№ 437
гр. Пещера, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20215240101364 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск за сума в размер от 1824,38 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.04.2018 година.
В исковата молба ищецът „Профи Кредит България “ ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. София,бул.„България“ № 49,бл.53Е,вх.В ,чрез юрк.Кехайов против
ответника Д. С. Т. от гр.Пещера твърди, че на 17.04.2018 година е сключен договор за
потребителски кредит № ********** между „Профи кредит България“ ЕООД в качеството
на кредитор и Невзер Исмаилова Атипова и Д. С. Т. в качеството на солидарни
длъжници.Сочи още ,че договорът бил сключен при следните параметри: сума по кредита
от 5000 лева;договорен срок от 36 месеца;размер на вноска от 243.98 лева;годишен процент
на разходи (ГПР) от 49.89%;годишен лихвен процент от 41,17%;лихвен процент на ден от
0.11%, като общото задължение по кредита възлизало на 8783.28 лева.По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги се дължало възнаграждение в размер на 3284.28 лева ,което
се заплащало чрез месечна вноска в размер на 91.23 лева.Общото задължение по кредита
възлизало на 12 067.56 лева ,а месечната вноска (включваща и вноската по пакет от
допълнителни услуги) възлизала на 335.21 лева.
Твърди се още,че длъжниците се запознали ,а и разписали Общи условия неразделна
част от договора ,както и Стандартен европейски формуляр.Сочи се още ,че на 28.08.2018
година длъжникът по договора Невзер Атипова била подала Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № **********,с което пожелала да й бъде отложено
плащането на погасителна вноска № 1.На 12.09.2018 година между посочените по- горе
страни бил сключен Анекс № 1 към ДПК № ********** ,с който страните по договора се
1
договорили да бъде отложена погасителна вноска № 4,която трябвало да се заплати в края
на погасителния план.Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран
погасителен план, като погасителните вноски се променят от 36 броя на 37 броя.На
01.10.2018 година длъжникът Невзер Атипова подала Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК №**********,с което поискала да бъде отложено плащането на
2 погасителни вноски като на 02.10.2018 година е бил сключен Анекс № 2 към ДПК №
**********,с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски №
5,6като същите следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.Неразделна част
от сключения анекс е нов коригиран погасителен план,в който погасителните вноски се
променяли от 36 на 39 броя.Твърди се още ,че договореното възнаграждение по договора за
заем е следвало да се изплати разсрочено в рамките на погасителния план.Неизплатеното
договорно възнаграждение от длъжника било в размер на 1451.92 лева и се претендирало
от падежа на първата неизплатена вноска -03.01.2020 година до датата на предсрочната
изискуемост 06.01.2021 година.Съгласно сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в
размер на 3284.28 лева ,от която сума била заплатена сумата от 1459.90 лева и оставало да
се заплати сумата от 1824.38 лева.
Твърди се още ,че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора ,а именно
да изплати заетата сума като е внесъл само шестнадесет погасителни вноски съгласно
извлечение от сметка,поради което кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на
кредита.Към момента размерът на погасеното от Невзер Атипова и Д. Т. задължение по
ДПК било в общ размер на 5445.58 лева ,от която сума част от задълженията си по
договора в размер на 5363.58 лева и 40 лева за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземания ,съгласно уговореното в ОУ.След приспадане на
внесеното задължение длъжникът Т. дължал на „Профи кредит България“ ЕООД сума в
общ размер от 7 655.40 лева,от която сума главница в размер на 3352.30 лева;договорено
възнаграждение в размер на 1451.92 лева;възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1824.38 лева;лихва за забава в размер на 599.65 лева и законна лихва в
размер на 427.15 лева.Поради неизпълнение на задължението по договора депозирали
заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера , въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 1027/2021 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед за
изпълнение ,като по отношение на заявлението относно сумата от 1824.38
лева,представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги заявлението е било
отхвърлено.Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК е депозирано
възражение от длъжника Д. Т. ,което мотивирало правния им интерес да усТ.ят вземането
си .Моли да се посТ.и решение ,с което да се признае за усТ.ено по отношение на ответника
,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 3352.30
лева-главница по договор за потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху
нея,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане ;договорено
възнаграждение в размер на 1451.92 лева;лихва за забава в размер на 599.65 лева и законна
лихва в размер на 427.15 лева.
2
Моли да се посТ.и решение ,с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1824.23 лева,представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.Претендират се направените по делото разноски.В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който оспорва предявения иск като твърди ,че ответникът не бил надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.Оспорват датата
,съдържанието ,както и подписът положен от ответника Т. в документи
Анекс № 1 и Анекс № 2 с твърдение ,че те не са полагани от лицето Д. С.
Т..Направено е и възражение за неравноправни клаузи в договора ,поради
което моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.Заявили са още
,че ответникът не е получил никакви пари от заетата сума като същите били
преведени по личната банкова сметка на заемателя Атипова.Претендират
разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за усТ.ено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : искане за отпускане на
потребителски кредит;стандартен европейски формуляр допълнителна
преддоговорна информация; договор за кредит № ********** ;споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги;декларация ;Общи условия
към договор ;погасителен план;преводно нареждане; Анекс № 1 към договор
за потребителски кредит от 12.09.2018 година; Анекс № 2 към договор за
потребителски кредит;извлечение от сметка;уведомително писмо се усТ.ява
,че на 17.04.2018 година лицето НЕВЗЕР ИСМАИЛОВА АТИПОВА чрез
сътрудник е депозирало до „Профи Кредит България“ЕООД писмено
искане за отпускане на потребителски кредит в размер на 7000 лева,като от
същата дата е попълнен и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити.Същите документи са подписани
от Д. С. Т. в графата -съдлъжник.От същата дата – 17.04.2018 година е
сключен и договор № ********** между “Профи Кредит България“ЕООД в
качеството на кредитодател и НЕВЗЕР ИСМАИЛОВА АТИПОВА в
качеството й на кредитополучател, по силата на който ищцовото дружество
се е задължило да предостави в заем на Атипова сума в размер на 5000 лева
3
за срок от 36 месеца.Уговорено било още от страните заетата сума да бъде
издължена на вноски ,всяка в размер на 243.98 лева ,при годишен процент на
разходи 49.89%;годишен лихвен процент от 41.17%;лихвен процент на ден от
0.11% или общото задължение по договора възлизало на 8783.28 лева,като
бил закупен и пакет от допълнителни услуги в размер на 3284.28 лева ,а
размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е
договорена от 191,23 лева или общият размер на вноската е 335.21 лева ,а
общият размер на задължението е 12 067.56лева.Договорът е бил подписан
и от Д. С. Т. в качеството на съдлъжник.Подписани са от страните общи
условия към договора ; декларации и споразумение за закупен пакет от
допълнителни услуги,както и погасителен план неразделна част от договора
,в който ясно са посочени броя на месечните вноски ,размерът на всяка и
падежната дата,като последната погасителна вноска е била на 03.05.2021
година.С платежно нареждане от 18.04.2018 година договорената от страните
сума по договор за кредит от 5000 лева е преведена по банкова сметка на
лицето НЕВЗЕР ИСМАИЛОВА АТИПОВА. Впоследствие са сключени
Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от 12.09.2018 година ,с
който кредитополучателят е поискал отлагане на плащането на погасителна
вноска № 4 без причина като крайната дата за издължаване на е 03.06.2021
година,а с Анекс № 2 от 08.10.2018 година кредитополучателят е поискал
отлагане на плащане на вноски № 5 и вноска № 6 ,поради което срокът за
плащане е договорен до 03.08.2021 година.
Видно от останалите писмени доказателства до длъжника Т. е било
адресирано уведомително писмо от 08.07.2021 година ,с което кредиторът
уведомява същият ,че неплатеното задължение по договор за кредит №
********** е 8095.21 и включва :непогасена част от задължението съгласно
договора в размер на 6628.60 лева ; лихва за забава в размер на 966.61 лева;
такса по тарифа от 500 лева като обявява договорът за предсрочно
изискуем считано от 06.01.2021 година.Съгласно обратната разписка за
доставяне това писмо с дата 08.07.2021 година е връчено на длъжника Т.
лично срещу подпис на 12.01.2021 година.
Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1027/2021
година по описа на ПщРС , от което се усТ.ява ,че същото е образувано по
заявление на „Профи Кредит България“ЕООД гр.София по реда на чл.410 от
ГПК срещу НЕВЗЕР ИСМАИЛОВА АТИПОВА от гр.Пещера и Д. С. Т. от
4
гр.Пещера за издаване на заповед за изпълнение за следните суми : главница
в размер на 3352.30 лева;неплатено договорно възнаграждение в размер на
1451.92лева ,за периода от 03.01.2020 година до 06.01.2021 година; неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1824.38
лева;неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания в
размер на 30 лева;непогасена лихва за забава в размер на 599.65 лева ,за
периода от 04.07.2018 година до 06.01.2021 година ;законна лихва в размер
на 427,15 лева за периода от 06.01.2021 година до 25.08.2021 година ,ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението
до окончателното й изплащане.Претендирани са и направените по делото
разноски.
Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в
заповед № 204 от 26.08.2021 година ,посТ.ена по ч.гр.дело №1027/2021
година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено длъжникът НЕВЗЕР
ИСМАИЛОВА АТИПОВА и Д. С. Т. от гр.Пещера да заплатят солидарно
на заявителя следните суми:3352.30 лева-главница,ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от 26.08.2021 година до окончателното изплащане
;неплатено договорно възнаграждение в размер на 1451.92 лева ;лихва в
размер на 599.65 лева ,за периода от 04.07.2018 година до 06.01.2021
година;такса за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30 лева ;
законна лихва в размер на 427.15 лева ,за периода от 06.01.2021 година до
25.08.2021 година и разноски по делото в размер на 153,71 лева д.т. и 150
лева възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта по отношение на длъжника
Д. Т. не е влязла в сила тъй като в законоусТ.ения срок е депозирано
възражение по чл.414 от ГПК.Със съобщение от 06.10.2021година съдът е
указал на заявителя за правото му да предяви иск срещу Д. С. Т. ,за да усТ.и
вземането си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна
такса.Заповедта срещу Невзер Исмаилова Атипова е влязла в законна сила.
С разпореждане № 435 от 26.08.2021 година посТ.ено по ч.гр.дело №
1027/2021 година по описа на ПщРС съдът е отхвърлил заявлението на
„Профи кредит България“ЕООД гр.София срещу Невзар Исмаилова
Атипова и Д. С. Т. и двамата от гр.Пещера за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за заплащане солидарно на сумата от 1824.38
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
5
услуги основаваща се на неравноправна клауза като разпореждането е влязло
в законна сила.
На заявителя не е било указано за правото му да предяви иск за
вземането си при условията на чл.415,ал.3 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.3 от
ГПК
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно –икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението
си сочи ,че при извършената от нея проверка усТ.ила ,че заетата сума по
договор за кредит № ********** и представляваща главница е следвало да
бъде върната съгласно договореното от страните чрез 36 погасителни
вноски (включващи главница +лихва) в периода от 03.06.2018 година до
03.05.2021 година като размерът на вноската е бил договорен от 243.98 лева
или общо е следвало да се върне от кредитополучателят сумата от 8783.28
лева включваща заетата сума и лихва.Вещото лице е усТ.ило ,че кредитната
институция била приела методика за изчисляване на лихвения процент като
формулата била следната : Годишният лихвен процент се изчислявал от
„Профи кредит България“ ЕООД на базата на цялата главница,като приемала
,че годината има 365 дни,а месецът 30.42 дни.Годишният процент на
разходите се изчислявал от „Профи кредит България“ ЕООД по следната
формула: размерът на плащането(главница + лихва) разделено на (1+ ГПР %)
по периода от усвояване до плащане(падежа на вноската по погасителния
план) изразен в години.ГПР се изчислява като месечният размер на лихвата
се изчислява като остатъчната главница се умножава по лихвения
процент,който е фиксиран за целият срок на кредита,след това се разделя на
360 дни и резултатът се умножава по 30 дни.В заключението се сочи още ,че
в периода от 04.05.2018 година до 18.12.2019 година длъжникът Невзер
Атипова е извършила плащания в размер на 5445.58 лева.Вещото лице е
усТ.ило ,че върху главницата от 3352.30 лева обезщетението за забава за
периода от 04.07.2018 година до 25.08.2021 година е в размер на 280.39 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
С решение под № 876 от 21.12.2022 година съдът се е произнесъл по
предявения иск по чл.422 от ГПК във вр. с иск по чл.415 от ГПК ,а по
отношение на предявения осъдителен иск е прекратил производството по
делото като е приел ,че искът е недопустим.
6
С определение № 192 от 06.04.2023 година посТ.ено по в.гр.дело №
176/2023 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд посТ.еното
решение под № 876/2022 по гр.дело 1364/2021 година по описа на ПщРС ,с
което е прекратено производството по делото относно предявения
осъдителен иск за сума в размер от 1824,38 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ********** от 17.04.2018 година е отменено и
делото е върнато за разглеждане на предявения осъдителен иск.
В насроченото открито съдебно заседание ответникът чрез
процесуалния си представител адв.Клемучкова оспорва иска и моли да се
посТ.и решение ,с което да се отхвърли предявения иск като не сочи нови
доказателства.
По делото няма спор,че процесният договор под № ********** от
17.04.2018 година сключен с кредитополучателят Невзер Исмаилова
Атипова наименувана в него клиент ,а за краткост /КЛ/ попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит –ЗПК.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален , формален и реален, при който целта, за
която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор.
Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
7
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална
дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за
действителността на самия договор, а неспазването му води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
По отношение характера и естеството на пакета допълнителни
услуги / на стойност от 1824.38 лева /, това са в същност всички онези
дейности, които пряко и непосредствено са свързвани както със сключването
на договора за потребителски кредит, така и с усвояването и с управлението
на кредита, така и с неговото пряко изпълнение. По начина по който са
уговорени услугите и дейностите свързани с тях, същите поставят
потребителя в безизходица и в неравностойно и неравноправно положение
спрямо кредитора. Следователно той /потребителят/ е принуден под натиска
на така поставените от кредитора неопределени, неопределяеми и неясни
условия формално да подпише споразумението за предоставяне на пакета от
допълнителни услуги и незабавно да се задължи с още едно задължение за
възнаграждение по пакета в размер доближаващ размера на неотпуснатия му
все още заем, само и само да бъде разгледан неговия договор приоритетно. Но
и при това условие срокът за превода на заема е неясен, защото не става ясно
в какъв срок ще бъде разгледано искането му за кредит по реда на
8
прокламираното от кредитора приоритетно разглеждане, в какъв срок след
разглеждането кредиторът реално ще преведе заемната сума, при положение,
че на него /на кредитора/ вече му е гарантирана сумата /възнаграждението за
пакета допълнителни услуги/ станала автоматически изискуема с факта на
подписването на споразумението. Както се посочи, в т. 15. 1 от ОУ е
предвидено пестеливо от кредитора, че единствен бонус за потребителя при
приоритетно разглеждане на ДПК/договора за потребителски кредит/ с
подписано СППДУ, е това да стане преди другите ДПК без закупен ПДУ.
Това са типичните неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и
следващите от ЗЗП, когато клаузата в договора или в ОУ поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля ,чрез което в
същност е налице уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това са
онези типични неравноправни клаузи в ДПК, които поставят потребителя в
неравностойно положение спрямо кредитора тъй като предоставят незабавно
права за кредитора /настъпила незабавна изискуемост на вземането за
възнаграждение за пакета/, считано от момента на сключването му и то в
размер, доближаващ размера на все още неотпуснатия кредит, и без изобщо
да е предоставена към този момент дори една единствена услуга по пакета, а
само поради факта на желанието за потребителя да разполага и да има в
наличност този пакет от услуги. Вземането на кредитора за възнаграждение за
пакета услуги е станало незабавно изискуемо дори и без да се стигне до
реално ползване на тези услуги, което в най-чистия си вид представлява по
същество допълнителна скрита печалба за кредитора, с която той се и
обогатява за сметка на потребителя и поради факта, че плащането й е
разсрочено за целия срок на действие на договора и представлява част от
месечната погасителна вноска. Освен това налице е пълна неопределеност и
неопределяемост на характера и вида на отделните услуги, нито пък е
конкретизирана по размер тяхната индивидуална цена като възнаграждение
за услугата и в действителност прикрива размера на таксите или не ги
определя ясно за услугите, които кредитора следва да извърши за
потребителя, поставяйки ги единствено под общ знаменател като обща
стойност на пакета без никакви подробности и разбивки за цената на всяка
9
една отделна услуга. Нарушена е и императивната разпоредбата на чл. 143,
ал. 2, т. 19 от ЗЗП защото в същност клаузите не позволяват на потребителя
реално и точно да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Както се посочи, със заплащаното възнаграждение кредитът
фактически се оскъпява почти двойно, което е недопустимо както поради
нарушаване на добрите нрави от една страна, а от друга страна примерно за
така наречената улеснена процедура за отпускане получаване на
допълнителни парични средства, тя остава напълно неясна дори и при
тълкуването й за това колко, какви, при какви условия, на какви изисквания
следва да отговаря потребителя за да може да се възползва, дали условията за
кандидатстване за нея са по-облекчени отколкото за първоначалния заем.
Няма абсолютно никаква информация за тези обстоятелства в резултат на
което потребителят е несъмнено потърпевш и е поставен в крайно
неравностойно положение спрямо кредитора като икономически по-слабата
страна в облигационното правоотношение отсроченият срок удължава ли се
срока на действие и изпълнение на договора или не. В този смисъл
уговорката за заплащане на възнаграждение за предоставения пакет от
допълнителни услуги е неравноправна и нищожна, поради което такова
възнаграждение не се следва на кредитора.
По изложените съображения предявеният иск следва да се
отхвърли тъй като неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника
допълнителни разноски за проведеното открито съдебно заседание в размер на
250 лева.
Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“България“,бл.53Е,вх.В, чрез пълномощника
юрк.Кехайов за осъждане на Д. С. Т. от гр.Пещера ,ул.“М.Такев“ № 171 с
ЕГН-********** за заплащане на сумата от 1824.38 лева представляваща
10
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги като неоснователен
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД гр.София да заплати на Д.
С. Т. разноски по делото в размер на 250 лева
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11