Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение
, в публичното заседание на
дванадесети септември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА БЕТОВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря К.Д. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 554 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 43 от 26.03.2019г по
гр. дело № 760/2018г на РС – Кнежа,
състав на същия съд е ДОПУСНАЛ развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и Е ПРЕКРАТИЛ гражданския брак между К.Л.Б., с ЕГН **********,
с адрес за призоваване гр.Т.,общ.Д.,обл.П.,ул.„****”№***, П.М.Б. ,с ЕГН **********,
с адрес ***,сключен с акт за граждански брак №6/11.11.2012г. на Община Искър.,
без да се произнася относно вината за
това.
Възстановил е на К.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр.Т.,общ.Д.,обл.П.,ул.„****”№** след развода предбрачното
фамилно име -К..
На основание чл.127 от СК и чл.59,ал.2
от СК е предоставил на К.Л.Б., с ЕГН **********,
с адрес за призоваване гр.Т.,общ.Д.,обл..,ул.„****”№**
упражняването на родителските права по отношение на децата им Ц. П. Б., с
ЕГН********** и М. П. Б., с ЕГН********** до навършване на пълнолетие или до
промяна на обстоятелствата.
ОПРЕДЕЛИЛ Е на П.М.Б.
режим на лични отношения с децата им Ц. П. Б., с ЕГН ********** и М. П. Б.,
с ЕГН********** както следва :
1.всеки делничен ден след училище от 17,00-до 20,30ч.през учебно време,а
през почивните и празнични дни- различни от събота и неделя на всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 09,00ч. до 20,30ч. на адреса на майката им в гр.Т.,ул.“****“№**,общ.Д.,обл.П.,
2 да взема децата при себе си в дома си в гр.И. всяка втора и четвърта
седмица от месеца в събота и неделя от 8,30ч. на съботния ден с преспиване
децата при него и връщане в до 20,00ч. в
неделния ден и
3.през лятото да вземе децата при себе си в гр.И. по време на лятната им
ваканция за 30дни,които да не съвпадат с ползван от майката платен годишен
отпуск.
ПРЕДОСТАВИЛ е семейното жилище в гр.И.,ул.“***“№***,обл.Плевен
на П.М.Б.,с ЕГН **********, с адрес ***.
На осн.чл.143 от СК Е ОСЪДИЛ П.М.Б. да заплаща месечна издръжка на децата
им Ц. П. Б., с ЕГН********** и М.П. Б., с ЕГН********** до навършване на
пълнолетие или до промяна на обстоятелствата чрез тяхната майка и законен
представител К.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Т.,общ.****,обл.П.,ул.„****”№*** в размер на по 140лв./сто и осемдесет/лева,
до всяко 20-то число на месеца, за всяко едно от децата от момента на
депозиране на исковата молба от 19.11.2018г. в съда до навършване на пълнолетие
или до промяна на обстоятелствата.
ОТХВЪРЛИЛ
е иска с правно осн.чл.143 от СК
на К.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Т.,общ.Д.,обл.П.,ул.„****”№***
против П.М.Б. ,с ЕГН **********, с адрес *** за присъждане на издръжки на
децата им Ц. П. Б., с ЕГН********** и М. П. Б., с ЕГН********** до навършване
на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата в частта над сумите от по
140лв./сто и четиридесет лева/месечно като частично неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в
частите относно непроизнасяне по вината за разстройството на брака,
родителските права , режима на контакти с децата и издръжката , е постъпила от П.М.Б.,в която се възразява, че неправилно съдът не се е произнесъл по
въпроса за вината при наличието на искане от страна на въззивника пред първата
инстанция. Възразява се, че в хода на производството родителите не са изслушани
във връзка с предмета на делото и упражняването на родителските права.
Възразява се, че за достигане на извода за предоставяне на родителските права на
майката, съдът не е провел задълбочено и
подробно изследване на доказателствата и не ги е обсъдил в тяхната съвкупност.
Възразява се, че от доказателствата по делото се установява, че битовите
условия при бащата са по – добри и е възможно обитаването на по – голяма площ
за децата и него, както и че е създадена силна емоционална връзка между
въззивника и децата. Детето Ц. е изявило желание да живее при баща си, а
майката да доведе братчето му при него. Събрани са доказателства, че майката
често отсъства и за децата се грижи лелята. Близките на бащата безусловно го
подкрепят в отглеждането на децата, а по делото не се установява майката да е
избрала личен лекар на децата и да се отнася сериозно към здравните им нужди. Възразява
се ,че са кредитирани само показанията на едната група свидетели на жената, но
са игнорирани свидетелите на другата страна. Възразява се ,че на въззивника е
станало известно, че след постановяване на решението майката се е
дезинтересирала от отглеждането на децата, не е заплащала такса за разходи за
храна и за детска градина на децата. Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се приема, че вината за разстройството на
брака е на жената, да се предостави
упражняването на родтелските права на бащата върху двете деца, местоживеенето
им при него, да се осъди майката да заплаща месечна издръжка в размер на по 140
лв за всяко дете, да се определи подходящ режим на контакти на майката с децата.
Въззивна жалба срещу
постановеното решение в частта относно режима на контакти с бащата е постъпила
от К.Л.Б. като се възразява, че при така определения режим на свиждане тя ще
бъде в невъзможност да упражнява в пълнота предоставените й родителски права,
тъй като всеки делничен ден от 17 ч до 20,30 ч те следва да се при баща си.
Възразява се, че съдът не е преценил интересите на децата и така постановеният
режим е против техните интереси. Претендира се отмяна в тази част на решението
и определяне на друг режим на контакти с децата.
Пред въззивния съд страните
заявяват, че след приключване на производството пред първата инстанция са
постигнали споразумение помежду си по всички спорни въпроси и желаят
постановяване на решение на съда съобразно тези им отношения като излагат
вижданията си пред въззивната инстанция.
С определение от 6.06.2019г по
в.гр. дело № 403/2019г Пл ОС е върнал делото заедно с въззивните жалби на РС –
Кнежа за допълване на решението и произнасяне относно вината .
РС – Кнежа е постановил на
27.06.2019г решение под № 43-2 от посочената дата, с което на осн. Чл. 250 от ГПК и съгласно дадените указания от Пл
ОС в посоченото по – горе определение е допълнил първоначалното си решение
както следва :
В мотивите на л. 6, изр.4 след
записаното „…без да се произнася относно вината за това…“ се допълва „ … тъй
като от събраните по делото доказателства е невъзможно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им да
се вмени категорично само на едната от страните и това допълнение да се чете
занапред и в диспозитива му на л. 8 изр.1 след записаното „… тъй като от
събраните по делото доказателства е невъзможно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им да се вмени категорично само на едната от
страните“ и това допълване да се чете занапред.
Пред РС – Кнежа след връщането
на делото за допълване на постановеното решение и преди произнасянето на съда, на 24.06.2019г е
постъпила молба от страните по делото, че същите са постигнали споразумение по
всички спорни въпроси и желаят да се
премине от исково производство към производство за развод по взаимно съгласие
като са представили и споразумението си. По тази молба е налице само ръкописна резолюция „за
отношение по ГПК“ като липсва каквото и да било последващо произнасяне от РС –
Кнежа.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, родителските права, режима на контакти с родителя, който не живее с
децата, издръжката
ПлРС е
приел, че по делото са представени следните
писмени доказателства: Заверено
копие от Удостоверение с Изх.№135/28.11.2018г. от Фирма „*****“ЕООД за брутното
си трудово възнаграждение за периода от м.11.2017г. до м.10.2018г.вкл.,заверено
копие от служебна бележка от ДГ“*****“-гр.И. за това ,че детето им М.П.Б. е посещавало тази детска градина за периода
от 15.09.2018г. до 19.11.2018г.,заверено копие от служебна бележка с Изх.№****/06.12.2018г.
от СУ“****“-гр.И. за това ,че детето им
Ц. П. Б. през учебната 2018/2019г. за периода от 17.09.2018г. до 29.11.2018г. е
бил ученик в 1 ви клас.,заверено копие от големия талон на МПС –лек автомобил „******“.
По време на делото от страна на
ищцата са представени допълнително следните писмени доказателства:оригинал от Удостоверение №****/28.01.2019г.
на СУ“****“-гр.Т. за това ,че детето Ц.П.Б. е записано в подготвителна група за
задължителна предучилищна подготовка или като ученик за учебната 2018/2019г. в
1а клас и е записано в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до
16 годишна възраст на стр.20 с №***,Удостоверение №***/13.12.2018г. от ДГ „****“-гр.Т.за
това ,че детето М. П. Б. е записано в 1-ва група за учебната 2018/2019г. от
26.11.2018г. е записано в дневника на групата,Служебни бележки с Изх.№*** и ***/24.01.2018г.на
ДГ“****“-гр.Т.к,заверено копие от трудов договор на ищцата с фирма „****“ЕООД-гр.Т.,Удостоверение
с Изх.№****/21.11.2018г. на Кметство Т. относно настоящия адрес на ищцата
там,заверено копие от удостоверение за раждане на ищцата,копие от НА ,2 бр.
Договори за предоставяне на социална услуга с №***/21.01.2019г. и с №***/21.01.2019г.,заверени
копия от Решение от 20.12.2018г. на РС-Плевен по Гр.д.№***/2018г. по описа на
РС-Плевен и Заповед №***/20.12.2018г. на РС-гр.Плевен по ЗЗДН и копия от
учебните тетрадки на голямото дете на страните.
По делото са били
изготвени и представени социални доклади за условията за живот и отглеждане на
децата от ДСП-гр.. и ДСП-гр.К.,които са в насока ,че при всеки един от двамата
родители има добри битови условия за живот и отглеждане на децата им.
Били са разпитани свидетелите
на ищцовата страна:С.Л.К.,С. Й.С.,К.К.С. и Т. С. К. ,както и заявените свидетелите на ответната страна: Ц. Л.
Д. и С. Б.М..
Видно от показанията на тези
свидетели се очертават, според РС, две
групи свидетелски показания ,а именно :тези на свидетелите на ищцовата страна С.Л.К.,С.Й.С.,К.К.
С.и Т. С. К. ,както и тези на свидетелите на ответната страна: Ц.Л. Д.и С. Б. М..
Първата група свидетелски показания
са в насока,че в настоящето бащино жилище на ищцата двете деца на страните се
отглеждат в отделна стая от къщата на първия етаж,в която къща живее сестрата
на ищцата С.К. заедно със семейството си и подпомага сестра си при отглеждането
на племенниците си. От показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна
е било видно ,че между страните е налице разрив на отношенията като се разбра
,че и предходен път преди ищцата е
напускала ответника ,но се е върнала отново при него.Видно е било,че
понастоящем ищцата работи като „сервитьорка“ в намиращ се в близост до дома й в
гр.Т. ,ресторант „*****“,където има възможност при необходимост да разменя
смени с колежката си във връзка с отглеждането на децата си.
Втората група
свидетелски показания от свидетелите на
ответната страна: Ц. Л. Д. и С.Б.М. са в насока,че причината за раздялата
между страните са изневери от страна на ищцата с неустановени по делото
мъже.Първата от тези свидетели св.Д. каза,че ищцата не е полагала грижи за
децата си,ревнувала е ответника и го е тормозила.Вторият от тези св.Моновски
заяви ,че ищцата имала връзка с друг мъж ,което се разбрало от ответника и това
станало причина за раздялата им,но това твърдение, според РС, не се установява в хода на производството.
Предвид гореизложеното съдът
е дал вяра на показанията на
първата група свидетели,които е счел за достоверни,обективни и непротиворечиви
по между си и със събраните по делото писмени доказателства и не е дал вяра на
показанията на втората група свидетели,които
е счел за недостоверни и противоречиви със събраните по делото други
гласни и писмени доказателства.
След като се е запознал със събраните по
делото писмени доказателства по отделно и съвкупно и е взел предвид становищата
на молителите,съдът е счел за установена следната фактическа обстановка:
Страните са съпрузи от 11.11.2012г.,което е
видно от дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак на Община
Плевен,издадено въз основа на Акт за граждански брак №6/11.11.2012г. на Община
Плевен.
Видно от съдържанието на представените по
делото дубликати от Удостоверения за раждане на Ц. П.Б.,роден на ***г.,за което
е съставен акт за раждане №****/02.09.2011г. на Община Плевен и Удостоверение
за раждане на М. П. Б.,роден на ***г.,за което е съставен акт за раждане №****/18.05.2015г.
на Община Плевен,страните имат две ненавършили пълнолетие деца.Голямото от
които е на 7г. ,а малкото е на 3г. към датата на завеждане на
делото-19.11.2018г.
Видно е било от
социалните доклади на ДСП-Кнежа и ДСП-Долна Митрополия и при двамата родители има добри битови условия за отглеждане на
децата.
Страните по делото са във фактическа
раздяла от 11.11.2018г. като ищцата живее и работи в гр.Т. ,където живее в
бащиния си дом ,а ответникът живее и работи в гр.И. и нямат желание да се
съберат отново да живеят съвместно. Понастоящем двете деца на страните се
намират при ищцата по първоначалните искове в гр.Тръстеник като за тяхното
отглеждане и възпитание се грижи тя с помощта на сестра си С.К..Преди раздялата
на родителите им двете деца на страните са живели съвместно с тях в семейното
им жилище в гр.И. по адреса на ответника по първоначалните искове,където
по-голямото от тях е посещавало училище ,а по-малкото е посещавало детска
градина. След раздялата на страните през м.11.2018г. двете им деца са били
взети от майката в гр.Т. ,където продължават да посещават училище и детска
градина.
Видно е било, според РС, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства,че между страните са възникнали и ескалирали
съмнения в изневери,които най-вероятно са влошили личните им взаимоотношения в
насока,че ищцата по първоначалните искове е напуснала семейното им жилище в
гр.Искър първоначално сама,а след това е взела и двете им малолетни деца.
Въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства,съдът е
счел,че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде
заздравен и запазен, което обстоятелство се дължи на много и най-различни
фактори: живеене съвместно с родителите и близките на ответника в едно
домакинство,неразбирателство за елементарни семейни и житейски
въпроси,ревност,влошени лични отношения и т.н.
Обаче независимо от дълбокото и непоправимо разстройство на брака на
страните не следва да бъдат оставени без грижи,възпитание и средства за отглеждането
им родените от брака на страните две деца.
В практически аспект, според РС, предвид равнопоставеността на страните като родители и добрите битови условия в
обитаваните от тях домове,съдът е счел,че
всеки един от тях има добри битови условия за отглеждане и възпитание на двете
им деца и не би било погрешно да му бъде предоставено тяхното отглеждане и
възпитание заедно или разделено т.е. и двете деца на единя от родителите или по
едно дете на всеки от родителите. Ала отчитайки невръстната възраст на децата
от 7г. и 3г.,нуждата от засилени родителски грижи,внимание и
възпитание,психическият стрес от раздялата на двамата им родители и евентуален
такъв при раздялата на децата едно от друго ,съдът е следвало да вземе справедливо и
аргументирано решение на кого от двамата родители да предостави упражняването
на родителските права по отношение на двете малолетни деца.
Съдебната практика, според РС, изобилства с решения във всяка една от двете
възможни насоки и най-благоприятна би била тази при която семейството да се
запази и децата да се отглеждат съвместно от двамата си родители,но това на
този етап е невъзможно.
Предвид горното съобразявайки
възрастта на всяко едно от децата 7г. и 3г.,битовите възможности на всеки един
от двамата родители за тяхното отглеждане и възпитание,близкото работно място
на майката до дома ,в който живее и отглежда децата си в гр.Т.,възможността да
има при нужда по-гъвкаво работно време и не на последно място биологичния
майчинските истинкт на ищцата да усеща,разбира и обгрижва малолетните си децата
съобразно техните нужди,съдът е приел,че
следва да предостави на майката родителските права по отношение и на двете деца
от брака на страните като определи възможно най-либерален и удобен режим на
лични отношения на бащата с двете им деца с цел те да не се отчуждават от него и от близките му.
Ищцата по първоначалните искове е напуснала
семейния дом на страните в гр.Искър,където са живели съвместно с децата си,но
причините за това са в невъзможността да продължи да живее там съвместно с
ответника и близките му предвид описаните от нея отношения на ревност и
ежедневни скандали помежду им. По делото не се установи някоя от страните да е
имала извънбрачни връзки,но се заявиха за наличието на подозрение за такива към
ищцата,които не бяха установени. На база на тези изводи РС е постановил своето
решение.
ЖАЛБИТЕ СА ДОПУСТИМИ И
ОСНОВАТЕЛНИ
РЕШЕНИЕТО на РС е незаконосъобразно
В
подадената въззивна жалба на П.Б. се намира оплакване, че РС не се е произнесъл по въпроса за вината
при направено искане пред първата инстанция в този смисъл от самия Б..Въззивният
съд е преценил, че в тази й част въззивната жалба има характер на молба за
допълване и върнал делото за произнасяне на РС – Кнежа. РС – Кнежа се е
произнесъл с допълващо решение, което
обаче е неясно, правно неиздържано и
отново липсва произнасяне за
вината. Въззивна жалба обаче срещу допълващото решение не е налице. При тази
фактическа обстановка не е допустимо
въззивният съд да се произнася по въпроса . Следва да се отбележи, че правната
теория и практика се застъпват
противоречиви становища относно това до кой момент може да се претендира
произнасяне на съда по въпроса за вината – в „Коментар на новия ГПК“ , изд.
2008г, колектив Р.И., Б. П. и С.Ч. се
застъпва становището, че това е възможно до приключване на устните състезания ,
а в „Щомнетар на семейния кодекс“ ИК
„Труд и право“ 2015 г, колектив Ц. Ц., Ме.М., А. С., В.Т., В.П.в, Е. Б., В. М.,Б.
Д. се приема, че това е допустимо само до този момент в първата инстанция с
оглед възприетата от законодателя преклузия.В конкретния случай искане за
произнасяне по вината всъщност има още пред първата инстанция, но при липса на произнасяне в този смисъл
от първоинстанционния съд. Въззивният
съд не би могъл да се произнесе за първи път по този въпрос във въззивното
производство с оглед вида и характера на това производство.
РС е
изложил мотиви
за съображенията и изводите си, които не се споделят от въззивния съд. РС не е
изложил съображения защо кредитира показанията на едната група свидетели, а на
другата не като се има предвид ,че елементи на заинтересуваност е имало и двете
групи свидетели с оглед тяхната самоличност. Съдът не е взел предвид отразеното в социалните доклади досежно
условията и начин на живот на двамата родители ,както и становището на детето Ц..Съдът
е определил действително разширен режим на свиждане, воден от убеждението да
предостави възможност за широки контакти с бащата, но по този начин е усложнил
ежедневието на децата. Пред въззивния
съд страните са изслушани и са заявили факта на постигане на единомислие по
спорните въпроси относно родителските права, издръжката и местоживеенето на
децата.Видно от представения пред въззивната инстанция социален доклад е видно,
че двете деца от края на м. юни 2019г имат местоживеене при бащата и се
отглеждат в тази семейна среда,чувстват се добре.
Налице е подадена молба за
преминаване от исково производство към производство за развод по взаимно
съгласие, по която молба произнасяне от РС – Кнежа не е налице. В молбата е
посочено като основание разпоредбата на чл. 321 ал.5 от ГПК вр. с чл. 214 от ГПК. Въззивният съд счита, че разпоредбата на чл.321 ал.5 от ГПК следва да се
разглежда и тълкува в съответствие с предходните разпоредби на чл. 321 ал. 1 –
3 от ГПК, които касаят ВИСЯЩО първоинстанционно
производство и започване на процедура по медиация. Конкретният случая не е
такъв, молбата е постъпила след приключване на първоинстанционното производство
и не са налице условия за приложение на чл. 321 ал.5 от ГПК, нито на чл. 214 от ГПК, тъй като последната разпоредба касае отново висящо първоинстанционно
производство.
Предвид гореизложеното и с оглед заявеното
от страните пред въззивния съд относно постигнатото между тях съгласие по
спорните въпроси, както и с оглед представения социален доклад и промяната във
фактическите обстоятелства относно местоживеенето на децата, съдът счита, че в интерес на родителите и
децата е да се предоставят родителските права на бащата, да се определи
достатъчно разширен режим на контакти с
майката, който обаче да не натоварва децата с непрекъснато придвижване между
две населени места, както и майката да се осъди да заплаща издръжка в размер на
по 140 лв, считано от 1.06.2019г. Следва да се отбележи, че първоначалната искова молба е подадена на
19.11.2018г, насрещният иск е предявен с молба на 11.12.2019г. С настоящето
решение при предоставяне на родителските права на бащата издръжката следва да
се заплаща от датата на предявяване на насрещния иск. От доказателствата по
делото обаче, респективно от социалния доклад,
представен пред първата инстанция , се установява, че двете деца от
29.11.2018 г до м.юни 2019г са се отглеждали при майката от нея при посещения
на бащата и закупуване на необходими вещи за тях. В този смисъл ,както и с
оглед изявленията на двете страни при тяхното изслушване пред въззивната
инстанция следва да се приеме, че издръжката не се дължи за периода, през който
децата са отглеждани от майката , следва да се присъди от 1 юни 2019 г, тъй
като от представения пред Пл ОС социален доклад
е видно ,че от неустановена дата
на м. юни децата са вече при бащата.Следва да се отбележи, че в предявения
насрещен иск от 11.12.2019г размерът на исканата издръжка е 130 лв, но при
минимална работна заплата в размер на 560 лв от началото на 2019 г минималния
размер на издръжката е от 140 лв, а съдът е длъжен да постанови решението си в
интерес на двете деца.
Режимът на контакти на майката с децата следва
да е разширен като се предвиди майката К.Л.Б.
/К./ да взема двете деца всяка първа и трета събота и неделя
от месеца с преспиване по местоживеенето на майката в град Тръстеник от
11ч в събота до 17 ч в неделя, както и всяка сряда от 18 ч с преспиване по местоживеенето на
майката до 8 ч на другия ден, да взема двете деца за 30 дни през лятната
ваканция в период, който не съвпада с платения отпуск на бащата, както и през
първите половини на всички установени ваканции на децата през годината, да взема двете деца за великденските празници
от 10ч в петък с преспиване по нейното местоживеене до 20 ч в събота през
четните години и от 10 ч в неделя до 20 ч в понеделник през нечетните
години, да взема двете деца по местоживеенето на майката с преспиване за
коледните празници от 10 ч на 24 декември до
19 ч на 25 декември през четните години, когато това не съвпада с
установения режим за събота и неделя, да
взема двете деца по местоживеенето на майката с преспиване за новогодишните празници от 10 ч на 31
декември до 19 ч. на 1 януари през
нечетните години, когато това не съвпада с установения режим за събота и
неделя, да взема двете деца на рождените
дни на всяко едно от тях за времето от 18 ч до 19 ч по местоживеенето на
децата. Съдът е длъжен служебно и в интерес на децата да установи режима на
контакти на родителя с децата, който режим трябва да е ясно разписан, а не да
предвижда допълнителни уговорки между страните.
Предвид гореизложеното
следва да се постанови решение с оглед възприетите от въззивния съд изводи .Следва
да се отмени и решението в частта за присъдените разноски на бащата за размера
на издръжката.
При този изход на делото разноски в полза на
някоя от страните не следва да се присъждат предвид произнасянето на съда и
неподържането по време на съдебните прения на искането за разноски, което се
намира във въззивната жалба. Разноските за първата инстация при липса на
произнасяне относно вината остават както са направени от страните. К.Б. /К. /
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Пл ОС в размер на
403,20 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 43 от 26.03.2019г по гр. дело №
760/2018г на РС – Кнежа В ЧАСТИТЕ, в
които СЪДЪТ Е предоставил на К.Л.Б., с
ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Т.,общ.Д.,обл.П.,ул.„****”№***
упражняването на родителските права по отношение на децата им Ц. П. Б., с
ЕГН********** и М. П. Б., с ЕГН********** до навършване на пълнолетие или до
промяна на обстоятелствата, ОПРЕДЕЛИЛ Е на П.М.Б.
режим на лични отношения с децата им Ц.П. Б., с ЕГН ********** и М.П. Б.,
с ЕГН********** както следва :
1.всеки делничен ден след училище от 17,00-до 20,30ч.през учебно време,а
през почивните и празнични дни- различни от събота и неделя на всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 09,00ч. до 20,30ч. на адреса на майката им в гр.Т.,ул.“****“№**,общ.Д.,обл.П.,
2 да взема децата при себе си в дома си в гр.И. всяка втора и четвърта
седмица от месеца в събота и неделя от 8,30ч. на съботния ден с преспиване
децата при него и връщане в до 20,00ч. в
неделния ден и
3.през лятото да вземе децата при себе си в гр.И. по време на лятната им
ваканция за 30дни,които да не съвпадат с ползван от майката платен годишен
отпуск И Е ОСЪДИЛ П.М.Б. да заплаща месечна издръжка на
децата им Ц. П. Б., с ЕГН********** и М.П. Б., с ЕГН********** до навършване на
пълнолетие или до промяна на обстоятелствата чрез тяхната майка и законен
представител К.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Т.,общ.Д.,обл.П.,ул.„***”№** в размер на по 140лв./сто и осемдесет/лева,
до всяко 20-то число на месеца, за всяко едно от децата от момента на
депозиране на исковата молба от 19.11.2018г. в съда до навършване на пълнолетие
или до промяна на обстоятелствата, КАКТО И В ЧАСТТА , В КОЯТО П.М.Б. е осъден
да заплати държавна такса в размер на 403,20 лв по сметка на РС - Кнежа КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху родените от брака деца Ц. П. Б. с ЕГН********** и Мирослав Петров Б. с ЕГН********** НА БАЩАТА П.М.Б. *** и ****,
ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката К.Л.Б. /К./ с децата
Ц. П. Б. с ЕГН********** и М.П. Б. с ЕГН********** както следва :
- Майката К.Л.Б. /К./ да взема двете деца всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване по местоживеенето на
майката в град Т. от 11ч в събота до 17 ч в неделя, както и всяка сряда от 18 ч с преспиване по местоживеенето на
майката до 8 ч на другия ден
- Майката К.Л.Б. /К./ да взема двете деца за 30
дни през лятната ваканция в период, който не съвпада с платения отпуск на
бащата, както и през първите половини на всички установени ваканции на децата
през годината
- Майката К.Л.Б. /К./ да взема двете деца за
великденските празници от 10ч в петък с преспиване по нейното местоживеене до
20 ч в събота през четните години и от 10 ч в неделя до 20 ч в понеделник през
нечетните години
- Майката К.Л.Б. /К./ да взема двете деца по местоживеенето на майката с преспиване за
коледните празници от 10 ч на 24 декември до
19 ч на 25 декември през четните години, когато това не съвпада с
установения режим за събота и неделя
- Майката К.Л.Б. /К./ да взема
двете деца по местоживеенето на майката с преспиване за новогодишните празници от 10 ч на 31
декември до 19 ч. на 1 януари през
нечетните години, когато това не съвпада с установения режим за събота и неделя
- Майката К.Л.Б. /К./ да взема двете
деца на рождените дни на всяко едно от
тях за времето от 18 ч до 19 ч по местоживеенето на децата
ОСЪЖДА майката на децата К.Л.Б. /К./
ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на всяко
едно от децата Ц.П. Б. с ЕГН********** и
М.П. Б. с ЕГН********** по 140 лв чрез
техния баща и законен представител П.М.Б. *** и *****, ЕГН **********, считано
от 1.06.2019 г до настъпване на условия за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно с дължимата законна лихва за забава за всяка просрочена
вноска
ОСЪЖДА К.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр.Т.,общ.Д.,обл.П.,ул.„****”№*** да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 403,20 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на
РБ в месечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :