Р Е Ш Е Н И Е
№ 778
гр. Пловдив, 10 април 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори
април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №353 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
К.Д.Г., с постоянен адрес:***, представляван от адвокат С.Л.- пълномощник, обжалва Заповед №18-9706 от 15.12.2017г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, при Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрено изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на град Пловдив, чрез: нанасяне на нов обект на кадастъра- схема на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №56784.514.155.1.8, с площ от 32 кв.м., собственост на П.Н.И.; промяна в границите на съществуващи обекти- схема на СОС с идентификатор №56784.514.155.1.7, без посочени данни за площта му, собственост на П.Д. П. и на П.К.Т.; промени в данните за собственост и собственици, като СОС с идентификатор №56784.514.155.1.7 се записва за собственост на П.Д. П. и П.К.Т., а СОС с идентификатор №56784.514.155.1.8 се записва като собственост на П.Н.И..
Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- началник на СГКК- Пловдив, представя писмено становище с Вх.№2195 от 31.01.2018г. (листи 3-5) за неоснователност на жалбата; възразява за евентуална прекомерност на претендираните по делото разноски от жалбоподателя; претендира присъждане на направените по делото разноски, ако делото има благоприятен за ответната страна изход. Освен това, чрез адвокат Р.И.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованото лице- П.Н.И., чрез адвокат П.П.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованото лице- П.К.Т.- не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище с Вх.№5602 от 16.03.2018г. (лист 129) за основателност на жалбата.
Заинтересованите лица- А.В.П. и Н.П.Ш.- не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 30-31, 37, 38) е изпратена до жалбоподателя и заинтересованите лица П.И., А.П. и П.Т. като приложение към уведомление с Изх.№24-25582-15 от 15.12.2017г. (лист 32), получено от жалбоподателя Г. на 28.12.2017г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 33). От своя страна, жалбата (листи 6-12, 18-24) е подадена чрез ответника по пощата на 10.01.2018г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 17), или в рамките на законоустановения срок.
Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗКИР, “заинтересовани лица” са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
Жалбоподателят се легитимира за собственик на СОС с идентификатор №514.155.1.1, представляващ апартамент, с площ от 96 кв.м., находящ се в сграда №1 (идентификатор №514.155.1), разположена в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №514.155; находящ се в гр. Пловдив, *******, етаж 2, ап.1; ведно с 1/6 идеална част от тавана на сградата, целият с площ от 120,00 кв.м., изразяващо се в реалното ползване на югозападното таванско помещение с площ от 20,00 кв.м.; ведно с 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за което по делото е прието заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2017г., с №22, том 1, рег.№614, Н.дело №16/2017г. (листи 49-50, 101-102). Според посочения нотариален акт, СОС с идентификатор №56784.514.155.1.1 е идентичен с апартамент на първия етж от триетажна жилищна сграда, в гр. Пловдив, *******, целият с площ от 96 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, антре, баня-клозет, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот №98, том 14, дело №3972 от 11.03.1994г. на АВ- Пловдив (лист 51, 70, 100). Пак според нотариалния акт от 15.02.2017г. собственият на жалбоподателя СОС е съседен на СОС с идентификатор №514.155.1.2 на същия етаж в сградата; под обекта е разположен СОС с идентификатор №514.155.1.7, а над обекта е разположен СОС с идентификатор №514.155.1.3.
Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира, че е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване от страна на жалбоподателя.
Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по алтернативно заявеното оспорване.
Според разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в КК и КР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. (лист 77) на изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр.51 от 07.07.2009г. (лист 78), с която заповед са одобрени КК и КР за землището на гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, като по делото не са ангажирани доказателства за наличието на неприключили съдебни производства по заявено оспорване на заповедта относно ПИ с идентификатор №514.155, относно сградата с идентификатор №514.155.1 или относно някой СОС, находящ се посочената сграда.
При това положение, следва да се приеме за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожен административен акт, противно на направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл.
На следващо място, според чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти. А според легалното определение на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, “непълноти или грешки” са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Според чл.56, ал.1 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-5), измененията в КК и КР се извършват от СГКК по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган.
На 12.10.2017г. в СГКК- Пловдив постъпва уведомление с Вх.№07-12631 (лист 48) от жалбоподателя Г., с което уведомява ответника в настоящето производство, че е собственик на СОС с идентификатор №514.155.1.1, към което жилище са включени и 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Г. заявява, че госпожата, която му е продала апартамента (П.Н.И.) се опитва със стара дата и изтекло преди 3 години Разрешение за строеж с №116 от 24.09.2004г. (лист 72, 104) да впише в кадастъра приземна стая (мазе), която не е включена в новия, валиден нотариален акт (листи 49-50), за което прилага и копие от стария нотариален акт (лист 51).
На 25.10.2017г. СГКК- Пловдив е сезирана от заинтересованото лице П.Н.И. със заявление с Рег.№01-335058 от 25.10.2017г. (лист 29) за заличаване в КК на СОС с идентификатор №514.155.1.7; създаване на 2 нови СОС, съответно с идентификатори №514.155.1.8 и с №514.155.1.7; регистрация на СОС с идентификатор №514.155.1.8.
Като приложение към посоченото заявление са представени множество документи (листи 52-74), включително проект за нов СОС в сграда с идентификационен №56784.514.155.1 (листи 56-66), изготвен от инж. Г.Ч., вписан в регистъра на правоспособните лица по кадастър на АГКК, за което по делото е прието заверено копие на Сертификат с регистрационен №0266 (лист 71).
С писмо Изх.№07-12631 от 02.11.2017г. (лист 45) на началника на СГКК- Пловдив се уведомява жалбоподателят, че е постъпило заявление с Вх.№01-335058 от 25.10.2017г. от П.И. и е представена преписка, изготвена от правоспособно лице за извършване на дейности по ЗКИР; ще получи уведомление по чл.26, ал.2 от АПК за започване на процедура за изменение на КК и КР; ще има възможност да се запознае с преписката и да изрази становище. Посоченото писмо не е получено от жалбоподателя, тъй като адресатът на пощенската пратка, е “непознат” (лист 47).
С писмо Изх.№07-12631 от 08.11.2017г. (лист 43) на началника на СГКК- Пловдив отново се уведомява жалбоподателят, че е постъпило заявление с Вх.№01-335058 от 25.10.2017г. от П.И. и е представена преписка, изготвена от правоспособно лице за извършване на дейности по ЗКИР; ще получи уведомление по чл.26, ал.2 от АПК за започване на процедура за изменение на КК и КР; ще има възможност да се запознае с преписката и да изрази становище. Писмото е получено на 09.11.2017г. от Г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 44).
С нарочно уведомление с Изх.№01-335058 от 20.11.2017г. (лист 41) на ответника в производството, се уведомяват жалбоподателят Г. и заинтересованите лица А.П. и П.Т., на основание чл.26, ал.1 от АПК (и чл.70, ал.1 от Наредба №РД-02-20-5), че по заявлението на П.И., подадено на основание чл.58, ал.1 от Наредба №РД-02-20-5, започва производство по изменение на КК и КР на СОС с идентификатори №514.155.1.7 и №514.155.1.8. На жалбоподателя Г. и другите заинтересовани лица изрично се указва, че могат в 7-дневен срок от получаване на уведомлението да се запознаят с предлаганото изменение, като впоследствие ще бъде издадена заповед, за която отново ще бъдат уведомени.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 42), К.Г. е получил пощенска пратка на 25.11.2017г., съдържаща вероятно уведомлението с Изх.№01-335058 от 20.11.2017г.
На 30.11.2017г. по преписката постъпва възражение с Вх.№02-725 (лист 39) от жалбоподателя Г., според което възражение той е записан като собственик на всички прилежащи площи на жилището с идентификатор №514.155.1.1 и №514.155.1.7; не е налице грешка, която да налага поправка в кадастъра; няма самостоятелни обекти в сградата, на които заявителката П. Н. И. да е собственик.
Изготвено е удостоверение с №01-335058 от 15.12.2017г. за приемане на проект за изменение на КК и КР (лист 36), според което удостоверение проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл.75 от Наредба №РД-02-20-5, както и на изискванията на чл.чл.14 и 16 от Наредба №РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-4). Проектът, внесен като приложение към посоченото по-горе заявление с Вх.№01-335058 от 25.10.2017г., е приет, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Написа се, че според чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти. А според чл.54, ал.2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред; при необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки; влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1. Аналогично, с разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5 е предвидено, че началникът на СГКК издава отказ за изменение на КК и КР при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите- предмет на проекта. Според легалното определение на §1, т.16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5, “спор за материално право” по смисъла на чл.70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. А според легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗКИР, “самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура” е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
В случая, П.Н.И. (В., според Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с Изх.№И-6888 от 23.11.2016г. (лист 67)), се легитимира за
собственик на апартамент, намиращ се в гр. Пловдив, *******, на първия етаж на
триетажна сграда, целият с площ от 96 кв.м.; ведно с ¼ идеална част от тавана,
две стаи в сутерена, намиращи се в западната част със западно изложение, килер
със северно изложение; ведно с една масивна гаражна клетка от 18,25 кв.м.,
застроена в северозападната част на парцела; ведно с ¼ идеална част от
правото на строеж, отстъпено от държавата върху парцел (УПИ) ХІ, образуван от
имот пл.№155, кв.439 по плана на гр. Пловдив, целият с площ от 720 кв.м., по силата
на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.03.1994г., с №98, том 14,
Н.дело №3924/1994г. (лист 51, 70, 100).
Според писмо с Изх.№93-94-П-72 от 22.05.2003г. (лист 73, 103) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Западен” на П.И. се разрешава, при условията на чл.38, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), проучване и проектиране за вътрешно преустройство и промяна предназначението на приземна стая ЗА КОЗМЕТИЧНО СТУДИО.
Според Разрешение за строеж №116 от 24.09.2004г. (лист 72, 104) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Западен” се разрешава на П.И. да извърши строителство на обект пета категория “Вътрешно преустройство и промяна на предназначението на приземно помещение в козметично студио със ЗП (застроена площ) = 32,00 м2”, съгласно одобрен проект на 20.09.2004г. (листи 74-76, 110).
По делото е прието заверено копие на Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, Приложение №15 (образец 15) към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3), от 13.01.2009г. (листи 52-54, 105-108), с който строеж, представляващ “Вътрешно преустройство и промяна на предназначението на приземно помещение в козметично студио с ЗП = 32,00 м2” се предава от строителя (П.И.) на възложителя (П.И.) и е основание за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Според констативния акт за установяване годността на строежа, “Строежът представлява преустройство на приземната стая от сградата, обновяването й и оборудване за козметично студио... Съществуващият килер се разделя на две части за санитарен възел и стая за маникюр”.
При съпоставка между схема-проект с №15-639272 от 15.12.2017г. на СОС с идентификатор №514.155.1.8 (лист 38), представляваща неразделна част от оспорената заповед; схема на СОС №514.155.1.8 (лист 59), представляваща част от проекта за нов СОС, изготвен от геодезиста инж. Г.Ч.; както и одобрения проект на 20.09.2004г. (листи 74-76, 110) за “Вътрешно преустройство и промяна на предназначението на приземно помещение в козметично студио с ЗП = 32,00 м2”, настоящият състав на съда приема за установено, че СОС с проектен идентификатор №514.155.1.8 е идентичен с обекта, представляващ промяна на приземна стая в козметично студио.
Също така, настоящият състав на съда приема за установено, че променената приземна стая в козметично студио представлява самостоятелен обект в сграда по смисъла на ЗКИР и като такъв подлежи на отразяване в КК и КР. Наред с това обаче, не може да се направи категоричен извод относно обстоятелството кой е собственикът на този обект и съответно следва да бъде вписан като такъв в КР, тъй като между П.И. и К.Г. е формиран спор за съдържанието на договора помежду им, обективиран в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2017г., с №22, том 1, рег.№614, Н.дело №16/2017г.
Спорът между жалбоподателя Г. и заинтересованото лице П.И., касаещ правото на собственост върху преустроеното приземно помещение в козметично студио, явяващо се СОС с идентификатор №514.155.1.8 в оспорената по делото заповед, е спор за материално право, препятстващ изменението на КК и КР до разрешаването на спора в рамките на съдебно производство, различно от настоящето. Следователно, оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалноправната разпоредба на чл.54, ал.2 от ЗКИР и същата е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 96). Що се отнася до направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, то същото е неоснователно. По договор за правна защита и съдействие от 10.01.2018г. (листи 14-15, 26-27) е заплатено адвокатско възнаграждение от 600,00 лв., което е в минималния размер по смисъла на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Исканията за присъждане на разноски в полза на ответната администрация и в полза на заинтересованото лице П.И. са неоснователни, поради което не следва да бъдат уважени. За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява АГКК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №18-9706 от 15.12.2017г. на началника на СГКК- Пловдив при АГКК, с която е одобрено изменение на КК и КР на град Пловдив, чрез: нанасяне на нов обект на кадастъра- СОС в сграда с идентификатор №56784.514.155.1.8, с площ от 32 кв.м., собственост на П.Н.И.; промяна в границите на съществуващи обекти- схема на СОС с идентификатор №56784.514.155.1.7, без посочени данни за площта му, собственост на П.Д. П. и на П.К.Т.; промени в данните за собственост и собственици, като СОС с идентификатор №56784.514.155.1.7 се записва за собственост на П.Д. П. и П.К.Т., а СОС с идентификатор №56784.514.155.1.8 се записва като собственост на П.Н.И..
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на К.Д.Г., ЕГН **********,***, сумата от общо 610,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/