№ 5504
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110171569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. СТ. срещу Б. Р. Б., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. второ ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2400 лв., представляваща обезщетение за
вредите, причинени през време на ползването на отдаден под наем недвижим имот,
представляващ Апартамент № 23, находящ се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „С.В.“ № 3-5, ет. 5,
изразяващи се в разкъсване на кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно и
триместно; счупени 2 бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе – разтегателно;
счупени 3 бр. интериорни врати, ведно със законната лихва от 18.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на договор за наем, сключен на 12.09.2017 г., предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот: Апартамент № 23, находящ се в гр. С., кв. „Р.“,
ул. „С.В.“ № 3-5, ет. 5, със застроена площ от 104,00 кв.м., състоящ се от кухненски бокс с
дневна част, две стаи, баня, входно антре и две тераси. Апартаментът бил напълно
обзаведен, като договорът за наем бил сключен за срок от една година. В клаузата на чл. 5.2
от договора страните уговорили, че действието му може да бъде продължено по взаимно
съгласие, а съгласно чл. 2.1 месечната наемна цена била уговорена в размер на 620 лв.
Твърди още, че на 30.08.2020 г. наемателят освободил ползвания недвижим имот, за което
съставили приемо-предавателен протокол, надлежно подписан от ищеца като наемодател и
ответника като наемател. В протокола изрично отбелязали, че ответникът предава на ищеца
скъсана кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно и триместно; счупени 2 бр.
легла с матраци; скъсано двуместно канапе – разтегателно; счупени 3 бр. интериорни врати,
както и че за нанесените на наемодателя щети наемателят се задължил да заплати сумата в
размер на 2400 лв. в срок от 60 дни от подписване на приемо-предавателния протокол.
Ищецът многократно разговарял с ответника по телефона след 30.10.2020 г., за да уговорят
реда за заплащането на сумата от 2400 лв., представляваща стойността на повредите,
1
причинени на наемодателя по време на ползването на недвижимия имот, но наемателят не
заплатил посочената сума, като впоследствие заявил, че не желае да заплати същата. Така
причинените на ищеца имуществени вреди били в пряка причинно-следствена връзка от
поведението на ответника като наемател на описания недвижим имот, поради което
следвало да се ангажира облигационната му отговорност. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, като осъди Б. Р. Б. да заплати на ищеца сумата от 2400 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени от ответника през време на ползване в периода от
12.09.2017 г. до 30.08.2020 г. на отдадения му под наем недвижим имот, представляващ
Апартамент № 23, находящ се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „С.В.“ № 3-5, ет. 5, изразяващи се в
разкъсване на кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно и триместно; счупени 2
бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе – разтегателно; счупени 3 бр. интериорни
врати, ведно със законната лихва от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че сумата от 2400 лв., посочена в
представения по делото протокол, както и срокът за заплащането й, били едностранно
определени и дописани от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и от представения договор за отдаване под
наем на недвижим жилищен имот, се установява, че на 12.09.2017 г. между К. Г. СТ., в
качеството му на наемодател, и Б. Р. Б., в качеството му на наемател, било постигнато
съгласие наемодателят да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване
следния недвижим имот – Апартамент № 23, находящ се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „С.В.“ № 3-5,
ет. 5, със застроена площ от 104,00 кв.м., състоящ се от кухненски бокс с дневна част, две
стаи, баня, входно антре и две тераси, за задоволяване на жилищните нужди на семейството
на Б. Р. Б.. Договорът бил сключен за срок от 1 година, като не е спорно между страните, че
срокът на същия бил продължен до 2020 г. Съгласно т. 4.3 от договора наемателят се
задължил да ползва имота с грижата на добър стопанин и да го предаде с изтичане срока на
договора във вида, в който го е получил, като се отчете нормалната амортизация вследствие
ползването.
От представения приемо-предавателен протокол се установява, че на 30.08.2020 г.
ответникът – наемател освободил описания по – горе недвижим имот, за което бил съставен
процесния протокол, в който е отразено, че Б.Б. предава на К.С. наетия апартамент със
следните поражения: 1. Скъсана холова гарнитура - кожена с две канапета – двуместно и
триместно; 2. Счупени 2 легла с матраци; 3. Скъсано двуместно канапе – разтегателно; 4.
Счупени 3 броя врати с каси – интериорни. В протокола е отразено още, че за нанесените
щети наемателят се задължава да заплати сумата от 2400 лв. в срок от 60 дни.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.И.Б.,
П.Д.А. (на страната на ищеца), Д.С.М.-С. и Н.Р. Б. (на страната на ответника).
Свидетелят М.И.Б. – във фактическо съжителство с К.С., чиито показания съдът
преценява съобразно чл. 172 ГПК, заявява, че живее с ищеца на семейни начела, а
ответникът познава като наемател на процесния апартамент, находящ се в гр. С., кв. „Р.“.
Било лято – август месец 2017 г., когато ответникът Б. и неговата приятелка наели
апартамента, който бил в много добро състояние, с модерни и луксозни мебели, всички
екстри и удобства, с кожена гарнитура. Наемателите поискали да бъде направен козметичен
ремонт - освежаване, което било направено. Процесният апартамент представлявал хол и
кухня в едно, с модерно обзавеждане, всичко било ново, мебели по поръчка, хубава спалня,
с детско обзавеждане. Мебелите в хола били един диван - двойка и един диван – тройка, като
2
същите били от естествена кожа с цвят бежово-кремаво. Мебелите не били чисто нови, а
нови, защото почти не били ползвани. При предаването на апартамента от К.С. на Б.Б. при
сключването на договора за наем бил съставен опис на вещите. Ползването на жилището от
ответника Б.Б. продължило до 2020 г. - месец септември, когато се обадил и казал, че
напуска жилището. Свидетелят Б. заявява още, че е присъствала както при приемането, така
и при предаването на процесния апартамент от ответника Б.. При предаването на
апартамента от ответника Б. на ищеца С. състоянието на апартамента било много зле.
Свидетелят Б. била шокирана от факта, че имало някакви дупки по тавана, при което
майката на Б. казала, че въпросната госпожа, с която живял, имала проблем с алкохола и при
кавги хвърляла капаци на тенджери. След това установили, че по всичките врати на
апартамента имало дупки, най-вероятно от токчета на обувки. Кожата на холовата
гарнитура била „съдрана“, все едно е имало животно, което е „драло“ гарнитурата. Нямало
ги матраците и детското обзавеждане. От дневната липсвали масата със столовете, а
намерили друга маса с други столове. Доколкото си спомня, свид. Б. заявява още, че
ответникът се обаждал, че не му харесват матраците на спалнята и искал да ги смени.
Когато ответникът се нанасял в апартамента в спалнята имало два двойни матрака, т. е. две
единични легла събрани в едно. За смяната на матраците ответникът бил коментирал, водил
разговор с г-н С.. След напускане на ответника матраците на наемодателя ги нямало там. В
спалнята имало детско легло и спалня. Свид. Б. не си спомня при предаването от ответника
на ищеца на апартамента дали е имало матраци или е нямало, в стаята имало някакъв багаж.
Договорът при предаване на апартамента от ищеца на ответника бил изготвен от г-н С..
Между ищеца и ответника имало разговор да бъдат сменени матраците в спалнята, но свид.
Б. не присъствала на този разговор и не знаела какво са се разбрали. Според свид. Б.
описаните щети не се дължали на нормално овехтяване на апартамента. Разговорът между
присъстващите при предаването на апартамента минал много интелигентно и спокойно.
Майката и бащата на ответника Б.Б. също били при предаването на апартамента, като били
шокирани от всичко това и даже казали: „и ние да бяхме на ваше място ще си търсим
правата“. Свидетелят Б. изяснява още, че ответникът Б. казал, че всичко това било
причинено от скандалите с жената, с която живеел, които били непрекъснато. При
предаването на апартамента бил съставен договор, в който били описали всички тези щети,
като Б. доброволно подписал договора. Ответникът прочел какво подписва, като майка му и
баща му били съгласни, и помолили да не се предава веднага ключът и да им бъде даден
срок, за да могат да си изнесат багажа, за което ищецът-наемодател не направил никакъв
проблем. Родителите на ответника казали още, че виждат какви са щетите и че ще му
помогнат да си изплати задълженията спрямо г-н С.. Всичко минало много нормално до
момента, в който Б. спрял да си вдига телефона. До ден днешен причинените щети не били
възстановени.
От показанията на свидетеля П.Д.А., които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни и безпротиворечиви помежду си, се установява, че познава както К.С., с
който били приятели от дълги години, така и Б.Б., който бил наемател на С. в апартамента
му в кв. „Р.“. Свидетелят А. изяснява, че е собственик на строителна фирма и извършва
строителни дейности в гр. С., като същият направил ремонт на процесния апартамент през
лятото на 2017 г. След ремонта всичко се закупило на ново в холната част, само в спалните
имало мебели, които били завити по време на ремонта. Те също били нови. Предаденото на
ответника жилище било в отлично състояние, ремонтирано, боядисано и с всички мебели. В
хола имало мека мебел, светла кожа, барплот и кухненско обзавеждане - изцяло ново, в
детската стая - легла, спалня, в другата - спалня, гардероби, трапезария - обзаведена с маса
столове, всичко било обзаведено. Холната гарнитура имала фотьойли и диван, които били
със светла кожа – бежово-кафява, съвсем нова. Впоследствие ответникът напускал
квартирата и свид. А. като човек, който познава апартамента, трябвало да отиде, за да види в
какво състояние е. Състоянието на апартамента било доста лошо. Свид. А. се обадил на С.,
3
за да му каже, че вижда проблем там. Снимал нещата и му пратил снимки, за да вземе мерки.
Имало дупки, мебелите били унищожени. Констатираните от свидетеля А. щети се
изразявали в следното: входната врата била разбивана, пробивана по някакъв начин и имало
дупка; другите врати навътре също били пострадали - на спалнята, на тоалетната и по тях
имало проблеми; по стените и по тавана имало дупки. В спалнята имало големи проблеми
също - по стените, леглата също били повредени. В спалнята леглата били две, които били
събрани като спалня. Това предизвикало свидетеля да съобщи на С. за проблемите. Така
описаните по-горе щети според свид. А. били странни и предизвикани от грубо отношение
към собствеността. Описаните по-горе щети били през 2020 г. Първият път, когато свид. А.
отишъл - няколко дни преди да напуснат, бил сам без собственика и снимал проблемите,
разговарял с една дама, която се оказала съпруга на момчето. При напускането на
апартамента присъствали: ответникът, майка му, баща му, К.С. и свидетелят А.. Направили
протокол, в който били описани щетите, посочени по-горе. Протоколът бил подписан
доброволно. Хората казали, че щетите са такива и ще ги възстановят. При предаването на
апартамента от ответника присъствала и М Б.. При напускане на жилището от ответника и
при изготвяне на протокола Б.Б. твърдял, че дамата може би е направила тези вреди. При
предаване на апартамента, това което коментирали присъстващите е, че тези мебели не
подлежали на ремонт. Ищецът г-н С. не бързал да освобождава апартамента за други
наематели, просто ответникът се обадил, че напускат апартамента поради някакви причини.
Свидетелят Д.С.М.-С. – майка на ответника Б.Б., чиито показания съдът преценява
съобразно чл. 172 ГПК, заявява, че знае за имот, който синът й наел в гр. С., кв. „Р.“ - това
било малко, след като се родила нейната внучка и негова дъщеря през 2017 г. Тогава синът й
Б.Б. се нанасял в процесния апартамент, който бил обзаведен с мебели, които били видимо
използвани. В хола, който бил обединен с кухня, имало маса, столове, холна гарнитура – два
дивана - двойка и тройка, и шкаф - нещо като скрин. Холната гарнитура била със светъл
цвят, по-скоро тип шампанско, доста използвана, леко протъркана, двойка и тройка. В
спалнята имало гардероб, мини скрин и спалня, която била от две съединени легла и
ответникът заедно с жената, с която живеел, доста често споделяли, че била в много лошо
състояние. Когато се наел апартаментът и когато се подписал договорът, свид. М.-С. няма
спомен да се е съставял протокол за описване на вещите, тъй като тя не е присъствала.
Синът й не бил споменавал за протокол за предаване на имота. Свидетелят М.-С. видяла
имота за първи път, когато започнали да пренасят личният им багаж, личните им вещи. През
годините, в които синът й бил наемател в апартамента, свид. М.-С. посещавала същия доста
често заради нейната внучка. Едно от нещата, които направили - ответникът и неговата
приятелка, е било да сменят спалнята, цялата конструкция с матрак, след което закупили
доста луксозен матрак и спалня, която оставили, тъй като се били разбрали с наемодателя,
че щяло да бъде за тяхна сметка – за сметка на Б.Б.. Спалнята останала в апартамента. Също
така сменили кухненската маса и столовете, както и секцията, което също останало, било за
тяхна сметка, оставили също пералня и бойлер. При предаване на имота и прекратяване на
договора за наем присъставали свид. М.-С., съпругът й, синът й Б., наемодателят, неговата
съпруга и някакъв техен приятел. Трябвало вечерта много бързо всичко да изнесат, защото
ищецът очаквал нови наематели и личните им вещи трябвало да се изнесат от апартамента.
Всичко било нормално, г-н С. бил много спокоен, приветлив. Това, което направили - нещо
като протокол, свид. М.-С. останала с впечатлението, че било за отчитане, тъй като
доколкото разбрала тогава имотът се водил на фирма и поради тази причина нещо като
приемо-предавателен протокол от една - две точки, но майката на ответника не видяла какво
било написано вътре. Доколкото си спомня, в съставения протокол били посочени две
точки, като протоколът бил написан от наемодателя на апартамента. Майката на ответника
заявява още, че нямала спомен при съставянето на приемо-предавателния протокол
наемодателят да е говорил за щети и за пари, нито да е правил забележки за вида на
мебелите. Неговата молба била да му съдействат, ако имат възможност да изнесат холната
4
гарнитура и още едно диванче, което било в съседната стая, тъй като щели да се нанасят
нови наематели и той искал да направи освежаване на апартамента. Под холната гарнитура
свидетелят има предвид диван и едно разтегателно, като не си спомня какъв цвят е бил този
диван. Свидетелят заявява още, че събрали целият наличен личен багаж и го изнесли, а
синът й Б.Б. се чул още тогава с брат си и го помолил с негов приятел с бус да го изнесат и
да го оставят някъде на място, където могат да бъдат рециклирани. Майката на ответника
заявява също така, че към момента на напускане на апартамента не е имало счупени две
легла с матраци. Когато синът й закупил новата спалня, с хазяина му се разбрали да изнесат
старата и на нейно място да сложат новата. Свидетелят изяснява още, че когато синът й Б.Б.
се настанил в процесното жилище, то било освежено и не е имало каквито и да било
увреждания, като няма спомен да е имало щети по апартамента и когато ответникът го
освобождавал. Майката на ответника изяснява още правнорелевантното обстоятелство, че
Б.Б. прочел и подписал приемо-предавателния протокол при напускане на апартамента, но
след предявяването й от съда на протокола в проведеното открито съдебно заседание
заявява, че доколкото си спомня нямало толкова много написани неща в процесния
протокол. Когато синът й Б.Б. закупил нова спалня и я сменил със старата такава в
процесния апартамент, имали уговорка с наемодателя да махнат старата спалня от
апартамента и на нейно място била сложена новата спалня, която останала при напускането
от ответника на апартамента. Спалнята с новия матрак останала в имота, тъй като такава
била уговорката. Холната гарнитура била предадена в същия вид, в който била получена,
като не е имало дупки и други щети по нея.
Свидетелят Н.Р. Б. - брат на ответника Б.Б., чийто показания съдът преценява
съобразно чл. 172 ГПК, заявява, че знае за нает от брат му имот в гр. С., кв. „Р.“. За първи
път посетил имота в деня, в който брат му Б.Б. се нанасял, за да му помогне да пренесе
багажа, като това било през 2017 г. - малко след като се родила племенницата му, т.е. есента.
Разположението вътре в имота било следното: при влизане от вратата в дясната страна
имало по-малка стая, от лявата страна бил холът с кухня, като там имало тераса, а
продължавайки по коридора имало тоалетна с баня и последна била спалнята. При
предаването му имотът бил обзаведен. В хола имало маса, два дивана - единият по-малък,
другият по-голям, цветът им бил „мръсно бяло“. По диваните имало следи от амортизация,
били износени, ползвани, имало места с цепнатини и били от изкуствена кожа. В спалнята
имало две единични легла, които били събрани „тип спалня“, както и гардероб. Свидетелят
Н Б. посещавал имота през годините, когато брат му бил наемател, за да се видят. На самото
„приключване“ свидетелят Н Б. не присъствал, но в деня, когато брат му трябвало да изнесе
багажа, му звъннал, че има нужда от помощ за изнасянето на част от мебелите, тъй като на
наемодателя не му трябвали и съответно трябвало да махнат двата бели дивана и в детската
стая имало един по-малък оранжев диван, който също трябвало да го махнат. Свидетелят Н
Б. помолил един приятел, тъй като имал товарен автомобил, да изнесат трите дивана и да ги
изхвърлят някъде. Това изнасяне на мебелите било в деня, в който ответникът Б.Б. трябвало
да освободи имота, тъй като трябвало да влизат нови наематели максимално бързо.
Свидетелят изяснява още, че доколкото знае впоследствие брат му купил нова голяма
спалня, тъй като тези въпросни две единични легла не били удобни и впоследствие я
оставил там, т.е. нея не я изнасяли. Н Б. заявява още, че доколкото разбрал от брат му, на
наемодателя не му трябвали посочените по – горе мебели, тъй като били много износени и
амортизирани и съответно не искал да ги предоставя на новите наематели. При напускането
на апартамента от ответника Б.Б. и изнасянето на мебелите, същите били малко по-
амортизирани, което било нормално. Не е имало дупки, единствено кожата на холната
гарнитура била олюпена на места. Оставили описаните дивани в ж.к. „Красна поляна“ до
контейнер, тъй като там оставяли и друг път мебели, които не им трябват, за да може някой
да се възползва от тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
5
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати
определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да
предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета (чл. 230, ал. 1
ЗЗД), а съобразно чл. 233, ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати
обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже,
че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Посочената правна норма на чл. 233,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от
наемателя през време на ползуването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че
вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова.
Предвид гореизложеното основателността на предявения иск е обусловена от
установяването от страна на ищеца на следните правопораждащи факти, а именно: 1/ че
валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение; 2/ че е предоставил на
ответника ползването на процесния имот, който е бил обзаведен с описаните в исковата
молба вещи; 3/ че през време на ползването на недвижимия имот в причинна връзка с
действията на ответника са били причинени твърдените повреди в имота, изразяващи се в
разкъсване на кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно и триместно; счупени 2
бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе – разтегателно; счупени 3 бр. интериорни
врати; 4/ размера на твърдените вреди. При установяване на горните обстоятелства в тежест
на ответника е да установи, че е върнал имота с вещите, с които последният е бил обзаведен
при сключването му, както и че повредите в имота се дължат на причина, за която той не
отговаря.
Настоящият съдебен състав приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, сключен на 12.09.2017 г., чиято
регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 228 – чл. 239 ЗЗД. Същото е било
прекратено на 30.08.2020 г., когато ответникът е напуснал наетото жилище.
На следващо място съдът приема, че ищецът К.С. е предоставил на ответника Б.Б.
ползването на процесния имот, който е бил обзаведен с описаните в исковата молба вещи -
кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно и триместно; 2 бр. легла с матраци;
двуместно канапе – разтегателно; 3 бр. интериорни врати. Съгласно разпоредбата на чл. 233,
ал. 1, изр. 4 ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро
състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение
доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по
договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно
приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ,
приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се
счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че
вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на
ползуването, за което е наета, т.е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за
установяване на съответното състояние е негова (в този смисъл е Решение № 307 от
17.01.2019 г., постановено по т. д. № 255/2018 г. по описа на ВКС, II ТО). В конкретния
случай не се установява страните да са съставили приемо-предавателен протокол относно
състоянието на имота при предаването му за ползване, поради което и при липсата на
ангажирани доказателства от насрещната страна за оборване на презумпцията по чл. 233, ал.
1, изр. 4 ЗЗД, се налага извод, че вещта е била приета в добро състояние.
Спорът между страните по делото се концентрира върху изпълнението на
задължението на ответника по т. 4.3 от процесния договор за връщане на имота във вида, в
който го е получил, като се отчете нормалната амортизация вследствие ползването.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
6
настоящият съдебен състав приема, че ответникът Б.Б. не е върнал имота във вида, в който
го е получил. Съдът приема за несъмнено установено, че през време на ползването на
процесния апартамент в причинна връзка с действията на ответника са били причинени
твърдените повреди в имота, изразяващи се в разкъсване на кожена холна гарнитура с две
канапета – двуместно и триместно; счупени 2 бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе
– разтегателно; счупени 3 бр. интериорни врати. На първо място това обстоятелство се
установява от съставения на 30.08.2020 г. приемо-предавателен протокол, в който изрично е
отразено, че Б.Б. предава на К.С. наетия апартамент със следните поражения: 1. Скъсана
холова гарнитура - кожена с две канапета – двуместно и триместно; 2. Счупени 2 легла с
матраци; 3. Скъсано двуместно канапе – разтегателно; 4. Счупени 3 броя врати с каси –
интериорни, както и че за нанесените щети наемателят се задължава да заплати сумата от
2400 лв. в срок от 60 дни. Безспорно е по делото, че съставеният протокол е подписан от
К.С. и Б.Б., поради което и с противопоставима на ответника доказателствена сила в
гражданския процес установява състоянието на отдаденото под наем имущество към датата
на съставянето му, включително установените и описани щети, както и тяхната стойност
(извънсъдебно призната от страните с подписване на цитирания документ – в този смисъл
Решение № 447 от 8.03.2019 г. на СГС по т. д. № 3436/2017 г.). Недоказано е твърдението в
отговора на исковата молба, че сумата от 2400 лв., посочена в представения по делото
протокол, както и срокът за заплащането й, били едностранно определени и дописани от
ищеца. Ответникът не е релевирал своевременно искане за откриване на производство по чл.
193 ГПК, като процесният протокол е частен документ, на който е даден вид да е подписан
от Б.Б., който е прочел съдържанието му преди да го подпише (несъмнено установено от
събраните по делото гласни доказателства), поради което и при липса на доказателства,
установяващи неавтентичността му, респ. дописването му, той обвързва ответника с
обективираните в него факти – арг от чл. 180 ГПК.
На второ място, обстоятелството, че през време на ползването на процесния
апартамент в причинна връзка с действията на ответника са били причинени описаните
повреди в имота, съдът приема за установено и от показанията на свидетелите М.И.Б. и
П.Д.А.. При преценката на коя група свидетели да даде вяра (тези на ищеца или тези на
ответника), съдът съобрази обстоятелствата дали показанията са ясни, последователни,
убедителни, безпротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетелите М Б. и
П. А., тъй като на първо място същите кореспондират със съставения на 30.08.2020 г.
приемо-предавателен протокол, който е подписан от ответника Б.Б.. На следващо място
съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца, тъй като същите са ясни,
последователни, убедителни и безпротиворечиви, а освен това кореспондират помежду си,
като следва да се акцентира върху обстоятелството, че от всички разпитани свидетели
единствено П.Д.А. не е заинтересован в полза или във вреда на една от страните по делото,
тъй като не е роднина на някой от тях, нито е в особено близки отношения с ищеца. Не така
стои въпросът с показанията на свидетелите Д.С.М.-С. и Н.Р. Б., които са пряко
заинтересовани в полза на ответника, който е син на първия свидетел и брат на втория.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели единствено в частта, в която: заявяват, че
знаят за процесния имот и са посещавали същия през годините, в които ответникът е бил
наемател; изясняват, че са помагали на Б.Б. с пренасянето на багажа; описват
разположението на стаите в имота и какви мебели е имало към момента на наемането му от
ответника; Н Б. изяснява, че кожата на холната гарнитура била олюпена на места; Д. М.-С.
посочва кои лица са присъствали при предаване на имота и прекратяване на договора за
наем, както и в частта, в която изяснява правнорелевантното обстоятелство, че Б.Б. е прочел
съдържанието на съставения на 30.08.2020 г. приемо-предавателен протокол и е подписал
същия. В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника, тъй
като са пряко заинтересовани в негова полза, а отделно от това не кореспондират с
7
останалите доказателства по делото, в това число и писмени такива.
На следващо място следва да се отбележи, че са преклудирани релевираните за пръв
път в хода на устните състезания от процесуалния представител на ответника възражения,
че: имотът бил предаден в състоянието, в което бил нает; счупените две легла с матраци
дори не съществували към момента на предаване на имота, когато в спалното помещение
имало една спалня, а не две отделни легла; диваните не били нови и били износени.
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражения на ответника, повдигнати за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства, каквито не са налице в настоящия случай (в този смисъл е и
Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д. № 785/2021, I т. о. на ВКС). С оглед
гореизложеното правото на ответника да заяви цитираните по – горе възражения е
преклудирано, поради което не следва да бъдат взети предвид.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема, че през време на ползването на процесния апартамент в причинна връзка с
действията на ответника са били причинени твърдените повреди в имота, изразяващи се в
разкъсване на кожена холна гарнитура с две канапета – двуместно и триместно; счупени 2
бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе – разтегателно; счупени 3 бр. интериорни
врати. Безспорно задължение на наемателя е да пази вещта от повреждане и/или
унищожаване. Наемателят е длъжен да си служи с вещта съобразно уговореното в договора
или съобразно обикновеното й предназначение, според нейния вид. Ползването обаче следва
да е съпроводено с полагане на грижата на добър стопанин към вещта и нейното връщане
следва да бъде в добро състояние, респективно в състоянието, в което е била предадена,
като се вземат предвид онези похабявания, свързани с нормалното й ползване. Следователно
наемателят е длъжен да положи усилия да опазва и поддържа доброто състояние на вещта,
като носи отговорност ако не стори това. В унисон със задължението за полагане на грижа
на добър стопанин, законът предвижда, че върху наемателя тежат и т. н. дребни поправки
или това са поправките, които се налагат от обикновеното употребление на вещта и
примерно и неизчерпателно ги изброява - разходи за отстраняване замърсяването на стени,
поправяне на кранове, брави и т.н. В случая не се установява констатираните повреди в
имота да се дължат на обикновеното ползване на имота, поради което следва да бъдат
репарирани. Както се изясни, съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, наемателят
дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Т. е. вината на наемателя се
предполага, като от страна на ответника по делото не е проведено обратно доказване. Ето
защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест настоящият съдебен състав приема, че твърдените вреди са били
причинени от ответника по време на действието на наемното правоотношение, поради което
и същият дължи обезщетение на наемодателя.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че
законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им (в частност към момента на връщането на наетия имот).
8
Обемът на отговорността при неизпълнение на договорно задължение се определя от закона
– той е в размер на действително причинените вреди (чл. 82 ЗЗД), а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши. Тъй като по делото няма данни за размера на
обезщетението, а и като съобрази съдържанието на подписания на 30.08.2020 г. от страните
приемо-предавателен протокол, СРС го определя по реда на 162 ГПК на 2400 лв. (при
отчитане и на овехтяване) – в този смисъл е и Решение № 5544 от 18.07.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 16655/2018 г.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. второ ЗЗД е
основателен изцяло и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса в размер на 96 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. или общо 576 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, с адрес - гр. С., ж.к. „Д.“ № 2, бл. 302, ап. 35, да
заплати на К. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. К., бул. „Б.“ № 31, вх. „А“, ет. 4, ап. 10,
сумата в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за
вредите, причинени през време на ползването в периода от 12.09.2017 г. до 30.08.2020 г. на
отдаден под наем недвижим имот, представляващ Апартамент № 23, находящ се в гр. С., кв.
„Р.“, ул. „С.В.“ № 3-5, ет. 5, изразяващи се в разкъсване на кожена холна гарнитура с две
канапета – двуместно и триместно; счупени 2 бр. легла с матраци; скъсано двуместно канапе
– разтегателно; счупени 3 бр. интериорни врати, ведно със законната лихва от 18.01.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, с адрес - гр. С., ж.к. „Д.“ № 2, бл. 302, ап. 35, да
заплати на К. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. К., бул. „Б.“ № 31, вх. „А“, ет. 4, ап. 10, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 576 (петстотин седемдесет и шест) лева – разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9