Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.01.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Алина Т., като
разгледа т.д.N 1562/2019 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи
следното:
СГС
е сезиран с искова молба от М.НА О.С.И В., с която са предявени срещу „Ф.-Н.“
ООД, „В.А.“ ЕООД, „М.г.“ ЕООД искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 23.07.2018 г. е сключил с
гражданското дружество по ЗЗД „Ф.А.Г.“, в което съдружници са ответниците,
договор N
34-50/23.07.2018 г. за възлагане на
обществена поръчка, по който гражданското дружество е поело задължението да създаде
„Български екологичен алманах 2018“, а договорът е със срок на действие 240
дни. Сочи се от ищеца, че по процесния договор на 29.10.2018 г. е съставен
Констативен протокол за приемане на работата по дейност 1, а ищецът е платил за
тази изпълнена работа сумата от 202 000 лв. На 15.01.2019 г. е съставен
протокол N 2, с който са приети работи по
поддейност 2.1 и поддейност 2.2, а за изпълнените до този момент работи е
платена сумата от общо 286 200 лв. Изпълнението на дейност 2.3 – печат на
две книжни тела на български и английски език е следвало да се осъществи в срок
от 40 дни от подписване на констативен протокол N 2, т.е до 25.02.2019 г., но с писмо от 14.03.2019 г.
дружеството е уведомило ищеца, че не е в състояние да продължи изпълнение на
договора, но интересът на ищеца не е удовлетворен от частичното изпълнение,
защото ищецът има интерес от получаване на завършен цялостен продукт за постигане
на целите, обусловили сключване на договора в изпълнение на проект, финансиран
по оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.“. Освен това поради
поведението на дружеството е настъпила невъзможност ищецът да изпълни планиран
с европейски средства финансов план за бюджетна линия дейност при условията на оперативната
програма, както и да получи безвъзмездна финансова помощ под формата на
възстановяване на направени разходи по чл.55 ал.1, т.1 ЗУСЕСИФ. При наличието
на неизпълнение от страна на изпълнителя по договора в полза на ищеца е
възникнало на основание чл.87 ЗЗД правото да развали договора, което е сторил с
писмо от 18.04.2019 г. Иска се от ищеца ответниците да бъдат осъдени солидарно
да заплатят сумата от 286 200 лв. – платена по разваления договор, както и
сумата от 6 678 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 17.05.2019 г. – 09.08.2019 г.
Ответникът „М.г.“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че процесният договор е
с продължително изпълнение, защото има за предмет извършване на дейности по
график, а сумата за дейност 1, 2.1 и 2.2 е платена за изпълнени по договора
работи, приети от ищеца, поради което тази получена сума не подлежи на връщане,
защото случаят попада в хипотезата на чл.88 ал.1 ЗЗД. Сочи се, че в клаузата на
т.33.1 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на конкретна дейност
или поддейност, поради което договорът е с продължително изпълнение, при което
всеки етап има свое самостоятелно значение. Полученото възнаграждение за
изпълнени по договора дейности, които са били приети, не подлежи на връщане.
Ответникът „Ф.-Н.“ ООД е подал писмен
отговор,с който оспорва исковете, че не е налице основание за солидарна
отговорност, защото всеки от участниците в дружеството следва да отговаря до
размера на своя дял. Поддържа се, че е налице изпълнение на част от договора,
както и че неизпълнената част е поради обстоятелството, че в България няма
печатница, която да отпечата произведението на формат А-3, поради което е
налице хипотезата на чл.267 ЗЗД. Сочи се, че е налице полезност по отношение на
изпълнената по договора работа, която е била приета от ищеца.
Ответникът „В.А.“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете с възражението, че уговорките в клаузите на
т.42, т.33 и т.41 от договора сочат, че за ищеца е налице интерес от частично
изпълнената по договора работа, която е приета от него, както и че е налице
изпълнение и на трети етап от договора, а неизпълнената част по 2.3 – печат на
книжни тела е основание за неприемане на работата по трети етап. Договорът
поражда за дружеството задължение за продължителна престация, поради което
развалянето на договора няма обратно действие. Позовава се на правилата по
чл.262 ал.2 и чл.265 ал.2 ЗЗД, поради което приема, че разваляне не може да
настъпи за изпълнената и приета от ответника част от възложената с договора
работа. Прави възражение за погасителна давност.
Ищецът е подал допълнителни искови молби,
с които поддържа предявените искове с довода, че процесният договор не е с
продължително изпълнение, поради което развалянето има обратно действие.
Поддържа се, че създаването на „Български екологичен алманах 2018“ за
популяризиране на Оперативна програма „околна среда 2-2014 -2020 г.“ е целеният
резултат от набора дейности, които е следвало да бъдат извършени за неговото
създаване, а изпълнението на отделните дейности отделно няма да доведат до
крайния резултат, преследван с договора. Отделните дейности по договора не
представляват самостоятелен резултат. Договорът е с еднократно действие, поради
което развалянето има обратно действие. Оспорва се дейност 3 по договора да е
извършена, защото работата по нея не е била приета, а в писмото на гражданското
дружество, с което уведомява, че преустановява изпълнението на договора, не се
сочи, че е изработил работата по дейност 3. Не е налице частичен резултат,
който да е полезен за ищеца, е налице неизпълнение на съществено задължение по
договора, което е основание за неговото разваляне. Не е налице хипотезата на
чл.267 ЗЗД, защото с подаване на офертата дружеството е заявило, че е запознато
с условията на поръчката по раздел II.2, т.3
–поддейност 2.3.
Ответникът „В.А.“ ЕООД е подал допълнителен
отговор, с който поддържа възраженията и оспорванията на исковете с довода, че
е налице полезност за ищеца по отношение на изпълнената от дружеството част от
възложената по договора работа, която е приета от ищеца, тъй като тълкуването
на уговорките в клаузите на т.42, т.33 и т.41 от договора показват, че се
допуска частично изпълнение. Сочи се, че е изпълнена основната част от
изработката на алманаха – създаден е текст, извършено е проучване и преводи и
дори е създадена интерактивна електронна карта, а останалата неизпълнена част
се изразява в чисто техническа работа – разпечатване на създадения продукт на
хартиен носител. Поддържа се, че по отношение на изпълнената работа не са
налице съществени недостатъци, че работата да е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, поради което няма основание за връщане на
получено възнаграждение за приета от ищеца престация.
Останалите ответници не са подали
допълнителни отговори.
Представен е договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018
г., в който се сочи, че гражданското дружество по ЗЗД „Ф.А.Г.“ е поело по
възложение на ищеца задължението да създаде „Български екологичен алманах
2018“, срещу което ищецът в качеството на възложител е поел насрещното
задължение да плати възнаграждение в размер на общо 694 200 лв. Договорът
е със срок на действие 240 дни, а задължението да изпълни възложената работа е
уговорено да се извърши на етапи – 1. Дейност 1, Дейност 2 и Дейност 3.
Към
договора е приложена техническа спецификация – приложение 1.
Представен е констативен протокол N 1 от 29.10.2018 г., в който е удостоверено, че ищецът в качеството
на възложител е приел без възражение изпълнението на работата по Дейност 1.
Представена е фактура N 001/01.11.2018 г., в която се сочи, че за изпълнените от гражданското
дружество по ЗЗД „Ф.А.Г.“ работи по Дейност се дължи възнаграждение в размер на
202 200 лв.
Представено е платежно нареждане от
12.11.2018 г., в което се сочи, че ищецът е платил на гражданско дружество по
ЗЗД „Ф.А.Г.“ сумата от 202 200 лв.
Представен е констативен протокол N 2 от 15.01.2019 г.,
в който е удостоверено, че ищецът в качеството на възложител е приел без
възражение изпълнението на работата по Дейност 2.
Представено е платежно нареждане от 18.02.2019
г., в което се сочи, че ищецът е платил на гражданско дружество по ЗЗД „Ф.А.Г.“
сумата от 84 000 лв.
Представен
е констативен протокол от N 2/15.01.2019 г.,
в който се сочи, че за изпълнените работи по поддейност 2.1 се дължи възнаграждение
в размер на 24 000 лв., а за изпълнените работи по поддейност 2.2 се дължи
възнаграждение в размер на 60 000 лв.
Представено е писмо от 18.04.2019 г., с
което ищецът поради неизпълнение на задълженията по поддейност 2.3 и на дейност
3 и преустановяване изпълнението на възложените по договора работи е дал на
гражданското дружество срок от 7 дни за изпълнение с предупреждение, че при
неизпълнение договорът се разваля.
Представено е електронно писмо на „М.“ и
оферта за изработка на полиграфически изделия.
Представено е електронно писмо на „Т.“ ЕООД.
Представено е електронно писмо на „П.Б.“
ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за възлагане на обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018 г., че гражданското дружество по ЗЗД „Ф.А.Г.“ е поело по възложение на ищеца задължението да създаде в срок до 240 дни „Български екологичен алманах 2018“, срещу което ищецът в качеството на възложител е поел насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на общо 694 200 лв., а задължението да се изпълни възложената работа е уговорено да се извърши на етапи – Дейност 1, Дейност 2 и Дейност 3. Доколкото гражданското дружество представлява неперсофиницирана общност и не притежава качеството на самостоятелен правен субект, съдът приема, че облигационното правоотношение по договора за изработка е възникнало между ищеца и ответниците, които не се спори, че са съдружници в гражданското дружество. В този случай всеки от ответниците има качеството на изпълнител по процесния договор и в това си качество на основание чл.261 ал.3 ЗЗД е солидарно отговорен за изпълнението на възложената по договора работа.
Не се спори, че ответниците са изпълнили част от възложената по договора работа, която е уговорено да се извърши на етапи. Това фактическо обстоятелство се признава изрично от ищеца, а и се установява от констативен протокол N 1 от 29.10.2018 г., в който е удостоверено, че ищецът в качеството на възложител е приел без възражения изпълнението на работата по Дейност 1, както и от констативен протокол N 2 от 15.01.2019 г., в който е удостоверено, че ищецът в качеството на възложител е приел без възражение изпълнението на работата по поддейност 2.1 и по поддейност 2.2.
От представените по делото платежно нареждане от 12.11.2018 г. и платежно нареждане от 18.02.2019 г. се установява, че ищецът в качеството на възложител е платил на ответниците сумата в размер на общо 286 200 лв., която представлява възнаграждение за изпълнената от тях работа по Дейност 1, по поддейност 2.1 и по поддейност 2.2. Фактът, че ищецът е платил на ответниците възнаграждение в размер на общо 286 200 лв., потвърждава по несъмнен начин доказателствения извод, че по договора са изпълнени работите по Дейност 1, поддейност 2.1 и по поддейност 2.2.
Повдигнатите от ответниците „Ф.Н.“ ООД и „В.А.“ ЕООД фактически твърдения, че е била изпълнена и Дейност 3 по договора - създаване на интерактивна електронна карта на „Български екологичен алманах 2018“, са недоказани. С определението за доклад по чл.374 ГПК съдът на основание чл.146 ал.2 ГПК изрично е указал на ответниците, че не сочат доказателства за твърдения от тях факт на изпълнение на Дейност 3 и че изпълнението отговаря на уговореното качество. В подкрепа на повдигнатите от ответниците твърдения не са представени доказателства, поради което съдът приема за недоказано изпълнение на Дейност 3.
При тези факти съдът намира за установено, че ответниците са в неизпълнение на задълженията да изпълнят работите по поддейност 2.3 и по Дейност 3. Този фактически извод на съда се потвърждава от направеното в писмо от 14.03.2019 г. изявление от името на всички тях, че не са в състояние да завършат цялата възложена работа.
Неизпълнението на задължението да се изпълнят работите по поддейност 2.3 и по Дейност 3, както и направеното в писмото от 14.03.2019 г. изявление, представляват факти, които на основание чл.262 ал.2 ЗЗД са породили в полза на ищеца правото да развали договора, което той е упражнил с писмо от 18.04.2019 г. В този случай за ищеца в качеството на възложител е станало повече от ясно, че възложената по договора работа няма да се изпълни в цялост в уговорения срок.
От
страна на ответниците е повдигнато фактическото твърдение, че неизпълнената
част от задължението е обусловено от обстоятелството, че в страната няма
печатница, която да отпечата произведението на формат А-3. Това наведено като
отбранително средство възражение по чл.260 ал.1 ЗЗД, респ. по чл.267 ал.1 ЗЗД,
е неоснователно, защото още при сключване на договора ответниците в качеството
на изпълнители са поели задължението да изпълнят възложената работа съобразно
посочената в Приложение N 1 техническа
спецификация, която по същество представлява „проект“ по смисъла на чл.260 ал.1 ЗЗД. Нормата на чл.260 ал.1 ЗЗД предвижда, че изпълнителят е длъжен да
предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или
доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да
иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ
материал.
Ответниците не са изпълнили своето задължение
по чл.260 ал.1 ЗЗД да предупредят своевременно възложителя за негодността на
дадения проект, защото едва в писмо от 14.03.2019 г. се съдържа за първи път
уведомление, че е невъзможно да изпълнят изискванията, съдържащи се в техническата
спецификация. Предупреждението на изпълнителите е несвоевременно направено,
поради което на основание чл.260 ал.2 ЗЗД те следва да понесат последиците от
неточното изпълнение. Освен това недоказан е фактът, че съдържащият се в
техническата спецификация проект е „негоден“ по смисъла на чл.260 ал.1 ЗЗД,
както и че поради негодност на проекта изпълнението на работите по Дейност 3 е станало
„невъзможно“ по смисъла на чл.267 ал.2 ЗЗД – изявленията на трети лица в
електронни писма нямат доказателствена стойност.
Според съда изявлението
на ищеца за разваляне на договора е породило правни последици по прекратяване
на договорната връзка. Налице е частично неизпълнение на възложените по
договора работи, а неизпълнената
част от задължението по договора не е незначителна с оглед интереса на
кредитора. Неизпълнената част от
задължението е съществена с оглед интереса на възложителя, защото е на стойност
от 408 000 лв., а тази стойност надвишава значително 1/5 от стойността на
договора, която се приема за определяща при преценката дали неизпълнената част
е незначителна /решение № 318 от
27.06.2012 г.
гр.д. № 273/2012 Г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС,
решение № 60 от 03.06.2019 г. по т.д. № 1892/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Упражненото
от възложителя право да развали договора е породило правни последици по
прекратяване на договорната връзка. Договорът за изработка не е договор с
продължително или периодично изпълнение, защото по него поетото от изпълнителя
задължение е да предаде на възложителя готов и краен резултат, а не да
изпълнява една и съща престация непрекъснато през определен период от време /решение № 147 от 31.10.2019 г. по т.д. № 50178/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, решение № 201 от 26.02.2014 г. по т.д. № 770/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Обстоятелството, че за изработването на крайния резултат е необходимо
време, през което изпълнителят извършва действия по изработка, не придава на
изпълнението на задължението качеството на „продължително“ или „периодично“,
защото престацията се изпълнява не с полагането на усилия за определен период,
а със създаването и предаването на крайния резултат.
В този случай възниква въпросът
дали правният ефект на разваляне на договорната връзка простира своето действие
по отношение на изпълнените работи до момента на разваляне на договора, или
този ефект поражда действие само за работите, които не са били изпълнени до
момента на разваляне. Според съда договорът е развален частично и договорната
обвързаност е отпаднала само по отношение на работите, които не са били изпълнени
до момента на разваляне на договора. В този смисъл съдът приема, че не подлежи
на връщане получената от изпълнителите сума от 286 200 лв., която е възнаграждение
за изпълнените работи по Дейност 1, поддейност 2.1 и поддейност 2.2, приети
от възложителя с констативни протоколи N 1/29.10.2018 г. и N 2/15.01.2019 г.
В подкрепа на правния извод, че не подлежи на
връщане сумата в размер на 286 200
лв., на колкото възлизат по стойност изпълнените и приети от възложителя
работи до момента на разваляне на договора, е нормата на чл.267 ал.1, изр.2-ро ЗЗД, както и нормата на чл.268 ЗЗД. Систематичното тълкуване на тези две норми
налага правния извод, че при разваляне на договора за изработка правният ефект
на развалянето не обхваща изпълнените работи до момента на развалянето, както и
че изпълнителят има право на възнаграждение за работите, които са изпълнени до
момента на разваляне на договора, от което следва и изводът, че не подлежи на
връщане полученото възнаграждение за работи, изпълнени до момента на разваляне
на договора.
По
отношение на изпълнените работи по дейност 1, по поддейност 2.1 и поддейност
2.2, за които е платено възнаграждение в размер на 286 200 лв., няма
данни да е налице абсолютна, пълна негодност – дори няма възражения за
недостатъци. С оглед липсата на твърдения, че работите по тези етапи са
страдали от недостатъци, които водят до пълната негодност, и липсата на
доказателства, които да сочат, че тези работи са напълно безполезни за
възложителя, съдът приема, че изпълнените до развалянето на договора работи на
стойност 286 200 лв. са „полезни“ за възложителя. Съдът приема, че по
отношение на изпълнените от ответниците работи на стойност 286 200 лв. не е настъпил правният ефект по разваляне на
договора, защото тази част от изпълнената работа е годна и полезна за
възложителя / решение № 99 от 11.07.2017
г.по т.д. № 2483/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 157 от 08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Тъй
като за изпълнените работи на стойност 286 200
лв. не са налице недостатъци, по
отношение на тази част от възложената по договора работа в полза на ищеца дори
не е възникнало правото да избере една от алтернативно предвидените възможности по чл.265 ал.1, т.1 и т.2 ЗЗД –
да иска поправяне на работата, или заплащане на разходите, необходими за поправката, респ. намаляване на възнаграждението. На
още по-силно основание следва да се приеме, че след като ищецът не може да иска
за изпълнените работи на стойност 286 200 лв. намаляване на възнаграждението,
респ.поправка или заплащане на разходи за отстраняване на недостатъци, той не
може да иска и връщане на платеното от него възнаграждение.
За вредите, настъпили за ищеца
от разваляне на договора в една негова част и невъзможността да изпълни
планиран с европейски средства финансов план, и да получи финансова помощ по
чл.55 ал.1, т.1 ЗУСЕСИФ, той може да търси защита чрез иск по чл.88 ал.1,
изр.2-ро, вр. с чл.262 ал.2 ЗЗД. Присъждане на претендираната от ищеца сума би
довело до неговото неоснователно обогатяване, защото един път той получава
изпълнение на работи на стойност 286 200 лв., приети и полезни за него, и
втори път получава в пари тази стойност.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи и следното – изпълнението на договора се състои в
създаването на един краен продукт, получено в резултат на положен интелектуален
труд - текстово съдържание, съдържащо определени качествени характеристики
относно информация/знание в определена област. Изпълнените работи по Дейност 1,
поддейност 2.1 и поддейност 2.2 се изразяват именно в създаване на този
продукт, резултат от положен интелектуален труд, който резултат е бил
обективиран в определена форма, а този „творчески резултат“ е бил предаден на
ищеца. Обстоятелството, че „творческият резултат“, не е бил напечатан на две
книжни тела /поддейност 2.3/ и не е изработен електронен продукт с масив от данни /Дейност 3/, не заличава
постигането на полезните за ответника резултати, посочени на стр.5-та, от
Приложение 1. „Творческият резултат“, получен от положения от ответниците
интелектуален труд -текстово съдържание, съдържащо определени качествени
характеристики относно информация/знание в определена област, е предаден на
ответника, който може сам или чрез трето лице да го напечата на две книжни тела /поддейност 2.3/,
да изработи електронен продукт с масив от данни – Дейност 3 и така да завърши
договора и да постигне крайния резултат.
При липса на данни за друго,
съдът приема, че изпълнените работи на стойност 286 200 лв., които са приети
от ищеца, са в състояние от обективна страна да му послужат за постигането на
очаквания
от него резултат по т.3.1 от Приложение N 1 и на очаквания резултат по раздел II. От обективна страна преследваният с
договора краен резултат може да се постигне с изпълнение на работи по
поддейност 2.3 и по Дейност 3, а не да се започва всичко наново.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.НА О.С.И В. срещу „Ф.-Н.“ ООД, „В.А.“ ЕООД и „М.г.“ ЕООД искове по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска солидарното осъждане да се заплати сумата от 286 200 лв. – платена по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018 г., както и сумата от 6 678 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2019 г. – 09.08.2019 г.
ОСЪЖДА М.НА
О.С.И В., гр.София, бул.“*********, да заплати на „В.А.“ ЕООД, ***, съдебни разноски в размер на 8700 лв. - за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: