Р Е Ш Е Н И Е
№ 2324/12.6.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 14.05.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Т. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7037 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД вр. чл.32, ал.2 от СК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца
Е.В.С., родена на ***г***, ЛНЧ **********,
с адрес: гр.Варна, к.к."Св. Константин и Елена", ул. „45" №21,
вх.А, ет.2, ап.51 срещу ответника В.П.С., с имена в международния
паспорт: В.С., роден на ***г. в гр.Астана, продължително пребиваващ
в Република България с ЛНЧ: **********, живущ в Република България на адрес:
град Варна, улица Драган Данаилов № 151 ет.2 aп.1 осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД вр. чл.32,
ал.2 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след допуснато
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, както
следва:
сумата в размер на 24 951.28 лв., представляваща платената от ищцата на 13.09.2018г. , по
време , когато бракът между страните е бил прекратен с влязло в законна сила
решение на 12.07.2018г. сума в размер на ½ от 10 849 088.00 KZT
/казахстански тенге/, равняващи се на 5 424 544,00 тенге или 24 951.28 лв. за погасяване на
задължение по Договор за потребителски банков кредит № 17606629-031417HH-FORTE2016
от 04.11.2016г., сключен от
ответника по време на брака, когато страните са били във фактическа раздяла,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда-09.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че с ответника са сключили брак на 04.08.2001г. , първи по ред за двама им, от който имат две
деца: Анастасия Владиславовна С., родена на ***г. и Едуард Владиславович С.,
роден на ***г.
През 2018г. по
силата на решение №71113-18-00-2/8817 от 06.06.2018г. на Сариаркински районен
съд на гр.Астана, Казахстан, влязло в законна сила на 12.07.2018г. бракът им е
прекратен. Видно от споразумение , утвърдено с определение от 19.07.2018г. по
дело №7113-18-00-2/9789 на Сариаркински районен съд на гр.Астана, е, че съвместно при равни квоти с ответника е
участвала в разделянето , както на имуществото, така и на задълженията към финансови
институции за придобиването му през време на брака им. Излага се, че в
съдебния
протокол от проведено на 01.03.2019г. открито съдебно
заседание на
42 състав по гр.д.№12398 по описа на 2018г. на ВРС е обективирано съгласието да поделят при равни
квоти придобития по време на брака им апартамент.
Сочи се,
че на 04.11.2016г. ответникът е изтеглил
кредит , по време на фактическата раздяла между страните от 2014г. , който е извън обхвата на СИО. Твърди
се, че кредитът е получен само от В.С. по негова банкова сметка ***, както и
дългът му към „Fortebank"AД е лично негов , не е СИО, поради което ищцата
няма с него нищо общо. Излага се, че с договор за банков кредит №
17606629-031417HH-FORTE2016 от 04.11.2016г. ответникът , по време на брака си с
ищцата Е. Врадимировна С., сключен на 04.08.2001г. и прекратен на 12.07.2018г.
с влязло в сила решение №7113-18-00-2/8817 от 06.06.2018г. на Сариаркинския
районен съд на гр.Астана, Казахстан, е изтеглил потребителски кредит, като за
обезпечаване срочното погасяване на кредита банката е уговорила договорна
ипотека върху недвижим имот-семейна имуществена общност на страните /съгласно
договор за покупко продажба №2-387 от 18.04.2009г., посочен в чл.1.6 от договора
за ипотека №17606629-031417HH-FORTE2016 от 04.11.2016г. / в гр.Астана-недвижим
имот, апартамент от 76,60кв.м. Ищцата е дала съгласие и за директен дебит на
парични средства от всички банкови сметки в случай на неизпълнение задължението
на ответника. Крайният срок за погасяване на кредита е бил до 04.11.2026
година. Месечните вноски са подробно описани в приложения погасителен план и
плащани от ответника до 06.09.2018г. За учредената ипотека е съставен договор
за ипотека№17606629-031417НН-FORTE2016 от 04.11.2016г. Цялата сума, отпусната
като кредит, ответникът е ползвал еднолично , като се излага , че самият ответник твърди това
обстоятелство
в отговора му на исковата молба. Твърди се, че не ищцата, а ответникът на 04.11.2016г.
самостоятелно - без участието на ищцата , е сключил договор за банков кредит с
"ForteBank"AД и е получил отпуснатата му сума, като ищцата не е страна по
договора за кредит. Сумата на отпуснатия кредит е получена от ответника по личната му
банкова сметка ***016 година, когато цялото семейство: ищцата, ответникът и двете им деца вече се е
било установило в България".
За да получи
съгласието на ищцата за ипотекиране на недвижимия им имот в режим на семейна
имуществена общност, ответникът й е обяснил, че потребителския кредитът му е
необходим за закупуване на лек автомобил за семейни нужди в България. В тази
връзка ищцата се е съгласила да предостави съгласието си за ипотеката в полза
на кредитора "ForteBank"AД. Получените от кредита парични средства
ответникът е усвоил
на 04.11.2016г. по личната си банкова сметка ***. На 07.11.2016г. е направил
превод от тази сума по личната банкова сметка *** „Първа инвестиционна
банка"АД, а именно сума в размер на 21000 евро или 41000лв. в изпълнение
на намеренията си за закупуване на семеен автомобил. Междувременно съгласно
удостоверение № 20190704141624/04.07.2019г. на Агенцията по вписвания на
14.11.2016г. ответникът е регистрирал търговско дружество „Бяла
скала"ЕООД, на което е бил едноличен собственик на капитала и управител.
На 16.11.2016г. е настоял ищцата да му преведе /"върне" съгласно
отговора му на исковата молба/ от личната си банкова сметка ***. за
финализиране действията по закупуване на автомобила. Преди това заедно са ходили
и избрали в шоурума на Нисан-гр.Варна лек автомобил марка Нисан модел Кашкай.
На 16.11.2016г. ответникът е сключил договор за откриване на разплащателна
сметка в „Първа инвестиционна банка"АД на името на дружество"Бяла
скала"ЕООД и е превел 41000лв. като първа вноска от учредител по банковата
сметка на „Бяла скала"ЕООД, която захранил с още 3580лв. внесени в брой.
На следващия ден -17.11.2016г. превел цялата сума на продавача
„МАВРО-ВМ"ЕООД от сметката, на дружеството и купил на името на „Бяла
скала"ЕООД лек автомобил Марка:Нисан Модел:Кашкай с рег.№ В 0478 ВМ на
цена 44 540лв. и еднолично се е разпоредил със средствата получени от
гореописания потребителски кредит с годишна лихва от 25,5% без да я вложи за
нуждите на семейството. Необяснимо би било подписването на неизгодения договор
за кредит и ипотекирането на семейното жилище в гр.Астана при наличие на други
финансови средства. За плащане на погасителните вноски започнал да разпродава
семейното имущество в ипотекирания апартамент. През 2018г. подал молба за
развод, който става факт на 12.07.2018г. На 21.02.2019г. съгласно удостоверение
№ 20190704141624 от 04.07.2019г. на Агенцията по вписвания ответникът е
отчуждил целия капитал на търговското дружество и е прехвърлил собствеността и
управлението му на трето лице- Вячеслав Муратов.
Сочи
се, че от мотивите на решението от 06.06.2018г. по
дело 7113-18-00-2/8817 на Сариаркинския районен съд гр.Астана, с което е
прекратен брака между страните, е видно, че семейството се е разпаднало и от
2014г. страните не живеят заедно, следователно нямат общо домакинство и са във
фактическа раздяла.
Излага се, че
предвид обстоятелството, че след прекратяване на брака между страните ищцата е
участвала на равно с ответника в предсрочно погасяване на кредита, който същият
е получил по личната си банкова сметка *** №KZ9296500F**********, като ищцата е
заплатила с лични парични средства на 13.09.2018г. за предсрочно погасяване
неизплатена част от дълга на ответника след влязло в сила съдебно решение от
12.07.2018г., а именно: 50 % от 10 849 088.00 К2Т(казахстански тенге),
представляващи сума в размер на 5 424 544.00 тенге или 24 951.28 лв., с която ответникът
се е обогатил, за ищцата е налице правен интерес от предявения иск.
Вследствие на
изложеното се сезира съда с искане за положително произнасяне по предявената
искова претенция и за присъждане на сторените в производството по делото
разноски.
Ответникът В.П.С., с имена в международния
паспорт: В.С., роден на ***г. в гр.Астана, продължително пребиваващ
в Република България с ЛНЧ: **********, живущ в Република България на адрес:
град Варна, улица Драган Данаилов № 151 ет.2 aп.1, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага , че предявеният иск е
недопустим , както и неоснователен.
Излага се, че в
случай, че се приеме искът за допустим, същият е изцяло неоснователен, като се
оспорва същия както по основание, така и
по размер.
Относно
основанието - сумата в размер на 5 424 544 тенге, внесена от името на ищцата на
13.09.2018г. по банкова сметка *** кредит, е била внесена на правно основание,
а именно - в изпълнение на т.3 от Определение от
19.07.2018г. по гр.д. № 7113-18-00-2/9789 на Сариаркинския районен съд на град
Астана, Република Казахстан, с което определение е одобрено постигнатото между
страните споразумение в същия смисъл. С внасянето на тази сума ищцата просто е изпълнила поетото от нея задължение,
съгласно т.3 на съдебно утвърденото споразумение, поради което изобщо не може
да се мисли за неоснователно обогатяване на ответника
с размера на същата сума.
Вътрешните
отношения на страните по повод банковия кредит са уредени именно с посоченото
споразумение, одобрено с Определение от 19.07.2018г. по гр.д. №
7113-18-00-2/9789 на Сариаркинския районен съд на град Астана. Република
Казахстан. От текста на Определението не може да се направи извод, различен от
презумпцията на чл.127 ал.1 от ЗЗД. Поради изложеното, за ищцата не е възникнало право да иска да й бъде
възстановена каквато и да било част от така внесената сума, тъй като тя
съставлява половината от размера на оставащото задължение по кредита.
Относно размера:
тъй като претендирана сума е половината от сумата на оставащото задължение по
кредита, което двамата бивши съпрузи са се задължили да погасят заедно, никаква
част от нея не е платена без правно основание и с никаква част от нея ответникът не е се е обогатил без основание, затова не
е възникнало задължение на ответника да върне
същата сума на ищцата, и новата
претенция на ищцата е изцяло неоснователна. Относно размера на
претенцията, посочена в български лева: ищцата
не е предоставила информация по какъв начин е изчислила равностойността на
сумата, внесена в казахстански тенге в български лева.
Счита се, че подписвайки
споразумението по гр.д. № 7113-18-00-2/9789 на Сариаркинския районен съд на
град Астана, Република Казахстан, одобрено със съдебно Определение от
19.07.2018г. по същото дело, когато разводът между страните вече е бил
постановен със съдебно решение по гр.д. № 7113-18-00-2/8817 на Сариаркинския
районен съд на град Астана, Република Казахстан, влязло в законна сила на
12.07.2018г., страните, бивши съпрузи, са се съгласили, че заедно ще погасят
оставащата сума от кредита за сметка на продажната цена на апаратмента в
Казахстан, което означава, че сумата, която се внася от името на всеки от
двамата съставлява изпълнение на постигнатото споразумение. Е.С. е подписала
това споразумение съвсем доброволно, водена от собствения си интерес дълга по
кредита да бъде предсрочно погасен повече от 8 години по-рано, за да може
апартамента в Казахстан, притежаван от В.С. да бъде продаден възможно
най-бързо, а тя да получи уговорената в същото съдебно споразумение сума. Към
датата на подписване на споразумението, Е.С. е била съвсем наясно за какво е
използван кредита, била е наясно, че споразумението е резултат от взаимен
компромис с цел уреждане на отношенията по доброволен начин. Ако страните са
желаели да уговорят, че В.С. е длъжен да върне на Е.С. внесената от нейно име
сума за погасяване на оставащия дълг по кредита, те са щели изрично да впишат
такава клауза в споразумението, да уговорят срок и санкция за евентуално
неизпълнение. Подобна клауза обаче липсва в споразумението и не е предмет на
отделен договор или споразумение между страните, и е недопустимо сега да се
твърди, че кредита бил използван само от Ответника, поради което Ищцата нямала
задължение да участва в погасяване на оставащото по него задължение, т.к. тя
изрично се е задължила за обратното. Фактът, че в споразумението не е указано
кой с каква сума следва да участва при погасяването на дълга, при положение, че
страните са се задължили ЗАЕДНО да погасят дълга, означава, че те са приели да
отговарят солидарно при действие на презумцията за равна тежест при изпълнение
на задължението, затова сумата, която е внесена от името на всеки от тях е в
изпълнение на постигнатото споразумение, а не даване на нещо недължимо, поради
което липсва основание да се счита, че ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата.
Ответникът излага следните обстоятелства досежно кредита и погасяване на оставащото задължение по
договора за кредит, сключен от Ответника с „Fortebank“АД , а именно:
1/ На
24.02.2015г. Ответникът е закупил жилище в Република България, находящо в
комплекс от затворен тип „Есенция", на адрес: гр.Варна, к.к.Свети Свети
Константин и Елена, ул. «45-та» № 21, придобито с нотариален акт за
покупко-продажба от 24.02.2015г., вписан в Службата по вписванията - Варна с
дв.вх.рег.№ 3957, вх.рег.№ 4067 от 25.02.2015г. под акт № 20 в том X дело №
1903, което жилище по действащ кадастрален план представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор: 10135.2569.181.2.61, със застроена площ 120,34
кв.м., а по архитектурен проект - апартамент 51 на втори жилищен етаж в бл.2,
вх.Г. и се състои от: входно преддверие, санитарен възел, дневна с кухненски
бокс и трапезария, балкон към дневната, две спални, баня и тоалет, и две
тераси.
2/ През август-септември
2016г. цялото семейство: ищцата, ответника и двете им деца вече се е било установило в
България и нещо повече - в началото на м.септември 2016г. всеки от тях е имал
статут на пребиваващ в България чужденец. Постоянното установяване на семейството
в България се потвърждава от множество обстоятелства, в това число покупката на
жилище в България, получаване на статут на пребиваващи в България чужденци,
записването на двете деца в училища в България, адресната им регистрация и
съвместното живеене на един и същи адрес, а именно - адреса на закупения от ответника имот. Тези обстоятелства потвърждават, че към
04.11.2016г., когато е сключен договора за кредит, съпрузите не са били във
фактическа раздяла, а са били пълноценно семейство.
3/ На 04.11.2016г.
оответникът е сключил договор за потребителски банков
кредит с „Fortebank "АД, Казахстан - договора е приложен от ищцата към новата искова молба. На същата дата сумата
по кредита му е била предоставена по банкова сметка № KZ9296500F********** при
AO „Fortebank", като една част от същата сума веднага е била усвоена за
заплащане на таксата за разглеждане на кредита.
4/ След
получаване на кредита, ответникът е извършил
множество разходи в полза на семейството си, в това число: покупка на
допълнително обзавеждане и оборудване за апартамента в България, заплащане на
текущи разходи като електроенергия, вода, телекомуникационни услуги, разноски
за поддръжка на жилищния комплекс, в който се намира семейното жилище, разноски
за издръжка на цялото семейство.
5/ След
постановяване на развода между страните, те са постигнали споразумение за
имуществените си отношения във връзка с апартамент, находящ се на територията
на Казахстан, придобит от ответника, лек
автомобил с регистрация в Република Казахстан и погасяване на оставащото
задължение по кредит, който ответникът е получил
на територията на Казахстан, като споразумението е било одобрено с Определение
от 19.07.2018г. по гр.д. № 7113-18-00-2/9789 на Сариаркинския районен съд на
град Астана, Република Казахстан, влязло в законна сила на 06.08.2018г.
Съгласно т.3 от
същото Определение, страните по настоящото дело са се съгласили за следното: „
след продажбата на апартамента, находящ се в град Астана, улица Сариарка № 1,
блок Б, ап.122, с обща площ 76,6 кв.м. първоначално за сметка на реализираната
продажба на апартамента, се задължават заедно да погасят останалото задължение
към AO „Fortebank" (Форте банк) като изпълнение на задължение съгласно
договор за банков кредит и договор за ипотека на недвижим имот. Нотариусът без
участието на Е.В.С. не сключва сделката за покупко-продажба." С влизане в
сила на това определение, отношения между страните, предмет на споразумението
са напълно уредени, в това число във връзка с погасяването на оставащата сума
по процесния кредит.
6/ На
13.09.2018г., след като ответникът В.С. е
получил в брой продажната цена на апартамента в Казахстан, което се е случило в
офис на „Fortebank"АД, Е.С. и В.С. заедно, както е уговорено в
споразумението, от получената в брой сума от продажбата на апартамента в
Казахстан, са погасили оставащото задължение по кредита, като по изричното
настояване на ищцата, половината сума е била внесена по
банковата сметка на ответника от нейно
име, а другата половина - от името на ответника.
Твърди се, че по време на
брака на страните - на 04.11.2016г. единият съпруг-ответникът е изтеглил потребителски кредит, като през
2018г., след прекратяване на брака, бившите вече съпрузи са се споразумели
заедно да погасят оставащото задължение по кредита, което са и направили на
13.09.2018г., като заедно са посетили офис на банката, където са внесли от
името на всеки от тях по 1/2 от сумата, получена от продажбата на семейното им
жилище в Казахстан.
Счита се, че ищцата просто е изпълнила поетото от нея задължение съгласно
постигнатото съдебно споразумение, одобрено с Определение от 19.07.2018г. по
дело N 7113-18-00-2/9789 на Сарааркинския районен съд в град Астана, Р
Казахстан. Внесената от ищцата сума е
внесена в изпълнение на постигнатото между страните сппоразумение.
Вследствие на
изложеното , се моли да бъде отхвърлена предявената искова претенция , като се
присъдят направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно обстоятелството, което се
установява и от приобщените по делото удостоверение за сключен граждански брак
и съдебно решение, че същите са бивши
съпрузи, бракът между които е бил сключен на 04.08.2001г., регистриран от Съветски отдел
на управление на служба „Записи на актовете за гражданско състояние" на
Администрацията на Омска област, с акт за брак № 1287 и прекратен с развод по
силата на решение №71113-18-00-2/8817 от 06.06.2018г. на Сариаркински районен
съд на гр.Астана, Казахстан, влязло в законна сила на 12.07.2018г.
От приетото по делото Определение , постановено на
19.07.2018г. по гр.дело № 7113-18-00-2/9789 на Сариаркински районен съд на
гр.Астана, Казахстан, образувано по иска на Е.В.С. към В.П.С. за разтрогване на
брака и разделяне на имуществото , е
видно , че е утвърдено споразумението за уреждане на спора чрез съдебна
медиация, , сключено между Е.В.С. и В.П.С. , на следните условия:
1. Ищецът Е.В.С.
се отказва от иска си към ответника В.П.С. за разделяне на имущество, находящо
се в гр. Астана, улица Сариарка № 1, блок Б, ап. 122, с обща площ 76,6 кв.м.,
автомобил Тойота Королла с година на производството 2007 г., плащане на помощта
на представителя, услугата на оценителя.
2. Страните
В.П.С., Е.В.С. се задължават съвместно да продадат апартамента, находящ се в
град Астана, улица Сариарка № 1, блок Б, ап. 122, с обща площ 76,6 кв.м. чрез
публикуване на обяви. Е.В. С. се задължава преди оформянето на сделката за
покупка- продажба, да подаде заявление в съд за вдигане на възбраната върху
горепосочения апартамент.
3. Страните
след продажбата на апартамента, находящ се в град Астана, улица Сариарка № 1,
блок Б, ап. 122, с обща площ 76,6 кв.м. първоначално за сметка на реализираната
продажба на апартамента, се задължават заедно да погасят останалото задължение
към AO "Forte Bank" (Форте Банк) като изпълнение на задължение
съгласно договор за банков кредит и договор за ипотека на недвижим имот.
Нотариусът без участието на Е.В.С. не сключва сделката за покупко-продажба.
4. В.П.С.
се задължава от останалата сума парични средства след продажбата на
горепосочения апартамент и погасяването на задължението към банката, предвидено
в точка 3 от настоящото споразумение, да предаде на Е.В.С. 8 000 000 (осем
милиона) тенге, посочената сума, при оформянето на сделката при нотариус.
5. Страните
се задължават да не бавят процеса на продажбата на посочения апартамент. Да се
разясни, че повторно обръщение към съда с аналогичен иск към същия ответник за
същия предмет и на същите основания, предвидени в т. 1, а именно апартамент,
находящ се в град Астана, улица Сариарка № 1, блок Б, ап. 122, с обща площ 76,6
кв.м., автомобил Тойота Королла, година на производството 2007 г., не се
допуска.
6. Също
така в частта на иска относно разтрогването на брака да се остави без
разглеждане, във връзка с разглеждането от друг съдия.
Между страните не е спорно обстоятелството, както е и
видно от приобщения по делото договор за кредит, че ответникът В.С. е
сключил по време на брака на страните
Договор за потребителски банков кредит № 17606629-031417HH-FORTE2016 от
04.11.2016г. с „Fortebank "АД, Казахстан за сумата в размер на 11500000
тенге със срок на изплащане 120 месеца- до 04.11.2026г.
Между страните не се оспорва обстоятелството , а и видно
от приетия Договор за ипотека на недвижим имот за № 17606629-031417HH-FORTE2016_1 от 04.11.2016г., за обезпечаване
на задължението по договора за потребителски кредит , ответникът е учредил
договорна ипотека върху апартамент в Казахстан със съгласието на ищцата.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищцата е
внесла сумата в размер на 5 424 544 тенге на 13.09.2018г. по банкова сметка ***оговор
за потребителски банков кредит.
С протоколно определение от проведено на 01.03.2019г.
открито съдебно заседание по гр.д.№ 12398/2018г. по описа на ВРС-42 състав, е
одобрена на основание чл. 234 от ГПК,
постигнатата между страните спогодба, по силата на която съдът приема за
установено , че съделителите Наиля
Мухтаровна Горбунова, гражданин на Руска Федерация, родена на *** ***, Е.С., гражданин на Република Казахстан,
родена на *** *** В.С., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в гр.
Астана, ID690531301166, са съсобственици на описания недвижим имот ,
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда „Есенция 2”, с идентификатор
№ 10135.2569.181.2.61, представляващ АПАРТАМЕНТ № 51, при квоти: за
Наиля Мухтаровна Горбунова - 1 %
(едно на сто) идеални части от имота; за Е.С. - 49,5 % (четиридесет и девет
цяло и пет десети на сто) идеални части от имота и за В.С. - 49,5 %
(четиридесет и девет цяло и пет десети на сто) идеални части от имота.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза , което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадено , се установява , че левовата равностойност на сумата в
размер на 5 424 544 казахстански тенге, внесена от ищцата на 13.09.2018г.
по банковата сметка на ответника за погасяване на сключения договор
запотребителски банков кредит, се равнява на 24951,28 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе
следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираните суми. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: брачното
правоотношение с ответника и момента на прекратяването му; сключването на
процесния договор за кредит по време на брака на страните при фактическа
раздяла между страните; липсата на предназначение и използване на кредита за
нуждите на семейството; че ищецът е заплатил със собствени средства исковата сума
по кредита.
В
процесуална тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си – че е постигната договореност между страните,
освобождаваща го от отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК
от друга страна, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството.
По въпроса възниква ли регресно право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен
период от време, чийто общ размер не надхвърля припадащата му се част от
солидарното задължение, възникнало в резултат на договор за заем е дадено
разрешение в съдебната практика на ВКС, което съставът на ВОС споделя изцяло.
Съгласно даденият отговор, солидарният длъжник не може да претендира от
съдлъжниците суми по чл. 127 от ЗЗД без
преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение,
която надхвърля припадащата му се част. Това разрешение произтича от самото
правило на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД,
което изрично изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците,
солидарният длъжник да е изпълнил повече от своята част. Следователно не може
да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв без първия да е
изпълнил като е платил на кредитора такава част от задължението, която да
надхвърля припадащата му се част /Решение № 196 от 21.08.2015 г. по гр. д. №
6068/2014 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 827 от 15.12.2010 г. по гр. д. №
1328/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. №
7488/2013 г. на ВКС, IV ГО и др. /.
Установено е по делото в тази връзка, че страните
са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 04.08.2001
г. е прекратен с влязло в сила на 12.07.2018 г. решение. По време на брака с
договор, сключен на 04.11.2016 г., ответникът
– съпруг е сключил с „Фортебанк" АД договор за кредит в размер на 11500000
тенге, за обезпечаване на който е сключен договор за ипотека на 04.11.2016г. на
недвижим имот в Казахстан със съгласието на ищцата. Последната е внесла
исковата сума след прекратяване на брака – на 13.09.2018г.
Правото на съпруга по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
да иска заплащане на дължимата от другия съпруг сума по солидарното задължение
възниква когато той е удовлетворил кредитора след прекратяването на брака,
както е в случая.
Установената в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и
може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено
изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по
равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2 от СК,
когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на
семейството. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от
задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е
облагодетелствала в по-голяма степен другия.
Относно някои от последиците на развода страните
могат да сключат споразумение, поради което невключените в него отношения остават
неуредени и между страните може да възникне правнорелевантен спор за тяхното
съдържание.
В случая, предвид събраните по делото
доказателства, съдът счита, че във вътрешните им отношения ответникът не дължи
връщане на никаква част от сумата, тъй като с Определение , постановено на
19.07.2018г. по гр.дело № 7113-18-00-2/9789 на Сариаркински районен съд на
гр.Астана, Казахстан, образувано по иска на Е.В.С. към В.П.С. за разтрогване на
брака и разделяне на имуществото , страните
са уредили техните отношения по повод на процесния договор за кредит , като
изрично са договорили , че след след продажбата на апартамента, находящ се в
град Астана,Казахстан за сметка на реализираната продажба на апартамента, се
задължават заедно да погасят останалото задължение към AO "Forte
Bank" (Форте Банк) като изпълнение на задължение съгласно договор за
банков кредит и договор за ипотека на недвижим имот. Изрично е посочено, че нотариусът без участието на Е.В.С. не сключва
сделката за покупко-продажба. Съгласно постигнатото между страните споразумение
, утвърдено от съда , се установява , че в техните вътрешни отношения страните са
приели, че по този начин уреждат отношенията си във връзка с поетите задължения
към кредитни институции досежно процесния договор за кредит във връзка с
недвижимия имот в Казахстан.
Съдебният състав намира, че след прекратяване на
брака липсва нарушаване на имущественото равновесие между страните, съгласно
постигнатите между тях договорености. Основанието да се търси част от платеното
е нарушения принцип на неоснователното обогатяване, а в случая не се установи
някаква част от погасения кредит от ищцата след прекратяване на брака да е
облагодетелствала ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът не
дължи заплащане на половината от сумата, заплатена след прекратяване на брака
за погасяване на банковия кредит и заличаване на договорната ипотека, поради
което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски , съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК ,
приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи в общ размер от
1437,69 лв., които следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Е.В.С., родена на ***г***, ЛНЧ **********, с адрес: гр.Варна, к.к."Св.
Константин и Елена", ул. „45" №21, вх.А, ет.2, ап.51 срещу ответника В.П.С., с имена в международния паспорт: В.С., роден на ***г. в гр.Астана, продължително пребиваващ
в Република България с ЛНЧ: **********, живущ в Република България на адрес:
град Варна, улица Драган Данаилов № 151 ет.2 aп.1 осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
сумата в размер на 24 951.28 лв., представляваща платената от ищцата на 13.09.2018г. , по
време , когато бракът между страните е бил прекратен с влязло в законна сила
решение на 12.07.2018г. сума в размер на ½ от 10 849 088.00 KZT
/казахстански тенге/, равняващи се на 5 424 544,00 тенге или 24 951.28 лв. за погасяване на
задължение по Договор за потребителски банков кредит №
17606629-031417HH-FORTE2016 от 04.11.2016г., сключен от ответника по време на
брака, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда-09.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.В.С., родена на ***г***, ЛНЧ
**********, с адрес: гр.Варна, к.к."Св. Константин и Елена", ул.
„45" №21, вх.А, ет.2, ап.51 ДА ЗАПЛАТИ на В.П.С., с имена в международния
паспорт: В.С., роден на ***г. в гр.Астана, продължително пребиваващ в
Република България с ЛНЧ: **********, живущ в Република България на адрес: град
Варна, улица Драган Данаилов № 151 ет.2 aп.1 сумата от 1437,69 лв., представляваща сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: