РЕШЕНИЕ
гр. Русе,
25.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4675 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Е.Е.К.
против Л.Л.Т..
Ищецът твърди, че е
придобил по наследство от своята майка Й*Т*К., която пък придобила по
наследство от нейния брат В* Е* К*следния недвижим имот: ЛОЗЕ от 1000
кв.м., находящо се в Русенското землище, местността Папаз дере II к. при
граници: Н* И**, път, С* И*, ведно с построената в това лозе сезонна вилна
постройка от 16 кв.м., състояща се от две помещения и всички подобрения и
трайни насаждения, описан по документ за собственост, а по скица ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 63427.156.679
/шест, три, четири, две, седем, точка, едно, пет, шест, точка, шест, седем,
девет/, с площ 1085 кв.м. /хиляда осемдесет и пет квадратни метра/,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За
земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни условия: 5 /пета/,
при граници: ПИ 63427.156.680, ПИ 63427.156.890, ПИ 63427.156.682, ПИ
63427.156.894, заедно построената в него СГРАДА
с идентификатор № 63427.156.679.1 /шест, три четири, две, седем, точка,
едно, пет, шест, точка, шест,седем, девет, точка, едно/ със застроена площ 23
кв.м. /двадесет и три квадратни метра/, брой етажи: /един, предназначение: Друг
вид сграда за обитаване.
Ищецът твърди, че баща й Е* Д* К*, починал на 18.08.2002
година, придобил процесния имот на 24.02.1993 година от своя баща Н* Д* К* чрез
сключен договор за издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 228,
том IV, дело 1003/24.02.1993 г. по описа на Нотариус при РРС. Впоследствие
родителите й прехвърлили на брат й имота с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 8,
том VI, дело 1560/23.03.1993 год. по описа на нотариус при РРС. Брат й починал
на 28.10.2010 год. и негов наследник е майка му Й*Т* К.. След нейната смърт на
04.03.2018 год. единствен наследник и собственик на имота е ищецът. Тя твърди,
че до смъртта си през 2010 год. брат й се грижил за имота и го поддържал,
прибирал плодовете от овощните дървета и лозовите насаждения. Впоследствие
ищецът и нейната майка поели грижите за имота. Майка й го декларирала на свое
име в данъчната служба и заплащала данъците. Двете беряли плодове, плевили
трева и почиствали. През 2016 год. здравословното състояние на майка й се
влошило и ищецът нямала възможност да посещава процесния имот до смъртта й.
След това ищецът продължила да плаща данъците за имота. През юни 2020 год.
разбрала от братовчед си, че в имота се извършват строителни дейности. Това я
накарало да остави телефонния си номер за връзка. По- късно през деня с нея се
свързал ответникът и й казал, че се споразумял с брат й да му продаде имота за
10 000.00 лева. Част от сумата- 7000.00 лева дал като капаро и останали
3000.00 лева, които предложил на ищеца. Заявил, че е придобил имота по давност,
за което притежава Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение с вх. peг. № 16670 от 17.11.2017 г., aкт № 176, том 37,
дело № 7587 по описа на Служба по вписванията, гр. Русе.
Ищецът заявява, че това не отговаря на истината, тъй
като до 2016 год. брат й, майка й и тя самата са стопанисвали имота и
никой не се е нанасял в имота, нито го е
владял. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника правото й
на собственост върху процесния имот и да бъде осъден той да й предаде
владението му.
Ответникът оспорва
предявения иск. Заявява, че е владял имота от 2006 год., когато владението му
било предадено от В* Е* К*след заплащането на уговорената цена. Поради недобросъвестност
или обективна невъзможност не е осигурил продажбата в предвидената от закона
форма. Поради това през 2017 год. се сдобил с констативен нотариален акт , след
като повече от 10 години се считал за собственик на имота, включително го е
владял необезпокоявано.
Ответникът възразява, че
описаният в исковата молба имот не е идентичен с придобития от него, тъй като
има разлика в описанието. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.02.1993 год. Н* Д* К* с договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 28, том IV, дело 1003/93 по описа на
нотариус при РРС прехвърля правото на собственост върху лозе от 1000 кв.м.,
находящо се в Русенското землище, местността Папаз дере, IIк. при
граници: Н* И*, път, С* И*, ведно с
построената в това лозе сезонна вилна постройка от 16 кв.м., състояща се
от две помещения и всички подобрения и трайни насаждения, на брат си Е* Д* К*.
Месец по – късно, на 23.03.1993 год. Е* и Й* К* с договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 8, том VI, дело 1160/93 по описа на
нотариус при РРС прехвърля правото на собственост върху лозе от 1000 кв.м.,
находящо се в Русенското землище, местността Папаз дере, IIк. при
граници: Н* И*, път, С* И*, ведно с
построената в това лозе сезонна вилна постройка от 16 кв.м., състояща се
от едно помещение и всички подобрения и трайни насаждения, на сина си В*Е* К*.
Основното, което прави впечатление в тези два
нотариални акта, съставени в рамките на един месец, е разликата в описанието на
сезонната постройка и по- точно броя на помещенията. Всички разпитани по делото
свидетели установиха, че помещението е едно. Очевидно се касае за грешка в
първия нотариален акт.
В нотариалния акт от 24.02.1993 год. между
документите, удостоверяващи правото на собственост на прехвърлителя, е описан Протокол
№ 24/04.12.1958 год. на ТПС комисия, гр. Русе. Този протокол е приложен на
лист 77 от делото и касае замяна на притежаваното от Никола Касабов лозе от 1
дка в местност долни Растов, II к. с равностойно лозе от 1 дка
в местност Папаз дере, II к., бивша собственост на С* И* С*, при
граници: Н* И*, път, С* И* С*. Тези
същите граници са описани в двата описани по- горе нотариални акта.
В представените от ответника документи пред
нотариус А* Ф*, която го
е признала за собственик по давностно владение и съставила нотариален акт за
собственост № 88, том IX, рег. № 13321, дело №
1071/2017 год. се намира скица на поземлен имот № 15- 497555-11.10.2017 год. от
СГКК- Русе, в която като собственик е вписан Н* Д* К* по силата на договор за делба №
24 от 04.12.1958 год. Касае се очевидно за същия документ, описан като протокол
в нотариалния акт от 24.02.1993 год. Следователно няма съмнение, че ответникът
е представил документ за имота, който е посочил като придобит от него по
давност, касаещ същия този имот, който Н*К* е притежавал приживе, т.е.
процесния. Самият ответник е посочил площ на постройката 25 кв.м. в молба-
декларация за признаване право на собственост от 06.10.2017 год. (л. 144), т.е.
също невярна.
Изводът за идентичност на имота, придобит по наследство от Е.К. и този, който ответникът е придобил по давност, а
именно: ЛОЗЕ
от 1000 кв.м., находящо се в Русенското землище, местността Папаз дере
II к. при граници: Н* И*, път, С* И*, ведно с построената в това лозе сезонна
вилна постройка от 16 кв.м., състояща се от две помещения и всички подобрения и
трайни насаждения, описан по документ за собственост, а по скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 63427.156.679 /шест, три, четири,
две, седем, точка, едно, пет, шест, точка, шест, седем, девет/, с площ 1085 кв.м. /хиляда осемдесет и
пет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: За земеделски труд и отдих, категория на земята при
неполивни условия: 5 /пета/, при граници: ПИ 63427.156.680, ПИ 63427.156.890,
ПИ 63427.156.682, ПИ 63427.156.894, заедно построената в него СГРАДА с идентификатор № 63427.156.679.1
/шест, три четири, две, седем, точка, едно, пет, шест, точка, шест,седем,
девет, точка, едно/ със застроена площ 23 кв.м. /двадесет и три квадратни метра/,
брой етажи: /един, предназначение: Друг вид сграда за обитаване, се обосновава и от
представеното по делото Удостоверение за идентичност на имот, с рег. № 94Е-
1584-1/27.10.2020 г., издадено от Община Русе. От него също се установява, че поземлен имот с идентификатор 63427.156.679 в
местност Под Левента по КККР на гр. Русе е идентичен с имот 679 по Плана на
новообразуваните имоти за местност Зад Левента, одобрен със заповед № 600/
10.07.2000 г. на областния управител на Обаст Русе, който имот е парцел 171 по
картон № 15; както и Копие- извадка от картон № 15, от което е видно, че парцел
171 е записан на името на Н* Д. К*, /неразделна част от удостоверението
за идентичност на имот/, Koпиe от плана от 1995 година, /неразделна част от
удостоверението за идентичност на имот/, Протокол № 24 от 4.12.1958 г. на комисията
по ТПС на заседание в ГНС, гр. Русе, с който се заменят недвижимите полски имоти
на частните стопани, които попадат в блока на ТКЗС „1- ви май" и с който Н* Д* К* получава в собственост лозе от
1 декар в местност Папаз дере, II к. на стойност 1000 лева.
В заключението на приетата по делото експертиза
вещо лице е категорично, че е налице идентичност между имота, придобит по
наследство от Е.К. и описаният в нотариален акт за собственост по давностно
владение Л.Т.. Както в заключението, така и в съдебно заседание, вещото лице
поясни, че разликата в площта на имота се дължи в различните способи за
измерване, които са били прилагани в годините. При изработването на
кадастралната карта е използван значително по- прецизен метод- с геодезична
станция, геодезичните точки показват реалното място на границата на терена към
момента на заснемането, а в миналото измерването се е извършвало с аналогови
уреди, рулетки и други землемерни уреди. Разликата в квадратурата на
постройката според вещото лице се състои в обстоятелството, че в първия
документ за собственост на Н*К*е описана въз основа на
разрешението за строеж, без да се измери на място, а в кадастралната карта е
отразено действителното положение, каквото е било към момента на заснемането.
Седемте квадратни метра в повече е възможно да се дължат на излизане извън
параметрите, дадени с разрешението за строеж, според вещото лице.
Изложеното до тук води до извод за идентичност на
имотите, описани в двата нотариални акта от 1993 год. и този от 2017 год.
След смъртта на В* К* на 28.12.2010 год., майка му Й* К. придобива правото на
собственост върху имота по наследство, а след нейната смърт на 04.03.2018 год.,
ищецът Е.К. придобива правото на собственост също по наследство.
От представените по делото писмени доказателства:
писмо от Дирекция Местни данъци и такси на Община Русе от 08.02.2021 г., с
което са изпратени заверени копия на данъчни декларации по партидата на Й* Т* К., както и разпечатка за
плащанията по тези партиди; Разпечатка от 05.02.2021 г. за
платени данъци от Й* Т* К. за периода от 2012- 2018 год.
за имот в местност Папаз дере, Приходни квитанции от 2006 г., 2007 г., 2008 г.,
2009 г., 2010 г., 2011 г., издадени от Община Русе за платени такси от В* Е* К* за същия
имот; Приходни квитанции от 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
издадени от Община Русе за платени такси от Й* Т* К. за процесния имот; Приходна
квитанция от 2019 г., издадена от Община Русе за платени такси от Е.Е.К. за този
имот; Приложение към разписка № 0400727885686 за фактура 1 и фактура 2 от 2018 г.,
издадени от Община Русе за платени такси от Й* Т* К.; Приложения към разписка №
0400010728017273 за фактура 2020.2.3-1.5705145296004, фактура 2020. 1 .3-1.
5705 *********, фактура 2020. 1.3-2. 5705145296004, фактура 2020.2.3-2. 5705145296004,
с които Е.Е.К. е платила таксите за имота в местност Папаз дере, гр. Русе, се установява, че В* К*е плащал данъчните си
задължения за имота до своята смърт -28.12.2010 година, след което имотът е
деклариран от Й* Т* К., която е продължила да плаща
данъците за този имот за периода от 2011- 2018 год. След нейната смърт, Е.К. е
продължила да плаща данъците за имота и е платила същите за 2019 и 2020 год.
Ответникът е плащал данъци за описания в неговия
нотариален акт имот през 2017 г., 2018 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
При извършената
обстоятелствена проверка свидетелят А* В* е заявил, че ответникът повече
от 10 години стопанисва, обработва и почиства имота. Свидетелят А* В*сочи, че Л.
владее и обработва имота отпреди повече от 15 години, т.е. от 2002 год., което
противоречи на показанията й в съдебно заседание, а и на твърденията на самия
ответник, че започнал да владее приз 2006 год., когато платил на В* 7000 лева
и получил ключ от него. Поради това съдът не кредитира нейните показания по
настоящото дело. Третият свидетел Д*Д* въобще не е посочвал, че
ответникът е владял имота в някакъв период от време. Въпреки това нотариусът е
записал в Постановление общ. Рег. № 13321/16.11.2017 год., том IX, нот.
дело № 1071/2017 год., че и тримата свидетели са категорични и установяват, че
молителят е владял явно и непрекъснато имота повече от 10 години от момента на
плащането на цената му и до сега. Разпитаните свидетели не са посочили никакви
конкретни данни относно периода на владението, в какво се е изразявало то, как
се е ползвал имота и т.н. Твърде общо и в рамките на 25 минути (от 14:30 часа
до 14:55 часа) са разпитани трима души, които да разкажат историята на едно десетгодишно
владение, което те са сторили с по едно изречение.
Свидетелят Р* П* също даде противоречиви
показания. Тя заяви, че ответникът още през 2006 год. почистил имота от
гюрлюците, а в последствие заяви, че това е станало през 2014- 2016 год.,
когато е направил оградата. Че мястото е било обрасло и неподдържано, поне от
2013 год. до 2017 год., включително и за известно време обитаван от клошар,
установи свидетелят Ц* С*, който е единственият по
делото, който не е в приятелски отношения с никоя от страните. По отношение на
него Р* П* беше
категорична, че купил имота, съседен на процесния от сина на А* В* преди 4
години, т.е. през 2017 год., и тогава си построил голяма къща, а от
представеното копие на лична карта се установи, че Симеонов обитава имота си на
ул. Лозарска № 29 от 21.08.2013 год. Придобил е лозето на 02.04.2007 год. (л.
118), а към 05.06.2010 год. сградата, в която живее, е завършена в груб строеж
(л. 119). Симеонов заяви, че ответникът и съпругата му се появили в имота преди
3- 4 години, когато започнали да оправят оградата и излели площадка, която
ползвали като паркинг на автомобила си Опел Корса. Преди да дойдат те, в имота
се бил настанил ром- клошар, който горял кабели и свидетелят му направил забележка.
Същото заяви и свидетелят И* И*- че през 2014 год., когато
ходел на лозето с Е. и леля си Д*, забелязали, че започнали да
изчезват коловете на лозето. Постройката не се заключвала и по същото време
била пълна с боклуци. Те казали, че има клошар и искали да го изгонят.
Показанията на тези двама свидетели не кореспондират с показанията на Р* П*, която
заяви, че клошарят останал само няколко дни, докато си намери квартира, същият
бил облечен хубаво и бил интелигентен. Това се случило през 2010 год. В такъв
случай остава необяснимо как го е видял свидетелят С*, който живее в съседство от
2013 год. Тези съществени противоречия между показанията на П*и
установени с писмени доказателства факти, както и противоречията с останалите
свидетелски показания във времево отношение, навежда извод за недостоверност на
спомените й относно времето, по което се е осъществявало владението от
ответника.
Свидетелят П* заяви, че ответникът само е
косял тревата и е идвал на чист въздух, не е садил домати. Той и съпругата му
били много болни. Не ползвали вилата, а само мястото - с два шезлонга седели на
слънце. Представеното от ищеца писмено доказателство- Удостоверение вх. № 94Е-1584-2
от 30.03.2021 год., издадено от Община Русе установява, че от 2010 год.
настоящият адрес на ответника е в с. Долно Абланово, ул. Христо Гютей № 8.
Съгласно чл. 94 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. При това
положение съдът споделя възраженията на ищеца, че няма никаква житейска логика
болен възрастен човек да идва да дишат чист въздух в близост до голям град, в
имот, в който няма ток и вода, при положение, че е заживял на село няколко
години, след като започнал да владее имота. Изложеното е още един мотив съдът
да не кредитира показанията на П*.
Показанията на свидетелите И* И* и В*И* установиха, че през 2008 и 2009 год. Вихрен е
ходил да бере грозде и плодове на вилата. През 2010 год. не е ходил, тъй като
са разболял и починал. Двамата свидетели заявиха, че през 2010 год. преди
смъртта си, В* споделил,
че иска да продава имота, но определената от него цена била твърде висока и
така и не се намерил купувач. След неговата смърт свидетелят И* И* карал с
автомобила си ищеца и нейната майка на вилата да берат грозде и плодове. Те не
са обработвали земята, поради което и реколтата с времето значително намаляла.
Леля му споделила, че има някой в имота, виждала е, че има боклуци, отъпкана
пътека до постройката и че постройката е станала клошарник с боклуци. По- често
той придружавал Е.К.- два пъти годишно- през лятото да набере кайсии и през
есента- да набере круши и грозде. През 2016 год. Е. престанала да ходи в имота,
защото майка й се разболяла и грижите за нея отнемали цялото й време. След като
майка й починала, ищецът споделила със свидетеля Владислав Илиев, че иска да
продаде имота, защото вече няма възможност да ходи там.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките
за предявяване на иска по чл. 108 от ЗС
са: ищецът да е носител на правото на собственост или носител на
ограничено вещно право върху определена вещ, по силата на което може да владее
вещта, и трето лице да упражнява фактическата власт върху вещта, без да има
основание за това. Посочените предпоставки определят и фактите, които подлежат
на доказване в производството по разглеждане на ревандикационен иск и правилата
за разпределение на доказателствената тежест. Доказателствената тежест е разпределена по следния начин : ищецът трябва да докаже, че е собственик
или носител на вещно право върху вещта и че ответникът владее (държи) вещта.
Качеството “собственик” се доказва според твърдяното от ищеца придобивно
основание, което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в
процеса, а също и допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез
които се провежда доказването. Ответникът
следва да докаже правото си на собственост на твърдяното от него основание.
Владението,
ползването и разпореждането са елементи от съдържанието на правото на
собственост. Правомощието владение е правото на собственика да упражнява
фактическа власт върху вещта. За да защити собственика, изгубил владението
върху вещта, законът го овластява да иска връщането й от всяко лице, което я
владее или държи без основание. Това правомощие е различно от правомощието
владение, тъй като не е насочено към изискване на пасивно поведение от всички
други лица, а има за предмет връщането на вещта от конкретно определено лице,
което я владее или държи без основание. Правото на владение не е самостоятелно
субективно право от категорията на ограничените вещни права върху чужда вещ, а
произтича от правото на собственост като негова съставна част. То е само едно
от правомощията на собственика. По този белег правомощието владение се отличава
от владението като факт. Владелецът упражнява фактическа власт върху една вещ,
без да е собственик, без да има право на
владение.
Съдът
приема, че ищецът е собственик на процесния имот и е активно легитимиран по
делото с предмет защита на право на собственост, и счита, че предявеният ревандикационен
иск е основателен в установителната си част. По делото се доказа ответникът да
владее и ползвате имота, той възпрепятства собственика да упражнява правото си
на собственост чрез посочените по- горе правни и фактически действия, поради
което ревандикационният иск и в осъдителната си част е основателен.
За да се
осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, е нужно владението да е несъмнително (осъществявано по начин, който
да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно, т.е.,
намерението на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на
собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки
заинтересуван да може да научи за него, като такова да е достигнало до
собствениците. Собствеността не се губи, само защото собственикът не ползва
собствената си вещ, още по- малко, само поради това, тя не може да бъде придобита в собственост от
трети лица. Законът не толерира неправомерните действия - общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да
се черпят права от поведение по време, когато засегнатият (собственикът) няма
възможност (поради неведение) да се брани. Ако предишният
владелец продължава да извършва, макар и откъслечни действия, не може да се
каже, че е установена фактическа власт от новия владелец. По делото не се твърди и не се установи ответникът да е демонстрирал
владението си спрямо К* по някакъв
начин.
Ответникът не доказа правомерното
съставяне на нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка, с
който се легитимира за собственик. При тези случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2
от ГПК, като излага съображения, че с
констативните нотариални актове се констатира право на собственост въз основа
на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт ще следва да
се отмени.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца следните
суми, представляващи разноски по делото: 600.00 лева- адвокатски хонорар, 146.00
лева- държавна такса, 14.53 лева- такса за вписване на исковата молба, 5.00
лева- държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 250.00 лева- депозит
за възнаграждение на вещото лице или общо 1015.53 лева.
Водим от горното,
Русенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника Л.Л.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че Е.Е.К., ЕГН **********, адрес: *** е
собственик на недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ от 1000 кв.м.,
находящо се в Русенското землище, местността Папаз дере II к. при граници: Н* И*,
път, С* И*, ведно с построената в това лозе сезонна вилна постройка от 16
кв.м., състояща се от две помещения и всички подобрения и трайни насаждения,
описан по документи за собственост: нотариален акт № 28, том IV, дело
1003/93 по описа на нотариус при РРС и нотариален акт № 8, том VI, дело 1160/93 по описа на
нотариус при РРС, а съгласно скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 63427.156.679 /шест, три, четири,
две, седем, точка, едно, пет, шест, точка, шест, седем, девет/, с площ 1085 кв.м. /хиляда
осемдесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих, категория на
земята при неполивни условия: 5 /пета/, при граници: ПИ 63427.156.680, ПИ
63427.156.890, ПИ 63427.156.682, ПИ 63427.156.894, заедно построената в него СГРАДА с идентификатор №
63427.156.679.1 /шест, три четири, две, седем, точка, едно, пет, шест, точка,
шест,седем, девет, точка, едно/ със застроена площ 23 кв.м. /двадесет и три
квадратни метра/, брой етажи: /един, предназначение: Друг вид сграда за
обитаване.
ОСЪЖДА Л.Л.Т., ЕГН **********
да предаде на Е.Е.К., ЕГН **********
владението върху гореописания имот.
ОТМЕНЯ нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 88,
том IX, рег. № 13321, дело № 1071/2017 год. по описа на нотариус Адриана
филчева с район на действие РРС, вх. рег. № 16670 от 17.11.2017 год., акт №
176, том 37, дело № 7587 по описа на Служба по вписванията, гр. Русе.
ОСЪЖДА Л.Л.Т., ЕГН
********** да заплати на Е.Е.К., ЕГН
********** сумата 1015.53 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: