Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24. 11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11527
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 13643 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 50426 по описа за 2017 г. на
СРС, Първо ГО, 127-ми състав се : ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.М., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 95,92 лева,
представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
01.05.2012 г. до 30.04.2016 г. в имот с абонатен номер******, представляващ
апартамент 3, находящ се в гр.София,
ул, „*********, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 10.05.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.05.2017 г. по ч.гр.д. № 29482/2017 г. по описа на СРС, 127-ми
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22,71
лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2013 г. до 28.04.2017 г., както и предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че Г.Р.Т. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 95,92 лева, представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2016 г. в имот с абонатен
номер******, представляващ апартамент 3, находящ
се в гр.София, ул, „*********, ведно
със законната лихва върху главницата за
периода от 10.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 22,71 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2013 г. до
28.04.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.05.2017 г. по ч.гр.д. № 29482/2017 г. по описа на СРС, 127-ми
състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“
ЕООД.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от П.С.М., ответник пред СРС, в
частта, с която са уважени претенциите
на ищеца по чл.422 ГПК срещу нея, както и в частта за разноските.
Въззивницата твърди, че решението е неправилно,
тъй като било постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,
както и при несъобразяване със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК.
Сочи, че признатото за установяване вземане било погасено по давност.
Възражението за погасяване на вземането в размер на 60 лв. по давност било
направено с възражението по чл.414 ГПК поради което подлежало на разглеждане
като своевременно направено. В подкрепа на последното представя съдебна
практика на ВКС. Освен това счита, че ищецът не е доказал размера на дълга.
Дяловото разпределение не представлявало доставка на топлинна енергия. Счита,
че в случая се касае до разноски по смисъла на чл.186, ал.2 ЗЗД във връзка с
чл.110, ал.2 ЗС. В случая такава уговорка за заплащане на тези разноски
липсвало в ОУ. Липсвали доказателства ищецът да е заплатил на третото лице
помагач стойността на услугата дялово разпределение. Ако такава клауза фигурира
в ОУ, то тя била неправноправна по смисъла на чл.143
ЗЗП. Освен това ищецът не бил представил договори от които да се установи как е
формирана цената на услугата. Затова счита, че ищецът не бил спазил собствените
си ОУ- чл.36, ал.1 и ал.2, защото не ставало ясно какъв е начина на плащане.
Действително, по делото били представени фактури, но те установявали само как
ищецът е осчетоводил вземанията. Тези фактури, обаче, не отговаряли на Закона
за счетоводството, защото не били подписани от издателя си. Освен това се
излага довод, че тези фактури били издадени само за процеса. Позовава се на
чл.15 ЗНА като твърди, че липсвала законова делегация за приемане на ОУ. СРС не
бил разгледал доводите и възраженията в отговора по исковата молба, вкл. и за
липсата на правен интерес от предявяване на иск за установяване на това чуждо
вземане. Последното било дължимо на
друго лице – „Т.С.“ ЕАД. Самият ищец признавал, че услугата е изпъленна от другиго.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли претенциите на ищеца по чл.422 ГПК
срещу нея. Претендира направените разноски.
Ответникът по въззивната
жалба- „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС не е депозирал отговор по въззивната жалба. В хода по същество се излага становище
за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК. Претендира
разноски.
Въззиваемият Г.Р.Т., ответник пред СРС, не е депозирал отговор по въззивната жалба, както и не не
взема становище.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД на страната на ищеца не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 30.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 13.06.2019 г./по пощата/,
следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати за установени вземанията в полза на ищеца в тежест на
ответницата /пред СРС/ по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване.
В частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са отхвърлени, решението като
необжалвано от „Т.С.“ ЕАД е влязло в сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 21.05.2017 г. по
ч.гр.д.№ 29482 по описа за 2017 г. на СРС, 127състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът П.С.М. е била уведомена на 05.06.2017
г., лично за себе си и като съпруга на другия длъжник- Г.Р.Т..
В срока по чл.414 ГПК – на 16.06.2017
г. длъжникът П.С.М. е подала възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение като е изложила доводи аналогични на тези във въззивната
жалба, вкл. и за погасяване на вземанията по давност в размер на 60 лв.
На същата дата и с аналогични
доводи е подадено възражение по чл.414 ГПК и от другия длъжник Г.Р.Т..
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 03.07.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 25. 07.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК и същата е насочена срещу двамата
длъжници в качеството им на ответници по иска по чл.422 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е посочил, че с доклада си по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно доставената услуга „дялово
разпределение“ и нейната стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 и чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34/2007 г.) и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между ищцовото дружество и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащали от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплащало цената
за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От представените
от третото лице помагач индивидуални справки за отопление и топла вода и отчети
към тях, неоспорени от ответницата, се установила доставката на услугата „дялово разпределение“, а доколкото цената на
тази услуга не била спорна между страните, главната искова претенция срещу
ответницата следвало да бъде уважена изцяло.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С исковата молба се претендират
за установяване по реда на чл.422 ГПК вземания за предоставена услуга дялово
разпределение в общ размер на 95,92 лв., съответно за периоди м.05.2012 г. до
м.04.2013 г./по фактура от 30.06.2013
г./; м.05.2013 г.- м.04.2014 г./фактура
от 31.05.2015 г./; м.05.2014 г.- м.04.2015 г. /фактура от 30.06.2015 г./, както и за отоплителен сезон м.05.2015
г. до м.04.2016 г.
Всички дейности
и обществени отношения, свързани с доставката на топлинна енергия са регулирани
от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по
дялово разпределение на топлинната енергия.
Противно
на твърдяното от въззивницата, ЗЕ допуска възникване
на облигационно отношение при Общи условия.
Този вид договаряне е обусловен от характера
на обществените отношения в определени сфери на пазара
като доставка на електрическа и топлинна енергия, на вода и др.,
където индивидуалното разискване на договорните
клаузи е трудно осъществимо на практика.
От
друга страна, съгласно чл.
186 ЗЗД разноските по договор за продажба
са за сметка
на купувача.
Както е посочил
и районният съд, съгласно клаузите на чл. 36 от
ОУ от 2014 г. и чл. 10 от Общите условия
на договорите между "Т.С." ЕАД и търговец
/в случая третото лице помагач на страната на ищеца/ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сграда - етажна собственост, сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите
на продавача, който от своя
страна заплаща цената на услугите
на дружествата за дялово разпределение.
Поради това не е налице твърдяното
упражняване на чужди права от
ищеца.
В
заявлението подадено по реда на чл.410 ГПК изрично е посочено, че се претендира
стойност на услугата дялово разпределение; така е формирана обстоятелствената
част на исковата молба, както и петитума.
Дяловото
разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ.
Съгласно
чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата дялово
разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и
цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента.
В края
на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран
в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура
за предоставената услуга топлинно счетоводство.
Противно
на твърдяното във въззивната жалба по делото /пред
СРС/ с исковата молба е представен договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач.
Представен
е и договор между ФДР и собствениците на обекти в сградата на ЕС, където се намира
процесния топлоснабден
имот.
По изложените
мотиви се налага извод за
неоснователност на възраженията на ответницата за липса на
основание за ангажиране на имуществената
й отговорност
относно стойността на извършената услуга дялово разпределение.
В конкретния
случай от ищеца са представени с молба от 27.09.2018 г. фактурите относно
стойността на дяловото разпределение /л.70 и следв.
по исковото производство/, видно от които като получател е посочена
ответницата, въззивник пред настоящата инстанция.
Тези
доказателства са прието от СРС в публичното съдебно заседание, състояло се на
09.10.2018 г. като пълномощника на ответницата е заявила, че ги „оспорва по
същество“ без изрично да се конкретизира в какво се състои това оспорване. Така
направено „оспорване“ не попада под квалификацията на чл.193 ГПК.
Нещо
повече, с отговора по исковата молба ответницата е посочила, че не оспорва
размера на претендираната стойност на услугата дялово
разпределение, виж л.42 по делото пред СРС. Затова и с доклада по чл.140 ГПК съдът
е обявил това обстоятелство за безспорно, виж определението от 17.07.2018 г.,
л.58.
Относно приложението
на института на погасителната давност:
Действително,
съгласно задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011 г., ОСГТК, вземанията
на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата
дялово разпределение, са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
По отношение
на процесните задължения въззивният съд приема, че
е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като
страните по правоотношението не са определили срок
за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Давността, обаче, започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Това е така, защото се касае до стойност
на услуга - за
дялово разпределение и задължението
за заплащане на тази стойност възниква след
нейното осъществяване -изготвянето на индивидуалната справка за отопление
и топла вода.
От третото лице помагач на
страната на ищеца с молба от 26.02.2019 г. са представени доказателства за
действителното осъществяване на дяловото разпределение, както и главните отчети
за процесните периоди/л.189 и следв.от
исковото производство/. Последните са подписани за потребител.
Индивидуалните справки за
съставени, съответно за периода м.05.2012 г.-
30.04.2013 г., за м.05.2013 г.- 30.04.2014 г., м.05.2014 г.- м.04.2015
г. и за м.05.2015 г.- м.04.2016 г.
Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 11.05.2017 г. поради което вземанията на ищеца станали изискуеми за
периода до 11.05.2014 г. са погасени по
давност. В случая това е вземането по фактурата от 30.06.2013 г. в размер
на 22,44 лв. за отоплителен сезон
м.05.2012 г.- м.04.2013 г. , както и вземането в размер на 20,40 лв. за отоплителен сезон м.05.2013 г.- м.03.2014
г./последното определено по реда на чл.162 ГПК/ или общо в размер на 42, 84 лв.
Затова и обжалваното решение в частта, в която е признато вземане на ищеца
срещу ответницата в размер на 42,84 лв., представляващо стойност на услуга за
дялово разпределение, решението е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено и вместо това искът по чл.422 ГПК за предоставяне на услуга „дялово
разпределение“ за отоплителен сезон м.05.2012 г.- м.04.2013 г. и за м.05.2013
г.- м.03.2014 г, ще бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на извършеното дялово
разпределени за останалите отоплителни сезони за м.04.2014 г. и от м.05.2014
г.- м.04.2015 г. /фактура от 30.06.2015
г./, както и за отоплителен сезон м.05.2015 г. до м.04.2016 г. не са
изтекли повече от 3 години от възникването им, за да бъде погасено вземането на
ищеца за услугата дялово разпределение по давност.
Стойността на услугата „дялово
разпределение“ за периодите, за които не беше прието, че вземането на ищеца,
което се иска да бъде установено по реда на чл.422 ГПК е погасено по давност,
възлиза на 53,08 лв.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в тази
му част, решението следва да се потвърди.
По разноските:
В заповедното производство:
На заявителя се следват разноски в размер на 40,43лв., толкова колкото СРС е присъдил.
Длъжникът не
е претендирал разноски с възражението по чл.414 ГПК. Такива се претендират със
списъка по чл.80 ГПК. Липсва договорено възнаграждение в договора за правна
защита и съдействие, както и доказателства такива реално
да са сторени поради което не се присъждат.
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца се
следват разноски. СРС е присъдил такива в размер на 80,86 лв., които
съответстват на изхода на спора и пред настоящата инстанция.
На ответницата се следват разноски в размер на 140,19 лв. СРС е присъдил разноски в размер
на 57,43 лв. или следва да й бъде присъдена
сумата в размер на още 82,76 лв.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски
се следват в размер на 128,50 лв.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД претендира разноски,
изразяващи се в юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на
50 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 13643 от 23.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 50426 по описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 127-ми
състав в частта, в която се :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.М., иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи на ищеца сумата 42,84 лева, представляваща цена
на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2012 г. до 31.03.2014 г.
в имот с абонатен номер******, представляващ апартамент 3, находящ
се в гр.София, ул, „*********,
ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 10.05.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.05.2017 г. по ч.гр.д. № 29482/2017 г. по описа на СРС, 127-ми
състав,
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, срещу П.С.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** кантора
313-адв.К. Г., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 42,84 лева,
представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2012
г. до 31.03.2014 г. в имот с абонатен номер******, представляващ апартамент 3, находящ се в гр.София, ул, „*********,
ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 10.05.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.05.2017 г. по ч.гр.д. № 29482/2017 г. по описа на СРС, 127-ми
състав, като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 13643 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 50426 по описа за 2017 г. на
СРС, Първо ГО, 127-ми състав в частта,
в която се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.М.,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи на
ищеца сумата 53,08 лева, представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода м.04.2014 г. и от м.05.2014 г.- м.04.2015 г., както и за отоплителен сезон
м.05.2015 г. до м.04.2016 г., в имот с абонатен номер******, представляващ
апартамент 3, находящ се в гр.София,
ул, „*********, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от
10.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 21.05.2017 г. по ч.гр.д. №
29482/2017 г. по описа на СРС, 127-ми състав,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на П.С.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** кантора 313-адв.К. Г., сумата в размер на 82,76 лв.- доприсъдени разноски за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на П.С.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** кантора 313-адв.К. Г., сумата в размер на 128,50 лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.С.М.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** кантора 313-адв.К. Г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 50 лв.-разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието
на „Т.с. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.