Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260086
гр.Варна,
25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№397/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби,
както следва.Въззивна жалба, подадена от ПК „Златна Добруджа“, с.Секулово,
община Дулово, представлявана от председателя на УС С. И. П., чрез процесуалния
представител адв.Д.С., против решение №33/30. 06.2020г., постановено по
т.д.№4/20г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъдена ПК „Златна Добруджа“ да заплати на ЗК „Скала” - в ликвидация, представлявана от В.И.М.
- ликвидатор, сумата от 15 266, 40лв. без ДДС, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване на ПК „Златна Добруджа” за сметка на ЗК „Скала”,
поради ползването от ПК „Златна Добруджа” без правно основание на собствения на
ЗК „Скала” недвижим имот, търговски обект „Сладкарница“, представляващ част от
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена върху
държавно дворно място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС - с.Секулово,
съставляващо парцел IV, пл.№133, кв.13 с обща застроена и незастроена площ от
1500 кв.м. по плана на селото, при граници и съседи на целия парцел: V-общинско
място, улица и парцел III на ЗК-в ликвидация „Скала”, с.Скала, за периода от
20.12.2013г. до 20.12.2018г.; 2/ е
осъдена ПК „Златна Добруджа“ да заплати на ЗК „Скала” - в ликвидация законната лихва върху
главницата от 15 266, 40лв. считано от 20.12.2018г. до окончателното
събиране на сумата; 3/ е осъдена ПК
„Златна Добруджа“ да заплати на ЗК „Скала” - в ликвидация сумата от 1 184, 33лв. деловодни разноски
съобразно уважената част от исковите претенции. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен и в горепосочената му част. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Скала” - в
ликвидация, представлявана от ликвидатора В.И.М., в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния представител адв. А.С. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на СОС в обжалваните му от ПК „Златна
Добруджа“ части да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от ЗК „Скала” - в
ликвидация, с.Скала, община Дулово, представлявана от ликвидатора В.И.М., чрез
процесуалния представител адв.А.С., против решение №33/30.06.2020г.,
постановено по т.д.№4/20г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от ЗК
„Скала” - в ликвидация против ПК „Златна Добруджа“ иск в останалата
му част /в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка,
като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, че искът се
отхвърля за разликата над 15 266, 40лв. до 140 628лв. или за сумата
от 125 361, 60 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване на ПК „Златна Добруджа” за сметка на ЗК „Скала”, поради ползването
от ПК „Златна Добруджа” без правно основание на собствения на ЗК „Скала”
недвижим имот, търговски обект - „Ресторант“, представляващ част от едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 490 кв.м., построена върху държавно дворно
място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС - с.Секулово, съставляващо
парцел IV, пл.№133, кв.13, за периода от 20.12.2013г. до 20.12.2018г./; 2/ ЗК „Скала” - в
ликвидация е осъдена да заплати на ПК „Златна Добруджа“ сумата от 2 177, 75лв.
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ПК „Златна Добруджа“,
представлявана от председателя на УС С. И. П., в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния представител адв. Д.С. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на СОС в обжалваните му от ЗК „Скала“ части да
бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и съгласно уточненията на
исковата молба, направени в първото по делото проведено о.с.з. пред
първоинстанционния съд /докато делото е било разглеждано към този момент от
РС-Дулово/ на 11.07.2019г., както и съгласно уточненията на същата с молба
вх.№5089/05.11.2019г., ищецът ЗК „Скала” - в ликвидация, твърди,
че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Секулово, община Дулово,
представляващ ресторант с площ от 490 кв.м. и сладкарница с площ от 80 кв.м.,
находящи се едноетажна масивна сграда, построена върху държавно дворно място,
съставляващо парцел IV-133,
кв.13 по плана на с.Секулово, цялото с площ от 1500 кв.м., при граници: парцел V,
улица и парцел III.С решение №105/15.06.2007г.,
постановено по гр.д.№50/06г. по описа на ДРС, влязло в сила на 26.10.2009г., по
предявен от ЗК „Скала“ против ПК „Златна Добруджа“ иск с пр.осн. чл.108 от ЗС
последната е осъдена да му предаде владението върху собствените на ЗК „Скала“
горепосочени ресторант и сладкарница.Снабдил се с изп.лист по цитираното
решение и въз основа на него било образувано изп.д.№1481/10г. по описа на ЧСИ
Г.Георгиев, рег.№767, район на действие ОС-Силистра.През 2011г. е отправена
покана до ПК „Златна Добруджа“ да предаде доброволно владението върху
недвижимия имот, което тя не е сторила.На 24.08.2018г. посоченото изп.дело било
преобразувано под изп.д.№1306/18г. по описа на същия ЧСИ и на 05.10.2018г. е
бил извършен въвод във владение като ресторантът и сладкарницата са отнети от
владението на ПК „Златна Добруджа“ и предадени на СК „Скала“-в ликвидация.В
периода след влизане в сила на решението и до извършване на въвода ресторантът
и сладкарницата са използвани без основание от ответника ПК „Златна Добруджа“
/използвал ги за свои търговски цели/ като така ищецът е бил лишен от
възможността да ги ползва, съответно да получава доходи от тях.Предвид
изложеното претендира ПК „Златна Добруджа“ да бъде осъдена да му заплати
обезщетение за ползите, от които е бил лишен поради ползването на собствения му
недвижим имот /едноетажна масивна сграда с разположени в нея ресторант и сладкарница/
без основание от ответника за периода от 20.12.2013г. до 20.12.2018г. /датата
на подаване на исковата молба/ в размер на 21 000лв.
Ответникът ПК „Златна Добруджа“ в депозирания
в срока по чл.131 от ГПК отговор оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.Не оспорва наличието на влязло в сила решение по предявен от ЗК
„Скала“ против ПК „Златна Добруджа“ иск с пр.осн.чл.108 от ЗС с предмет
горепосочените ресторант и сладкарница.Твърди, че решението не е задължавало ПК
„Златна Добруджа“ да изостави владението им, а да ги предаде на ЗК „Скала“,
като в тази връзка не би могло да има точно изпълнение, ако ПК „Златна
Добруджа“ просто напусне обектите, а е наложително да предаде някому владението
върху тях.Излага, че със съдебно решение от 30.03.2007г. е вписано
прекратяването на ЗК „Скала“ и обявяването й в ликвидация, като е определен
срок за ликвидация от 5 години.Същата се е представлявала от председателя на
ликвидационната комисия В.И.М..Не оспорва обстоятелството, че на 09.02.2011г.
му е била връчена покана за доброволно изпълнение с насрочен въвод за
04.03.2011г.Предаването на владението е следвало да бъде извършено по
местонахождението на имота, което предполага действие на взискателя да се яви
там, за да му бъде предадено владението.Нито в срока за доброволно
изпълнение-23.02.2011г., нито на 04.03.2011г., взискателят ЗК „Скала“ се е
явил, за да му бъде предадено владението и така е осуетена чрез бездействието
на взискателя възможността да се изпълни съдебното решение чрез предаване
владението на имота.След 04.03.2011г. и до лятото на 2018г. също не се е явил
представител на ЗК „Скала“, още повече, че след изтичане срока на ликвидация и
мандата на ликвидационната комисия не е било ясно кой представлява
кооперацията.При справка в ТР установил, че съгласно вписване от 28.06.2018г.
срокът за ликвидация е продължен до 03.12.2018г. и е избрано лице за
ликвидатор.Едва на 09.09.2018г. му била връчена ПДИ по изп.д.№20187670401306.
Твърди, че за периода от 31.03.2011г. до 28.06.2018г. не е било възможно
предаване владението на процесния имот, защото не е било известно лицето, което
го представлява и съответно на което е можело да се предаде владението, при
условие, че това лице се беше явило на местонахождението на имота за приемане владението
на имот.По новообразуваното изп.дело владението е предадено на
05.10.2018г.Твърди и, че през целия процесен период не е ползвал обекта
ресторант със застроена площ от 490 кв.м., а е осъществявал само надзор над
него, опазвайки го от посегателства на трети лица и разруха и т.к. липсва
ползване не е налице обогатяване от негова страна.Не оспорва, че е използвал
сладкарница с площ от 80 кв.м. до 05.10.2018г.Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
По искане на ищеца, депозирано в о.с.з. на
05.12.2019г., в срока и по реда на чл.214 от ГПК, е допуснато изменение в
размера на иска, а именно от 21 000лв. на 140 628лв., от които
15 266, 40лв. за сладкарница с площ от 80 кв.м. и 125 361, 60лв. за
ресторант с площ от 490 кв.м.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че с решение
№105/15.06.2007г., постановено по гр.д.№50/06г. по описа на РС-Дулово и влязло
в сила на 26.10.2009г., е уважен предявеният от ЗК „Скала” - в
ликвидация иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, като е прието за установено по отношение
на ПК „Златна Добруджа“, че ЗК „Скала” - в ликвидация е
собственик на недвижим имот, находящ се в с.Секулово, представляващ ресторант с
площ от 490 кв.м. и сладкарница с площ от 80 кв.м., находящи се в едноетажна
масивна сграда, построена в държавно дворно място с отстъпено право на строеж
на бившето ТКЗС - с.Секулово, съставляващо парцел IV, пл.№133, кв.13 с обща
застроена и незастроена площ от 1500 кв.м. по плана на селото, при граници и
съседи на целия парцел: парцел V-общинско място, улица и парцел III, и ПК
„Златна Добруджа“ е осъдена да предаде на ЗК „Скала”-в ликвидация владението
върху горепосочените ресторант и сладкарница.Със същото решение е отменен
съставеният в полза на ПК „Златна Добруджа“ к.н.а. за собственост върху същия
недвижим имот като придобит чрез давностно владение.
Предвид формираната между страните и
обвързваща ги СПН по посоченото решение следва да бъде прието, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот, като е бил такъв през целия процесен
период 20.12.2013г.-20.12.2018г.Считано от влизане в сила на 20.03.2019г. на
решение №42/27.02.2019г., постановено по гр.д.№658/18г. по описа на РС-Дулово,
с което е уважен предявеният от Н. И. И. против ЗК „Скала“-в ликвидация иск с
пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, като е обявен за окончателен сключен между тях
предварителен договор от 28.06.2018г., като собственик се легитимира купувачът
Н.Илиев.
След снабдяването си с изп.лист по решение
№105/15.06.2007г., постановено по гр.д.№50/06г. по описа на РС-Дулово, по
подадена на 30.11.2010г. молба от ЗК „Скала”-в ликвидация е образувано
изп.д.№20107670401481 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№767 и район на действие
ОС-Силистра.Изпратената по делото ПДИ до длъжника е връчена на 08.02.2011г.Със
същата е поканен доброволно да изпълни задължението си за предаване владението
върху недвижимия имот и е посочено, че в противен случай ще се пристъпи към
въвод във владение на взискателя на 04.03.2011г.Според съставения от ЧСИ
протокол от 04.03.2011г. насроченият въвод във владение не е бил изпълнен
поради невнасяне от взискателя на таксата по т.22 от ТТРЗЧСИ /за въвеждане във
владение на недвижим имот се събира такса в размер 1 на сто върху цената на
имота, но не по-малко от 200 лв./ и неявяването на взискателя.Посочено е, че
въвод ще бъде допълнително насрочен.Не е било спорно между страните и, че до
издаването от ЧСИ Г.Г. на постановление от 24.08.2018г., с което изп.д.№20107670401481 е прекратено на осн.
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /поради непоискване от взискателя извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години/ по делото не е било
извършвано принудително изпълнение чрез въвод във владение.
Също не е спорно и обстоятелството, че с
решение по протокол №2/11.03.2006г. от ОС на ЗК „Скала“ е взето решение за
преустановяване дейността на кооперацията и преминаването й в ликвидация със
срок на ликвидацията 5 години, избрана е ликвидационна комисия и за председател
на същата В.И.М..Взето е и решение да бъдат продадени ресторантът и
сладкарницата в с.Секулово.С решение №277/30.03.2006г. по ф.д.№595/97г. по
описа на СОС, ф.о. е вписано обявяването на ЗК „Скала“ в ликвидация, вписан е
съставът на ликвидационната комисия, срокът на ликвидация от 5 години, както и
това, че кооперацията се представлява от председателя на ликвидационната
комисия В.И.М..Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗК прекратяването и
обявяването в ликвидация на кооперацията имат действие от момента на вписване
на решението.С решение по протокол 03.06.2018г. от ОС на ЗК „Скала“-в
ликвидация са взети решения за продължаване срока на ликвидация със срок от 6
месеца до 03.12.2018г., за заличаване на ликвидационната комисия като орган и за
избиране на ликвидатор - В.И.М..Решението е вписано в ТР на 28.06.2018г.
Неоснователни са възраженията на ответника,
че т.к. ищецът, въпреки, че е разполагал с влязло в сила решение по уважен иск
с пр.осн.чл.108 от ЗС, е бездействал, като не го е превеждал в изпълнение,
съответно и не е оказвал съдействие на ответника като отиде до имота, за да му
бъде предадено владението, не би могъл да претендира обезщетение.
Както е разяснено в решение №96/11.05.2016г.,
постановено по гр.д.№5405/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. /допуснато до
касационно обжалване по въпроса „дали бездействието на собственика по влязло в
сила съдебно решение по чл.108 от ЗС за получаване на владението на своя имот и
защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД/,
когато едно лице ползва чужд имот без основание собственикът има право, но няма
задължение да го отстрани фактически от имота, поради което и бездействието на
собственика, независимо по какви причини е породено, не освобождава лицето,
което ползва имота, от задължението да заплати за неоснователното си
обогатяване, като нормата на чл.83, ал.2 от ЗЗД се отнася за обезщетението за
вреди от неизпълнение на задължения, а не за неоснователно обогатяване.В
настоящия случай ответникът включително е получил от ЧСИ покана за доброволно
изпълнение през 2011г., но не е предал владението на собственика.За
доброволното предаване на владението след поканата по изп.дело не е било
необходимо собственикът задължително да отиде до недвижимия имот и именно там ползващият
го без основание да му предаде владението.Достатъчно е било да преустанови
собственото си ползване на имота и да предаде ключовете от него на
собственика.
Неоснователни са и възраженията, че поради
обявяването на кооперацията в ликвидация и изтичане на 5 годишния срок за
ликвидация не е имало в периода 31.03.2011г.-28.06.2018г. на кого ответникът да
предаде владението върху имота.
Първоначално след обявяване на ищцовата
кооперацията в ликвидация общото й събрание е назначило ликвидационна комисия и
съответно на осн. чл.43, ал.1 от ЗК тя се е представлявала от определения от ОС
със същото решение член на ликвидационната комисия и нейн председател В.И.М..Съгласно
чл.41, ал.1 от ЗК при прекратяване на
дейността на кооперацията общото събрание определя срок за ликвидация.Този срок
от своя страна има значение в отношенията между общото събрание на кооперацията
и назначената ликвидационна комисия/или ликвидатор и конкретно - за периода, в
който комисията/или ликвидаторът следва да изпълнят задълженията си по чл.43
и сл. от ЗК
по извършване разпределението на имуществото, по даване на отчет пред общото
събрание, което впоследствие да вземе решение за заличаване на кооперацията,
съгласно чл.47 от ЗК.Дори и определен от общото събрание, срокът за ликвидация
може да не бъде спазен, а също така да бъде продължен по аналогия с чл.266,
ал. 1, пр. последно от ТЗ отново от общото събрание, чиито правомощията не са
прекратени.С изтичане на срока, в който ликвидационна комисия или ликвидаторът
следва да изпълнят горепосочените си задължения, не се прекратяват техните
правомощия по чл.43 от ЗК, включително осъществяваното по силата на закона
представителство на кооперацията.Подобно прекратяване ще настъпи след вписване
заличаването на кооперацията, каквото заличаване безспорно не е налице за
ищцовата кооперация.На 03.06.2018г. ОС на ЗК „Скала“-в ликвидация е взело
решение, вписано в ТР на 28.06.2018г., за заличаване на ликвидационната комисия
като орган и за избиране на ликвидатор - В.И.М. или след вписване на посоченото
решение в ТР кооперацията се представлява не от В.И.М. в качеството му на
определен от ОС член на ликвидационната комисия, а от В.И.М. в качеството му на
ликвидатор.Видно от гореизложеното през процесния период от 20.12.2013г. до
28.06.2018г. ищцовата кооперация като съществуващо юридическо лице на осн.
чл.43, ал.1, изр. второ, пр.2 от ЗК е била представлявана от В.И.М. в
качеството му на определен от ОС член на ликвидационната комисия, а от
28.06.2018г. до 20.12.2018г. на осн. чл.43, ал.1, изр. второ, пр.1 от ЗК от В.И.М.
в качеството му на ликвидатор.
Съгласно решение №398/06.08.2014г.,
постановено по гр.д.№1933/13г. по описа на ВКС, ІV гр.о., общата хипотеза за
неоснователно обогатяване е налице в случаите, когато лице несобственик ползва
недвижимия имот /вещта/ без правно основание и с това препятства собственика да
го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата,
които има.Ползването от несобственик на имота препятства собственика да ползва
лично или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира
имуществена облага.Фактическият състав на предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД
обхваща елементите: 1/ ищецът да е собственик на имота/вещта; 2/ ответникът да
го използва фактически без наличието на правно основание за това; 3/ размер на
вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, т.к. не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната
цена на този функционален тип имоти.
Установи се в производството, че ищецът е бил
собственик на процесните сладкарница и ресторант за целия процесен
период.Ползването от ответника на сладкарницата/функционирала като хранителен
магазин/ в периода от 20.12.2013г. до 05.10.2018г./датата на която е бил
осъществен въвод във владение по образуваното въз основа на същия изп.лист ново
изп.дело - изп.д.№20187670401306 по описа на ЧСИ Г.Г., с получена по него ПДИ
от длъжника на 04.09.2018г. и ППИ на 19.09.2018г., и съгласно съставения от ЧСИ
протокол от 05.10.2018г. за въвод във владение, не е спорно между страните,
както не е спорно и, че от 05.10.2018г. до края на процесния период владение
върху имота е осъществявал ищецът, а не ответникът.
Спорно е ползването на обекта ресторант.
Съгласно показанията на св.С. С. преди 4
години и половина/свидетелят е разпитан на 01.10.2019г./ е работил в ПК „Златна
Добруджа“ на трудов договор.През м.01 или 02.2014г. започнал като продавач в
хранителен магазин на ПК „Златна Добруджа“ в центъра на с.Секулово, началник му
била С. И. /председател на кооперацията/.Работил там около 4 години.Предложил
да се освежи магазинът, но му казали, че няма смисъл да се правят ремонти, т.к.
не е техен, което обстоятелство той научил тогава.Ресторантът се ползвал много
рядко - по няколко пъти в годината/2-3 пъти/, когато имало сватби.Началникът на
ПК „Златна Добруджа“ С. И. давала ключовете/кооперацията държала ключовете за
всички търговски обекти/, когато се правили сватби.Те можело да продължат
различно-два дни, един ден.Когато времето било топло хората били отвън, а ако
не, сватбите се правили вътре.Не знае за ползването да е плащано
възнаграждение.Вътре имало маси, столове, знае, че са на кооперацията.Друг
освен кооперацията не е имал достъп до този ресторант.
Съгласно показанията на св.Н. И. търговските
обекти сладкарница/магазин/ и ресторант са се ползвали само от ПК „Златна
Добруджа“, а те са собственост на ЗК „Скала“, която ги закупила на търговете,
когато се продавало имуществото на бившето ТКЗС, в които търгове участвал и
той.Докато бил кмет на с.Секулово установил, че ПК „Златна Добруджа“ се
снабдила с к.н.а. за собственост, въпреки, че не била собственик.След уговорка
със ЗК „Скала“ той финансирал от нейно име завеждането на дело, за да се
установи неправомерното издаване на н.а., което дело ЗК „Скала“ спечелила, но
ПК „Златна Добруджа“, вкл. и след завеждане на изп.дело и получаване на ПДИ, не
пожелала да напусне сградата.До въвод тогава не се стигнало поради неплащане на
таксата, т.к. ЗК „Скала“ била финансово затруднена.Ресторантът се ползвал по
3-4 пъти в годината.В него се правили сватби.Не знае да се е плащало за това.
Съгласно показанията на св.А. Х. същият
работи в ПК „Златна Добруджа“ като
продавач консултант в магазина в с.Секулово.Сватби в ресторанта се провеждат
2-3 пъти в годината, а може и да няма.Той също е правил сватбата там.Ползвал
тока и платил за две денонощия 20лв., няма вода, има счупени маси и
столове.Знае, че ресторантът е на Селкоопа-това е ПК „Златна Добруджа“.Ключ за
достъп до ресторанта взел от работника ПК „Златна Добруджа“ в магазина С. С.Достъп
до търговските обекти ресторант и магазин имала само ПК „Златна Добруджа“.
Съгласно показанията на св.Н. И., същият е
член на УС на ПК „Златна Добруджа“.Роден е и понастоящем живее в
с.Секулово.Знае сладкарницата и ресторанта в центъра на селото.ПК „Златна
Добруджа“ ползвала сладкарницата като магазин, а ресторантът, който иска го
ползвал за малки мероприятия и плащал по 15лв. за ток на ПК „Златна
Добруджа“.Той също го е ползвал за абитуриентския бал на сина си, платил си
наема.Наложило се да се поправя столовете с подръчни средства.Никой не е имал
претенции за сградата до момента, когато ликвидаторът В.М. предявил претенции,
че тя е на ЗК „Скала“.Ако ПК „Златна Добруджа“
не ползвала/стопанисвала/ сградата, тя щяла да бъде в пълна разруха.
Съгласно показанията на св.Т. М. същата от
2010г. до 2014г. била председател на ПК „Златна Добруджа“.Познава
представляващия към 2010г. ЗК „Скала“ В..Виждала го е, но рядко, защото те са в
друго село.Когато са се срещали, само са се поздравявали.Знаела е, че трябва да
предаде имота, но след като те не предявили претенции, вкл. не се явили, да се
предават ключовете, да се освобождават помещенията, продължили да си работят.
При съвкупния анализ на всички събрани по
делото гласни доказателства, т.е. вкл. и на показанията на водените от
ответника свидетели, безпротиворечиво се установя, че ключовете за обекта
ресторант са били само у ответника, той го е държал заключен, а, когато е бил
ползван по няколко пъти в годината за провеждане на различни
мероприятия/сватби, абитуриентски балове/, е бил отключван от негов служител и
нему са плащани суми за ползвания ток.Ирелеватно за настоящото производство се
явява обстоятелството, че ответникът не е експлоатирал обекта през процесния
период за собствени търговски цели, след като сградата е била заключвана именно
от него и собственикът не е имал възможност да ползва имота си.
Предвид гореустановеното съдът приема, че за
периода от 20.12.2013г. до 05.10.2018г. ответникът ПК „Златна Добруджа“ е
ползвал процесната сграда с намиращите се в нея магазин и ресторант, което
ползване е без основание, поради което дължи обезщетение за ползите, от които е
лишил собственика към този период ЗК „Скала“-в ликвидация.Пазарният наем за
спорния период е база за определяне размера на обезщетението за неоснователното
обедняване на собственика за сметка неоснователното обогатяване на ползващата
страна по правилата на чл.59 от ЗЗД.С оглед горното и
съдът не кредитира изслушаната пред ДРС СТЕ от 27.11.2019г. на в.л.С.П., която
е изчислила размера на наема на база цените, предвидени в издадената от ОбС -
Дулово през 2001г. наредба за определяне на базисния месечен наем за отдаване
под наем на недвижими имоти общинска собственост, доколкото в тази наредба,
приета от съответния орган на местното самоуправление, не са визирани пазарни
цени, а нарочно приетите от него за отдаване под наем на имоти общинска
собственост.
Пред настоящата инстанция са изслушани две
СТЕ на в.л.Т.О., съответно от 09.11.2020г. и от 22.03.2021г., като последната изследва
само размера на средния пазарен наем за ресторанта по различни критерии.
Съгласно СТЕ от 09.11.2020г. и обясненията на
в.л. в о.с.з. на 16.12.2020г. сградата, в която е разположен ресторантът с площ
от 490 кв.м., е едноетажна масивна, ст.бетонна, изградена 1978г., отговаряла
при изграждането си на всички технически и санитарно-хигиенни норми.Състои се
от: входно антре, търговска зала, банкетна зала, кухненска част, тоалетни,
обслужващи и складови помещения.Настилките са мозайки-различни видове и
циментови замазки, стените и таваните са на мазилка и шпакловка и боядисани с
латекс в търговската част, в кухнята и тоалетните възли стените са частично
облицовани с фаянс, а в банкетната зала и с ламперия.Външната дограма е с
метални витрини, а вътрешната обикновена дървена, ел и ВиК инсталациите са
стандартни.Към момента на огледа/03.11.2020г./ сградата е в крайно
незадоволително състояние - без осветление, ВиК инсталацията е неизправна,
изтръгнати са смесителните батерии, мивките, санитарното обзавеждане, витрините
са изпочупени, липсват част от водосточните тръби, което е компрометирало
мазилките, голяма част от интериорните врати липсват, помещенията особено
тоалетните, кухнята и сутерена са пълни с всевъзможни отпадъци, сутеренът е
напълно неизползваем.Средният месечен пазарен наем за него за процесния 5
годишен период възлиза на 5 168лв.
Съгласно заключението най-добри резултати при
определяне на пазарен наем дава сравнителният метод, при положение, че са
налични сравнителни аналози, така и комбинацията между сравнителен /90-80%/ и
приходен/10-20%/, но отново при наличие на аналози.В случай като процесния,
когато информацията за действително извършени сделки или дори за оферти за
отдаване под наем на аналогични имоти, не само в региона, но и в съседни
области, е изключително оскъдна се използват същите методи или комбинация, но
вместо пазарна стойност при приходния метод се използва вещната стойност на
съответния обект като така от една страна се отчита действителното му състояние
към даден период, а от друга се изчислява теоретично минимална стойност на
наем, която следва да се получи, за да може да се стопанисва обектът без
загуби.
Според същото заключение и обясненията на
в.л. в о.с.з. на 16.12.2020г. сградата, в която е разположен магазинът с площ
от 80 кв.м., е едноетажна масивна, ст.бетонна, изградена 1978г., отговаряла при
изграждането си на всички технически и санитарно-хигиенни норми.Състои се от
търговска зала, складови и помощни помещения, функционира като
магазин.Състоянието й е много добро, но това се дължи на направен ремонт след
2018г. от новия собственик.Средният месечен пазарен наем за магазина за
процесния период, според състоянието му, посочено от свидетелите, възлиза на
12 600лв.
Съгласно т.3 от СТЕ от 22.03.2021г., ако се
приеме, че ресторантът през процесния период е бил с налично осветление, ВиК
инсталация, със смесителни батерии, санитарно обзавеждане, цели витрини,
използваем сутерен, вътрешни врати и като се съобрази цялостната им амортизация
в годините, за процесния период наемът би бил общо в размер на 9 355лв.
Според показанията на св.Николай
Илиев/свидетелят е настоящият собственик на сградата, но дори и показанията му
да следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, то същите кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал/, когато се осъществил
въводът на 05.10.2018г. и били предадени ключовете, установили, че ресторантът
е в ужасно състояние - по изключително вандалски начин вътре били съборени мазилките,
имало изкъртвания, натрошени стъкла, дървени части, взети били решетките от
фасадата, за което била подаден сигнал до прокуратурата.Посоченият от свидетеля
сигнал е представен по делото и в него ЗК „Скала“ се е тъжила, че при въвода на
05.10.2018г. е установила, че в сградата/освен, че е изнесено цялото кухненско
оборудване/ са били демонтирани радиаторите на парното и свързващите ги тръби,
всички мивки, печки, стилажи, дървените части били натрошени, прозорците също,
водомерът бил премахнат, металните решетки от шахтите. В протокола за въвод във
владение ЧСИ, описвайки предадения на взискателя недвижим имот, е посочил, че
по същия има множество разкъртвания, липсват мивки, кранчета и други аксесоари,
разрушени са мазилки, счупени са прозорците.С постановление от 20.05.2019г. на
РП-Дулово образуваното по сигнала ДП №193/18г. за извършено престъпление по
чл.201 от НК /за присвояване на чужди движими вещи/ е прекратено, т.к. не е
установено изнесеното оборудване на ресторанта да е било собственост на ЗК
„Скала“.
Съпоставяйки от една страна показанията на
всички разпитани по делото свидетели относно обстоятелството, че ресторантът е
бил ползван до въвода за провеждани няколко пъти годишно мероприятия от вида на
сватби и абитуриентски балове, вкл. и във вътрешната му част, и от друга страна
горепосоченото му състояние, установено при въвода на 05.10.2018г., съдът
приема, че в това си състояние той не би могъл да бъде използван по начина,
описан от свидетелите, поради което и приема, че следва при определяне на
средната месечна пазарна наемна цена да се вземе предвид второто заключение на
в.л.Т.О., а именно като да е бил с налично осветление, ВиК инсталация, със
смесителни батерии, санитарно обзавеждане, цели витрини, използваем сутерен,
вътрешни врати и като се съобрази тяхната амортизация в годините.Заключението е
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, вкл. и относно
обосновката за това кои методи, защо и при какво съотношение следва да се
използват с оглед конкретните особености на процения недвижим имот.Приема и, че
не следва да се вземат предвид вариантите по т.1 и т.2 от това заключение,
които са изготвени като за база за пазарната цена на недвижимия имот
/използвана за извършване на съответните изчисления при определяне размера на наема
по приходния метод/ са взети съответно цената по предварителния договор, обявен
за окончателен с горецитираното решение, а именно 18 000лв. общо за
ресторант и сладкарница и по т.2 цената на общежитие, находящо се до процесните
обекти, по договор за продажба, обективиран в н.а.№186/17г.По т.1, защото тази
цена не е реалната пазарна такава за периода 2013г.-2018г. - договорните
отношения между ищеца и купувача Н. И. датират от 2005г. със сключен още тогава
предварителен договор за продажбата на ресторанта и сладкарницата за сумата от
18 000лв., но и с уговорката, че цената е свързана с обстоятелството, че
купувачът ще извърши за своя сметка всички необходими разходи/държавни такси,
възнаграждения на в.л., разноски за водене на свидетели и за адвокатски
хонорари/ по воденето на съдебното производство за връщане на собствеността
върху имота, а по т.2, защото се касае за различен по естеството и
предназначението си недвижим имот.
Съгласно първата СТЕ пазарният наем за
периода 20.12.2013г.-20.12.2018г. за сладкарницата/магазин/ възлиза на
12 600лв.Тъй като тя е била фактически ползвана от ответника до
05.10.2018г., а не до 20.12.2018г, следва наемът да се определи за този
период.Средната месечна наемна цена за месеците 10, 11 и 12 на 2018г. е 210лв.След
приспадане на наема за периода 05.10.2018г.-20.12.2018г./т.е. за 2, 5 месеца
или това е сумата от 525лв./ остава сумата от 12 075лв.При аналогични
изчисления за ресторанта - пазарен наем за периода 20.12.2013г.-20.12.2018г. -
9 355лв., приспадане за 2, 5 месеца-375лв., остава сумата от
8 980лв.Общо за двата обекта искът е основателен за размера от
21 055лв., съответно неоснователен за горницата над 21 055лв. до
140 628лв.
Възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно, т.к. искът е предявен на 20.12.2018г.
Предвид частичното несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
отменено в частта му за уважаване на иска в частта за сладкарницата за
разликата над 12 075лв. до 15 266, 40лв. и постановено друго за
отхвърляне в тази му част.Следва да бъде потвърдено до размера от
12 075лв.Следва да бъде отменено в частта му за отхвърляне на иска в
частта за ресторанта за сумата от 8 980лв. и съответно постановено друго
за уважаване в тази му част.Следва да бъде потвърдено за отхвърляне на иска в
частта за горницата над 8 980лв. до 125 361, 60лв. за
ресторанта.Съответно на приетата за основателна от настоящата инстанция част от
иска - 21 055лв. и неоснователна за горницата над 21 055лв. до
140 628лв. следва да се променят и разноските за първа инстанция, без да
се променят обстоятелствата, приети от СОС, за които няма проведено
производство по чл.248 от ГПК, по което искането да е намерено за основателно,
а именно уваженото възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, направено от ответника за
адв.възнаграждение на ищцовата страна, намалено от СОС до минимума - 4 342,
56лв. и така присъдено съразмерно на уважената част, и от друга страна приетото
от СОС адв.възнаграждение за процесуалния представител на ответника от
2 443лв./без допълнителни 2000лв., претендирани за първа инстанция, но не
присъдени от СОС, вкл. с оставяне без разглеждане на молбата по чл.248 от ГПК
на ответника/.Така преценени разноските на ищеца /общо 10 907, 68лв./
следва да се увеличат от 1 184,
33лв. на 1 633, 11лв., т.е. да му се присъдят още 448, 78лв., а на
ответника да се редуцират до 2077, 23лв., т.е. да с отменят за горницата над 2
077, 23лв. до 2 177, 23лв.
Пред настоящата инстанция ищецът претендира
д.т. в размер на 2 530лв., депозит за в.л. в размер на 300лв. и
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за процесуалния
представител.Възнаграждението за в.л. е внесено в размер на 300лв., но
изплатено на в.л. до размера от 210лв., като на страната е указано, че може да
получи остатъка от 90лв. по посочена сметка/и тя е подала молба за получаването
й на 16.06.2021г., която е уважена/, с оглед което и тази сума не може да се
възлага на насрещната страна.По
отношение на юридическото лице не може да се приеме, че са налице предпоставките
по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв., поради което такива разноски не следва да се
присъждат - в този см. напр. определение №183/25.02.2021г. по ч.т.д.№690/20,
ВКС, II т.о.Общо
разноските са за сумата от 2 740лв., от които съразмерно се следва сумата
от 410, 23лв.Общо
на ищеца се следват разноски за двете инстанции от 859, 01лв.Ответникът претендира и представя
доказателства за заплатено адв.възнаграждение за настоящата инстанция от общо 4
643лв.Претендира за възнаграждения за в.л. от общо 820лв.Аналогично на ищеца за
сумата от 90лв., и на тази страна е указано, че може да си я получи
обратно по посочена сметка.Така възнаграждението възлиза на 730лв.Общо адв.
възнаграждение, това за в.л., за д.т., вкл. подаване на въззивна жалба, за
съдебни удостоверения и преписи, възлизат на 5 688лв., от които съразмерно на
неоснователната част от иска се следва сумата от 4 836, 38лв.Неоснователно
е искането за присъждане на сумата от 2 000лв. - неприсъдено от СОС
адв.възнаграждение.Настоящата инстанция не може да присъжда на ответника възнаграждения за първа инстанция, от която
искът също е бил частично отхвърлен и за които възнаграждения съответно не е
уважена молбата на ответника по чл.248 от ГПК за присъждането им с влязлото в сила
определение по чл.248 от ГПК на СОС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №33/30.06.2020г.,
постановено по т.д.№4/20г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъдена ПК „Златна Добруджа“
да заплати на ЗК „Скала” - в
ликвидация, представлявана от В.И.М. - ликвидатор, сумата, представляваща разликата над 12 075лв. до 15 266, 40лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на ПК „Златна Добруджа” за сметка на ЗК „Скала”,
поради ползването от ПК „Златна Добруджа” без правно основание на собствения на
ЗК „Скала” недвижим имот, търговски обект „Сладкарница“, представляващ част от
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена върху
държавно дворно място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС - с.Секулово,
съставляващо парцел IV, пл.№133, кв.13 с обща застроена и незастроена площ от
1500 кв.м. по плана на селото, при граници и съседи на целия парцел: V-общинско
място, улица и парцел III на ЗК-в ликвидация „Скала”, с.Скала, за периода от
20.12.2013г. до 20.12.2018г.; 2/ е осъдена ПК „Златна Добруджа“
да заплати на ЗК „Скала” - в
ликвидация законната лихва върху главницата, представляваща разликата над
12 075лв. до 15 266, 40лв. считано от
20.12.2018г. до окончателното събиране на сумата; 3/ е
отхвърлен предявеният от ЗК „Скала” - в ликвидация против ПК „Златна
Добруджа“ иск в останалата му част в частта му за
сумата от 8 980лв. /представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на ПК „Златна Добруджа” за сметка на
ЗК „Скала”, поради ползването от ПК „Златна Добруджа” без правно основание на
собствения на ЗК „Скала” недвижим имот, търговски обект - „Ресторант“, със
застроена площ от 490 кв.м., представляващ част от едноетажна масивна сграда, построена върху държавно
дворно място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС - с.Секулово,
съставляващо парцел IV, пл.№133, кв.13, за периода от 20.12.2013г. до 05.10.2018г./; 4/ ЗК „Скала”- в ликвидация е осъдена да
заплати на ПК „Златна Добруджа“ сумата, представляваща разликата
над 2 077, 23лв. до 2 177, 75лв. деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковите претенции, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК
„Скала“-в ликвидация, ЕИК *********, против ПК „Златна
Добруджа“, ЕИК *********, иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 12 075лв. до 15 266,
40лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на ПК „Златна Добруджа” за сметка на
ЗК „Скала”, поради ползването от ПК „Златна Добруджа” без правно основание на недвижим имот, находящ се в
с.Секулово, община Дулово, представляващ търговски обект - „Сладкарница“ с площ от 80
кв.м.,
представляващ част от едноетажна масивна сграда, построена върху държавно дворно място, съставляващо парцел IV,
пл.№133, кв.13 по плана на с.Секулово,
за периода от 20.12.2013г. до 20.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ПК „Златна
Добруджа“, ЕИК *********,
да
заплати на ЗК „Скала“-в ликвидация, ЕИК *********, сумата от 8 980лв., представляваща
обезщетение за ползването без основание на недвижим имот, находящ се в
с.Секулово, община Дулово, представляващ търговски обект - „Ресторант“ с площ от 490
кв.м.,
представляващ част от едноетажна масивна сграда, построена върху държавно дворно място, съставляващо парцел IV,
пл.№133, кв.13 по плана на с.Секулово, за периода от 20.12.2013г. до
05.10.2018г., на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска-20.12.2018г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№33/30.06.2020г., постановено по т.д.№4/20г. по описа на СОС, гр.о., в частите
му, с които: 1/ е осъдена ПК „Златна
Добруджа“ да заплати на ЗК „Скала” - в ликвидация, представлявана от В.И.М.
- ликвидатор, сумата от 12 075лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване на ПК „Златна Добруджа” за сметка на ЗК „Скала”, поради ползването
от ПК „Златна Добруджа” без правно основание на собствения на ЗК „Скала”
недвижим имот, търговски обект „Сладкарница“, представляващ част от едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена върху държавно дворно
място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС - с.Секулово, съставляващо
парцел IV, пл.№133, кв.13 с обща застроена и незастроена площ от 1500 кв.м. по
плана на селото, при граници и съседи на целия парцел: V-общинско място, улица
и парцел III на ЗК-в ликвидация „Скала”, с.Скала, за периода от 20.12.2013г. до
05.10.2018г.; 2/ е осъдена ПК „Златна Добруджа“ да заплати на ЗК „Скала” - в ликвидация законната лихва
върху главницата от 12 075лв.
считано от 20.12.2018г. до окончателното събиране на сумата; 3/ е
отхвърлен предявеният от ЗК „Скала” - в ликвидация против ПК „Златна
Добруджа“ иск в останалата му част в частта му за сумата, представляваща разликата над 8 980лв. до
125 361, 60лв. /представляваща обезщетение за
ползването без основание на недвижим имот, находящ се в с.Секулово, община Дулово, представляващ търговски обект - „Ресторант“ с площ от 490
кв.м.,
представляващ част от едноетажна масивна сграда, построена върху държавно дворно място, съставляващо парцел IV,
пл.№133, кв.13 по плана на с.Секулово, за периода от 20.12.2013г. до
20.12.2018г./; 4/ е осъдена ПК „Златна
Добруджа“ да заплати на ЗК „Скала” - в ликвидация сумата от 1 184, 33лв. деловодни разноски
съобразно уважената част от исковите претенции; 5/ е осъдена ЗК „Скала”- в ликвидация да заплати на ПК
„Златна Добруджа“ сумата от 2 077,
23лв.
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА ПК „Златна
Добруджа“, ЕИК *********, да заплати на ЗК „Скала“-в ликвидация, ЕИК
*********, сумата от 859, 01лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Скала“-в
ликвидация, ЕИК ********* да заплати на ПК „Златна Добруджа“, ЕИК *********,
сумата от 4 836, 38лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: