О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1404
гр.Русе, 19.12.2023 г.
Административен съд - Русе, 7 състав, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Йълдъз Агуш
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм. дело № 774 по описа за 2023
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127ж, вр. чл. 41, ал. 3
от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Селектина“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, чрез адв.Я.П., срещу предприети
действия за обезпечаване на доказателства, обективирани с Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №180602827768_3 от 11.11.2023г.,
изготвен от инспектори по приходите при Главна дирекция "Фискален
контрол" към ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № ФК-9/20.11.2023 г. на
Директор на ТД на НАП – Варна.
В жалбата са развити
съображения за незаконосъобразност на извършените действия за обезпечаване на
доказателства. Посочва се, че не се налице данни, обосноваващи направения извод
по чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2 от ДОПК, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В тази връзка се твърди, че органите по приходите са действали на
основание на предположения, което е довело до постановяване на акт в нарушение
на материалния закон.
Моли да бъдат отменени
оспорваните действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в посочения
протокол.
Претендира присъждането на
разноски по делото - адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна
с изложените в искането доводи и приложените към делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна: На 10.11.2023 г. в 21.53ч.
в пункт за фискален контрол КГПП Русе-Дунав мост е извършена проверка на стоки,
включени в Списък на стоки с висок фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ-543/02.08.2023г. на Министъра
на финансите. При проверката е поставено техническо средство за контрол –
стикер. При проверката е установено съответствие между данните за превозваната
стока и вида и количеството на стоката на мястото на получаване. Действията са обективирани в Протокол № 180602827768-1
от 10.11.2023г. След преглед на данни в справка в ПП "Система за
управление на приходите", приходните органи установили, че: Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 07.07.2023г., има открита една банкова сметка, ***
зеленчуци и плодове, няма осигурени лица по трудови правоотношения, няма
регистрирано в НАП фискално устройство.
Установено е, че декларираният
резултат подлежащ на внасяне ДДС не съответства на оборотите за съответния
период, налице са доставки, за които са установени несъответствия в данните от
подадените дневници за покупки/продажби по ЗДДС, по данни от ИС „Фискален
контрол“ не е отчетен ВОП в регистрите по ЗДДС, както и че липсват дълготрайни
активи, когато дейността предполага наличието им. Направен е извод, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено. При приемане на наличие на основанието по
чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, спрямо жалбоподателя са наложени
предварителни обезпечителни мерки за обезпечаване на вземанията за данъци и е
определено обезпечение 30 на сто от пазарната стойност на иззетата стока- 1936,74лв.
Предприети са действия за обезпечаване на доказателствата с Протокол №180602827768_3/11.11.2023г.,
като в същия са описани извършените действия по обезпечаване на доказателства
по реда на чл. 40 от ДОПК и са указани правните възможности за
освобождаване на стоката. От страна на органите по приходите е прието, че
събирането на дължимите данъци, включително на тези, които биха възникнали във
връзка с търговията със стоките с висок фискален риск, обект на настоящия
фискален контрол, ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Срещу Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №180602827768_3/11.11.2023г., в
предвидения в чл. 41, ал. 1
от ДОПК срок е
подадена жалба с вх.№ 57713/20.11.2023г. В срока по 41, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП- Варна се е
произнесъл по подадената жалба, с Решение № ФК-9/20.11.2023г., с което жалбата
на дружеството е оставена без уважение.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи: Подадената пред съда, чрез
административния орган жалба е подадена от надлежната страна, при наличието на
правен интерес, в законоустановения срок по чл. 41, ал. 3
от ДОПК, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът намира, че оспореният
протокол е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2,
т.9 от ДОПК, орган по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск, при спазване на разпоредбите на този
кодекс освен правомощията по ал. 1 има и правомощието да изисква обезпечение
при условията на ДОПК. Посочената норма определя материалната компетентност на
органа по приходите, извършил оспорваните действия по обезпечаване на
доказателствата, като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки,
които са включени в Списък на стоки с висок фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ-543/02.08.2023г. на Министъра
на финансите, и на превозващото ги МПС е било поставено техническо средство за
контрол, съгласно легалното определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК.
Правомощията на органите по
приходите и основанията за извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск са регламентирани с разпоредбите на Глава
петнадесета "а" ДОПК. Според ал. 4 на чл. 127а "Фискалният
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск е съвкупност от
действия на органи по приходите, с цел предотвратяване укриването на данъци и
на данъчни измами, които се извършват във връзка с движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България". Алинея 5 пояснява, че
"С фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск не се
установяват задължения за данъци, но могат да се установяват определени факти и
обстоятелства от значение за задълженията за данъци". Действията, които
органите по приходите може да извършват за целите на фискалния контрол, са определени
изчерпателно с чл.127б – спиране на транспортно средство; проверка, дали
превозваната стока е стока с висок фискален риск; проверка на документите,
придружаващи стоката, относно вида и количеството й; идентификация на
доставчика/продавача и/или получателя/купувача на стоката, както и мястото на
получаване/разтоварване на стоката (ал. 1); поставяне технически средства за
контрол на транспортното средство и печат/щемпел с надпис "висок фискален
риск" върху превозния документ (ал. 2). За обжалване на действията при
извършване на фискалния контрол, разпоредбата на чл. 127ж, ал. 1 ДОПК препраща
към реда по чл. 41. Както в други подобни случаи, и в настоящия
законосъобразността на действията, обективирани с оспорвания Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск, №180602827768_3/11.11.2023г.
е обоснована с цитиране нормите на чл. 121а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ДОПК.
Разпоредбите са в сила от 01.01.2014 г. и наименованието на чл. 121а е:
"Предварително обезпечаване при фискален контрол". Действително,
алинея 3, изр. първо от същата дава правомощия на орган по приходите да
предприема и "действия по чл. 40, за обезпечаване на доказателства, със
срок на действие до 72 часа, без разрешение на Съда, като стоката и документите
за стоката се изземват", но "само в случаите по ал. 1 и ал. 2".
Алинея 1 на чл. 121а ДОПК дава възможност на органа по приходите, при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката, за обезпечаване на вземанията
за данъци, които биха възникнали. Според ал. 2 – "Мерките по ал. 1 могат
да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни". С други думи, за да предприеме действия по чл.
40 ДОПК за обезпечаване на доказателства, които действия са различни от
споменатите в чл. 127б ДОПК, органът по приходите следва предварително да
разполага с информация, относно наличието на установени и дължими публични
задължения за конкретното лице, което му дава основание: да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото
на получателя на стоката, понеже вече е установил, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите (установени по основание и по
размер) данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни - чл. 121а, ал.
1, ал. 2 ДОПК. В процесния протокол обаче не са упоменати конкретни данни, въз
основа на които е направен изводът, че "при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни", както и че е на лице "индикация за риск от неправилно
определене на данъчната основа и намаляване на данъчните задължения". С
други думи – не са конкретизирани (изложени) в самия протокол данни, по смисъла
на чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 ДОПК - за установени по надлежния ред (с влязъл в
сила административен акт) задължения за данъци. Неправилното тълкуване и
прилагане на материалноправните разпоредби на ДОПК, обсъдени по – горе, наред с
недоказаните и непроверени твърдения, послужили като основания за предприетите
действия е довело и до незаконосъобразно упражняване на властнически правомощия
от страна на органите по приходите, изготвили оспорвания Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск, № №180602827768_3/11.11.2023г., който подлежи на
отмяна, по реда на съдебния контрол- чл. 127ж, ал. 1, вр. чл. 41, ал. 3 ДОПК. Хипотезата
на чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква установяване от органа по приходите, а не излагане
на предположения за евентуална несъбираемост на данъци поради последващо
разпореждане със стоката. Такъв извод не се обосновава по категоричен начин от
представените с преписката доказателства и се явява само едно предположение, за
което възражението е основателно.
От друга страна, дружеството
е внесло определеното обезпечение по банкова сметка ***, в размер на 30% от
пазарната стойност на стоката, т. е. налице е пълно обезпечение на публичните
вземания според изискванията на закона, които биха възникнали, във връзка с
вноса, поради което и предприетите действия по обезпечаване на доказателствата
следва да бъдат отменени.
По тези съображения, жалбата
на „Селектина“ ЕООД се явява основателна и оспореният акт следва да се отмени
като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото,
съдът намира, че на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени и разноските по
делото, съгласно представени доказателства за заплащането им, а именно 50. 00
лв. за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, който в случая е 700лв., заплатен
в брой.
Така мотивиран и на
основание чл. 127ж, вр. с чл. 41, ал. 3
от ДОПК от ДОПК,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действията по обезпечаване на
доказателства, обективирани с Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № №180602827768_3/11.11.2023г., изготвен от инспектори по
приходите при Главна дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № ФК-9/20.11.2023 г. на Директор на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА
НАП – София да
заплати на „Селектина“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.“Ради Иванов“ №10, представлявана от Виктор Георгиев Иванов, деловодни
разноски в общ размер 750 лева, от които 50. 00 лв. /петдесет лева/ държавна
такса и 700лв. /седемстотин/ адвокатски хонорар.
Определението не подлежи на
обжалване, съгласно нормата на чл. 41, ал. 3,
пр. последно, вр. с чл. 127ж от ДОПК.
Препис от определението да
се изпрати на страните.
СЪДИЯ: