Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр.Шумен 06.03.2020 година
Шуменски окръжен съд наказателна колегия, на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлин С.
2. Соня С.
при секретаря С.С.и с участието на прокурора Делян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Светлин С. ВАНД № 27 по описа на ШОС за 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 318 и сл. НПК.
С Решение № 9/11.01.2019 година РС град Велики Преслав по АНД № 316/2018г. е признал за невинна подсъдимата И.С.Ж., ЕГН: **********, по обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 НК, осъществено на 04.03.2018г, в гр. Велики Преслав, на публично място *****изразяващо се в извършване непристойни действия - нанасяне на удари и отправяне обиди, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Така постановеното решение е протестирано в предвидените от закона срок и форма от прокурор К.К-П.– прокурор при Районна прокуратура гр. Велики Преслав. С протеста се иска отмяна на решението на основание чл.378, ал.5 вр. 336, ал.1, т.2 НПК вр. чл.334, т.2 НПК и постановяване ново решение, с което да бъде призната обвиняемата за виновна в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК и на основание чл.78а НК да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание „Глоба“ в минимално предвидения в закона размер. В подкрепа на искането се навежда основния довод, че присъдата е необоснована и неправилна.
В протеста се сочи, че съдът е възприел фактическа обстановка, която не кореспондира с всички събрани по делото доказателства –твърди се, че съдът кредитира основно обясненията на подсъдимата, които почиват на предходни събития, които не би следвало да заемат централно място в наказателното производство. Представено е аргументирано възражение, че липсата на данни за трайни физически следи у Г. Т. не може да обоснове липса на удари, а същите поради своята няколкократност и публичност свидетелстват за грубото отношение на подсъдимата към конкретното малолетно дете. В протестът е указано, че е налице виновно поведение, под формата на пряк умисъл, а като допълнителен елемент от субективна страна се сочи мотив за извършване престъпното посегателство - желанието за възмездие и за внушаване респект у децата.
В открито съдебно заседание за Окръжна прокуратура – Шумен, се явява зам. окръжен прокурор Делян Димитров. Заявява, че поддържа протеста и изцяло споделя изложените от страна на представителя на Районна прокуратура мотиви.
Подсъдимата не се явява в съдебно заседание. Процесуалният представител на подсъдимия намира така депозирания протест за допустим, но неоснователен.
ШОС , след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
На 4.03.2018г., около 19:00 – 19:30 часа, ненавършилите пълнолетие свидетели Г. Т., И. Т., С.С., М.С., В.Я., Е.Н., Й.С.и Й.И.се намирали в игрална зала, в близост до приземния блоков етаж на *****. Към 19:00 часа децата тръгнали да се прибират, като пътят им преминавал през жилищния блок, в който се намирал апартамента на подсъдимата. Времето било студено, бил натрупал сняг по земята, като по това време било и тъмно. Повечето от непълнолетните се придвижвали в една група, на неустановено разстояние зад тях се движели и свидетелите Г. Т. и И. Т., съобразявайки се с хлъзгавия терен. Свидетелите В. Я. и Й. С.започнали да хвърлят снежни топки по прозорците на жилището на Ж., като няколко от тях достигнали целта си. Веднага след това децата от първата група се разбягали. В резултат от ударите по стъклата, страдащият от умерена умствена изостаналост син на подъдимата – Р. С., изпаднал в ярост – започнал да пищи, да удря майка си и да я хапе. Тогава, в състояние на силно раздразнение, И.Ж. напуснала жилището си за да издири извършителя. Излизайки навън, видяла свидетелката Г. Т. и се насочила към нея. На висок тон, подсъдимата поискала обяснение за хвърлените топки и произнесла обиди по адрес на детето. Достигайки до непълнолетната, ударила същата по рамото и я хванала за качулката на якето. Г.Т. и намиращата се в близост И. Т. започнали да обясняват, че не те са хвърляли топки. Подсъдимата, дърпайки първото от момичетата, ги отвела в намиращата се в близост сграда на РУ – В. Преслав. При пристигането на групата, те били посрещнати от полицаите Р. Г.и И. Н., които видели, че Г. Т.,че е изплашена. Впоследствие, първият от тях снел обяснения от присъстващите.
Анализирани и кредитирани са следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Г. Т., И. Т., С. С., М.С., В.Я., Е. Н., Й. С.и Й. И., Р.Р. както и относимия към предмета на доказване писмен доказателствен материал, а именно Експертно решение № 2848/ 25.11.2015г. издадено от „Многопрофилна болница за активно лечение“ АД- Шумен на Р. С., Амбулаторен лист № 1618/ 17.06.2016г. на същия, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на И.С.Ж.. Преценката им поотделно и в тяхната съвкупност изключва едностранчивост при извеждане фактическите положения, приети за установени.
Съдът, като отчита показанията на свидетелите Г. Т., И. Т., С. С., Е. Н. и Й. С., както и обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебна фаза, при реализиране проверка на служителите на РУ – В. Преслав /Справка по УРИ-323р – 3728/07.03.2018 на основание чл.9, ал.1 във вр. чл.10, ал.1 ЗМВР от 14.03.2018г./ , приема протестното възражение, че липсата на белези от удари, не изключва наличието на такива, които не са от естество да засегнат в значителна степен телесния интегритет и здраве на Г. Т..
Действията на подсъдимата в този смисъл могат да съставляват грубо отношение към лицето Г. Т., но съставът на престъпното посегателство визирано в правната норма на разпоредбата на чл.325, ал.1 на НК изисква кумулативно те да се окачествяват като непристойни /неприлични, безсрамни, скандализиращи/ , да представляват явно неуважение към обществото и да съставляват грубо нарушение на обществения ред, изразяващо се в брутална демонстрация против същия. С оглед горепосоченото първоинстанционният съд правилно приема, че поведението на подсъмата, предизвикало уплаха у Г. Т., не би следвало да се хиперболизира и с оглед това да се определя като изразяващо явно незачитане на личността и скандализиращо социума. Нещо повече, същото е било провокирано от умишлено замеряне прозорците на дома на подсъдимата със снежни топки, видно от невъзможността такива да попаднат случайно на височината на втори жилищен етаж и то с интензитет, причиняващ обезпокояване на домакинството, които действия също не отговарят на правилата за обществен ред и спокойствие. Кредитират се и изводите на първата инстанция във връзка с това, че би било нелогично да се счете, че извършител на престъпление по чл.325, ал.1 НК, непосредствено след това сигнализира лично за случилото се именно органите, разполагащи с правомощия да охраняват обществения ред. Този довод категорично изключва и хулиганския мотив, който като е задължителен елемент от състава на престъплението, съставлява стремежа на дееца да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие.
Предвид гореизложеното въззивният съд установи единствено основанията визирани в чл.338 вр. чл. 334 т.6 от НПК и счита, че решението на Районнен съд – Велики Преслав следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК ШОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 9/ 11.01.2019г. на Районен съд град Велики Преслав постановено по АНД № 316 по описа за 2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.