Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 24 .07.2014 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-ри въззивен бр.
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ:
Росица Георгиева Вергиния Мичева-Русева
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева ч. гр.
д. № 8754 по описа за
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, предл.
второ от ГПК.
Подадена е жалба с вх. № 06828/24.04.2014 г. на ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ, от Я.К.К., ЕГН ********** - длъжник по изп. д. № 20137910400610 по описа на ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ, с която обжалва действията на частния съдебен изпълнител по насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, изразяващи се в налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия.
В жалбата се посочва, че принудителното изпълнение е насочено върху несеквестируеми доходи, а именно пенсия в размер на 345, 50 лв., като жалбоподателят твърди, че е запорирана и отпуснатата му месечна добавка за социална интеграция в размер на 19, 50 лв.. Моли да бъдат отменени действията на ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия, която счита за несеквестируема. Прави искане за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК.
Взискателят по
изпълнителното дело не е представил възражение по подадената жалба.
В мотивите си ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ е посочила, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Настоящият
състав на въззивния съд, като взе предвид, релевантните за настоящото
производство, обстоятелства и доказателства по делото и доводите на страните,
намира следното:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване
на действие на ЧСИ посочено в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, а именно
насочване на изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Изпълнително
дело № 20137910400610 е образувано въз основа на възлагателно писмо от Столична
община - Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси”, по което
на основание чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ Т.В. - Н.
принудителното изпълнение на публично общинско вземане за данък/ такса по ЗМДТ
на Столична община по реда на ГПК срещу Я.К.К.,
ЕГН **********, като към възлагателното писмо са приложени и две искания за
образуване на принудително производство от Отдел „МДТ Красно село” - за данък
недвижими имоти и ТБО. Сумите за събиране по изпълнителното дело са: главница в
размер на 2 680,24 лв., със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2012 г.
до окончателното й изплащане; главница в размер на 2 494,80 лв., със законната
лихва върху нея, считано от 19.12.2012 г. до окончателното й изплащане; 1
574,74 лв. - мораторни лихви; 360 лв. – юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело, както и такси и разноски по ТТРЗЧСИ с включено ДДС.
По изпълнителното дело е наложен запор върху пенсията на длъжника, получен от НОИ на 24.10.2013 г. Видно от отговора на НОИ, по изпълнително дело № 20137910400610 се налага удръжка от пенсията на Я.К.К., ЕГН ********** в размер на 115, 24 лв. месечно в полза на Община С., считано от 01.11.2013 г. при спазване на чл. 446 от ГПК. До момента по изпълнителното дело са постъпили 8 вноски - всяка от 115. 24 лв.. видно от данните по изпълнителното дело. В отговора си по запора, НОИ не е посочил данни за несеквестируемост на някаква част от пенсията на длъжника.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съдът приема,
че жалбата срещу действие на ЧСИ е неоснователна.
Предмет на
разглеждане в настоящето производство е действие по налагане на запор върху
пенсията на Я.К.К.,
ЕГН ********** - длъжник по изп. д. № 20137910400610 по описа на ЧСИ Т.В.
– Н., рег. № 791 на КЧСИ , която жалбоподателят счита за несеквестируемо
имущество.
Съгласно чл.
446, ал. 1 от ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение
или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия,
чийто размер е над минималната работна заплата, то по т. 1 на цитираната
разпоредба, се удържа една четвърт част, а по т. 2 една трета част от размера
на дохода. С разпоредбата, процесуалният закон регламентира изцяло несеквестируемост на трудово възнаграждение
или пенсията, което е до размер на минималната работна заплата за страната.
Върху всяко трудово възнаграждение или пенсия над минималната заплата се
допуска принудително изпълнение, но само в определен размер от месечното
трудово възнаграждение. При преценката дали сумата, върху която се насочва
изпълнението е несеквестируема, следва да се изхожда от това какъв е произходът
на паричните средства. За да се направи преценка относно секвестируемостта на
пенсията, следва да се събере информация относно размера на пенсията, получаван
от жалбоподателя. След това, с оглед размера на дохода, следва да се съобрази и
размерът, върху който ще се наложи запора. Това се налага, тъй като ако
пенсията е под размера на минималната работна заплата за страната, то същата се
счита за несеквестируема и върху нея не може да се наложи запор. Тези действия
са задължение на ЧСИ и то преди налагането на запора. В конкретния случай, по
изпълнителното дело, не е приложен документ, от който да е видно какъв е
размерът на пенсията, която получава длъжникът. ЧСИ, преди да наложи запор или
да предприеме каквото и да било принудително действие, следва да събере
информация за имуществото на лицето, за доходите му, за семейното му положение
и за задълженията му. По делото пред въззивната инстанция, жалбоподателят твърди,
че получава месечна пенсия в размер на 345, 50 лв., който размер е над минималния
определен за страната. По тази причина, пенсията не се приема за несеквестируем
доход. С оглед разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК, размерът който може да
се удържа е една трета част. Това е така, тъй като размерът на получаваната
пенсия, попада в хипотезата на т. 2 от посочената разпоредба, тъй като е от 300
до 600 лв. Съобразно цитираната разпоредба, размерът, който законосъобразно
може да бъде удържан по наложен запор е точно 115, 16 лв.. Предвид, че
длъжникът не представя доказателства за размера на пенсията си и видно от отговора на НОИ, по изпълнително дело №
20137910400610 се налага удръжка от
пенсията на Я.К.К., ЕГН ********** в размер на 115, 24 лв. месечно в полза на Община С., считано от
01.11.2013 г. при спазване на чл. 446 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата, която
се удържа е законосъобразно определена.
Относно твърденията в жалбата, че ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ е запорирала и месечната добавка за социална интеграция по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания, която възлиза на 19,50 лв., предвид че нито към жалбата, нито до момента по изпълнителното дело са представени доказателства по банков път ли се получава тази сума и по коя банковата сметка, в коя банка се получава тази сума, настоящият състав на въззивния съд намира същите за неоснователни и недоказани.
По изложените
съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че направеното от жалбоподателя искане за
спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК, също следва да бъде оставено
без уважение, поради неоснователността на жалбата.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 06828/24.04.2014 г. на ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ, от Я.К.К., ЕГН ********** - длъжник по изп. д. № 20137910400610 по описа на ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното
от Я.К.К., ЕГН **********
- длъжник по изп. д. № 20137910400610 по описа на ЧСИ Т.В. – Н., рег. № 791 на КЧСИ искане, с правно основание чл. 438 от ГПК, за спиране на
изпълнението по посоченото изпълнително дело, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.