Р Е Ш Е Н И Е
№4981/18.11.2019г.
гр.
Варна,18.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ
– ри състав, в публично заседание на осемнадесети октомври, през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 9309 по описа на ВРС за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен специален положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от ищцовото
дружество „С.Б.” ЕООД –ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. Н. К., чрез
адвокат Д. Б. Я., със съдебен адрес: * срещу
ответното дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д. П., П. С. с., Я. М. Д., Г. К.Отправеното до съда ИСКАНЕ предявено
в исковата молба е да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде прието за установено по отношение на „Е. П. П.“ АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. с., Я. М. Д., Г. К., че дължи на „С.Б.“ ЕООД,
ЕИК *, представлявано от А. Н. К., сумата от 15,36 лв. /петнадесет лева и 36 ст./, за което е
образувано ч.г.д № 6496/2019г. по описа на ВРС, 16-ти състав и е издадена заповед за изпълнение, като процесната сума е придобита от ищеца с договор за цесия от
24.04.2019г., сключен между цедента Ж. М. М., ЕГН:
********** и цесионера „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *,
представляваща „1/10-та“ наследствена част /законна квота/, придобита от
цедента по наследствен път от сумата 153,62лв., недължимо
заплатена от наследодателя М. М. К., ЕГН ********** в полза на ответника
на 25.04.2014г. относно издадена фактура № **********/27.04.2012г., на стойност 1134,92 лева, представляваща
корекция на сметка за периода от 30.10.2011г.
до 26.04.2012г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в *, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК ( вр.
чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр.чл.
99, ал. З от ЗЗД.)Обективирано е искане и за
присъждане на сторените разноски от ищцовата страна, вкл.и за процесуално
представителство. Ищцовото дружеството основава
исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На дата 25 –ти
април 2019 г. „С.Б.“ ЕООД, в качество си на заявител подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Е.П.“ АД, ЕИК*, за
което било образувано ч.гр.д. № 6496 /
2019 г. по описа на Районен съд - Варна 16-ти състав, за сумата от 15,36
лева /петнадесет лева и 36 стотинки/, представляваща „1/10-та“ наследствена
част от сумата 153,62 лева, недължимо заплатена в полза на ответника на
29.04.2014г. относно издадена фактура № **********/27.04.2012 г., на стойност
1134,92 лв., начислена при първоначална липса на основание, по констативен
протокол от 26.04.2012 г. представляваща корекция на сметка, с период на
корекцията от 30.10.2011 г. до 26.04.2012 г., за обект с клиентски № * и
абонатен № *и адрес на потребление: с.*, общ.*, като вземането било прехвърлено
с договор за цесия от 24.04.2019 г.
от цедента Ж.
М. М., ЕГН ********** на цесионера „С.Б.“ ЕООД,
за което длъжникът „Е. П. П.“ АД бил уведомен с уведомление от 25.04.2019 г. в
14:02 ч. по имейл с електронен подпис.Сочи се,че в срока по чл.414 ГПК
ответното дружество депозирало Възражение срещу заповедта за изпълнение, с
оглед на което, със съобщение, получено от „С.Б.„ ЕООД на ищцовото
дружество било указано от заповедния съд,че има възможност в едномесечен срок
да предяви иска си за установяване на оспореното парично вземане. Ето защо, в законоустановения срок по чл.415 ал. 1 от ГПК ищцовото дружество предявява настоящият иск за установяване
на съществуването на вземането против ответното дружество. Основанията, фактите и обстоятелствата, от които произтичало вземането
на ищцовата страна, се твърди в исковата молба,че са следните: По силата на
договор за цесия от 24.04.2019 г., сключен между цедента
Ж. М. М., ЕГН ********** и цесионера „С.Б.“ ЕООД, ЕИК:
* , представлявано от А. Н. К., ищецът изцяло встъпил в правата на кредитор по
вземане за сумата от 15,36 лева, представляваща „1/10-та“
законна квота в полза на цедента, придобита по
наследствен път от сумата 153,62 лв., недължимо заплатена от
наследодателя М. М. К., ЕГН ********** в полза на ответника на
29.04.2014г.. относно издадена фактура № **********/27.04.2012 г., на
стойност 1134,92 лева. С уведомление по имейл с електронен подпис от 25.04.2019
г. за сключен договор за цесия /приложен към исковата молба/,като и ищеца
счита, че за цесията ответника бил редовно уведомен за новия кредитор по
вземането.Сочи се още, че покойният М. М. К., ЕГН ********** бил титуляр по партида на електромер находящ се в с.*, общ. *, като ползваната от К.електроенергия
се е заплащала на ответното дружество „Е.П.“ АД, с предходно име „Е. Б. П.“АД,
по клиентски № * и абонатен №*. На 26.04.2012 г., служители на „Е. Б. М.“ АД
/ново име „Е. П. М.“АД/ били извършили проверка на СТИ и съставили констативен
протокол, въз основа на които впоследствие било начислена сума по дебитно
известие № **********/27.04.2012 г., на стойност 1134,92 лева, представляваща
корекция на сметка за периода от 30.10.2011 г. до 26.04.2012г. Към настоящия
момент, твърди С.Б. ЕООД в исковата си молба -
процесната сума била заплатена на ответното
дружество „Е. Б. П.“ АД /ново име „Е.П.“ АД/.Независимо от извършеното плащане,
ищцовата страна не е съгласна с така начислената сума, като счита, че сумата се
явявала недължима, респективно заплатена без каквото и да е правно основание, с
единствения мотив, да не бъдело преустановено електрозахранването на посочения
адрес на основание чл. 123 от ЗЕ. Предвид горното,шщцовата
страна оспорва изцяло дължимостта на процесната сума, отнасяща се за допълнително начислена
ел.енергия за минал период. Оспорва се изцяло КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ от
26.04.2012 г. и справка за корекции на сметка, доколкото същите като частни
документи нямат материална обвързваща сила за съда.Оспорват се и правомощията
на служителите на „Е. П. М.“ АД, като се твърди че същите нямали нужното
законово право, да извършват подобен вид констатации и едностранно
преизчислявания на сметки за минал период. Оспорва се и начина и методиката, по
които е била начислена сумата по
посочената партида, като за ищцовата страна са неправилни и незаконни. Счита се
още, че не са били просрочени, нито нарушени задълженията на потребителя на
ел.енергия. В договора на М. М. К. за продажба на ел. енергия не се съдържала
действителна клауза по силата на която се дължи процесната
сума, а и същият не се бил съгласявал с процедура за едностранно и без негово
участие преизчисляване на сметки за месечно доставената и отчетена посредством
СТИ ел. енергия за минал период. Всички периодични месечни сметки по партидата
били изцяло заплатени в съответния срок. Т.е. твърди ищцовото
дружество, за клиентски № * и абонатен № *не следвало да се дължи процесната сума, тъй като същата била произволно начислена
за количество електроенергия, за което не ставало ясно дали било доставено и
съответно потребено, тоест, без каквото и да е правно основание и в нарушение
на нормите, които уреждали доставката и потреблението на ел.енергия, както и
останалите законови норми.
В контекста на изложеното по –горе са
наведени и твърденията затова,че извършената проверка, съставения КП и справка
за корекция на сметка били незаконни като са посочени следните съображения:
Възможността за доставчика на електроенергия по действащия към момента на
проверката чл.38, ал.З от ОУ на ДПЕЕЕМ за едностранна
корекция за неточно потребена или непотребена ел.енергия
излизала извън делегираната от законодателя в ЗЕ компетентност на ДКЕВР. За
доставчика на електрическа енергия не съществувало годно правно основание за
извършване на едностранни корекционни процедури на
сметките на потребителите, базирайки се на клаузи в приетите от самия него ОУ,
доколкото подобни клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18
от ЗЗП и поради това били и нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 3. и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД., / така цитира ищцовата страна : Решение № 200 от 30.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 201 от 21.12.2013 г. на ВКС
по т. д. № 799/2012 г., II т. о., ТК/.В § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП
било предвидено, че при противоречие на два закона се прилага този, който осъществява
по-висока степен на защита на потребителите. Тоест, каквото и да било
едностранно коригиране на сметка от ответното дружество би следвало да се
приемело за неприложимо и незаконно, тъй като било в противоречие на общите
правила на гражданското законодателство, съгласно които при договор за
покупко-продажба се дължало заплащане само на реално доставена стока, в случая
ел.енергия, както и за виновната отговорност при неизпълнение на облигационни
задължения.
Извършената корекционната
процедура противоречала на разпоредбите на ЗЕ, които уреждали принципите на
търговия с ел.енергия, както и защита интересите на потребителите. Всеки лицензиант получил лицензия за определена дейност в
енергетиката, както и доставчикът на ел.енергия бил длъжен да осигурява освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, с изключение
на определени случаи, също и измерване и отчитане на ел.енергия чрез монтиране
и поддържане в изправност на средства за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на ел.енергия трябвало да полага дължимата грижа на
добър търговец, за да гарантира качество и надежден отчет на подадената
ел.енергия. Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, СТИ било собственост на дружеството,
поради което последното имало задължение да осигури правилното му и коректно
функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или
неизмерването. Очевидно /за ищцовото дружество/ така
създадените общи условия водели до прехвърляне риска от повреда на СТИ
единствено върху потребителя и то при положение, че собственик на уреда бил
доставчика на електроенергия, който имал задължението да следи за неговата
изправност и метрологична годност.Трябвало да се отбележи, че ответното
дружество не сочело /според ищцовата страна/ и каква била действителната
консумация на ел.енергия, тоест, твърденията на ответното дружество били изцяло
хипотетични а не обосновани с факти, че допълнително начисленото количество ел.
енергия било доставено и реално потребено, поради което и не се дължало нейното
заплащане. Установяването на това обстоятелство, подчертава ищцовата страна,
било безспорно необходимо и задължително, защото ел. енергията е движима вещ,
поради което нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за
продажба. В тази връзка купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена и отчетена стока. В този смисъл ищцовата страна препраща
към Решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело № 657/2007г. на ВКС.
Твърди се още, че нямало никакви
представени доказателства за виновност, уличаващи потребителя в проява на
умишлено вмешателство в системата на СТИ, с цел частично или цялостно
не-отчитане на консумираната ел.енергия, още повече, че не бил и ясен и периода
за който въпросният уред (СТИ) отчитал неточно, именно поради тоя факт, на
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, клаузите в ОУ
на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура от страна на ответното дружество, се явявали нищожни и не можели да
произведат правно действие.В този смисъл
ищцовата страна се позовава на Решение № 79 от 11.05.2011г. по т.д №
582/2010г. на Второ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и
представляващо задължителна практика по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК/
съгласно разясненията в т.2 от TP №1/19.02.210 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид
изложеното „С.Б.“ ЕООД счита, че извършената корекция на сметката по партидата
на наследодателя на цедента М. М. К., начисляваща
стойност, за количество електроенергия за минал период, била извършена
едностранно и незаконно от ответното дружество и потребителят не дължал така
заплатената в полза на ответника сума. Тъй като същата на стойност 153,62 лева
била заплатена на 29.04.2014 г., но
се явявала недължима и заплатена без правно основание, както и поради факта, че
същата била прехвърлена с договор за цесия от 24.04.2019г., за ищеца възниквал
правният интерес да предяви пред компетентният съд настоящия иск, на основание
чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила искания за
събиране на доказателства.
В
СРОКА по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Е.п.” АД- чрез
процесуален представител адв.
Л. М.ВТАК, в който се оспорва искът като неоснователен и изразява
становище и за допустимост.Предявеният иск
ответното дружество приема за изцяло неоснователен по следните съображения: Дебитно
известие № ********** на стойност 1134.92 лева с получател М. М. К. било
издадено на 27.04.2012г. Същото било платено изцяло. Плащането,сочи
ответната страна било осъществено чрез четири отделни превода, както следва:
на 25.03.2014 г. била заплатена сума в размер на 728,99 лв.;на 25.04.2014
г. била заплатена сума в размер на 236,50 лв.;на 29.04.2014 г. била заплатена
сума в размер на 153,62 лв.и на 29.04.2014 г. била заплатена сума в
размер на 15,81 лв.Изрично е посочено в отговора на искова молба, че между титуляра на партидата М.К.и „Е. П. П.“ АД нямало сключен
договор за разсрочено плащане на задължението по процесното дебитно известие.
Сочи се и от ответната страна, че М. М. К. починал на 05.07.2016 г., като
оставил петима законни наследници - съпруга П. И. К.и четири деца - Д. М. К., И.
М. К., Ж. М. М. и М. М. М..Към настоящия момент ответното дружество било
уведомено за следните дела, образувани в PC - Варна от „С.Б.“ ЕООД, в
качеството му на цедент по договор за прехвърляне на
вземане с предмет вземане на наследниците на М. К.по процесното дебитно известие,
както следва:настоящото гр. дело № 9309/2019 г. по описа на ВРС
за връщане на 15.36 лева, представляващи 1/10 идеални части от вземане в
размер на 153,62 лева, придобити в наследство от Ж. М. М.; гр. дело № 9078/2019
г. по описа на ВРС за връщане на 23.65 лева, представляващи 1/10 идеални
части от вземане в размер на 236,50 лева, придобити в наследство от И. М. К.; гр.
дело № 9312/2019 г. по описа на ВРС за връщане на 23,65 лева,
представляващи 1/10 идеални части от вземане в размер на 236,50 лева, придобити
в наследство от Ж. М. М.;гр. дело № 9076/2019 г. по описа на ВРС
за връщане на 141,90 лева, представляващи за връщане на 6/10 идеални
части от вземане в размер на 236,50 лева, придобити в наследство от П. И. К..;гр.
дело № 9313/2019 г. по описа на ВРС за връщане на 23,65 лева,
представляващи 1/10 идеални части от вземане в размер на 236,50 лева, придобити
в наследство от Д. М. К..; гр. дело № 9310/2019 г. по описа на ВРС за връщане
на 15.36 лева, представляващи 1/10 идеални части от вземане в размер на
153,62 лева, придобити в наследство от И. М. К.; гр. дело № 9717/2019 г.
по описа на ВРС за връщане на 15.36 лева, представляващи 1/10 идеални части от
вземане в размер на 153,62 лева, придобити в наследство от Д. М. К.; гр.
дело № 10484/2019 г. по описа на ВРС за връщане на 92.17 лева,
представляващи 1/10 идеални части от вземане в размер на 153,62 лева, придобити
в наследство от П. И. К.и гр. дело № 9577/2019 г. по описа на ВРС за
връщане на 15.81 лева, представляващи частично плащане по дебитното
известие, придобити в наследство от П. И. К., Д. М. К., И. М. К., Ж. М. М. и М.
М. М.. Всяко едно от посочените дела било образувано по чл. 422 ГПК след
подаване на заявление по чл. 410 ГПК.От изложеното, според Е. П. П.АД ,
било видно, че към настоящия момент на „Е. П. П.“ АД били връчени 9 искови молби,
всяка от които депозирана след инициирано заповедно производство по чл. 410 ГПК. Посочено е още, че разноските, претендирани към
настоящия момент по посочените дела са в размер на 300 лева по всяко заявление
по чл. 410 ГПК и 300 лева по всяко исково производство, или същите възлизали в
общ размер 5400 лева.Доколкото към момента били депозирани искови молби за
вземания само от част от наследниците по част от плащанията, то целта на
представляващия „С.Б.“ ЕООД, твърди ответното дружество била „ да натовари „ ответника
„Е. П. П.“ АД със съдебни разноски, посочени изчерпателно и в случай и на въззивно обжалване
за посоченото дебитно известие № **********/27.04.2012 г. целта на „С.Б.“
ЕООД била да се генерират разноски в тежест на ответника в общ размер на 12 600
лева само за заплатени адвокатски възнаграждения.В случай на обжалване на първоинстанционни решения, с които се уважават предявените
искове и потвърждаването им от въззивен съд,
разноските само за адвокатски хонорари ще са в размер на 18 900 лева а при
образуване и на изпълнителни дела разноските за събиране на вземането щели да
станат 28 350 лева, без да се смятат дължимите към съдебния изпълнител такси. С
оглед на изложеното, целеният от ищеца резултат обобщава „Е. П. П.“ АД бил за
вземане в общ размер от 1134,92 лева „Е. П. П.“ АД да бъдело натоварено с
разноски в размер на минимум 28 350 лева - сума двадесетократно
надвишаваща размера на дълга, при грубо нарушение на чл. 3 от ГПК,
регламентиращ принципа на добросъвестност при упражняване на процесуални права.На
следващо място са наведени твърдения и за липса на материално-правна
легитимация на ищеца.Ищецът,възразява ответната страна, не бил носител на
предявеното материално право.
„С.Б.“
ЕООД не било придобило вземането, предмет на настоящото производство, тъй като
сключения на 24.04.2019 г. договор за прехвърляне на вземане бил нищожен,
а в условия на евентуалност - недействителен, поради следното: 1. Налице била
нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД -поради заобикаляне на закона:
Правото на кредитора да се разпореди с вземането си, в т.ч. и с части от
него, само по себе си не било забранено от закона и по правило не би нарушило
субективните права на длъжника. За упражняването на това материално право
изрично разрешение било дадено с разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД. Укоримо, обаче, от гледище на закона /чл. 57,
ал. 2 от КРБ/ и по тази причина забранено, било такова разпореждане на
кредитора с неговото вземане, с което раздробяването на дълга било
предприето с цел да се увреди длъжника, да се нарушат неговите
субективни права като същият бъде принуден да заплати сума, многократно
превишаваща първоначалния му дълг.Т.е. с договорите за цесия, приложени към
настоящото и гореописаните граждански дела, били прехвърлени на множество части
отделни части от вземане по плащане по един и същ счетоводен документ, които
били раздробени на малки суми. Целта на посочените прехвърляния безспорно била
генериране на множество дела за вземане, произтичащо от плащане по един
документ, с цел натоварване на длъжника с разноски надвишаващи хиляди пъти
размера на вземането. Същите били сключени в кратък период от време от един и
същ пълномощник за цедентите. Паралелно със
сключването на договорите за цесия били образувани заповедни производства по
всеки от сключените договори, като процесуален представител на заявителя,
впоследствие ищец „С.Б.“ ЕООД било едно и също лице. Именно последното
позволило и кумулирането на разноски в
производствата, превишаващи общия размер на дълговете. Само по горепосочените
дела, с които се претендирала част от вземането в размер на 366.91 лева, към
настоящия момент, пресмята ответното дружество, били генерирани разноски в
размер на 5 400 лева само за адвокатски възнаграждения. За ответната страна не
съществувала нито житейска, нито правна, нито търговска, нито извънтърговска логика или причина, която да обосновавала
поведението на цедентите по всеки един от сключените
от тях договори за цесия, освен волята на упълномощеното лице, осъществяващо
превратно дадените му права в полза не на упълномощителя,
а на дружество, чиито едноличен собственик на капитала и управител бил негов
брат. Посочената цел била видна и от обстоятелството, че всички договори за
цесия били подписани от името на цедентите от един и
същ пълномощник, който, видно и от имената му, бил близък роднина на управителя
на дружеството - цесионер. Нещо повече - видно
било от представеното пълномощно, че пълномощникът бил овластен
да „прехвърля вземания“- т.е. „раздробяването“ на вземанията било по воля на
упълномощеното лице, а не по воля на пълномощника. Пълномощникът П. Н. К.разполагал
с пълномощни от всички наследници на починалия абонат. Същият можел да
прехвърли цялото вземане в размер на 1134,92 лева на „С.Б.“ ЕООД с един договор
за цесия.Такова поведение, обаче,обобщава ответната страна - категорично било
злоупотреба с право, доколкото запълвало изцяло предвидения в чл. 57, ал. 2 от
КРБ фактически състав - упражняване на установено със закон право единствено
с цел да се навреди на чужд интерес. В подкрепа на това възражение ответната
страна се позовава на ТР № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 5/2012 г., ОСГК като цитира мотивите на ВКС ответната страна: „при заобикалянето на закона страните
извършват съответната сделка не за да получат непосредствените, типични за нея
правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото
осъществяване на която би противоречало на закона. При заобикалянето на закона
участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или
поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. Изследването и
установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на
договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от
фактите по делото.“Действително, сами по себе си сключените договори за
цесия, не отрича ответната страна, че не противоречали на повелителна норма на
закона, но това не означавало, че пълномощникът на цедентите
и представляващият дружеството цесионер по тях не
били съзнавали, че със сключването им целели постигането на иначе забранен
от закона правен резултат и този правен резултат бил упражняването на
материално право с цел да се навреди на чужд интерес. Прехвърлянето на
вземане на части не било забранено от закона, не оспорва ответната страна. Преследвания,
обаче, с него правен резултат бил „злоупотреба с право“ по смисъла на чл.
57, ал. 2 от КРБ, а то било забранено от закона. Изложените вече факти и
обстоятелства относно идентичността на пълномощника на цедентите
и дружеството цесионер по всеки един от договорите,
фактът на роднинска връзка между физическите лица, подписали договорите от
името на страните, времето на сключване на договорите, размерът на
прехвърлените вземания и паралелните заповедни и искови производства, по които претендираните суми надвишавали значително първоначалния
дълг на длъжника не само като общ финансов резултат, а и по всяко от отделните
производства, ясно установявали намерението на страните по договорите за цесия
– обобщава ответника - да увредят имуществото на длъжника, като го принудели да
заплати разноски в много по - голям размер както от самия дълг, така и от
обичайните разноски, които би поел в подобна ситуация, т.е. да злоупотребят с
правото си по смисъла на чл. 57, ал. 2 от КРБ. Нещо повече: Доколкото
извършените множество цесии имали за цел единствено образуване на множество
дела за части от едно и също вземане, всичките прехвърлени на едно и също лице
и генериране на разноски превишаващи стократно размера на всяко от
„раздробените“ вземания и хилядократно размера на цялото вземане, то безспорно
целеният правен резултат – според ответника бил „злоупотреба с правото на
иск“. В подкрепа на горния извод ответната страна се позовава на мотивите на
ВКС, обективирани в Решение №
189/20.06.2014г., постановено по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС,
Четвърто г.о., ГК , чл.3 ГПК; чл. чл. 57. ал. 2 от основния закон на страната и
чл. 8, ал. 2 ЗЗД.
На второ място ответното дружество
намира договора за цесия за нищожен и поради накърняване на добрите нрави
съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. ВЪЗРАЖЕНИЕТО
по реда на чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД ответната
страна е завила в условията на евентуалност – ако ВРС приеме, че договора за
цесия /договорите/ не са нищожни поради заобикаляне на закона.
Възражението си за недействителност поради противоречие на цесията с добрите
нрави ответната страна аргументира препращайки към мотивите на
задължителното Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК /цитирайки част от същите/,
както и Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., решение №
4/25.02.2009 г. по гр.д. № 395/2008 г. – всички по описа на ВКС, вкл. и
Определение № 165 от 16.03.2009 г. по търг. д. № 717/2008 г. на ВКС; Решение №
1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о.
Въз основа
на мотивите на ВКС обективирани в посочените съдебни
актове, правната норма на чл. 26, ал. 1 пр. трето ЗЗД, ответната страна
обобщава, че от представените по настоящото дело договор за цесия, както и от
приложените към отговора на искова молба - 8 броя договори, представени и към
изброените по-горе дела, било видно, че едно вземане в размер на 1134,92 лева
било „раздробено“ единствено по волята на упълномощено лице на множество вземания
с размер от 15 лева, 23 лева и 140 лева и прехвърлено на части на дружество,
чиито управител бил брат на пълномощника, като за всяка от тези части било
заведено заповедно и впоследствие исково производство. Твърди се конкретно, че
всички цеденти са упълномощили едно и също лице - П.
Н. К., като всички прехвърлени вземания касаели плащане от страна на
наследодател на цедентите по едно и също дебитно
известие и били направени на едно и също основание. По всички договори цесионер бил едно и също дружество, представлявано от А. Н.
К., който бил и едноличен собственик на капитала на същото. По всички заповедни
и искови производства „С.Б.“ ЕООД било представлявано от един и същ адвокат.
Нещо повече- макар пълномощните към П. Н. К.да били дадени от страна на
наследниците на абоната преди повече от две години, всички договори за цесия
били сключени в периода 20.04.2019 г. - 24.04.2019 г., т.е. в рамките на четири
дни. Всеки от договорите бил сключен 2-3 дни преди да изтече давността за
съответното вземане. Уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД били депозирани също
чрез пълномощник - П. Н. К., в деня следващ датата на договора. Заявленията по
чл. 410 ГПК били депозирани веднага след подаване на уведомленията по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД. Във връзка с горното ответната страна цитира текста на
пълномощното: „Настоящото пълномощно се изготвя за срок от дванадесет месена,
считано от датата на подписването му.“, като извежда извод, че упълномощителят бил изразил воля да ограничи във времето
предоставените на П. К.права за извършване на определени действия до 29.06.2018
г.
Представеният
по делото договор за цесия,обаче, сочи ответната страна бил сключен от името на
упълномощителя на 24.04.2019 г.т.е. близо година след
изтичане на срока, за който било предоставено пълномощното. Поради изложеното,
за ответната страна било видно от представените от ищеца документи, че
договорът за цесия бил сключен при липса на представителна власт. Липсата
на представителна власт, била обусловена от изтичане на срока на
упълномощаването по отношение на извършеното уведомление по реда на чл. 99. ал.
3 ЗЗД.От друга страна ответното дружество не отрича, че било е уведомено по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия отново от пълномощника П. К.на
25.04.2019 г. При депозиране на уведомлението по електронен път, същото било
подписано с електронен подпис от Петър Колев, като е приложено пълномощното от
29.06.2017 г. Действително, в т. 2 на посоченото пълномощно били дадени права
на упълномощеното лице да извършва уведомления по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но
посочените права, като част от учредената в полза на П. К.представителна власт
били ограничени със срок, който изтичал на 29.06.2018 г. От изложеното,
обобщава ответната страна,че било видно, че Е. П. П.АД не било валидно
уведомено за извършената цесия, доколкото уведомлението било депозирано от лице
без представителна власт и същото било недействително. Твърди се още, че не
било налице е уведомяване с депозиране на исковата молба, доколкото и
извършеното прехвърляне на вземане, по силата на което ищеца се легитимирал
като кредитор, било недействително, поради липса на представителна власт у
пълномощника на цедента. В контекста на изложеното
ответната страна в отговора си на искова молба се спира подробно и върху правните
последици от липсата на представителна власт.
На трето място в отговора на искова
молба са релевирани възражения и за висяща
недействителност на сключения договор за цесия. Договорът за
прехвърляне на вземане от 24.04.2019 г., сключен между Ж. М. М., чрез
пълномощника П. Н. К.и „С.Б.“ ЕООД, представлявано от А. Н. К. – възразява
ответното дружество – не бил породил правни последици, тъй като бил сключен
от лице без представителна власт, поради следното: 1. Липсвала
представителна власт по отношение на прехвърленото вземане.Видно било от текста
на представеното по делото пълномощно,че Ж. М. М. упълномощила П. Н. К.да цитат:
„прехвърля вземания относно заплатени от
мен фактури по констативен протокол/корекции на сметки...“. Т.е. волята
на упълномощителя Ж. М. М. била обема на
учредената от нея представителна власт да бъде ограничена само до онези
вземания, заплатени от нея. Със сключения от пълномощника договор
за цесия от 24.04.2019 г. се прехвърляло вземане, платено не от упълномощителя, а от трето лице - М. К., което се
твърдяло да е придобито от упълномощителя по
наследство. Липсвала представителна власт, поради изтичане на срока на
упълномощаването. Поради изложеното, представеният договор за прехвърляне
на вземане не бил годно основание да легитимира „С.Б.“ ЕООД като кредитор на
вземането. В полза на праводателя на ищеца не
съществувало вземане към „Е. П. П.“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Отделно от
всички възражения ответната страна сочи в отговора си, че „Е. С.“ АД /„Е. С.“
АД/ било публично дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която дружеството извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това. В предмета на дейност на дружеството било
включено осигуряване поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и
съоръженията в съответствие с техническите изисквания. В тази връзка, с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 34, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД, на същото
било предоставено право да извършва периодични и извънредни технически проверки
на средствата за търговско измерване, на целостта и функционалността им и на
свързващите ги електрически инсталации, да организира извършването на последващи проверки на средствата за търговско измерване по
реда на действащото законодателство, както и да осъществява контрол за
спазването на задълженията на ползвателя, като при установяване на тяхното
неизпълнение да съставя констативни протоколи по реда на Общите условия.
На основание
цитираните текстове, на 26.04.2012г. от оправомощени
за това служители на „Е. Б. М.“ АД /„Е. С.“ АД/ била извършена проверка на
средството за търговско измерване в обект в гр. Варна, собственост на праводателя на ищеца. Приложеният констативен протокол
за извършената проверка бил съставен в съответствие с изискването на
чл. 61 от Общите условия. При проверката било констатирано, че между
главният предпазител преди електромера, преди меренето и вторичният предпазител
след електромера, бил поставен мост тип ПВО - 2,5 мм2, като по този
начин изконсумираната ел. енергия, преминала по този мост не се отчитала от
електромера и съответно не се заплаща. Правното основание за начисляване на
сумата по процесното дебитно известие било съществуващото между
страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД, във връзка с чл. 327 от ТЗ, купувачът бил длъжен да
плати цената на получената от него вещ. В случая, правата и задълженията на
продавача и купувача на електрическа енергия били уредени в ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.
П. П.“ АД. Съгласно чл. 16 от ОУ на ДПЕЕЕМ, ползвателят на предоставяната от „Е.
С.“ АД електрическа енергия бил задължен да не променя схемата на свързване на
електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя
елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или
поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно
приспособление, поставено от лица, на които „Е. П. М.“ АД или овластен държавен орган е възложило дадената дейност. Този
текст задължавал ползвателя не само да не променя схемата на електрическите
съоръжения, но и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от
средство за търговско измерване, надлежно монтирано и пломбирано. Посочените
текстове от Общите условия не били нито нищожни поради противоречие с чл. 82 от ЗЗД, нито неравноправни по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Налице било осъществено
въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което
абонатът ползвал доставена му електрическа енергия, която не била отчитана,
съответно не била заплатена. В този смисъл, доказано било виновно неизпълнение
на задължението на потребителя за бездействие, което имало силата на закон за него
по смисъла на чл. 20а от ЗЗД. В този смисъл ответникът се позовава на мотивите
на Решение № 38/15.05.2014г. по т.д. № 5/2013г., ВКС, I т.о., постановено по
реда на чл.290 ГПК както и на Решение № 97/28.07.2015г. по т.д. № 877/2014г.,
ВКС, I т.о.С оглед на изложеното, според ответната страна се налагал
категоричният извод, че заплатената от наследодателя на праводателя
на ищеца сума по дебитно известие № **********/27.04.2012 г.
представлявала стойност на ползвана от него електрическа енергия за периода,
посочен в счетоводния документ, като правно основание за плащането
било съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба
на електрическа енергия, което не било нищожно на нито едно от основанията
по чл. 26 от ЗЗД, съответно не бил налице първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД, което водило и до несъществуване на такова вземане в полза
на праводателя на ищеца.
При всички
изложени твърдения и възражения ответната страна желае ВРС да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди в полза на ответното
дружество сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително
и тези за адвокатско възнаграждение.
В подкрепа
на изложеното в отговора на искова молба ответното дружество е направило
следните искания за събиране на доказателства:
В проведеното открито
съдебно заседание от 18.10.2019 год.ищцовата страна , чрез процесуалният си
представител адвокат Я.желае съдът да уважи предявения иск , така като е заведен ведно с присъждане на сторените от ищцовата
страна съдебно деловодни разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК .
Ответната страна по спора, представлявана
от адв.М.застъпва становище за неоснователност и
недоказаност на иска по съображения изложени в
отговора на искова молба, като допълнително под формата на пояснения в хода на
спора по същество адв.М.реално оспорва материално
правната легитимация на ищцовата страна /л.90/.Обективирано
е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното :
Безспорно е установено и изяснено по делото въз основа на
приобщеното към настоящото производство частно гражданско дело № 6496/2019
г.по описа на Варненски районен съд, ХVІ-ти състав, че на 25.04.2019 г.ищцовата страна е била
депозирала Заявление по чл. 410 ГПК пред РС Варна, по което е заведено
цитираното частно гр.дело.Видно от самото заявление ( изготвено по утвърдения
образец Приложение №1 към чл.3 ) – лист 3-6 от частното делото заявителят „ С.Б. „ ЕООД, ЕИК * е бил депозирал Заявление до РС Варна с
искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против длъжника „ Е. П. П. „ АД.В цитираното заявление а именно в точка 9 – та ,
буква а ясно е посочен размера на паричното вземане сумата от 15,36 лв.,
за което се е желаело издаването на заповедта по чл. 410 ГПК а в точки 9 и 12
подробно е описано и основанието, на което се претендира посоченото вземане,
възпроизведено и в самата Заповед за изпълнение на парично задължение. В точка 14
– та от Заявлението дружеството заявител е обективирано и акцесорното
искане за присъждане на разноските по делото а именно сумата от 25,00 лева внесена
държавна такса (доказателства за заплащането на която се съдържат на л.7-ми от
делото и 360 лева – адвокатски хонорар с вкл.ДДС . /с приложени
доказателства
на л.10 –ти от заповедното дело за плащане на адвокатския хонорар / .
Видно от л. 11–ти от
заповедното производство, председателят на ХVІ –ти състав е намерил по
частното дело сезиращото съда Заявление за отговарящо на съдържателните
изисквания на процесуалния закон, като с Разпореждане № 18459/30.4.2019 г. е разпоредил издаването
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на дружеството
–заявител. Приложената на л. 12–ти по заповедното производство в оригинал Заповед № 3407/
30.04.2019 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Председателя
на ХVІ –ти състав при РС Варна по ч. гр.дело № 6496 /2019 г.
установява и доказва твърденията и на двете страни, че по заявление на дружеството
– ищец, ВРС е издал Заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответната страна за исковата
сума в размер на 15,36 лева ( главница).От
оригинала на цитираната заповед се установява, че първоинстанционният
заповед съд е разпоредил : длъжникът „Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. ПV,
П. С., Я. Д., Г. К.,ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А. К., чрез
пълномощник мл.адв.Д. Я., сумата от 15,36 лв. (петнадесет лева, тридесет и шест
ст.), недължимо заплатена в полза на „Е. П. П.“ АД на 29.04.2014г.,
представляваща 1/10-та наследствена
част от сумата 153,62 лв., недължимо
платена от наследодателя М. М. К., относно издадена фактура
№**********/27.04.2012г. на стойност 1134,92
лв., представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с
период на корекцията от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен протокол
от 26.04.2012г., за обект с абонатен №*и клиентски №*, с адрес на потребление:
с.*, общ.*, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на
24.04.2019 г. от цедента /законен наследник/ Ж. М. М. с ЕГН ********** на цесионера „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, за което длъжникът „Е.П.” АД
е редовно уведомен с уведомление от 25.04.2019г. по имейл с електронен подпис,
на основание чл. 410 от ГПК, както и за
сторените по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер от 25,00лв. (двадесет и шест лева, петдесет
ст.), 1,50 лв. (един лев, петдесет
ст.) преводна такса и 360,00 лв. (триста и шестдесет лева)
адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В цитираната заповед е вписано и че : вземането произтича от следните
обстоятелства: недължимо заплатена в полза на „Е. П. П.“ АД на
29.04.2014г., представляваща 1/10-та
наследствена част от сумата 153,62 лв.,
недължимо платена от наследодателя М. М. К., относно издадена фактура
№**********/27.04.2012г. на стойност 1134,92
лв., представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с
период на корекцията от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен протокол
от 26.04.2012г., за обект с абонатен №*и клиентски №*, с адрес на потребление:
с.*, общ.*, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на
24.04.2019 г. от цедента /законен наследник/ Ж. М. М. с ЕГН ********** на цесионера „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, за което длъжникът „Е.П.” АД
е редовно уведомен с уведомление от 25.04.2019г. по имейл с електронен подпис.
От приложените писмените доказателства на лист 14 –ти и сл. от
частното дело се установява, че Заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена
надлежно на длъжника, депозирано е било Възражение по чл. 414 ГПК; дадени са
били указания до заявителя по реда на чл. 415 ГПК и в преклузивния
срок е предявен специалният установителен иск, за което
са представени доказателства пред заповедния съд .
Видно от същите писмени доказателства длъжникът по заповедното
производство е сезирал заповедния съд и с искане с правно основание чл. 78 ГПК
по което заповедният съд не се е произнесъл. Това искане на длъжника за
присъждане на разноски в негова полза по заповедното производство всъщност към
момента на отправянето му до заповедния съд е било преждевременно заявено, т.к.
в зависимост от изхода на спора по установителния иск
исковият съд следва да определи размера на съдебно деловодните разноски и да ги
присъди в полза на една от двете страни .Ето защо исковият съд счита,че макар и
заповедният съд да не се е произнесъл по искането на длъжника в заповедното
производство за присъждане на разноски,отговорността за разноските следва да
бъде определена от исковия съд с акта по същество на спора. Горните
установени и изяснени по делото факти обуславят извода за допустимост на
производството по делото .
С оглед установяване на
твърденията си за неоснователност
на иска ответната страна е ангажирала заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени
доказателства:
а именно: Договор за прехвърляне на вземане от 24.04.2019 г., сключен между И.
К.и „С.Б.” ЕООД; Договор за прехвърляне на вземане от 20.04.2019 г., сключен
между Д. К.и „С.Б.” ЕООД; Договор за прехвърляне на вземане от 24.04.2019 г.,
сключен между П. К. и „С.Б.” ЕООД; Договор за прехвърляне на вземане от
24.04.2019 г., сключен между Д. К., М. М., Ж. М., И. К.и П. К. от една страна,
в качеството им на наследници на М. К., и „С.Б.” ЕООД от друга страна; Договор
за прехвърляне на вземане от 20.04.2019 г., сключен между П. К. и „С.Б.” ЕООД;
Договор за прехвърляне на вземане от 20.04.2019 г., сключен между И. К.и „С.Б.”
ЕООД; Договор за прехвърляне на вземане от 24.04.2019 г., сключен между Д. К.и
„С.Б.” ЕООД; Договор за прехвърляне на вземане от 20.04.2019 г., сключен между Ж.
М. и „С.Б.” ЕООД; Констативен протокол №
0050760/26.04.2012 г.; справка №
23250/02.05.2012 г. за корекция при неточно измерване на електрическата
енергия; дебитно известие №
**********/27.04.2012 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 05.07.2019 г. за клиент
с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата 05.07.2019 г. за
клиент с клиентски № *; писмо изх. № 999664/03.05.2012 г. от „Е. Б. П.” АД.
От така цитираните и
приобщени по делото писмени доказателства, анализирани и в съвкупност и
поотделно се установява,че на дата 26.4.2012 г. в с.* ,на
адреса представляващ обект на потребление на ел.енергия на с титуляр на партидата М. М.
К. служители на дружество „ Е. П. М. „ АД ( тогава дружество с наименование „Е.
Б. М.” АД) са провели проверка на електромер с номер 1102010907919326,обслужващ обекта на потребление на ел.енергия.За
резултатите от проверката е бил съставен Констативен протокол номер 0050760 от
дата 26.04.2012 год., в присъствието на лице посочено като свидетел Т. К. Х.от
гр.* (като точния адрес не се чете в протокола,
приложен на л. 46 –ти ).Видно от отразеното в КП посочено е , че електромерът е
бил отрит на фасадата на сградата , но с прикачен мост ПВО 2,5 мм2 . След
възстановяване на правилната схема на свързване , от страна на същото енергийно
дружество извършило проверката на СТИ на дата 2.5.2012 г. е била съставена
Справка за корекция при неточно измерване на ел.енергия , като в самата справка
е записано че е съставена на основание чл. 38 ал.3 т.3 от ОУ на ДПЕЕМ и на
абоната е начислено количество ел.енергия
от 6019,2 кВТч за периода от 30.10.2011 до
26.4.2012г. На база на тази справка и на дата 27.4.2012 г. ответното дружество
/ тогава с наименование * АД / е издало данъчна
фактура № ********** за посочения
електромер, абонатен номер *, клиентски номер * , с титуляр на партидата М. М.
К. о т с.* .От вписаното във фактурата може да се разчете, че е издадена за
сумата от 1 134,92 лева като цена
на консумирана ел.енергия за периода от
30.10.2011 – 26.04.2012 г.цена на служебно начислени общо 6019 кВТч .
Тази цена на ел.енергия се изяснява по делото,че е била определена
служебно на абоната по повод проверката на електромера и затова абонатът е бил
уведомен с писмо от дата 3.5.2012г. от ответника ( л.60 ).
Извън изложеното по – горе, от ангажираните от ответника писмени
доказателства а именно справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца
и извлечение за фактури и плащания. се установя какво е било потреблението на
абоната и какви фактури са издавани и платени.
Не е спорно между страните, че исковата сумата от 15,36 лева е била
платена на ответника като този факт се установява и от приобщените по делото писмени
доказателства а именно представеното от ответната страна извлечение за фактури
и плащания на абоната към ответника
Извън изложеното по-горе,
от ангажираните от ищцовата страна със сезираща съда
искова молба писмени доказателства
се установяват и доказват основните правно релевантни фактически твърдения на ищцовото дружество. Видно от л.15 –ти от делото, лицето М.
М. К. е починало на 5.7.2016 г. в с.* , обл.*,
като след смъртта си оставя наследници по закон,призовани към наследяване
–преживялата съпруга ,три дъщери и един син а именно: П. И. К./съпруга/,дъщерите
Д. М. К., И. М. К. , Ж. М. М. и синът М. М. М. . Или при общо 5 наследника по
закон на М.К., за който няма спор ,че е бил абонат на ответника се установява
по делото, че ответникът е издал против М. М. К. на дата 27.4.2012 г. фактурата
на стойност 1 134,92 лева .Т.е. фактурата е била издадена преди откриване
на наследството на М.К.. Видно и от извлечението за фактури и плащания на
абоната и Договора за цесия от който * ЕООД черпи права на зата 29.4.2014 г. или две години след издаването на
фактурата М.К.е платил 153,62 лв. на ответника – частично плащане по фактурата
. Или дълга на М.К.се твърди,че е бил частично платен от самия него ,приживе
две години след издаване на фактурата на обща стойност от 1 134,92 лева ,при частично плащане от страна на самия
абонат на 29.4.2019 г. на сумата от 153,62 лева . Спор не може да има кои са
лицата които след откриване на наследството на М.К.са призовани към
наследяване, т.к. този факт е установен и доказан по несъмнен начин на база
удостоверението за наследници – преживяла съпруга и четирима низходящи или общо
пет наследника по закон.След като се твърди, че М. К.е платил сумата от 153,62
лева на дата 29.4.2014 г. без основание на ответника, то като се зачетат
императивните разпоредби на ЗН / чл. 5 –
9 / се извежда извода,че правото да се търси връщане на сумата от 153,62 лв.
след смъртта на абоната преминава към преживялата съпруга и четирите деца, като
квотите се определят както следва ½ за съпругата и ½ за съпругата
и четирите деца – или по 1/10 ид.ч. за преживялата
съпруга и всеки от четиримата низходящи .В случая при частично плащане на
сумата от 153,62 лева една десета се пресмята като 153,62 х1/ 10 = 15,36 лева –
или точно исковата сума .Видно от приложения по делото на л.12-ти в заверено за вярност с оригинала копие на Договор за
прехвърляне на вземания на дата 24.04.2019 г. в гр.Варна между Ж. М. М., ЕГН **********, с адрес ***
,действаща чрез пълномощника си П. Н. К., ЕГН ********** , надлежно упълномощен,
в качеството й на цедент (чрез пълномощника му
П. Н. К.с ЕГН ********** ) и дружество с наименование „ С.Б. „ ЕООД ЕИК *
, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си А. Н. К., ЕГН **********,
в качеството му на цесионер е бил сключен
договор за цесия. По силата на чл.1 ( буква А ) от договора предмета на
договора е определен като вземане за сумата от 15,36 лева представляваща 1/10 –та наследствена част от сумата
от 153,62 лева , недължимо
заплатена в полза на „ Е. П. П. „ АД на 29.04.2014 г. , представляваща частично
плащане по издадена фактура № **********/27.04.2012
г.на стойност 1 134,92 лева, представляваща корекция на сметка за
потребена ел.енергия , с период на корекцията
от 30.10.2011 г. до 26.04.2012 г. , за обект с абонатен № *и клиентски
номер * , с адрес на потребление село * ,общ. * с титуляр на партидата М. М. К.,
на основание чл. 55 , ал.1 , предл. 1 от ЗЗД - за
цена от 7,68 лева.В чл.3 от
същия договор за цесия отново е посочена цената на вземането,като договорът
носи подписи на двете страни. Видно от приложеното по делото на л.11 –ти заверено
за вярност с оригинала копие на пълномощно от дата 29.06.2017 г. цедентът – преживялата съпруга на абоната е упълномощила
писмено П. Н. К.да я представлява пред дружествата „ Е. П. М.” АД и „ Е. П. П. „
АД, вкл и с правата да се разпорежда със вземанията
му и да сключва договори за цесия и да уведомява от негово име „ Е. П. П. ” АД
за сключени или прекратени договори за прехвърляне съответните вземания.Изрично
в типовия образец на пълномощно е определен срок от 12 месеца, считано от
датата на подписването му, като и че пълномощното следва да се тълкува в полза
на упълномощеното лице. Безспорно се установява по делото, че Ж. М., действайки
чрез пълномощника си - П. К.е депозирала пред дружеството - ответник писмено
уведомление за извършената цесия за сумата от 15,36 лв.като уведомлението е
било изпратено по електронен път, с електронен подпис на 25.04.2019 г. в 14:02 часа
( л.13 от делото ) .
При така изложената по-горе фактическа страна на спора,съдът прави
следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с
чл.415,ал.1 от ГПК.Искът е предявен от
активно процесуално легитимирана страна, разполагаща с ясен правен интерес от
воденето на исковото производство, а именно: влизане в сила на издадената в
заповедното производство в полза на ищцовата страна Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. За допустимостта на иска исковият съд следи
служебно, като приема, че същият е допустим и като заведен в срока по чл. 415 ГПК,след надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК против издадената в заповедното производство Заповед за изпълнение на
парично задължение.
Не е спорно по делото и се
установява и изяснява от ангажираните и от двете страни писмени доказателства,
че между потребителя на ел.енергия М. М. К. е имало
валиден договор за доставка и продажба на ел. енергия по който М.К.в качеството
си на потребител на ел.енергия е следвало да заплаща цената на потребената от него ел.енергия на ответника за имота в с. *
.
Спорно е по делото дали абонатът и потребител на
ел.енергия е заплатил сумата от 153,62 лева на дата 29.4.2014 г.на ответника с правно
основание или не, имало ли е право ответното дружество служебно и едностранно
да коригира сметката на потребителя за минал период от време, валиден ли е
договора за цесия сключен между Ж. М. –в качеството и на преживяла съпруга на
абоната –потребител на ел.енергия и ищцовото
дружество, основателно ли е настъпило имуществено разместване на блага .
При така очертаните основни
спорни въпроси съдът намира за необходимо да даде отговор на първо място на
въпроса дали ответникът е имал потестативното право да
коригира сметката на абоната за потребена ел.енергия за минал период от време.
За да се даде правилен
отговор на въпроса дали енергийното дружество ответник по иска ( респ. длъжник
в заповедното производство) е разполагало с потестативното
право да коригира сметката на абоната-потребител на ел.енергия съдът съобрази
факта на извършване на проверката на обекта на потребление на ел.енергия, обстоятелствата
при които е коригирана сметката на абоната и действащата нормативна база към
релевантния за спора период от време.В тази връзка от материалите по делото се
установява и изяснява, че констативния протокол,послужил за основание за
извършване на едностранна корекция на сметка е съставен на дата 26.4.2012 г. .(
л.45 ) а корекцията на сметка е извършена за период от 30.10.2011 – 26.4.2012
г.въз основа на Справка издадена от Е. Б. М. АД, на основание чл. 38, ал. 3 т.3
от ОУ на ДПЕЕЕМ, Констативния протокол на същото дружество Т.е. проверка е извършена преди
влизане в сила на Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г. Разпоредбата на чл. 98 „а” ЗЕ (ДВ бр. 74/ 2006г., в сила
от 01.01.2007г.) предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия,
поради което приложение в отношенията между страните следва да
намерят Общите условия (ОУ) на „Е. Б. П.” АД, в
сила към датата на извършване на проверката. От представените
по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е обосновал дължимостта
на сумата на разпоредбата
на чл.24 от ОУ, които общи условия в конкретния казус не са
приложени по делото.Въпреки факта, че ОУ не са
приложени, в резултат на създалата се съдебна практика съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да не са приложени действалите
към датата на проверката ОУ на ДПЕЕ в цитираната
от ответника разпоредбата на чл. 24 ОУ е предвидено правото
на доставчика на ел. енергия
да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период, въз
основа на представени от “Е. Б. М.” АД(в последствие дружество „Е.
П. М.” АД констативни протоколи и справки
за начислена енергия. Правото на електроразпределителното
дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, е уредено
в чл. 38,ал.2 ОУ.Във
връзка с последната разпоредба е и Справката издадена от * АД ,която така както
констативния протокол не би
могла да служи за основание на ответника да коригира сметките на потребителите за потребена ел.енергия за минал период съобразно трайно установената и задължителна съдебна практика. С решение № 165/ 19.11.2009 год. по т. д. № 103/ 2009 год. на ВКС,
ІІ т.о., решение № 104/ 05.07.2010 год. по гр.д. № 885/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 26/ 04.04.2011 г. по т. д. № 427/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на
ВКС, ІІ т.о. и решение № 79/11.05.2011 год. по т.д. №
582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени
по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи
според разясненията в т. 2
от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика на съдилищата
по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден
отрицателен отговор на въпроса съществува
ли законово основание за доставчика
на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано
категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика
на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето
на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката (обн. в
ДВ бр.107/09.12.2003г.) и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически
мрежи (обн.
в ДВ бр.74/ 24.08.2004 г.).
С решение № 189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г. е
отречена и възможността доставчикът
да обосновава правото си на
едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано
разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.
26, ал. 1 ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Горният извод се извежда с оглед обстоятелството, че предвидените в общите условия
методики допускат изчисляване
на корекцията, без да се отчита
към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. По делото
не се установи кога е извършена
последната проверка на СТИ, предходхождаща
процесната, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция.
Евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане на СТИ в
изправност от страна на електроразпределителното дружество „Е. П. М.”АД
/дружество с предходно наименование ** АД а сега с ново
наименование Е. С. АД /, не би следвало да влече като последица ощетяване на
потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му с произволен период от
време, доколкото в чл. 38, ал. 4 ОУ е заложено принципното положение за начален
период на корекцията да се взема датата на монтажа на СТИ или датата на
предхождаща проверка, като общия корекционен период
не бъде по-голям от 180 дни. При липса на доказателства за предхождаща
проверка и дата на монтажа на електромера, не става ясно как е
определен началният момент на корекцията да е именно посочената в справката
дата, като се вземе предвид, че на основание чл. 34, ал. 5 от ОУ на месечното
отчитането на показанията на СТИ не се счита за проверка по смисъла на чл. 34. Т.е.след
като не установена по несъмнен начин началната дата от която е започнало
неточното отчитане на ел.енергия, то се обуславя извода,че ответникът не
установил и доказал, че именно за периода от 180 дни ( л.47 от делото ) посочен и в исковата
молба ( с начало и край) е следвало да бъде коригирана сметката на потребителя
.Отделно от горното макар разпоредбите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ,на които
ответникът се е позовал и извършил корекцията на сметка, съгласно задължителната
съдебна практика, не представляват годно правно основание за начисляване на
служебни киловатча ел.енергия. Т.е. ответникът не
установил и доказал наличието на годно правно основание, на което е начислил
исковата сума, заплатена от абоната – праводател на
ищеца, респективно платената от абоната сума като корекция на сметка се явява
заплатена без основание и следва да бъдат върната.
Фактът, че главницата от 153,62 лв. е била платена от абоната - потребител
на ел.енергия към ответника на дата 29.04.2014 г. не е спорен между страните а и
се установява и доказва от ангажираните по делото писмени доказателства.
С оглед изложеното настоящият състав приема, за установено и
доказано съществуването на вземането на абоната и то именно вземането в
посочения размер, поради което и съдът дължи произнасяне и по наведените възражения
за нищожност на договора за цесия.
За доказано по несъмнен начин съдът приема ,че след откриване на
наследството на М.К.неговата съпруга като една измежду общо петте наследника по
закон има квота от 1/10 наследствена част и именно този квотен
израз е намерил цифрово отражение на припадащата се на преживялата съпруга част
от вземането на съпруга й – сума възлизащата на точно 15,36 лева – или исковата
сума / л.13/ .
Съдът, намира за установено и доказано съществуването на вземането
на абоната, т.к. абонатът е платил на ответника макар и частично сума от 153,62
лева ,без ответника да е имал право да търси заплащане дори и на тази част от
общо сумата от 1134,92 лв. служебно коригирано количество ел.енергия, поради
което съдът дължи произнасяне и по наведените
основания за нищожност на договора за цесия.
Съгласно разпоредбите на чл.99 и чл.100, ал.1, пр.3 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не
отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и
то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото.Прехвърлянето
на вземането (цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е
съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. За да е действителен договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е
определено или определяемо. Неопределяемостта на
прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е
поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр.1 ЗЗД (така : Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II
т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева). В настоящия случай договорът
за цесия от 24.04.2019 г. не страда от релевирания
порок - липса на предмет. Установи се, че вземането съществува в патримониума на цедента, тъй като
платената от праводателя му сума, е дадена без
основание и подлежи на връщане, съобразно наследствената квота на цедента – в случая точно 1/10 част. Договорът за цесия е
действителен и е сключен чрез пълномощник, който е лице, с надлежно учредена
представителна власт, както за сключването му, така и за
уведомяването.Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В случая това изискване следва да се счита
спазено с получаване на уведомлението за извършеното прехвърляне от цедента - предишен кредитор
Ж. М. , чрез пълномощника й П. Н. К., следователно ответникът дължи
връщане на процесната сума на цесионера
(ищеца по делото).Нещо повече – съдът зачита
волята на страните по договора за цесия, сключен чрез пълномощник като
съобразява клаузата в пълномощното, че волята на упълномощителя
е била пълномощното да се тълкува в полза на упълномощеното лице и след като е
бил визиран срок от 12 месеца, а видимо договорът за цесия е сключен след този
срок, то съгласно чл.9 и 20 ЗЗД , съдът приема,че пълномощното на база на което
П.К.е действал в полза на Ж.М.не страда от формални пороци , т.к. не е било
оттеглено и определено действията на П.К.са в интерес на цедента
и поради това следва да се приеме, че е действително.
За пълнота на мотивите съдът намира,че общо формулираните
възражения на ответника за порочност на договора за цесия не са основателни,
т.к. от една страна ответникът подробно се спира на твърдения затова,че е
възможно сключване на цесинонен договор за част от
едно парично вземане и въпреки това, водим от принципа какви разноски би могъл
да понесе същия този ответник, извежда изводите си за недействителност на цесионния договор.Вярно е, че за ответника при повече
наследници на едно лице по закон,което е платило недължимо,без основание на
ответника, дадена сума като цена на коригирана едностранно сметка за потребена
ел.енергия - биха възникнали за ответника задължения за плащане на разноски към
различни лица в случай като настоящия, но това не означава, че самата
отговорност за разноски е определяща за действителността на една цесия.Напротив
– отговорността за разноски е правна последица от изхода на всеки отделен спор,поради
което и настоящият съдебен състав, не споделя възраженията на ответника за
недействителност -нищожност и /или унищожаемост на
договора за цесия, поради хипотетичната възможност ответното дружество да плати
в бъдеще повече разноски отколкото е самия размер на паричното вземане, предмет
на настоящия иск .
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски.
Съдът следва да определи и присъди в полза на ищеца ( съгласно
задължителна практика на ВКС) направените в заповедното производство по
частно гр.дело № 6496/2019 год.по описа на ВРС ХVІ-ти
състав разноски.Видно от самата Заповед по
чл.410 ГПК заповедният съд е присъдил в полза на заявителя сумата от 25,00 лева за заплатена държавна такса. и
сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение.При така установеното,
настоящият състав намира,че исковият съд следва да присъди разноски по реда на
чл. 78, ал.1 ГПК именно в посочения установен и определен и от заповедния съд
размер от общо 385 лв.( триста осемдесет и пет лева).
Съдът присъжда в полза на ищцовата страна и сторените в исковото
производство съдебно деловодни разноски, чийто размер е установен и доказан
а именно сумата от 25,00 лева ( заплатена д.т.) и сумата от 360 лева (с вкл.ДДС)за
процесуално представителство от един адвокат – т.е. общо също 385,00 лв.(
триста осемдесет и пет лева)- или сбора от разноските по заповедното
производство и по исковото възлиза на точно сумата от 770,00 лева, така както е
претендирана от ищцовата страна в Списъка по чл. 80 ГПК ( л.74 –ти от делото ).
На последно място,с оглед изхода на спора по делото, съдът не
следва да присъжда разноски в полза на ответната страна, каквото искане, както бе посочено и по-горе, е било заявено
преждевременно в заповедното производство а следва да присъди разноските
сторени от ищцовата страна в установения по-горе пълен размер и за исковото и
за заповедното производство.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните - ищцовото
дружество „С.Б.” ЕООД –ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А. Н. К., чрез адвокат Д. Б. Я., със съдебен адрес: * и ответното дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д. П., П.
С. с., Я. М. Д., Г. К., по отношение на „Е. П. П.“ АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. с., Я. М. Д., Г. К., че дължи на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от А. Н. К., сумата
от 15,36 лв. (петнадесет лева и 36 ст.), за което е образувано ч.г.д № 6496/2019г. по описа на ВРС, XVI-ти
състав и е издадена
заповед за изпълнение, като процесната сума е
придобита от ищеца с договор за цесия от 24.04.2019г., сключен между цедента Ж. М. М., ЕГН: ********** и цесионера „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *, представляваща „1/10-та“
наследствена част /законна квота/, придобита от цедента
по наследствен път от сумата 153,62лв., недължимо заплатена от
наследодателя М. М. К., ЕГН ********** в полза на ответника на
25.04.2014г. относно издадена фактура № **********/27.04.2012г., на стойност 1134,92 лева, представляваща
корекция на сметка за периода от 30.10.2011г.
до 26.04.2012г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в *, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК (вр.
чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр.чл.
99, ал. З от ЗЗД.)
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д.
П., П. С. с., Я. М. Д., Г. К.ДА ЗАПЛАТИ на„С.Б.” ЕООД –ЕИК
*, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от А. Н. К., чрез адвокат Д. Б. Я., със
съдебен адрес: * СУМАТА от общо 385 лв.( триста осемдесет и пет лева) - представляващи направени в настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски, включително и СУМАТА от общо 385 лв.(триста
осемдесет и пет лева) - представляваща направените от ищцовата страна
съдебно - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6496/2019 по описана ВРС, ХVІ-ти състав, на основание чл.
78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните, чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: