№ 16
гр. Тополовград, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20252320200025 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 358-33 от 22.04.2025 г. издадено от Началника на РУ
– Тополовград, с което на А. Я. И. е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева на основание чл.45 ал.4 от ЗЗДет. за нарушение по
чл.8 ал.8 от ЗЗДет. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно поради
допуснати процесуални нарушения, касаещи основанието за налагане на
наказанието глоба, както неустановяване по категоричен начин мястото на
извършеното нарушение. Също така се твърди, че е налице нарушение на
материалния закон, тъй като не е изпълнен от обективна и субективна страна
фактическия състав на административното нарушение.
Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно издаденото обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично, но процесуалния
му представител – адв.К. поддържа жалбата и по същество претендира за
нейното уважаване.
Началникът на РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково не се явява и
1
не изпраща представител в съдебно заседание, като в придружителното
писмо, с което се изпраща преписката посочва, че подадената жалба е
неоснователна и не следва да се уважава, тъй като грешката в закона не
възпрепятства прилагането му. Претендира се и намаляване на адвокатското
възнаграждение, в случай на прекомерност.
Контролиращата страна РП – Ямбол не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С АУАН от 07.04.2025 г. е било констатирано, че на 04.04.2025 г., около
17.30 часа, в Т., на ул.***********, жалбоподателят като лице полагащо грижи
за дете /дядо/ – за С. не И., което не е навършило 12 години, а е било на 10
години, го е оставил без надзор, с което е създал опасност за негово физическо
състояние. В акта е описано, че детето е влязло в частен имот, охраняван от
СОТ, без разрешение през счупен прозорец. В АУАН е записано, че е налице
нарушение на чл.8 ал.8 от ЗЗДет., като последният е подписан от
актосъставителя, свидетеля Г. Г. – полицейски служител, присъствал само при
съставяне на акта и от нарушителя без възражения. Съответно е връчен
препис от него на същата дата. Въз основа на този акт е издадено НП № 358-
33 от 22.04.2025 г. от Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР -
Хасково, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева, на
основание чл.45 ал.4 от ЗЗДет. НП е връчено лично, с разписка на 28.04.2025
г. На 09.05.2025 г. е входирана жалбата в РУ – Тополовград.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите –Г. Г. -
полицейски служител, присъствал само при съставянето на акта, както и
свидетеля А. И. И. - племенник на жалбоподателя. Актосъставителя и св.И.
посочват подробно обстоятелствата при които е установено нарушението, а
полицейският служител посочва и обстоятелствата, при които е съставен акта
и между техните показания не са налице никакви противоречия.
От показанията на актосъставителят и свидетелят И. ,както и от
докладната записка към преписката се установява, че няколко други деца са
били заварени в имот, който представлява частна собственост – бившата
„топкена“ фабрика, като децата са били при охранител СОТ – Н.Д., която е
отишла на мястото, след като е бил задействан СОТ-а.Но детето С. не е било
2
заварено на място, другите деца са казали,че е бил там когато са ги попитали
полицейските служители какво е станало.Само едно дете е имало леки
наранявания ,а другите деца са нямали наранявания, но са били уплашени.
Самите деца са обяснили от къде са влезли в обекта, както и обстоятелството,
че е имало стърчащи стъкла от дограмата от счупен прозорец. Съответно
полицейските служители и охранителя са се свързали с родителите, които са
дошли на мястото на инцидента. И на родителите е бил съставен протокол за
предупреждение по ЗМВР и самите актове на място. Самоличността на детето
С. е била установена от полицейските служители по данни на децата които са
били заварени на място и от АИС на МВР чрез дежурния.Дядото не е бил
намерен веднага и затова му е съставен АУАН в РУ – Тополовград, няколко
дни след инцидента, като от изисканата справка от РУ – Тополовград се
установява, че за него няма заведено собственоръчно обяснение, както и няма
по отношение на него протокол за предупреждение по ЗМВР.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че детето С. И. е с две имена, тъй като е родено в Р.Гърция и самото дете и
родителите му живеят в гр.Е.. Детето е било през ваканцията на гости на дядо
си – жалбоподателя А. Я. И., който е трябвало да се грижи за него, само за
кратко, докато е гостувал през ваканцията. Няма данни родителите да са били
заети, но не се установява по делото някой да се е опитал да се свърже с тях за
да бъде ангажирана евентуално тяхната отговорност като родители. Също така
се установява и факта, че децата са били на детската площадка в близост до
домовете им и че с тях е бил възрастен мъж именно дядото на момчето -
жалбоподателя А., в близост до изоставената топкина фабрика и когато дядото
е отишъл за кратко за вода, децата са избягали от него и са отишли в тази
фабрика.
Към преписката е приложена докладна записка от полицейски служител
Д., който обяснява подробно обстоятелствата около случая и записаното в тази
докладна записка съвпада с свидетелските показания изцяло. Също така към
преписката са приложени собственоръчни обяснения на охранителя на обекта
Н.Д., както и на другите родители, чиито деца са били на мястото.
По разпореждане на съда е изискана писмена справка от Община
Тополовград относно данните за детето в НБД“Население“, от които се
установяват горепосочените факти, а именно, че детето е с две имена и че
3
родителите му живеят в гр.Е..
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и
непротиворечиви, в съответствие с всички други събрани по делото
доказателства. В случая, въпреки че един от свидетелите – свидетеля И. е в
близка връзка - племенник на жалбоподателя и като такъв може да се счита за
пристрастен, съдът намира, че неговите показания също следва да се
кредитират, въпреки близката връзка, тъй като са логични, последователни,
обективни и в съответствие с всички други събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а
обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано,
издадено при съществени нарушения на административно производствените
правила в процедурата по налагане на административното наказание.
Съображенията за това са следните:
На първо място нормата на чл.8 ал.8 от ЗЗДет., по която е квалифицирано
описаното нарушение, въвежда задължение на родителите, които полагат
грижи за дете да не оставят без грижа и надзор децата до 12-годишна възраст,
ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. Санкционната норма, към която е съотнесено нарушението обаче –
чл.45 ал.4 от ЗЗДет. предвижда, че посочената в нея санкция се налага при
нарушение на нормата на чл.8 ал.7 от ЗЗДет. Безспорно е че тази
административно наказателна разпоредба има неясно съдържание, предвид
факта, че чл.8 ал.7 от ЗЗДет. предвижда родителят, настойникът или
попечителят на детето да удостоверяват качеството на избрания от тях при
условията на чл.8 ал.4 от ЗЗДет. придружител за детето, по реда на Наредба,
визирана в чл.5б, ал.2 от ЗЗДет., но със сигурност не е относима към
задължението на родителя по чл.8 ал.8 от ЗЗДет. В противен случай щеше да
4
бъде направена препратка към именно този член, каквато е избраната
законодателна техника в чл.45 от ЗЗДет. При визираните в този текст състави
на нарушения е очевидно, че за такова по чл.8 ал.8 от ЗЗДет. следва да се
прилага чл.45 ал.6 от ЗЗДет., но не и тази на ал.4. В този случай обаче
органите на МВР нямат компетентността да съставят АУАН и да издават НП,
съобразно уредената компетентност в чл.46 от ЗЗДет. Ето защо е налице
противоречие между посочената за нарушена разпоредба на закона и
избраната като основание за налагане на наказание, което води до нарушаване
правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Отделно от това, в случая съдът счита, че жалбоподателят и
привлеченото към административно наказателна отговорност лице не е
такова, което полага грижи за малолетния, съгласно легалната дефиниция по
параграф 1, т.3 от ДР на ЗЗДет. Съгласно тази разпоредба други лица, които
полагат грижи за детето са семейство на роднини и близки или приемно
семейство, при които детето е настанено по реда на чл.26, както и останалите
лица, при които детето пребивава по настоящ адрес. В случая, привлеченото
лице от събраните по делото доказателства се установи, че е дядо на детето,
при когото детето е било на гости само за няколко дни през ваканцията. Това
не е лице, при което детето да е настанено по реда на чл.26, нито пък лице, при
което детето пребивава, като законодателят има предвид продължително
пребиваване, а не оставянето му за кратък период от време, в случая от
няколко дни. Затова съдът счита, че привлеченото към отговорност лице не е
наказателно отговорно по смисъла на законовата разпоредба, по която му е
ангажирана административно наказателната отговорност и в този смисъл и
само на това основание, след като това лице не може да бъде субект на
извършеното нарушение обжалваното НП се явява незаконосъобразно.
Освен това, съдът намира, че обжалваното НП не отговаря на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно задължителните му
реквизити, сред които е място на извършване на нарушението и описание на
обстоятелствата, при които е извършено. В конкретният случай няма посочено
място на нарушението, освен една улица в град Т., за която не е известно с
каква дължина е и какво точно се намира на нея; както и не са описани всички
факти, обуславящи от обективна страна състава на твърдяното
административно нарушение. От обстоятелствената част на АУАН и НП не
5
може да се извлече в какво се изразяват действията или бездействията на
лицето, в какво се е изразила опасността за детето и по отношение на кои
аспекти от развитието му от посочените три предложения в закона. Липсата на
изложени факти в тази насока водят до непълно описание на нарушението,
което съставлява съществен порок в съдържанието на обжалваното НП.
Посочено е в АУАН и НП, че е създадена опасност за неговото физическо
състояние, вместо „физическо развитие“. Понятието физическо състояние не
намира основа в текста от закона, в който е използвал терминът „развитие“, а
този термин е със съвсем различно на практика съдържание, свързан с
физическо недохранване, лоша хигиена, липса на подходящо облекло, като се
касае за едно продължително, системно състояние/процес, който следва да се
наблюдава по отношение на детето. В случая, описаното влизане в частен
имот без разрешение, през счупен прозорец не касаят това състояние или
процес.
Освен това, по делото са налице категорични доказателства, че детето не
е било заварено на място в частния имот. Т.е. не е установено и доказано от
обективна страна, че то е присъствало на мястото на инцидента. Единствено
това е установено по разказ на децата, които са малолетни и техните
обяснения или показания не могат да бъдат доказателство за установяването
на факта на присъствието на това дете в частния имот. Безспорно е установено
от докладната записка, от свидетелските показания и от разпита на
актосъставителя, че това дете не е било заварено на мястото, както другите три
деца.
Освен, че от обективна страна не са установени и доказани кумулативно
сочените предпоставки за ангажиране отговорността на лицето по чл.8 ал.8 от
ЗЗДет., то и от субективна страна не е установена и доказана формата на
вината – оставянето без „надзор и грижа“, ако е налично /а то в случая не е
налично/ следва да се посочи дали е умишлено, извършено при пряк или
евентуален умисъл, или е непредпазливо – поради небрежност или
самонадеяност. Напротив, в случая от всички събрани по делото
доказателства се установява, че жалбоподателя – дядо на детето С. е бил при
децата на детската площадка и е надзиравал последните малко преди да се
случи инцидента и в момента когато е отишъл за вода, децата са избягали и са
отишли в имота който е бил в близост до детската площадка.
6
С оглед характера на административните наказания като форма на
държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение,
законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за
реализирането на административно наказателната отговорност и всяко
неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение
опорочава НП и е основание за неговата отмяна. В конкретният случай, с
оглед на всичко изложено по-горе е налице именно неспазване на тези
изисквания и издаденото НП като опорочено следва да бъде отменено.
При този изход на делото, страната в чиято полза постановеното
съдебното решение има право на разноски, но в случая няма искане за
присъждане на такива, поради което и не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано НП № 358-33 от
22.04.2025 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на А. Я. И.
с ЕГН ********** от гр.Т., *********** е наложена „глоба“ в размер на
1000,00 лева /хиляда лв./на основание чл.45 ал.4 от ЗЗДет., за нарушение по
чл.8 ал.8 от ЗЗДет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7