Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 14.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на шестнадесети
юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1701 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422
от ГПК.
Ищецът А.Б. ЕООД, ЕИК ******седалище и
адрес на управление:*** 172 законен представител: И.В.Ч.и Б.Т.Б., чрез процесуалния
си представител твърди, че бил търговско дружество, чийто предмет на дейност е
търговия със стоки за шивашката и текстилна промишлености (шевни и бродировъчни
конци). През 2018 и 2019 години, ответното дружество правило поръчки за
доставка на конци. Стоките били надлежно доставяни на К.Б. ООД. За всяка една
доставка, А.Б. ЕООД издало съответната данъчна фактура. Общата
стойност на всички доставки била в размер на 6297.19 лева.
Ищецът издал следните данъчни фактури, по
които не било извършено плащане:
|
ФАКТУРА |
дата на издаване |
Падеж |
Сума |
|
********** |
03-07-2018 |
17-08-2018 |
1002.55 |
|
********** |
06-07-2018 |
20-08-2018 |
15.36 |
|
********** |
10-07-2018 |
24-08-2018 |
165.12 |
|
********** |
08-08-2018 |
22-09-2018 |
2143.8 |
|
********** |
10-08-2018 |
24-09-2018 |
32.4 |
|
********** |
13-08-2018 |
27-09-2018 |
206.52 |
|
********** |
04-12-2018 |
18-01-2019 |
368.58 |
|
********** |
04-12-2018 |
18-01-2019 |
220.44 |
|
********** |
04-12-2018 |
18-01-2019 |
705.12 |
|
********** |
16-04-2019 |
31-05-2019 |
215.28 |
|
********** |
16-04-2019 |
31-05-2019 |
24.07 |
|
********** |
07-05-2019 |
21-06-2019 |
136.62 |
Управителят на
А.Б. ЕООД многократно уведомявал представители на длъжника за дьлжимостта на
цитираните задължения, плащания не били направени. Правени били опити за
доброволното уреждане на спора, но длъжникът отказвал да извърши дължимите
плащания или обещавал да плати, но не изпълнявал това. Частично по фактура № **********
била заплатена сума в размер на 30.55 лева, като останала дължима сума в размер
на 972 лева.
Понастоящем
ответникът дължал сумата от 5205.31 лева, представляваща дължима сума по
посочените фактури.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК
пред Районен съд Карлово и по образуваното ЧГрД № 1088/2019 г. била издадена
заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът подал възражение в срок.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да да
признае за установено, че К.Б. ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:***, законен представител: С.Д.Б.и Л.И.Б. дължи на А.Б. ЕООД, ЕИК ******седалище
и адрес на управление:*** 172 законен представител: И.В.Ч.и Б.Т.Б. сумата от 5205.31
лева (пет хиляди двеста и пет лева тридесет и една стотинки), представляваща
дължима сума - сбор от цени на материали (конци), доставени от заявителя по
поръчки на дружеството-длъжник, като са издадени съответните данъчни фактури, ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-
06.11.2019 година до окончателното плащане, за част от която сума е била
издадена Заповед № 605 от 26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1088/2019г. по описа на КрлРС. Претендира за
разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът К.Б. ООД не взема становище по
иса.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
За основателността на претенцията в тежест
на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по договор за търговска продажба, по силата на което е доставил на
ответното дружество стоки, за които му се дължи продажбената цена.
Не се спори, че страните са били в
търговски взаимоотношения, като ищецът е доставил шивашки материали на
ответното дружество и издал процесните фактури. Същите са приети като доказателство
по делото, не се оспорват от ответното дружество и удостоверяват размера на
задълженията на ответника. Установява се, че стоките, предмет на търговска
продажба са били доставени на ответното дружество чрез куриер от представените
товарителници и потвържденията на куриерите за извършената доставка. В хода на
исковото производство ответникът е заплатил (чрез трето лице) дължимата сума по
процесните фактури, който факт се установява от представеното от ищеца платежно
нареждане от 30.04.2020 г.
От заключението на неоспорената съдебно
счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури: **********/3.7.2018
на стойност 1002.55 лв. и остатъчна стойност 972.00 лв.; **********/6.7.2018 на
стойност 15.36 лв. и остатъчна стойност 15.36 лв.; **********/10.7.2018 на
стойност 165.12 лв. и остатъчна стойност 165.12 лв.; **********/8.8.2018 на
стойност 2143.80 лв. и остатъчна стойност 2143.80 лв.; **********/10.8.2018 на
стойност 32.40 лв. и остатъчна стойност 32.40 лв.; **********/13.8.2018 на
стойност 206.52 лв. и остатъчна стойност 206.52 лв.; **********/4.12.2018 на
стойност 368.58 лв. и остатъчна стойност 368.58 лв.; **********/4.12.2018 на
стойност 220.44 лв. и остатъчна стойност 220.44 лв.; **********/4.12.2018 на
стойност 705.12 лв. и остатъчна стойност 705.12 лв.; **********/16.4.2019 на
стойност 215.28 лв. и остатъчна стойност 215.28 лв.; **********/16.4.2019 на
стойност 24.07 лв. и остатъчна стойност 24.07 лв.; **********/7.5.2019 на
стойност 136.62 лв. и остатъчна стойност 136.62 лв. са осчетоводени в
счетоводствата на страните.
За покриване на задълженията на „К.Б.“ ООД
по изададените фактури (и тези, за които не се претендира плащане) са
осчетоводени следните суми: плащане от 07.08.2019 г. – 353.40 лв. превод от „Ф.Б.“
ООД; плащане от 02.09.2019 г. – 462.00 лв. превод от „Ф.Б.“ ООД; плащане от
01.10.2019 г. – 276.48 лв. превод от „Ф.Б.“ ООД; плащане от 30.04.2020 г. –
5205.31 лв. превод от „*** - П.М.и“ ООД.
Към дата на подаване на исковата молба (07.11.2019
г.) вземанията на „А.Б.“ ЕООД от „К.БГ“ ООД са в общ размер на 5205.31 лв.
На база представени документи *** - П.м.и“
е превело на 29.04.2020 г. на „А.Б.“ ЕООД по фактури на „К.БГ“ ООД сума в
размер на 5205.31 лв.
С плащане от 30.04.2020 г. в размер на
5205.31 лв., са платени задълженията по всички процесни фактури.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От представените писмени доказателства,
съдът приема за доказано, че страните са били в договорни правоотношения,
възникнали от договор за продажба. От доказателствата по делото се установява, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е предал уговорените стоки на
ответника. Към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК -22.07.2019 г.
на ищеца са се дължали суми в общ размер на 6297.19 лева., които се установи че
не са били платени. В хода на производството, преди предявяване на иска по чл.
422 от ГПК ответникът е погасил част от задълженията си, а останалата част –
след предявяване на иска.
Налага се извод, че в настоящото
производство предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да
се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Специфичните особености на производството по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, а именно - изискването за идентичност на основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на
вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането
към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е задължителна
предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са
допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното
производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на
чл. 422 от ГПК се установява съществуването на вземането към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това
съдът, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е
обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението (така
и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2017
г., ОСГТК). Също, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК, в
производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК.
В настоящия случай, по реда на чл. 235, ал.
3 от ГПК, съдът се съобразява с факта, че задължението на ответника е погасено
в хода на процеса, тъй като с извършените след 07.08.2019 г. плащания цялото
задължение за претендираната главница е било заплатено. Т.е. към момента на
приключване на съдебното дирене, претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане след
подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид, като установен по
делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за
главница, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 415, ГПК за претендираната главница. Действително ответникът по
делото успя да установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и
след завеждане на иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК плащане на
дължимите от него суми. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в
полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради
което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3
от ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на главница, поради
погасяването й, респективно искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на законната лихва:
Законната лихва представлява обезщетение за
ищеца от неоснователно забавяне на изпълнението на неговото парично вземане,
която се присъжда като законна последица от основателността на предявената
претенция. Когато основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от
ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде
присъдена в полза на ищеца, в случай че ответникът е изпаднал в забава
независимо че искът ще бъде отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е
основателна. Следва съдът да осъди ответника да заплати на ищеца законната
лихва върху сумата от 5205.31 лева, считано от предявяване на иска – както
изрично е бил сезиран с исковата молба (а не считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК).
По отношение на разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. По общото правило на чл. 78 от ГПК, присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че
разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала
делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е
дал повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова
тежест са възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им,
довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК - предвид срочния
характер на задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми, преди
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо следва на общо основание да
понесе отговорността за направените от заявителя в заповедното и исковото
производство разноски.
Съобразно представения списък на разноски
по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в
исковото производство са за дължимата държавна такса за завеждане на делото в
размер на 104.52 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева или общо в размер на 954 лева, а
в заповедното производство възлизат на сумата от 126 лева за държавна такса и
сумата от 450 лева за адвокатско възнаграждение или общо в размер на 576 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че К.Б. ООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, законен представител: С.Д.Б.и Л.И.Б. дължи
на А.Б. ЕООД, ЕИК ******седалище и адрес на управление:*** 172 законен
представител: И.В.Ч.и Б.Т.Б. САМО законната лихва върху сумата 5205.31 лева,
считано от предявяване на иска – 06.11.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А.Б. ЕООД, ЕИК ******седалище и адрес на управление:***
172 законен представител: И.В.Ч.и Б.Т.Б. за признаване за установено, че К.Б.
ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, законен представител: С.Д.Б.и
Л.И.Б. му дължи сумата от 5205.31 лева (пет хиляди двеста и пет лева тридесет и
една стотинки), представляваща дължима сума - сбор от цени на материали
(конци), доставени от заявителя по поръчки на дружеството-длъжник, като са
издадени съответните данъчни фактури, за която сума е била издадена Заповед № 605
от 26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД
№ 1088/2019г. по описа на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.Б. ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, законен
представител: С.Д.Б.и Л.И.Б. да заплати на А.Б. ЕООД, ЕИК ******седалище и
адрес на управление:*** 172 законен представител: И.В.Ч.и Б.Т.Б. сумата от 954
лева, представляваща деловодни разноски в настоящото производство и сумата от
576 лева, представляваща разноски по по ЧГрД № 1088/2019г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.