Присъда по дело №169/2019 на Районен съд - Троян

 

 

 

 

 

                                         П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                       

                                                          № 31

 

                                       гр. Т., 11.12.2019 година

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. Т., ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

Съдебни заседатели: 1. М.М. и

      2. П.Ч.               

 

                

Съдебен секретар Кремена Раева

Прокурор Георги Аргиров,

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА

наказателно общ характер дело № 169 от 2019 година по описа на Т.ски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.В.С. – роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН  да е на 07.06.2018 година около 04:45 часа на път ІІ-35 - Т.-Л., при разклона за с. Д., община Т., в лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **- негова собственост, държал акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове (обн. в ДВ бр. 91 от 15.11.2005 г., посл. изм. и доп.в  ДВ бр. 24 от 16 март 2018г.) „акцизни стоки” са стоките посочени в чл. 2, т. 2 от ЗАДС - „тютюневи изделия”, които съгл. nap. 1, т. 4 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн. В ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г., посл. изм. В ДВ бр. 17 от 23 февруари 2018г.) са „изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн”, без бандерол по смисъла на чл. 4, т. 7 от ЗАДС: „Бандерол е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка” - 20,450 кг (двадесет килограма и четиристотин и петдесет грама) тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - „фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм”, разфасован в общо 20 (двадесет) броя пакета, на който е следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лв. (три хиляди сто и осем лева и четиридесет стотинки), когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лв. (три хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, nap. 1 т. 4 от ДР на ЗТТСИ, във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 106 найлонови плика пълни със ситно нарязана жълта листна маса, тежащи общо 19,300 кг (на съхранение в склад на Районно управление гр. Т.), ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата и ДА СЕ УНИЩОЖАТ.

          ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                          2.

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Присъда № 31

по НОХ дело № 169/2019г.

 

Подсъдимият Р.В.С. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, а именно за това, че на 07.06.2018г,. около 04:45 часа, на път ІІ-35 - Т.-Л., при разклона за с. Д., община Т., в лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **- негова собственост, държал акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове (обн. в ДВ бр. 91 от 15.11.2005 г., посл. изм. и доп.в  ДВ бр. 24 от 16 март 2018г.) „акцизни стоки” са стоките посочени в чл. 2, т. 2 от ЗАДС - „тютюневи изделия”, които съгл. nap. 1, т. 4 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн. В ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г., посл. изм. В ДВ бр. 17 от 23 февруари 2018г.) са „изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн”, без бандерол по смисъла на чл. 4, т. 7 от ЗАДС: „Бандерол е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка” - 20,450 кг. тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - „фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм”, разфасован в общо 20 броя пакета, на който е следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лева. По повод на престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С разпореждане № 133 от 25.04.2019г. на съдията-докладчик, делото е насрочено за открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 26.06.2019г. подсъдимият Р.В.С. се явява лично и с упълномощения защитник - адвокат Л.Г. ***.

В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговия защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

За Районна прокуратура гр. Т., се явява районният прокурор Георги Аргиров, който поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимият Р.В.С. за виновен да е извършил престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер двукратният размер на пазарната стойност на тютюна. Аргументи за горното районният прокурор Аргиров е изложил подробно в своята пледоария.

Подсъдимият Р.В.С. дава обяснения, като заявява, че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд и не е знаел, че в черните торби, поставени в автомобила от неговата майка има тютюн. Заявява, че е мислел, че в торбите е стоката на майка му, която продава на пазара. Защитникът на подсъдимия – адвокат Г. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин със събраните по делото доказателства, като в хода на съдебните прения е изложил подробни аргументи за това и моли съдът да постанови съдебен акт, с който признае подсъдимият за невиновен.

От обясненията на подсъдимия Р.В.С., от показанията на разпитаните свидетели С.П.П., К.П.К., Б.М.А., М.М.К. и В.С.К., от приложените по досъдебното производство по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по допуснатите в хода на досъдебното производство по делото експертизи, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.В.С. ***, заедно със своята приятелка – свидетелката Б.М.А..

На 06.06.2019г. бащата на свидетелката А., се обадил на подсъдимия С. и го помолил на следващия ден да отиде с микробуса си до гр. П., за да натовари килими, тъй като той няма да побере цялата стока в неговия автомобил. Подсъдимият С. се съгласил и се уговорили с бащата на свидетелката А., Р.С. да тръгне рано сутринта за гр. П.. Свидетелката М.М.К. – майка на подсъдимия, след като разбрала, че сина й ще пътува за гр. П.на 07.06.2019г., четвъртък, го помолила да я вземе и да я закара до пазара в гр. Т., където тя продава чанти и чорапи.

На 07.06.2019г., около 03:00 часа, подсъдимият Р.В.С. и свидетелката Б.М.А. отишли с лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **, собственост на С., до дома на майката на подсъдимия – свидетелката М.К., за да я вземат.  Свидетелката К. отворила багажното отделение на буса и поставила там две големи черни полиетиленови чанти, след което се качила при сина си и свидетелката А. *** посока гр. Т.. На пътя гр. Л.– гр. Т., свидетелката К. поискала да слезе на разклона за с. Л., като се уговорила със сина си, той да остави стоката й на пазара в гр. Т., а тя ще се придвижи със свои колеги до там. В съдебно заседание свидетелката К. заявява, че е имала уговорка с мъж да я чака на разклона за с. Л.. Подсъдимият С. оставил майка си на разклона за с. Л., а той и свидетелката А. продължили посока гр. Т..

Около 04:45 часа подсъдимият бил спрян от свидетелите С.П.П. и К.П.К., и двамата служители на РУ гр. Т., на път ІІ-35 – гр. Т.– гр. Л., при разклона за с. Д., община Т.. В хода на извършената проверка, свидетелите П. и К. намерили в багажното отделение на автомобила два черни чувала, в които били поставени прозрачни найлонови пликчета със суха тревиста маса, наподобаваща тютюн. Подсъдимият С. заявил, че не е знаел какво има в чувалите и предложил на служителите на полицията да изхвърлят чувалите и да продължи по пътя си. Свидетелят С.П. подал сигнал за установения насипен тютюн в ОДЧ на РУ гр. Т.и на място пристигнали разследващ полицай, поемни лица и експерт от НТЛ при РУ гр. Т.. Съставен бил Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение на 07.06.2019г. за извършеното във времето от 06:28 часа до 07:18 часа процесуално-следствено действие. Към протокола е приложен и фотоалбум с 24 броя фотоснимки. Подсъдимият Р.В.С. бил отведен в РУ гр. Т., където малко по-късно дошла и майка му – свидетелката М.К., а по-късно и бащата на подсъдимия – свидетелят В.С.К..

В хода на досъдебното производство по делото била назначена физико-химическа експертиза с вещо лице доц. д-р В.В.Н. от „Институт по тютюна и тютюневите изделия“ с. Марково, обл. П.. От изготвеното заключение от вещото лице се установява, че предоставените за експертиза представителни проби, иззети като Обект № 1 и Обект № 2 с Протокол за вземане на представителни проби от 07.06.2019г., представляват смес от преобладаващи тютюневи влакна и нарязани тютюневи жили с наличие на дребни късове листна петура и отрошъци /части/ от тютюневи жили. Вещото лице е отразило в заключението, че анализираните проби представляват годен за консумация нарязан тютюн, основно съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от 1.5 мм, което съответства на вида изделие за пушене – нарязан тютюн, предназначен за ръчно свиване на цигари. Според вещото лице изследваните проби са тютюневи изделия и попадат в §1, т. 4, б. „д“ от ДР на ЗТТСИ, могат да се пушат без допълнителна индустриална обработка и попадат в определението за тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС.

Допусната е също и стоково-икономическа експертиза с вещо лице Б.М.Х.. От изготвеното от вещото лице заключение се установява, че пазарната стойност на 20.450 кг тютюн към месец юни 2018г. е 3 987.75 лева, а общата стойност на акциза, който е следвало да се начисли на този тютюн е 3 108.40 лева.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция приема, че обвинението, за което Р.В.С. е предаден на съд не е доказано по несъмнен и категоричен начин. За да е осъществен състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС от обективна и субективна страна е необходимо на посочените в диспозитива на обвинителния акт дата, време и място, подсъдимият да е държал акцизни стоки без бандерол – 20,450 кг тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, разфасован в общо 20 броя пакета, на който е следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лева и това деяние да е извършено при пряк умисъл от подсъдимия, съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки настъпването на тези последици. Безспорно установено по делото е, че на 07.06.2018г., около 04:45 часа, на път ІІ-35 - Т.-Л., при разклона за с. Д., община Т., при извършената проверка от служителите на РУ гр. Т., в лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **, собственост на подсъдимия, са били установени 20,450 кг. тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, разфасован в общо 20 броя пакета, без бандерол, на който тютюн за пушене е следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лева. С допуснатите и реализирани в хода на досъдебното производство по делото експертизи – физико-химична и стоково-икономическа, е безспорно доказано, че сухата тревиста маса, намерена в багажното отделение на автомобила, е тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС с пазарна цена 3 987,75 лева и дължим акциз в размер 3 108,40 лева. Съдът намира за недоказано обстоятелството, че именно подсъдимият Р.В.С. е държал установения в багажното отделение на автомобила тютюн за пушене, още по-малко, че е имал умисъл, че държи тютюн за пушене без бандерол. От показанията на свидетелите М.М.К. и Б.М.А., както и от обясненията на подсъдимия Р.В.С., се установи, че двата черни чувала, в които е бил поставен тютюна за пушене, са били на майката на подсъдимия – свидетелката М.М.К. и именно тя е поставила чувалите в багажното отделение на автомобила на подсъдимия. Свидетелката К. заяви: „Като излязох Р. беше в буса пред нас и не е слизал от него. От прозореца ме попита дали мога да отворя багажника и аз казах „да“. Отворих го и натоварих стоката си, след което се качих отзад“. Свидетелката Б.М.А. заяви: „Когато отидохме да вземем майка му, тя отвори задната врата и не видях какво натовари в буса – беше нейна стока..... Когато полицаите спряха буса и намериха тютюна, Р. не знаеше какво има в чувала. Не знаехме какво има в чувала нито той, нито аз, защото когато майка му натовари чувалите той стоеше до мен в буса. На полицаите той обясни, че тази стока е на майка му“. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия С., който заяви: „Отидохме вкъщи, спрях пред къщата /Б. стоеше на предната седалка до мен/, свирнах един-два пъти с клаксона, майка ми излезе, отвори си багажното отделение на автомобила, натовари си стоката – чанти, и затвори. След това се качи в автомобила и тръгнахме на път...... Полицаите ме питаха какво е, а аз казах, че не знам, че стоката е на майка ми. При отварянето се разбра, че това е тютюн, а не друга стока. Полицаите ме питаха дали знам за това нещо и аз отговорих, че нямам представа, че дори не слязох от буса, когато беше натоварено това нещо“. Свидетелите С.П.П. и К.П.К. заявиха пред съда, че при установяването на тютюна подсъдимият е заявил, че не знае откъде се е появил този тютюн. Малко след като подсъдимият С. е бил отведен в сградата на РУ гр. Т., там е дошла неговата майка – свидетелката М.М.К., която е заявила на служителите на полицията, че тютюнът е нейн. С Постановление от 05.09.2018г. като обвиняема за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е била привлечена именно М.М.К., която в обясненията си от същата дата се е признала за виновна да е извършила престъплението, за което е привлечена като обвиняема. /л. 46 и л. 52 от досъдебното производство/. На 25.09.2018г. е било извършено ново привличане на М.М.К. като обвиняема за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, като в дадените обяснения К. е заявила, че поддържа казаното от нея при предния разпит. /л. 60 и 61 от досъдебното производство по делото/. От горното се налага извода, че още от установяването на тютюна, както Р.В.С., така и М.М.К., са поддържали версията, че тютюнът е на К.. Тоест това не е версия, лансирана на по-късен етап, целяща оневиняването на подсъдимия Р.С.. Изготвено е било дори заключително мнение от разследващият полицай по досъдебното производство, с което е предложено на прокурора предаването на съд на обвиняемата М.М.К. за извършено от нея престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Едва на 04.10.2018г. наблюдаващият прокурор е приел, че М.М.К. не е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК и е прекратил частично наказателното производство по отношение на К., като с Постановление от 09.11.2018г. е дал указания за установяване на лицето, което е осъществило фактическо владение върху акцизните стоки към момента на извършване на полицейската проверка. Р.В.С. е привлечен като обвиняем с Постановление от 08.02.2019г. за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. В хода на съдебните прения прокурор Аргиров излага аргументи за това, че именно подсъдимият Р.В.С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението – държане на акцизни стоки без бандерол, предвид това, че тютюнът е намерен в автомобил, собственост и управляван от подсъдимия и предвид обстоятелството, че С. многократно е наказван по административен ред с издадени наказателни постановления за държане на акцизни стоки без бандерол. В този смисъл прокурорът представи и съдът прие като доказателства 6 броя наказателни постановления, 2 броя постановления за привличане на Р.В.С. като обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 1 , пр. 2 от НК и две постановления за прекратяване на наказателни производства срещу Р.В.С.. На първо място съдът счита, че факта, че тютюнът е намерен в автомобил, собственост на подсъдимия, не доказва, че именно подсъдимият държи акцизната стока без бандерол. В конкретният случай в лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **освен подсъдимият Р.В.С. е била и свидетелката Б.М.А., която също би могла да държи акцизната стока без бандерол. По делото не се събраха категорични доказателства, че именно Р.В.С. е извършил престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и е държал тютюна. Обстоятелството, че С. е наказван по административен ред с издадени наказателни постановления за държане на акцизни стоки без бандерол, не доказва авторството на подсъдимия в конкретния случай. Авторството на подсъдимия Р.В.С. не се доказва и с представените постановления за привличане на С. като обвиняем с последващи постановления за прекратяване на наказателните производства поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от Р.В.С.. В тези постановления самият прокурор е приел, че обвинението не може да почива на недопустими за наказателния процес предположения, съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние и участнието на извършителя в него. В конкретният случай съдът счита, че обвинението срещу подсъдимия С. почива именно на предположения и колебливи изводи за авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Няма никакви доказателства, че установеният тютюн в автомобила на подсъдимия е държан именно от него и че подсъдимият е имал съзнанието, че в черните полиетиленови чували е именно акцизна стока без бандерол – тютюн за пушене. Напротив от доказателствата по делото – показанията на свидетелите Б.М.А. и М.М.К., както и от обясненията на подсъдимия Р.В.С., се установи, че тези чували са поставени в товарното отделение на автомобила от свидетелката М.М.К., като нито подсъдимият, нито свидетелката Б.М.А. са заели, че в тези чували има тютюн за пушене, на който не е платен дължимия акциз. Съдът отчита, че свидетелите М.М.К., В.С.К. и Б.М.А. са съответно първите двама родители, а третата свидетелка е приятелка на подсъдимия, но не счита, че следва да не кредитира с доверие показанията на тези свидетели. Тези показания са последователни и непротиворечиви както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия. Кореспондират и с извършените действия по разследването по досъдебното производство по делото, като още от самото начало Р.В.С., Б.М.А. и М.М.К. са заявявали, че намереният в автомобила тютюн е на М.М.К. и Р.С. не е знаел какво съдържат черните полиетиленови чували.

В съдебно заседание на 11.12.2019г. свидетелката М.К. заяви, че при тръгването си сутринта на 07.06.2018г. от с. Б.към гр. Т.е забравила мобилния си телефон, който ползва заедно със съпруга си – свидетеля В.С.К.. Свидетелят К. от своя страна заяви, че сутринта на 07.06.2018г. синът му – подсъдимия Р.С. му се е обадил по телефона и му е казал следното: „Жена ти какво е направила? Какво е сложила в буса? Сложила е тютюн. Задържаха ме по пътя. Тя е слязла, оставила ме така, имала работа по пътя. Заради нея ще ме задържат. Намери някой и ела да вземеш буса“. Свидетелят К. заяви, че е тръгнал от с. Б.към гр. Т.заедно със своя племенник и е дошъл в сградата на полицията, където е видял жена си – свидетелката М.К. отвън. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия С.. Показанията на свидетелите М.К. и В.К., дадени в съдебно заседание на 11.12.2019г. и обясненията на подсъдимия, се потвърждават и от разпечатката на телефонни разговори, приложена на л. 97 – 99 от досъдебното производство. От тази разпечатка се установява, че Р.С. е позвънил от своя телефон на телефона на баща си на 07.06.2019г. в 05:32 часа, когато търсеният номер се е намирал в обхвата на клетка в с. Б.. След това от разпечатката е видно, че телефонният номер, ползван от свидетеля В.К.,***, засечен е в района на гр. Л.и в 06:57 часа е влязъл в обсега на клетка в с. Д., Община Т.. До 09:13 часа на 07.06.2018г. телефонът на свидетеля К. е бил в обсега на клетка в Община Т., след което е напуснал през гр. Л., гр. П.до с. Б.. От горното се установява, че действително сутринта на 07.06.2018г. свидетелката К. не е носела телефона, който ползва заедно със съпруга си, а той е останал в с. Б., при свидетеля В.К..

Съдът счита, че освен от обективна страна, обвинението не е доказано и от субективна страна. За да е налице извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС от субективна страна е необходимо да е налице пряк умисъл на подсъдимия, а именно същият да съзнава общественоопасния характер на деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска настъпването на тези последици. В конкретният случай по делото няма въобще доказателства, още по-малко категорични и безспорни такива, че подсъдимият Р.В.С. е знаел, че черните полиетиленови чували, поставени от майка му в багажното отделение на автомобила, съдържат тютюн за пушене. Уговорката между подсъдимия и неговата майка – свидетелката К. е била, Р.С. *** до гр. Т., където тя продава на пазара в четвъртък чанти и чорапи. Установи се, че двата чувала са поставени в багажното отделение на буса от свидетелката К., като подсъдимият и свидетелката А. са били на предните седалки на автомобила и не са слизали от него, когато К. е слагала чувалите. Установи се също, че още от самото намиране на тютюна от служителите на полицията, подсъдимият е заявявал, че този тютюн не е негов, а след отвеждането му в сградата на полицията, свидетелката М.М.К. е потвърдила, че тютюнът е нейн и тя е имала намерение да го продава на пазара в гр. Т..

Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретният случай съдът счита, че тезата на обвинението е изградена на предположения и по делото не са налице достатъчно категорични и безспорни доказателства, че подсъдимият Р.В.С. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, за което е предаден на съд. 

Предвид изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Р.В.С. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства по делото: 106 найлонови плика, пълни със ситно нарязана жълта листна маса, тежащи общо 19,300 кг /намиращи се на съхранение в склад на РУ гр. Т./ да се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат.

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът не е присъждал разноски в тежест на подсъдимия.  

            Водим от горното и на основание чл. 304 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 11.12.2019 година. 

 

                                                                       

Районен съдия:

 

 

 

 

                                                           

МОТИВИ към Присъда № 31

по НОХ дело № 169/2019г.

 

Подсъдимият Р.В.С. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, а именно за това, че на 07.06.2018г,. около 04:45 часа, на път ІІ-35 - Т.-Л., при разклона за с. Д., община Т., в лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **- негова собственост, държал акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове (обн. в ДВ бр. 91 от 15.11.2005 г., посл. изм. и доп.в  ДВ бр. 24 от 16 март 2018г.) „акцизни стоки” са стоките посочени в чл. 2, т. 2 от ЗАДС - „тютюневи изделия”, които съгл. nap. 1, т. 4 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн. В ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г., посл. изм. В ДВ бр. 17 от 23 февруари 2018г.) са „изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн”, без бандерол по смисъла на чл. 4, т. 7 от ЗАДС: „Бандерол е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка” - 20,450 кг. тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - „фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм”, разфасован в общо 20 броя пакета, на който е следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лева. По повод на престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С разпореждане № 133 от 25.04.2019г. на съдията-докладчик, делото е насрочено за открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 26.06.2019г. подсъдимият Р.В.С. се явява лично и с упълномощения защитник - адвокат Л.Г. ***.

В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговия защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

За Районна прокуратура гр. Т., се явява районният прокурор Георги Аргиров, който поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимият Р.В.С. за виновен да е извършил престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер двукратният размер на пазарната стойност на тютюна. Аргументи за горното районният прокурор Аргиров е изложил подробно в своята пледоария.

Подсъдимият Р.В.С. дава обяснения, като заявява, че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд и не е знаел, че в черните торби, поставени в автомобила от неговата майка има тютюн. Заявява, че е мислел, че в торбите е стоката на майка му, която продава на пазара. Защитникът на подсъдимия – адвокат Г. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин със събраните по делото доказателства, като в хода на съдебните прения е изложил подробни аргументи за това и моли съдът да постанови съдебен акт, с който признае подсъдимият за невиновен.

От обясненията на подсъдимия Р.В.С., от показанията на разпитаните свидетели С.П.П., К.П.К., Б.М.А., М.М.К. и В.С.К., от приложените по досъдебното производство по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по допуснатите в хода на досъдебното производство по делото експертизи, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.В.С. ***, заедно със своята приятелка – свидетелката Б.М.А..

На 06.06.2019г. бащата на свидетелката А., се обадил на подсъдимия С. и го помолил на следващия ден да отиде с микробуса си до гр. П., за да натовари килими, тъй като той няма да побере цялата стока в неговия автомобил. Подсъдимият С. се съгласил и се уговорили с бащата на свидетелката А., Р.С. да тръгне рано сутринта за гр. П.. Свидетелката М.М.К. – майка на подсъдимия, след като разбрала, че сина й ще пътува за гр. П.на 07.06.2019г., четвъртък, го помолила да я вземе и да я закара до пазара в гр. Т., където тя продава чанти и чорапи.

На 07.06.2019г., около 03:00 часа, подсъдимият Р.В.С. и свидетелката Б.М.А. отишли с лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **, собственост на С., до дома на майката на подсъдимия – свидетелката М.К., за да я вземат.  Свидетелката К. отворила багажното отделение на буса и поставила там две големи черни полиетиленови чанти, след което се качила при сина си и свидетелката А. *** посока гр. Т.. На пътя гр. Л.– гр. Т., свидетелката К. поискала да слезе на разклона за с. Л., като се уговорила със сина си, той да остави стоката й на пазара в гр. Т., а тя ще се придвижи със свои колеги до там. В съдебно заседание свидетелката К. заявява, че е имала уговорка с мъж да я чака на разклона за с. Л.. Подсъдимият С. оставил майка си на разклона за с. Л., а той и свидетелката А. продължили посока гр. Т..

Около 04:45 часа подсъдимият бил спрян от свидетелите С.П.П. и К.П.К., и двамата служители на РУ гр. Т., на път ІІ-35 – гр. Т.– гр. Л., при разклона за с. Д., община Т.. В хода на извършената проверка, свидетелите П. и К. намерили в багажното отделение на автомобила два черни чувала, в които били поставени прозрачни найлонови пликчета със суха тревиста маса, наподобаваща тютюн. Подсъдимият С. заявил, че не е знаел какво има в чувалите и предложил на служителите на полицията да изхвърлят чувалите и да продължи по пътя си. Свидетелят С.П. подал сигнал за установения насипен тютюн в ОДЧ на РУ гр. Т.и на място пристигнали разследващ полицай, поемни лица и експерт от НТЛ при РУ гр. Т.. Съставен бил Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение на 07.06.2019г. за извършеното във времето от 06:28 часа до 07:18 часа процесуално-следствено действие. Към протокола е приложен и фотоалбум с 24 броя фотоснимки. Подсъдимият Р.В.С. бил отведен в РУ гр. Т., където малко по-късно дошла и майка му – свидетелката М.К., а по-късно и бащата на подсъдимия – свидетелят В.С.К..

В хода на досъдебното производство по делото била назначена физико-химическа експертиза с вещо лице доц. д-р В.В.Н. от „Институт по тютюна и тютюневите изделия“ с. Марково, обл. П.. От изготвеното заключение от вещото лице се установява, че предоставените за експертиза представителни проби, иззети като Обект № 1 и Обект № 2 с Протокол за вземане на представителни проби от 07.06.2019г., представляват смес от преобладаващи тютюневи влакна и нарязани тютюневи жили с наличие на дребни късове листна петура и отрошъци /части/ от тютюневи жили. Вещото лице е отразило в заключението, че анализираните проби представляват годен за консумация нарязан тютюн, основно съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от 1.5 мм, което съответства на вида изделие за пушене – нарязан тютюн, предназначен за ръчно свиване на цигари. Според вещото лице изследваните проби са тютюневи изделия и попадат в §1, т. 4, б. „д“ от ДР на ЗТТСИ, могат да се пушат без допълнителна индустриална обработка и попадат в определението за тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС.

Допусната е също и стоково-икономическа експертиза с вещо лице Б.М.Х.. От изготвеното от вещото лице заключение се установява, че пазарната стойност на 20.450 кг тютюн към месец юни 2018г. е 3 987.75 лева, а общата стойност на акциза, който е следвало да се начисли на този тютюн е 3 108.40 лева.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция приема, че обвинението, за което Р.В.С. е предаден на съд не е доказано по несъмнен и категоричен начин. За да е осъществен състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС от обективна и субективна страна е необходимо на посочените в диспозитива на обвинителния акт дата, време и място, подсъдимият да е държал акцизни стоки без бандерол – 20,450 кг тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, разфасован в общо 20 броя пакета, на който е следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лева и това деяние да е извършено при пряк умисъл от подсъдимия, съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки настъпването на тези последици. Безспорно установено по делото е, че на 07.06.2018г., около 04:45 часа, на път ІІ-35 - Т.-Л., при разклона за с. Д., община Т., при извършената проверка от служителите на РУ гр. Т., в лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **, собственост на подсъдимия, са били установени 20,450 кг. тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, разфасован в общо 20 броя пакета, без бандерол, на който тютюн за пушене е следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лева. С допуснатите и реализирани в хода на досъдебното производство по делото експертизи – физико-химична и стоково-икономическа, е безспорно доказано, че сухата тревиста маса, намерена в багажното отделение на автомобила, е тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС с пазарна цена 3 987,75 лева и дължим акциз в размер 3 108,40 лева. Съдът намира за недоказано обстоятелството, че именно подсъдимият Р.В.С. е държал установения в багажното отделение на автомобила тютюн за пушене, още по-малко, че е имал умисъл, че държи тютюн за пушене без бандерол. От показанията на свидетелите М.М.К. и Б.М.А., както и от обясненията на подсъдимия Р.В.С., се установи, че двата черни чувала, в които е бил поставен тютюна за пушене, са били на майката на подсъдимия – свидетелката М.М.К. и именно тя е поставила чувалите в багажното отделение на автомобила на подсъдимия. Свидетелката К. заяви: „Като излязох Р. беше в буса пред нас и не е слизал от него. От прозореца ме попита дали мога да отворя багажника и аз казах „да“. Отворих го и натоварих стоката си, след което се качих отзад“. Свидетелката Б.М.А. заяви: „Когато отидохме да вземем майка му, тя отвори задната врата и не видях какво натовари в буса – беше нейна стока..... Когато полицаите спряха буса и намериха тютюна, Р. не знаеше какво има в чувала. Не знаехме какво има в чувала нито той, нито аз, защото когато майка му натовари чувалите той стоеше до мен в буса. На полицаите той обясни, че тази стока е на майка му“. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия С., който заяви: „Отидохме вкъщи, спрях пред къщата /Б. стоеше на предната седалка до мен/, свирнах един-два пъти с клаксона, майка ми излезе, отвори си багажното отделение на автомобила, натовари си стоката – чанти, и затвори. След това се качи в автомобила и тръгнахме на път...... Полицаите ме питаха какво е, а аз казах, че не знам, че стоката е на майка ми. При отварянето се разбра, че това е тютюн, а не друга стока. Полицаите ме питаха дали знам за това нещо и аз отговорих, че нямам представа, че дори не слязох от буса, когато беше натоварено това нещо“. Свидетелите С.П.П. и К.П.К. заявиха пред съда, че при установяването на тютюна подсъдимият е заявил, че не знае откъде се е появил този тютюн. Малко след като подсъдимият С. е бил отведен в сградата на РУ гр. Т., там е дошла неговата майка – свидетелката М.М.К., която е заявила на служителите на полицията, че тютюнът е нейн. С Постановление от 05.09.2018г. като обвиняема за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е била привлечена именно М.М.К., която в обясненията си от същата дата се е признала за виновна да е извършила престъплението, за което е привлечена като обвиняема. /л. 46 и л. 52 от досъдебното производство/. На 25.09.2018г. е било извършено ново привличане на М.М.К. като обвиняема за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, като в дадените обяснения К. е заявила, че поддържа казаното от нея при предния разпит. /л. 60 и 61 от досъдебното производство по делото/. От горното се налага извода, че още от установяването на тютюна, както Р.В.С., така и М.М.К., са поддържали версията, че тютюнът е на К.. Тоест това не е версия, лансирана на по-късен етап, целяща оневиняването на подсъдимия Р.С.. Изготвено е било дори заключително мнение от разследващият полицай по досъдебното производство, с което е предложено на прокурора предаването на съд на обвиняемата М.М.К. за извършено от нея престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Едва на 04.10.2018г. наблюдаващият прокурор е приел, че М.М.К. не е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК и е прекратил частично наказателното производство по отношение на К., като с Постановление от 09.11.2018г. е дал указания за установяване на лицето, което е осъществило фактическо владение върху акцизните стоки към момента на извършване на полицейската проверка. Р.В.С. е привлечен като обвиняем с Постановление от 08.02.2019г. за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. В хода на съдебните прения прокурор Аргиров излага аргументи за това, че именно подсъдимият Р.В.С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението – държане на акцизни стоки без бандерол, предвид това, че тютюнът е намерен в автомобил, собственост и управляван от подсъдимия и предвид обстоятелството, че С. многократно е наказван по административен ред с издадени наказателни постановления за държане на акцизни стоки без бандерол. В този смисъл прокурорът представи и съдът прие като доказателства 6 броя наказателни постановления, 2 броя постановления за привличане на Р.В.С. като обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 1 , пр. 2 от НК и две постановления за прекратяване на наказателни производства срещу Р.В.С.. На първо място съдът счита, че факта, че тютюнът е намерен в автомобил, собственост на подсъдимия, не доказва, че именно подсъдимият държи акцизната стока без бандерол. В конкретният случай в лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ” с peг. № **освен подсъдимият Р.В.С. е била и свидетелката Б.М.А., която също би могла да държи акцизната стока без бандерол. По делото не се събраха категорични доказателства, че именно Р.В.С. е извършил престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и е държал тютюна. Обстоятелството, че С. е наказван по административен ред с издадени наказателни постановления за държане на акцизни стоки без бандерол, не доказва авторството на подсъдимия в конкретния случай. Авторството на подсъдимия Р.В.С. не се доказва и с представените постановления за привличане на С. като обвиняем с последващи постановления за прекратяване на наказателните производства поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от Р.В.С.. В тези постановления самият прокурор е приел, че обвинението не може да почива на недопустими за наказателния процес предположения, съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние и участнието на извършителя в него. В конкретният случай съдът счита, че обвинението срещу подсъдимия С. почива именно на предположения и колебливи изводи за авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Няма никакви доказателства, че установеният тютюн в автомобила на подсъдимия е държан именно от него и че подсъдимият е имал съзнанието, че в черните полиетиленови чували е именно акцизна стока без бандерол – тютюн за пушене. Напротив от доказателствата по делото – показанията на свидетелите Б.М.А. и М.М.К., както и от обясненията на подсъдимия Р.В.С., се установи, че тези чували са поставени в товарното отделение на автомобила от свидетелката М.М.К., като нито подсъдимият, нито свидетелката Б.М.А. са заели, че в тези чували има тютюн за пушене, на който не е платен дължимия акциз. Съдът отчита, че свидетелите М.М.К., В.С.К. и Б.М.А. са съответно първите двама родители, а третата свидетелка е приятелка на подсъдимия, но не счита, че следва да не кредитира с доверие показанията на тези свидетели. Тези показания са последователни и непротиворечиви както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия. Кореспондират и с извършените действия по разследването по досъдебното производство по делото, като още от самото начало Р.В.С., Б.М.А. и М.М.К. са заявявали, че намереният в автомобила тютюн е на М.М.К. и Р.С. не е знаел какво съдържат черните полиетиленови чували.

В съдебно заседание на 11.12.2019г. свидетелката М.К. заяви, че при тръгването си сутринта на 07.06.2018г. от с. Б.към гр. Т.е забравила мобилния си телефон, който ползва заедно със съпруга си – свидетеля В.С.К.. Свидетелят К. от своя страна заяви, че сутринта на 07.06.2018г. синът му – подсъдимия Р.С. му се е обадил по телефона и му е казал следното: „Жена ти какво е направила? Какво е сложила в буса? Сложила е тютюн. Задържаха ме по пътя. Тя е слязла, оставила ме така, имала работа по пътя. Заради нея ще ме задържат. Намери някой и ела да вземеш буса“. Свидетелят К. заяви, че е тръгнал от с. Б.към гр. Т.заедно със своя племенник и е дошъл в сградата на полицията, където е видял жена си – свидетелката М.К. отвън. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия С.. Показанията на свидетелите М.К. и В.К., дадени в съдебно заседание на 11.12.2019г. и обясненията на подсъдимия, се потвърждават и от разпечатката на телефонни разговори, приложена на л. 97 – 99 от досъдебното производство. От тази разпечатка се установява, че Р.С. е позвънил от своя телефон на телефона на баща си на 07.06.2019г. в 05:32 часа, когато търсеният номер се е намирал в обхвата на клетка в с. Б.. След това от разпечатката е видно, че телефонният номер, ползван от свидетеля В.К.,***, засечен е в района на гр. Л.и в 06:57 часа е влязъл в обсега на клетка в с. Д., Община Т.. До 09:13 часа на 07.06.2018г. телефонът на свидетеля К. е бил в обсега на клетка в Община Т., след което е напуснал през гр. Л., гр. П.до с. Б.. От горното се установява, че действително сутринта на 07.06.2018г. свидетелката К. не е носела телефона, който ползва заедно със съпруга си, а той е останал в с. Б., при свидетеля В.К..

Съдът счита, че освен от обективна страна, обвинението не е доказано и от субективна страна. За да е налице извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС от субективна страна е необходимо да е налице пряк умисъл на подсъдимия, а именно същият да съзнава общественоопасния характер на деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска настъпването на тези последици. В конкретният случай по делото няма въобще доказателства, още по-малко категорични и безспорни такива, че подсъдимият Р.В.С. е знаел, че черните полиетиленови чували, поставени от майка му в багажното отделение на автомобила, съдържат тютюн за пушене. Уговорката между подсъдимия и неговата майка – свидетелката К. е била, Р.С. *** до гр. Т., където тя продава на пазара в четвъртък чанти и чорапи. Установи се, че двата чувала са поставени в багажното отделение на буса от свидетелката К., като подсъдимият и свидетелката А. са били на предните седалки на автомобила и не са слизали от него, когато К. е слагала чувалите. Установи се също, че още от самото намиране на тютюна от служителите на полицията, подсъдимият е заявявал, че този тютюн не е негов, а след отвеждането му в сградата на полицията, свидетелката М.М.К. е потвърдила, че тютюнът е нейн и тя е имала намерение да го продава на пазара в гр. Т..

Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретният случай съдът счита, че тезата на обвинението е изградена на предположения и по делото не са налице достатъчно категорични и безспорни доказателства, че подсъдимият Р.В.С. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, за което е предаден на съд. 

Предвид изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Р.В.С. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25 от ЗТТСИ, пар. 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства по делото: 106 найлонови плика, пълни със ситно нарязана жълта листна маса, тежащи общо 19,300 кг /намиращи се на съхранение в склад на РУ гр. Т./ да се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат.

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът не е присъждал разноски в тежест на подсъдимия.  

            Водим от горното и на основание чл. 304 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 11.12.2019 година.         

 

                                                                     

Районен съдия: