Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2 /20.01.2015г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково
на шести януари две хиляди и петнадесета година в откритото си съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
Секретар: А.Л.…………………………………Прокурор:…………………………………..
като разгледа докладваното от
съдия Петя Желева Адм. дело № 712 по описа на съда за 2014г., за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215 ал.
1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба от „Чикън мес” ООД –
град С.,
със съдебен адрес град П., ул. „В.”, подадена чрез управителя на дружеството – М.Т.Д.,
против Заповед № 3323/15.09.2014г. на Кмета на Община – Свиленград.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради постановяването му в противоречие със
законовите разпоредби, при неспазване на правилата, посочени в ЗУТ, както и при
нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на
административния акт.
Сочи се, че издалият оспорената заповед орган,
ангажирал като правни основания за постановяването й разпоредбите на чл.134,
ал.1, т.1 и ал.2, т.8 от ЗУТ. От фактическа страна обаче, в заповедта било
посочено единствено, че същата била обусловена от промените в устройствените
условия, при които бил одобрен действащия план и без план - схеми по чл.108,
ал.2 от ЗУТ. В административният акт, както и в никой от документите от административната
преписка по издаването му, не било конкретизирано в какво се изразявали
възприетите от органа промени, обусловили нареденото изменение на подробния
устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП- ПРЗ/ на УПИ VII – 1994, кв. 173 по плана
на град Свиленград. Липсата на изрично посочени фактически основания за
издаването на обжалваната заповед, съставлявала по същността си липса на
мотиви, която винаги сочела за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на акта.
На следващо място се обосновава, че при издаването
на атакуваната заповед, била нарушена и разпоредбата на чл.134, ал.2 от ЗУТ,
която предвиждала, че влезлите в сила ПУП можели да се изменят, освен на
основание ал. II-
ра, така също и когато съществувало съгласие от всички собственици на имоти по
чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, както и от носителите на ограничени вещни права върху
тях. В тази насока се аргументира, че в административната преписка по
постановяване на оспорения акт, нямало представени доказателства, от които да е
видно, че собствениците на имоти по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ са дали съгласие
за нареденото изменение на ПУП – ПРЗ. Конкретизира се, че в случая съгласието
на жалбоподателя в коментирания смисъл, било нужно, предвид това, че същият бил
собственик на „Предприятие за преработка на птиче месо, магазин за хранителни
стоки и офиси”, находящи се на първият етаж от сграда, построена в УПИ VII – 1994, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, предмет
на оспорената заповед. Наред с това, административният орган не съобразил, че
предвид предназначението на посоченото предприятие, то същото налагало
осигуряването на достатъчна по своите размери площ откъм рампата на сградата,
за достъп на тежкотоварните автомобили. С одобрения с обжалваната заповед
проект за изменение на ПУП – ПРЗ, било предвидено отстояние между рампата и
новата граница на имота в размер на 3 метра, които обаче не били достатъчни за
извършването на товаро – разтоварителните работи, осъществявани с тежкотоварни
автомобили. Също така, не бил изследван и въпросът за санитарно-охранителната
зона, нужна предвид предназначението на търговския обект. Вследствие на
последното опущение, се достигнало до положение, при което шахтата за отпадните
води от дейността на преработващ цех на пилешки продукти, до която оспорващият
следвало да има достъп, тъй като същата подлежала на контрол от страна на
Агенция по храните, останала в новообразувания УПИ X – 1994, а не в този, в
който се намирал цехът. Тези си оплаквания жалбоподателят депозирал пред
административния орган чрез нарочно възражение, което обаче въобще не било
разгледано по същество, тъй като било прието, че оспорващото дружество не било
собственик на имота, а само на сградата в него и поради тази причина не можело
да определя параметрите на регулационното изменение, след като последното
съответствало на нормативните изисквания. Във връзка с последното заключение, в
жалбата се аргументира, че със застрояването на един парцел, същият ставал
обслужващ сградата, като предвид конкретното обстоятелство, че жалбоподателят
наред със собственост върху част от сградата притежавал и съответното право на
строеж в поземления имот, то следвал извод, че „Чикън мес” ООД – град С. било носител на
ограничени вещни права в предметния на процесната заповед имот. Ето защо,
заявлението за изменение на ПУП следвало да изхожда не само от съсобственика на
имота ЕТ „Живко Василев – Бисери” – град С.,
а също така и от „Чикън мес” ООД – град С.,
или поне да се поискало съгласието на търговското дружество за изменението на
ПУП.
Моли се за отмяната на Заповед № 3323/15.09.2014г.
на Кмета на Община – Свиленград. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответната страна – Кмета на Община – Свиленград, не
се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна – ЕТ „Живко Василев –
Бисери” – град Свиленград, чрез процесуален представител заема становище за
неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира
присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Видно от нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот № 102, том IV, нот. дело № 1130/03,
вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 1599/19.04.2005г. /л.16/, Ж.В.Т., действащ като
едноличен търговец с фирма „Живко
Василев – Бисери” – град С.,
е закупил дворно място от 3 192 кв. м., съставляващо поземлен имот 1994,
за който е отреден УПИ VII
– 1994, кв. 173 по регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед №
602/22.11.1993г., изменен със Заповед № 293/11.05.1995г., като целият
урегулиран имот е с площ от 3 232 кв. м. Разликата между закупената с
нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 102, том IV, н. дело № 1130/03
площ от УПИ VII – 1994 и тази до пълния размер на урегулирания имот, е
закупена от посочения едноличен търговец с договор за покупко – продажба на
недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, вписан в Служба по
вписванията под вх. рег. № 717/25.03.2010г. /л.17/. С последваща сделка,
отразена в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 24, том 11, нот.
дело № 1098/2012г. /л.19/, вписан в Служба по вписванията под вх. №
3102/09.08.2012г., ЕТ „Живко Василев –
Бисери” – град С.продал
на „Чикън мес” ООД – град С.
„Предприятие за преработка на птиче месо, магазин за хранителни стоки и офиси”
с обща площ от 1 029, 40 кв.м., намиращи се на първия етаж от сграда, находяща
се в УПИ VII
– 1994, кв. 173 по плана на град Свиленград, ведно със съответните идеални
части от правото на строеж върху поземления имот.
С подадено заявление
вх. рег. индекс B-5944/30.07.2014г.
/л.13/, ЕТ „Живко Василев– Бисери” – град С. поискал от Кмета на Община –
Свиленград да се издаде мотивирано предписание за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ
VII
– 1994, кв. 173 по действащия регулационен план на град Свиленград. Към заявлението
е представено и задание за изработване на проект за изменение на ПУП – ПР по
чл.125, ал.1, вр. чл.124а, ал.7 от ЗУТ за УПИ VII – 1994, кв.173 по ПУП на гр.Свиленград,
както и скица – предложение, отразяваща исканото изменение. Съдържащото се в заявлението
искане е удовлетворено, видно от Заповед № З-23/06.08.2014г. на Кмета на Община
– Свиленград /л.12/, с която на основание чл.135, ал.3, вр. чл.134, ал.2, т.6
от ЗУТ е допуснал изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхват
УПИ VII
– 1994, кв. 173 по плана на град Свиленград. Последвало е представянето пред
Община – Свиленград и на Проект за частично изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ VII – 1994, кв. 173 по ПУП на град
Свиленград, приложен към заявление вх. рег. индекс B-6141/06.08.2014г.
/л.27/.
За внесения проект за
изменение на ПУП – ПРЗ жалбоподателят е уведомен с писмо изх. рег. индекс
И-4141/14.08.2014г., като от „Чикън мес” ООД – град С.е депозирано възражение
по проекта с вх. рег. индекс 6708/28.08.2014г. /л.30/ Проектът е разгледан на
заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията – град
Свиленград, проведено на 03.09.2014г., като от съставеният протокол № 11 /л.28/,
става ясно, че специализираният орган е изразил мнение за одобряване на
предложеното изменение, а по отношение на внесеното срещу последното
възражение, е преценено, че същото не следва да бъде уважено, предвид това, че
същото изхожда от лице, което не е собственик на УПИ VII – 1994, кв. 173 по ПУП
на град Свиленград, а само на сградата, построена в имота.
В заключение на започналата процедура със заявление
рег. индекс B-5944/ 30.07.2014г., Кметът на Община – Свиленград е издал Заповед
№ 3323/15.09.2014г., с която на основание чл.129, ал.2, чл.134, ал.1, т.1 и
ал.2, т.8 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ VII – 1994, кв. 173
по плана на град Свиленград, като имотът се разделя на два нови УПИ IX – 1994
„За производствени дейности” и X - 1994 „За производствени дейности” и се
определя свободно застрояване за УПИ X-1994,
а за УПИ IX-1994
се определя застрояване, съответстващо на съществуващата сграда, съгласно
приложените проект за изменение на плана за регулация и застрояване.
Заповедта е съобщена на „Чикън мес” ООД – град С.на 25.09.2014г., видно
от известие за доставяне с идентификатор PS
6500 00422J J
на „Български пощи” ЕАД – град София /л.26/, а жалбата срещу същата е изпратена
до съда чрез органа – издател, при когото е постъпила на 09.10.2014г., видно от отразения върху нея
входящ номер В-7707/09.10.2014г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 215, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗУТ,
срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършена цялостна
проверка на атакувания административен акт за наличие на основанията за отмяна
по чл.146, т.1 – т.5 от АПК, на първо място съдът намира проверяваната Заповед
за изхождаща от компетентен орган. Този извод следва от разпоредбата на 129,
ал.2 от ЗУТ, която предвижда, че ПУП в обхват до един квартал, какъв е и
настоящият, се одобрява със заповед на
Кмета на общината.
На следващо място, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена в предвидената писмена форма. Същата съдържа правни основания
за издаването на акта, а именно, като такива са посочени разпоредбите на
чл.134, ал.1, т.1 и чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ. От фактическа страна, оспореният
административен акт е обоснован с настъпили промени в устройствените условия,
при които е одобрен ПУП, както и това, че същият е одобрен без план – схеми по
чл.108, ал.2 от ЗУТ. Следователно административния орган е издал оспорения акт
на две основания - първото по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, с посочено фактическо
основание „настъпили изменения в устройствените условия, при които е одобрен
ПУП”, и второто - по чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ, с посочено фактическо основание
– планът е одобрен без план – схеми по чл.108, ал.2 от ЗУТ. По отношение на
първото посочено основание, съдът намира, на първо место, че посоченото правно
основание е непрецизно, тъй като се касае до изменение на влязъл в сила
подробен устройствен план, а не общ такъв, поради което цитираната разпоредба
на чл.134, ал.1, т.1 е неприложима, а правилната правна квалификация би била
тази по чл.134, ал.2, във вр. ал.1, т.1 от ЗУТ. На второ место, съдът намира,
че изложените фактически основания „настъпили изменения в устройствените
условия, при които е одобрен ПУП”, преповтарят хипотезата на правната норма на
чл.134, ал.2, във вр. ал.1, т.1 от ЗУТ, която би могла да бъде относима към настоящия
казус, но не е конкретизирана с фактически основания, а именно в какво се
състоят и кои са тези съществени промени в обществено-икономическите и
устройствени условия, при които е бил съставен планът и които са основание за
изменението му. Наред с това, съображения в тази насока не се съдържан в нито
един от документите по административната преписка, включително и в
обяснителната записка – част от одобрения с процесната заповед проект за
изменение на ПУП – ПРЗ. По тези съображения, съдът намира, че изложените
фактически основания по първото посочено в заповедта основание за изменение на
влязъл в сила ПУП - „настъпили изменения в устройствените условия, при които е
одобрен ПУП” са недостатъчни, за да се
приеме, че акта съдържа фактически основания за издаването му, поради което
спрямо коментираното основание не може да бъде извършен и съдебен контрол за
законосъобразност. По отношение на второто посочено основание за издаване на
заповедта – на основание чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ, макар посоченото фактическо
основание „планът е одобрен без план-схеми по чл. 108, ал. 2” да преповтаря хипотезата
на правната норма, то в случая с оглед съдържанието му, това е достатъчно, за да
се приеме, че е налице фактическо основание за издаване на заповедта, а
посоченото правно такова му е съответно, с оглед което може да бъде осъществен
контрол за наличие на фактическото основание за издаване на оспорената заповед.
При
осъществената проверка за спазване на административнопроцесуалните правила при
издаване на оспорения административен акт, съдът намира, че на първо място,
Кметът на Община – Свиленград е бил сезиран с искане за допускане на
изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ VII – 1994, кв.173 по ПУП
на град Свиленград от правоимащо лице, доколкото заявителят ЕТ „Живко Василев –
Бисери” – град С.
е собственик на УПИ VII
– 1994, кв. 173, респ. и заинтересовано лице в производството по см. на чл.131,
ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗУТ. Наред с
това, още в началния момент на отпочване на производството по изменение на ПУП
– заявяването на искане за допускане на изработването на проект за изменението,
към същото е представено задание, както и скица – предложение, с което са изпълнени
условията на чл.135, ал.2 и чл.125, ал.1 от ЗУТ. Също така, спазено е и
изискването на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ за издаване на заповедта, с която се
допуска изработването на проект за изменение на ПУП, след ангажиране на
становището на Главния архитект на общината. По- нататък, съдът намира, че
административният орган е спазил и задължението си по чл.128, ал.3, вр. чл.136,
ал.1 от ЗУТ за уведомяване на заинтересованите лица, каквото в случая се явява
дружеството – жалбоподател, предвид това, че същото притежава идеални части от
ограничено вещно право – право на строеж в УПИ VII – 1994, кв. 173 по ПУП на град
Свиленград / чл.131, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗУТ/. Проектът, ведно с постъпилите
срещу него възражения, е внесен за обсъждане от ОЕСУТ, с което са изпълнени и
изискванията на чл.128, ал.7 от ЗУТ. Независимо от това, в случая се установява
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.7 от ЗУТ, предвиждаща
заданието по ал.1 от същия член да се внася в МОСВ или в съответната регионална
инспекция по околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по
реда на Глава шест от ЗООС и чл.31 от ЗБР. Това нарушение е съществено и
опорочаващо изцяло крайния акт, доколкото внасянето в МОСВ, респ. РИОСВ за становище
по приложимите процедури е нужен и задължителен юридически факт от сложния
състав по изменение на ПУП.
Относно съответствието на проверяваната заповед с
материалния закон, съдът приема следното:
Както е посочено и по-горе, предвид липсата на
изложени фактически основания в оспорения административен акт по отношение на
визираното в него основание за издаването му по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, съдът
не е във възможност да извърши надлежен контрол по отношение на това основание.
Ето защо, единствено възможен предмет на изследване за съответствие с
материалния закон на оспорената заповед, остава разглеждането на второто
посоченото в нея основание за постановяването й – това по чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ. Според посочената норма, влезлите в сила подробни устройствени планове
могат да се изменят освен на основанията, предвидени в ал.1 на чл.134 от ЗУТ, и
когато планът е одобрен без план-схема по чл.108, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.108,
ал.2 от ЗУТ, ПУП се придружават от планове – схеми за комуникационно –
транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, с които
планове – схеми се определят видът и техническите размери на мрежите и
съоръженията. В разглеждания случай, от изричното удостоверяване в Писмо вх. №
6076/22.12.2014г. на Кмета на Община – Свиленград /л.71/, се установява, че
действащият ПУП на град Свиленград, в обхват УПИ VII – 1994, кв. 173 е одобрен със
Заповед № 293/11.05.1995г. за изменение на плана за регулация на град
Свиленград, като при изменението не са били приложени, респ. одобрени план –
схеми по чл.108, ал.2 от ЗУТ, предвидени към онзи момент в редакцията от ДВ,
бр. 48/1985г. на чл.51 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство /отм./. Основанието за изменение на ПУП по
чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ, според настоящия състав на съда, не бива предизвикано
единствено от формалната липса в материалната действителност на одобрени план –
схеми по чл.108, ал.2 от ЗУТ на действащия ПУП, а изисква също така при
условията на кумулативност и наличието на комуникационно – транспортни мрежи,
непредвидени в действащия ПУП и засягащи предметния на изменението имот. В
разглеждания случай, не се доказва наличието на комуникационно – транспортни
мрежи, които не са били отчетени при приемането на действащия ПУП – ПРЗ на УПИ VII – 1994, кв. 173 по
регулационния план на град Свиленград и които налагат промяна на ПУП, тъй като
са несъвместими с предвижданията на плана. Ето защо, ангажираното основание по
чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ не се доказва, респ. оспорената заповед се явява
постановена и в нарушение на материалния закон, като не отговаря, и на целта на
закона.
За прецизност на мотивите на настоящото решение,
предвид оплаквания на жалбоподателя, че при иницииране на процедурата по
изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ VII
– 1994, кв. 173 по плана на град Свиленград не било поискано съгласието на
оспорващото дружество, следва да се отбележи единствено, че подобно задължение
се предвижда при изменението на ПУП на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ,
което в случая не е посочено като такова, обусловило издаването на оспорената
заповед.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира Заповед
№ 3323/15.09.2014г. на Кмета на Община – Свиленград за неотговаряща на
изискванията за законосъобразност по чл.146, т.2 – т. 5 от ЗУТ, респ. за
незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, възлизащи в общ размер от 450 лева, от които 50
лева - внесена държавна такса за образуване на производство по жалбата и 400
лева – уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 09.12.2014г. Така направените разноски следва да
се възстановят на жалбоподателя от бюджета на органа, издал отменения акт,
което в случая е Община Свиленград.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. II-ро и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд -
Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3323/15.09.2014г. на Кмета на
Община – Свиленград.
ОСЪЖДА Община - Свиленград да заплати на „Чикън
мес” ООД, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление град С.,
ул.„О.” . представлявано от
управителя М.Т.Д.,
направените по делото разноски в общ размер на сумата от 450 /четиристотин и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно оспорване с
касационна жалба до Върховния административен съд, в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: