№ 1355
гр. ********, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110115630 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от /фирма/
срещу С.О. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
333,61 лв., представляваща суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по полица №
93001710063962 за щети по л.а. "БМВ", модел "335" с ДК №
*****************, причинени при ПТП на 08.05.2018г.,
когато водача на МПС „БМВ“ с ДК № *****************,
движейки се по улица „************“, срещу бл. ***, посока
към ул. „************“ попада в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, с включени 10
лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
за периода от 16.12.2022 г., до окончателното ѝ изплащане,
1
сумата в размер на 98,61 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 26.03.2019 г. до 26.03.2022 г. и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 18.01.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 68732/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” и във връзка с щета № 0000-
1261-18-251700 е заплатил сумата в размер на 333,61 лв. –
обезщетение за щети по л.а. "БМВ", модел "335" с ДК №
*****************, реализирани в резултат от ПТП,
настъпило на 08.05.2018г., около 14:20 часа, в гр. ********
по ул. "************" срещу бл. *** посока към ул.
"************", където л.а. „БМВ“, управляван от М. П.Н.
попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно. Отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът
С.О., предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 11,
ал. 1 от ЗОбС. Ответникът бил канен с писмо № L-
689/08.03.2019 г., да възстанови заплатената сума, но
същият и към момента на подаване на исковата молба, не
извършил плащане. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.О. е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеното вземане. Твърди, че са недоказани
твърденията на ищеца относно причината за процесното
2
ПТП и механизма на същото. Посочва, че мястото на
твърдяната от ищеца дупка е неопределено. Оспорва да е
налице валидно застрахователно правоотношение. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
погасяване по давност на претенцията за лихви, както и
възражение за съпричиняване на вредоносното събитие.
Прави искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П.а, която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът С.О., редовно призован, в открито съдебно
заседание, се представлява от юрисконсулт А., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
За успешно провеждане на иска с правно основание чл.
410 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже
1/сключен договор за имуществена застраховка за
увредения автомобил с валидно застрахователно покритие
3
към датата на ПТП; 2/плащане на застрахователното
обезщетение в изпълнение на този договор/; 3/ отговорност
на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по
чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за което в процеса следва да бъдат
установени: деяние, противоправност, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите; 4/ размера на
причинените вреди. По релевираното от ответника
възражение за давност по отношение предявената
акцесорна претенция в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на
давностния срок.
В производството и с оглед подадения в срока по чл.
131 от ГПК отговор на исковата молба не е спорно между
страните осъществяването на следните релевантните за
спора факти и обстоятелства, а именно, че С.О. е
собственик на процесния пътен участък – ул. „************
срещу бл. ***, посока ул. „************“.
По делото е приета застраховка „Каско на МПС“,
застрахователна полица № 93001710063962, сключена
между собственика на автомобил с ДК №
*****************, собственост на М.П.Б. – Б., валидна в
периода от 21.07.2017г. до 20.07.2018г.Приети са
доказателства на л.7 от досието по делото за заплащане на
първата вноска от застрахователната премия по полицата.
Приет е поделото и Анекс № 3 от 28.11.2017г. към
застрахователната полица, от който се установява, че
4
застраховката е прехвърлена на нов собственик, а именно
М. П.Н.. В о.с.з. от 14.11.2023г., с оглед възраженията на
ответника, съдът констатира, че оригинала на Анекс № 3
не съответства на приетото по делото копие в частта от
анекса, в която е посочена процесната застрахователна
полица. Безспорно ПТП е настъпило след прехвърляне на
полицата на името на М. Н.. В чл. 413, ал. 1 КЗ е
предвидено, че ако по време на действието на
застрахователния договор застрахованото имущество бъде
прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и
задълженията на застрахования по застрахователния
договор, като това става автоматично. Това законово
разрешение е логично, защото от момента на прехвърляне
на собствеността върху застрахованата вещ, когато от този
момент и рискът от нейното погиване преминава върху
лицето, което я е придобило, застрахованият вече не може
да има качеството на увредено лице при настъпване на
събитие, в резултат на което тази вещ е погубена изцяло
или повредена. От този момент увредено лице може да бъде
само новият собственик на вещта, който носи и риска от
нейното погиване и повреждане, защото за това лице ще
настъпи вредата от нейната загуба, пълно погиване или
частична щета, изразяващи се в намаляване на неговия
патримониум със стойността на тази вещ, съответно със
стойността на средствата, които трябва да бъдат разходени
за нейния ремонт и в каквато връзка ищецът твърди да е
изплатил обезщетение по застраховка „Каско на МПС“.
5
Съдът независимо от формалното несъответствие, което
явно се дължи на техническа грешка и доколкото в анекса
е изписано името на правоимащото вече лице – М. Н. и в
анекса коректно е посочен застрахования обект –
процесното ППС БМВ, с коректния ДК номер,
застраховано при ищеца, намира, че правопроемникът
валидно е встъпил в правата на прехвърлителя, което
обосновава извод, че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и застрахованото лице.
За щети по МПС, във връзка с процесното ПТП при
ищеца е образувана щета № 0000-1261-18-251700 по
уведомление на Н., приобщено на л.9 от досието по делото,
като видно от съставения опис-заключение по щетата и
ликвидационен акт е определено застрахователно
обезщетение в размер на 323,61 лева, което видно от
приетото на л.10 от досието по делото платежно нареждане
е изплатено на Н..
От приетия по делото протокол за ПТП с № 1699099 от
08.05.2018г., от изслушаната САТЕ, неоспорена от страните
и от показанията на свидетеля Н., се установява, че ППС
БМВ 335 с ДК № ***************, управлявано от М. Н. се
движи на територията на гр.********, по ул.
„************“ с посока към ул. „************“ и срещу бл.
***, което се потвърди и от показанията на свидетеля Н.,
попада в необезопасена дупка на пътното платно, при което
6
настъпват щети по ППС – увредена предна дясна гума и
джанта. Вещото лице в о.с.з. поясни, че процесния участък
е еднопосочна улица, като дава крайно заключение, че
повредите по л.а. „БМВ 335“ отговарят и са в причинна
връзка с процесното ПТП. Изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза преповтаря обясненията на
водача на л.а „БМВ 335“, като в експертизата е налице и
снимков материал на пътния участък.
Свидетелят Н., разпитан непосредствено пред съда,
потвърждава в детайли механизма на ПТП, като допълва,
че неравността по пътното платно не била обозначена и
обезопасена, като управлявал автомобила със скорост не
по-висока от 30-40 км.ч. Дупката била ситуирана
непосредствено на пътното платно, от където следвало да
премине и не бил в състояние да я избегне, предвид и
еднопосочността на движение по улицата.
Съдът съотнасяйки експертното мнение на вещото
лице със снимковия материал, и с обясненията на водача,
управлявал ППС, дадени пред застрахователя, и в
Протокола за ПТП, за достоверността на които се е
подписал, и в качеството на свидетел, непосредствено пред
съда, намира, че от събраните писмени доказателства по
делото /в частност обясненията на водача на увреденото
ППС/, изслушаната САТЕ, събраните гласни доказателства
се установяват обстоятелствата по механизма на ПТП.
По делото е установено, че към датата на ПТП е
7
съществувало валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на процесния лек автомобил,
по силата на което ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение. С изплащане на обезщетението
застрахователното дружество е встъпило в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, които се претендират в
размер на 10,00 лева от ищеца, следователно има право да
претендира този размер от ответника.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на С.О.
е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в
********, което включва и недопускането, съответно -
отстраняването на дупки и неравности по тях.
Следователно О. следва да осигури безопасността на
пътното платно, като стопанин на пътя. Не се установи в
производството, дупката да е била обозначена и обезопасена
по някакъв начин, поради което съдът приема, че
ответникът не е изпълнил вмененото му по закон
задължение, от което са настъпили вредите. О. изпълнява
8
тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията
на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. В настоящия случай,
собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС
вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно
чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на
добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на неравностите и дупките на пътното
платно. С оглед на това, че необозначена дупка на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които СО е
възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата,
при наличие на обективна възможност за обезопасяването
й, което както се установи в производството не е направено,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД, в правата на което застрахователят се е
суброгирал.
Не се установи съпричиняване в производството, не се
установи водачът на увреденото ППС със свои действия да
е допринесъл за настъпване на ПТП /да е шофирал с
несъобразена с пътната настилка/обстановка и с
интензитета на движение скорост/. Още повече, че
9
шофирайки в еднопосочна улица, за водача е било трудно
да избегне препятствието.
САТЕ установява, че стойността на щетата е 344,10
лева, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 323,61 лева, тоест иска е доказан и по размер,
като обезщетението се равнява на реално причинените
вреди. Към сумата от 323,61 лева следва да се прибави и
сумата от 10,00 лева за ликвидационни разноски, или общо
процесната сума от 333,61 лева. Или иска следва да бъде
уважен до пълно предявения размер.
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да
заплати претендираното обезщетение, за което е получил на
11.03.2019 г. регресна покана. Съдът обаче е
възпрепятстван да прецени от кога ответникът е изпаднал
в забава, тоест от кога вземането е изискуемо, тъй като с
поканата ищецът не е предоставил срок за плащане.
Отделно от това, гореконстатираното поставя в
невъзможност съда да определи, с оглед релевираното
възражение за давност, каква част от сумата е погасена по
давност. В случая приложима е тригодишната давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и безспорно част от вземането е
погасено по давност. Нещо повече, с поканата ищецът е
поканил ответника да заплати единствено изплатеното
обезщетение, но не и претендираните за присъждане
ликвидационни разноски. По гореизложеното съдът
приема, че ответникът не е поставен в забава с така
10
получената покана, което обосновава извод, че акцесорната
претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК. На ищеца в заповедното производство следва да се
присъдят разноски с оглед уважената част от исковете в
размер на 57,89 лева. В исковото производство ищецът е
заплатил 25,00 лева за държавна такса, 300,00 лева –
депозит за изслушване на САТЕ, 30,00 лева – депозит за
призоваване на свидетел, като на ищеца на основание чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева. Или общо разноски в размер на
455,00 лева. Така на ищеца в исковото производство,
съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 351,19 лева.
На ответника също следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете. На ответника в
заповедното производството следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ГПК, вр. чл. 26,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Или с
оглед отхвърлената част от исковете в заповедното
производство следва да му се присъдят разноски в размер
на 11,41 лева, а в исковото производство следва да му се
11
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Или с оглед отхвърлената част от
исковете в исковото производство следва да му се присъдят
разноски в размер на 22,81 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ************
срещу С.О., БУЛСТАТ **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че С.О. дължи на /ФИРМА/, сумата от 333,61 лв.,
представляваща суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по полица № 93001710063962
за щети по л.а. "БМВ", модел "335" с ДК №
*****************, причинени при ПТП на 08.05.2018г.,
когато водача на МПС „БМВ“ с ДК № *****************,
движейки се по улица „************“, срещу бл. ***, посока
към ул. „************“ попада в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, с включени 10
лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
за периода от 16.12.2022 г., до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК,
12
вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 98,61 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.03.2019
г. до 26.03.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
18.01.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 68732/2022 г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 57,89
лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 351,19
лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на С.О., БУЛСТАТ **********, сумата в размер на 11,41
лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
13
на С.О., БУЛСТАТ **********, сумата в размер на 22,81
лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14