№ 562
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503007 по описа за 2020 година
С решение № 2863 от 8.05.2020 г., по гр.д. № 5408/19 г., СГС, признава
за установено по исковете, предявени от К. М. Х. и М. А. Х. против
"Юробанк България" АД, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1,
чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен
кредит от други банки № HL36263 от 27.06.2008 г. са нищожни, на основание
чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 ЗЗП, като
неравноправни. Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 1,
пр.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 ЗЗП за обявяване за
нищожни на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит
за рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL36263 от 27.06.2008
г., като неоснователни.
С решението банката е осъдена да заплати на ищците на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34 709.97 лева - недължимо платена за периода от
26.04.2013 г. до 26.10.2018 г. по Договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит от други банки HL36263 от 27.06.2008 г., вследствие на
валутната разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законна лихва,
считано от 26.04.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 9 347.56 лева -
1
недължимо платена разлика между сбора на първоначално уговорения размер
на месечните вноски и сбора от заплатените месечни вноски, за периода от
26.04.2013 г. до 26.04.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 26.04.2013
г. до окончателното плащане, сумата от 104.31 лева - недължимо платена
годишна такса за управление на кредита, за периода от 26.04.2013 г. до
26.04.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 26.04.2013 г. до
окончателното плащане.
Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 34 709,97 лева до 34 729 лева за периода от 25.04.2013 г. до
26.04.2013 г., като погасен по давност, за разликата над 9 347, 56 лева до 9
352, 68 лева за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2013 г., като погасен по
давност, за разликата над 104,31 лева до 104,37 лева за периода от 25.04.2013
г. до 26.04.2013 г., като погасен по давност.
Без разглеждане е оставен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 9 352, 68 лева - недължимо платена разлика, поради неправилно
изчисляване на лихвата, за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г.
Срещу решението са депозирани въззивни жалби от ищците К. М. Х. и
М. А. Х.. Излагат се принципни разсъждения за естеството на
неравноправните клаузи, като се поддържа, че посочените оспорени клаузи –
чл. 1, ал. 1 и 3 и чл. 2, ал. 3 от договора, съставляват механизъм за
прехвърляне на валутния риск върху потребителя, в нарушение на чл. 143 и
чл. 146 ЗЗП. Сочи, че банката е изчислявала размера на дължимите месечен
вноски по свой курс, като така е събрала по-голяма сума от тази, която е
определена и усвоена в евро. Намират, че обвързването на погасителните
вноски с курс на валута, която е различна от националната, е в противоречие с
българското и общностното законодателство, и подчертава, че ако кредитът е
усвоен в лева трябва да се върне в тази валута и банката няма право да
изисква погасяване в швейцарски франкове. Поддържат, че банката е
нарушила правилата на ЗПП, тъй като е променила едностранно
характеристиките на предоставените стоки и услуги. Сочи, че към момента на
сключване на договора не е имало яснота за точния размер на кредита в
швейцарски франкове. Изтъква, че банката поставя изпълнението на
задължението за плащане на месечни вноски в зависимост от условие, което
2
тя едностранно определя, а именно – нейния собствен курс за продажба на
швейцарски франкове. Твърди се, че ако кредитополучателят възнамерява да
погаси остатъка от дълга, той трябва да върне по-голяма главница, отколкото
е получил. Моли решението на СГС да се отмени в обжалваната част, като се
прогласи нищожност на клаузите. Претендира разноски.
Ответната банка „Юробанк България“ АД оспорва жалбата в писмен
отговор.
Срещу решението, в частта, в която исковете за нищожност са уважени,
както и в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от „Юробанк
България“ АД. Твърди се, че с договора е уговорена валута швейцарски
франкове, а в каква конкретно валута е преведена заетата сума е ирелевантно.
Подчертава, че сумата е отпусната в евро (а не в лева, както е прието от СГС),
тъй като целта на договора е била рефинансиране на дълг към друга банка, но
самият договор за кредит с „Юробанк България“ АД е сключен за заем в
швейцарски франкове. Оспорва, че в случая е установено качество
„потребител“, тъй като се касае до задоволяване не на лични нужди, а на
професионални с оглед целта за рефинансиране на търговска дейност на
кредитополучателя. Изтъква, че за последния е било напълно възможно с
оглед професионалните му занятия на търговец да извърши ясна преценка за
валутния риск по договора и да разбере спецификите на същия. В тази насока
подчертава, че кредитополучателят е направил икономически изгодната за
себе си преценка, че ако сключи договор в швейцарски франкове ще се
ползва от значително по-нисък процент на лихва. Изтъква се, че не е доказано
банката да е била недобросъвестна към момента на сключване на договора,
тъй като не може да се приема за установено, че тя е знаела за предстоящата
безпрецедентна промяна (с оглед историческия ход на курса) в цената на
швейцарските франкове, респ. че ще се стигне до увеличаване на вноските по
кредита. Намира, че кредитополучателят е имал средство за защита, което не
е използвал, а именно възможността по чл. 21 от договора да превалутира
дълга. Той не само, че не е сторил това, но е подписал допълнително
споразумение с категорично индивидуално уговорен характер, с което само е
договорен гратисен период с фиксирана лихва, без да има промяна на
валутата или погасителния план. Отделно намира, че изчисленията относно
размера на присъдените суми следва да се базират на по-висок лихвен
3
процент – вместо 5, 65 %, - 6,90 %, така както е договорено с допълнителното
споразумение. Въведени са възражения, че ищците са погасявали част от
задълженията си с директен превод във франкове, които не са закупувани от
банката, поради което няма елемент на обедняване. Евентуално прави
възражение, че следва да се разграничат хипотезите на надвзета лихва и
разлика, дължаща се на курсови разлики, като съответно от валутните разлики
се приспадне разликата във вноската в швейцарски франкове.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищците К. М. Х. и М. А. Х. твърдят, че на 27.06.2008 г. сключили с
ответника "Юробанк България" АД договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит oт друга банка, по силата на който получили сумата от 170
200 лева (отпуснат и усвоен в тази валута), като погасяването следвало да
става на равни месечни вноски, дължими в швейцарски франкове (условие,
едностранно определено от ответника). Сочат, че банката едностранно
увеличила лихвата по кредита, размерът на която бил посочен в чл. 3, ал. 1 на
договора (5, 65 %), поради което се увеличила и месечната анюитетна вноска.
Твърдят, че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал.
5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора (предвиждащи
преизчисляване на месечните анюитетни вноски и такса управление по курса
на швейцарския франк) и клаузите, които предвиждат едностранно
увеличение на лихвата от страна на банката без основание, са нищожни като
неравноправни поради противоречието им с разпоредбите на ЗЗП. Ищците
поддържат, че банката преизчислявала размера на сумата, подлежаща на
връщане, като прилагала определен от нея курс на швейцарския франк,
увеличен във времето. Намират, че това довело до обогатяване на банката с
разликите, възлизащи на 34 729 лв. Твърдят, че оспорените клаузи са
нищожни поради противоречие със закона, добрите нрави, както и поради
липса на съгласие между страните. Към момента на сключване на договора не
4
бил ясен размерът на задължението в швейцарски франкове, като валутният
риск от бъдещи промени на курса на швейцарския франк бил възложен върху
кредитополучателите, което създавало значително неравновесие между
правата на страните. Отделно от това насрещното задължение на
потребителите било неопределено, тъй като не бил договорен официален курс
или други критерии за определяне на месечната вноска. Поддържат, че
действителната воля на страните била да бъде отпуснат и върнат кредит в
размер и валута, посочени в договора, а именно - в лева. Молят съда да
прогласи нищожността на посочените клаузи от договора и да осъди
ответника да им заплати сумата от 34 729 лв., представляваща надплатени
при начална липса на основание за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г.
суми поради валутни разлики. Твърди се още, че неравноправни като
неиндивидуално уговорени са и клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 12, ал. 1
от договора, предвиждащи едностранно увеличение на лихвата от страна на
банката на непредвидени основания, без да е предвидено право за отказ или
прекратяване на договора. Поддържат, че въз основа на тези неравноправни
клаузи ответникът увеличил лихвения процент, което довело до плащане на
допълнителни 9 352, 68 лв. в сравнение с първоначално договорения размер
на месечните вноски за периода от 25.04.2013 г. до 25.04.2018 г., а също и на
суми в размер на 104, 37 лв., представляващи надплатена такса управление за
същия период. Претендират да се прогласи нищожността на посочените
клаузи и да се осъди банката да върне недължимо платените суми в
посочения размер - 34 729 лв. - недължимо платена поради валутна разлика
между швейцарските франкове и лева, получена от превалутирането на
платените суми, за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г., ведно със
законната лихва от исковата молба (съобразно увеличението в о.с.з. на СРС
на 13.03.2019 г., л. 317), както и сумата от 9 352.68 лв. - недължимо платена
разлика между сбора на първоначално уговорения размер на месечните
вноски и сбора от заплатените от ищците месечни вноски, за периода от
25.04.2013 г. до 26.04.2018 г., ведно със законната лихва от исковата молба
(съобразно увеличението в размера), евентуално - претендират сумата от 9
352, 68 лв. да бъде върната на основание неправилно изчисляване на лихвата
от страна на банката. Претендират разноски.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете с твърдения, че
5
договорът за кредит бил сключен във валута швейцарски франкове, а не в
лева и именно в тази валута бил усвоен по съответната сметка, а клаузите за
превалутиране в лева били за нуждите на ищците за рефинансиране на други
кредити в евро. Твърди, че са неприложими разпоредбите на ЗЗП, вкл. и с
оглед факта че Х. упражнявал дейност като земеделски производител и
управител на търговско дружество. Поддържа, че размерът на погасителните
вноски не бил увеличаван с разлики, произтичащи от разлики в курса на
франка към лева. Ищците внасяли погасителните вноски както в лева, така и
във франкове, според уговорка в договора (чл. 6, ал. 2 от договора) и
единствено от волята на кредитополучателите зависело дали ще се възползват
от нея или не. Намира, че оспорените клаузи не са неравноправни, тъй като
били написани на ясен и разбираем език. Твърди, че ищците са избрали да
сключат договора в тази валута заради по-изгодния лихвен процент, тъй като
левовите кредити били с по-високи лихви. Подчертава, че в договора била
предвидена възможност за превалутиране. Поддържа, че между страните
имало индивидуално договаряне, като в тази връзка изтъква, че израз на това
било сключеното допълнително споразумение. Ответникът поддържа още, че
с договора страните постигнали съгласие за прилагане на променлива лихва,
като оспорените клаузи са включени в договора, за да неутрализират поне
частично риска от промените в икономическите условия, поради което е
налице изключението на чл. 144, ал. 2 ЗЗП, както и това на чл. 143, ал. 3, т. 1
от ЗЗП. Счита, че рисковете при сключване на договор в швейцарски
франкове били разяснени на ищците преди сключване на договора, а и нивото
им на образованост спомогнало за правилно и ясно разбиране на риска и
клаузите. Релевира възражение за погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е надлежно установена от
първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, като
настоящият състав препраща към нея. Няма спор, че страните са сключили
договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит на ищците, като
банката предоставила сумата от 170 200 лв. в равностойността им в
швейцарски франкове по курс "купува" за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита, срещу задължение сумата да се върне
6
солидарно от ищците при уговорени срокове и лихви, като за обезпечение
била учредена договорна ипотека (чл. 1).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя К.Х., като
според чл. 2, ал. 3 кредитополучателят дава съгласието си и оправомощава
банката служебно да преведе сумата в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 170 200 лв. в деня на усвояване на кредита в
"Пиреосбанк" АД. Според приложен първоначален погасителен план
анюитетните вноските са в размер на 999,45 швейцарски франка. На
27.06.2008 г., между страните е подписано Приложение № 1 към договор за
банков кредит от същата дата, с което страните са удостоверили, че датата на
усвояване на кредита по договора е 09.07.2008 г. и че към тази дата,
приложимият курс "купува" за швейцарски франк на банката е 1.1859, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит по чл. 1 от договора е 143 520
швейцарски франка. Няма спор, че в полза на „Пиреосбанк“ АД ищцата е
превела сумата от 87 000 лв. за погасяване на дълг.
В чл. 3, ал. 1 е договорен лихвеният процент, като сбор от БЛП (4,5 %
към момента на сключване) на банката в швейцарски франкове плюс
договорна надбавка от 1, 15 пункта. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че
действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне
и промените за него стават незабавно задължителни за страните, като
банката уведомява кредитополучателя за новия размер чрез обявяване на
видно място в банковите салони, а договорените в договора надбавки не се
променят.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове, погасяването на кредита може да се извърши от
банката от наличните средства на потребителя освен във валутата на кредита
и в лева или евро след служебното превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс "продава", за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
7
оправомощава банката.
В чл. 23, ал. 2 от договора кредитополучателите са декларирали, че са
изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23, както и че са съгласни с тяхното
настъпване.
С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си
по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които тя прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21, като измененията влизат в
сила от деня на приемането им и са задължителни, а уведомяването става чрез
съобщения в банковите салони и на интернет страницата.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски
франкове съответно в евро/лева при съответна комисионна.
С чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и
превалутирането по чл. 21 от договора може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит.
Изслушани са ССЕ, които са подробно анализирани в мотивите на съда,
като счетоводни записи и съдът препраща към същите.
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Няма спор, че ищците К. М. Х. и М. А. Х. са сключили с „Юробанк
България“ АД договор за кредит.
8
Ищцовата страна поддържа във въззивната си жалба, че клаузите на чл.
1, ал. 1 и ал. 3, както и чл. 2, ал. 3 от договора са нищожни, като
неравноправни, и това следва да бъде признато. Както е прието и от
първостепенния съд, приложимият към спорните отношения ЗЗП от 2006 г.,
третира като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя, като
изброяването на хипотезите е примерно. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Предвид казаното нищожна клауза е
налице, когато тя е неравноправна и не е уговорена индивидуално (изготвена
е предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието и).
Сочената клауза на ал. 1 от чл. 1 на договора в случая не отговаря на
първото изискване, а именно – няма основание да се счете, че същата
съдържа уговорка, поставяща потребителя в неравностойно положение. В
цитирания текст страните са визирали вида на правоотношението, което
възниква между тях и стойността на предоставения кредит. Няма пречка
страните да договорят специфичен начин за определяне на стойността на
кредита. Не съставлява увреждане на интереса на кредитополучателя
правило, което сочи математически механизъм за изчисляване на размера на
отпуснатия заем. В клаузата на договора се съдържа уговорка за общото
задължение на всеки заемател да върне получения заем, но доколкото в нея
липсват конкретни правила за начина на формиране на размера на
погасителните вноски или други изисквания, към поведението на страните, то
няма основание да се счита, че тя е поставила в неравностойно положение
потребителя.
На следващо място – ал. 3 на чл. 1 от договора е предвидила, че в деня
на усвояване на кредита страните подписват и Приложение № 1 където се
посочва приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франкове
на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове. Сочената клауза не създава правила, респ.
права и задължения за страните, касаещи начина на формиране на
погасителните вноски. Тя е относима към установяване на процеса на
9
документално оформяне на договорните отношения между страните и етапите
от тяхното развитие, а именно – установеното между страните изискване да се
подпише допълнително приложение към договора, в което приложение е
посочен размер на валутата, чрез която ще се изчисли конкретния размер на
кредита. Казаното по-горе, свързано със свободата на страните да договарят
конкретния начин за пресмятане на размера на първоначално предоставения
кредит, е относимо и към разглежданата ал. 3. Последната не съдържа
правила, поставящи потребителя в неравноправно положение.
Не по-различни са доводите и за оплакванията на жалбоподателите Х.
спрямо чл. 2, ал. 3 от договора. В този текст е посочено, че кредитополучателя
дава съгласие и оправомощава банката служебно да преведе сумата,
уговорена в чл. 1, ал. 1, в деня на усвояване на кредита. Договорката е
относима към оперативното протичане и счетоводното изпълнение на
задължението на самата банка. Липсва каквото и да е основание да се счита,
че от посочената клауза кредитополучателите са били поставени в неизгодно
(спрямо икономически по-силната страна) положение.
С оглед изложеното съдът намира, че постъпилата жалба от
въззивниците Х.и не може да бъде уважена. Вярно е, че част от изложената
теза на ищците е в съответствие с практиката на съдилищата (наличието на
неравноправни клаузи, нарушения на ЗПП и пр.). Тези аргументи обаче са
общо изложение касателно всички пороци на кредитния договор. Те в
голямата им част са били възприети от първоинстанционния съд.
Относимостта им към оспорените обаче в жалбата клаузи не се установява,
поради което и обжалваното решение, в частта, в която са отхвърлени
исковете за прогласяване на нищожност на чл. 1, ал. 1 и 3 и чл. 2, ал. 3 от
договора, следва да се потвърди.
По отношение на жалбата на банката настоящата инстанция намира
следното:
Неоснователно е оплакването на банката-жалбоподател, че спрямо
ищците не следва да се прилагат правилата за защита на потребителите. Х.
са кредитополучатели, които са физически лица, и на които от търговец (§ 13,
т. 3 ЗПП) е отпуснат кредит за лични нужди (рефинансиране на техни
задължения) – § 13, т. 1 ЗПП. Според практиката на СЕС (Дело C-74/15:
10
Определение на Съда (шести състав) от 19 ноември 2015 г. - Член 1, параграф
1 и член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година, Дело C-110/14: Решение на Съда, 4 с-в, от 3 септември 2015 г. - Член
2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, Дело C-348/14:
Решение на Съда, 6 с-в, от 9 юли 2015 г.), за да се изключи предвидената
потребителска защита е необходимо да се установи, че физическото лице, при
сключване на договора с банката, е действало за цели, които попадат в
рамките на упражняваната от него дейност по занятие. По делото няма
събрани доказателства, че полученият кредит е послужил за рефинансиране
на търговска дейност на лицата. Последните са били възприемани от банката
именно като потребители към момента на възникване на договорните
отношения. За пълнота следва да се отбележи, че установяването на
качеството „потребител“ може да стане само въз основа на данните по делото
и не зависи от субективните възприятия на насрещната по договора страна.
Качеството „потребител“ има легална дефиниция и е без значение как
кредитодателят е възприел съдоговорителя си. Обективното прилагане на
критериите за определяна на потребителя като такъв гарантира защитата на
същия, независима от субективните представи на банковият представител при
сключване на договорите. (Не би могло също така да се допусне, че ако
банката е счела едно лице за потребител и е спазила предвидените в закона
условия за неговата засилена защита, то само това становище на банката
превръща лицето в такова, попадащо в приложното поле на § 13, т. 1 от ЗЗП.)
Както е изтъкнато и от първостепенния съд, приложим е принципът "venire
contra factum proprium" (уреждащ непоследователно и противоречиво
поведение). Според естеството на сочения принцип щом е отпочнато дадено
поведение по една сделка, то е необходимо същото да продължи да се следва
– ето защо недопустимо е при възникване на процесните отношения банката
да черпи благоприятните последици от това, че предоставя потребителски
кредит, а в последствие да отказва да понесе възникнали от това негативи.
Не може да се споели тезата на банката-жалбоподател, че
потребителската защита не може да се приложи, тъй като за сключване на
договора е било необходимо наличие на специални познания, с което ищците
разполагали. За сключване на договор за кредит не е необходимо наличие на
11
завишен образователен ценз. Вярно е, че кредитополучателите са
осъществили преценка, че отпускане на кредит в швейцарски франкове е при
по-нисък лихвен процент, в сравнение с тези по кредити в други валути. За
този извод обаче е било неоходими единствено сравняването на две числа.
Фактът, че Х. са достигнали до този извод не предполага априори, че същите
имат икономически и финансови познания в областта на валутните курсове,
които да ги правят потребители, които не са обхванати от потребителската
защита по ЗЗП.
В горният смисъл и практика на ВКС - Решение № 38/23.06.2017 г. по
т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 240/29.03.2018 г. по т.д. №
1102/2017 г. на ВКС, I т.о.
По следващия спорен въпрос, касаещ валутата на договора, съдът
намира следното:
Според уговорката в договор на кредитополучателите е предоставен
кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 170 200 лева.
Според Приложение № 1 от 27.06.2008 г. към датата на усвояване
приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към лева е
1,1859 и усвоеният кредитен лимит е изчислен на 143 520 швейцарски франка
(равняващи се 170 200 лв.). Съгласно уговорката в чл. 2, ал. 1 тази
равностойност е преведена по блокирана сметка на името на
кредитополучателите, като според данните в ССЕ усвояването от
потребителите е станало от друга левова сметка, след служебно
превалутиране от банката по курса й швейцарски франк/лева към деня на
усвояването. Последвалата операция по превалутиране в евро е ирелевантна
за спорните отношения. Същата е изпълнена само с оглед необходимостта от
превод към друга банка за погасяване на съществуващ дълг в евро, каквато
всъщност е била и каузалната цел на сключения с „Юробанк България“
договор за кредит. Предвид казаното следва да се сподели извода на СГС, че
кредитът практически е отпуснат в местна валута, като паричната единица на
сметката се използва виртуално само за изчисление. Кредитополучателите
обаче са поели задължение да погасяват дълга си в чуждестранната валута -
швейцарски франкове, като курсът, по който се определя левовата
равностойност на дължимата в швейцарски франкове погасителна вноска, се
12
определя от банката към деня на съответното плащане. За така възникналите
между страните отношения в практиката на СЕС (решение от 30 април 2014 г.
по дело C-26/13 на СЕС, решение от 20.09.2017 г. по С-186/16 на СЕС,
определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17 г.) е прието, че клаузата, която
урежда задължението на потребителя, вкл. когато е свързана с „основния
предмет на договора“ трябва да е изразена на ясен и разбираем език. При
съблюдаване на цитираните разрешения на СЕС, ВКС е възприел в актуалната
си практика (решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС), че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3
ЗЗП. Настоящият казус кореспондира с така даденото разрешение –
установява се, че при евентуално покачване на курса на франка спрямо лева,
кредитополучателите ще внасят по-голяма сума в лева за една и съща по
размер вноска във швейцарски франкове. От тази разлика в курса (на франка
към лева) към датата на отпускане на кредита и съответно датата на
превеждане на погасителната вноска, банката реализира печалба, различна от
полученото от нея възнаграждението (съставляващо лихва) за предоставяне
на заема. Или – потребителят се явява обременен от поет риск от покриване
на курсови разлики при все, че е икономически по-слабата страна в сделката.
Вярно е, че банката също носи риск (в обратната ситуация – при поскъпване
на лева спрямо франка), но финансовата институция разполага със значително
по-голяма ресурс за преценка на бъдещи финансови процеси. Още повече, че
в договорите са предвидени и механизми за завишаване на лихвените
проценти по инициатива на банковата структура. Потребителят обратно –
същият се явява незащитен, вкл. и от клаузите на чл. 21 и чл. 22 от договора,
предвиждащи възможност за превалутиране, тъй като упражняването на
правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която
13
има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и за нея
изгодно би било да приеме предложение за превалутиране при неизгоден
валутен курс за кредитополучателя. Всички изложени в тази насока изводи в
решението на СГС (вкл. визираните там практики на СЕС) се споделят от
настоящият състав и следва да се считат за част и от мотивите на настоящото
решение.
Както е изрично възприето и от ВКС в решение № 295 от 22.02.2019 г.
уговорката, фиксирана в чл. 23 от договора е с неравноправен характер, тъй
като не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, доколкото липсва
предоставяне от банката на потребителите към момента на сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация,
която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за
валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. Няма данни на потребителя да са разяснени
възможности за защита при негативна промяна в курса – напр.
застрахователни опции, финансови инструменти за покриване на риска и пр.
Декларативният характер на клаузата на чл. 23 от договора не може да
игнорира задължението на банката да установи, че същата е разяснила
икономически негативните последици за потребителя при промени на
котировките на швейцарския франк. Сочената разпоредба в договора
прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя, с което се създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните, като банката извършва уведомяване
чрез съобщения в банковите салони. Наред с това - с правилото на чл. 12, ал.
1 от договора, банката е запазила правото си по време на действие на
договора да променя тарифата си за лихви, такси и комисионните, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21.
Посочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Както
14
е прието от ВКС в трайната му практика (напр. Решение № 314 от 29.07.2019
г. по т. д. № 1766/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС) в случая се установява, че
промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло
на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му,
обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1
ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Ето
защо спрямо сочените клаузи визираните изключения не са приложими. При
липса на обусловеност на изменението на лихвения процент с конкретни
обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова
услуга, и следователно не е изпълнено изискването за добросъвестност. По
същите съображения е неравноправна и клаузата на 12, ал. 1 от договора за
кредит, която осигурява на банката правото да променя приложимите към
договора лихви изцяло по своя преценка, без да е посочена методика за
промяната им, поради което по изложените съображения се преценява като
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Горните изводи са застъпени и в
решение № 51 от 4.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г., ВКС.
Казаното по-горе (а и според решение № 384 от 29.03.2019 г. по т.д. №
2520/16 г., ВКС) налага също и извода, че и клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора се явява неравноправна. С оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП,
неравноправността на дадена договорка следва да се преценя на база на
тълкуването й ведно с останалите разпоредби в договора, както и с оглед
всички обстоятелства, свързани със сключването му към датата на
сключването. Клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за промяна на БЛП както бе
посочено по-горе, съдът намира за нищожна, като неравноправна по чл. 143,
т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Доколкото промяната на размера на погасителните
вноски е функционално обвързана от недопустима промяна на БЛП (чл. 3, ал.
5 от договора), клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която не е индивидуално
договорена, също се явява неравноправна, тъй като задълженията на
кредитополучателя по вноските се определят въз основа на неравноправната
клауза за промяна на БЛП.
Във връзка с възраженията на банката-жалбоподател, касаещи
подписване на допълнителното споразумение и твърдението, че с него е
15
изпълнено изискването за индивидуално договаряне, следва да се вземе
предвид разрешението дадено от ВКС в практиката му – напр. определение
№ 348 от 02.07.2019 г. по т. д. № 2065/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение
№ 146 по т.д. № 2615/2016 г., І т.о, решения по т.д. № 1556/2015 г., І Т.О.,
решение по т.д. № 875/2017 г., решение по т.д. № 535/2016 г., І Т.О. В същото
е прието, че допълнителното споразумение към договора за кредит с
неравноправни клаузи е също нищожно, тъй като задълженията на
кредитополучателя са определени именно въз основа на неравноправните
клаузи включени в основния договор. Сключването на такива допълнителни
споразумения не освобождава кредитодателя от задължението да доказва
индивидуално уговаряне на спорните клаузи, а подобно доказване в
настоящият процес не е проведено успешно.
По възражение в жалбата на банката, че кредитопотребителите
извършвали директен превод на франкове (без превалутиране в банката),
което води до извода, че за тях не е налице недължимо платено от разликата в
курса, съдът намира следното: Поддържаната теза е неоснователна –
лишеното от основание плащане, на по-голяма сума от договорената в
първоначалния договор, не е обвързано от начина на закупуване на валутата,
а от приетата от съда липса на основание да се събира завишен размер на
вноска, дължащ се на уговорката за заплащане на дълга в чужда валута.
Безспорно по делото е установено, че курсът на франка е поскъпнал –
следователно как длъжниците са се снабдили с франкове е без значение, тъй
като при всички случаи франкът е бил на по-висока покупна цена. Дори да се
приеме обратното, в тежест на банката е било да установи твърдените от нея
факти, а именно – че имуществото на длъжниците се е намалило в размер,
различен от установения със ССЕ.
На последно място - съдът не възприема и евентуалното възражение на
банката, според което следва да се възприеме лихвата по допълнителното
споразумение – 6, 90 %, респ. че следва да се разграничат хипотезата на
надвзета лихва и хипотезата на налична разлика, дължаща се на движението
на курса на франка. От една страна посочената лихва е включена в
допълнително споразумение, което според изложени по-горе мотиви е
нищожно, а от друга страна – крайните изводи в първоинстанционното
решение са основателни, доколкото банката е получила завишен процент по
16
лихвите въз основа на неравноправни клаузи, а отделно от това – и разликата
в курсовите параметри, което също не й се следва, поради факта, че същото е
обусловена от клаузи в договора, засягащи в недопустима степен правата на
потребителите.
Предвид всички изложени по-горе аргументи и двете постъпили
въззивни жалби се явяват неоснователни, респ. следва да се отхвърлят.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваните му
части.
При този изход на спора на страните не се следват разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2863 от 8.05.2020 г., по гр.д. № 5408/19 г.,
СГС, в частта, в която се признава за установено по исковете, предявени от
К. М. Х. и М. А. Х. против "Юробанк България" АД, че клаузите на чл. 3, ал.
5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL36263 от 27.06.2008
г. са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1,
във вр. с чл. 143 ЗЗП, като неравноправни, в частта в която са отхвърлени
исковете по чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143
ЗЗП за обявяване за нищожни на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 2, ал. 3 от Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL36263 от
27.06.2008 г., в частта, в която "Юробанк България" АД е осъдена да
заплати на ищците на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34 709, 97 лв.,
сумата от 9 347, 56 лв,
и сумата от 104,31 лв., ведно със законните лихви.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18