№ 403
гр. Сливен , 16.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102228 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Д.А.Д.., редовно призован се явява лично и с адв. С.К. от АК –
Сливен, редовно упълномощен от 09.06.2021 г.
Ответникът СВ. СТ. Г., редовно призована, се явява лично и с адв. Р.Ш. от АК –
Бургас, редовно упълномощена от 09.07.2021 г.
Заинтересована страна – ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” –
СЛИВЕН, не изпраща представител.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото за привременните мерки.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Настоящото с.з. е за постановяване на привременни мерки по искане на ищеца,
относно упражняване на родителски права, местоживеенето, режима на лични
контакти и издръжка спрямо роденото от страните малолетно дете А.Д.Д.
АДВ. К.: Имаме претенции единствено по отношение на личните контакти
между детето и бащата до приключване на съдебния процес. От образуване на исковата
молба до настоящия момент, както сме посочили и в молбата, на бащата не му е
разрешавано да се вижда с детето. Считаме, че това обстоятелство поставя в риск
отношенията между бащата и детето, тъй като същото е на около 4 години и в тази
1
крехка възраст в случай, че бащата не се вижда с детето, би могло да се случи така, че
детето изобщо да забрави, че има баща. В конкретния случай бащата иска да се вижда
с детето и да полага грижи за него, тъй като между тях има емоционална връзка и
привързаност. Готови сме на споразумение относно режима на лични контакти, като
същият да бъде стандартен, а именно първа и трета или втора и четвърта седмица от
месеца, както сме го поискали с исковата молба.
АДВ. Ш.: Действително въпросът е спорен единствено относно режима на
лични контакти между бащата и детето, но към момента имаме Заповед за незабавна
защита, която все още има действие по отношение на майката и детето. Ние също сме
съгласни на споразумение и са били предприети такива мерки за детето, но без
приспиване и в присъствието на майката или на трето лице посочено от нея. Съгласни
сме да прекратим делото по ЗЗДН веднага след сключване на споразумение относно
режима на лични контакти.
АДВ. К.: Във връзка с тази заповед беше образувано дело за домашно насилие,
при което страните се бяха споразумели да бъде спряно по взаимно съгласие и
основната причина е двамата родители да се уточнят и да могат да преминат през
процеса за родителски права. Не сме съгласни с такова предложение, тъй като след
10.09. тази заповед няма да бъде в сила.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на ищеца.
ИЩЕЦ Д.Д.: Аз искам да имам контакти с детето, от 2-ри май не съм го чувал,
мисля, че това не е нормално. Спрямо детето не съм осъществявал никакво насилие,
отношенията ни са нормални. Между мен и детето не е имало никога проблем, не зная
защо заповедта е и към детето. Имали сме препирни, нормално е детето да е в къщи, но
никога не е имало насилие.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на ответницата.
ОТВЕТНИК С.Г.: Аз не знам как твърди за емоционална връзка, като
неглежира детето от три години и осем месеца и при опитите ми да ги сближа, от
негова страна рядко се е получавало. До момента на раздялата ни, той не й обръщаше
достатъчно внимание. Излизал е с нас, но никога не я е извеждал сама, винаги имаше
работа, когато се прибере е имало опити от моя страна да го подтикна да правят нещо,
но той винаги е уморен, прекарваше много повече време с кучето си от колкото с
детето. В момента не е търсил детето. От 31.01. когато ни изгони, защото изгони и мен
и детето, багажите ни буквално бяха на земята, два месеца не я беше търсил. На 10.03.
ни беше делото за домашно насилие, няколко дни преди това беше отишъл в детската
градина, но смятам, че това е неподходящо. След като говорихме с адвоката му за
споразумение, се разбрахме, че от моя страна няма проблем да го вижда, но в мое
2
присъствие, защото А. не иска да остава с него, защото реално познава само мен и аз
имам опасения от оставането й сама с него - първо е момиченце и не иска да извършва
физиологични нужди пред него, защото е обиждана на пикла, дрисла и т.н. На 31.01.
трябваше да отидем на театър, той отново не искаше да дойде с нас, закара ни и когато
се прибрахме, в апартамента беше студено, защото той постоянно спира отоплението,
за да прави икономии, детето беше настинало и аз исках да включа отоплението в
нейната стая, защото все там сме изгонени с нея, защото на него му е постоянно
горещо. Завъртях кранчето на радиатора, последва скандал, удари ме с вратата,
започва да плюе, да обижда, отиде в неговата спалня, започна да събаря дрехите ни,
пусна кучето, детето плачеше, той дойде и пред детето започна да ме блъска и да ме
рита. А. започна да плаче и да вика „М. спри, ще убиеш мама“. Трябваха ми месеци, за
да овладея състоянието й. В момента А. е спокойна, не пита за него, не го търси. Имаха
многократни разговори по вайбър, продължават около час, като първия път, в който аз
го набрах по вайбър, детето се разплака и не искаше да говори с него. Направих много
опити, говорила съм с детето, тя е съгласна да го вижда само в мое присъствие. Не съм
съгласна да ходи в жилището му, защото има питбул, който е нападал и него.
АДВ. К.: Не сме съгласни режима на лични контакти да бъде в присъствието на
майката или на трето лице. Представям и моля да приемете служебна бележка от
работодателя на доверителя ми и съдебно медицинско удостоверение, от което е
видно, че на твърдяната дата, когато тя е била бита и тормозена, това се е случило и с
моя доверител. Също така знам, че не са доказателства допустими по ГПК, но за
информация на съда представям снимки, за да разберете дали това, което казва
ответницата е истина.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с
молбата и отговора писмени доказателства, както и социален доклад от ДСП Сливен.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото копие от служебна
характеристика изх. № 6/10.08.2021 г., както и съдебно медицинско удостоверение №
45/2021 г.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от ищцовата страна, като сне
самоличността им.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
С.И.Г. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, с висше
образование, пенсионер, без родство със страните по делото.
3
С.Г.С. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, неженен, със средно
образование, работи, без родство със страните по делото.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свидетеля Стоянов.
СВИД. С.Г., РАЗПИТАНА КАЗА : Д. го познавам от бебе, той ми е съсед.
Познавам го като спокоен, уравновесен човек, който държи на думата си когато нещо
трябва да свърши. С. от може би две три години я познавам, но не така близко както
него. Поздравяваме се като съседи и толкова. Зная, че двамата живеят на съпружески
начала, имат малко момиченце. Често съм ги виждала да излизат на разходка с детето,
той държи неговото куче на повод, тя държи нейното, детето между тях. Тя има
пинчър. По-нататък вече пускат кучетата, спокойно вървят, не съм виждала нещо да се
карат. Виждала съм ги отвън да се гушкат с детето, да я вдига, да й показва нещо в
парка. Аз от далеч ги виждам, но прави впечатление, че има много задушевна приятна
връзка между двамата. Голямото куче си е дресирано, даже да го пусне без каишка, не
прави нищо, малкото е по-неуравновесено – лае, тича. Виждала съм Д. да излиза с
детето и с двете кучета. Госпожата беше с операция, той вземаше кучетата и с детето
излизаше на разходка. Аз не знам да е ходило детето на детска градина, мисля, че
бабата идваше да го гледа. Не съм видяла някой от тях двамата да се държи лошо с
детето. Доколкото знам са разделени, защото с М. се бяхме видели и много му беше
мъчно, че не му разрешават да види детето си. Доколкото разбрах ставаше въпрос за
пари, че той трябва да дава пари, но госпожата не иска да си открие банкова сметка или
да даде разписка. Аз поне така го разбрах, за това не иска да дава детето.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
СВИД. С.С. РАЗПИТАН КАЗА: Д. го познавам от над 10 години, С. я познавам
от може би четири. Д. го познавам от ученическите години от приятели, и останахме
приятели през годините. С. я познавам покрай М. и децата ни, защото са на една
възраст. Д. е спокоен човек, не съм чувал от С. да е бил агресивен към нея и детето.
Прекрасни са отношенията между детето и бащата, детето обича баща си, той обича
нея. Виждал съм ги заедно тримата, не само него с детето или само Светла с детето.
Имаше период, в който се срещахме почти всеки ден, на рождени дни са идвали, ние
сме ходили, Д. винаги е бил там. Отношенията между детето и него са прекрасни.
Мисля, че беше по Нова година, януари месец когато се разделиха. Доколкото аз знам,
от тяхната раздяла насам Д. е виждал детето веднъж. Той иска да го вижда повече, но
предполагам, че не му дават да го види. Той ми го е споделял. Причината е, че Светла
не иска да му го дава. Д. има куче, С. също имаше едно малко куче. Двете кучета
живееха с тях. Не съм забелязал агресия от страна на голямото куче. Излизали са на
4
разходка и с кучето, не е имало проблеми. Кучето е спокойно, аз го знам от малко и
моето дете се спуска да играе с животното, няма признаци на агресия. На парк без С. не
сме били, винаги са били тримата. Аз не съм присъствал Д. сам да е бил с детето. Не
зная дали го е вземал той от детската градина. На парковете около „Заимов“ сме се
срещали когато са били с кучето.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
АДВ. К.: Нямаме искания за други доказателства.
АДВ. Ш.: Нямаме искания за други доказателства.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. К.: С оглед събраните по делото доказателства по отношение нашето
искане за определяне на привременни мерки, а именно относно режима на лични
контакти на бащата се детето, от същите не може да се направи основателно
предположение, че детето е в риск когато е с баща си. Това е видно и от социалния
доклад по делото, от който се вижда, че условията при бащата са такива каквито биха
били предоставени на детето с отделна обзаведена стая, взаимоотношенията между
двамата са прекрасни, няма никакви доказателства, които да говорят за това, че детето
не иска да бъде с баща и че то ще бъде в риск с него. В тази връзка моля да определите
режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от
10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния.
АДВ. Ш.: Моля да не уважите искането за определяне на привременни мерки
относно режима на лични контакти на бащата с детето, поради действащата заповед за
защита. Бяхме съгласни на споразумение и видно от социалния доклад детето споделя,
че желае да вижда баща си единствено в присъствието на майката и моля да
постановите решение в тази насока.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с определение по привременните мерки в 10.45 часа.
Заседанието по делото продължава в 10.45 часа.
На именното повикване в 10.45 часа за обявяване на определението на съда по
привременните мерки се явиха:
5
Ищецът Д.А.Д.. и адв. К., ответницата СВ. СТ. Г. и адв. Ш..
Съдът, след като изслуша становищата на страните, като взе предвид и
изготвения социален доклад и след анализ на доказателствата и доказателствените
средства събрани в производството, намира за установено следното:
Малолетното дете А.Д.Д. е дъщеря на ищеца и ответницата, родено от
съвместното им съжителство на съпружески начала на 22.11.2017 г. Страните са
живели в жилището на ищеца, находящо се на адрес: гр. Сливен, кв. „Даме Груев” 6 -
А- 1.
Установи се от приетия по делото социален доклад, че към момента детето се
отглежда от майката на адрес гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов“ бл. 80 ет.10 ап.47, като
преки и непосредствени грижи за него се полагат от майката, като в помощ в грижите
се оказва от бабата по майчина линия. Установено е от социалното проучване, че
между майката и детето съществува силна емоционална привързаност. Отношението
на бащата към детето не е пряко установено, поради факта, че Д.Д. не живее с него, но
твърдял пред социален работник, че е силно привързан към А. и между тях съществува
изградена емоционална връзка. По време на проведения разговор на социален работник
с детето е установено, че същото е спокойно, контактно и общително. Детето
споделило, че има домашен любимец куче на име Аби, но изпитвало страх от кучето
на Д., защото било злобно. При зададен въпрос свързан с баща му, отклонявала
разговора и отказвала да отговаря. Изразявала желание единствено да го вижда в
присъствието на майка си.
От показанията на разпитаните в днешното с.з. свидетели се установи, че същите
са близки на ищеца Д., който познават от дълги години. Заявяват, че не са присъствали
на конфликти между него и С.. И двамата свидетели твърдят, че отношенията между
бащата Д. и детето А. са много добри. Тримата заедно излизали на разходка като
водели и кучетата си. Заявяват, че кучето на Д. не е агресивно, играе си с децата и не е
създавало никакви проблеми.
При личното изслушване на двамата родители съдът доби преки впечатления от
тях и констатира, че и двамата желаят най-доброто за своето дете, като единствения
спор е относно режима на лични контакти на бащата с детето.
Установи се от представените с отговора на исковата молба доказателства, че на
01.02.2021 г. по гр. дело № 354/2021 г. по описа на СлРС е издадена срещу Д.Д.
Заповед за незабавна защита, с която му е наложена забрана да доближава на
разстояние от 100 метра до С.Г. и А. Д.а, жилището където живеят, местоработата на
С.Г. и Увеселителни паркове, за срок до приключване на съдебното производство с
влязъл в сила съдебен акт. И двете страни заявиха, че това производство към
6
настоящия момент е спряно по общо съгласие на страните.
Отчитайки всички изложени обстоятелства съдът намира, че към момента в най-
добър интерес на детето е родителските права да се предоставят за упражняване на
майката и местожителството на детето да се определи при нея на адреса в гр. Сливен,
кв. „Стоян Заимов” бл. 80 ет.10 ап.47, тъй като за детето, което е на близо 4 години,
най-пълноценни и адекватни ежедневни грижи ще полага неговата майка. Установено
е, че и детето се чувства добре и спокойно в тази среда, което се установи от приетия
по делото социален доклад.
Изключително важно е обаче да се определи подходящ режим на лични
контакти на малолетното дете с неговия баща, доколкото упражняването на
родителските права се предоставят временно на майката. Тъй като се събраха
доказателства за осъществен акт на домашно насилие като е издадена и Заповед за
незабавна защита както по отношение на С.Г., така и по отношение на малолетното
дете А. и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент производство не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, съдът намира, че режимът на лични контакти
на бащата с детето следва да бъде ограничен, а именно: всяка първа и трета събота от
месеца от 09:00 часа до 13:00 часа в присъствието на майката.
Бащата следва да бъде осъден да заплаща и издръжка на малолетното дете в
минимален размер, а именно 162,50 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 323 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА следните привременни мерки:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
А.Д.Д. с ЕГН **********, родено на 22.11.2017 г., на майката СВ. СТ. Г. с ЕГН
********** от гр. Сливен кв. „Стоян Заимов” бл.80 ет.10 ап.47.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А.Д.Д. с ЕГН **********, родено на
22.11.2017 г., при майката на адрес. гр. Сливен кв. „Стоян Заимов” бл.80 ет.10 ап.47.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д.А.Д.. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Даме
Груев” 6-А-1, режим на лични контакти с детето А.Д.Д. с ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 13:00 часа в присъствието
на майката СВ. СТ. Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА бащата Д.А.Д.. с ЕГН **********, да заплаща на СВ. СТ. Г. с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете
7
А.Д.Д. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева (сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки), считано от датата на постановяване на
настоящото определение – 16.08.2021 г., до приключването делото с влязъл в сила
съдебен акт.
Постановените привременни мерки имат действие, считано от датата на
постановяването им до приключване на производството по делото с влязло в сила
съдебно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.55 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8