РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Ихтиман, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно
наказателно дело № 20251840200397 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Юнион
Ивкони“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, представлявано от управителите Г. А. и
И. С. - заедно, чрез адв. А. И., против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на дружеството -
жалбоподател е наложено на основание чл.187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева
за нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на
процесуалния и на материалния закон. Иска се отмяна на атакувания
електронен фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Жалбоподателят редовно призован за датата на съдебното заседание, не
изпраща представител по закон или по пълномощие. Постъпило е писмено
становище от пълномощник, който ангажира доказателства, излага
съображения по същество на спора, иска от съда да отмени атакувания
санкционен акт като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура
редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания електронен
фиш и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На 10.04.2022г., в 19:24ч. било установено нарушение с ППС автобус
„Отокар“, модел Навиго мега, с технически допустима максимална маса
10500, брой оси 2, категория Евро 6 без ремарке в община Костенец, за
движение по път I-8 км 134+876, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство
№ 10382, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на I-8 км
134+876. Не се спори по делото, че собственик на процесното ППС е
дружество „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17.
С обжалвания електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
дружеството жалбоподател е наложено на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата. Независимо от налагането на това административно
наказание „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК: ********* дължи и заплащане на
съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно
категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в
размер на 24,00 лева. Електронният фиш бил връчен на дружеството с
известие за доставяне на 23.05.2025г.
По преписката е представен доклад от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за ППС автобус
„Отокар“, модел Навиго мега, на 10.04.2022г. в 19:24ч., тол секцията № 10382
е отчела, че няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването по участък от пътя от платената пътна мрежа на Република
България.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените към жалбата и административно наказателната преписка
писмени доказателствени материали, надлежно приобщени по делото по реда
на чл. 283 НПК. Събраните доказателства са единни и непротиворечиви,
поради което и по аргумент за противното от чл. 303, ал. 3 изр. 2 НПК съдът
не дължи детайлен доказателствен анализ.
Спорът по делото се концентрира относно правилното приложение на
2
процесуалния и материалния закон при ангажиране административно
наказателната отговорност на въззивника.
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно да издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен
орган наказателни постановления и електронни фишове. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения: Процесният ЕФ е
издаден на основание чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Нарушението, за
което е наложена санкция е заснето с устройство № 10382, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-8 км 134+876, включен в списъка на
републиканските пътища, за които се събират такси за изминато разстояние-
тол такси.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения видеозаписи, каквито са приложени и по настоящата
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви
и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване
по Закона за измерванията. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП
отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани ТОЛ данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата представлява съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано
техническо средство и за нея не съществува изискване за сертификат и
одобрение от Българския институт по метрология. Разположените в обхвата на
републиканската пътна мрежа стационарни контролни единици, включително
процесното устройство № 10382 осъществяват единствено процеса по
разпознаване на регистрационните табели на превозните средства, във връзка
3
със следващата се автоматична обработка на данни от горепосочената
електронна система. Легално определение на системата се съдържа в чл. 10,
ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние -
„Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и
технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и
обработване на данни относно гео - позиционирането и изминатото
разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна
мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни,
изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на
размера им и тяхното събиране. В процеса на установяване на нарушенията по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е налице дейност, свързана с измерване на
величина.
Електронният фиш, предмет на настоящото производство, е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП,
установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие по арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. второ ЗДвП
реквизити. В него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от
Закона за движение по пътищата.
Според настоящия съдебен състав в производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и на ЗП,
4
като нарушението е установено от снимки и други данни от електронната
система за събиране на пътни такси, като съгласно разпоредбата на чл. 189е,
ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
Деянието е съставомерно от обективна страна, доколкото не е изпълнено
нормативно задължение в чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на собственика на ППС за
установяване размера и заплащане съответната такса за преминаване на ППС
по платената пътна мрежа. Съдът намира, че жалбоподателят, като собственик
на товарния автомобил, при чието движение по платената пътна мрежа е
осъществено деянието, е годен субект на административното нарушение
съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда, че собственик или
ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, включително и в резултат на невярно декларирани данни, се наказва с
глоба в размер 2500 лева, респективно имуществена санкция, ако е
юридическо лице.
В настоящият случай се установява от релевантните доказателства, че
жалбоподателят, в качеството си на собственик, на процеснното ППС автобус
не е подал тол декларация за преминаването през процесния тол сегмент.
Дължимостта на такава такса за движението на ППС по процесния път
произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна
мрежа, която съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП, за който се събира такса за ползване
на пътна инфраструктура – пътна такса. Доколкото субект на
административно наказателната отговорност е юридическо лице съдът не
изследва въпроса за съставомерност на административното нарушение от
субективна страна, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.
Въпреки извода за съставомерност на административното нарушение от
обективна и от субективна страна електронният фиш следва да бъде отменен
поради явна несправедливост на наложеното административно наказание, в
който смисъл съдът намира за необходимо да изложи мотиви.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, която разпоредба гласи, че собственик или вписан
ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т. 2
от ЗП, включително и в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от ЗП се наказва с глоба в размер 2500 лв. Ако собственикът или
вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
5
размер 2500 лева. Определеното в санкционната разпоредба наказание е
определено в абсолютен размер – 2500,00 лева, независимо от характера и
тежестта на нарушението. В практиката на СЕС е възприето, че националната
система от наказания, която не предвижда никаква възможност за
индивидуално определяне на наказанието от националния съд в зависимост от
тежестта на нарушението изглежда непропорционално с оглед целите,
посочени в правната уредба на Съюза.
В решението си СЕС посочва, че предвиденото в чл. 9а от Директива
1999/62/ изискване за съразмерност, не допуска национална система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в
абсолютен размер за всички нарушения на правилата относно заплащане на
такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им. При нетранспониране на директива в срок или при неправилното
транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата от националните
юрисдикции. Следователно и българските юрисдиксии са длъжни при
определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват
заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за прилагане на принципа на
пропорционалност при определяне на наказанията, което от своя страна се
осъществява чрез преценката за наличие на маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН.
Ето защо, дори и при установяване на санкционираното
административно нарушение от обективна и субективна страна, предвиденото
от българския законодател наказание, несъответстващо на принципа на
пропорционалност ведно с извода на съда да породилия се директен ефект на
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от автомобили
за използване на определени инфраструктури поради неправилното
транспониране в българското законодателство, води съда до извод за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш поради явна
несправедливост на наложеното наказание.
Предвид изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в настоящото производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. При този изход на спора с право на разноски разполага
въззивната страна, която е претендирала присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС, като претенцията е
обективирана във въззивната жалба. Страната е представила доказателства за
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Пълномощникът
на въззиваемата страна е навел своевременно възражение за прекомерност на
насрещната претенция за разноски за адвокатско възнаграждение, поради
което съдът дължи произнасяне съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид
субсидиарното приложение на ГПК по въпроса за разноските. Предвид
наведеното възражение за прекомерност и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
6
съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в светлината на Решение по дело C - 438/22 на СЕС от
25.01.2024г. и като взе предвид обстоятелството, че към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие действа редакцията на Наредба №
1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, обн. ДВ, бр. 14 от
18.02.2025г., която определя приблизителни размери на адвокатските
възнаграждения, като не изключва приложението на Решение по дело С 438/22
на СЕС при определяне размера на адвокатското възнаграждение по
справедливост съдът съобрази, от една страна ниската фактическа и правна
сложност на делото, обстоятелството, че делото е разгледано в не голям брой
открити съдебни заседания, в което не са събирани доказателства извън
приложените към админситративно наказателната преписка. От друга страна
съдът съобрази обема на извършената от пълномощника работа,
икономическата обстановка. Изложеното мотивира съда да уважи
претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразен електронен фиш № **********, за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от
Председателя на Управителния съвет да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар
Иван Шишман“ № 17 сумата от 480,00 лева с ДДС - деловодни разноски в
производсвото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7