Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,
22.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на четиринадесети ноември
година 2017
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1398 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на Т.Л.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Г. Д., САК, с която
против З. „Б.И."
АД, ***, е предявен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ , за заплащане на сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 06.02.2015 год. по вина на водача на „Хонда", модел
„Фр-В", с ДК № *******, чиято гражданско отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 06.02.2015 год., до
окончателно изплащане на сумата.
Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 06.02.2015
г., около 23 часа, в гр. София, лек автомобил марка „Хонда", модел
„Фр-В", с ДК № *******, управляван от О.А.М., се движел по ул. Траян
Тонев", с посока от с. Мало Бучино
към Околовръстен път и срещу № 57, поради скорост несъобразена с пътната
обстановка (сняг на пътя), реализирал ПТП с насрещно движещият се автомобил с
марка „Рено", модел „Клио", с ДК № ******, управляван от ищцата Т.Л.И.,
ЕГН **********. Твърди се, че произшествието
е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил „Хонда", модел „Фр-В", с ДК № *******, О.А.М..
Сочи се, че несъобразявайки поведението си с
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, О.М.е станал
причина за настъпването на пътния инцидент. За ПТП бил съставен Констативен
протокол № 1439894/06.02.2015
г. от органите на пътна полиция, като видно от протокола за ПТП на виновния
водач е съставен АУАН с. Т N9 956023.
Твърди се, че при пътния инцидент пострадал ищцата Т.И., която получила следните
травматични увреждания: отчупване на режещия ръб на короната на 2-ри долен ляв зъб (fractura minima coronae dentis); навяхване на шията - дисторзия на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб; контузия на поясната област - травматично скъсване на междупрешленен диск в
лумбосакралната част на гръбначния стълб, установена дискова херния на ниво Л4-Л5; притискане на нервни коренчета и плексуси при болести на междупрешленните дискове
(М50-М51); кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош и десния крак,
оток на десния крак.
След произшествието, поради големия
адреналин и моментния стрес ищцата не е установила сериозни наранявания, но
минути по-късно болката на увредените от камшичния удар места се засилила и
ищцата отишла в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" ЕАД, София, където и поставили
горната диагноза.
Твърди се, че поради нестихнащите болките в
областта на главата, гръбначния стълб, след преглед на ищцата било изготвено съдебномедицинско
удостоверение. Продължаващото главоболие и световъртеж били причина да посети ДКЦ VI София ЕООД,
където в изготвените амбулаторни листи е отразено обективното и състояние.
В резултат на получените физически и
психически увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания. По
време на възстановителния процес е изпитвала силно главоболие, гадене,
световъртеж, болки в областта на травмираните места. Наложило й се е по
медицинско предписание да носи шийна яка. Имала неудобства от затрудненото
самообслужване и ограничените действия в ежедневието. Уплахата и стреса от
инцидента често водят до безсъние в периода на възстановяване, продължил повече
от 3 месеца.
Твърди се, че деликвентът О.М.е застрахован
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество З. „Б.И." АД, с полица №
021150000405701, валидна от 27.01.2015 год. до 27.01.2016 г.
Ответникът З. „Б.И." АД
депозира писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл.
367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва изцяло предявения иск. Ответникът оспорва да
е налице противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при
ответното дружество водач - О.М., като оспорва и механизма, на ПТП. Твърди, че
според Констативния протокол от произшествието нямало пострадали лица, предвид
на което оспорва твърдените в исковата молба травми да са настъпили в следствие
на процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, тъй като същата била без поставен предпазен колан, с което
допринесла за нанасяне на претърпените от нея вреди в съотношение 30 към 70.
Оспорва исковите претенции и по размер, като сочи, че са завишени и не
отговарят на критерия за справедливост и установената съдебна практика. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощика си адв. Г. Д. поддържа предявените искове.
Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно
заседание ответникът чрез адв.П. оспорва предявения иск. Представя списък на
разноски.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия неоспорен Констативен протокол за ПТП с per. № 1439894/ 06.02.2015г.
на ОПП при СДВР на 06.02.2015г. около 19 ч., лек автомобил "Хонда”,
модел „Фр-В", с ДК № *******, управляван от О.А.М., се движел в гр.София, по
ул. „Траян Тонев", с посока от с.
Мало Бучино към Околовръстен път и срещу
№57, поради скорост несъобразена със състоянието на пътя /сняг/ реализира ПТП с насрещно
движещия се л.а. „Рено",
модел „Клио", с ДК № ******, управляван от ищцата Т.Л.И., като в следствие на удара лек автомобил на ищцата се изместил на дясно и
се ударил в бордюра, като и по двата автомобила са нанесени щети, описани
подробно в протокола./л.4 от делото/
Видно от протокола за ПТП, произшествието е посетено на място от
органите на СДВР и на виновния водач управлявал
МПС -"Хонда”, модел „Фр-В е съставен АУАН с. Т N9 956023/
06.02.2015г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
След претърпяното ПТП ищцата е откарана от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Н. И.
ПИРОГОВ” и е прегледана в Спешен неврохирургичен кабинет, извършени са
рентгенови снимки, като е поставена диагноза: фрактура мининма корона дентис,
дистрозио коли, контузио регионис лумбалис, съвет за мека шийна яка.
Видно от приетото съдебномедицинско
удостоверение №46.02/ 09.02.2015г. от д-р А.Х.–съдебен лекар, след претърпяно
на 06.02.2015г. Т.Л.И. обективно по
предписание носи мека имобилизираща яка на шията, като след преглед се
установило отчупване от режещия ръб на корона на 2-ри долен ляв зъб; навяхване
на шията; кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош и десния крак;
оток на десния крак, които увреждания са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота./л.6
от делото /
От приетия
Амбулаторен лист №675 /11.02.2015г. се установява, че ищцата е прегледана от
специалист невролог, с оплаквания от
главоболие, гадене, световъртеж, болки и скованост в шията и кръста след
претърпяно ПТП на 06.02.2015г., като е поставена диагноза – хронично посттравматично
главоболие и придружаващи усложнения: навяхване на врата, травматично скъсване
на междупрешленен диск в поясно –кръстната област на гръбначния стълб, притискане
на нервните коренчета и плексуси при
болести на междупрешленните дискове, Световъртеж
от централен произход. /л.5 от делото
/
От заключението на съдебномедицинската
експертиза с вещото лице д-р Х. Б. М. – специалист неврохирург, се установява, че ищцата Т.Л.И. на 41 г.
е пострадала като водач на л.а.
„Рено", модел „Клио", с ДК № ****** след претърпяното на 06.02.2015г. ПТП при челен ексцентричен удар с л.а.”Хонда
Фр-В”. От заключението на приетата СМЕ, се установява, че ищцата получила
следните телесни увреждания: навяхване на врата, контузия в поясната област, отчупен
фрагмент с диаметър около 0,2 см. от режещия ръб на 2-ри долен ляв зъб; кръвонасядане
с размери 10/3 см. в областта на средната трета на лявата лопатка, косо
разположено; контузия и оток в областта на капачката на дясното коляно; хронично
посттравматично главоболие; световъртеж от централен произход. В.л. д-р М. сочи
в заключението, че навяхването на врата е получено по механизма на „камшичен
удар“, предизвикало е ограничение на движенията на врата за 15-20 дни. Относно
увредата на 2-ри долен ляв зъб, вещото лице сочи, че е минимална и не е
причинила трайно нарушение на говора и дъвченето. Пояснява, че останалите
травми са причинили болки с умерен интензитет за срок от 7-10 дни. Установява
се, че непосредствено след ПТП е извършен медицински преглед в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ” в спешен
кабинет, проведени са необходимите образни изследвания, даден е съвет за носене
на мека шийна имобилизираща яка за 15 дни и проследяване от личен лекар.
От заключението на СМЕ, се установява, че в резултат на получените травмени
увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 10-15
дни и умерени до 30 дни. Д-р Хр. М.
сочи, че пряко получените при процесното ПТП травми подлежат на пълно
излекуване и възстановяване в рамките на 30-40 дни. Сочи, че не се очакват за в
бъдеще неблагоприятни последици за здравословното състояние на пострадалата
вследствие на получените травмени увреждания. Относно наличните и към момента
оплаквания сочи, че се дължат на дистрофично- дегенеративни промени в поясния
отдел на гръбначния стълб, в по-лека степен и на шийния отдел. Сочи, че от значение е и наличното гръбначно
изкривяване - гръдно-поясна сколиоза. Д-р М. сочи, че с оглед описаните
увреждания и механизма на ПТП
пострадалата Т.Л.И. е била с предпазен колан. В о.с.з. на 14.11.2017г. в.л. д-р
Х. М. пояснява, че относно уврежданията
на четвърти и пети поясен прешлен не е представено образно изследване със
скенер, поради което не може да се приеме, че са с доказан травматичен
произход.
Заключението на СМЕ, съдът
възприема като обективно, компетентно дадено.
Свидетелят Н.А.В.
/51г. съпруг на ищцата/, сочи в
показанията си, че през февруари 2015г., като се прибирал от работа, съпругата
му се обадила, че са я ударили в Суходол, като се оплакала, че и е лошо.Св. В.
сочи, че веднага отишъл на място, но не посмял да премести съпругата си, защото
имало кръв по нея, където минавал предпазния колан, обадил се на тел.112 за помощ. Дошли екип на ЦСМП и я откарали в болница „Н. И. ПИРОГОВ”, където и сложили
шина на врата и препоръчали 15 дни да лежи. Св. В. сочи в показанията си, че на
Т. и се виело свят, повръщала, изтръпвали
ръцете и краката. След 15 дни започнала да се раздвижва полека, но имала
дискомфорт в кръста. Сочи, че два месеца и половина продължил възстановителния
процес, като доста време съпругата му не можела да изпълнява домакински
задължения и той се грижел за домакинството и за детето им. Свидетелят сочи, че
съпругата му е учителка и доста часове
прекарва на крака, поради което болките след процесното ПТП са били
затормозяващи. Сочи, че след катастрофата развила страх от шофиране и дори и с
него не смее да пътува в автомобил.
Показанията на свидетеля Н.А.В., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като ги кредитира относно болките и
страданията на ищцата, доколкото почиват на преки лични впечатления, но не им
дава вяра относно продължителността на възстановителния период, тъй като в тази
част противоречат на заключението на
СМЕ.
От заключението на САТЕ
изготвена от в.л. инж.К. Г., се
установява, следния механизъм на
ПТП: на 06.02.2015г. около 19 ч., в гр.София, кв.Суходол, по ул. „Траян Тонев", се движел лек автомобил "Хонда Фр-В", с ДК № *******, с водач О.А.М., с посока от с. Мало Бучино към Околовръстен път
в условия на заснежена пътна настилка и снеговалеж
. При приближаване на №*, пътят е в наклон на спускане и десен
завой, като скоростта му на движение
била от порядъка на 40 км./ч. В обратна
посока, се е движел л.а. „Рено",
модел „Клио", с ДК № ****** с водач Т.Л.И., със скорост около 40 км./ч. при наклон на изкачване и ляв
завой. Вещото лице сочи, че при навлизане в завоя на улицата, скоростта на л.а. "Хонда
Фр-В" се е оказала по-висока от максимално възможната за преминаване по
завоя без приплъзване, поради което водачът Мартинов е „увеличил” радиуса на
завоя, за да избегне последващо приплъзване на автомобили по дължина на завоя. В резултат на това,
автомобилът се е отклонил наляво и намалил коридора на л.а. „Рено" и настъпил сблъсък между
двата автомобила в завоя в пътната лента на л.а. „Рено". В.л. инж.К. Г.
сочи, че ударът е челен, ексцентричен с предните леви части на двата
автомобила, като след първия удар л.а. „Рено" е отблъснат в посока надясно
и след придвижване по асфалта с плъзгане и неуправляем достига до десния
бордюр, където се установява.
Вещото лице сочи, че движел л.а. „Рено", модел „Клио", с ДК № ******
е фабрично заводски оборудван с
предпазни триточкови колани.
Съдът възприема
заключението на САТЕ, изготвено от инж. .К. Г., като обективно и компетентно.
По делото е прието за безспорно, че
между ответника З. „Б.И." АД
АД, и деликвента О.А.М. е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил "Хонда Фр-В", с
ДК №
*******,
със застрахователна полица № 021150000405701, валидна от 27.01.2015 год. до
27.01.2016 г. /л.7 от делото/
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от
деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/, е необходимо
кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че
към момента на процесното ПТП между
ответника З. ” Б.И.” АД, и деликвента "Хонда Фр-В", с ДК № ******* е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се
оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. С чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на приетата САТЕ,
сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента "Хонда Фр-В", с ДК №
*******,
в изразяващо се в нарушение на правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, според което „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението, като не е съобразил скоростта със състоянието на пътя- сняг, което деяние е довело до вредоносен за
ищеца резултат – физически травми предизвикващи болки и страдания.
От
друга страна е безспорно се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и ответника, с оглед на което предявените искове са доказани по
основание.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Съдържанието на понятието "неимуществени вреди", в което според
последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен
период от време./в този см. Решение
№ 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК / Така размерът на неимуществените вреди, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.
12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността на
болките и страданията от около 1 /един/ месец; вида и броя увреждания - навяхване на врата,
контузия в поясната област, отчупен фрагмент от режещия ръб на 2-ри долен ляв зъб; кръвонасядане
с размери 10/3 см. по лявата лопатка, контузия и оток в областта на капачката
на дясното коляно; хронично посттравматично главоболие; световъртеж от
централен произход, период за пълно
възстановяване при подобна травма настъпва за около 30-40 дни ; младата възраст
на ищцата - 41 г., носенето на шийна яка
за период от 15 дни, преживения стрес и уплаха, както и пълното възстановяване към момента на приключване на устните
състезания, възлиза на 10 000 лв. За
разликата до целия предявен размер от 60 000 лв. искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
срещу застрахователя по "Гражданска отговорност"следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По
възражението с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД: Възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - ищец, като пътувал
без обезопасителен колан, респективно детско столче, не бе доказано по делото.
От заключението на медицинската експертиза се установи, с оглед описаните
увреждания и механизма на ПТП пострадалата
Т.Л.И. е била с предпазен колан.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –
06.02.2015 г.
По
разноските: С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на
ищеца 466,67 лв. разноски съобразно
уважената част от иска/общо сторените разноски за внесена държ. такса, СМЕ и
АТЕ са в размер на 2800лв./, а на адв. Г.Д., за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 830 лв.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 2 108,33 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените от ответника разноски са възнаграждения за вещи лица в размер на 200 лв. и
5000лв. адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Възражението на ищецът за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, претендирано от ответника в размер на 5000 лв., съдът намира за
основателно, предвид не високата
фактическа и правна сложност на делото, като същото следва да се намали до
предвидения в наредба Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения праг от 2330лв.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Т.Л.И., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата 10 000 лв. /десет хиляди и петстотин лева/, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от ПТП, реализирано на 06.02.2015г. от
водача на лек автомобил „Хонда Фр-В", с ДК № *******, ведно
със законната лихва, считано от 06.02.2015г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от
присъдения до целия предявен размер от 60
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на
Т.Л.И., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 466,67лв. р азноски по делото пред СГС, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. Г.Д.,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 830
лева за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Т.Л.И., ЕГН **********,
адрес: ***,
да заплати на З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 108,33лв. - съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
Присъдената сума може да бъде внесена по
сметка на ищеца, както следва: IBAN :***, BIC ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: