Решение по дело №71/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 96
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700071
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 12.05.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

                                                                         

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Соня Александрова при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 71 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на К.Х.И. ***, депозирана чрез адвокат Д.Д. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 72/04.02.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1334/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001832 от 30.06.2021г. на началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор „ПП“ Шумен, с което на К.Х.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че е налице некоректно описание на простъпката и неправилна квалификация на деянието, ограничаваща правото на защита на лицето. Според жалбоподателя конкретният текст на приложимата разпоредба би трябвало да бъде този на чл.70, ал.1 от ЗДвП, изискващ използване на включени габаритни светлини през нощта. В тази връзка, инициаторът на настоящото производство оспорва и констатациите, че несветещите габаритни светлини представляват значителна техническа неизправност. Твърди също, че по делото не е изяснен въпроса кога са изгорели габаритите на управляваното от санкционираното лице превозно средство, поради което неправилно съдът е приел, че водачът виновно е осъществил вмененото му нарушение. Воден от изложените аргументи касаторът отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В подкрепа на претенцията си И. поддържа и становище за „маловажност“ на деянието. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Д.Д., който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, депозира писмени бележки, в които обективира тезата за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, представляван от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата и по доводи за правилност на съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят на 04.06.2021г. управлявал лек автомобил марка „БМВ ****“ с рег. №*******, собственост на И.Ш.И., като се движел в гр.Шумен, по ул. Цар Освободител.

В района до кръстовището с ул. Климент Охридски в посока на ул. Панайот Волов му била извършена проверка от служители на ОД на МВР - Шумен, при която било констатирано, че управляваното от жалбоподателя МПС е без функциониращи задни лява и дясна габаритни светлини. За констатираното нарушение на 04.06.2021г. на И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА с бланкетен номер № 406139. Актосъставителят посочил, че с описаното деяние от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото водачът управлява превозно средство със значителна техническа неизправност. Актът бил подписан от нарушителя, който посочил, че няма възражения по него.

Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел вмененото на водача нарушение за доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна, поради което потвърдил атакувания правораздавателен акт.

Настоящата инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна. На касатора е приписано нарушение на правилото на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, което предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Пределно ясно актосъставителят, а впоследствие и административнонаказващият орган са описали деянието от фактическа страна, индивидуализирайки конкретната неизправност на автомобила. При това положение не би могло да бъде споделено становището на касатора за нарушаване правото му на защита, тъй като той е бил пределно наясно каква простъпка му се вменява. Аргументи в противен смисъл не са отразени от него нито при съставяне на акта, нито впоследствие в установения за депозиране на писмени възражения срок. Тук е мястото да се отбележи също, че поведението на водача е получило и съответната правна квалификация – правилно е издирена материалноправната норма, въвеждаща задължение за движение на технически изправни превозни средства, като съобразно характера на неизправността АНО е приложил и съответния санкционен текст. Разпоредбата, която касаторът цитира, а именно - чл.70, ал.1 от ЗДвП, в случая е неприложима. Същата визира неотменимото задължение на водачите да ползват включени габаритни светлини през нощта, но доколкото са налице констатации, че посочените светлини са били обективно неизползваеми поради техен дефект, то правилно контролните органи са счели, че нарушено се явява правилото на чл.139, ал.1, т.1 от закона.

Касационният състав намира, че атакуваното пред районния съд наказателно постановление се явява законосъобразно и по същество. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл.10 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/ урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените в чл.10, ал.1, т.12, б. „в“ е посочено, че технически неизправно е МПС, при което не светят габаритните светлини. Съгласно чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 или Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредба № Н-32 от 16.12.2011г./. Според чл.37, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите на сериозността на неизправността се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС – Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от цитираната Наредба. Съгласно чл.37, ал.3 изр. първо от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. „значителни“ са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. В същия смисъл е и легалната дефиниция посочена в §6, т.72 от ДР на ЗДвП. Според нея „значителни неизправности“, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на ПС или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

По делото не се спори, че контролните органи са установили неизправност, свързана именно със светлинната уредба на автомобила, управляван от касатора в тъмната част на денонощието /в 21.45 часа, видно от обстоятелствената част на НП и съдържанието на АУАН/. Според Приложение № 5 на Наредба № Н-32/16.12.2011г., в част 4. „Светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване, т. 4.2. „Предни и задни габаритни светлини, странични габаритни светлини, горни габаритни светлини и дневни светлини“, т.1 „Състояние и функциониране“ са посочени възможните неизправности по отношение на габаритните светлини, като съобразно б. „а“ дефектният светлинен източник представлява значителна техническа неизправност. Контролните органи са установили именно такъв дефект, доколкото при извършване на проверката е констатирано, че задните габаритни светлини не светят. Това им е дало основание да отпочнат и административно наказателната процедура спрямо водача. В нито един момент, било при съставяне на АУАН, било впоследствие в хода на съдебното оспорване на НП, от негова страна не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че неизправностите са възникнали след предприемането на управлението на автомобила от страна на касатора, каквито доводи се съдържат в касационната жалба, което пък да изключи наличие на вина във водача. Това предопределя извод, че допуснатото управление при установена неизправност осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението, визиран в чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, като твърденията на инициатора на настоящото производство, свързани с годината на производство на автомобила и сочен от него режим на работа на светлинната уредба, касационният състав счита за недоказани и неотносими към предмета на спора.

Съдът се солидаризира и с мотивите на предходната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение спрямо процесната деятелност. Нарушението е извършено в тъмната част на денонощието, като е установен дефект и при двете задни габаритни светлини, което несъмнено създава опасност от настъпване на произшествия. Поведението на водача не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите простъпки от този вид, поради което претенцията за приложение на чл.28 от ЗАНН правилно е била отклонена от районния съд.

От изложеното до тук следва извод за съответствието на атакуваното пред районния съд НП с императивните законови изисквания, до какъвто краен извод е достигнал и предходният съдебен състав, поради което постановеният от него съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, и следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно отправената претенция от страна на ответника, в полза на ОД на МВР следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт, определени на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 /осемдесет/ лева, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/04.02.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1334/2021г. по описа на съда.

ОСЪЖДА К.Х.И. с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.05.2022 г.