведение.
В подадения писмен отговор ответницата И. И., действаща чрез процесуалния си
представител, е оспорила предявените искове. По отношение на иска по чл. 149 от СК- за
заплащане на издръжка за минало време, е изложила доводи за недопустимост, позовавайки
се на влязлото в сила решение по гр.д. № 1237/2024 г. по описа на ЯРС, с което иска на
ищцата против ответницата за заплащане на издръжка за периода от 04.11.2023 г. до
02.03.2024 г. е бил отхвърлен, а за периода от 02.03.2024 г. до 02.08.2024 г. е поддържала, че
ищцата не е била учаща във висше учебно заведение, редовна форма. Иска по чл. 144 от СК
ответницата е оспорила като неоснователен, като е поддържала, че заплащането на
издръжка на ищцата би създало особени затруднения за майката, тъй като с получаваното от
нея брутно трудово възнаграждение заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лв. на
непълнолетния си син, подпомага го с допълнителни средства при необходимост, заплаща
ежемесечно телефонните разговори на двете си деца, ежемесечно е превеждала суми по
сметка на ищцата, не притежава собствено жилище, а след развода с бащата на ищцата е
била принудена да създава ново домакинство, закупувайки си най- необходимите й вещи.
Посочила е също така, че заплаща ежемесечно застрахователни премии по застраховка
„Живот“, сключена в полза на децата й, че е с влошено здравословно състояние, налагащо
постоянно медикаментозно лечение и редовно санаториално лечение, което е свързано със
сериозни разходи. По отношение на ищцата е поддържала, че е склонна към луксозни
условия на живот, като е наела луксозно жилище в гр. Бургас, което не съответства на
нуждите на студент, чрез посредничеството на фирма и заплащане на комисионна, което
жилище ответницата счита, че може да бъде ползвано от повече лица и при поделяне на
наемната цена между тях. Посочила е, че ищцата е в състояние да се издържа сама или поне
да подпомага финансово издръжката си, чрез получаваните от нея хонорари от участията й в
концерти и доходи от изготвянето на записи, които се разпространяват в социалните мрежи.
Обосновала е възраженията си по иска по чл. 144 от СК с високите материални и финансови
възможности на бащата на ищцата, който оказва финансова подкрепа на дъщеря им, както и
с влошените им отношения, настъпили в резултат на игнориране на ответницата от живота
на ищцата и отказ на последната да контактува с майка си.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата П. И. С. е родена на
23.04.2004 г. и е навършила пълнолетие на 23.04.2022 г. Родители на ищцата са ответницата
И. И. И.- нейна майка и И.П.С.- неин баща, като това се установява от приложеното по
делото удостоверение за раждане на П. С..
Гражданският брак между родителите на ищцата е прекратен с развод по взаимно
съгласие с влязло в сила на 01.06.2023 г. решение № 256 от 01.06.2023 г. по гр.д. №
3282/2022 г. по описа на ЯРС. С това решение съдът е одобрил постигнатото между
съпрузите споразумение, като е предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето П.И.С., роден на ***** г. на бащата и е определил местоживеенето на
детето при бащата, определил е режим на лични контакти на майката с непълнолетното дете,
одобрил е постигнатото споразумение между родителите майката да заплаща месечна
издръжка на детето П. в размер на 300,00 лв., считано от влизане на решението в сила до
настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства. С решението
ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга И.С..
От приложеното към първоинстанционното производство гр.д. № 1237/2024 г. по
описа на ЯРС се установява, че на 24.04.2024 г. ищцата П. С. е подала в Ямболския районен
съд искова молба, с която е предявила против своята майка И. И. И. искове по чл. 144 и чл.
149 от СК, за заплащане на издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на
4
подаване на исковата молба и издръжка за минало време в размер на 300,00 лв. месечно за
периода от 04.11.2023 г. до 02.03.2024 г. С постановеното по делото и влязло в сила на
21.08.2024 г. решение № 378 от 05.07.2024 г. исковете са отхвърлени като неоснователни,
като ЯРС е приел, че през периода, за който ищцата претендира заплащане на издръжка от
своята майка, макар и да е навършила пълнолетие, не е установила да е учила редовно във
висше учебно заведение.
По делото е установено, че ищцата П. С. е завършила средното си образование
през учебната 2022/2023 г.
Ищцата е участвала в кандидатстудентски курсове по биология и химия за
учебната 2024/2025 г. организирани от Медицински университет- гр. Варна, провеждани в
периода от 04.11.2023г. – 02.03.2024 г., за които бащата на ищцата е заплатил сума в общ
размер на 2496,00 лв., което се установява от приетите по делото уверения от 07.12.2023 г.
на МУ- Варна. През м. юли ищцата се явила на кандидат- студентски изпити по биология и
химия в МУ- Варна, за което баща й заплатил такса в размер на 150,00 лв. За явяването на
ищцата на тези изпити били направени разходи за транспорт в размер на 288,95 лв., съгласно
представени по делото фискални бонове, заплатени от бащата на ищцата.
От представеното по делото Уверение рег. № 19- 24770 от 02.08.2024 г. и на
Бургаски свободен университет, се установява, че П. С. през учебната 2024/2025 г. е
записана като студентка първи курс, зимен семестър, редовна форма на обучение,
специалност „психология“. Към момента ищцата продължава обучението по същата
специалност във висшето учебно заведение, като е записана като студентка втори втори
семестър на първи курс през учебната 2024/225 г., редовна форма на обучение, което е
установено от приетото от въззивната инстанция Уверение рег. № 27985 от 24.03.2025 г. на
Бургаския свободен университет. Дължимите и заплатени от ищцата семестриални такси, за
което са представени доказателства по делото /фактури/ са в размер на 1380,00 лв. за всеки
семестър до момента.
На 10.08.2024 г. ищцата като наемател е сключила договор за наем на недвижим
имот- апартамент в гр. Бургас, представен по делото, при месечна наемна цена 600,00 лв.
При сключването на договора, видно от отбелязването в него, ищцата е заплатила на
наемодателя и уговорения в договора депозит в размер на 600,00 лв. На същата дата от
бащата на ищцата И.С. е заплатена сума в размер на 300,00 лв. в позна на агенция за
недвижими имоти- комисионна.
На 22.07.2024 г., видно от приложената по делото фактура, на името на ищцата е
закупена компютърна конфигурация за сумата от 1975,00 лв., предоставени й от нейния
баща, по който факт страните не спорят.
Във връзка с музикалните си заложби и създаденият музикален видеоклип на
песента „Мъглата“, чийто изпълнител е ищцата, последната е установила извършени разходи
в размер на 3 700,00 лв., заплатени от нейния баща.
От представените по делото удостоверения от НАП- Бургас от 29.11.2024 г., от
31.03.2025 г. и от 03.04.2025 г., се установява, че ищцата П. С. няма регистрирани трудови
договори, няма декларирани доходи и недвижими имоти за релевантния по делото период.
За установяване на здравословното си състояние ищцата е представила пред
районния съд Етапна епикриза от 20.11.2024 г., съдържаща данни за чести инфекции на
горните дихателни пътища на ищцата, налагащи лечение, проследяване и консултации със
специалисти.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез показанията
на двама свидетели на ищцата- В.Д.- баба на ищцата по майчина линия и С.С.- без родство
със страните.
Свидетелката Д. е дала показания, че ищцата учи в гр. Бургас, редовна форма на
5
обучение, специалност „психология“ и заплаща семестриална такса в размер на 1400,00 лв.
Живее на квартира в гр. Бургас при месечен наем от 600,00 лв. Тези разходи, както и
разходите за покриване на ежедневните нужди на ищцата от храна, облекло и др. се поемали
изцяло от бащата. Свидетелката подпомагала внучката си с по 100,00 лв. месечно, както и
със храна. Посочила е, че ищцата има здравословни проблеми- с бъбреците и
гинекологични. Ищцата не работила, тъй като била ангажирана във връзка с обучението си в
университета от 9 до 12 часа и от 14 до 18 часа. Поради здравословни проблеми не можела
да работи през нощните часове. Жилището, в което ищцата живее под наем е с малка площ,
неподходящо за обитаване от две лица поради разположението си. Сочи, че наемната цена на
жилището е ниска в сравнение с тази на предлагани в гр. Бургас други имоти от подобен
тип. Освен от баща си и св. Д., ищцата била подпомагана материално и финансово от баба
си по бащина линия. Разходите във връзка с кандидатстването на ищцата във висше учебно
заведение били поети изцяло от бащата. Майката- ответницата по делото, не участвала в
издръжката на П.. Давала на дъщеря си дребни суми- по 20 и 30 лв., но не редовно. Веднъж
дала на дъщеря си сума в размер на 200,00 лв. Св. Д. сочи, че ответницата работи,
съжителства с друг мъж, ходи на почивка по четири пъти в годината, живее в разкош, купува
си тоалети, прави си козметични процедури. Ищцата и ответницата не поддържали
отношения.
В показанията си св. С. е посочил, че ищцата е студентка в гр. Бургас и за нея се
грижи основно баща й, като й осигурявал средства за квартира, издръжка, храна, поддържал
изцяло съществуването на дъщеря си към момента. Посочил е, МО осигурява на всички
военнослужещи с доказани заболявания възможност да ползват почивни домове и
санаториуми при минимално заплащане от по 7 лв. на ден с включена нощувка, храна и
процедури.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата сочи, че не
поддържа отношения с майка си, не отговаря на нейните опити да се свърже с нея, не
получава парични средства от майка си, като е получила единствено 2-3 пъти суми в размер
на по около 200,00 лв.
По отношение на въззивницата е установено, че работи Военно формирование
52590. За периода от м. януари 2024 г. до м. декември 2024 г. вкл. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер общо на 27 275 лв., както и необлагаем доход в общ размер на
3650,00 лв. Средномесечните доходи на ответницата, включващи трудово възнаграждение и
необлагаем доход за посочения период са в размер на 2577,14 лв.
Пред въззивната инстанция е установено, че считано от 01.01.2025 г. трудовото
възнаграждение на ищцата е увеличено, като за периода от м. януари 2025 г. до м.март 2025
г. вкл. е получила брутно трудово възнаграждение в размер общо на 9 912,01 лв., както и
необлагаем доход в общ размер на 900,00 лв. Средномесечните доходи на ответницата,
включващи трудово възнаграждение и необлагаем доход за този период са в размер на
3 604,00 лв.
По делото е установено, че между ответницата и „Булстрад Живот Виена
Иншурънс груп“ ЕАД е бил сключен договор за застраховка за срок от 01.11.2009 г. до
31.10.2024 г. застрахователната сума по който е в размер на 14 345,05 лв., съгласно
представения по делото анекс от 02.10.2019 г. Ползващи се лица по застрахователния
договор са ответницата, а в случай на смърт- бившия й съпруг П.С. и двете й деца- И. и П..
Откупната стойност в края на периода, съгласно договора и анекса към него е в размер на
14 167,95 лв. На 01.07.2024 г. ответницата е подала заявление до застрахователя за пълен
откуп по застрахователната полица /л. 154 от първоинстанционното дело/, като част от сума
в размер на 7 158 лв. е използвана по ново заявление за застраховане от м. юли 2024 г.
По делото е установено, че ответницата И. И. е със здравословен проблем, като
от представената медицинска документация е установено, че й е поставена диагноза
6
„Сакрална асоциация на няколко гръбначни прешлена с дегенеративни изменения на дискове
и стави- III степен, във връзка с което през м. септември 2023 г. и м. септември 2024 г. е
посещавала „СБР- Бургаски минерални бани“ ЕАД за профилактика и лечение с
продължителност от по 10 дни, за което по делото са представени доказателства за заплатени
разходи през 2023 г. в размер на 764,50 лв. и през 2024 г. в размер на 350,00 лв.
От представените по делото извлечения от сметката на ответницата в „ОББ“ АД
се установява, че от м. ноември 2022 г. до м. март 2024 г. ответницата е превеждала по
сметка на ищцата П. Сименова ежемесечно суми в различни размери- 230,00 лв., 200,00 лв.,
150,00 лв., 120,00 лв., 100,00 лв., 60,00 лв., 50,00 лв., 20,00 лв., с посочени основания на
превода „издръжка“, „джобни“, „рожден ден“, „осми март“ и др.
С влязло в сила Определение № 2390 от 06.11.2024 г. ЯОС е прекратил
производството по предявения от П. С. против И. И. иск с правно основание чл.149, във вр.
чл.144 от СК за осъждане на ответника да й заплати издръжка в размер на 300,00 лв.
месечно за минал период- от 04.11.2023 г. до 30.09.2024 г. поради недопустимост на иска.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил предявения
от П. И. С. против И. И. И. иск за издръжка по чл.144 СК като недоказан и е осъдил ищцата
да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 200,00 лв. За да постанови този
резултат районният съд е приел, че макар и по делото да е установено, че ищцата е
пълнолетно лице, което учи редовно във висше учебно заведение и не може да се издържа
сама от доходите си или от движимо или недвижимо имущество, което притежава, по
отношение на ответницата не е установено да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да й позволяват без особено затруднение да заплаща издръжка
на дъщеря си в претендирания размер. Невъзможността на ответницата да заплаща
издръжка на пълнолетната ищца районният съд е обосновал с това, че ответницата е
разведен родител, който дължи издръжка на непълнолетното си дете П. в размер на 300,00
лв., освен доходите от трудовата си дейност, които не са високи, ответницата няма друг
източник на доходи, няма собствено жилище. Първостепенният съд е приел, че след развода
качеството на живот на ответницата силно се е влошило, тъй като е било необходимо да
събира ново домакинство, да си осигури дом, храна, дрехи, личен автомобил и разходи
свързани с полагане на съответните лични грижи за себе си, както и разходи свързани с
актуалното и здравословно състояние, доколкото и за тях тя вече не може да разчита на
помощ както на близки от роднинския си кръг, така и на съпруг, като за лечението си
ответницата не е длъжна да ползва услугите на санаториуми осигурени от МО, ако прецени,
че може да получи в друго лечебно заведение, респ. санаториум по качествени здравни
услуги съответни на заболяването й. По отношение на договора за застраховка, сключен
между ответницата и застрахователно дружество, който е бил предсрочно прекратен, ЯРС е
приел, че откупната стойност по този договор в размер на сумата от 7 158,00 лв. е била
използвана от ищцата като застрахователна премия по сключен от ответницата последващ
застрахователен договор и по делото не е установено на ответницата да е била изплатена
откупна стойност при прекратяване на застрахователен договор над сумата от 7 158,00 лв.
При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
7
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за неправилно.
Правилно предявеният от ищцата иск, който е в предмета на въззивната проверка,
е квалифициран от първостепенния съд като такива по чл. 144 от СК.
Според чл. 144 от Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения. Задълженито на родителя за заплащате на издръжка по
чл.144 от СК на неговото навършило пълнолетие редовно учащо дете не е безусловно.
Освен, че следва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, следва да бъде доказано и това, че то не може да се издържа от доходите
си или от използването на имуществото си, както и че даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В ППВС №
5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството
дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е
постановена и съдебна практика със задължителен характер- решения по реда на чл. 290
ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. №
1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
Въззивният съд намира, че в процесния случай са налице предпоставките на
чл.144 от СК. Ищцата е навършила пълнолетие на 23.04.2022 г. Към датата на подаване на
исковата молба- 04.10.2024 г. е на 20 години и 5 месеца, обучава се във висше учебно
заведение, редовна форма на обучение. Установено е по делото, че ищцата няма доходи, от
които да се издържа. По делото не са ангажирани доказателства за притежавано от
въззивницата недвижимо и движимо имущество, което да е източник за осигуряване на
средства за издръжка. Поради редовната си форма на обучение ищцата обективно е в
невъзможност да участва в работен процес, от който да си осигурява средства за издръжка.
Твърденията на ответницата, че ищцата се занимава с музикална дейност и записва
музикални клипове, които се разпространяват в социалните мрежи и в резултат на това
реализира високи доходи, с които си осигурява средства за издръжка, са останали
недоказани в производството, предвид представените от ищцата писмени доказателства от
НАП, сочещи на липсата на декларирани от П. С. доходи.
В същото време, от писмените и гласните доказателства по делото е установено,
че ищцата, като учаща, има нужда от издръжка, като нуждата от такава към момента се
удовлетворява изцяло от другия родител- бащата. Считано от 10.08.2024 г. и до настоящия
момент ищцата живее в жилище под наем в гр. Бургас при месечен наем в размер на 600,00
лв., заплащан от бащата. Неоснователни, с оглед събраните по делото доказателства-
договора за наем и показанията на св. Д., се явяват твърденията на ответницата че наетото от
ищцата жилище е луксозно и надхвърля жилищните й нужди. Установено е в тази връзка, че
обитаваното от ищцата жилище е с малка площ, намира се на партерен етаж и е
неподходящо за обитаване от две лица, обзаведено е типично за такъв тип имоти, отдавани
8
под наем. От представените от ищцата писмени доказателства за наемните цени на имоти в
гр. Бургас, близки по вид /жилищна площ, обзавеждане, местоположение и др./ с наетия от
ищцата, се установява, че ползваното от П. С. под наем жилище е със значително по- ниска
наемна цена. Установено е по делото, че дължимите се семестриални такси за обучението на
ищцата във висшето учебно заведение в размер на 2760,00 лв. годишно се заплащат от
бащата. Като студентка, ищцата има нужда от средства за закупуване на учебници и учебни
пособия. Има нужда и от средства за храна, облекло, социални и културни дейности, които
са присъщи за възрастта и социалния статус на ищцата, без да се стимулира лукс и създаване
на предпоставки за използване на сумите за цели извън издръжката.
Въззивният съд намира, че извършената от първостепенния съд преценка на
възможностите на ответницата да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря, която учи във
висше учено заведение, редовна форма на обучение и не е навършила 25 годишна възраст,
без това да създава особени затруднения за родителя, е неправилна. По делото е установено,
че ответницата работи по трудово правоотношение и за периода от м. януари 2024 г. до м.
декември 2024 г. вкл. е получила брутно трудово възнаграждение в размер общо на 27 275
лв., както и необлагаем доход в общ размер на 3650,00 лв., като средномесечните доходи на
ответницата, включващи трудово възнаграждение и необлагаем доход за посочения период
са в размер на 2577,14 лв. Считано от 01.01.2025 г. трудовото възнаграждение на ищцата е
увеличено, като за периода от м. януари 2025 г. до м.март 2025 г. вкл. е получила брутно
трудово възнаграждение в размер общо на 9 912,01 лв., както и необлагаем доход в общ
размер на 900,00 лв., като средномесечните доходи на ответницата, включващи трудово
възнаграждение и необлагаем доход за този период са в размер на 3 604,00 лв., които
нововъзникнали факти следва да бъдат отчетени от въззивния съд. Установено е, че
ответницата е задължена да заплаща издръжка в размер на 300,00 лв. на непълнолетния си
син П.. Установено е и това, че ответницата има здравословни проблеми /неврологично
заболяване/, във връзка с които провежда рехабилитация и лечение веднъж годишно, за
което през 2023 г. е заплатила 764,50 лв., а през 2024 г.- 350,00 лв.
ЯОС намира, че необосновано и в противоречие със събраните по делото
доказателства, районният съд е възприел безкритично възраженията на ответницата,
изложени в отговора на исковата молба, като е приел, че след развода между ответницата и
бащата на ищцата качеството на живот на ответницата се е влошило, предвид
необходимостта да събира ново домакинство, да си осигури дом, храна, дрехи, личен
автомобил, да си осигури средства за покриване на личните си нужди и разходите си за
лечение. Ответницата, в чиято доказателствена тежест е да установи наличието на такива
обстоятелства, не е сторила това. От същата не са представени доказателства, че живее в
жилище под наем, че е извършила извънредни разходи за неговото обзавеждане и
оборудване, че е извършвала разходи за закупуване на автомобил.
В случая е установена материална възможност на родителя- ответницата, при
която даването на издръжка на пълнолетното учащо дете няма да му се създаде особени
затруднения. Ответницата, след заплащане на издръжка на непълнолетния си син в размер
на 300,00 лв., покриване на собствените си нужди от издръжка, включително и разходите си
за лечение и профилактика, разполага със средства над тези, необходими за собствената й
издръжка, които й позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжката
на пълнолетното си дете П. в размер на 300,00 лв. месечно, без това да налага ответницата
да променя начина си на живот и да търпи съществени ограничения. Този размер на
издръжката ЯОС намира, че от една страна е съобразен с нуждите на лицето, което
претендира издръжка, обусловени от обикновените условия на неговия бит, начин на живот,
възраст, здравословно състояние, образование, културни и социални потребности и всички
обстоятелства от значение за случая, а от друга страна е съобразен и с възможностите на
родителя- ответник да дава издръжка, с имуществото и получаваните доходи, както и с
разходите, които прави за своята собствена издръжка. Преценени в съвкупност, двете
9
предпоставки водят до заключението, че размер на издръжката от 300,00 лв. е
целесъобразен, като едновременно ще задоволи част от нуждите на лицето, което търси
издръжка и няма да представлява особено затруднение за ответницата.
Ирелевантни за изхода на спора, респ. за дължимостта на издръжка от
ответницата на пълнолетната ищца и размера на същата, са отношенията между страните-
игнорирането от страна на ищцата на ответницата като неин родител, нежеланието й да
общува с майка си, тъй като отношенията родител- дете, разглеждани в техния морално-
етичен аспект, не са въведени като елемент от фактическия състав на чл. 144 от СК, който
следва да бъде съобразяван от съда при извършваната от него преценка относно наличието
на материално- правните предпоставки за уважаване на иска за заплащане на издръжка.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява основателна, а
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която предявения
от ищцата П. С. против ответницата И. И. иск с правно основание чл.144 от СК е отхвърлен
за сумата от 300,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба- 04.10.2024 г. до окончателното изплащане, като се постанови
друго решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което предявения от
ищцата П. С. против И. И. иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане на издръжка в
размер на 300,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 04.10.2024 г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на дължимата
издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на
падежа до окончателното изплащане, следва да бъде уважен.
Иска за заплащане на месечна издръжка за разликата над 300,00 лв. до
предявения размер от 500,00 лв., ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска, е
неоснователен и решението на ЯРС в тази му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивницата П.
С. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред
първата и въззивната инстанция съразмерно уважената част от иска в общ размер на 600,00
лв., от които 360,00 лв. разноски пред ЯРС и 240,00 лв. разноски пред ЯОС, за които по
делото са представени доказателства.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата И. И. също има право на разноски
по делото съразмерно отхвърлената част от иска, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 200,00 лв., от които 80,00 лв. разноски пред ЯРС и 120,00
лв. разноски пред ЯОС, за които по делото са представени доказателства.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 51 от 03.02.2025 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр. д. № 3048/2024 г. по описа на този съд, В ЧАСТТА, с която предявеният
от П. И. С., ЕГН **********, от гр.****, ул.****№ ***, иск с правно основание чл. 144 от
СК за осъждане на И. И. И., ЕГН **********, от гр.****, кв.****, бл.//, вх.**, ап.**, да й
заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба- 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, е отхвърлен като неоснователен, както и В ЧАСТТА, с която на
основание 78, ал.3 ГПК П. С. е осъдена да заплати на И. И. сумата от 200.00 лева– разноски
по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, от гр.****, кв.****, бл.//, вх.**, ап.**, да
заплаща на П. И. С., ЕГН **********, от гр.****, ул.****№ ***, на основание чл. 144 от СК
10
месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба-
04.10.2024 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка месечна вноска, считано от
датата на забавата до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 03.02.2025 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр. д. № 3048/2024 г. по описа на този съд, в останалата обжалвана част, с
която предявеният от П. И. С., ЕГН **********, от гр.****, ул.****№ ***, иск с правно
основание чл. 144 от СК против И. И. И., ЕГН **********, от гр.****, кв.****, бл.//, вх.**,
ап.**, за заплащане на месечна издръжка над сумата от 300,00 лв. до предявения размер от
500,00 лв. е отхвърлен като неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, от гр.****, кв.****, бл.//, вх.**, ап.**, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на П. И. С., ЕГН **********, от гр.****, ул.****№
***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и
въззивната инстанция съразмерно уважената част от иска в общ размер на 600,00 лв., от
които 360,00 лв. разноски пред ЯРС и 240,00 лв. разноски пред ЯОС.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, от гр.****, ул.****№ ***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на И. И. И., ЕГН **********, от гр.****, кв.****, бл.//, вх.**,
ап.**, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и
въззивната инстанция съразмерно отхвърлената част от иска в общ размер на 200,00 лв., от
които 80,00 лв. разноски пред ЯРС и 120,00 лв. разноски пред ЯОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11