Решение по дело №2252/2014 на Окръжен съд - Пловдив

          Обжалва се  от взискателя по изпълнението Р. С. В. – като малолетна действаща чрез своята майка и законен представител Н.Л.Б. Отказа на ДСИ при Районен Съд – гр. Пловдив по изп. дело № 2067/2014 г. от 30.04.2014 г., с което е отказано събиране на законната лихва върху сумата 1 440 лв., тъй като такава не е присъдена по изпълн. лист. Поддържат се оплаквания за неправилност на отказа и искане за неговата отмяна. Конкретно се твърди че вземането представлява издръжка за малолетен низходящ на длъжника, поради което при забава той дължи законната лихва по силата на закона – чл. 146 ал. 1 от СК, като така не е необходимо Съдът изрично да я е присъдил.

          Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението С.Р.В. не е взел становище.

          Приложени са писмените обяснения на ДСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

            Съдът установи следното:

           Жалбата е допустима - в срок от уведомяването за отказа, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител / чл. 435 ал. 1, предл. първо от ГПК /, ДТ не се дължи, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

          Разгледана по същество е неоснователна.

          С влязло в сила на 17.01.2014 г. съдебно решение, пост. по бр.дело № 15122/2013 г. на Районен Съд – гр. Пловдив, ІV бр. състав, е прекратен брака между Н. и С. В. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение за упражняването на родителските права по отношение на малолетната им дъщеря – предоставени на майката, режима на лични отношения на детето с бащата и дължимата от него издръжка за детето занапред и за минало време. Съгласно споразумението – и решението, С.В. е осъден да заплаща, считано от 01.01.2014 г. месечна издръжка в размер на 120 лв., дължима до 5 – то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателно й изплащане. Издръжката за минало време – за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. – присъдена също съгласно споразумението е в размер на 120 лв. месечно – общо за периода 1 440 лв., която сума да се заплати в срок до 3 месеца от влизане в сила на решението – т.е. до 17.04.2014 г. Тъй като на падежа не е заплатена за нея е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълн. дело № 2067/2014 г. за събирането й, като взискателя е поискал събиране и на законната лихва върху нея, считано от падежа.

          С   обжалвания Отказ – Разпореждане на л. 12 и 13 от изпълн. дело, СИ е отказал събиране на законната лихва върху сумата, тъй като той е обвързан изцяло от изпълнителния лист, с който лихва не е присъдена.

          Отказа е правилен.      

           Законна лихва върху издръжката за минало време в случай на забавено изпълнение, страните не са договорили и съответно такава не е присъдена с решението и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Действително – както твърди жалбоподателя,  тя произтича от закона / чл. 146 ал. 1 от СК / -  като се дължи и за всяко друго  забавено изпълнение на парично задължение /  чл. 86 ал. 1 от ЗЗД /, но това не означава че съдебния изпълнител може да я събира на основание законовите разпоредби и без да е присъдена от Съда. Съдебния изпълнител е обвързан изцяло от изпълнителния лист досежно предмета на изпълнението и не може да удовлетворява вземания на взискателя извън присъдените, тъй като няма правомощия да правораздава.

          С оглед изложеното Съдът

                                                                 Р   Е   Ш   И  

          Оставя без уважение като неоснователна жалбата на Р. С. В., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Н.Л.Б. против Разпореждане от 30.04.2014 г., пост. по изпълн. дело № 2067/2014 г. на ДСИ при Районен Съд – гр. Пловдив, с което е отказано събиране на законната лихва върху сумата 1 440 лв. – предмет на изпълнението, тъй като законна лихва върху тази главница не е присъдена по изпълнителния лист.

          Решението е окончателно.

          Председател:                   Членове:1.                           2.