№ 3841
гр. Варна, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502451 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.Парижка комуна №33 ет.7 ап.48, представлявано от
управителя С.С.С., чрез пълномощник адв Д.Х.Д. ВАК, срещу Решение № 262272 от
14.07.2021г., постановено по гр.д.№ 8266/2020г., XXI с-в на Варненски районен съд, с коeто
е признато за установено в отношенията между страните, че „Силвър“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Парижка комуна № 33, ет.7,
ап. 48 дължи на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Прилеп №33
сумата от 7255,05 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за
периода 07.01.2019г. до 06.04.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. *** по
партида с аб. № 53616, за което вземане са издадени фактури в периода 12.02.2019г. до
08.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 29.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 731,29 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане
на горното задължение, начислено за периода от 12.03.2019г. до 12.03.2020г., за които суми
е издадена заповед за изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК №2214/01.06.2020г.,
постановена по ч.гр.дело №5393/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 422 ГПК.
1
В жалбата се излага, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон; поради непълен анализ на приетите доказателства;
едностранчива преценка на същите, при игнориране на решаващи за изхода на спора факти и
обстоятелства. Счита се, че съдът не е дал указания на страните кои факти и обстоятелства се
признават, кои не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест; не са
дадени указания за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. На следващо място се
оспорват изводите на съда, че количеството от 2337 куб.м. представлява изравнителен обем на
реално доставено питейна вода от количествата, които до този момент били служебно
начислявани за този адрес на потребление. Сочи се, че липсват събрани доказателства процесното
количество да е съставлява изравнителна обем, съотв. изравняваща сметка. Оспорва се извода на
съда, че положения подпис следва да се приема като удостоверяване от страна на потребителя
факта на реално доставена питейна вода в съответното количество. Оспорват се действията на
съда, който е формирал изводи единствено след позоваване на заключението по проведената
ССчЕ, като изготвена въз основа на документи, съставени от ищеца, съотв. некредитирането на
заключението на вещото лице по СТЕ, установяващо липсата на възможност за месец през тръбата
да премине процесното количество вода.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и отхвърли исковата претенция.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в първоинстанционното решение.
Конкретно се сочи за правилен извода на съда, че с полагането на подписи в карнета
и потокола потребителят е удостоверил неизгоден за потребителя факт. Същият не е
възразил, на осн.чл.34 от ОУ. Счита, че след като за двата отчетни периода в карнета липсва
подпис на потребителя, то следва, че процесното количество отразява изравнителен обем на
реално доставени ВиК услуги, които били начислявани служебно на потребителя.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноските в производството.
По доказателствата : Във въззивната жалба са подновени доказателствени искания за
събиране на гласни доказателства последством разпита на инкасатора, отчитащ
консумацията на обекта и за приемане на справка за облог и плащания на промишлен
абонат, изд. от ВиК- Варна ООД на 14.12.2020г. за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2020г.
В съгласие с постановката на т.2 от ТР №1/09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г.,
ОСГТК, когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от
първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд счете тези оплаквания
за основателни, то той дължи даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които да пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК е
основателна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното
производство.
Видно от обявения за окончателен с протоколно определение от открито съдебно
заседание доклад по делото съдът е отложил произнасянето си по искането за изслушване на
2
свидетел след уточнения в о.с.з. на фактите и обстоятелства, които ще бъдат установявани.
Същевременно искане за снабдяване, съотв. представяне по делото на справка за недобора, не е
заявено както с отговора, така и след приемане на доклада по делото, ведно с разпределение на
доказателствената тежест до приключване на съответното заседание, в което е извършено
процесуалното действие от страна на съда. Искането за слушане на свидетел е подновено във
второ съдебно заседание, като отново същото не е било конкретизирано по отношение на фактите,
предмет на установяване. Справката за недобора е ангажирана едва в последно съдебно заседание
при липса на данни страната да не е могла да се снабди с документа, съотв. да го представи по
делото своевременно. Следователно първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение като не е удовлетворил доказателствените искания на ответника, и не е налице
хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК.
Извършеният доклад по делото отговаря на законовите изисквания, вкл. и относно
възложената тежест на доказване като доколкото ответникът е заявил оспорване на иска по
основание и размер и не е посочил факти, които признава, то и произнасяне в тази насока не е
обективирано. Съдът не е длъжен да дава конкретни указания с какви доказателствени средства
следва да се установяват от страните релевантните за делото факти. На ответника е указано да
докаже, че не дължи процесните суми посредством установяване на положителни факти, което е
достатъчно, за да бъдат ангажирани допустими и относими към предмета на доказване
доказателства в срок.
Следователно при липса на констатирани от въззивната инстанция процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, то исканията следва да бъдат оставени без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Парижка комуна №33 ет.7
ап.48, представлявано от управителя С.С.С., чрез пълномощник адв Д.Х.Д. ВАК, срещу
Решение № 262272 от 14.07.2021г., постановено по гр.д.№ 8266/2020г., XXI с-в на
Варненски районен съд, с коeто е признато за установено в отношенията между страните,
че „Силвър“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Парижка комуна № 33, ет.7, ап. 48 дължи на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Прилеп
№33
сумата от 7255,05 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за
периода 07.01.2019г. до 06.04.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. *** по
партида с аб. № 53616, за което вземане са издадени фактури в периода 12.02.2019г. до
08.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 29.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението и
3
сумата от 731,29 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане
на горното задължение, начислено за периода от 12.03.2019г. до 12.03.2020г., за които суми
е издадена заповед за изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК №2214/01.06.2020г.,
постановена по ч.гр.дело №5393/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 422 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК ********* за
събиране на гласни доказателства последством разпита на инкасатора, отчитащ
консумацията на обекта и за приемане на справка за облог и плащания на промишлен
абонат, изд. от ВиК- Варна ООД на 14.12.2020г. за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2020г.
НАСРОЧВА производството по в.т.д № 2451/2021 год. на ВОС за 17.11.2021год. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4