Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260262
/ 25.05.2021 година,
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 25 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.38 ал.2, вр. чл.48
ал.8, вр. чл.6 ал.1 т.10, вр. §1 т.11 и т.13 от ДР на Закона за управление на
етажната собственост /ЗУЕС/, от Етажната собственост на жилищна кооперация „*****"
с административен адрес в гр. Х., ул. „***“ № **, представлявана от управителя
Т. Т. Г.; с адрес на призоваване в гр. Х., ул. „*****“ № *, чрез адвокат Таня
Захариева; против К.Ф.С. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ХРС издал заповед за изпълнение на
парично задължение с № 260126 по чл.410 от ГПК от 02.10.2020 г. по ч.гр.дело №
2218/2020 г., като ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата от общо
910 лева, представляваща неплатени месечни вноски от по 10 лв. на месец за
поддръжка и стопанисване на общите части на сградата за самостоятелен обект в
сградата – апартамент, с адрес: гр. Х., ул. „******“ № * ет.* ап.*, собственост
на ответницата, за периода от месец януари 2011 г. до месец декември 2016 г., и
от месец януари 2019 г. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.10.2020 г. Главницата била определена и установена по размер,
съгласно протокол на ОС на ЕС от 30.07.2020 г. В законоустановения срок
длъжникът подал възражение против издадената заповед за изпълнение. Част от
така присъдените в полза на ищеца суми били погасени по давност, предвид на
което настоящият иск касаел само сумата от 190 лв., представляваща неплатени
месечни вноски от по 10 лв. месечно за периода от месец януари 2019 г. до
30.07.2020 г. Ето защо, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
иска за посочената сума. Предвид изложеното, той иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата от 190
лв., представляваща неплатени месечни вноски от по 10 лв. месечно за поддръжка
и стопанисване на общите части на сградата за самостоятелен обект в сградата –
апартамент, с адрес: гр. Х., ул. „*********, собственост на ответницата, за
периода от месец януари 2019 г. до 30.07.2020 г.; ведно със законната лихва от
01.10.2020 г. до окончателното изплащане; като му присъди и направените в
заповедното и в настоящото производство деловодни разноски. Това си искане
ищецът поддържа в отрито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат. Н.
допълнителни доводи, във връзка с отговора на исковата молба, а именно че се
позовава на чл.21 ал.2 от ЗУЕС, според който управителят продължавал да
изпълнява функциите си до избора на нов управител. По отношение на
времетраенето, през което ищцата е обитавала собствения си апартамент, доказало
се от свидетелските показания, че продължителността била повече от два месеца
за процесния период.
Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим и
неоснователен по основание и размер. Възразява, че не била налице идентичност
между диспозитива и петитума на заявлението по чл.410 от ГПК по издадената
заповед за изпълнение, която частично била обезсилена за разликата от 190 лв.
до 910 лв. Представляващият ищеца бил с изтекли правомощия по чл.19 ал.2 от ЗУЕС. Исковата претенция била неоснователна и недоказана. Ответницата от 2001
г. постоянно работела в Гърция и не ползвала жилището повече от 30 дни на
година, като на основание чл.51 ал.2 от ЗУЕС не дължала начислените такси.
Протоколът от ОС на ЕС от 30.07.2020 г. не бил наличен по настоящото дело, а по
ч.гр.дело, при което не следвал да се кредитира като доказателство, а
последващото му представяне било преклудирано. Предвид изложеното, ответницата
иска отхвърлянето на предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан,
като й се присъдят направените по двете производства разноски. Това си искане
тя поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат. Допълнително
сочи, че от издаден от ЕВН документ се установявало, че за апартамента на
ответницата не била начислявана ел. енергия, макар и периодът да бил малко
по-къс. В хода на устните състезания се възразява, че невалидни били
представените протоколи за определяне месечната стойност да бъде по 10 лв.,
събирана от всички етажни собственици. Не се събрали безспорни доказателства,
че за процесния период 01.01.2019 г. - 01.07.2020 г. ответницата да е била
повече от 30 дни в жилището и да го е обитавала постоянно, в т.ч. и по повод соченото
обстоятелство по кастренето на липа.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмени доказателства по делото се представиха и
приеха три протокола от проведени общи събрания на собствениците на ЖК „*****“
ул. „****“ № **, а именно от дати - 15.05.2010 г., 04.02.2015 г. и 30.07.2020
г., всички подписани от протоколчика В.Х. П. и от управителя Т. Т. Г. По първия
от протоколите по т.2 от дневни ред е прието решение, да се повиши вноската,
събирана за поддръжка на сградата, на стойност 10 лв. По т.3 от дневния ред е
взето решение за избор на УС с управител Т. Т. Г. и членове В. Х. П. /той и касиер/
и Н. П. Т., както и за избор на контролен съвет. Тези решения за взети
единодушно от всички присъствали, представляващи 74,69% от етажната
собственост, сред които не е била ответницата. Тя не е присъствала и на
събранието от 04.02.2015 г., когато по т.1 е приет отчет на УС на ЕС за
внесените до момента вноски и за задълженията за такива. Прието е, че
ответницата има задължение в размер на 490 лв. за периода 01.01.2011 г. –
01.01.2015 г. По т.3 от дневния ред, след обсъждане на избор на ново
ръководство, такова не се е избрало като изрично е посочено, че остава досега
действащото. Тези решения за взети единодушно от всички присъствали,
представляващи 86,75% от етажната собственост. Ответницата не е присъствала и
на последното събрание от 30.07.2020 г., като е посочено, че е по уважителни
причини – отсъства от страната. По т.2 от дневния ред е установено, че тя като
собственик на ап.4 на ет.2 в сградата на ЕС дължи суми за стопанисване и
поддръжка на общите части, представляващи месечни вноски в общ размер на 910
лв. за периодите 01.01.2011 г. – 21.12.2016 г. и 01.01.2019 г. – 30.07.2020 г.,
които периоди са отразени допълнително и ръкописно на протокола. Възложено е на
управителя на ЕС, да предприеме действия за събиране на задължението й по съдебен
ред, като подаде заявление по чл.410 от ГПК. В подкрепа на възраженията си по
делото писмени доказателства ангажира и ответницата, чрез представянето на
издадено й удостоверение за липса на консумация с изх. № 9143315-1-3/11.02.2021
г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството й на титуляр по
партида с кл. № **********, ИТН 1549167, с адрес в гр. Хасково, ул. „Граф
Игнатиев“ № 10 вх.А ет.2. Същото е в уверение на това, че за периода 01.09.2019
г. – 01.02.2021 г. няма консумирана ел.енергия и съответно задължения към
електроснабдителното дружество.
По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите
В. Х. П., посочен от ищеца, и С. Ж. С., посочен от ответника. Св. П. живеел
в сградата на процесната ЕС, в ап.6, а ответницата познавал откакто живее там,
като тя живеела под него, в ап.4. През последните години тя не била целогодишно
в апартамента, но приблизително два - два месеца и половина си била тук, а иначе
- в чужбина. Повече около празниците се връщала. В този апартамент не живеел
друг, докато я няма. През периода януари 2019 г. - юли 2020 г. свидетелят знаел,
че ответницата си била тук. Дори миналата година заради нея и по нейно желание
организирали инициатива по окастрянето на липа, която имали в двора, т.к. влизали
клони и листа на терасата ѝ. Тогава тя си била тук и имали неин подпис на
протокола за липата. Това било през пролетта или през есента. Св. П.разговарял
с ответницата, че дължи суми и тя не отричала, но все отлагала плащането. Точно
заради това било организирано окастрянето на липата, т.к. обещала, че след това
ще си издължи всичко. Искала и паркомясто и ѝ направили такова, за да
може всеки да си вкарва колата – и синът ѝ и тя. Но ответницата не
платила.
Св. С. е син на ответницата, който от 2013 г. живеел в П.,
а майка му - в Гърция от 2000 – 2001 г., като имала жилище и адрес в гр. Х.,
ул. „****. В това жилище майка му не се връщала, а когато си идвала, отивала на
вилата в с. Г. Б. – през последните 5 години. Идвала си набързо и не оставала
за повече от ден в апартамента, като не ползвала стълбище и осветление, т.к. не
ходела вечер. Докато тя е в чужбина, св. С. ходел веднъж месечно в апартамента,
но без да нощува там. Той знае за случай наскоро от миналата година, че е
рязана липа в двора и за паркомястото, което им било дадено.Може и майка му да
е поискала такова място, когато си е идвала и е присъствала на събрание. Може
би тя е поискала и окастрянето на липата, понеже засенчвала терасата. Майка му
си плащала сметките, но не знае дали са плащани общите сметки за блока. Тя се
занимавала с тези неща и св. С. не знаел за неплатени сметки за години назад.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.рег. № 262327/ 01.10.202 г., въз основа на което е образувано
производство по ч.гр.дело № 2218/2020 г. на ХРС. Заявителят е основал вземането
си на обстоятелствата, сочени и в настоящото производство. По това ч.гр.дело е
издадена заповед № 260126 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 02.10.2020 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство, претендираната сума от общо 910 лева, представляваща неплатени
месечни вноски от по 10 лв. на месец за поддръжка и стопанисване на общите
части на сградата за самостоятелен обект в сградата – апартамент, с адрес: гр.
Х. ул. „*******, собственост на ответницата, за периода от месец януари 2011 г.
до месец декември 2016 г., и от месец януари 2019 г. до 30.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 01.10.2020 г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски от 25 лв. за държавна такса. В
законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, при което съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил с настоящата
искова молба в рамките на срока. За непредявената част от вземането посочената
заповед за изпълнение е била частично обезсилена с влязло в сила на 01.02.2021
г. определение № 260040/ 11.01.2021 г., а именно: за разликата от 720 лв. за
периода от месец януари 2011 г. до месец декември 2016 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко съдът приема иска за
допустим, като предявен от надлежна активно легитимирана страна и в
законоустановения за това срок, като възраженията на ответницата за обратното
са изцяло неоснователни. Ирелевантно за допустимостта му е обстоятелството, че
искът е предявен само за част от търсената в заповедното производство сума,
като за разликата заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била обезсилена. Това е в пълно съответствие с правната регламентация по чл.410 и сл. от ГПК
и със задължителната съдебна практика, в т.ч. и по ТР №
4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Неоснователно е и
възражението, че представляващият ищеца бил с изтекли правомощия по чл.19
ал.2 от ЗУЕС, което водело до недопустимост на иска. Нормата сочи, че управителен съвет (управител) на
ЕС се избира за срок до две години. УС на ищцовата ЕС е избран с решение на ОС
от 15.05.2010 г. по т.3 от съставения за това протокол. Действително, от тогава
е изминал период, значително надвишаващ законоустановения. Последвало е ново ОС
от 04.02.2015 г., когато по т.3 от дневния ред, след
обсъждане на избор на ново ръководство, такова не се е избрало,като изрично е
посочено, че остава досега действащото. И от тази дата е изминал
законоустановеният 2-годишен срок на мандата на УС. Същевременно обаче, според
чл.21 ал.2 от ЗУЕС, УС (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов УС
(управител). Доколкото в случая нито се твърди, нито се установи, да е избран
нов УС, то последно избраният продължава да изпълнява функциите си и надлежно е
предявил настоящия иск, представляван от своя председател, според правомощието
си по чл.23 ал.4 от ЗУЕС.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен и доказан изцяло. Не е спорно по делото, че ответницата е собственик
на апартамент № *на ет.* в жилищна сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. Х., ул. „*****. В този смисъл, тя има задълженията по чл.48 ал.8, вр. чл.6 ал.1 т.10, вр. §1 т.11 и т.13 от ДР
на ЗУЕС - за поддържане на общите части на ЕС, като собственик на
самостоятелен обект, да прави ежемесечни вноски в размер, определен в
правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание; да заплаща
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, т.е. разходите
за консумативни материали, свързани
с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата; както и за дейността,
насочена към запазване на общите части в добро състояние. В случая с решение на
ОС на ЕС от 15.05.2010
г. по т.2 от дневния ред е прието решение, да се повиши вноската, събирана за
поддръжка на сградата, на стойност 10 лв., като не е спорно, че това е месечен
размер на вноската и се отнася за всеки от апартаментите в сградата. В хода на
устните състезания ответницата възразява, че невалидни били представените протоколи
за определяне месечната стойност да бъде по 10 лв., събирана от всички етажни
собственици. Преди всичко това възражение е преклудирано, като наведено за пръв
път след изтичане на срока за отговор на исковата молба, на основание чл.133,
вр. чл.131 от ГПК. Ето защо то не подлежи на разглеждане по същество.
Независимо от това, то се явява и неоснователно, доколкото инцидентен контрол за законосъобразността на решението в настоящето
производство е недопустим, заради предвидения специален ред за оспорването му
по чл.40 ал.1 от ЗУЕС, който ответницата
не е използвала. Така, решението на ОС е влязло в сила и я обвързва. За недоказано съдът намира и възражението, че
ответницата не обитава процесния апартамент повече от 30 дни годишно, поради
което не дължи разходите за поддръжка на общите части. Действително чл.51 ал.2
от ЗУЕС предвижда, че тези разходи не се заплащат от собственик, който пребивава
в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Фактът на необитаване на обекта в предвидения в тази норма период следва да
бъде доказан от ответницата, защото тя извлича от него благоприятни последици.
В случая тя не проведе пълно и главно доказване в тази посока. Събраните по
нейно искане гласни доказателства са чрез разпита на сина й, чиито показания не
могат да бъдат оценени като безпристрастни. Същевременно, самият той сочи, че
от 2013 г. живее в Пловдив, при което и на фона на липсата на конкретика в
изложеното от него, не може да се приеме, че впечатленията му са непосредствени
отсносно обстоятелството, кога именно майка му се завръща от чужбина в страната
ни и дали отсяда в процесния си апартамент или във вила на село и за какъв
период от време. Ето защо, съдът не дава вяра на показанията му, че през последните 5
години ответницата си идвала набързо и не оставала за повече от ден в
апартамента. Същевременно, установи се, че наскоро по нейна инициатива е
проведено ОС на ЕС, било е взето решение и е било осъществено кастрене на
съществуваща липа в двора на блока, която пречела на терасата й; а така също по
нейно искане й било осигурено паркомясто. Описаното категорично не може да бъде
осъществено в рамките на сочения от сина й едва еднодневен и инцидентен престой
на майка му в процесния апартамент. Тази ответна теза не се потвърждава и от
представеното удостоверение за липса на консумация от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД за партидата на ответницата с кл. № **********, ИТН
1549167, с адрес в гр. Х., ул. „******. Същото е в уверение на това, че за периода
01.09.2019 г. – 01.02.2021г. няма консумирана ел.енергия и съответно задължения
към електроснабдителното дружество. Ответницата сама се е снабдила с този
документ, респ. сама е посочила периода, който я интересува, като може да се
мисли, че е посочен именно такъв, в който тя действително не е пребивавала в
страната ни, но не и целият процесен - от месец януари 2019 г. Най– сетне, не се установи, ищцата да е уведомила управителя на
етажната собственост, че няма да ползва апартамента си през основната част от
годината. Заинтересованият, в чийто интерес законът допуска
възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи
за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с
всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивавал в съответния
имот за "не повече от 30 дни в една календарна година". Негово е
задължението и за вписване на тези обстоятелства в книгата на ЕС, съгласно
разпоредбите на чл.7 ал.3, вр. ал.2 т.5 и чл.13 ал.2 от ЗЕУС. Такова уведомяване
и вписване в случая нито се твърди, нито се установи. Не се спори по делото, че
ответницата не е платила задълженията си към ищеца през процесния период от
време, а именно- сумата
от 190 лв., представляваща неплатени месечни вноски от по 10 лв. месечно за
поддръжка и стопанисване на общите части на сградата за самостоятелен обект в
сградата – апартамент, с адрес: гр. Х., ул. „********, собственост на
ответницата, за периода от месец януари 2019 г. до 30.07.2020 г. В този смисъл
е и представения от ищеца и неоспорен от ответницата протокол от ОС на ЕС от 30.07.2020
г., т.2 от дневния ред.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като основателен и
доказан, следва да се уважи изцяло.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен
акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид
изцяло уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 350 лв., от които за заповедното
производство – 25 лв. за държавна такса, а за настоящото производство - 25 лв.
за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Последното макар да е
уговорено и платено в размер на 350 лв., в списъка за разноски се претендира в по-нисък
размер от 300 лв., което се съобразява от съда.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Ф.С. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на Етажната собственост на
жилищна кооперация „*****" с административен адрес в гр. Х., ул. „*****“ №
**, представлявана от управителя Т. Т. Г.; с адрес на призоваване в гр. Х., ул.
„****“ № *, чрез адвокат Т. З.; сумата от 190
лв., представляваща неплатени вноски от по 10 лв. месечно за поддръжка и
стопанисване на общите части на сградата за самостоятелен обект в сградата –
апартамент, с адрес: гр. Х., ул. „*****“ № ** ет.* ап.*, собственост на
ответницата, за периода от месец януари 2019 г. до 30.07.2020 г.; ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 01.10.2020 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед № 260126
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2020 г. по
ч.гр.дело № 2218/2020 г. на ХРС.
ОСЪЖДА К.Ф.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на жилищна кооперация „****" с
административен адрес в гр. Х., ул. „****“ № **, представлявана от управителя Т.
Т. Г.; сумата от 350 лв. за деловодни разноски, в т.ч. и дължимите за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси на адвокатите им от л.26 и
27, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса
на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.