Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                          31.05.2021г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Й. Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2919 по описа за 2018г. и като обсъди:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, чл. 109 от ЗС, чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

            Ищците твърдят, че И.Ц. притежава самостоятелен обект в сграда №00702.511.15.1.5 и №00702.511.15.1.2 по КККР на гр. Асеновград, а И.Д. – самостоятелен обект в сграда № 00702.511.15.1.4. Таванското помещение на сградата, в която се намират, е обща част, тъй като различните етажи принадлежат на различни собственици. В същото време договорът за доброволна делба от 24,03,1977г., с който това помещение е предоставено в дял на ответницата, е нищожен, тъй като в него не са участвали всички съсобственици. Тя притежава правото на собственост върху 62/320 идеални части от дворното място и върху 1/5 идеална част от втори жилищен етаж тавана. Въпреки това ищците нямат достъп до таванското помещение, което се използва изцяло от Ц.П., дъщеря на ответницата, и нейният съпруг Г.П.. Те предоставили ключ и се съгласили реалното ползване на помещението да бъде разпределено между страните. Въпреки че вещо лице изготвило скица за това в деня, в който трябвало да се определят съответните площи на място, ищците установили, че патронът на бравата е сменен и те не могат да влязат. Ето защо страните не могат да постигнат съгласие относно разпределение на реалното ползване на таванското помещение, поради което  молят да бъде постановено решение, с което същото да бъде извършено между ищците и Е.А.. Молят също така тя и останалите двама ответници да бъдат осъдени да преустановят противоправните си действия, с които им пречат да ползват правото си на собственост върху таванското помещение, като й предоставят ключ от входната му врата. Молят също така да бъдат осъдени да заплатят на ищците общо сумата от 500 лева или по 166,65 лева всеки от тях, представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени поради невъзможността да ползват таванското помещение за периода от 30,11,2018г. до датата на постановяване на съдебно решение. Претендират направените по делото разноски.

            Ответницата Е.К. оспорва предявените искове, като твърди, че таванът не е обща част на сградата, а принадлежност към втори жилищен етаж от същата, както и че тези вещи принадлежат изцяло на нея на основание делба по гр. д. 174/1977г. Този извод следва от волята на първоначалния собственик (изразена в сключените от него разпоредителни сделки, както и поради това, че достъпът до тавана е ограничен от собственика на втори жилищен етаж поради промяна на проекта в хода на строителството). Оспорва твърденията, ищците притежават посочените в исковата молба самостоятелни обекти. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

            Ответниците Г.П. и Ц.П. оспорват предявените искове, като твърдят, че те не са собственици или ползватели на спорния имот. Всички действия по използването му са извършени от тях от името на Е.А., която притежава правото на собственост върху него. Твърдят, че таванът не е обща част на сградата.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Костадин Гълъбов Караджов е купил правото на собственост върху парцел VI-1468 в кв. 168 по плана на гр. Асеновград, състоящ се от собствено място в парцела 278 кв.м. с нотариален акт №310/1962г. Видно от представените строителни книжа впоследствие в този имот той е построил двуетажна жилищна сграда.

През 1968г. с нотариален акт №463/1968г. Костадин Караджов продал на Ангел Спасов Павлов първи етаж от жилищната сграда, построена в него, ведно с 46/320 идеални части от парцела, а на И.Г. Боришева – две стаи от приземния етаж и 49/320 идеални части от парцела. През 1976г. Караджов е дарил на Е.К.А. 62/320 идеални части от парцела, 1/5 идеална част от втори жилищен етаж, от подобренията на същия етаж и от тавана на жилищната сграда, като договорът е оформен с нотариален акт №57/1976г. Между тях и съпрузите им е извършена съдебна делба на втори жилищен етаж, като видно от протокол от открито съдебно заседание от 24,03,1977г. по гр.д.№174/1977г. по описан на АРС е постигната съдебна спогодба, с която в дял на Е.К.А. и Александър Костадинов А. е възложен втори жилищен етаж ведно с подобренията в него, както и целият таван на жилищната сграда.

През 2006г. И.Д. е купила от Дафинка Петкова Славова правото на собственост върху СОС с идентификатор №00702.511.15.1.4 по КККР на гр. Асеновград, намиращ се на първи жилищен етаж от същата сграда. С нотариален акт №66/2018г. И.А.Ц. е призната за собственик по наследство и покупко-продажба върху самостоятелни обекти в същата сграда – 00702.511.15.1.5 и 00702.511.15.1.2. 

Свидетелят Ангел Гълъбов е син на Костадин Караджов. От показанията му се установява, че къщата е построена от майка му и баща му, заедно с Николай Боришев и И. Боришева. Още при строежа те се разбрали помежду си да направят два входа, които се намират към различни улици – „Люляк“ и „Славянска“. Къщата била двуетажна с приземен етаж, като уговорката била всяка от страните да ползва приземния етаж, разделен на две части, първият етаж – за Боришеви, а вторият етаж и тавана – за родителите на свидетеля. Разделен бил и дворът. Така родителите му ползвали входът откъм улица „Люляк“ като стълбите стигали до тавана, като собствениците на първия етаж никога не са имали достъп до него. Съответно собствениците на втория етаж не са ползвали другия вход, от който се влиза в приземния етаж и в първи етаж. След това родителите му продали втория етаж, но помещенията в сградата продължили да се ползват по този начин, като само собствениците на същия използвали тавана. От показанията на свидетеля Орманов се установява, че към момента тавана се използва „изключително“ от Е.А., която притежава втория жилищен етаж. Той помагал на съпруга й да изгради една стая в таванското помещение, която се използва за складово помещение.

Свидетелката Екатерина Аврамова си спомня, че Ангел Спасов е ползвал таванското помещение, когато е притежавал и живеел на първия етаж от сградата. Той държал там строителни материали.

През 2018г. свидетелката Демирева – И. била повикана от ищците, за да извърши разпределяне на реалното ползване на двора и тавана в тази жилищна сграда. Тя посетила имота три пъти – за да вземе мерки, а след това – да постави границите за ползване. Първия път И.Ц. имала ключ за тавана и го отключила, но следващия път – вратата била заключена и не успели да влязат и да разпределят ползването съобразно изготвената от свидетелката скица.

От заключението на вещото лице А.Д. се установява, че съгласно одобрения архитектурен проект на сградата няма проектиран тавански етаж. На кота +8,20 се намира подпокривно пространство, като достъпът до него се осъществява през общата стълбищна клетка, обслужваща всички етажи и изведена до нивото на същото. Височината на надзида е 0,85м, а до билната греда от вътрешната страна е около 3 метра. В това пространство би могло да се изгради тавански етаж, но съществено отдръпнат от контура на сградата с редуцирана площ. Към момента не е извършено преустройство на същото и то не отговаря на изискванията на закона да бъде използвано като таванско помещение. Поради това според вещото лице то съставлява подпокривно пространство. Първият етаж на сградата е избен, като двете помещения, предмет на сделката през 1968г. не представляват самостоятелни обекти.

С оглед на горното съдът намира, че от фактическа страна се установи, а и липсва спор между страните, че таванът на жилищната сграда се използвал от собственика на втория етаж от построяването на сградата. Дори да се приеме, че непосредствено след това Ангел Павлов е държал там строителни материали, то е безспорно, че в период от 30-40 години назад само и единствено собствениците на втори жилищен етаж са имали достъп до таванското помещение.

Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство е правен и той е дали е налице съсобствена вещ. Тъй като се касае до таванско помещение на първо място следва да се прецени дали то е обща част на сградата и дали е такава по предназначение.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, когато подпокривното пространство (таванът) или част от него не са изградени съобразно указаното в чл. 63, ал. 1 от Наредба № 5, а представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча или плочата на изградената част и покривната конструкция, стойността на този обем е разпредЕ.между отделните обекти съобразно идеалните им части. Това подпокривно пространство е обща част. Настоящия случай е именно такъв – установи се, че подпокривното пространство представлява общо помещение, като показанията на свидетелят Орманов, че е участвал в изграждането на преградни стени на стая в него, остават изолирани от останалите доказателства.

Ако това помещение има нужната височина, пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, трябва да се приеме, че е обща част по предназначение. Сградата може да съществува без тази обща част. От заключението на вещото лице Д. се установи, че при спазване на законните изисквания могат да се изградят такива, макар и с редуцирана площ. Достъпът до него се осъществява от редовна стълба и е използваемо, тоест не служи само като изолация между последната плоча и покрива. А когато с оглед височината му е възможно да се обособят тавански помещения, но такива не са изпълнени то е обща част по предназначение. В този смисъл е и Решение № 95 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 524 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение. Поради това и след като таванът в процесната сграда е обща част не по естеството си, а по предназначение, то същият може да се преустройва и разделя между етажните собственици. Промяната може да се извърши със съгласието на всички етажни собственици. Такова съгласие в случая не е постигнато. Не се установи чрез пълно и пряко доказване, че към момента на възникване на етажната собственост – 1968г., едноличният собственик на сградата Костадин Караджов е променил предназначението на тавана и е определил същият да бъде принадлежност и да обслужва само втори жилищен етаж. Възможно е той да е искал да запази правото на собственост върху таванския етаж при сключване на договора за продажба с Ангел Павлов, но това право не е изключено изрично от предмета на сделката. Поради това и като обща част половината от него е преминала към собственика на първия жилищен етаж. Ето защо към момента на извършване на делба на втори жилищен етаж през 1977г. таванът все още е бил обща част, съответно доводите за нейната нищожност по отношение на таванското помещение са основателни – съгласно чл. 38, ал.3 от ЗС общите части не могат да се делят.      

От този момент обаче Е.А. е установила фактическа власт върху тази вещ и упражнява същата, лично или чрез трети лица, до настоящия момент. Съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция в настоящото производство не е оборена. В случая единият от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите – по силата на съдебна спогодба тя е възложена в негов дял, поради което намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Ответницата Е.А. е установила това чрез пълно и пряко докозване, поради което възражението й в този смисъл е основателно.

С оглед на горното настощият състав намира, че не е налице съсобстевна вещ, реалното ползване върху която да бъде разпределено. Този извод води до неоснователност и на останалите два иска – за осъждане на ответниците да преустановят противоправните си действия, с които пречат на ищците да ползват таванското помещение, като им предоставят ключ от входната врата на същото, както и да бъдат осъдени да заплатят на ищците общо сумата от 500 лева или по 166,65 лева всеки от тях, представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени поради невъзможността да ползват таванското помещение за период от 30,11,2018г. до датата на постановяване на съдебно решение.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата Е.А. направените по делото разноски в размер на 1200 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 252 лева, заплатено възнаграждение за вещи лица. Не са представени доказателства, че посочените в списъка по чл. 80 от ГПК разноски са направени и от останалите двама ответници.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.А.Ц., ЕГН ********** *** и И.М.Д., ЕГН ********** *** против Е.К.А., ЕГН ********** ***, за разпределяне на реалното ползване върху недвижим имот, представляващ тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор 00702.511.15.1 застроена площ от 114 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.511.15 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Славянска“ №44, площ: 376 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 382, кв. 26, парцел IX-382, съседи: №00702.511.16, №00702.511.155, №00702.511.26, №00702.511.14.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.А.Ц., ЕГН ********** *** и И.М.Д., ЕГН ********** *** против Е.К.А., ЕГН ********** ***, Ц.А.П., ЕГН ********** *** и Г.З.П., ЕГН ********** *** за преустановяване на неоснователни действия, с които пречат на ищците да ползват таванско помещение от жилищна сграда с идентификатор 00702.511.15.1 застроена площ от 114 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.511.15 по КККР на гр. Асеновград, като им предоставят ключ от входната врата на същото, както и за заплащане сумата от общо 500 лева (петстотин лева) или по 166,65 (сто шестдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки) лева всеки от тях, представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени поради невъзможността да ползват таванско помещение от жилищна сграда с идентификатор 00702.511.15.1 застроена площ от 114 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.511.15 по КККР на гр. Асеновград, за период от 30,11,2018г. до датата на постановяване на съдебно решение.

ОСЪЖДА И.А.Ц., ЕГН ********** *** и И.М.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на Елена К.А., ЕГН ********** ***, сумата от 1452 (хиляда четиристотин петдесет и два) лева, направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: