Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260015/9.6.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на 11.05.2022 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Василев
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа гр.дело № 108 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са следните искове от Д.Н.Д., ЕГН **********,*** ЕООД :
1. иск
с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на сумата от 1347,51 лв,
представляваща неизплатена част от основно трудово възнаграждение без
допълнително възнаграждание за трудов стаж и професионален опит за периода от
м..02.2017г. до м.06.2017г. , както следва : нетно възнаграждение за
м.02.2017г. в размер на 383,18 лв ; нетно възнаграждение за м. 03.2017г. в
размер на 332,65 лв; нетно възнаграждение за м.04.2017г. в размер на 170,30 лв,
нетно възнаграждение за м.05.2017г. в размер на 383,18 лв, нетно възнаграждение
за м.06.2017г. в размер на 78,20 лв;
2. иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД вр.
чл.245, ал.2 КТ за заплащането на сумата
от 370,89 лв, представляваща сбор от обещетения за забава от 01.04.2017г. до 03.02.2020г.
върху сумите за неизплатени основни трудови възнаграждения за периода от м..02.2017г. до
м.06.2017г., както следва 110,59 лв от 01.04.2017г. до 03.02.2020г., 93,23 лв
от 01.05.2017г. до 03.02.2020г., 46,25 лв от 01.06.2017г. до 03.02.2020г.,
100,90 лв от 01.07.2020г. до 03.02.2020г., 19,92 лв от 01.08.2017г. до
03.02.2020г. ;
3. иск
с правно основание чл. 12 от НАРЕДБА за структурата и организацията на
работната заплата за заплащане на сумата от 410,35 лв, представляваща нетен размер на
неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от м.02.2017г. до м.06.2017г. , както следва :
нетно възнаграждение за м.02.2017г. в размер на 115,92 лв ; нетно
възнаграждение за м. 03.2017г. в размер на 100,64 лв; нетно възнаграждение за
м.04.2017г. в размер на 51,52 лв, нетно възнаграждение за м.05.2017г. в размер
на 115,92 лв, нетно възнаграждение за м.06.2017г. в размер на 26,35 лв;
4. иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 112,87 лв,
представляваща сбор от обещетения за забава върху сумите за неизплатени нетни допълнителни
трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от м..02.2017г. до
м.06.2017г.,, както следва : 33,45 лв от 01.04.2017г. до 03.02.2020г., 28,20 лв
от 01.05.2017г. до 03.02.2020г., 13,99 лв от 01.06.2017г. до 03.02.2020г.,
30,52 лв от 01.07.2020г. до 03.02.2020г., 6,71 лв от 01.08.2017г. до
03.02.2020г.
5. иск
с правно основание чл 224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 340,32 лв,
представляваща неизплатено обещетение за неползван платен годишен отпуск за
2017 г. ;
6. иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 90,74 лв ,
представляваща обещетение за забава върху неизплатено обещетение за неползван
платен годишен отпуск от 19.06.2017г. до 03.02.2020г.;
7. иск
с правно основание чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 575,92 лв
обещетение за неспазено предизвестие;
8. иск
с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 153,59 лв,
представляваща обещетение за забава върху неизплатено обещетение за неспазено
предизвестие от 19.06.2017г. до 03.02.2020г.;
9. иск
с правно основание чл.40, ал.5 КСО за заплащане на сумата от 91,63 лв,
представляваща неизплатено дължимо за сметка на работодателя обещетение за
временна неработоспособност за м.06.2017г.;
10. иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 24,44 лв ,
представляваща лихва върху неизплатено дължимо за сметка на работодателя
обещетение за временна неработоспособност за м.06.2017г. от 19.06.2017г. до 03.02.2020г.;
Претендира
и законната лихва върху главниците от датата на предявяване исковата молба –
03.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски
Обстоятелствата,
от които произтичат твърденията на ищеца, са :
Ищцата
е работила на трудов договор с ответното дружество, с основно трудово
възнаграждение 460 лв, допълнително трудово възнаграждение за професионален стаж
и опит от 0,8 % за всяка прослужена година. В т. 7 от Допълнително споразумение
№2/03.01.2017г. е предвидено, че трудовото възнаграждание се изплаща не по-късно
от 30 дни след изтичане на месеца, за който се отнася. Ищцата е била освободена
от работа със заповед №4/19.06.2017г., отменена с решение
№195/28.12.2017г. по гр. д. №832/2017г.
на РС Девня по гр. д. №832/2017г., с
което ищцата е възстановена на работа. С това решение ответника е осъден да
заплати на ищцата сумата от 3455,52 лв. ведно със законната лихва от
предявяване на иска 17.08.2017г. до окочателното плащане, представляваща
обещетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение от 19.06.2017г. до
19.12.2017г.
С
оглед изложеното се моли съдът за положително решение по така предявените
искове.
В
о.с.з. лично и чрез проц. представител поддържа така предявените искове и моли
съда за положително произнасяне по същите.
В
срока за отговор ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В
о.с.з. ответника не се явява, не се представлява.
По делото са представени от
страните писмени доказателства. Изслушана и приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на
вещото лице Р.С.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа и от правна страна следното:
По
иска за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 от КТ за
заплащане на сумата от 1347,51 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждание без трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
периода м.02.2017г. до м.06.2017г.
От представения трудов договор от
04.11.1998г. и допълнително споразумение №2 от 03.01.2017г. се установява, че
страните са в трудовоправно отношение, по силата на което ищцата е заемала в
ответното дружество длъжността “ рехабилитатор”
с основно месечно трудово възнаграждение от 460 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,80 % за всяка
прослужена година, платимо не – по късно от 30 дни след изтичане на месеца, за
който се отнася. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със
Заповед №4/19.06.2017г.. , като с влязло в сила Решение на РС Девня по гр. д. №261/2020г.
уволнението на ищцата било признато за незаконно и тя била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност.
Трудовият договор е възмезден
договор. В тежест
на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение
с работника да му заплати следващите му се обезщетения. Ответникът не доказа да
е изпълнил задължението си да е заплатил уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, поради което съдът намира предявения иск по чл.128 от КТ за
основателен. Относно размера на същия заключението на вещото лице по допусната
съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира, посочва, че брутното
трудово възнаграждение, което се дължи на ищцата за м.02.0217г. е в размер на
460 лв., съответно нетен размер на същото от 398,64 лв, като съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес иска следва да бъде уважен до размера на
претендираните 383, 18 лв; за м.03.2017г.
е в брутен размер на 355,45 лв,съответно нетен размер на същото от
308,04 лв, до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата
до претендираните 332,65 лв. ; за м.04.2017г. е в брутен размер на 204,44 лв,съответно
нетен размер на същото от 177,17 лв, като съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес иска следва да бъде уважен до размера на претендираните 170,30
лв. ; за м.05.2017г. е в брутен размер на 460 лв, съответно нетен
размер на същото от 398,64 лв, като съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес иска следва да бъде уважен до размера на претендираните 383,13
лв. ; за м.06.2017г. е в брутен размер на 104,55 лв, съответно
нетен размер на същото от 90,60 лв, като съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес иска следва да бъде уважен до размера на претендираните
78,20 лв;
Същите
възнаграждения към датата на изготвяне на експертното заключение не са изплатени
на страната съгласно т.1 от експретното
заключение.
Следва
да се има впредвид, че в обстоятелствената част на молба с вх.
№4394/23.07.2020г. изрично е посочено, че се претендира нетния размер на трудовите
възнаграждения, поради което съдът не присъжда същите в брутния им размер.
Следва
да бъде присъдена и законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на
предявяването им пред съда до окончателното им изплащане.
По
иска за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл245, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 370,89
лв, представляваща
сбор от обещетения за забава от 01.04.2017г. до 03.02.2020г. върху сумите за
неизплатени основни трудови възнаграждения без трудови възнаграждения за
трудов стаж и професионален опит за периода м.02.2017г. до м.06.2017г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Предвид установената по делото забава на
ответника работодател следва да се присъди и дължимата лихва за забава,
равняваща се на законната такава върху разликата от заплатите, които не са били
получени от ищеца, считано от датата на изискуемостта на отделното трудово
възнаграждение до предявяване на иска - така разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ. По отношение на размера на иска съдът възприема заключението на съдебната
експертиза по делото и определи размера на дължимото обезщетение за забава
върху размера на дължимите незаплатени възнаграждения, както следва : за м.
02.2017г. 115,05 лв за периода от 01.04.2017г
до 03.02.2020г., като съгласно диспозитивното начало в гражданския
процес иска следва да бъде уважен до размера на претендираните 110,59 лв.; за
м.03.2017г. 86,25 лв за периода 01.05.2017г. – 03.02.2020г., до който размер
иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 93,23 лв.
; за м.04.2017г. 48,13 лв за периода 01.06.2017г. – 03.02.2020г., като съгласно
диспозитивното начало в гражданския процес иска следва да бъде уважен до
размера на претендираните 46,25 лв.; за м.05.2017г. 104,86 лв за периода
01.07.2017г. – 03.02.2020г., като съгласно диспозитивното начало в гражданския
процес иска следва да бъде уважен до размера на претендираните 100,90 лв.; за
м.06.2017г. 23,08 лв за периода 01.08.2017г. – 03.02.2020г., като съгласно
диспозитивното начало в гражданския процес иска следва да бъде уважен до
размера на претендираните 19,92 лв.;
По
иска с правно основание чл. 12 от НАРЕДБА за структурата и организацията на
работната заплата за заплащане на сумата от 410,35 лв, представляваща нетен размер на
неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от м.01.02.2017г. до м.06.2017г.
Допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно разпоредбата на
чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се
заплаща в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния
трудов договор. Това трудово възнаграждение има задължителен и постоянен
характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените
условия за получаването му. По силата на чл.66,т.7 от КТ това възнаграждение и
размера му задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест доказването на
изплащането на дължимите суми за трудово възнаграждение е в тежест на
работодателя. Ответното дружество не доказа да е изпълнило задължението си да е
заплатило уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и
допълнително за придобит трудов стаж и професионален опит, поради което съдът
намира така предявения иск за основателен. Относно размера на същия заключението
на вещото лице по допусната съдебно счетоводната експертиза, което съдът
кредитира, посочва, че брутното трудово възнаграждение, което се дължи на
ищцата за м.02.0217г. е в размер на 115,92лв., съответно нетен размер на същото
от 100,46 лв, до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за
горницата до претендираните 115,92 лв. ;
за м.03.2017г. е в брутен размер
на 89,57 лв, съответно нетен размер на същото от 77,62 лв, до който размер иска
следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираните 100,64 лв.
; за м.04.2017г. е в брутен размер на 51,52 лв, съответно
нетен размер на същото от 44,65 лв, до който размер иска следва да бъде уважен
и отхвърлен за горницата до претендираните 51,52 лв. ; за м.05.2017г. е в брутен размер на 115,92 лв, съответно
нетен размер на същото от 100,46 лв, до който размер иска следва да бъде уважен
и отхвърлен за горницата до претендираните 115,92 лв.; за м.06.2017г. е в брутен размер на 26,35 лв, съответно
нетен размер на същото от 22,84 лв, до който размер иска следва да бъде уважен
и отхвърлен за горницата до претендираните 26,35 лв.
Същите
възнаграждения към датата на изготвяне на експертното заключение не са изплатени
на страната съгласно т.3 на експретното заключение.
Следва
да се има впредвид, че в обстоятелствената част на молба с вх.
№4394/23.07.2020г. изрично е посочено, че се претендира нетния размер на
трудовите възнаграждения, поради което съдът не присъжда същите в брутния им
размер, няма как и да бъде присъден по единия от исковете нетен размер на
основното трудово възнаграждение, а по друг иск да бъде присъден брутен размер
на допълнителното трудово възнаграждение.
Следва
да бъде присъдена и законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на
предявяването им пред съда до окончателното им изплащане.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 112,87 лв,
представляваща сбор от обещетения за забава от 01.04.2017г. до 03.02.2020г.
върху сумите за неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за придобит
трудов стаж и професионален опит от м.01.02.2017г. до м.06.2017г.
Както
вече съдът посочи предвид установената по делото забава на ответника
работодател следва да се присъди и дължимата лихва за забава, считано от датата
на изискуемостта на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
порфесионален опит до предявяване на иска По отношение на размера на иска съдът
възприема заключението на съдебната експертиза по делото и определи размера на
дължимото обезщетение за забава върху размера на дължимите незаплатени
възнаграждения, както следва : за м. 02.2017г. 28,99 лв за периода от
01.04.2017г до 03.02.2020г., до който
размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 33,45
лв. ; за м.03.2017г. 21,73 лв за периода 01.05.2017г. – 03.02.2020г., до който
размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните
28,20 лв. ; за м.04.2017г. 12,13 лв за периода 01.06.2017г. – 03.02.2020г., до
който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните
13,99 лв. ; за м.05.2017г. 26,43 лв за периода 01.07.2017г. – 03.02.2020г., до
който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
претендираните 30,52 лв. ; за м.06.2017г. 5,82 лв за периода 01.08.2017г. –
03.02.2020г., до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до претендираните 6,71 лв. ;
По
иска с правно основание чл 224,ал.1 КТ за заплащане на сумата от 340,32 лв,
представляваща неизплатено обещетение за неползван платен годишен отпуск за
2017 г. ;
Съгласно
заключението на вещото лице платеният годишен отпуск на ищцата за 2017г. е
определен на 20 работни дни, както и допълнително 6 дни за ТЕЛК. За периода
01.01.2017г. до 19.06.2017г – дата на прекратяване трудовото правоотношение на
ищцата, й се полагат 13 дни платен годишен отпуск, за което размера на
дължимото обещетение е 374,40 лв.
Съдът
намира така предявеният иск за основателен. При прекратяване на трудовото
правоотношение на работника или служителя се дължи заплащане на парично
обещетение за неползвания платен годишен отпуск. При отмяна на заповедта за
уволнение и възстановяване на работника или служителя на предишната работа не
се възстановява правото му на платен годишен отпуск. С отмяна на уволнението не
отпада основанието за получване на обещетението, тъй като трудовото
правоотношение е било прекратено - така
решение №404/06.07.2010г. по гр. д.
№322/2009г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 115/28.03.2011г.
по гр.д. № 1119/2010г. на IV гр. отд. на
ВКС. По отношение на размера на иска съдът възприема заключението на съдебната
експертиза по делото, съгласно което
размера на дължимото обезщетение
възлиза на сумата от 374,40 лв., като съгласно диспозитивното начало в гражданския процес
иска следва да бъде уважен до размера на претендираните 340,32 лв
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 90,74 лв.,
представляваща обещетение за забава върху неизплатено обещетение за неползван
платен годишен отпуск от 19.06.2017г. до 03.02.2020г.;
Паричните
задължения на работодателя по чл.224 от КТ са от вида на обезщетенията по чл.86
от ЗЗД и при липса на изрична законова уредба относно наличието на падеж или
срок за изплащането им, са безсрочни и дължими след покана. Така ТР № 3/1996г. ОСГК на ВКС, съгласно което
лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Това разрешение съгласно практиката на ВКС е приложимо и
при останалите обезщетения по чл. 220 – чл.228 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение.
За
казуса по делото не са представени доказателства за писмена покана, отправена
от ищцата и действително достигнала до работодателя за заплащане на
обезщетението по чл. 224 от КТ. След като няма доказателства в тази насока предявения иск за заплащане на сумата от
90,74 лв., представляваща обещетение за забава върху неизплатено обещетение за
неползван платен годишен отпуск от 19.06.2017г. до 03.02.2020г. като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 575,92 лв
обещетение за неспазено предизвестие;
Съгласно
разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието.
Съдът
намира така предявеният иск за неоснователен. Това обезщетение е предвидено в
КТ при едно законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение и при
наличието на законосъобразна заповед на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение с работника. С оглед изложеното по – горе за влязло в
сила съдебно решение относно незаконноста на прекратяване трудовото
правоотношение с ищцата означава, че
трудовото правоотношение между страните не е прекратено и продължава да съществува,
поради което за ищцата не възниква право на обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратено с предизвестие
трудово правоотношение, тъй като такова прекратено трудово правоотношение с
неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.2 КТ липсва, поради което и обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ не се дължи.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 153,59 лв, представляваща обещетение за забава върху
неизплатено обещетение за неспазено предизвестие от 19.06.2017г. до
03.02.2020г.;
С
оглед изхода на спора по отношение на главния иск с правно основание чл.220,
ал.1 КТ настоящият акцесорен иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
иска за с правно основание чл.40, ал.5 КСО за заплащане на сумата от 91,63 лв, представляваща неизплатено дължимо за
сметка на работодателя обещетение за временна неработоспособност за
м.06.2017г.;
Съдът
намира така предявения иск за основателен. Според разпоредбата на чл.40, а.5 КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице
за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от
среднодневното БТВ за месеца, през който
е настъпила временната неработоспособност, но не по - малко от 70 на сто от
уговореното среднодневно възнаграждение. Представен е болничен лист за временна
неработоспособност на ищцата от 07.06.2017г. до 13.06.2017г. Така и вещото лице
Р.С. излага, че по ведомост за м.06.2017г. е начислено обещетение за временна
неработоспособност в размер от 91,63 лв, върху тази сума се дължат осигуровки,
като нетния й размер е 77,92 лв., което не е изплатено, с оглед на което така
предявеният иск се явява основателен.
Съдът
присъжда обещетението в брутния му размер , доколкото за разлика от
претендираните основно и допълнително трудово възнаграждение ищцата не е
посочила изрично, че претендира това обещетение в нетен размер. Задължение на
работодателя в този случай е вменено отчисляване от следващото се обезщетение
на работника или служителя за заплащане на ДДФЛ, здравно осигурителни вноски и
останалите данъчни задължения, което задължение независимо от прекратяване на
трудовото правоотношение не отпада, респективно не преминава върху работника
или служителя
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 24,44 лв. ,
представляваща лихва върху неизплатено дължимо за сметка на работодателя
обещетение за временна неработоспособност за м.06.2017г. от 19.06.2017г. до 03.02.2020г.;
С
отлед липсата на изрична законова уредба както в КТ така и в КСО относно срока
на заплащане на задължението за обещетение за временна неработоспособност,
дължимо от работодателя, същото подобно на паричното задължение по чл.224 КТ става
изискуемо след покана. Срокове за изплащане на дължимото обещетение за временна
неработоспособност са предвидени само за НОИ в разпоредбата на чл.39, ал.1 и
ал.2 НПОПДОО, като се допуска и преизчисление на изплатените парични обещетения
за предходната календарна година съгласно разпоредбата на чл. 42 НПОПДОО, по отношение на работодателя е
предвиден само срок за представяне в ТП на НОИ на документите и данните - чл. 40а КСО. За казуса по делото не са
представени доказателства за писмена покана, отправена от ищцата и действително
достигнала до работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 40, ал. 5 КСО.
След като няма доказателства в тази насока
предявения иск за заплащане на сумата от 24,44 лв. , представляваща
обещетение за забава върху неизплатено обещетение за временна
неработоспособност за м.06.2017г. , дължимо от работодателя, от 19.06.2017г до
03.02.2020г. следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 302,
92 лева върху размера на уважените искове, както и сумата от 109,11 лв
възнаграждение на вещо лице съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ****,
ЕИК ****, гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 1322, 90 лв / хиляда триста двадесет и два лева и
90 стотинки/, представляваща неизплатени
нетни трудови възнаграждения без допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за периода м.02.2017г. – м.06.2017г. , на основание чл. 128,
т. 2 КТ , както следва:
- за
м.02.2017г сумата в размер на 383,18 лв / триста осемдесет и три лева и 18
стотинки / ;
- за м.03.2017г. сумата в размер на 308,04 лв /
триста и осем лева и 04 стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 308,04
лв до претендирания размер от 332,65 лв ;
- за м.04.2017г. сумата в размер на 170,30 лв /
сто и седемдесет лева и 30 стотинки/ ;
- за м.05.2017г. сумата в размер на 383,18 лв /
триста осемдесет и три лева и 18 стотинки /;
- за м.06.2017г. сумата в размер на 78,20 лв / седемдесет
и осем лева и 20 стотинки;
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 03.02.2020 г. до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА
****, ЕИК ****, гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 363,91 лв / триста шестдесет и три лева и 91
стотинки/, представляваща сбор от сумите за
лихва за забава върху всяко едно от незаплатените нетни трудови
възнаграждения без допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, дължими за м.02.2017, за м.03.2017, за м.04.2017г., за м.05.2017 г., за
м.06.2017г, за периода от 01.04.2017г до
03.02.2020г., на основание чл.245, ал 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД, както следва:
- за м. 02. 2017 г. сумата в размер на 110,59
лв / сто и десет лева и 59 стотинки/ за периода от 01.04.2017г до 03.02.2020г.;
- за
м. 03. 2017 г. сумата в размер на 86,25 лв / осемдесет и шест лева и 25
стотинки/ за периода от 01.05.2017г до 03.02.2020г.,
като отхвърля иска за горницата над 86,25 лв. до претендираните 93,23 лв ;
- за
м.04.2017 г. сумата в размер на 46,25 лв / четиридесет и шест лева и 25
стотинки/ за периода от 01.06.2017г до 03.02.2020г.;
- за м. 05. 2017 г. сумата в размер на 100,90
лв / сто лева и 90 стотинки/ за периода от 01.07.2017г до 03.02.2020г.;
- за
м. 06. 2017 г. сумата в размер на 19,92 лв / деветнадесет лева и 92 стотинки/
за периода от 01.08.2017г до 03.02.2020г;
ОСЪЖДА
****, ЕИК ****, гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 346,03 лева /триста четиридесет и шест лева и 03
стотинки / неизплатени нетни допълнителни възнаграждения за трудов стаж и
професионален опит за периода м.02.2017г. до м.06.2017г., на основание чл. 12
от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата, както следва :
- за
м.02. 2017г сумата в размер на 100,46 лв / сто лева и 46 стотинки /, като
отхвърля иска за горницата над 100,46 лв до претендирания размер от 115,92 лв ;
- за м.03.2017г. сумата в размер на 77,62 лв / седемдесет
и седем лева и 62 стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 77,62 лв до
претендирания размер от 100,64 лв ;
- за м.04.2017г. сумата в размер на 44,65 лв /
четиридесет и четири лева и 65 стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 44,65
лв до претендирания размер от 51,52 лв;
- за м.05.2017г. сумата в размер на 100,46 лв /
сто лева и 46 стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 100,46 лв до
претендирания размер от 115,92 лв ;
- за м.06.2017г. сумата в размер на 22,84 лв / двадесет
и два лева и 84 стотинки /, като отхвърля иска за горницата над 22,84 лв до
претендирания размер от 26,35 лв ;
ведно
със законната лихва от датата на подаване на иска – 03.02.2020г., до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА
****, ЕИК****, гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** , сумата от 95,10
лева / деветдесет и пет лева и 10
стотинки/ лихва върху неизплатени нетни допълнителни възнаграждения за трудов
стаж и професионален опит, дължими за м.02.2017, за м.03.2017, за м.04.2017г.,
за м.05.2017 г., за м.06.2017г., за периода от 01.04.2017г. до 03.02.2020г. ,
както следва :
- за
м. 02 2017 г. сумата в размер на 28,99 лв / двадесет и осем лева и 99 стотинки/
за периода от 01.04.2017г до 03.02.2020г.,
като отхвърля иска за горницата над 28,99 лв. до претендираните 33,45 лв ;
- за
м. 03. 2017 г. сумата в размер на 21,73 лв / двадесет и един лева и 73
стотинки/ за периода от 01.05.2017г до 03.02.2020г.,
като отхвърля иска за горницата над 21,73 лв. до претендираните 28,20 лв ;
- за
м. 04. 2017 г. сумата в размер на 12,13 лв / дванадесет лева и 13 стотинки/ за
периода от 01.06.2017г до 03.02.2020г., като
отхвърля иска за горницата над 12,13 лв. до претендираните 13,99 лв ;
- за
м. 05. 2017 г. сумата в размер на 26,43 лв / двадесет и шест лева и 43
стотинки/ за периода от 01.07.2017г до 03.02.2020г.,
като отхвърля иска за горницата над 26,43 лв. до претендираните 30,52 лв ;
- за
м. 06. 2017 г. сумата в размер на 5,82 лв / пет лева и 82 стотинки/ за периода
от 01.08.2017г до 03.02.2020г., като
отхвърля иска за горницата над 5,82 лв. до претендираните 6,71 лв ;
ОСЪЖДА
****, ЕИК****, гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
сумата от 340,32 лв / триста и четиридесет лева и 32
стотинки / , представляваща обещетение за неползван платен
годишен отпуск за 2017г.
на основание чл. 224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба -03.02.2020г. до
окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
против ****, ЕИК****, гр. ****, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 90,74 лв / деветдесет
лева и 74 стотинки / , представляваща лихва върху неизплатено обещетение за
неползван платен годишен отпуск за 2017г.
от 19.06.2017г. до 03.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
против ****, ЕИК****, гр. ****, иск с
правно основание чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 575,92 лв /
петстотин седемдесет и пет лева и 92 стотинки /, представляваща обещетение за неспазен
срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение ведно със законната лихва от
датата на исковата молба -03.02.2020г.
до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
против ****, ЕИК****, гр. ****, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 153,59 лв / сто петдесет
и три лева и 59 стотинки /, представляваща лихва върху обещетение за неспазен
срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за периода
19.06.2017г – 03.02.2020г.
ОСЪЖДА
****, ЕИК****, гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
сумата от 91,63 лв. / деветдесет и един лева и 63
стотинки /, представляваща дължимо от работодателя обещетение в
брутен размер за временна неработоспособност за м.06.2017г., с правно основание чл.40, ал. 5 КСО, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба -03.02.2020г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
против ****, ЕИК****, гр. ****, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 24,44 лв. / двадесет и
четири лева и 44 стотинки / , представляваща лихва за забава върху дължимо
от рабоодателя обещетение за временна неработоспособност за м.06.2017г. за
период 19.06.2017г. до 03.02.2020г.
ОСЪЖДА
****, ЕИК****, гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС, сумата 302,92 лв.
/триста и два лева и 92 стотинки/– държавна такса по уважените обективно
съединени искове, както и платено от бюджета възнаграждение по съдебно - счетоводната
експертиза, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 109,11 лева /
сто и девет лева и 56 стотинки/ , на осн. чл.78, ал.6 ГПК,
както и
5 лева/ пет лева/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:.................................