Решение по дело №13346/2019 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

    № .............

 

                                           Гр. София, 26.10.2020 г.

 

    В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                                       МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА

                                                                           

при секретаря М. Симеонова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 13346 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

С решение  № 104335 от 24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 56103/2018 г. на СРС, І ГО, 27 състав, съдът е осъдил на основание чл. 310, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка 233, ал. 1, изр.1 от ЗЗД ответника "З.****" ЕООД да предаде на ищцата С.Т.Я. държането на недвижим имот, представляващ МАГАЗИН № 2, с площ от 40.12 кв.м., находящ се в гр. София, бул. „*****, партер, с идентификатор № 68134.407.45.1.22.

Недоволно от така постановеното решение е останало ответното дружество "З.****" ЕООД, което в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че ищцата не е активно материално-правно легитимирана да търси връщането на имота, тъй като качеството й на наследник е съдебно оспорено от трето лице, представящо се за заветник, и поради това тя не е станала страна по наемното правоотношение. В тази връзка е развита тезата, че при смърт на наемодателя, в неговите права встъпва това лице, което първо по време заяви пред наемателя, че е правоприемник. Тъй като дружеството е сключило нов наемен договор с първото представило се за нов собственик на имота лице, счита, че няма основание да предава фактическата власт на други претенденти за собствеността, порад което моли въззивиня съд да отмени обжалваното решение.

Въззиваемата С.Т.Я. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните възражения и доводи в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема от фактическа и права страна следното:

По предявения от ищцата С.Я. срещу "З.****" ЕООД осъдителен иск е с правно основание чл.233, ал. 1, изр.1 от ЗЗД  и с предмет - връщане на отдадения под наем от нейния наследодател С.Т.В.недвижим имот, представляващ МАГАЗИН № 2, с площ от 40.12 кв.м., находящ се на партера в сградата на бул. „***** в гр. София, , партер, с идентификатор № 68134.407.45.1.22., първоинстанционният съд при правилно изяснена фактическа обстановка е достигнал до обоснован и съответстващ на доказаните факти по делото извод, за основателност на претенцията.

От фактическа страна по делото не се спори, че на 07.07.2015 г. С.Т.В.е предоставил на ответника "З.****" ЕООД за временно и възмездно ползване собствения си магазин № 2, находящ се в гр. София, бул. „*****, с идентификатор № 68134.407.45.1.22, срещу насрещно поетото задължение от страна на дружеството за заплащане на месечна наемна цена в размер на 500 лева, за срок от двадесет и четири календарни месеца. Не се спори и че на 09.04.2017 г., преди изтичане на срока на договора, наемодателят Вълков е починал, оставйки за свой единствен законен наследник ищцата С.Т.Я., видно и от удостоверение за наследници от 25.05.2017 г. На 02.11.2017 г. на дружеството е връчена нотариална покана, с която наследницата по закон Я. е заявила, че прекратява договора за наем на основание чл. 7, б. "б" от договора - поради забава в плащането на наема с повече от 15 календарни дни. Обстоятелството, че наемът не е плащан на наследницата по закон, не се оспорва от ответното дружество, което, обаче, противопоставя възражението, че на 01.06.2017 г. е сключило нов договор за наем за същия магазин с третото за делото лице В.Е.Т., която по силата на саморъчно завещание от 06.11.2016 г. се легитимирала като единствен негов собсвеник.

При тези данни съдът приема от правна страна, че предявеният  иск се явява основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл.233, ал. 1 от ЗЗД, едно от основните задължения на наемателя е да върне на наемодателя си наетия имот след прекратяване на договора за наем. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за да бъде уважен предявеният на това основание иск, ищцовата страна следва да докаже два факта – валидното възникване на наемни отношения с ответника относно процесния имот и прекратяването на договорната връзка.

В случая между наследодателят на ищцата и ответника е съществувало валидно възникнало облигационно отношение по договор за наем. С настъпване на смъртта на наследодателя наследникът му по закон встъпва във всички материални и процесуални правоотношения, по които той е бил страна. Заветникът не придобива направо завета, който му е бил оставен от наследодателя, и не встъпва в правата на завещателя си, а само има право да го получи (арг. от чл. 22, ал. 1 от ЗН), т.е. неговият статут е на особен вид кредитор на наследството. Именно поради това законодателят го поставя наравно с кредиторите на наследството в редица хипотези - чл. 55, чл. 59, чл. 65, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и 2, чл. 67 и чл. 68 от ЗН. Ето защо, независимо от спора между заветника и наследника по закон относно собствеността върху магазина, последният е този, който с откриване на наследството на Св. Валков по реда на чл. 48 ЗН е встъпил в правата му на наемодател по процесния договор за наем от 07.07.2015 г. Същевременно и по същите съображения ответникът не би могъл да сключи нов договор със заветника, респ. да дължи наемната цена нему, тъй като не би могъл да получи ползването на имота от него, понеже той се явява лице, което има само правото да го поиска и получи по надлежния ред. Същественото в случая е, че ответното дружество е продължило да ползва наетия имот и след смъртта на наемодателя, като въпраки разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК, не доказва изпълнението на насрещните си задължения за плащане на наемната цена на неговата наследница по закон, а и не твърди настъпването на това обстоятелство. Ето защо, съдът приема, че в случая наемателят "З.****" ЕООД е изпаднал във виновно неизпълнение на поетите от него задължения, което е основание за ангажиране на договорната му отговорност. Предвид виновното неизпълнение на ответника, който е допуснал забава при плащанията на наемите, за ищцата е възникнала възможността, уговорена в чл. 7 б. "Б" от договора, да прекрати действието му, който юридически факт следва да се счита за настъпил с връчване на нотариалната покана. С прекратяването на облигацията е отпаднало и основанието, на което жалбоподателят държи имота, поради което следва да го освободи и предаде на наемодателя си.   Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да предаде процесния магазин на ищцата, както предвижда чл. 233 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД. Правилни в тази връзка са съображенията на районния съд, че възраженията на ответника, основани на спорното право на собсвеност на заветницата, сключила с него друг договор за наем, не могат да бъдат обсъждани по аргумент от чл. 314, ал. 3, пр.1 от ГПК и не създават за него противопоставимо на ищцата основание, на което той да може да държи и да запази фактическата власт върху имота.

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която обаче не претендира такива за настоящата въззивна инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 104335 от 24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 56103/2018 г. на СРС, І ГО, 27 състав.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.