Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д.
3 096/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Ф.О.К. ***:
1. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона
за задължението и договорите за заплащането на 30 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 11.01.2015 г.;
2. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона
за задължението и договорите за заплащането на 1 950,00 лева обезщетение
за имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 11.01.2015 г. Ф.О.К.
е със съдебен адрес - адвокат М.П.,*** община е с адрес в гр. София, ул. „*****.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ищцата е освободена от
държавни такси.
[3] УКАЗВА
НА:
1. деловодителя на състава да изготви копие от настоящото
дело, както и копие от в. гр. д. 6 309/2021 г.на IIа
въззивен граждански състав на СГС, заедно с копие на гр. д.
57 365/2019 г. на СРС, 159-ти с-в, решението по което е предмет на
обжалване по въззивното дело;
2. на вещото лице д-р М. в едноседмичен срок
от съобщението да представи по делото копие на история на заболяването
1318 на болница „Пирогов“ за Ф.О.К. заедно с копие на епикризата, ползвани от
него и цитирани в заключението му на л. 50 от делото на СГС.
[4] ДА
СЕ ИЗИСКАТ ОТ СРС копия на следните дела:
- гр. д. 57 366/2019 г. на 35-ти състав
заедно с в. гр. д. 6 981/2020 г. на СГС, образувано след обжалване на решението
на 35-ти с-в на СРС;
- гр. д. 36 007/2020 г. на СРС с ищец М.
В.П. ***.
[5] ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ НА СРП за преценка, дали е извършено престъпление:
- копие от настоящото дело;
- копия от делата, описани в пар. 3-4 от
настоящото решение;
- копията на историята на заболяването и
епикризата, описани в пар. 3 от настоящото решение.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] Ф.К.
заявява в искова молба от 10.01.2020 г., че на 11.01.2015 г. около 11:00 часа е
вървяла по тротоара на ъгъла на ул. „Булина ливада“ и бул. „Александър
Стамболийски“. Тъй като настилката е била неравна, а растителността между
плочите е пречела това да се забележи, Ф.К. е паднала.
[7] От падането тя е получила отворена фрактура на
горната част на подбедрицата. От увреждането Ф.К. е претърпяла болки и
страдания, които оценява на 30 000,00 лева. Тя е заплатила и 1 950,00
лева за лечението си.
[8] Тротоарът е бил собственост на ответника
Столична община (Общината) и тя и нейни служители са били длъжни да го подържат
в безопасен вид. Поради неизпълнение на това тяхно задължение ищцата се е
наранила, а Общината не ѝ е заплащала обезщетение за неимуществените
вреди от увреждането. Ето защо Ф.К. моли съда да осъди Общината да ѝ
заплати: 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; 1 950,00
лева обезщетение за имуществени вреди; законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата също моли съда да задължи
Общината да поправи неравностите на тротоара, където се е спънала (исковата молба,
л. 3-5).
2.
На ответника
[9] Общината е
оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. ищцата не се е наранила вследствие на спъване в
тротоарна плоча;
2. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. правото на иск е погасено по давност. Затова
Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 21-23).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[10] Не се спори, че
Ф.К. е била родена на *** г. На 07.11.2013 г. ТЕЛК е издал за нея експертно
решение, с което ú е била призната 72% трайно намалена работоспособност.
Водещата диагноза е била глухота, но също така Ф.К. е страдала от хипертонично
сърце, исхемична болест на сърцето, затлъстяване, дислипидемия, пиелонефрит с
парапелвикални кисти.
[11] Нещо повече, лекарите са установили, че Ф.К.
е имала дискординационен синдром. Тя самата е
съобщила, че е имала пристъпи на замаяност, залитане и шум в ушите, както и
високи стойности на артериално налягане (решението на ТЕЛК, л. 11 от делото на
СГС).
[12] Не се спори, че на 11.01.2015 г. в 11:00
часа вечерта тя е постъпила в болница „Пирогов“. В 11:03 и 11:04 вечерта са
ѝ били направени рентгенови снимки (заключението на вещото лице д-р М.,
л. 52 от делото на СГС). Дагнозата на Ф.К. е била открито
пунктиформено счупване на костите на лявата подбедрица
(пак там, л. 50 от делото на СГС). Това увреждане не е било вследствие на
спъване в необезопасена неравност на тротоара (по-долу, пар.
14-20).
[13] Ф.К. е заплатила: 150,00 лева за вещо
лице (л. 36 от делото на СГС); 2 000,00 лева на адвокат . Тя
е била представлявана безплатно от адвокат
(л. 76). Съдът е освободил ищцата
от заплащането на държавна такса. Общината е заплатила 150,00 лева за
вещо лице (л. 32 от делото на СГС).
2. Спорни обстоятелства
[14] Спорно
по делото е било дали Ф.К. е получила увреждането вследствие на спъване в
необезопасена неравност на тротоара. Съдът приема, че тя не е получила
увреждането вследствие на спъване в необезопасена неравност на тротоара.
[15] Съдът приема това поради следното: в заключението си вещото лице д-р М.
е приел, че този тип счупване може да се получи при стъпване върху неравност на
тротоар или пътна настилка, както и при битови травми вкъщи (заключението, л.
52 от делото на СГС). Следователно д-р М. не е категоричен, че счупването е
вследствие на стъпване върху неравност на тротоар или пътна настилка.
[16] Свидетелят Я.е заявил, че неговата баба Ф.К. е получила счупването
вследствие на стъпване върху тротоар, който е бил почти разрушен и много
повдигнат. Свидетелят Я.е твърдял, че това е станало следобед, между 1:00 и 3:00
часа (показанията на свидетеля, л. 60-61 от делото на СГС).
[17] Съдът не вярва на свидетеля Я., че Ф.К. е получила счупването
вследствие на стъпване върху тротоар, който е бил почти разрушен и много
повдигнат. Съдът не му вярва, защото показанията противоречат на твърдения на
самата ищца по делото, както и на събрани доказателства.
[18] Така например в исковата молба самата Ф.К. е заявила, че инцидентът е
настъпил в 11:00 часа. В историята на заболяването, цитирана в заключението на
вещото лице д-р М., е било отбелязано, че ищцата е била приета в болница
„Пирогов“ в 11:15 вечерта, а вещото лице е пояснило, че това е било
предшествано от изготвяне на рентгенови снимки, които пък са от 11:03 и 11:04
часа вечерта. Ако съдът приеме, че счупването е настъпило в ранния следобед, е
необяснимо защо и как Ф.К. е търпяла силните болки от счупването оттогава до
почти полунощ. Ето защо счупването е настъпило около 11:00 часа вечерта, както
твърди ищцата, но не между един и три часа следобед, както твърди свидетелят Я..
[19] Нещо повече, свидетелят Я.твърди, че инцидентът е станал при връщането
на Ф.К. и свидетеля Я.от пазара в ж. к. „Красна поляна“. След като счупването е
настъпило около 11:00 часа вечерта е абсурдно Ф.К. и свидетелят Я.да са се
връщали от открит пазар около 11:00 часа вечерта, посред зима.
[20] В допълнение, освен че в определени части показанията на свидетеля Я.противоречат
на твърденията на ищцата и на събраните доказателства, доказателствената
стойност на тези показания е много ниска. Това е така, защото:
- свидетелят Я.е внук на Ф.К.;
- към момента на разпита му свидетелят Я.е имал две разглеждани дела срещу
Столична община за обезщетение за вреди от увреждания отново вследствие на
падане, дължащо се на тротоарни плочи;
- поведението на свидетеля при разпита не беше убедително. Поради
противоречията на показанията на свидетеля Я.с твърдения на ищцата и събраните
доказателства, и ниската доказателствена стойност на тези показания, съдът не им
вярва.
[21] Липсват други доказателства, от които да се установява, че Ф.К. е
получила уврежданията от спъване в необезопасена неравност на тротоара. Затова
съдът приема, че уврежданията не са от това.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ
НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[22] Ф.К. е предявила
искове по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди от
непозволено увреждане.
1.
По иска
по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
[23] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно
и противоправно поведение на възложителя.
Такова е необходимо на изпълнителя на работата.
[24] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. ответникът да е възложил работа на трето
лице;
2. чрез свое противоправно действие или
бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца;
3. ответникът да не е изплатил обезщетение на
ищеца.
[25] Общинските пътища са публична общинска
собственост (чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в
населените места (чл. § 1, т. 1
от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата) Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост.
Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6
от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата). Следователно тротоарите към улиците в населените места са също публична
общинска собственост.
[26] Подържаното на общинските пътища се
извършва от общините (чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо
подържаното на тротоарите на улиците в населените места също следва да се
извършва от общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат
това. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[27] Съдът не установи Ф.К. да е получила
процесното увреждане от разрушен и висок тротоар. Не е налице предпоставка за
уважаването на двата иска – за неимуществени вреди и за имуществени вреди. Затова
съдът ги отхвърля.
2. По разноските
[28] Общината търси разноски. Тя
е направила такива за 150,00 лева и е била представлявана от юрисконсулт.
[29] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля изцяло предявените искове. Затова съдът осъжда Ф.К. да заплати
на Общината 150,00 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдия: