Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260030 21.09.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година в открито
заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№425 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджшки районен съд №458
от 20.04.2020г. постановено по гр.д.№4046/2019г. по описа на същия съд, е
признато за установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №25,
офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. - изпълнителен директор, срещу
Е.Т.З., ЕГН-********** ***, общ. Б., обл. П., положителни установителни искове,
че Е.Т.З., ЕГН-********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 21.04.2016г. , сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Е.Т.З.,
ЕГН-**********: сумата от 662.74 лв.
/шестстотин шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд /02.04.2019г./ до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е била издадена Заповед №818 от 03.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №1389/2019г.
по описа на РС-П., като е
отхвърлен като неоснователен предявения иск за присъждане на главница в
останалата му част – над присъдените
размери от 662.74 лв. до претендираните
размери от 840.70лв. Със същото решение
са отхвърлени като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис
4, представлявано от Д.Б. - изпълнителен директор, срещу Е.Т.З., ЕГН-**********
***, общ. Б., обл. П., положителни установителни искове, за признаването на установено, че Е.Т.З., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор
за потребителски паричен кредит № ********* от 21.04.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Е.Т.З.,
ЕГН-**********, - договорна лихва в размер на 138,13 лева /сто тридесет и осем лева и 13
стотинки/ за периода от 25.06.2016 г. до 17.06.2017 г.; такса за оценка на
досие в размер на 40,30 лева
/четиридесет лева и 30 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.; такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 206,65
лева /двеста и шест лева и 65 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до
17.06.2017 г.; Такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя в размер на 482,18 лева /четиристотин осемдесет и два лева
и 18 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.; Обезщетение за
забава в размер на 192,07 лева /сто
деветдесет и два лева и 07 стотинки/ за периода от 26.06.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда /02.04.2019г./, за които суми е била издадена Заповед №818 от
03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№1389/2019г. по описа на РС-П.. Осъдена е Е.Т.З., ЕГН-********** ***, общ. Б., обл. П.,
да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
- гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.
- изпълнителен директор, сумата от 209.28лв.
/двеста и девет лева и двадесет и осем стотинки/ за сторените от ищеца разноски
по гр.дело №4046/2019г., както и по ч.гр.дело №1389/2019г. по описа на РС-П.,
на осн. чл.78,ал.1 ГПК, от своя страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №25,
офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. - изпълнителен директор, е
осъдена да заплати на Е.Т.З., ЕГН-**********
***, общ. Б., обл. П., сумата от 260.47лв.
/двеста и шестдесет лева и четиридесет и
седем стотинки/ за сторените от ответника разноски по гр.дело №4046/2019г. , по
описа на РС-П., на осн. чл.78,ал.3 ГПК
Решението се обжалва с
въззивна жалба с вх.№7197 от 05.05.2020г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата Е.Т.З. чрез пълномощника си адв. М.М. в частта с която е
осъдена да заплати на „АСВ“ ЕАД сумата от 662.74лв-главница ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 209.28лв представляващи сторените по делото
разноски.Твърди се, че макар договора за
потребителски кредит № ********* да е определен от съда за недействителен
поради нарушаване на изискванията на чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗПК, погрешно същият е присъдил в полза на дружеството
процесните суми. Счита, че след като договора е признат за недействителен, то
не е следвало да признава дължимостта на
главницата и на законната лихва и разноски, като посочва, че разпоредбата на
чл.23 от ЗПК е аналогична на чл.34 от ЗЗД и че в този случай ищецът не може да претендира сумата на договорно
основание на базата на действителен договор за потребителски кредит, поради
което районният съд не е следвало да присъди сумата защото се стига до подмяна
на основанието на което е предявен иска от кредитора. Счита, че исковите
претенции е следвало да бъдат отхвърлени като съобрази единствено
основанието на което е бил сезиран и че
в противен случай би постановил недопустимо решение.Моли да се отмени решението
в обжалваната му част като недопустимо и неправилно, с присъждане на
разноските. Няма ангажирани доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
В срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещната страна „АСВ“ ЕАД в който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено е
след обективен анализ на доказателствата и изведен правен извод от същите.
Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд за недействителност на ДПК
поради което потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.Моли да се потвърди решението в обжалваната част.
Няма ангажирани
доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на ответницата по иска Е.З., взе в предвид доводите изложени и
в отговора на въззивната жалба подаден от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 ал.1, чл.26, чл.22
във връзка с чл.11 ал.1 т.11 и чл.23 от Закона за потребителския кредит.
В исковата си
молба против Е.Т.З. ***, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр.С., се поддържа, че на 01.07.2017г. е
сключен договор за цесия между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК-*********/с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който
вземането произтичащо от договор за потребителски кредит №********* от
21.04.2016г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Е.Т.З. е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности,включително и всички лихви, такси,комисионни и други разноски.Твърди
се, че на 01.06.2018г. е подписано Приложение №1 към допълнително споразумение
от 01.11. 2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.10.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД/ сега “АСВ“ ЕАД/,по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е прехвърлило в полза на Агенцията вземането, произтичащо от
цитирания по-горе договор за потребителски кредит/ДПК/ № ********* от
21.04.2016г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси,комисионни и други разноски, при изрична клауза в този
договор относно правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица,както и че ответникът по иска е
уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените двукратни продажби на
вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД/при първата цесия/ и от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД по втората цесия с
уведомителни писма изпратени с известия за доставяне. Твърди се, че на
21.04.2016г. ответникът Е.З. като кредитополучател е сключила договор за
потребителски паричен кредит/ДППК/ №********* с „Провидент Файненшъл България“
ООД при спазване на ЗПК и на договорните разпоредби, неразделна част от
договора, с което потребителят е удостоверил, че преди сключването му е получил
Стандартен европейски формуляр, описващ
вида на кредита и че от страна на кредитора му е предоставен целия обем
преддоговорна и договорна информация за условията на договора и стойността на
всички разходи по кредита,с които
последният се е съгласил,подписвайки договора за кредит, както и че е потвърдил
прочитането на договора преди подписването му, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на негова свободна
воля. Твърди се, че според клаузите на ДППК, кредитодателят се е задължил да предостави
на отвеникна потребителски кредит за
лични нужди в размер на 950в,предоставена му в брой от кредитен консултант по
местоживеенето на ответника,като с подписването на договора последният
потвърждава получаването на сумата. Посочено е още, че усвоената парична сума
по кредита се олихвява с договорна лихва, с фиксиран месечен размер за целия
срок на договора, изчислявана от датата на отпускане на кредита.По този начин
страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да е в размер
на 187.39лв при обща стойност на усвоената
главница и договорна лихва от 1137.39лв, заплащани на 60 бр. равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 18.96лв,при първа вноска платима на
30.04.2016г. и последна вноска-платима на
17.06.2017г. Твърди се за изразено от кредитополучателя съгласие с факта
на подписването на договора за заплащане на такса за оценка на кредитно досие
от 47.50лв, платима при подписване на договора, но включена в седмичните
погасителни вноски, всяка от 0.79лв /от таксата/.Твърди се, че кредитодателят се
задължил да предостави на ответника допълнителна услуга-доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга
по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
ответника “Кредит у дома“, като съгласно чл.25 от договора, ответникът се съгласил,
че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя
срещу такса, 30% от която е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома“ като дължимата такса по тази услуга е в размер на 243.10лв /30-те %/, разделена
на 60 равни вноски, всяка от 4.05лв, платими на падежнте дати на погасителните
вноски, а останалата част от такса “Кредит
у дома“ от 567.23лв била свързана с разходите на кредитора за събиране на
седмичните вноски в дома на ответника, включена също в седмичните вноски, разделена
на 60 вноски или всяка в размер на 9.46лв, или общата сума по таксите „Кредит у дома е от 810.33лв. Посочено
е в исковата молба, че ответникът
съгласно чл.26 от ДППК има право по всяко време да се откаже от услугата
„Кредит у дома“ с подаване на писмено уведомление до кредитора, при което ще
продължи да дължи само сумата формираща 30% от таксата за услуга „Кредит у
дома“. Твърди ищецът, че общата сума,която ответникът се е задължил да върне на
кредитодателя е в размер на 1995.22лв, от които главница 950лв, договорна лихва
от 187.39лв, такса оценка на досие от 47.50лв, такса услуга“ Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене от 243.10лв и такса услуга „Кредит“ от 567.23лв за събиране на
погасителните вноски по местоживеене, като общата сума е платима на 60 равни
седмични погасителни вноски всяка от 33.26лв, формирана от вноска по кредита от
18.96лв; вноска по такса за оценка на досие в размер на 0.79лв; вноска по такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
ответника от 4.05лв и вноска по такса услуга “Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на
ответника в размер на 9.46лв.Твърди се, че ответникът се е задължил да
ползва отпуснатата му като кредит сума и да я върне заедно с начислените лихви
и такси в сроковете, уговорени в договора посредством плащането на седмични
вноски, при краен срок за издължаване на всички задължения-17.06.2017г.-датата
на последната погасителна вноска и че вземанията не са обявявани за предсрочно
изискуеми.Твърди се още, че на ответника е начислено и обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава за периода
26.06.2016г. до датата на входиране на задължението в съда, в общ размер на
192.07лв. Твърди се още, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като
погасената до момента сума е в размер на 287.26лв, с която са погасени-такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
ответника от 36.45лв; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеенето на ответника от
85.05лв; такса за оценка на досие-7.20лв; договорна лихва от 49.26лв, главница
от 109.30лв. Твърди се, че за претендираните суми е проведено заповедно производство
/ч.гр.д.№1389/2019г. по описа на РС-П./ и съдът е издал заповед за изпълнение срещу която е
депозирано възражение от длъжника. Моли да се признае за установено по отношение
на ответника Е.Т.З. като кредитополучател по договор за потребителски кредит
№********* от 21.04.2016г.,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
сума в общ размер на 1900.03лв, от
които главница от 840.70лв; договорна
лихва от 138.13лв за периода от 25.06. 2016г.
до 17.06.2017г.; такса за оценка на
досие от 40.30лв за периода 02.07.2016г. до 17.06.2017г.; такса за услуга “Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на ответника от
206.65лв за периода 02.07.2016г. до
17.06.2017г.; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеенето на ответника от 482.19лв за периода от 02.07.2016г. до
17.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 192.07лв за периода от 26.06.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава от подаването на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.Ищецът
претендира присъждане на разноските в исковото и в заповедното производство, включително
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника
Е.З., в който по същество се излагат доводи за неоснователност на исковите
претенции.Признават се следните факти и обстоятелства - че по силата на
сключения между нея и кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД договор за потребителски кредит за лични нужди №********* от 21.04.2016г., е получила сумата от 950лв с
договорена лихва в размер на 187.39лв. и поето съгласие от нейна страна да
заплати по договора такса за оценка на кредитно досие в размер на 47.50лв; да
получава кредитна услуга „Кредит у дома“ в размер на 810.33лв, при погасяване
на задълженията по кредита на 60 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33.26лв, с последна вноска от
32.88лв и за знание, за сключените последователно два цесионни договора, първия
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД/с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ на
01.07.2017г. и между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 01.06. 2018г., ,с който втори
договор „Изи Асет Менджмънт“ АД е прехвърлило в полза на „АСВ“ ЕАД вземането
произтичащо от договора за потребителски кредит №********* от 21.04.2016г.
Счита, че сключения ДПК за нищожен, тъй като не отговаря по съдържание на
изискванията на ЗПК регламентирани в
чл.11 ал.1 т.6, т.11,т.12, т.13 и т.20, а именно-липса на срок на договора,
доколкото са уговорени само броя седмични погасителни вноски; липса на
погасителен план,съдържащ информация за
датите на плащане на погасителните вноски, разбивка на всяка месечна
погасителна вноска по главница, по лихва, по такса за оценка на досие, по такса
„кредит у дома“ и се визра нищожнот на договора на основание чл.22 от ЗПК, като
ответникът поддържа, че съгласно чл.23 от ЗПК дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихви и други разходи. По отношение на таксата за
оценка на досие, уговорена в размер на 47.50лв се поддържа, че същата е нищожна
на основание чл.10а ал.2 от ЗПК,тъй като представлява такса
във връзка с усвояване и управление на кредита и без яснота в какво
точно се изразява тази услуга, от кого и кога е предоставена, поради което
претенцията се явява недоказана, като събраната по нея сума следвало да се приспадне
от общия размер на осттъка от дълга; че тази клауза при действието си довежда
до неравноправие в отношенията между страните и има за цел неоснователно
обогатяване на кредитодателя. За таксата “ Кредит у дома“ се поддържа ,че
същата е нищожна защото за домашната доставка на заетата в брой сума и
посещения на адреса на длъжника за
събиране на седмичните вноски по кредита, кредиторът получава
допълнително 810.33лв, като в случая не е доказано от кредитора, че той да е
изправна страна по тази услуга за да претендира насрещна престация, и че такива
услуги по тази такса в същност не са извършвани.От друга страна се твърди, че цената на тази услуга /30% за разходите,
свързани с огранизирането на тази услуга/, следва да е пропорционална на
отпусната с кредита сума и да покрива
разходите за тази услуга и че в същност предвидения размер е близък до
стойността на отпуснатия кредит, поради което липсва каквато и да било
съразмерност и че в същност тази такса представлява средство за неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка длъжника;че същата противостои на всякакви критерии за добросъвестност и
води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП този клауза е нищожна като неравноправна. Изложен
е и довод, че тази клауза заобикаля
императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК досежно максимално допустимия
процент на разходите на годишна база /ГПР/– по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с ПМС; че предвид невключването на тази такса в ГПР, ако същата се
прибави, то лимита по чл.19 ал.4 от ЗПК би се надхвърлил, поради което се явява
нищожна по аргумент на чл.21 ал.1 от ЗПК. По отношение размера на възнаградителната
лихва от 31.82%, се поддържа от
длъжника, че е прекомерно завишен и
противоречи на добрите нрави, доколкото максималният размер на съглашението за
плащане на възнаградителната лихва за да е действително, следва да не надвишава
3 /три/ пъти законната лихва, съгласно и ПМС №5 от 18.01.1991г. за лихвите по
депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите, и в ЗПК при въведен
максимален размер на ГПР, изразяващ общите разходи по кредита /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/ и
предвиждащ, че всяка уговорка над установения максимум е нищожна. По същите
съображения ответникът оспорва
обезщетението за забава от 192.07лв за посочените в исковата молба период
от време и с довод, че обезщетение за
забава не се дължи до момента на подаване на заявлението доколкото, кредитополучателят
е научил за осъществената цесия, едва към настоящото исково производство и поради това обезщетението за забава се явява неоснователно.Моли да се
отхвърлят заявените искови претенции като неоснователни с присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Между страните
по делото няма спор относно сключения на 21.04.2016г. между кредитодателя “Провидент
Файненшъл България“ ООД и потребителя Е.Т.З. ***, договор за потребителски кредит №********* по силата на
който в полза на кредитополучателя се предостава поричен заем в размер на 950лв,
погасяван на 60/шестдесет/ равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 33.26лв.. За такава кредитна сума и за
толкова седмични погасителни вноски е кандидатствал кредитополучателят Е.З.
съгласно изготвения формуляр за канидадстване за кредит, като е попълнен и Стандартен
европейски формуляр, в който клаузите са идентични с тези по сключения в
последствие договор за потребителски кредит. В договора е уговорен размер на
договорната лихва от 31.82% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48%,
такса за оценка на досие от 47.50лв;договорна
лихва от 187.39лв; такса за услугатата „Кредит у дома“ от 810.33лв, която
представлява 85.30% от размера на кредита; уговорено е заплащане на лихва за забава при неплащане на която и да е
седмична погасителна вноска/чл.9 от договора/, равна на законната
лихва.Предвидени са клаузи за предсрочно погасяване на кредита, както и право
на отказ на потребителя от договора. Към договора няма приложен погасителен
план,такъв липсва и към Стандартния европиейски образец, но е предвидено право
на потребителя по всяко време да поиска извлечение по сметка под формата на
погасителен план със съдържание, съгласно чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК/чл.12 от
договора/. Няма спор, а това е уговорено и в договора за потребителски кредит,
че кредиторът има право да прехвърли изцяло или частично правата си по договора в полза на трети
лица,без съгласието на потребителя/чл.22/. Няма спор, че вземането на
първоначалния кредитор срещу длъжника Е.З.
е прехвърлено с договор за цесия първоначално в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД
на 01.07.2017г., като същото вземане в последствие е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“
АД в полза на цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ на дата 01.11.2017г. и приложение №1 /под
№1221/ от 01.06.2018г. към Рамков договор/цесия/-чл.5. Установява се, че на
03.04.2019г. /или след изтичането на всичките 60 /шестдесет/ седмични вноски,
платими по кредита, съгласно уговорките за срок на договора в седмици-буква „ж“
от раздел “ Общ размер на дължимата сума/,
е инициирано заповедно производство от цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по чл.410 от ГПК пред Пазарджишки районен съд с искане да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е.Т.З. за всички
суми така както са описани в исковата молба,като в заявлението до заповедния
съд са посочени същите факти и обстоятелства, които в последствие са изложени и
в исковата молба, включително и за извършеното частично плащане на задължението
от длъжника в размер на 287.26лв като тази сума е приспадната от дължимата
претенция.По искането е образувано ч.гр.д.№1389/2019г. по описа на Пазарджишки
районен съд и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №818 от 03.04.2019г. с което искането на кредитора е уважено за всички
претендирани суми.
Срещу
заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК, на заявителя е указано от
заповедния съд, че може да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си против длъжника, като съдебното
разпореждане е връчено на 11.09.2019г., а на 09.10.2019г. по пощата е изпратено
уведомление до заповединя съд, че заявителят е подал искова молба за вземането
си като е приложено и копие от този документ.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи съществуването на вземането си.
По същество
исковият съд е приел, че исковата претенция е основателна единствено по
отношение връщането на чистата стойност
на кредита и без други лихви, такси и разноски
предвид наличие на пороци в договора за потребителски кредит водещи до
неговата недействителност, като е приложил разпоредбата на чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
Предмет на
въззивната проверка е единствено уважената искова претенция на цесионера
„Агенцията за събиране на вземания“ЕАД срещу длъжника Е. Т.З.
по отношение на присъдената чиста сума от кредита в размер на 662,74лв ведно със
законната лихва считано от 02.04.2019г. , която потребителят следва да върне
след като договорът за потребителски кредит е недействителен.
Изложените
в тази връзка доводи и мотиви от
Пазарджишкият районен съд към обжалваното решение напълно се споделят от
въззивната инстанция и същата на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение
към изложеното и във връзка с доводите, развити във въззивната жалба, следва да
се отбележи и следното:
Разпоредбата
на чл.23 от Закона за потребителския кредит е императивна материално-правна
норма и същата предвижда, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Това
означава, че след като съдът е приел еднозначно, че потребителският кредит
страда от толкова съществени недостатъци, които безусловно да водят до неговата
недействителност, кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, като
дори да е внесъл суми за погасяване на други дължими разходи по кредита или
такси, същите се отнасят само и единствено към погасяване на главницата по
кредита-чистата стойност, или това е стойността на отпуснатия заем /кредит/ -в
случая, сумата от 950лв. Създаденият с чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и във
връзка със ЗПК /Закона за потребителския
кредит/-чл.20-чл.24 и ЗЗП /Закона за защита на потребителите/-чл.143 и
следващите, специален процесуален ред за реализиране на отговорността на
кредитополучателя /потребител/ по чл.20-чл.24 от ЗПК е различен от общия исков
ред, предвиден в ЗЗД-чл.26, чл.34, и чл.55 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. В хипотеза на проведено заповедно производство с последвал
исков процес за установяване на вземането на кредитора по чл.422 от ГПК във
връзка с постъпило възражение по чл.414 от ГПК, за последния
/заявителя-кредитор/ това се явява единствената процесуална възможност да
установи съществуването на вземането си срещу потребителя със сила на присъдено
нещо, включително и в хипотеза на уважено възражение от кредитополучателя за
недействителност на договора за потребителски кредит, в който случай на кредитора
се присъжда единствено чистата сума. Непредявяването на иск на основание чл.422 от ГПК в едномесечния срок по чл.415
ал.2 от ГПК от страна на заявителя в заповедното производство, води като
последица до обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издадения
изпълнителен лист по чл.418 от ГПК. От друга страна, с факта на уважаване на
възраженията на потребителя в производството по чл.422 от ГПК досежно
недействителността на договора за
потребителски кредит, същият постига максимален ефект от защитата си
като връща на кредитора единствено
чистата сума по кредита. Претенцията по чл.422 от ГПК е предявена на договорно
основание, но с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК и на нормите на ЗПП, е
допустимо в този процес да бъде разгледана и уважена дори и при констатирана недействителност на
договора за потребителски кредит, тоест в това производство се разрешава
окончателно въпроса относно дължимостта, респективно недължимостта, основанието
и размера на вземанията на кредитора срещу потребителя по договора за
потребителски кредит.Затова в случая не е налице недопустимо решение като
постановено по непредявен иск. Съдът се е произнесъл надлежно съобразно изложените
в исковата молба факти и обстоятелства, като е съобразена спецификата на
исковия процес по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК допускаща разглеждане на
всякакви възражения на потребителя срещу
вземане на кредитора, основаващо се на сключен
договор за потребителски кредит, включително и
при заявена недействителност или нищожност или наличие на неравноправна
клауза на същия, като законът позволява съдебно произнасяне по съществото на
спора при отчитане и на нормите на чл.20-чл.24
от Закона за потребителския кредит.
Предвид
изложеното, решението в обжалваната му осъдителна част ще следва бъде потвърдено.Не
са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба на ответника Е.Т.З..
Водим от горното
и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджшки районен съд №458 от
20.04.2020г. постановено по гр.д.№4046/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО е признато за установено по предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул.
„Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. -
изпълнителен директор, срещу Е.Т.З., ЕГН-********** ***, общ. Б., обл. П.,
положителни установителни искове, че Е.Т.З., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит №
********* от 21.04.2016г. , сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Е.Т.З.,
ЕГН-**********: сумата от 662.74 лв.
/шестстотин шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд /02.04.2019г./ до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е била издадена Заповед №818 от 03.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №1389/2019г.
по описа на РС-П., както и в частта за
разноските.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.