РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Варна , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир С. Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир С. Нинов Гражданско дело №
20203110109807 по описа за 2020 година
Ищецът „Е.-п. п.“ АД излага в исковата си молба, че на 12.06.2020г. е
депозирал пред РС-гр.Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, вр. чл.107 от Закона за енергетиката срещу ответниците К.
К. и Г. К. с искане длъжниците да бъдат осъдени да му заплатят, общо сумата
от 1962.16лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел.енергия, начислена по Фактура № **********/04.09.2019г., за периода от
22.08.2017г. до 21.08.2018г., с падеж - 16.09.2019г., за обект на потребление с
адрес: с.Изгрев, **, с клиентски №**и абонатен №**, както сумата от
124.81лв., представляваща мораторна лихва за главницата за периода от
падежа на фактурата до 29.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението. Сочи, че от К. К. претендира разделно ½ от
общото задължение за главница - 1962.16 лева, равняващо се на 981.08лв. и
1/2 от мораторните лихви върху главницата в размер на - 124.81лв.,
равняващи се на 62.41лв., по посочената фактура от падежа й до 29.05.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; от
Галина К. претендира разделно 1/2 от общото задължение за главница -
1
1962.16лв., равняващо се на 981.08лв. и 1/2 от мораторните лихви върху
главницата в размер на - 124.81лв., равняващи се на 62.41лв., по посочената
фактура от падежа й до 29.05.2020г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. На основание подаденото
заявление е образувано ч.гр.д.№6402/2020г., XXXI състав по описа на PC -
Варна. В срока по чл.414 от ГПК длъжниците са депозирали възражения
срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, в законоустановения срок по
чл.415, ал.1 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване
съществуването на вземането му. Сочи, че е на лице правно основание за
възникване на вземането на „Е.-П. П." АД към ответниците за потребена
електрическа енергия на стойност 1962.16лв., тъй като вземането,
конкретизирано по размер с фактура №**********/04.09.2019г. на стойност
1962.16лв., представлява цената на реално доставена и потребена от
абонатите електрическа енергия в размер на 10454 кВТч, и се дължи от
ответниците на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.200, ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Ищцовото дружество и ответниците са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Е. С." АД. "Е.-П. П." АД изпълнява
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато
необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
с.Изгрев, обл.Варна, **, с клиентски №**и абонатен №**. На 21.08.2018г., е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ответниците от служители на „Е. С." АД, в присъствието на двама свидетели.
Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия
върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. „Е. С."
АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение
на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия за това №Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1, т.34б, б."а" от ДР на ЗЕ
2
и собственик на средствата за търговско измерване в според чл.116, ал.6 от ЗЕ
и съобразно ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. На
средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при
отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С." АД
изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването
на чл.63 ЗЗД. За извършената проверка е съставен Констативен протокол
№1104845/21.08.2018г. При проверката са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер
на 10454 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 004393 кВТч, в регистър 1.8.2. -
016621 кВТч, в регистър 1.8.3. - 010454 кВТч, в регистър 1.8.4. - 000000
кВТч, в регистър 1.8.0. - 031469 кВТч. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с
пломба №508260 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Извършената проверка на електромер с фабр. №1114021564365625, на
неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа
стойност. Безспорно в имота на ответниците е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ако абонатите са потребили електрическа
енергия в количество, различно от отчетеното, те дължат заплащането му по
силата на договорната връзка. Експертизата е извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди",
Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол №1989/29.08.2019г.-АУ-Е-000029-46610/23.08.2018г. Съгласно
констатациите в протокола: „При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA МЕ 162
трябва да се състои от две тарифи Tl и Т2. Действително потребената енергия
се разпределя и върху невизуализираната тарифа: ТЗ-010454.5kWh.
Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна е
официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179, ал.1 от ГПК се
ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. На 03.09.2019г.,
„Е. С." АД съставя становище за начисляване на електрическа енергия и
3
конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 10454
кВТч. Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да
коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за
период не по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство има за цел
част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството
ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагат. Електромерът, който измерва
потреблението на процесния обект е еднофазен статичен и двутарифен, видно
и от приложеното копие на констативен протокол от БИМ. Същият
електромер отчита по две тарифи, като на абоната е предоставена възможност
за контрол на показанията и по двете тарифи. Параметризацията на СТИ е
фабрична. Заводът производител е параметризирал процесния електромер за
двутарифно отчитане на енергията и поради това единствено тарифи 1.8.2. и
1.8.1. са видими. Поради посоченото и служителите на дружеството,
отчитащи ежемесечно консумираната енергия, имат достъп и видимост само
до посочените регистри. На 04.09.2019г. „Е.-П. П." АД издава фактура
№**********/04.09.2019г., с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно
1962.16лв. С издаване на процесната фактура не се цели ангажиране на
отговорност на абонатите, а единствено заплащане на стойността на
потребената ел.енергия, при това по цени, които са занижени в сравнение с
действителната стойност, която абонатите биха платили в случай, че
енергията беше отчетена по дневна и нощна тарифа, а именно количеството
ел.енергия в регистър 1.8.3. е остойностено по цени за технологични разходи.
С писма от „Е. С." АД и от „Е. - П." АД уведомява за извършената проверка,
съставен констативен протокол и издадена фактура. Въпреки, че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от ответниците,
4
но същата не е заплатена от тях. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ответниците на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В
случай, че счетете неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната
хипотеза, моля да уважите иска на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая
се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от потребителя по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и Решение
№150/26.06.2019г., постановено по гр.д.№4160/2018г. по описа на ВКС, III
г.о. Видно от представената Справка по лице от имотен регистър, Служба по
вписванията, извършена по данни за лицето К. Г. К., с ЕГН **********,
съответно от представената Справка по лице от имотен регистър, Служба по
вписванията, извършена по данни за лицето Г. Г. К., с ЕГН **********, е, че
същите са съсобственици на обект, находящ се в с.Изгрев, ** с клиентски
№**и абонатен №**. С оглед на горното, собственици и ползватели на
недвижимия имот, находящ се в с.Изгрев, ***, с клиентски №**и абонатен
№**, са К. К. и Г. К.. Именно в качеството им на потребители на ел.енергия в
процесния имот, отговарят и за дължимите суми, претендирани с настоящата
искова молба. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжниците изпадат в забава след изтичането му.
Сумата от 124.81лв. представлява мораторна лихва за забава, начислена от
падежа на фактура №**********/04.09.2019г. до 29.05.2020г. Моли съда, на
основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр.
чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът К.К. дължи на ищеца разделно 1/2 от общото
задължение за главница - 1962.16лв., равняващо се на 981.08лв.,
представляваща главница за незаплатена цена за електрическа енергия по
фактура №**********/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г. до
21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с.Изгрев, ** с клиентски №**и
абонатен №***, и 1/2 от мораторните лихви върху главницата в размер на -
124.81лв., равняващи се на 62.41лв. за посочената в заявлението фактура от
5
падежа и до 29.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението; както и да се приеме за установено, че
ответникът Г. К. дължи на ищеца разделно 1/2 от общото задължение за
главница - 1962.16лв., равняващо се на 981.08лв., представляваща главница за
незаплатена цена за електрическа енергия по фактура
№**********/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г. до
21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с.Изгрев, **, с клиентски №**и
абонатен №**, и 1/2 от мораторните лихви върху главницата в размер на -
124.81лв., равняващи се на 62.41лв за всяка от посочените в заявлението
фактури от техния падеж до 29.05.2020г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Моли да се присъдят и сторените
в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
Ответника К.К. в отговора си по чл.131 от ГПК сочи, че е съсобственик
на недвижимият имот описан в исковата молба. Ел.енергия на този адрес се
заплаща на ищеца, по клиентски номер и абонатен номер посочени в исковата
молба, като имота не се обитава от ответника вече четири години. Ответника
с образуваното ч.г.д. по реда на чл.410 разбера, че е длъжник по задължение в
размер на 1962.16лв. От исковата молба става ясно, че служители на „Е. С."
АД са извършили проверка и са съставили констативен протокол
№*********/21.08.2018г., въз основа на който впоследствие от „Е.-П. П." АД
начисляват сумата от 1962.16лв по фактура №00284398272/04.09.2019г.
Видно от констативния протокол, се сочи, че процесният електромер е
демонтиран и е изпратен в БИМ за експертиза. Не се сочи обаче, какъв е
проблема на СТИ и каква е причината за демонтажа. Едва в протокола на
БИМ се сочи, че има „действително потребената енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа ТЗ" Всички действия по определянето на
посочената във процесната фактура сума са извършени едностранно, без
присъствие и съгласие от ответника или на негов представител. Предвид
горното, оспорва изцяло дължимостта на процесната сума. Счита, че следва
да се има предвид, че №*********/21.08.2018г. е частен документ и няма
обвързваща сила за съда. Сочи, че не е присъствал на проверката, не е
6
подписвал КП и неговите констатации не го обвързват. Корекцията е
извършена от ищеца при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в
сила на 17.VII.2012г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ,
частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е обнародвано в ДВ
Решение №1500 от 6 февруари 2017г. по адм.д. №2385 от 2016г. на ВАС, с
което са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на чл.48, 49,
50 и 51 от този акт. С Решение №13691 от 8.11.2018г. по адм. дело
№4785/2018г. на ВАС е потвърдено решение на тричленен състав на ВДС от 1
февруари 2018г., с което са отмени и разпоредбите чл.48 - чл.51 на ПИКЕЕ.
След отмяната на правилата, регламентиращи принципите, условията, редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика
и потребена от абоната ел.енергия за минал период, липсва нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това
основание. При липса на предвидена в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с приетите от самия него и обвързващи потребителите
Общи условия, тъй като такива клаузи, съдържащи се в тях, са неравноправни
по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и като такива - нищожни по силата на
чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
за защита на "интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната
електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на
потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи
периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната
електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките
за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи
цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа
енергия. От БИМ-Варна не е установена грешка при измерване на
консумираната енергия, която следва да се отчита на тарифите, въз основа на
които се извършва отчитането на ел.енергията и които са видими за
7
потребителите. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. В
резултат от намесата в софтуера, част от ел.енергията е отчитана по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа, която освен че 'не
осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за търговско
измерване, което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват
данни в кой часови диапазон е потребявана натрупаната в скрития регистър
ел.енергия и дали изобщо е потребена от ищеца, а не от преходен абонат.
Доколкото ищецът е битов абонат, монтираният в обекта му СТИ следва да
отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2. явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма
основание за отчет по тарифа 1.8.3. Ищецът не е сменял предназначението на
обекта си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена
друга тарифа, която е скрита за потребителя. Счита, че не е налице основание
за прилагане на корекция по чл.50 от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то
софтуерно или механично/ е предвидено като основание за*корекция на
сметка само в хипотезата на чл.48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл.50 от
ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл.50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство,
то установено софтуерно вмешателство, на СТЕ, не може да бъде основание
за корекция по чл.50 от ПИКЕЕ. В чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на
корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е
такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт" при който данните
от преноса да се записват директно в информационните масиви на
дружеството. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ не може да бъде
приложена. В тежест на ответника е при пълно и главно доказвана да
установи точния размер на доставеното и потребено количество ел. енергия,
както и периода за който е доставено. Считат, че технически не е възможно да
се доставят 10454 Kwh, както и натрупаното количество ел.енергия по тарифи
1.8.1 и 1.8.2 за период от 1 година. След като невизуализираната тарифа
подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно
дружество, то възможността на абоната за контрол на показанията е
възпрепятствана. Оспорват начина и методиката, по които е начислена сумата
8
по посочената партида. Същите са неправилни и незаконни. Считат, че не са
просрочени, нито нарушени задълженията на потребител на ел.енергия от
страна на ищеца. В договора на ищеца за продажба на ел. енергия не се
съдържа действителна клауза по силата на която се дължи процесната сума, а
и ищецът не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване на минал период на сметките за месечно доставената и
отчетена посредством СТИ ел. енергия. Всички периодични месечни сметки
по партидата са изцяло заплатени в съответните срокове. Твърдят, че не
следва да се дължи процесната сума, тъй като същата е произволно
изчислена, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на
нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел.енергия, както
и останалите законови норми. Извършената корекционната процедура
противоречи на разпоредбите на ЗЕ, които уреждат принципите на търговия с
ел.енергия, както и защита интересите на потребителите. Всеки лицензиант
получил лицензия за определена дейност в енергетиката, както и доставчикът
на ел.енергия е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и
непрекъснато снабдяване на потребителите, с изключение на определени
случаи, също и измерване и отчитане на ел.енергия чрез монтиране и
поддържани в изправност на средства за търговско измерване. При
осъществяване на тази дейност доставчикът на ел.енергия трябва да полага
дължимата грижа на добър търговец, за да гарантира качество и надежден
отчет на подадената ел.енергия. Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, СТИ е
собственост на дружеството, поради което последният има задължение да
осигури правилното му и коректно функциониране, да констатира
своевременно грешката в измерването или неизмерването. Не е извършвана
предходна проверка и сертифициране на демонтираното СТИ, отразена с
метрологичен протокол от акредитирана специализирана лаборатория, по
реда на Закона за измерванията. В този смисъл процесното СТИ е негодно
средство за търговско измерване. Задължение на ответника по сключения
договор е да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия. Ищеца няма задължение за поддръжка и отчет на
измервателното средство. Още по-малко може да му се вмени задължение да
осъществява контрол върху неговата изправност и констатиране наличието на
вмешателство. Към абонатът няма изискване за наличие на технически
познания и умения, нито пък на същия е разрешен друг достъп, освен
9
визуалния, до техническото средство. Отделно от това, считам, че ответникът
по спора следва да докаже по несъмнен начин, че средството за търговско
измерване при неговото поставяне е било в изправност, че са извършвани
последващи проверки за неговата годност и че спазва задълженията си по
договора. Счита, че ищецът не е доказал пълно и главно, че исковата сума се
дължи от ответника, като цена за реално потребена от него в процесния
период цена за действително доставена до обекта му ел. енергия. /Решение
№1081/07.02.2008г.,по търг.д.№657/2007г. на ВКС/. Предвид горното, счита,
че не дължи процесната сума, поради което смята иска за неоснователен и
недоказан и че същият трябва да бъде отхвърлен изцяло, като се осъди ищеца
да му заплати сторениете по делото разноски.
Ответника Г.К. в отговора си сочи, че не е консумирала електрическа
енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура, която е
служебно начислена и не отразява реален отчет. Оспорвам изцяло
дължимостта на процесната сума и считам, че същата не следва да бъде
заплащана. Липсва правно основание, което да обуславя заплащането й, а
оспорвам и сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на
КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към този счетоводен документ
като твърдя, че тя е произволно определена от ищцовото дружество. Преди
извършеното изменение в Закона за енергетиката чрез приемането на
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обнародвани в Държавен вестник бр.54
от 17 Юли 2012г.) за ищеца не съществуваше нормативна възможност, която
да предоставя право на същия да извършва едностранна корекция на сметките
на потребителите. След цитираното изменение тази възможност се обвърза с
приемането на Правила за измерването на количествата електрическа енергия,
които бяха обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г. Преди влизането им в
сила електроразпределителните дружества коригираха сметките на
потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни
клаузи от собствените си Общи условия, което беше потвърдено в стотици
решения на ВКС. Съотнесено към датата на съставяне на протокола за
демонтаж на средството за търговско измерване е налице решение
№1500/06.02.2017г. по адм.д.№2385/2016г. на ВАС, с което са отменени
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т.З.
от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ
10
бр.98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт.
Това решение е публикувано на основание чл.194 от АПК в ДВ бр.15 от дата
14.02.2017. Очевидно е, че към датата на съставянето на протокола за
демонтаж на средството за търговско измерване, която е релевантния за спора
момент от гледна точка на приложимата нормативна уредба и по аргумент на
§2. от Преходните и заключителни разпоредби на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.35 от
30.04.2019г.), липсват предпоставките даващи основание да се коригира
сметката на ответника. Това е така, защото не съществуват налични правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на не
измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2 т.6 от Закона за
енергетиката. Фактът, че са действали чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ (в
сила от 16.11.2013г.), по никакъв начин не се припокрива с изискването за
наличие на действащи правила за измерване на количеството електрическа
енергия. Въпросните членове регламентират единствено начините, по които
се изчислява служебно начислената електрическа енергия при не измерена,
неправилно и/или неточно измерена такава. В тази връзка следва да се
посочи, че чл.47 от ПИКЕЕ е отменен. Същият като норма имаща
процесуален характер описва реда за извършване на проверката. Очевидно е,
че при липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат
извършени при проверката, това е нормативен вакуум, който няма как да бъде
запълнен. Ето защо липсата й предполага произволност на действията на
ищеца и на „Е. С." АД, които няма как да бъдат контролирани от никой
поради отсъствие на действащи разпоредби. След отмяната на чл.41 - 44 от
ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Очевидно е,
че въпросните текстове останали в сила от ПИКЕЕ обн. на 12.11.2013г. в ДВ и
в сила от 16.11.2013г. няма как да бъдат приравнени с изискването за наличие
на действащи правила такива каквито трябва да има съобразно дефиницията
на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, тъй като същите са недостатъчни да регламентират
основните положения, които законът изисква да бъдат облечени в
нормативни текстове. Примерът с отменения чл.47 от ПИКЕЕ от 2013г.
разгледан в предходния абзац е показателен за този аргумент. На следващо
11
място следва да бъде изтъкнато, че е налице Решение №798/20.01.2017г. по
адм.д. №3068/2016г. на ВАС, с което е отменено Решение №ОУ-6 от
21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е. П. П." АД. Налице е и Решение №595 от
17.01.2017г. по адм.д.№2719/2016г. на ВАС, с което е отменено Решение
№ОУ-05/21.07.2014т. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за
достъп и пренос на електрическа енергия на „Е. П. М." АД (със сегашно
наименование „Е. С." АД) В този смисъл към датата на съставянето на
протокола за проверка от служителите на „Е. С." АД действащи са били
Общите условия на „Е. П. П." АД и „Е. С." АД приети в далечната 2007г. Това
е така, защото съгласно чл.21, ал.1, т.4 от Закона за енергетиката, КЕВР
следва да одобри Общите условия предвидени в този закон, които след
одобряването трябва да бъдат публикувани в най-малко един централен и
един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.З от Закона за
енергетиката (за „Е. П.П." АД) и чл.104а, ал.З от Закона за енергетиката за „Е.
С." АД. Тоест, за да са в сила Общите условия на двете дружества от 2014г.
следва да са осъществени кумулативно и двете предпоставки — решение на
КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един
централен и един местен всекидневник. След като са налице решения на
Върховния административен съд, с които са отменени решенията на КЕВР, с
които са одобрени Общите 12 условия от 2014г. то липсата на една от
императивните предпоставки за действието им е отпаднала, считано от датата
на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не могат да бъдат
прилагани. Общите условия от 2007г. обаче, не са съобразени с изискванията
на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е.П. П." АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е.
С." АД) от Закона за енергетиката, където е посочено, че Общите условия
трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката. Във връзка с изложеното в предходните две точки
следва да бъде обобщено и обърнато внимание на практиката на Върховния
касационен съд, която е разгледала възможността да бъде коригирана
едностранно сметката на потребителите от доставчика на електрическа
енергия след измененията на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (съгласно редакцията й в
сила след измененията, обнародвани в Държваен вестник бр.54 от 17 Юли
2012г.). В решение №104/16.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС по реда на
12
чл.290 от ГПК /в редакцията му към датата на постановяване на съдебния акт/
изрично е посочено, че корекция на сметка на потребител може да бъде
извършена от снабдител на ел. енергия: „но само ако е изпълнил
задълженията си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ за предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на не измерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Очевидно е, че
към релевантния за спора момент — датата на съставяне на протокола за
демонтаж на средството за търговско измерване от гледна точка на
приложимата нормативна уредба, липсват и двете кумулативно приети
предпоставки цитирани в решение №104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на
ВКС даващи основание да коригира сметката на ищеца. Липсват действащи
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на не
измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсват
и действащи Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6
(досежно „Е. П. П." АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С." АД) от Закона за
енергетиката. Счита, че липсващата нормативна уредба, регламентираща реда
за възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а
на ищеца да фактурира допълнително начислените количества енергия, не
може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други
източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по
доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на
законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за
това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля. В този смисъл
съгласно чл.1 от Закона за енергетиката процесиите обществени отношения
се уреждат именно със специалния закон. Дори и съдът да приеме, че е
налице нормативна база, обосноваваща право на ищцовото дружество да
коригира едностранно сметките на потребителите, следва да бъде посочено,
че настоящият случай не попада в обхвата на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия от 201Зг. Дори и ищецът да обосновава
13
начислението на електрическа енергия на основание чл.50 от ПИКЕЕ, следва
да се има предвид, че въпросната разпоредба касае случаите на „установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.
Това означава наличие на грешка при въвеждане данните на електромера от
лицето, което отчита електрическата енергия. В конкретния случай обаче
такава хипотеза не е налице, тъй като не съществува разлика между данните
на електромера за дневна и нощна тарифи и тези въведени в
информационната база данни на ищцовото дружество. Следователно не се
налага тяхното коригиране, а ответната страна не е заявявала доставка на
електрическа енергия по друга тарифа, нито е имала достъп до самия
електромер, а още по-малко информация или достъп до данните запаметени в
същия. Потребителят е ползвал ел. енергия единствено по дневна и нощна
скала. Не са налице и другите хипотези за корекция на сметка визирани в
чл.48 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. В
тази връзка намирам, че трайната практика на ВКС по дела с идентичен
предмет възприета и от Окръжен съд Варна по случаи на корекция на сметка
преди влизане в сила на ПИКЕЕ, следва да бъде приложена и към настоящия
случай, тъй като липсва правно основание за претендиране на процесната
сума. Същата се явява необосновано търсена отговорност от потребителя, без
да е налице виновно поведение от негова страна и без да е налице нормативно
закрепена санкция, която да отговаря на конкретния случай. В случай, че
ищцовата страна се позове на някоя от разпоредбите си от Общите условия
или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е. С." АД приети
през 2007г. следва да се има предвид практиката на ВКС посочена в т.1.3. от
настоящата искова молба, която отрича възможността ищцовото дружество да
коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание следва да бъде обърнато
внимание, че същата разпоредба е нищожна. Неравноправният характер на
така извършената корекция от „Е.П. П." АД следва от липсата на предвидена
както на нормативна в лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ,
така и на договорна възможност да бъде проведена корекционна процедура в
полза на потребителя в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства
14
по чл.120, ал.3. Изрично в чл.104а, ал.2, т.5, б."Б" от ЗЕ е указано, че Общите
условия на „Е. С." АД и в чл.98а, ал.2, т.6, б.„Б" от ЗЕ (относно Общите
условия на „Е. П. П." АД) следва да съдържат възможност за корекция на
сметка както в полза на крайния снабдител, така и в полза на потребителя.
Това обаче не е предвидено нито нормативно, нито договорно, а на практика
никога не се е случвало. Ето защо на това основание, но и не само счита, че
разпоредбите на чл.38 от ОУ на „Е. С." АД от 2007г. изм. през 2009г. са
нищожни, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи
правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени
вещи, освен това противоречат на интереса на потребителя. За потребителя не
е съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се
дължи процесната сума, а и потребителят не се е съгласявал с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на
сметките за месечно доставената и отчетена посредством средството за
търговско измерване електрическа енергия. Прилаганата от дружеството
процедура за начисляване на „корекционни суми" върху вече платени
месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни правни норми.
Общите условия на „Е. С." АД в чл.38 са в най-висша степен пример за
неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл.143 от
Закона за защита на потребителите. Те представляват част от Общи условия,
които не са индивидуално уговорени клаузи, а са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, което влече и тяхната нищожност по аргумент на
чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Корекцията на сметка по смисъла на чл.38 от
Общите условия на „Е. С." АД припокрива в абсолютна степен хипотезата на
чл.143 от ЗЗП, където се посочва, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително не 15 равновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Налице са и трите предпоставки посочени в чл.143 от ЗЗП. Наред с
изложените до тук аргументи въпросните клаузи попадат и в приложното
поле на следните хипотези от чл.143 от ЗЗП детерминиращи понятието
неравноправни клаузи: „т.2. изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно
или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни
15
задължения, в това число изключване на правото на обезщетение; т.10.
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на
непредвидено в него основание; т.12. предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в
сравнение с тази, уговорена при сключването на договора; т.14. задължава
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът не
изпълни неговите; т.18. поставя други подобни условия." Като допълнение
към гореизложеното следва да бъде обърнато внимание отново, че
действащите Общи условия на ответното дружество и на „Е. С." АД са приети
през 2007г. и не са съобразени с измененията на Закона за енергетиката в сила
от 2012г., което съгласно цитираното решение на ВКС в т.1.3. от исковата
молба обосновава неоснователността и незаконосъобразността на
претендираната сума от ответника. Наред с горното твърдя, че по отношение
на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно
определения срок. Този срок е определен в чл.43, ал.4 от Закона за
измерванията, където е посочено, че периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник"
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава
се явява заповед №А-102/05.03.2010г., която на основание чл.43, ал.З от
Закона за измерванията посочва, че последващи проверки на средствата за
измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири години,
преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от мощността.
Това е разписано в т.26 от цитираната заповед. В задължение на „Е. С." АД
собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско
измерване, както по силата на закона така и по силата на собствените си Общи
условия е да извършва такива периодични проверки. В тази връзка „Е. С."
АД, не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си
задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД и не може да се приеме, че
неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на
електрическата енергия, а напротив същата се дължи на неизпълнение на
цитираното дружество. Поради което няма как от потребителя да бъде
търсена отговорност в лицето на процесната сума. В исковата молба е
16
посочено, че процесното количество ел.енергия е установено точно и се
дължи от потребителя като реално потребена ел. енергия. В този случай
следва да бъде доказан точния период на консумацията му от потребителя,
часовата зона в която се е натрупало и че цената, която е приложена е
правилно определена. Видно от процесната фактура посоченият в нея период
на консумация е от 22.08.2017г. до 21.08.2018г. С настоящия отговор
оспорвам това количество да е натрупано точно за този период и
количествата ел.енергия посочени за всеки един от подпериодите да са
преминали точно за тези времеви интервали. Оспорва по съдържание
представените с исковата молба констативни протоколи 1104845/21.08.2018г.
и 1026214/25.08.2015г. Счита, че същите са съставени за целите на
настоящото производство, а обективираните в тях данни за показанията на
електромерите, както и датите са неверни. При съставянето им не са
присъствали ответницата или неин представител, които да скрепят
установените факти чрез полагането на подпис в тези документи, поради
което същите не притежават материална доказателствена сила. Не на
последно място оспорва да има качеството на потребител, да е сключвала или
да е страна по договор за продажба на електрическа енергия относно обект на
потребление, чиято консумирана ел. енергия се е измервала от електромер с
№1114021564365625. В процесната фактура като адрес на обекта на
потребление е посочено Изгрев-Варна, а като получател К.К.. Обектът на
потребление не е индивидуализиран с улица, номер или по ясен и категоричен
начин. Остава неизяснено защо ответницата е посочена като пасивно
легитимирана страна в настоящото производство. Моли исковете да се
отхвърлят.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез
процесуални представители поддържат заявените позиции по спора.
В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№6402/2020г. по описа на ВРС, ХХХI-ти състав за
парично задължение, представляващо главница за незаплатена консумирана
електрическа енергия по аб.№**за периода от 4.09.2019г. до 4.09.2019г. за
17
обект находящ се в с.Изгрев, к** и кл.№**, ведно със законната лихва,
изчислена по всяка фактурата за периода на падежа от 23.08.2017г. до
25.02.2020г., както и разноски по заповедното производство. Срещу
издадената заповед, длъжниците са депозирали възражения в рамките на
срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети: констативен протокол
№1104845, констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО Варна от
29.08.2019г., становище за начисление на ел.енергия, фактура №**********,
2бр. уведомителни писма от „Е.Р.П. С.“ АД и “Е.-п. п.“ АД с 2бр. обратни
разписки, справка за потреблението през последните 12/24/36м от
14.07.2020г., извлечение фактури и плащания за периода от 15.07.2020г.,
протокол за монтаж/демонтаж №1026214, извлечение от сметка към
29.05.2020г., 2бр. справки от служба по вписвания Девня и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства -
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане ако твърди такива.
Факта и валидността на договорната обвързаност на страните по силата
на договор за продажба на електрическа енергия при действието на Общи
условия на ДПЕЕ на "Е.-П. П." АД по отношение за обект с аб.№ **, находящ
се в с.Изгрев, Обл.Варна, ** се доказва от представените разпечатки от
служба по вписвания Девня съгласно които ответниците са записани като
съсобственици на имота при което се презумира, че се намират в договорни
отношения с ищеца предвид качеството му на монополист от една страна и
липсата на представени от тях доказателства имота да е обитаван трайно от
трето лице. Евентуалните твърдения, че ответниците не са ползвали имота не
влекат автоматично извода, че в него не е ползвана ел.енергия, тъй като няма
пречка в него да се намират уреди които работят самостоятелно и постоянно
на ел.захранване.
18
На основание чл.153 от ГПК с оглед процесуалното поведение на
страните и преценката на доказателствата по делото в тяхната съвкупност
/писмени и заключение на ССчЕ/, съдебният състав приема, че тези
релевантни факти са установени по делото.
Съгласно чл.8 от обвързващите страните ОУДПЕЕ, предмет на
продажба по договора е електрическа енергия от "Е.-П. П." АД на
потребителите присъединени към разпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД,
като задължение на първото дружество е да осигурява необходимите
количества. Основното задължение на доставчика съгласно чл.15, т.1 от
същите ОУ е да снабдява с електрическа енергия, всеки потребител, чийто
обект е разположен на територията, която обслужва. Изправността на
доставчика по отношение на тези задължения в рамките на исковия период от
22.08.2017г. до 21.08.2018г. не е изрично оспорена от ответниците-
потребители. От друга страна от представеното от ищеца копие от фактура
(л.15-16) се установява, че сумата определена като главница е резултат на
извършена корекция на сметка поради констатирана намеса в работата на
СТИ при което част от потребената ел.енергия не е отчитана във видимите
при редовна проверка регистри. СТИ е свалено и изпратено за изследване при
което е установено, че е осъществена софтуерна намеса в работата му при
което част от консумираната ел.енергия е отчитани в скрит регистър по
тарифа Т3, като ищецът за целта е начислил корекция на сметката на
ответниците в размер на общо 1 962.16лв. Настоящият състав намира, че
корекцията е правилно определена при спазване на формулата и изчисленията
предвидени в ПИКЕЕ макар, че към него момент посочения нормативен акт
да е бил отменен, което е установено и от вещото лице в даденото от него
заключение по приетата ССчЕ. Настоящия състав вземайки предвид вкл. и
тълкуването дадено с решение №20/01.02.2021 по дело №1896/2020г. на ВКС,
но и съобразявайки обема на наведените твърдения, възражения и
диспозитивното начало в процеса приема, че за ищеца е доказателствената
тежест, че начислението на ел.енергия в Т3 е станало само и именно в
периода за който е начислена корекцията, а не в по-ранен период предвид
това, че СТИ е монтирано две години по-рано от началната дата на
корекцията. Съставът намира, че ищецът е провел доказване на претенцията
си по начин по който е счел, че най-добре ще защити правата си, като е счел,
19
че не е необходимо ангажирането на съдебно софтуерна експертиза, която
обаче е единствената даваща вероятна възможност да се определи точния
момент на започване на отчитане на консумирана ел.енергия в Т3 на СТИ.
Съставът счита, че не следва служебно да иницира провеждане на доказване в
посочената насока, тъй като това излиза извън принципа на равнопоставеност
на страните в процеса.
Предвид невъзможността да се установи началния момента на
натрупване на консумирана ел.енергия в Т3 и произтичащия от това извод за
недължимостта на главниците следва извода и за неоснователност на
претенцията в частта на търсените суми като лихви.
Воден от горното съдът приема, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като недоказани по основание.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответниците
сторените от тях разноски по делото съответно 300лв. на Г.К. и 360лв. на К.К..
Сторените в заповедното производство 100лв. разноски не са поискани в
представения списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК поради което не
следва да се присъждат.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Е.-П. П.“ АД,
ЕИК **, адрес гр.Варна, ** срещу К. Г. К. ЕГН********** от гр.Варна, ** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумите от 981.08лв., представляваща съответстваща
на съсобствеността му главница за незаплатена цена за електрическа енергия
по фактура №**********/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г.
до 21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с.Изгрев, **, с клиентски
№**и абонатен №**, и 62.41лв. лихва върху тази сума за времето от
17.09.2019г. до 29.05.2020г. присъдени по заповедното ч.гр.д.№6402/20г. на
ВРС, 31 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Е.-П. П.“ АД,
20
ЕИК **, адрес гр.Варна, **срещу Г. Г. К. ЕГН********** от гр.Варна, ** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумите от 981.08лв., представляваща съответстваща
на съсобствеността му главница за незаплатена цена за електрическа енергия
по фактура №**********/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г.
до 21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с.Изгрев, **, с клиентски
№**и абонатен №**, и 62.41лв. лихва върху тази сума за времето от
17.09.2019г. до 29.05.2020г. присъдени по заповедното ч.гр.д.№6402/20г. на
ВРС, 31 състав.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.“ АД, ЕИК **, адрес гр.Варна, ** да заплати на Г. Г.
К. ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от 300лв. сторени разноски по
исковото производство на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.“ АД, ЕИК **, адрес гр.Варна, ** да заплати на К.
Г. К. ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от 360лв. сторени разноски по
исковото производство на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
21