№ 38
гр. Бургас, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000059 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 157 от 06.06.2024 г., постановено по т.д. № 324/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на “Хермес груп”
ООД против “Кинг травел“ ООД за заплащане на сумата 133 081,34 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставени туристически услуги по
фактура № *8 г. заедно със законната лихва за забава от 31.07.2023 г. до
пълното изплащане на сумата. Присъдени са разноски в полза на ответника.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца “Хермес груп” ООД. Жалбата е подписана от управителя П. Я., а
дружеството съгласно дружествения му договор се представлява само заедно
от тримата управители – Я., Й.Й. и А. С..
С определение № 164 от 22.10.2024 г. по ч.т.д. № 157/2024 г. на
Апелативен съд – Бургас е отменено разпореждането на окръжния съд за
връщане на въззивната жалба поради това, че е подадена от един от
управителите. На окръжния съд са дадени указания да бъде извършена
проверка на твърденията, че управителят Й.Й. е баща на управителката на
ответното дружество “Кинг травел” ООД К.Й. и ако те се окажат верни, да
назначи на осн. чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител на дружеството-ищец
поради противоречие в интересите на един от управителите и дружеството.
След извършена служебна проверка за родството между управителите са
назначени особени представители на дружеството-ищец – адв. Т. Я. и адв. Р.
И., които със становище от 24.02.2025 г. са потвърдили действията на
1
управителя Я. по подаване на въззивната жалба, съдържанието и
направените с нея искания.
С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно поради
допуснати съществени нарушение на процесуалния закон и нарушение на
материалния закон.
Съдът неправилно възприел фактическата обстановка относно
подписването на исковата молба от управителя А. С. и това довело до грешни
правни изводи.
Съдът не приложил разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК и при
констатирано противоречие между интересите на единият от
представляващите дружеството управители и самото дружество-ищец не
назначил особен представител на ищеца, който да осъществява валидно
процесуални действия от негово име.
Съдът не извършил разпит на допуснати и явили се двама свидетели,
поискани от ищеца, като съдът мотивирал отказа да бъдат разпитани с
обстоятелството, че ищецът не е валидно представляван и “няма кой да задава
въпроси” на свидетелите.
Неправилно съдът приел, че не е ясно основанието на фактура “инвойс
1/ 13 68 043,41 евро” при положение, че са представени инвойси №№ 1-13 на
обща стойност 68 043,41 евро, равняваща се на стойността на процесната
фактура.
Неправилно били прието, че е спорно дали ваучерите на настанените
през м. юли 2018 г. туристи са издадени от ответника или не. Спорно било
дали са извършени услугите от ищеца и дали ответникът ги е заплатил. Без
значение било кой е издателят на ваучерите. Без значение било дали туристите
представят ваучери при положение, че имената им фигурират в
резервационните листи и резервационната програма на хотела. Ваучерът не
бил документ, който доказва услугата, извършена от хотелиера, поради което
изводът на съда, че с непредставянето на ваучерите ищецът-хотелиер не
доказва възникването на задължение на ответника да плати процесната
фактура, е грешен.
Извършването на туристическата услуга от ищеца било доказано с
писмени доказателства, докато възражението на ответника, че всички
задължения, в т.ч. по процесната фактура, към ищеца са погасени, останало
недоказано от него въпреки указаната му доказателствена тежест.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове. Претендират се разноски в двете инстанции.
Направено е доказателствено искане за разпит на двамата свидетели,
които са били допуснати от първоинстанционния съд, явили са се пред съда,
но не са били разпитани.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “Кинг травел” ООД.
2
Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи за липса
на допуснати от съда процесуални нарушения, както и аргументи за това, че
решението е в съответствие с материалния закон.
Поддържа се, че издадените ваучери са от значение за изясняване на
делото от фактическа страна, доколкото от тяхното съдържание може да се
установи от кой туристически агент са издадени, респ. с посредничеството на
кой агент са настанени туристите в хотела на ищеца, какви услуги са им
предоставени и кое е задълженото лице за заплащане на тези услуги. Поради
това изводът на окръжния съд, че поради непредставяне на ваучерите ищецът
не е доказал задължението на ответника за заплащане на процесната фактура,
бил правилен.
Оспорват се исканията на въззивника. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието,
че е допустима и трябва да се разгледа по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искови претенции от “Хермес
груп” ООД против “Кинг травел” ООД. Ищецът изложил твърдения, че е в
трайни търговски отношения с ответника. От 2014 г. насам ответникът правел
разервации за насТ.ване на туристи в хотел “Хризантема”, к.к. Слънчев бряг.
От 2014 г. до 2017 г. вкл. ответникът насТ.вал туристи в хотела на ищеца, като
ищецът издавал фактури за насТ.ванията, които ответникът-туроператор
заплащал. За предоставените през 2018 г. туристически услуги по резервации
на ответника ищецът издал фактура № *8 г. на стойност 133 081,34 лв. с вкл.
ДДС. Фактурата била изпратена на ответника, но не било извършено плащане.
Ищецът поискал осъждане на ответника да му заплати общата стойност на
фактурата (133 081,34 лв. с ДДС) заедно със законната лихва от предявяването
на иска до пълното изплащане.
Ответникът оспорил претенциите. Оспорил фактическите твърдения за
наличие на трайни търговски отношения с ищеца и сключен договор между
тях. Оспорено е наличието на съгласие за цената на туристическите услуги,
както и на задължения към ищеца. Заявено е, че всички задължения на
ответника към ищеца били заплатени.
С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил исковете изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество:
3
При разглеждането на спора в първата инстанция е допуснато
процесуално нарушение. Ищцовото дружество се представлява заедно от
трима управители – Й.Й., А. С. и П. Я.. Исковата молба е била подписана от
тримата, след което в хода на производството управителите Й. и С. уведомили
съда, че те не са упълномощавал адвокат, който да представлява дружеството,
а пълномощното е подписано само от управителя Я.. След това съдът не приел
като изхождащи от дружеството-ищец изявленията, правени от управителя Я.;
не допуснал извършването на процесуални действия от името на дружеството-
ищец от страна на управителя Я. и на упълномощения само от него адвокат;
не обсъдил доводите и исканията, направени с допълнителната исковата
молба и не уважил доказателствените искания, направени от ищеца след
исковата молба. Постъпилата въззивна жалба на ищеца срещу решението е
била върната, но с определение № 164 от 22.10.2024 г. по ч.т.д. № 157/2024 г.
на Апелативен съд – Бургас разпореждането на окръжния съд за връщане на
въззивната жалба поради това, че е подадена от един от управителите, е
отменено. На окръжния съд са дадени указания да бъде извършена проверка
на твърденията в жалбата, че управителят Й.Й. е баща на управителката на
ответното дружество “Кинг травел” ООД К.Й. и ако те се окажат верни, да
назначи на осн. чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител на дружеството-ищец
поради противоречие в интересите на един от управителите и дружеството.
След извършена служебна проверка за родството между управителите Й. (на
ищеца) и Й.а (на ответника) са назначени особени представители на
дружеството-ищец – адв. Т. Я. и адв. Р. И., които със становище от 24.02.2025
г. са потвърдили действията на управителя Я. по подаване на въззивната
жалба, съдържанието и направените с нея искания.
При тези факти въззивният състав приема, че при разглеждането на
делото са нарушени процесуалните права на дружеството-ищец. При
съобразяване, че управителят Й. отказва съдействие в процеса на защита на
имуществените права на представляваното от него дружество и при
установено родство между него и управителката на дружеството-ответник
К.Й., съдът е следвало да приеме, че в случая има противоречие между
интересите на представляващия Й. и представляваното от него дружество и на
осн. чл. 29, ал. 4 ГПК да бъде назначен особен представител на ищеца.
Във въззивното производство последиците от това процесуално
нарушение са отстранени. Особените представители са заявили, че поддържат
извършените само от управителя Я. процесуални действия, вкл. искането му
за разпит на свидетели във въззивното производство. Съгласно общата
разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗЗД по този начин нередовните процесуални
действия са потвърдени, а висящата им недействителност е заличена със
задна дата.
Предявен е главен иск на осн. чл. 355 ТЗ вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, съединен с акцесорна претенция на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните е сключен неформален договор, по силата на който
4
дружеството-ответник е посредничело при извършването на хотелски
резервация за насТ.ване на туристи в хотела, стопанисван от ищеца.
Ответникът е приемал плащанията от туристите за хотелското насТ.ване
срещу издаване на туристически ваучер и след издаване на фактура от ищеца е
извършвал плащания за предоставените на туристите услуги (нощувки).
Срещу издадени от ответника фактури ищецът е плащал възнаграждение за
посредничеството. Тези търговски отношения са били трайни. В периода 2014
- 2018 г. са били издадени фактури за хотелско насТ.ване в хотел “Хризантема”
към туроператора “Кинг травел” ООД, които са били заплатени от него.
Процесната фактура, издадена от ищеца, е получена от ответника и е
осчетоводена от него, като е включена в дневника за покупки за м. юли 2018 г.
Горните обстоятелства се установяват от заключението на изпълнената в
първата инстанция ССЕ, от показанията на свидетелите В. и Я. и от
представените писмени доказателства. Ответникът, макар да оспорва
наличието на договор между страните, изрично заявява в отговора на исковата
молба, че “всички задължения … към ищцовото дружество са заплатени”,
което изявление по същество съдържа признание за съществуването на
заявените от ищеца търговски отношения. Ответникът, макар да оспорва
съществуването на задължение по фактура № *8 г., е получил същата, отразил
я е в счетоводството си, като е вписал тази фактура в дневника за покупки през
м. юли 2018 г. Осчетоводяването на фактурата и вписването в дневника на
покупки следва да се възприеме като признание от страна на ответника, че
услугите по фактурата са предоставени и той дължи заплащането им. В този
смисъл е утвърдената практика на съдилищата, например: Решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 109 от
7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 42 от
19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК и др. При това
признание на ответника за предоставените на туристите услуги той дължи на
ищеца заплащане на стойността на фактурата, като останалите възражения и
оплаквания на въззивника са без правно значение.
В заключение: претенцията на ищеца за заплащане на фактура № *8 г. на
стойност 133 081,34 лв. с ДДС е основателна. На осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД заедно с
главницата ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от предявяването на иска до пълното изплащане. Крайните изводи на
съдилищата не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва
да се отмени, след което исковете да се уважат. Съобразно с този изход на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноски. Той дължи на
ищеца сумата 17 490,85 лв. – разноски за първоинстанционното производство
с оглед представения списък по чл. 80 ГПК, както и сумата 12 674,15 лв. –
разноски за въззивното производство (платена държавна такса и
възнаграждение на особените представители).
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 157 от 06.06.2024 г., постановено по т.д. №
324/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Кинг травел” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, 9000, район Одесос, бул. Сливница № 111, ет. 2, ап.
9, да заплати на “Хермес груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, хотелски комплекс
“Хризантема”, както следва:
(1) сумата 133 081,34 лв., представляваща възнаграждение с включен
ДДС за предоставени туристически услуги по сключен между страните
неформален договор за туристически услуги и издадена фактура № 000000*8
г.;
(2) законната лихва върху сумата 133 081,34 лв. от датата на подаване на
исковата молба – 31.07.2023 г., до пълното изплащане на задължението;
(3) сумата 17 490,85 лв. – разноски за първоинстанционното
производство и
(4) сумата 12 674,15 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6